Опазване на културното наследство

Празникът вътре и вън от храма. Почитта към светците. Българските светци

           

доц. д-р Мария Йовчева

 

Анотация

 

Курсът се съсредоточава върху официалното църковно почитане на християнските светци сред българите, като обобщава данните от литературата, иконографията и църковната история. Тъй като голяма част от култовете към светците, ритуалите и писмените текстове за честването на християнските памети са наследени от Българското средновековие, църковните празници и свързаните с тях книжовни източници се разглеждат като една от най-важните прояви на материалното и духовното ни културно наследство. Основният подход в интерпретацията на материала е диахронният. Проследява се формирането на българския християнски календар от времето на най-ранното християнство до наши дни. Разкриват се различните пластове в него, получени в резултат на културните контакти на Балканите. Специално внимание се отделя на появата и функционирането на култовете към българските (славянските) светци, които са играли и продължават да играят роля на закрилници на българския народ. В курса се съчетават културно-историческaта, филологическaтa, литургическaтa и богословскaта интерпретация на изворите.

Целта е магистрите да се запознаят с историята на църковните празници, с механизма на изграждане на общохристиянски и местни култове и с техните функции в политическия, културния и всекидневния живот на българите в течение на векове. Задачите, които се постигат в курса, са: 1) изграждане на умения за четене и осмисляне на литературните произведения, свързани с почитането на светците; 2) разширяване на знанията за историята на българския християнски календар и свързаните с него свети места; 4) създаване на по-пълна представа за културните контакти на Балканите като един от основните пътища за обогатяването на културното ни наследство.

 

Форми и методи на оценяване:

Участие в семинарните занятия и курсова работа

 

 

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Християнските светци. Ролята на празничния християнски календар в политическия, културния и всекидневния живот на българите. Типове канонична святост. Йерархия на църковните празници.	2
2.	Свети места. Култът към светеца вън и вътре в храма. Светите мощи като част от постбиографичната история на светеца и тяхната роля за развитието на култа.	2
3.	Честването на празника в храма. Службата като макрожанрова композиция.	2
4.	Християнският календар на българите – пресечна точка на различни влияния. Основен пласт празници. Редки, изолирани и локални памети. Старите балкански култове. Влияние на западната църковна традиция.	2
5.	Българските (славянските) светци. Особености на светителския репертоар на българите	1
6.	Славянските просветители и тяхното място в календара на българите. Светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Седмочисленици	2
7.	Почитането на западнобългарските отшелици. Св. Иван Рилски: най-първият сред небесните покровители на българите.	2
8	Локални или редки памети в българския календар. Св. цар Петър, св. Ахил Лариски (Преспански), св. Еразъм Формийски (Охридски).	2
9.	Култовете на Второто българско царство. Търновските светци. Етапи на развитие.	2
10.	Прп. Параскева-Петка Епиватска (Търновска): светицата на три балкански народа.	2
11.	Български мъченици през XVI в. Аспекти на новата святост.	1

 

 

 

Семинарни упражнения

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1.	Запознаване с типовете богослужебни книги (календари на евангелия, апостоли, псалтири, типици; химнографски, агиографски и панигирични сборници). Комплексът от текстове за църковната почит на светеца.	2
2.	Българското средновековно наследство в областта на литургическата книжнина. Запознаване с най-важните представители на средновековната ръкописна продукция.	2
3.	Вековната традиция на почитане на светите братя Кирил и Методий. Работа с първични писмени извори.	2
3.	Св. Иван Рилски: анализ на различните типове текстове, свързани с неговия култ.	2
4.	Развитие и трансфомация на култа към св. Параскева-Петка Епиватска (Търновска) сред българите и сред други народи. Работа с първични писмени извори.	2

  

 

 

Литература

 

Издания на средновековни извори. Справочници.

Новгородская служебная минея на май (Путятина Минея) XI в. Текст. Исследования. Указатели. Подг. В. А. Баранов, В. М. Марков. Ижевск, 2003

Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). София, 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19).

Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931 [фот. изд. София, 1970]

Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008.

Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131: Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крысько. Москва, 2005.

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 1–3. София, 1970–1977.

Мирчева, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. София, 2006.

Николова, Б. Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България. Т. 1–2. София, 2010.

Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. София, 1999.

Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 1–6. Пловдив, 1999– 2012.

Стара българска литература. Т. ІІ. Ораторска проза. София, 1982; Т. ІV. Житиеписни творби. София, 1986.

Супрасълски сборник, 1–2: Супрасълски или Ретков сборник. Т. 1–2. София, 1982.

Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите. София, 2012.

Aitzetmüller, R. Mihanović homiliar. Graz, 1957.

Gottesdienstmenаüm für den Monat Dezember. Nach slavischen Hss. der Rus’ des 12. und 13. Jahrhunderts. T. 1: 1. bis 8. Dezember. Hrsg. H. Rothe, E. M. Vereščagin. Opladen, 1996; T. 2: 9.–19. Dezember. Hrsg. H. Rothe u. E. M. Vereščagin. Opladen, 1997; T. 3: 20. bis 24. Dezember einschl. der Sonntage vor Christi Geburt. Hrsg. H. Rothe. Opladen–Wiesbaden, 1999; T. 4: 25.–31. Dezember einschließl. des Sonntags nach Christi Geburt. Hrsg. H. Rothe, E. M. Vereščagin. Paderborn–München–Wien–Zürich, 2006.

Janin, R. La géographie ecclésiastique de l’empire byzantin. Première partie: Le siège de Constantinople et le patriarcat œcuménique. 3. Les églises et les monastères. Paris, 1953.

 

Изследвания

Бакалова, Е. Реликвии у истоков культа святых. – В: Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 19–44.

Билярски, И. Покровители на Царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. С., 2004.

Билярски, И. М. Йовчева. За датата на Успението на цар Петър и за култа към него. – В: ТАНГРА. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев. С., 2006, 543–557.

Българската литература и книжнина през XIII век. Съст. и ред. Ив. Божилов и Ст. Кожухаров София, 1987.

Добрев, И. Свети Иван Рилски. I. Linz, 2007.

Иванов С. Благочестивое расчленение: парадокс почитания мощей в византийской агиографии. – В: Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 121–131.

История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2008.

Йовчева, М. Новооткрито химнографско произведение на Климент Охридски и проблемът за западните памети в старобългарския календар. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. С., 2002, 382–393.

Йовчева, М. Святой Вит в древнеславянской книжности. – Древняя Русь, 4(26), 2006, 10–19.

Кожухаров, Стефан. Проблеми на старобългарската поезия. Т. 1. София, 2004.

Лидов А. Реликвии как стержень восточнохристианской культуры. – В: Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 5–15.

Мирковић, Л. Хеортология или историйски развитак и богослужење празника православне источне цркве. Београд, 1961.

Мирчева, Бойка. Канонът за Кирил и Методий и Службата за Кирил в славянската книжнина. Велико Търново, 2001.

Наумов, Ал. Библейская поэзия и литургическая поэзия. – In: La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поэзия. XIII congresso Internazionale degli Slavisti. Blocco tematico n° 14. Relazioni / XIII Международный съезд славистов. Тематический блок № 14. Доклады. Roma–Sofia, 2003, 23–29.

Станчев, К. Литургическая поэзия в древнеславянском литературном пространстве. – In: La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поэзия. XIII congresso Internazionale degli Slavisti. Blocco tematico n° 14. Relazioni / XIII Международный съезд славистов. Тематический блок № 14. Доклады. Roma–Sofia, 2003, 5–22

Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988..

Тасева, Л., М. Йовчева. Мъчението на св. Александър Римски (Един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни). – В: Text – Sprache – Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift fur Eckhard Weiher. (= Die Welt der Slaven. Sammelbande. Bd. 39). Munchen–Berlin, 2009, 67–94.

Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008.

Чешмеджиев, Д. Кирил и Методий в българската историческа памет през средните векове. София, 2001.

Brown, Р. The Cult of the Saints. Its Rise and Function in Latin Christianity. Chicago, 1981 [бълг. превод: Браун, П. Култът към светците. Възход и функции в латинското християнство. София, 2000].

Saints and Their Cults. Ed. S. Wilson. Cambridge, 1983.

 

Интернет ресурси

Православная энциклопедия (на адрес http://www.pravenc.ru).

Encyclopaedia Slavica Sanctorum: светци и свети места в България (на адрес http://www.eslavsanct.net/).

 

 

Details

Category: Опазване на културното наследство

Created: 02 October 2012

Пътят на християнството от Изток на Запад. Ранносредновековните манастири като културни и книжовни средища

 

Доц. д-р Румен Живков Бояджиев

 

Анотация

 

 

Представената дисциплина спада към задължителните направления в процеса на обучение в магистърската програма “Опазване на българското културно наследство”. Направен е опит обемният материал да се модифицира гъвкаво, като е предвидено разглежданите проблеми да хвърлят „мост” и към водената през летния семестър дисциплина „Средновековна мобилност и християнско поклонничество”. Описаната тук дисциплина има за цел да запълни една празнина в образованието на студентите, която е осезаема дори и при студенти – историци. Едно къде по-общо или по-конкретно запознаване със “скритата” история на църквата, конкретно монашеството през ранното средновековие, като и „осветляването” на манастирската култура в Египет, Палестина, Сирия, Кападокия, Константинопол (столичното християнство в неговото многообразие), както и на Балканите, безспорно е полезно за студентите магистри.

Този курс е от полза за студенти, които се подготвят за бъдещи специалисти с акцент върху изучаването на културно-историческото минало на България (в контекста на европейската политическа и църковна история), както и с насоченост към опазването и реконструирането му за поколенията. Самата природа на проучването и опазването на европейското и в частност българското наследство предполага следване на една по-прагматична, отворена и съобразена с тенденциите на европейското образование проблематика. В ролята си на специалисти – практици в областта на експертното управление на културата - в голяма част от заниманията си магистрите се сблъскват с плодовете на многовековната културна дейност на църковния организъм като цяло или в частност (артефакти, книжовни паметници и пр.). За целта е нужно да се вникне в епохата, като се формират конкретни техники за това. За един специалист, макар и практик, би било от голяма полза да получи една обща методологична основа за научно дирене, а също и изработване на техники за откриване на нужната информация от всякакъв вид в помощ на практическите ежедневни занимания. Курсът е от обща полза и за други магистри филолози, които впоследствие биха се насочили към културния мениджмънт или друга област от културата и управлението на културното наследство. При обобщаването на главните теми се обръща внимание и на чуждите музейни колекции и библиотеки, за да се мотивират специалистите да се отдадат и на опазването на многовековното културно наследство по нашите земи.

Учебният процес разчита и на голям дял на активната самостоятелна работа на магистрите, като предполага както работа с класическа научна литература, така и занимания с каталози, справочници и издирвателска работа с електронни масиви информация и интернет – страници.

 

При представянето на учебния материал се работи активно с мултимедия (всеки час), студентите се снабдяват с индивидуални комплекти от проблемни тезиси и библиография за всяка отделна тема.

 

 

Форми и методи на оценяване:

Устен изпит /реферат/, както и текущ контрол (реферати и системна работа мултимедия и с интернет ресурси).

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Магнетизмът на късната античност или прохождането на ранния християнски свят. Средиземноморският контекст на ранното християнство. Метрополиите на Изтока.	2 часа лекции
2.	Увод в ранното християнско монашество и манастирска култура (V – VI в.) Форми на ранна аскеза. Евсевий от Цезарея (+ ок. 339) и двете форми на християнско битие.	2 часа
3.	Монашеството в Египет (IV – V в.). Нитрия, Келия и Скетис. Нилските обители на Пахомий.	2
4.	Монашеската традиция на п-ов Синай (IV – VI в.). „Св. Екатерина Синайска”.	2
5.	Газа – крътопът на цивилизациите. Краят на езическа Газа. Епископ Порфирий (от 395 г.) и константинополската помощ за покръстването – христоматиен пример за „пълзяща” християнизация	2
6.	Палестинска монашеска култура. Св. Сава (439 – 532 г.) и неговият „Типик”. Основаване през 483 г. на Великата лавра и на други ценобии на Сава. Ред и организация във витеемските „латински” обители (реално и привидно равенство на двата пола). Книжовна дейност.	2
7.	Забележителната сирийска монашеска традиция (IV – VI в.). Антиохия – средището. Св. Ефрем (306 – 372) и стълпниците (Симеон Стилит 389-450). Общежитийният живот в Сирия и животът на индивида.	2
8.	Времето на Античността в Кападокия. Представите за Кападокия и кападокийците. Кападокийската църковна история от IV, V, VI в.	2
9.	Кападокийските отци. Св. Василий Велики (329/30 – 378/9 г.)и източната църковна традиция.	2
10.	Григорий Назиански (ок. 330 – ок. 394 г.) и Григорий от Ниса (335 – 340 г.). Дело и философски възгледи.	2
11.	Император Юстиниан и наследеният константинов свят. Константинополски манастири: Даламату, Хора и Студийския манастир. Епископ Йоан Златоуст (340/350 – 407 г.). Блясъкът на юстинианова Византия през VI в. и балканската „криза” от седмото столетие.	2
12.	Ранна латинска манастирска култура. Абсорбиране на източния ценобитизъм в Рим и римската провинция.	2
13.	Островното монашество на Лерин и рецепцията на източните монашески идеали в християнска Галия през V в. Феноменът на ирландското монашество.	2
14.	Ранното латинско монашество и връзките му с християнския Изток (IV – VI в.). Църковна организация на Балканите. Константинополската патриаршия и епископата. Черното монашество на Балканите: Атонската монашеска република; Метеора; „Осиос Лукас” / „Блажени Лука’ и янинските манастири. Сръбските манастири.	2
15.	Манастирската традиция по българските земи през столетията.	2

 

 

 

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

Бояджиев, Румен. Ранно западноевропейско монашество. Бенедиктинците и Изтокът до средата на XI в. София, 1996, 207 с.

Бояджиев, Р. Късноантичното християнско женско монашество в Рим и духовните му покровители на Апенините и в Източното средиземноморие (между II и III Вселенски събор: 381 г. до 431 г.) Prosopographia Feminarum Christianarum (Saec. IV – VI)”, Vol. I. София, 2011 г., 439 с. (за курса е полезна първата, историческа част от книгата, както и индексите с владетели, църковни събори и градове).

Бояджиев, Р. Островното монашество на Лерин и рецепцията на източните монашески идеали в християнска Галия през V в. – В: Годишник на ЦСВП, Т. 90 (9), 2000. София, 2002, с. 453 - 480.

Бояджиев, Р. Идеалът за източната аскеза в пустинята и съдбите на три римски аристократки от втората половина на IV в. и началото на V в.: Паула, Мелания Старша и Мелания Младша – В: Образ и слово. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. Аксиния Джурова /Studia Slavico-byzantina et Mediaevalia Europensia, Vol. VIII/. София, 2004 (ISBN 954-07-1998-4), с. 89 - 101.

Бояджиев, Р. Женското монашество от ранните векове на християнството и “историческото изследване за жените” в светлината на някои съвременни чуждоезични трудове – В: Годишник на ЦСВП, Т. 93 (12), 2003. София, 2005. София, с. 331 - 336.

 

Литература за курса на кирилица и латиница:

 

Божилов, Иван. Византийският свят. София, 2008; Божилов, Ив. Изток и Запад в европейското средновековие. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад – ценности, традиции, общуване. София, 2002, с. 64 - 78; Бакалов, Георги. Византия. Културно-политически очерци [Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, Vol. VI]. София, 1993; Браун, Питър. Светът на късната античност /150 - 750 г. сл. Хр./ София, 1999 /Brown, Peter. The World of Late Antiquity AD 150 - 750. London, 1971, 1997/; Карпантие, Жан; Франсоа Льобрен (Ред.). История на Средиземноморието. София, 2001 (Histoire de la Méditerranée. Paris, 1998); Кабан, Пиер (Ред.). История на Адриатика. София, 2012; Cameron, A. The Mediterranean World in Late Antiquity /AD 395 – 600/. London, 1993; Gourdouba M.; L. Pietilä-Castrén; E. Tikkala (Eds.). The Eastern Mediterranean in the Late Antique and Early Byzantine Periods [Papers and Monographs of the Finnish Institute at Athens, 9]. Helsinki, Suomen Ateenan-instituutin säätiö, 2004; Гримал, Пиер. Римската цивилизация. София, 1998 /Grimal, Pierre. La Civilisation romaine. Paris, 1960/; Машкин, Н. А. История на древен Рим. София, 1950; Момзен, Теодор. Римска история. София, 1999; Попов, Д. Древен Рим /История и култура/. София, 2002; Gibbon, Edward. Тhe Decline and Fall of the Roman Empire (28 selected Chapters), /Wordsworth Classics of World Literature/. Hertfordshire, 1998 (съкратено и адаптирано издание на многотомния оригинал от 1883 г.); Collins, Roger. Early Medieval Europe 300 – 1000. London, 1991; Demandt, A. Die Spätantike. Römische Geschichte von Diocletian bis Justinian 284 – 565 n. Chr. /Handbuch der Altertumswissenschaft, Abt. III, Teil 6/. München 1989; ²2007; Jones, A. H. M. The Later Roman Empire, 284 – 602. A Social Economic and Administrative Survey, Vol. I, II, III, Maps. Oxford, 1964; Jones, A. H. M. The Decline of the Ancient World. London, 1966; Esler, Ph. (Ed.). The Early Christian World, Vol. I, II. London / N.Y., 2000; Knoppers, G.; A. Hirsch (Eds.). Egypt, Israel, and the ancient Mediterranean World /Studies in honor of Donald B. Redford/. Leiden / Boston, 2004; Adams, Colin; Ray Laurence (Eds.). Travel and Geography in the Roman Empire. London / N.Y., 2001; Fuhrmann, Manfred. Rom in der Spätantike. Porträt einer Epoche. München / Zürich, 1994; Vismara, Cinzia. Il funzionamento dell’Impero /Le province dell’Impero, 1; Museo della civiltà Romana/. Roma, 1989; Laurence, R. The Roads of Roman Italy: Mobility and Cultural Change. London, 1999; CITTÀ DI MARE del Mediterraneo medievale: tipologie. Atti del Convegno di Studi in memoria di Robert P. Bergmann (Amalfi, 1 - 3 giugno 2001). Amalfi, Centro di Cultura e Storia Amalfitana, 2005.; Macrides, Ruth (Ed.) Travel in the Byzantine World (Papers from the Thirty-Fourth Spring Symposium of Byzantine Studies, Birmingham, April 2000) [Publications of the Society for the Promotion of Byzantine Studies, 10]. Aldershot, 2002; Obolensky, Dimitri. The Byzantine Commonwealth. Eastern Europe, 500 – 1453. London, 1971, 1974; Oстрогорски, Георгий. История на византийската държава. София, 1998 (Ostrogorsky, G. History of the Byzantine State. Oxford, 1968); Тъпкова-Заимова, Василка; Русалена Пенджекова. Византия през погледа на съвременниците ù. Пловдив, 2002; MacKean, W. H. Christian Monasticism in Egypt to the Close of the Fourth Century. London, 1920; Resch, P. La doctrine ascétique des premiers maîtres égyptiens du IV^e siècle. Paris, 1931; Calderini, A. Dizionario dei nomi geografici e topografici dell’Egitto greco-romano (Vol. I). Cairo, 1935; Leroy, J. Moines et Monastères d’Orient. Paris, 1958; Mélèze – Modrzejewski, Joseph. Droit impérial et traditions locales dans l’Égypte romaine (Variorum Coll. St. Ser.: CS, 321). Aldershot, 1990; Wipszycka, E. Les Ressources et les activités économiques des églises en Égypte du IV^e au VIII^e siècle. Bruxelles, 1972; Wipszycka, E. La Christianisation de l’Égypte aux IV^e – VI^e siècles. Aspects sociaux et ethniques. – In: Aeg. 68 (1988), с. 117 – 165; Espinel, J. L. El cristianismo en Egipto durante los dos primeros siglos de nuestra era. – In: BAEDE 3 (1991), с. 127 – 134; Esler, Philip (Ed.). The Early Christian World, Vol. I. London / N.Y., 2000, с. 348 – 353; Martin, M. Laures et ermitages du désert d’Égypte. – In: MUSJ 42 (1966), с. 183 – 198; Mensbrugghe, A. van der. Prayer-time in Egyptian Monasticism (320 - 450). – In: StPatr. 2 /= Text und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 64/, 1957, S. 435 – 454; Davis, S. The Early Coptic Papacy. The Egyptian Church and its Leadership in Late Antiquity. The Popes of Egypt, I. Cairo (American University Press), 2004 (представена е историята на патриарсите на Александрия; приложена е и обемиста библиография, основно англоезична, с. 155 – 180); Bagnall, Roger. Hellenistic and Roman Egypt. Sources and Approaches /Variorum Coll. St. Ser. CS, 864/. Columbia University, 2006; Choat, M. The Development and Usage of Terms for “Monk” in Late Antique Egypt. – In: JbAC 45 (2002), с. 5 – 23; Doresse, J. Les anciens monastères coptes du Moyen-Égypte (du Gebel-et-Teir à Kôm-Ishgaou) d’après l’archéologie et l’hagiographie. – In: Aeg. 80 (2000), 2002, с. 300 – 302; Lembke, K.; C. Fluck, G. Vittmann. Ägyptens späte Blüte. Die Römer am Nil. Mainz, 2004, с. 99 – 120.; Evelyn - White, H. G. The Monasteries of the Wadi’n Natrûn: Part II, The History of the Monasteries of Nitria and Scetis. N.Y., 1932; Part III, The Architecture and Archaeology. N.Y., 1933. За Нитрия, Скетис и Келия по-подробно - Die Geschichte des Christentums. Altertum, 2. Das Entstehen der einen Christenheit (250 – 430). Freiburg / Basel / Wien, 2005; Kasser, R. Le site monastique des Kellia (Basse-Egypte). Recherches des années 1981-1983. Leuven, 1984; Kasser, R. EK 8184. Tome I: Survey archéologique des Kellia (Basse-Egypte). Rapport de la campagne 1981. Fasc. 1: Texte. – Fasc. 2: Planches, 1981, Leuven; Les Kellia, ermitages coptes en Basse-Egypte (Musée d’art et d’histoire Genève, 12 octobre 1989 – 7 janvier 1990). Genève, 1989; Guy, J. C. Le centre monastique de Scété dans la littérature du V^e siècle. – In: OChrP 30 (1964), с. 129 – 147; Evelyn - White, H. G. The Monasteries of the Wadi’n Natrûn: Part II, The History of the Monasteries of Nitria and Scetis. N.Y., 1932; Hanslik, R. Klosterregeln im Monchstum des Ostens und Westens von Pachoraius zu Benedikt von Nursia - In: Anzeiger der philologisch-historischen Klasse der Osterreichischen Akaderaie der Wissenschaften, 108 Jahrgang, So. 7. Wien, 1971, с. 196 – 200; За "Правилата" на Василий Велики - по-конкретно в: Die großen Ordensregeln (Hrsg. H. v. Balthasar). Einsiedeln, 1961, с. 37 -130; За египетското монашество в подробности - Chitty, D J. The Desert a City. An Introduction to the Study of Egyptian and Palestinian Monasticism under the Christian Empire. Oxford, 1966. По-конкретно за Пахомий - Monuments pour servir à l’histoire de l’Egypte chrétienne au IV^e siècle; Histoire de S. Pakhôme et de ses communautés – In: Etude historique sur S. Pakhôme et le cénobitisme primitif dans la Haute- Thébaïde. Le Caire, 1887; Grützmacher, G. Pachomius und das alteste Klosterleben, 1896; Ladeuze, P. Étude sur saint Pachôme et le cénobitisme pachômien aux IV^e et V^e siècles. Paris, 1898; Sancti Pachomii vitae graecae (Ed. F. Halkin). Bruxelles, 1932; Heimbucher, Max. Die Orden und Kongregationen der katholischen Kirche, Bd. 1. München / Paderborn / Wien, 1933, 1965³, с. 77 – 84; Lefort, Th. Vies coptes de Saint Pachôme et de ses premiers successeurs. Louvain, 1943; Knowles, David. From Pachomius to Ignatius. A Study in the Constitutional History of the Religious Orders. Oxford, 1966; Veilleux, A. La liturgie dans le cénobitisme pachômien au quatrième siècle. – In: StAns. 57 (1968); Hardy, E. R. Christian Egypt. Church and People. N.Y., 1952; Chadwick, H. (Ed.). Alexandrian Christianity. Philadelphia /PA/, 1954; Atiya, S. A. History of Eastern Christianity. Notre Dame (IN), 1968; Irmscher, J. Alexandria, die christusliebende Stadt. – In: BSAC 19, (1967-68), с. 115 – 122; Alexandrien (Hinske, N., Hrsg.). Mainz, 1981; Wallace-Hadrill, D. S. Christian Antioch. A Study of Early Christian Thought in the East. Cambridge, 1982 (за александрийското християнство); Martin, A. Les premiers siècles du christianisme à Alexandrie. Essai de topographie religieuse (III^e-IV^e siècle) – In: RevÉtAug. 30 (1984), с. 211 – 225; Pearson, B. A.; Goehring, J. E. (Eds.) The Roots of Egyptian Christianity. Studies in Antiquity and Christianity. Philadelphia /PA/, 1986; Bartelink, G. J. M. Les rapports entre le monachisme égyptien et l’épiscopat d’Alexandrie (jusqu’en 450). – In: Alexandrina. Hellénisme, judaïsme et christianisme à Alexandrie. Mélanges P. Claude Mondésert. Paris, 1987, с. 365 – 379; Griggs, C. W. Early Egyptian Christianity. From its Origins to 451. Leiden, 1990; Lorenz, R. Das vierte Jahrhundert (Der Osten). Göttingen, 1992; Bagnall, R. S. Egypt in Late Antiquity. Princeton /NJ/, 1993; Lembke, K.; C. Fluck, G. Vittmann. Ägyptens späte Blüte. Die Römer am Nil. Mainz, 2004, S. 26 ff.; Maraval, Pierre. Alexandrien und Ägypten. – In: Die Geschichte des Christentums. Altertum, 2. Das Entstehen der einen Christenheit (250 – 430). Freiburg / Basel / Wien, 2005, с. 1007 и сл.; Camplani, A. Chiesa urbana e “periferie” cristiane di Alessandria nella tarda antichità: premesse per una ricerca. – In: AnnStEs. (Annali di storia dell’esegesi) 23 (2006), с. 389 – 413; Devreesse, R. Le christianisme dans la péninsule sinaïtique. – In: RevBibl. 49 (1940), c. 205 – 223; Labib, M. Pèlerins et voyageurs au Mont Sinai. Paris, 1961; Egérie, Journal de voyage (Ed. P. Marval). Paris, 1982; Wilkinson, J. Egeria’s Travels. Jerusalem - Warminster, 1981; Forsyth, G. H.; K. Weitzmann. The Monastery of St. Catherine at Mt. Sinai. The Church and Fortress of Justinian Plates. Ann Arbor (MI), 1973; Weitzmann, K. The Monastery of St. Catherine at Mt. Sinai. The Icons. 1. From the 6^th to the 10^th C. Princeton (NJ), 1976; Weitzmann, K. Studies in the Arts at Sinai. Princeton (NJ), 1982; Galey, J. Sinai and the Monastery of St. Catherine. London, 1979; Sevčenko, I. The Early Period of the Sinai Monastery in the Light of its Inscriptions. – In: DOP 20 (1966). c. 255 – 264; Delau, V. Monastères palestiniens du cinquième siècle. – In: BLE N.S. 1 (1899 – 1900), p. 233 – 40, 269 – 81; Gordini, G. D. Il monachesimo romano in Palestina nel IV^o secolo. – In: Saint Martin et son temps (StAns. 46). Roma, 1961, p. 85 – 107; Hirschfeld, Y., Schmutz, T. Zur historisch-geographischen Entwicklung der mönchischen Bewegung in der Wüste Judäa. – In: AnW 18 (1987), S. 38 – 48; Joseph P. Sabas, Leader of Palestinian Monasticism. A Comparative Study in Eastern Monasticism, Fourth to Seventh Centuries (DOS XXXII). Washington /DC/, 1995, p. 37 ff.; Patrich, J. The Sabaite Heritage: an Introductory Survey. – In: Patrich, J (Ed.) The Sabaite Heritage in the Orthodox Church from the Fifth Century to the Present (OLoA 98). Leuven, 2001, p. 1 – 27. Chitty, Derwas J. The Desert a City. An Introduction to the Study of Egyptian and Palestinian Monasticism under the Christian Empire. Oxford, 1966; Harmless, W. Desert Christians. An Introduction to the Literature of Early Monasticism. Oxford, 2004; Вж. по темата и: Horden, P. The Earliest Hospitals in Byzantium, Western Europe, and Islam. – In: JIH 35 (2005), p. 361 – 389; Downey, G. A History of Antioch in Syria. Princeton /NJ/, 1961; Liebeschuetz, J. H. Antioch: City and Imperial Administration in the Later Roman Empire. Oxford, 1972; Wallace-Hadrill, D. S. Christian Antioch. A Study of Early Christian Thought in the East. Cambridge, 1982; Drijvers, H. J. W. East of Antiochia. Studies in Early Syriac Christianity. London, 1984; Mayer, W. Antioch and the West in Late Antiquity. – In: Byzslav. LXI (2003), p. 5 – 32; Histoire des moines de Syrie (Ed. P. Canivet, A. Leroy-Molinghen), 2 Vols. Paris, 1977-79 (превод на английски: R. M. Price. A History of the Monks of Syria. Kalamazoo /MI/, 1985); Brock, S. Studies in Syriac Christianity (History, Literature, Theology) /Variorum Collected Studies Series: CS, 357/. Aldershot, 1992; Drijvers, H. History and Religion in Late Antique Syria /Var. Coll. St. Ser.: CS, 464/. Aldershot, 1994; Brock, S. Fire from Heaven. Studies in Syriac Theology and Liturgy /Var. Coll. St. Ser.: CS, 863/, Univ. of Oxford, 2006; Brock, S. P. Early Syrian Ascetism. – In: Numen 20 (1973), p. 1 – 19 (repr. – S. Brock. Syriac Perspectives on Late Antiquity. London, 1984); Callot, O.; P.-L. Gatier. Les stylites de l’Antiochène. – In: Topoi Supplément 5. Antioche de Syrie. Histoire, images et traces de la ville antique. Paris, 2004, p. 573 – 596; Soler, E. Le sacré et le salut à Antioche au VIe siècle apr. J.-C. Pratiques festives et comportements religieux dans le processus de christianisation de la cité [Bibliothèque archéologique et historique, 176]. Beyrouth, 2006; Métivier, S. La Cappadoce (IVe – VIe siècle). Une histoire provinciale de l’Empire romain d’Orient. Paris, 2005; Rodley, L. Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia. Cambridge, 1985; Thierry, N. Haut moyen-âge en Cappadoce: Les églises de la région de Ĉavuşin. Paris, 1983; Fox, M. M. The Life and Times of Basil the Great as Revealed in His Works. Washington (D.C.), 1939; Ruether, R. Gregory of Nazianzus: Rhetor and Philosopher. Oxford, 1969; Daniélou, J. L’être et le temps chez Grégoire de Nysse. Leiden, 1970; Krautheimer, R. Early Christian and Byzantine Аrchitecture. Harmondsworth, 1965; Dagron, G. Les moines et la ville: Le monachisme à Constantinople jusqu’au concile de Chalcédoine (451) – In; TM 4 (1970), p. 229 – 276; Schreiner, Peter. Byzanz 565 – 1453 [Oldenbourg Grundriss der Geschichte, 22]. München, 2011; Shepard, Jonathan. Emergent Elites and Byzantium in the Balkans and East-Central Europe [VarCollStSer. 953]; Patlagean, E. Les Stoudites, l’empereur et Rome. – In: Bisanzio, Roma e l’Italia nell’alto medioevo, vol. 1. Spoleto, 1988, p. 429 – 460; Underwood, P.A. The Kariye Djami, 4 Vols. N.Y., 1966 (Princeton, 1975); Ousterhout, R.G. The Architecture of Kariye Camii in Istanbul. Washington /D.C./, 1987; Baur, P. C. Der heilige Johannes Chrysostomus und seine Zeit (2 Bde.). München, 1929-30 /прев. на англ.: Gonzaga, M. John Chrysostom and His Time. London, 1959-60/; Burger, D. C. A Complete Bibliography of the Scholarship on the Life and Works of St. John Chrysostom. Evanston /IL/, 1964; Kelly, J. N.D. Golden Mouth. The Story of John Chrysostom – Ascetic, Preacher, Bishop. London, 1995; Avraméa, A. Le Péloponnèse du IVe au VIIIe siècle. Changements et persistances. Paris, 1997; Bon, A. Le Péloponnèse byzantin jusqu’en 1204. Paris, 1951; Elliott, W. Monemvasia. The Gibraltar of Greece. London, 1971; Kalligas, H. Byzantine Monemvasia, The Sources. Monemvasia, 1990; Schreiner, P. Notes sur la fondation de Monemvasie en 582 - 583 [TM, 4], 1970, c. 471-475; Runciman, St. The Lost Capital of Byzantium: The History of Mistra and the Peloponnese. Cambridge /MA/, 2009; Andreopoulou-Kilakou, Ch. Mistra. Die letzte Ruhmesstätte von Byzanz. Athen; Степанов, Цветелин. От homo romanus към homo christianus в днешните североизточни български предели (IV–VI в.). – В: Homo Byzantinus? /Съст.: Миланова, А.; В. Вачкова, Цв. Степанов/. София, 2009, с. 24-34; Ferrari, Gr. Early Roman Monasteries (V-X c). Rome, 1957; Penco, G. Storia del monachesimo in Italia dalle origini alia fine del Medioevo. Milano, 1988; Sansterre, J.-M. Les moi-nes grecs et orientaux a Rome aux epoques byzanti-ne et carolingienne (milieu du VI^e s. - fin du IX s.), I. Texte - II. Bibl iographie, notes. - In: Academie Royale de Belgique. Memoires de la classe des Lettres, T. LXVI, Fascicule 1. Bruxelles, 1983; James, Е. Ireland and Western Gaul in the Me­rovingian Period. - In: Ireland in Early Medieval Europe (Ed. D. Whitelock, R. McKitterick, D. Dum-ville). Cambridge, 1982, p. 362 - 386; Hillgarth, J. The East, Visigothic Spain and the Irish. - In: Studia Patristica, Vol. 4. Berlin, 1961, p. 442 -456; Richter, M. Die inselkeltischen Volker ira europaischen Rahmen des Mittelalters. - In: Saeculum, 32 (1981), S. 274 - 277; Richter, M. Irland in Mittelalter: Kultur und Geschichte. Stuttgart, 1983; Hummel, G. Geschichte und Wesen der iroscho-ttischen Monchskirche. - В: Годишник на ЦСВП "Проф. Ив. Дуйчев", Т. 84-85 (4); Mac Neill, Е. St. Patrick, Apostle of Ireland. London, 1934; Hanson, R. Saint Patrick. His Origins and Career. Oxford, 1968, p. 72 - 209 (Библ. c. 232 - 233). Hanson, R. The Life and Writings of Historical Saint Patrick. N.Y., 1983; Bieler, L. St. Patrick and the Coming of Christianity (1). - In: A History of Irish Catholicism, Vol. I, (1). Dublin, 1967; Ryan, J. Irish Monasticism. Origins and Early Development. Dublin, 1931 (N.Y., 1972); Delius, W. Geschichte der irischen Kirche von ihren Anfangen bis zum 12. Jahrhundert. München, 1954; Bieler, L. Irland, Wegbereiter des Mittelalters. Olten, 1961; Bieler, L. Ireland and the Culture of Early Medieval Europe. London, 1987; Hughes, K. The Church in Early Irish Society. London, 1966; Hughes, K. Church and Society in Ireland A.D. 400 - 1200. London, 1987; Ryan, J. The Monastic Institute (2) / Corish, P. The Christian Mission (3). - In: A History of Irish Catholicism, Vol. I, (2 + 3). Dublin, 1972; Kennedy, J. The Sources for the Early History of Ireland, I. N.Y., 1929; Francoise, H. Irish Art in the Early Christian Period (to 800 A.D.). N.Y., 1965; Francoise, H. Irish Art during the Viking Invasions (800 - 1020 A.D.). N.Y., 1967; Francoise, H. Irish Art in the Romanesque Period (1020 - 1170). London, 1970; Mc Nally, R. Die keltische Kirche in Irland. - In: Kirchengeschichte als Missionsgeschichte (Hrsg. K. Schaferdiek), Bd. II: Die Kirche des frühen Mittelalters. München, 1978, S. 91 - 115 (Библ. за келтската църква с. 523); Byrne, Fr. Die keltischen Volker (5.-11. Jahrhundert). - In: Handbuch der europaischen Geschichte (Hrsg. 7ft. Schieder), Bd. 1. Stuttgart, 1976, S. 448 - 493 (интерес представлява и приложената там литература); Die Iren und Europa im früheren Mittelalter (Hrsg. Н. Lowe), 2 Bde. Stuttgart, 1982; Irland und Europa. Die Kirche im Fruhmittelalter (hrsg. von P. Ni Chathain u. M. Richter). Stuttgart, 1984; Irland und die Christenheit. Bibelstudien und Mission (hrsg. von P. Ni Chatham u. M. Richter). Stuttgart, 1987; Aland, K. Geschichte der Christenheit, Bd. 1. Gütersloh, 1980, S. 231 - 235; Farnham, 2011; Балканите между традицията и модерността. Административни, социално-икономически и културно-просветни институции в балканските провинции на Османската империя (XVIII – XIX в.) /БАН, Институт по балканистика/. София, 2009; Голдщайн, Иво. История на Хърватия. (London, 1999) Пловдив, 2003; Dinić, M. Srpske zemlje u srednjem veku. Beograd, 1978; Cavarnos, C. The Holy Mountain. Belmont /MA/, 1973; Le millénaire du Mont Athos 963 – 1963, 2 Vols., Chevetogne, 1963-1964; Sofianos, D. Z. Meteora. Wegweiser. Megalou Meteorou (+ библиография); www.svetagora.org/library/patepis/03.htm (Пътепис на Иван Лазаров за пребиването му в „Зограф”; обнародван в сп. „Златорог” от 1928 г.;Садулов, А. История на Османската империя (XIV – XX в.). В. Търново, 2000.

 

 

 

Details

Category: Опазване на културното наследство

Created: 27 September 2012

Празничният календар на българина

 

Гл. ас. nо фолклористика Н. Ников

 

Анотация

 

Забързани в делника си, заобиколени от компютри и слънчеви колектори, свикнали да виждаме новините от света по телевизията, а не да си ги разказваме един на друг, научени да определяме времето не по слънцето и звездите, а с електронна точност, достатъчно е да чуем по радиото родопската песен „Бела съм, бела, юначе ...“, достатъчно е в съседния апартамент жената да нахока мъжа си, за да си кажем, че в този дом „пее кокошката“, и времето спира, за да заживеят отново същите истини, които са били истини и за дядовците на нашите дядовци...

              Тези отколешни истини са живи и днес. Често ги наричаме „отживелици“, „суеверия“, но тези истини с аромата на отминалото и преживяно време са дълбинето на българската класическа фолклорна култура...

Надникнем ли в нейните дълбини, в кладенеца на отминалите столетия, ще открием свят със змейове и юнаци, неродени от майка моми, където времето, пространството, вещите и хората могат да бъдат живи и мъртви, свои или чужди, свят, в който всяка вещ, всяко действие, всичко сътворено, има строго определено място в живеенето на българина. То се определя в зависимост от труда, който се извършва, според това кой, кога, къде и как, а и защо прави нещо и дали този някой е жена – мома или булка, баба или мъж – ерген, стопанин, дядо, през деня или през нощта, пред изгрев слънце или подир икиндия, край селската воденица или на прага на къщата, за добро или за лошо се майстори нещото – тези „параметри“ определят социалния му статус в общността,а съответно и отношението на хората към него...

ВИЕ, млади колеги, трябва да решите дали искате да добавите нови познания , които могат да ви подскажат, да ви упътят да преминете през четирите порти на подредбата на живеенето на фолклорния българин...

На пръв поглед тази подредба е простовата – това може, онова – не може. Но зад тези „това и онова“ се крият древните умотворения на българите – представите и образите за тях, наредени и подредени в един невероятен свят, в който подреденото живее по законите на Слънцето, а не – подреденото по законите на Луната. Свят, в който нещата от живота имат „лице“, имат и „опако“. Ако някой „сгази лука“, подредбата на света е нарушена и той се обръща откъм „опаката“ си страна. А онзи, който е нарушил подредбата, се превръща в „извънзаконен“, в чужд на общността... Как може „извънзаконният“ да се превърне в законен, да се завърне „като нов-новеничък“ в общността си, какво му е позволено да направи и какво не, можете да научите от този курс...

Ние ви предлагаме, колеги, да ви преведем да преминете и вие през четирите порти на подредбата на света на фолклорния човек. В този кратък курс ще се опитаме да научиш, да си припомниш безкрайно много неща за невероятните начини на празничен живот на фолклорния българин, за неговия опит за подредба, за кое е „ляво“ и кое е „дясно“, какво може и какво не може, какво се прави в „делник“ и какво в „празник“, защо така се прави „така“, а не – „онака“ – все на пръв поглед дребни, нищо незначещи нещица, но когато малкото камъче се изпречи пред колелото на каруцата-живот, тя, каруцата, се обръща. Тези умения за подредбата на живеенето са опитът на българина – социален, художествен – какъвто щеш опит, доживял до нас в онова, което науката нарича етнически стереотип, а вие си му казвате „българска работа“...

Ние преминахме през четирите пoрти на българската подредба за живеене, бяхме „там – къде – не знаем“, ядохме, пихме и се веселихме в света на дедите ни, черпих ме с пълни шепи от опита на българските умотворения и ни се ще да споделим този опит... Ако всеки реши да сподели този опит с българщината ни, май няма да се изгубим в безхаберието на глобалния свят ...

Форми и методи на оценяване:

Курсът се състои от 30 академични часа, които представят различни форми на учебна натовареност:

            Теоретични ракурси на проблема – 20 ч.

            Семинарни упражнения                 -  6 ч.

            Практически упражнения             -  4 ч.

Формиране на оценката: комплексно по два начина: чрез активността на студента по време на протичането на курса и от изпитния резултат по време на сесията.

Аспекти при формирането на оценката:

-         изработване на въпросник, апробиране и създаване на научен архив

-         2 есета по някои от темите на курса

-         участие в дебати по време на семинара

-         1 реферат върху текстове от библиографията за курса

-         изпитният резултат

ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕПОДАВАНЕ: видеофилми, диктофонни записи, компютър и литература по въпроса.

 

Лекционен курс  

 

                       

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Българска фолклорна празничност – специфика и семантични особености. Календарна и семейна обредност /общ преглед/.	2
2.	Зимни календарни фолклорни празници у българите – вариативност на празнуването. Коледа, Сурва,Ивановден, Бабинден и Свети Атанас. Оргаистичнахтематика на моминската маскарадност	2
3.	Традиционна пролетна празничност. Философия на маската. Езикът на българската маскарадност. Чалгата като маскарад.	2
4.	Фолклорни празнувания на Великден и Гергьовден. Идеята за свещения андрогин. „Свещени“ и „профанни“ персонажи в маскарада. Нестинарство.	2
5.	Летни фолклорни празници у българите. Еньовден. Пеперуда и Калуш.	2
6.	Есенна фолклорна празничност. Седенкарска маскарадност. Българската фолклорна празничност като обучение /инициация/.	2
7.	Традиционни семейни празници у българите – раждане, годеж, сватба, помен. Какво ДА и какво НЕ на тези празници. Защо? Митология и обредност.	2
8.	Фолклорният човек и неговото облекло в празник. Човек – дреха – вещ. Празничния костюм в народната орхеистика /функции на костюма/.	2
9.	Видимият свят в празничната пластична и везбена орнаментика на българите. Пространствени параметри –„горе“, „долу“, „ляво“, „дясно“, а „ по средата“?	2
10.	Цветовете в българската фолклорна празничност. Уредба и покъщнина в празник –вещ и знак.	2

 

 

Семинарни упражнения

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1.	Методика на научното изследване на класическата българска празничност. Изработване на анкетна карта за празника. Създаване на научен архив и умения за ползване база данни на създадени етнографски, етноложки и фолклорни проучвания. Изграждане на технологични умения за преподаване на българската празнична фолклорна култура.	2
2.	Типология на българската празнична маскарадност. Биосоциално деление на българските празнични маскаради. Селски и градски маскаради.	2
3.	Бинарни структури в празничната обредност на българите.Амбивалентност. Цвят, орнамент и знак.	2

 

 

Практически упражнения

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1.	Изработване на въпросници и анкетни карти за теренна работа. Обработване на научни архивни материали.	2
2.	Есета: Човекът с маска. Маската в компютърния век. Друго – по избор.	1
3.	Курсова работа по избор	1

 

  

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

1. 1.Георг Краев. Български маскарадни игри. С. 1996
2. 2.Ив. Георгиева. Българска народна митология. С. 1981
3. 3.Р. Иванова. Българската фолклорна сватба. С. 1983
4. 4.Етнография на България. Т –І,ІІ и ІІІ. БАН С.1983
5. 5.Н. Ников. Празниците на българите. С. 2010

 

 

Details

Category: Опазване на културното наследство

Created: 28 September 2012

Ранното женско монашество в Европа (християнска женска просопография)

 

Доц. д-р Румен Живков Бояджиев

 

 

Анотация

 

Предложената дисциплина е свободно избираема (30 ч.) Тя има за цел да запълни една слабо изследвана “ниша” в нашата историческа наука – темата за женското монашество и ролята му в средновековния социум. В условията на един тотално мъжки свят на късната античност и средновековието, проследяването на ролята на жената в църковната институция е най-малкото интригуващо.

Към началото на четвъртото столетие Евсевий от Цезарея († ок.339) при заниманията си в името на църковната доктрина достига до формулировката на две форми на християнско битие. Едната се води по природните закони, благославя както брака, така и потомството, собствеността; тя се подчинява по-скоро на законите и на моралните норми на социалния живот, приветства достойното препитание, следването освен на божите, но и на светските закони. Индивидите, които тръгват по втория път, обитават тази, нашата земя, само телом, като душата им е в готовност да отлети към небесните селения във всеки един момент. Присъщи са им вярата, набожността, благите слова и чистите дела, т.е. истинската чистота – това е безупречния богоподобен живот на аскета (в частност на жената аскет). Следователно, за да се приближим до феномена на монашеството, който възниква по ред причини закономерно през последните десетилетия на III в. и се разпространява лавинообразно през IV в., нужно е да отделим още някои характеристики на аскетичния идеал. На първо място като морален критерий, безусловно, било издигнато безбрачието (целибат, от лат. caelibatus), което съблюдавали т.нар. “девственици” и “вдовици”, които се радвали на всеобщо почитание. За разлика от някои други култове, християнската аскеза съблюдава строго идеала за абсолютното въздържание и изолиране от социума (или от определени негови страни). Християнската духовност придава голямо значение на идеята за греха и на съществуването на греховната човешка природа (презумпцията за първородния грях). Също така за християнската религиозна култура и за аскетическите й начала от първостепенна роля са послушанието и молитвата – оттук и доктрината за послушанието.

Когато тази на пръв поглед „разпръсната” проблематика се разгледа в хронологично в цялост, се получава богата и наситена картина на женското християнство през столетията. Интерес представлява и съвременният поглед върху някои нови „изследвания за жените” – цял клон в западната медиевистика.

 

Форми и методи на оценяване:

Подготовка на реферат (в края), както и системна работа с библиографии, мултимедия и с интернет ресурси.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	От “светата жена” на късната античност към жената монахиня (Феноменология на женското монашество през ранните векове)	2 часа лекции
2.	Двата християнски пътя: римското семейство и жените “clarissimae”	2
3.	“Feminae clarissimae eruditae” и личното благосъстояние – два от факторите за успеха на ранното женско монашество (общ поглед)	2
4.	Разпространението на християнството сред жените по времето „константиновата епоха”	2
5.	Ранното италийско женско монашество и палестинската “връзка”	2
6.	Ред и организация на женските монашески прото-манастири в Йерусалим и Витлеем – молитва, бит и прехрана	2
7.	Мъжката “диря” в латинската женска християнска общност: Йероним, Руфин, Августин, римските епископи и др.	2
8.	Prosopographia feminarum christianarum (общ преглед на ранните християнски векове)	2
9.	Женското монашество през “тъмните векове” и в по-ново време	2
10.	Социален статус на жената на Изток – във Византия и жената – монахиня	2
11.	„Скритата история” на жените в рамките на църковната структура. Мястото на жената – християнка в църковната йерархия: истини и заблуди	2
12.	”Класически” манастирски правила и монашеските типици на Балканите	2
13.	Произход и ранна история на „двойните манастири”	2
14.	Жената монахиня по нашите земи (исторически преглед)	2
15.	Развитие на историческото изследване за жените (Women’s History, Women’s Studies, Historische Frauenforschung …)	2

 

 

 

Литература:

 

ЛИТЕРАТУРА НА КИРИЛИЦА:

 

БОЯДЖИЕВ, Р. Женското монашество от ранните векове на християнството и “историческото изследване за жените” в светлината на някои съвременни чуждоезични трудове. – В: Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, Т. 93 (12), 2003. София, 2005, с. 331 – 336.

БОЯДЖИЕВ, Р. Идеалът за източната аскеза в пустинята и съдбите на три римски аристократки от втората половина на IV и началото на V в.: Паула, Мелания Старша и Мелания Младша. – В: Образ и Слово. Εικόνα και Λόγος. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. Аксиния Джурова. София, 2004, с. 89 – 101.

БРАУН, П. Светът на късната античност /150 – 750 г. сл. Хр./. София, 1999 /BRAUN, P. The World of Late Antiquity. London, 1971/.

БРАУН, П. Тялото и обществото. Мъжете, жените и сексуалното самоотричане през ранното християнство. София, 2003.

ЗЛАТКОВА, Ю. Св. Макрина и зараждането на женското монашество в Мала Азия през IV в. – В: Civitas Divino-Humana /In Honorem Annorum LX Georgii Bakalov/. София, 2004, с. 253 – 260.

НИКОЛОВА, Бистра. Монашество, манастири и манастирски живот в Средновековна България, т. 1 Манастири, т. 2 Монаси. София, 2010.

СИДОРОВ, А. И. Древнехристианский аскетизм и зарождение монашества. Москва, 1998.

СИМЕОНОВА, Л. Християнизацията на България и проблемът за мястото на жената и брака. – В: Общото и специфичното в балканските култури до края на XIX в. /Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Василка Тъпкова-Заимова/. София, 1999, с., 46 – 61.

 

ЛИТЕРАТУРА НА ЛАТИНИЦА:

 

ACHTELSTETTER, K. The Manly Woman. Woman and Ascetism in the Fourth and Fifth Century. University of Kent at Canterbury, 1986.

AFFELDT, W. (Hrsg.). Frauen in Spätantike und Frühmittelalter. Lebensbedingungen – Lebensnormen – Lebensformen. Sigmaringen, 1990.

Affeldt, W.; A. Kuhn (Hrsg.). Frauen in der Geschichte, VII. Interdisziplinäre Studien zur Geschichte der Frauen im Frühmittelalter: Methoden - Probleme - Ergebnisse [Geschichtsdidaktik: Studien, Materialien, Band 39 (Hrsg. v. Klaus Bergmann u.a.)]. Düsseldorf, 1986.

Affeldt, W.; C. NOLTE. Frauen in Frühmittelalter /Eine ausgewählte, kommentierte Bibliographie/. Frankfurt am Main, 1990.

ALBRECHT, R. Das Leben der heiligen Makrina auf dem Hintergrund der Thekla – Traditionen. Studien zu den Ursprüngen des weiblichen Mönchtums im 4. Jahrhundert in Kleinasien [FKDG, 38]. Göttingen, 1986.

ANSORGE, D. Der Diakonat der Frau. Zum gegenwärtigen Forschungsstand. – In: BERGER, T.; A. Gerhards (Hrsg). Liturgie und Frauenfrage. Ein Beitrag zur Frauenforschung aus liturgiewissenschaftlicher Sicht [PiLi. 6]. St. Ottilien, 1990, S. 31 – 65.

ARTS, M. Het dubbelkloster Dikninge. Assen, 1945.

BACHT, H. Antonius und Pachomius. Von der Anachorese zum Cönobitentum. – In: BACHT, H. Mönchtum und Kirche. Eine Studie zur Spiritualität des Pachomius. – In: BADILITA, C. Figures et biographies de femmes aux IV^e et V^e siècle. – In: Giovanni Crisostomo. Oriente e Occidente tra IV e V secolo. XXIII incontro di studiosi dell’Antichita cristiana. Augustinianum 6 - 8 maggio 2004, Roma [Studia Ephemeridis Augustinianum, 93], Roma (Institutum patristicum Augustinianum), 2005, p. 627 – 648.

BAILEY, D. S. The Man-Woman Relation in Christian Thought. London, 1959.

BAKER, D. (Hrsg.). Medieval Women, Ed. in Honor of Rosalind M. T. Hill [SCH Subsidia, 1]. Oxford, 1978.

BALSDON, J. P. V. Dacre. Roman Women. Their History and Habits. London, 1974, 1983.

BALTRUSCH-SCHNEIDER, Dagmar. Klosterleben als alternative Lebensform zur Ehe? – In: GOETZ, H.-W. (Hrsg.). Weibliche Lebensgestaltung im frühen Mittelalter. Köln / Weimar, 1991.

BATESON, M. Origin and Early History of Double Monasteries. – In: TRHS N.S. 13 (1899), p. 137 – 198.

BAUS, K. (u.a.). Die Reichskirche nach Konstantin dem Großen. Die Kirche in Ost und West von Chalkedon bis zum Frühmittelalter (451 - 700). – In: HbKG II 2 (1975).

BEAUCAMP, J. Le statut de la femme à Byzance (4^e – 7^e siècle), T. I (Le droit impérial); II (Les pratiques sociales). Paris, 1990, 1992.

BEHLMER, H. The Recovery of the Coptic Sources for the Study of Women and Gender in late Antiquity. – In: Or. 73 (2004), p. 255 – 269.

BERGER, T.; Al. GERHARDS (Hrsg.). Liturgie und Frauenfrage. Ein Beitrag zur Frauenforschung aus liturgiewissenschaftlicher Sicht [PiLi. 6]. St. Ottilien, 1990.

BESSE, J. M. Abbesse. – In: DACL, I/1, 42.

BJERRE-ASPEGREN, K. The Male Woman. A Feminine Ideal in the Early Church [Uppsala Women’s Studies; A. Women in Religion, 4]. Stockholm / Uppsala, 1990.

BIARNE, J. La vie quotidienne des moines en Occident du IV^e au VI^e siècle. – In: CCist. 49 n°1 (1987), p. 3 – 19.

BIRAGHI, L. Leben der heiligen römisch-mailändischen Jungfrau Marcellina, Schwester des heiligen Ambrosius. Kempten, 1880.

BITEL, L. M. Women’s Monastic Enclosures in Early Ireland: A Study of Female Spirituality and Male Monastic Mentalities. – In: JMH 12 (1986), p. 15 – 36.

BOSWELL, J. Christianity, Social Tolerance, and Homosexuality. Gay People in Western Europe from the Beginning of the Christian Era to the Fourteenth Century. Chicago / London, 1980.

BOUYER, L. Frau und Kirche. Einsiedeln, 1977.

BRAUN, W. Die Frau in der alten Kirche. Berlin, 1919.

BREMMER, J. Why did Early Christianity attract Upper-class Women? – In: A. BASTIAENSEN, etc. (Ed.). Fructus Centesimus /Mélanges offerts à Gerard Bartelink/, [InstrPatr., XIX]. Steenbrugis, in Abbatia S. Petri, 1989, p. 37 - 47.

BRENK, B. The Christianization of the Late Roman World. Cities, Churches, Synagogues, Palaces, Private Houses and Monasteries in the Early Christian Period. London, 2002.

BRENK, B. Die Christianisierung der spätrömischen Welt. Stadt, Land, Haus, Kirche und Kloster in frühchristlicher Zeit [Spätantike - Frühes Christentum - Byzanz. Kunst im ersten Jahrtausend. Reihe B: Studien und Perspektiven, 10]. Wiesbaden, 2003.

BRANDS, G.; H.-G. SEVERIN (Hrsg.). Die spätantike Stadt und ihre Christianisierung. Wiesbaden, 2003, S. 85 – 95.

BROCK, Seb.; S. HARVEY. Holy Women of the Syrian Orient. Berkeley /L.A./, 1987.

BROWN, P. The Body and Society. Men, Women and Sexual Renunciation in Early Christianity [Lectures on the History of Religions, New Series, 13]. N.Y., 1988.

BROWN, P. The Notion of Virginity in the Early Church. – In: McGINN, B.; J. MEYENDORFF; J. LECLERCQ (Eds.). Christian Spirituality [World Spirituality, 16]. N.Y., 1987, p. 427 – 443.

BRUBAKER, L. The Age of Justinian: Gender and Society. – In: MAAS, M. (Ed.). The Cambridge Companion to the Age of Justinian. Cambridge, 2005.

BÜCHER, K. Die Frauenfrage im Mittelalter. Tübingen, 1882, 1910.

CANDIDO, L. di. La donna nel monachesimo. Storia e interpretazione. – In: Serv. 9, Vicenza, 1975.

CANTARELLA, E. Pandora’s Daughters. The Role and Status of Women in Greek and Roman Antiquity. Baltimore / London, 1987.

CASTELLI, E. Virginity and its Meaning for Women’s Sexuality in Early Christianity. – In: JFSR 2 (1986), p. 61 – 88.

CHARANIS, P. The Monk as an Element of Byzantine Society. – In: DOP 25 (1971), p. 61 – 84.

CHASTAGNOL, A. Les femmes dans l’ordre sénatorial: titulature et rang social à Rome. – In: RevH, 103^e année, Tome CCLXII (1979), p. 3 - 28.

CHEYNET, J.-C. Le rôle des femmes de l’aristocratie d’après leurs sceaux. – В: Новое в византийской сфрагистике. Международная научная конференция, посвященная юбилею В. С. Шандровской. Тезисы докладов. Санкт Петерсбург (Издательство Государственного Эрмитажа), 2002, с. 32.

CHRIST, K. Mittelalterliche Bibliotheksordnungen für Frauenklöster. – In: ZbfB 59 (1942), S. 1 – 29.

CHRYSSAVGIS, J. In the Heart of the Desert. The Spirituality of the desert Fathers and Mothers [Treasures of the World’s religion]. Darmstadt, 1981 (1970), S. 293 – 306.

CLARK, E. A. “Humble Leadership”: A Conflict of Values in Early Female Monasticism. – In: Byzantine Studies Conference. Washington (DC), 1975, p. 1 ff.

CLARK, E. Devil’s Gateway and Bride of Christ: Women in the Early Christian World. – In: Ascetic Piety and Women’s Faith. Essays on Late Antique Christianity [StWR, 20]. Lewiston / Queenston, 1986, p. 23 – 60.

CLARK, E. The Life of Melania the Younger. Introduction, Translation, and Commentary [StWR, 14]. N.Y. / Toronto, 1984.

CLARK, G. Women in Late Antiquity. Pagan and Christian Life-Styles. Oxford, 1993.

CLARK, G. Body and Gender, Soul and Reason in Late Antiquity [VarCollStS., 978]. Bristol, 2011.

CLOKE, G. “This Female Man of God”. Women and spiritual Power in the Patristic Age, A.D. 350 – 450. London / N.Y., 1995.

CONNOR, C. L. Women of Byzantium. New Haven (CT), 2004 /представлява принос към ролята и сатуса на жените във византийското общество между IV и XIV в./.

COOPER, K. Insinuations of Womanly Influence. An Aspect of the Christianization of the Roman Aristocracy. – In: JRS 82 (1992), p. 150 – 164.

COOPER, K. The Virgin and the Bride. Idealized Womanhood in Late Antiquity. London, 1996, p. 68 – 115.

DANIÉLOU, J. The Ministry of Women in the Early Church. London, 1961.

DAUTZENBERG, Ger. (Hrsg.). Die Frau im Urchristentum [QD, 95]. Freiburg im Breisgau, 1983.

DAVIES, J. G. Deacons, Deaconesses and the Minor Orders in the Patristic Period. – In: JEH 14 (1963), p. 1 – 15.

DAVIS, St. J. The Cult of Saint Thecla: A Tradition of Women’s Piety in Late Antiquity [Oxford Early Christian Studies]. Oxford, 2001.

DEEN, E. Great Women of the Christian Faith. N.Y. / Hagestown / San Francisco / London, 1976.

DISSELKAMP, Gab. “Christiani Senatus Lumina”. Zum Anteil römischer Frauen der Oberschicht im 4. und 5. Jahrhundert an der Christianisierung der römischen Senatsaristokratie [Theoph. 34]. Bodenheim, 1997.

DRONKE, P. Women Writers of the Middle Ages. A Critical Study of Texts from Perpetua († 203) to Marguerite Porete († 1310). Cambridge, 1984.

DUNBAR, A. B. C. A Dictionary of saintly Women, Vol. 1 – 2. London, 1904 – 1905.

ECKENSTEIN, L. Women under Monasticism. Chapters on Saint-Lore and Convent Life between a.d. 500 and a.d. 1500. Cambridge, 1896; N.Y., 1963.

ELM, K.; M. PARISSE (Hg.). Doppelklöster und andere Formen der Symbiose männlicher und weiblicher Religiosen im Mittelalter. Berlin, 1992.

ELM, S. “Virgins of God”. The Making of Ascetism in Late Antiquity. Oxford, 1994.

ENNEN, E. Frauen im Mittelalter. München, 1984, 1991.

FERRANTE, J. M. The Education of Women in the Middle Ages in Theory, Fact and Fantasy. – In: P. H. LABALME. Beyond Their Sex: Learned Women of the European Past. N.Y., 1980, p. 9 – 42.

FINKE, H. Die Frau im Mittelalter. Kempten, 1913.

FIORENZA, E. S. Word, Spirit, and Power: Women in Early Christian Communities. – In: Women of Spirit (Ed. Ruether, R.; E. McLaughlin). N.Y., 1979.

FÖGEN, Thor. Gender-Specific Communication in Graeco-Roman Antiquity (With a Research Bibliography). – In: HistLing. XXXI:2/3 (2004), p. 199 – 276.

FORTNER, S. A.; A. ROTTLOFF. Auf den Spuren der Kaiserin Helena. Römische Aristokratinnen pilgern ins Heilige Land. Erfurt, 2000.

FRANK, K. S. Frühes Mönchtum im Abendland; I. Lebensformen, II. Lebensgeschichten [Die Bibliothek der Alten Welt, Reihe: Antike und Christentum]. München / Zürich, 1975.

FRANK, K. S. Lehrbuch der Geschichte der Alten Kirche. Paderborn / München / Zürich, 1997.

FRASCHETTI, А. (Еd.). Roman Women. Chicago, 2001.

FREY, L.; M. FREY, J. SCHNEIDER (Ed.). Women in Western European History. A select Chronological, Geographical and Topical Bibliography /from Antiquity to the French Revolution/. Westport (CT), 1982.

GALATARIOTOU, C. Byzantine Women’s Monastic Communities: The Evidence of the Typika. – In: JÖB 38 (1988), p. 262 – 290.

GANSHOF, Fr. L. Le statut de la femme dans la monarchie franque. – In: RecSJB 12 (1962), p. 5 – 58.

GARDNER, J. F. Frauen im antiken Rom. Familie, Alltag, Recht. München, 1995 (ориг. загл.: GARDNER, J. Women in Roman Law and Society. Bloomington (IN), 1986).

GARLAND, L. (Ed.) Byzantine Women. Varieties of Experience, 800 – 1200 [Publications for the Centre for Hellenic Studies, 8]. London, 2006.

GARRIDO, M. S. Ascetismo femenimo en Roma. Estudios sobre San Jerónimo y San Augustín. Cádiz, 1993.

GERSTEL Sh. E. J.; A.-M. TALBOT. Nuns in the Byzantine Countryside. – In: Δελτίο Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 27 (2006), p. 481 – 490.

GESCHICHTE der Frauen (Hrsg. DUBY, G.; M. PERROT); Bd. 2. Mittelalter (Hrsg. KLAPISCH – ZUBER, Chr.). Frankfurt am Main, 1993.

GILLMANN, F. Weibliche Kleriker nach dem Urteil der Frühscholastik. – In: AKathKR 93 (1913), S. 239 – 253.

GOETZ, H.-W. Frauenbild und weibliche Lebensgestaltung im Fränkischen Reich. – In: GOETZ, H. (Hg.). Weibliche Lebensgestaltung im frühen Mittelalter. Köln / Weimar, 1991, S. 7 – 44.

GOLTZ, E. von. Der Dienst der Frau in der christlichen Kirche. Potsdam, 1914.

GOODWATER, L. Women in Antiquity /An annot. Bibliography/. Metuchen (NJ), 1975.

GRIBOMONT, J. Diaconesse (nel’ antichità cristiana). – In: DIP 3, Sp. 469 – 470.

GRUBBS, J. E. Virgins and Widows, Show-girls and Whores: Late Roman Legislation on Women and Christianity. – In: MATHISEN, R. W. (Ed.). Law, Society and Authority in Late Antiquity. Oxford, 2001, p. 220 - 241.

GRUNDMANN, Her. Die Frauen und die Literatur. Ein Beitrag zur Frage nach der Entstehung des Schrifttums in der Volkssprache. – In: AKuG 26 (1935), S. 129 – 161.

GRYSON, R. Le ministère des femmes dans l’Eglise ancienne (RSSR.H 4). Gembloux, 1972.

GRYSON, R. L’ordination des diaconesses d’après les constitutions apostoliques. – In: MSR 31 (1974), p. 41 – 45.

GUILLAUME, J.-M. Les abbayes de femmes en pays france, des origines à la fin du VII^e siècle. – In: PARISSE, M. (Ed.). Remiremont, l’abbaye et la ville. Actes des journées d’études vosgiennes. Remiremont 17-20 avril 1980. Nancy, 1980, p. 29 – 46.

HAINES-EITZEN, K. “Girls trained in beautiful writing”: Female Scribes in Roman Antiquity and Early Christianity. – In: JECS 6 (1998), p. 629 – 646.

HARDESTY, N. Great Women of Faith. The Strength and Influence of Christian Women. Grand Rapids (MI), 1980.

HARRELL, P. E. Divorce and Remarriage in the Early Church. /A History of Divorce and Remarriage in the Ante-Nicene Church/. Austin (TX), 1967.

HARRINGTON, Chr. Women in a Celtic Church. Ireland 450 – 1150. Oxford, 2002.

HEIDEBRECHT, P.; C. NOLTE. Leben im Kloster: Nonnen und Kanonissen. Geistliche Lebensformen im frühen Mittelater. – In: BECHER, U. A. J.; J. RÜSEN (Hrsg). Weiblichkeit in geschichtlicher Perspektive. Fallstudien zu Reflexionen und Grundproblemen der historischen Frauenforschung. Frankfurt am Main, 1988, S. 79 – 115.

HEIDRICH, I. Besitz und Besitzverfügung verheirateter und verwitweter Frauen im merowingischen Frankenreich. – In: GOETZ, H.-W. (Hrsg). Weibliche Lebensgestaltung im frühen Mittelalter. Köln / Weimar, 1991, S. 119 – 138.

HEINE, S. Frauen der frühen Christenheit /Zur historischen Kritik einer feministischen Theologie/. Göttingen, 1986, 1987.

HEINEKEN, J. Die Anfänge der sächsischen Frauenklöster. Göttingen, 1909.

HERBERT, P.; M. GRISAR (Gesammelt u. herausgegeben v.). Charakterbilder der katholischen Frauenwelt, 3 Bde. Paderborn, 1911 – 1916.

HERRIN, J. Women and the Church in Byzantium. – In: BBAO N.S. 11 (1979), p. 8 – 14.

HERRMANN, B.; G. GRUPE. Empirische Grundlagen zur Rekonstruktion von Lebensbedingungen der Frauen im Mittelalter. – In: Affeldt, W.; A. Kuhn (Hrsg.). Frauen in der Geschichte, VII. Interdisziplinäre Studien zur Geschichte der Frauen im Frühmittelalter: Methoden - Probleme - Ergebnisse [Geschichtsdidaktik: Studien, Materialien, Band 39 (Hrsg. v. Klaus Bergmann u.a.)]. Düsseldorf, 1986, S. 44 – 52.

HEUCLIN, J. Aux origines monastiques de la Gaule du Nord. Ermites et reclus du V^e au XI^e siècle. Lille, 1988.

HICKEY, A. E. Women of the Roman Aristocracy as Christian Monastics [Studies in Religion, No. 1; Series Ed. Margaret Miles]. Ann Arbor (MI), 1987 (1983).

HICKEY, A. E. Women of the senatorial Aristocracy of Late Rome as Christian Monastics: A Sociological and Cultural Analysis of Motivation. Ann Arbor (MI), 1986 (1983).

HILPISCH, St. Die Doppelklöster; Entstehung und Organisation [BGAM 15]. Münster, 1928.

HILPISCH, St. Aus frühmittelalterlichen Frauenklöstern [RQS.Suppl., 12]. Düsseldorf, 1926.

HILPISCH, St. Geschichte der Benediktinerinnen [BGL, 3], 1951.

HILPISCH, St. Heilige Jungfrauen. Paderborn, 1940.

HINSON, E. G. Women Biblical Scholars in the Late Fourth Century. The Aventine Circle. – In: StPatr. XXXIII (1997), p. 319 – 324.

HLAWITSCHKA, E. Beobachtungen und Überlegungen zur Konventsstärke im Nonnenkloster Remiremont während des 7.-9. Jahrhunderts. – In: Secundum regulam vivere. Festschrift für P. Norbert Backmund O.Praem.(Hrsg. G. Melville), Windberg, 1978, S. 31 – 39.

HOFMANN, J. Frauen, die die Kirche prägten. Lebensbilder aus den ersten sechs Jahrhunderten [Extemporalia, 16]. St. Ottilien, 1998.

HOFMANN, J. Brückenbauerinnen zwischen Byzanz und dem Westen. Forschungsbericht über den vergessenen Beitrag byzantinischer und westlicher Christinnen der byzantinischen Ära zur Verständigung zwischen ihren Kirchen und Völkern (330 - 1453). – In: OstKSt. 50 (2001), S. 58 – 78.

HOLUM, K. G. Theodosian Empresses. Women and Imperial Dominion in Late Antiquity. Berkeley (CA), 1982.

HOURCADE, J. La femme dans l’église. Étude anthropologique et théologique des ministères féminins. Paris, 1986.

HUBERT, J. Les “cathédrales doubles” de la Gaule. – In: HUBERT, J. Arts et vie sociales de la fin du monde antique au moyen âge. Études d’archéologie et d’histoire. Genf, 1977, p. 97 – 117.

HUNT, Ed. D. Holy Land Pilgrimage in the Later Roman Empire. A.D. 312 – 460. Oxford, 1982.

IDE, Ar. F. Woman as Priest, Bishop and Laity in the early Catholic Church to 440 A.D., Mesquite (TX), 1984.

JENSEN, A. Gottes selbstbewußte Töchter. Frauenemanzipation im frühen Christentum. Freiburg im Br., 1992.

KALSBACH, A. Die altkirchliche Einrichtung der Diakonissen bis zu ihrem Erlöschen [RQS.Suppl., 22]. Freiburg, 1926.

KARRAS, V. A. Female Deacons in the Byzantine Church. – In: ChH 73 (2004), p. 272 – 316.

KARRAS, V. A. The Liturgical Functions of Consecrated Women in the Byzantine Church. – In: ThSt. 66 (2005), p. 96 – 116.

KELLY, S. J. Women, History, and Theory [Women in Culture and Society; Ed. Stimpson, Catharine]. Chicago / London, 1984.

KETSCH, P. Aspekte der rechtlichen und politisch-gesellschaftlichen Situation von Frauen im frühen Mittelalter (500 - 1150). – In: Kuhn, A.; J. Rüsen (Hrsg). Frauen in der Geschichte, II. Fachwissenschaftliche und fachdidaktische Beiträge zur Sozialgeschichte der Frauen vom frühen Mittelalter bis zur Gegenwart. Düsseldorf, 1982, S. 11 – 71.

KETSCH, P.; A. KUHN. Frauen im Mittelalter. Quellen und Materialien. Düsseldorf, Bd. 1 (1983), Bd. 2 (1984).

KLINGSHIRN, W. E. Caesarius’s Monastery for Women in Arles and the Composition and Function of the “Vita Caesarii”. – In: RevBén.100 (1990), p. 441 – 481.

KOCH, H. Virgines Christi. Das Gelübde der gottgeweihten Jungfrauen in den ersten drei Jahrhunderten. – In: TU, 31 (1907), S. 59 – 112.

KORNEMANN, E. Große Frauen des Altertums im Rahmen zweitausendjährigen Weltgeschehens. Leipzig, 1942.

KRAEMER, R. S. Ecstatics and Ascetics: Studies in the Functions of Religious Activities for Women in the Greco-Roman World. Princeton (NJ), 1976.

KRAEMER, R. S. Monastic Jewish Women in Greco-Roman Egypt: Philo Judaeus on the Therapeutrides. – In: Signs 14 (1989), p. 342 – 370.

KRAWIEC, R. S. Shenoute and the women of the White Monastery. Egyptian monasticism in late antiquity. Oxford, 2002.

KRUMEICH, Chr. Hieronymus und die christlichen feminae clarissimae. Bonn, 1993.

KÜNG, H. Die Frau im Christentum. München / Zürich, 2001.

LADURIE, M. le Roy. Femmes au Désert. Témoignages sur la vie érémitique. Paris / Fribourg, 1971.

LAIOU, An. E. Sex, Consent, and Coercion in Byzantium. – In: Consent and Coercion to Sex and Marriage in Ancient and Medieval Societes (Ed.: Laiou, A.). Dumbarton Oaks Research Library and Collection. Washington (DC), 1993, p. 109 – 221.

LAIOU, A. E. Nunneries and their Foundresses. – In: Byzantine Studies Conference. Washington (DC), 1975, p. 3 ff.

LAIOU, A. E. Observations on the Life and Ideology of Byzantine Women. – In: ByzF 9 (1985), p. 59 – 102.

LAIOU, A. E. The Role of Women in Byzantine Society. – In: JÖB 31,1 (1981), S. 233 – 260.

LaPORTE, J.-P. The Role of Women in early Christianity [Studies in Women and Religion, Vol. VII]. N.Y. / Toronto, 1982.

LAURAIN, P. De l’intervention de laïques, des diacres et des abbesses dans l’administration de la pénitence. Paris, 1897.

LECLERCQ, H. Femme – In: DACL 5, 1 (1922), Sp. 1300 – 1353.

LECLERCQ, J. Medieval Feminin Monasticism: Reality versus Romantic Images. – In: Benedictus. Studies in Honour of St. Benedict of Nursia /CistS 67, Berryville (VA)/, 1981, p. 53 – 70.

LEHMANN, A. Le rôle de la femme dans l’histoire de France au moyen âge. Paris, 1952.

LEHRMANN, S. The Education of Women in the Middle Ages. – In: RADCLIFF-UMSTEAD, D. (Ed.). The Roles and Images of Women in the Middle Ages and Renaissance [Publications on the Middle Ages and Renaissance, 3]. Pittsburg (CA), 1975, p. 133 – 144.

LIFSHITZ, Fel. Des femmes missionaires: L’exemple de la Gaule Franque. – In: RevHE 83 (1988), p. 5 – 33.

LINDGREN, U. Wege der historischen Frauenforschung. – In: HJb 109 (1989) S. 211 – 219.

LORENZ, R. Die Anfänge des abendländischen Mönchtums im 4. Jahrhundert. – In: ZKG 77 (1966), S. 1 – 61.

LORENZ, R. Das vierte bis sechste Jahrhundert (Westen). – In: Schmidt, K.; E. Wolf (Hrsg.). Die Kirche in ihrer Geschichte, Bd. I, Lieferung C 1. Göttingen, 1970.

LORENZ, R. Das vierte bis fünfte Jahrhundert (Osten), Bd. I, C 2. Göttingen, 1972.

LUCAS, An. M. Women in the Middle Ages. Marriage and Letters. Brighton / Sussex, 1983.

LUDWIG, A. Weibliche Kleriker in der altchristlichen und frühmittelalterlichen Kirche. – In: ThPM 20 (1910), S. 548 – 577; 609 – 617.

LYNCH, J. H. Baptismal Sponsorship and Monks and Nuns, 500 – 1000. – In: ABenR 31 (1980), p. 108 – 129.

MADIGAN, K.; C. OSIEK (Ed. and trans.). Ordained Women in the early Church. A documentary History. Baltimore (MD), 2005.

MALONE, M. T. Christian Attitudes towards Women in the Fourth Century: Background and new Directions. Toronto, 1971.

MARKMANN, H.-J. Frauenleben im Mittelalter. Frankfurt am Main, 1993.

MARTIMORT, Aimé G. Les diaconesses. Essai historique [ELit. Subs., 24]. Roma, 1982.

MATTIOLI, U. ̉Ασϑένεια e ἀνδρεία. Aspetti della femminilità nella letteratura classica, biblica e cristiana antica [Universita degli Studi di Parma; Istituto di lingua e letteratura latina, 9]. Roma, 1983.

MAYO, H. Three Merovingian Rules for Nuns. A Thesis (Harvard University), 2 Vols. Cambridge (MA), 1974.

McKITTERICK, Ros. Frauen und Schriftlichkeit im Frühmittelalter. – In: GOETZ, H.-W. (Hrsg.). Weibliche Lebensgestaltung im frühen Mittelalter. Köln / Weimar, 1991, S. 65 – 118.

Van der MEER, H. Priestertum der Frau? Eine theologiegeschichtliche Untersuchung [QD, 42]. Freiburg im Br., 1969.

METZ, R. Les conditions juridiques de la consécration des vierges dans la liturgie latine des origines a nos jours. – In: RDC 1 (1951), p. 261 – 280.

METZ, R. La consécration des vierges dans l’église romaine. Étude d’histoire de la liturgie [BIDC, 4]. Paris, 1954.

METZ, R. Les vierges chrétiennes en Gaule au IV^e siècle. – In: Saint Martin et son temps. Mémorial du XVI^e centenaire des débuts du monachisme en Gaule 361 – 1961 [StAns. 46, 1961], p. 109 – 132.

METZ, R. (Ed.). La femme et l’enfant dans le droit canonique médièval. London, 1985.

MEYN von WESTENHOLZ, El. Frauenbildung im Mittelalter [Quellenhefte zum Frauenleben in der Geschichte, 9a]. Berlin, 1930.

MILITELLO, C. Donna e Chiesa. La testimonianza di Giovanni Crisostomo. Palermo, 1985.

MILLER, P. C. Women in Early Christianity. Translations from Greek Texts. Washington (DC), 2005.

MIRRI, Luc. Girolamo e l’ascesi femminile. Dialogo spirituale e santità. – In: Giancarla Matteuzzi (Ed.). La relazione uomo-donna in una prospettiva spirituale. Un percorso storico. Bologna, 2000, p. 13 – 23.

MORRIS, J. The Lady was a Bishop. The Hidden History of Women with Clerical Ordination and the Jurisdiction of Bishops. N.Y. / London, 1973.

NOLTE, Cor. Klosterleben von Frauen in der frühen Merowingerzeit. Überlegungen zur Regula ad virgines des Caesarius von Arles. – In: Affeldt, W.; A. Kuhn (Hrsg.). Frauen in der Geschichte, VII. Interdisziplinäre Studien zur Geschichte der Frauen im Frühmittelalter: Methoden - Probleme - Ergebnisse [Geschichtsdidaktik: Studien, Materialien, Band 39 (Hrsg. v. Klaus Bergmann u.a.)]. Düsseldorf, 1986, S. 257 – 271.

OPITZ, Cl. Der “andere Blick” der Frauen in der Geschichte. Überlegungen zur Analyse- und Darstellungsmethoden feministischer Geschichtsforschung. – In: BFemThPr. 11 (1984), Köln, S. 61 – 70.

PANTONI, A. Abbadessa. – In: DIP 1, Sp. 14 – 22.

PARGOIRE, J. Les monastères doubles chez les byzantines. – In: EOr. 9 (1906), p. 21 – 25.

PARISSE, M. Les nonnes au moyen age. Le Puy, 1983.

PARISSE, M. Doppelkloster. – In: LexMa, III (1986), Kol. 1257 – 1259.

PATLAGEAN, Ev. L’histoire de la femme déguisée en moine et l’évolution de la sainteté à Byzance. – In: StMed. 3, Ser 17 (1976), p. 597 – 623.

PATLAGEAN, E. Structure sociale, famille, chrétienté à Byzance, IV – IX siècle [Variorum Reprints, CS 134]. London, 1981.

PENCO, Gr. Storia del monachesimo in Italia. Dalle origini alla fine del Medioevo. Milano, 1983, 1988.

PERREAULT, J. Y. (Ed.). Les femmes et le monachisme byzantine [Canadian Archaeological Institute at Athens, No. 1]. Athens, 1991.

PERROT, Michelle (Hrsg.). Geschlecht und Geschichte. Ist eine weibliche Geschichtsschreibung möglich? Frankfurt / Main, 1989.

PETERSEN-SZEMERÉDY, Gr. Zwischen Weltstadt und Wüste: Römische Asketinnen in der Spätantike /Eine Studie zu Motivation und Gestaltung der Askese christlicher Frauen Roms auf dem Hintergrund ihrer Zeit/ [FKDG, 54]. Göttingen, 1993.

POMEROY, S. B. Women in Roman Egypt. A preliminary Study based on Papyri. – In: H. P. Foley (Ed.). Reflections of Women in Antiquity. N.Y. / London, 1981, p. 303 – 322.

POMEROY, S. B. Frauenleben im klassischen Altertum [KTA, 461]. Stuttgart, 1985 (издание на английски – New York, 1984).

PORTMANN, M.-L. Die Darstellung der Frau in der Geschichtsschreibung des frühen Mittelalters [BBGW, 69]. Basel, 1958.

POWER, Eil. Medieval Women (Ed. Michael M. Postan). Cambridge, 1975.

PRINZ, Fr. Frühes Mönchtum im Frankenreich. Kultur und Gesellschaft in Gallien, den Rheinlanden und Bayern am Beispiel der monastischen Entwicklung (4. bis 8. Jahrhundert). München / Wien, 1965; München / Darmstadt, 1988.

QUASTEN, Joh. The Liturgical Singing of Women in Christian Antiquity. – In: CHR 27 (1941), p. 149 – 165.

QUÉRÉ–JAULMES, F. La femme. Les grandes textes des Pères de l’Eglise [LetChr(P), 12]. Paris, 1968.

RADFORD–RUETHER, Ros. Frau und kirchliches Amt in historischer und gesellschaftlicher Sicht. – In: Conc(D) 12 (1976), S. 17 – 23.

RADFORD–RUETHER, R.; McLAUGHLIN, El. (Eds.). Women of Spirit. Female Leadership in the Jewish and Christian Tradition. N.Y., 1979.

RAMBAUD–BUHOT, Jac. Le statut des moniales chez les péres de l’église, dans les règles monastique et les collections canoniques jusqu’au XII^e siècle. – In: Sainte Fare et Faremoutiers. Treize siècles de vie monastique. Faremoutiers, 1956, p. 149 – 174.

RAMING, I. Der Ausschluß der Frau vom priestlichen Amt. Gottgewollte Tradition oder Diskriminierung? Köln / Wien, 1973.

ROSENBERG, A. Die Frau als Seherin und Prophetin. München, 1988.

ROTTLOFF, And. Lebensbilder römischer Frauen [KAW, Bd. 104]. Mainz, 2006.

ROWLANDSON, J.; R. BAGNALL (Eds.). Women and Society in Greek and Roman Egypt /A Sourcebook/. Cambridge, 1998.

RUETHER, Ros. R. Misogynism and Virginal Feminism in the Fathers of the Church. – In: Religion and Sexism (Ed. Ruether, R.). N.Y., 1974, p. 150 – 183.

RUETHER, R. R. Frau und kirchliches Amt in historischer und gesellschaftlicher Sicht. – In: Conc(D) 12 (1976), S. 17 – 23.

RUETHER, R. R. Mothers of the Church: Ascetic Women in the Late Patristic Age. – In: Women of Spirit: Female Leadership in the Jewish and Christian Traditions (Ed. Ruether, Ros.; El. McLaughlin). N.Y., 1979, p. 71 – 98.

RÜSEN, J. “Schöne Parteilichkeit”. Feminismus und Objektivität in der Geschichtswissenschaft. – In: Becher, Ursula A. J.; Jörn Rüsen (Hrsg.). Weiblichkeit in geschichtlicher Perspektive. Fallstudien und Reflexionen zu Grundproblemen der historischen Frauenforschung. Frankfurt am Main, 1988, S. 517 – 542.

SALZMAN, Mich. R. Aristocratic Women: Conductors of Christianity in the IV^th century. – In: Helios 16/2 (1989), p. 207 – 220.

SAVRAMIS, Dem. Zur Soziologie des byzantinischen Mönchtums. Leiden / Köln, 1962.

SCHADE, K. Frauen in der Spätantike - Status und Repräsentation. Eine Untersuchung zur römischen und frühbyzantinischen Bildniskunst. Mainz, 2003.

SCHNEIDER, A. Zum Bild der Frau in der Chronistik des früheren Mittelalters. – In: FuF 35 (1961), S. 112 – 114.

SCHOLER, D. M. (Ed.). Women in Early Christianity. N.Y., 1993.

SCHOLZ, Cor. Die Frau in Byzanz – eine typisch europäische Frau? – In: Segl, P. (Hrsg.). Byzanz - das “andere” Europa [Das Mittelalter. Perspektiven mediävistischer Forschung; Zeitschrift des Mediävistenverbandes, Bd. 6, Heft 2]. Berlin, 2001, S. 39 – 50.

SCHULENBURG, J. T. The Heroics of Virginity. Brides of Christ and Sacrificial Mutilation. – In: Rose, M. B. (Ed.). Women in the Middle Ages and Renaissance. Literary and Historical Perspectives. Syracuse (NY), 1986, p. 26 – 72.

SCHULENBURG, J. T. Strict Active Enclosure and its Effects on the Female Monastic Experience (ca.500 – 1100). – In: Nichols, J. A.; L. Th. Shank (Ed.). Medieval Religious Women 1: Distant Echoes [CistS 71]. Kalamazoo (MI), 1984, p. 51 – 86.

SCHULLER, W. Frauen in der griechischen Geschichte [Konstanzer Bibliothek, Bd. 3]. Konstanz, 1985.

SCHULLER, W. Frauen in der römischen Geschichte [Konstanzer Bibliothek, Bd. 4]. Konstanz, 1987.

SCHÜSSLER, Fior., El. Response to “The Social Functions of Women’s Ascetism in the Roman East” /Wire, An./. – In: Images of the Feminine in Gnosticism (Ed. King, K.). Philadelphia (PA), 1988, p. 324 – 328.

SELTMANN, Ch. Women in Antiquity. London, 1956.

SHAHAR, Shul. Die Frau im Mittelalter. Königsstein, 1981.

SHEILS, W. J.; D. WOOD (Ed.). Women in the Church [SCH(L) 27]. Oxford, 1990.

SIMPSON, J. Women and Asceticism in the Fourth Century: A Question of Interpretation. – In: JRH Vol. 15, No. 1 (1988), p. 38 – 60 /Също и в: Women in Early Christianity, Vol. XIV (Ed. D. Scholer). N.Y. / London, 1993, p. 296 – 318/.

SOLIGNAC, Ai. Le monachisme féminin. – In: DSp. 10 (1977 - 1980), col. 1603 – 1609.

SOROCEANU, A. Sanctae Litteratae. Zur Tätigkeit christlicher Frauen in spätantiken Skriptorien. – In: A. Goltz; A. Luther u.a. Gelehrte in der Antike. Alexander Demand zum 65. Geburtstag. Wien, 2002, S. 237 – 250.

STANDER, H. F. An Egyptian Christian Woman’s Request for Prayer for Healing. – In: EkklPh. 84 (2002), p. 147 – 155.

STEININGER, Chr. Die ideale christliche Frau. Virgo - vidua - nupta. Eine Studie zum Bild der idealen christlichen Frau bei Hieronymus und Pelagius. St. Ottilien, 1997.

STUARD, Suzanne M. (Ed.). Women in Medieval Society. Philadelphia (PA), 1976.

TAFT, R. F. Women at Church in Byzantium: Where, When-and Why? – In: DOP 52 (1998), p. 27 – 87.

TALBOT, A.-M. Women and Religious Life in Byzantium [VarCollStS. 733]. Aldershot, 2001.

TALBOT, A.-M. Women’s Space in Byzantine Monasteries – In: DOP 52 (1998), p. 113 – 127.

TAVARD, G. H. Woman in Christian Tradition. London, 1973.

TAVORMINA, T. Of Maidenhood and Maternity. Liturgical Hagiography and the Medieval Ideal of Virginity. – In: ABenR 31 (1980), p. 384 – 399.

TEJA, R.; M. MARCOS. Modelos de asceticismo feminino aristocrático en la época de Juan Crisóstomo: Constantinopla y Palestina. – In: Giovanni Crisostomo. Oriente e Occidente tra IV e V secolo. XXIII incontro di studiosi dell’Antichita cristiana. Augustinianum 6 - 8 maggio 2004, Roma [StEphAug. 93], Roma (Institutum patristicum Augustinianum), 2005, p. 619 – 625.

THEODOROU, Ev. Das Amt der Diakonissen in der kirchlichen Tradition. Ein orthodoxer Beitrag zum Problem der Frauenordination. – In: US 33 (1978), S. 162 – 172.

THRAEDE, Kl. Frauen im Leben frühchristlicher Gemeinden. – In: US 32 (1977), S. 286 – 299.

VANJA, Chr. Probleme und Möglichkeiten der Arbeit über weibliche Biographien in der mittelalterlichen Geschichte. – In: Weibliche Biographien. Dokumentation der Tagung “Weibliche Biographien” in Bielefeld, Oktober 1981 [BFemThPr., 7]. München, 1982, S. 14 – 17.

VARDIMANN, E. E. Die Frau in der Antike. Sittengeschichte der Frau im Altertum. Wien, 1982.

VERDON, M. Virgins and Widows: European Kinship and Early Christianity. – In: Man N.S. 23 (1988), p. 488 – 505.

VIDÉN, Gun. St. Jerome on Female Chastity: Subjugating the Elements of Desire. – In: SO 73 (1998), p. 139 – 157.

De VOGÜÉ, A. Les règles monastiques anciennes 400 - 700 [TSMÂO 46; Ed. L. Génicot]. Turnhout, 1985.

WALSH, K. Ein neues Bild der Frau im Mittelalter. Weibliche Biologie und Sexualität, Geistigkeit und Religiosität in West- und Mitteleuropa. Forschungsbericht. – In: IHistS 12/13 (1990), S. 395 – 580.

WECKESSER, P. Das feierliche Keuschheitsgelübde der gottgeweihten Jungfrauen in der alten Kirche (vom ersten bis Ende des fünften Jahrhunderts). Eine rechtsgeschichtliche Abhandlung. – In: AKathKR 76 (1890), S. 83 – 104; 187 – 211; 321 – 351.

WEINHOLD, K. Die deutschen Frauen in dem Mittelalter. Ein Beitrag zu den Hausalterthümern der Germanen, 2 Bde. Wien, ³1897.

WEINMANN, U. Mittelalterliche Frauenbewegungen. Ihre Beziehungen zur Orthodoxie und Häresie [Frauen in Geschichte und Gesellschaft, 9]. Pfaffenweiler, 1991.

WEISMEIER, J. (Hg.). Mönchsvater und Ordensgründer. Männer und Frauen in der Nachfolge Jesu. Würzburg, 1991.

WEMPLE, S. F. Frauen im frühen Mittelalter. – In: Geschichte der Frauen (Ed. G. Duby, M. Perrot), /Vols. 1 - 5/. Frankfurt am Main, 1993, Vol. 2, S. 185 ff.

WILPERT, J. Die Gottgeweihten Jungfrauen in den ersten Jahrhunderten der Kirche. /Nach den patristischen Quellen und den Grabdenkmälern dargestellt/. Freiburg im Br., 1892.

WILSON - KASTNER, P. (Ed.). A lost Tradition. Women Writers of the Early Church. London, 1981.

WITHERINGTON III, B. Women in the Earliest Churches [MS.SNTS, 59]. Cambridge (MA) / N.Y., 1988.

WOLF, E. Das Frauenamt im Amt der Kirche als kirchenrechtliches Problem von der Alten Kirche bis zur Reformation. – In: Wolf, E. Peregrinatio II. Studien zur reformatorischen Theologie, zum Kirchenrecht und zur Sozialethik. München, 1965, S. 179 – 190.

YARBROUGH, A. Christianization in the Fourth Century: The Example of Roman Women. – In: ChH Vol. 45, No. 2 (1976), p. 149 – 165. /също и в: Women in Early Christianity, Vol. XIV (Ed. D. Scholer). N.Y. / London, 1993, p. 319 – 335/.

YSEBAERT, J. The Deaconesses in the Western Church of Late Antiquity and Their Origin. – In: Bartelink, G.J.M.; A. Hilhorst; C. H. Kneepkens (Ed.). Eulogia. Mélanges offerts à Antoon A. R. Bastiaensen à l’occasion de son 65^e anniversaire [InstrPatr. 24]. Steenbrugge, 1991, p. 421 – 436.

ZSCHARNACK, L. Der Dienst der Frau in den ersten Jahrhunderten der christlichen Kirche. Göttingen, 1902.

 

 

Details

Category: Опазване на културното наследство

Created: 02 October 2012