Опазване на културното наследство

Опазване на културното наследство

 

 

 

 

Сравнителна кодикология. Писмената култура на Средните векове

 

доц. д-р Вася Велинова

 

 

Анотация

Този курс има за задача да въведе студентите в проблемите на средновековната ръкописна книга и да ги запознае с основните различия мезду източното и западно Средновековие в тази област. Лекционният курс включва теоретична част, посветена на развитието на формите на книжното тяло – преходът от свитък към кодекс. Представя се конструкцията на книжното тяло, материалите за писане – папирус, пергамент и хартия. Студентите се запознават с основните стилове в украсата на ръкописите и с основните типове ръкописни книги. Особено внимание се отделя на литургичните ръкописи и връзката между текста и минатюрата. Работи се с паметници de vizu. Предвидени са посещения на музеи, манастири и църкви в близост до София.

Студентите ползват научния дигитален архив на Центъра за Славяно-византийски проучвания, който им представя отдалечени и труднодостъпни обекти от цяла Европа.

 

 

Форми и методи на оценяване:

  1. Текущ контрол по време на семинарните занятия.
  2. Индивидуални изследователски задачи.
  3. Практическа задача за кодикологическо описание на конкретен паметник и датиране на хартиен ръкопис.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Развитие на писмеността и формата на книжното тяло. Материали за писане, Папирус, пергамент, хартия. Технология на призводството на всеки един.

Мастила и бои, грунидране. Изработване на подвързия.

(Работа в реставрационната лаборатория на ЦСВП).

6 часа

2.

Изработване на книжното тяло. Тетрада. Състав. Правило на Грегори. Линиране - функция, типове линиране, инструменти. Обозначаване на тетрадите в ръкописа. Типове сигниране. Зашиване не книжното тяло. Подвързия. Идентифициране на ателиета.

Работа в библиотеката на ЦСВП

6 часа

3.

Структуриране на текста чрез орнамента и миниатюрата. Основни понятия на орнаменталната украса. Миниатюри, типове и функция. Работа в библиотеката на ЦСВП.

4часа

4.

Стилове в украсата на ръкописната книга във Византия, сред славяните и в Западна Европа. Общи черти и разлики във функцията на украсата.

Работа в библиотеката на ЦСВП.

6 часа

5.

Типове книги през средновековието и тяхната украса според литургичните им функции.

Работа в библиотеката на ЦСВП.

4 часа

6.

Кодексите на големия лукс – значението на поръчката, социална функция на книгата.

Работа в библиотеката на ЦСВП.

4 часа

7.

Българските царски ръкописи.

Работа в библиотеката на ЦСВП.

 

2 часа

8.

Каноничните таблици в Четвероевангелията – Византия, латинска Европа и липсата им при славяните.

2 часа

9.

Основни етапи в изкуствто на украсената книга – културата на Комнините, Палеолозите и на поствизантийския период. Паралелните етапи в културата на Западна Европа.

6 часа

10.

 

11.

12.

 

 

13.

 

 

 

14.

Проблеми на консервацията и реставрацията на ръкописите и опазването им.

Типове писмо в ръкописите. Проблемът за двете славянски азбуки.

Връзката между слово и образ. Украсените псалтири.

 

Преглед на основните световни хранилища на ръкописи. Работа с елетронен каталог. Проблеми на дигитализацията на ръкописното наследство. Информация за различни текущи или завършени проекти.

Проблеми при издаването на ръкописи – видове издания. Дигитални библиотеки.

4 часа

 

 

4 часа

4 часа.

 

4 часа

 

 

 

4 часа

 

Практикум в областта на сравнителната кодикология „ Основи на консервационната и реставрационната дейност: ръкописи, икони, стенописи”.

При всяка тема са предвидени практически занятия или работа in situ. Посещават се:НИМ, ЦИАМ, Лабораторията по реставрация в ЦСВП „Иван Дуйчев”- практикум от общо 15 часа (1 кредит).

 

 

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

І. Описи на ръкописи

Б. Христова, В. Велинова, А. Джурова. Опис на славянските ръкописи от сбирката на ЦСВП „Иван Дуйчев”

В. Велинова, А. Джурова, Опис на ръкописите от хранилищата в град Самоков. София 2002.

В. Велинова, А. Джурова, Писмените традиции на Балканите, Каталог от изложба. София, 2006.

В. Велинова, Н. Вутова, За няколко ръкописа от сбирката на НИМ. Известия на НИМ, 2011, 103-112.

 

ІІ. Факсимилно издаване на ръкописи:

В. Велинова, А. Джурова. Хроника на Константин Манасий. Факсимлно. изд. и превод на текста на съвременен български език и коментар. Атина, 2007.

А. Джурова, Томичов псалтир, Т. 1 и 2, София 1990.

 

ІІІ. Учебни помагала, издания на текстове и препоръчителни студии:

 

V. Velinova Die Palimpsestenforschung in Bulgarien – in: Rinascimento virtusle – Digitale Palimpsestfirschung. Bratislava, 2002, 42-46.

В. Велинова,Ръкописната сбирка на девическия манастир “Покров Богородичен” в Самоков – В: Девическият манастир “Покров Богородичен” в гр. Самоков, София, 2002, с. 164 - 183.

В. Велинова,За инициалите от типа “Благославяща ръка с червени нокти”. Предварителни бележки – in: Time Flies. Festschrift for Wiliam Veder. Pegasus Oast-European Studies, 2, Amsterdam, 2003, 95-106.

В. Велинова,Нови постъпления в сбирката от славянски ръкописи в ЦСВП „Иван Дуйчев” – В: Богослужебните книги – познати и непознати. Материали от научната конференция по методологически проблеми на описанието на богослужебните книги. София, 2008, 19 -26.

V. Velinova Le palimpseste en tant que source d’information sur l’histoire de la langue et de la tradition litteraire. - in: Libri palinsesti greci: conservazione, restauro digitale, studio. Atti del Convegno internazionale, Villa Mondragone – Monte porzio Catone – Universita di Roma “Tor Vergata” – Biblioteca del Monumento Nazionale di Grottaferrata, 212-24 aprile, 2005. Roma, 2008, 95-101.

В. Велинова, Бележки върху ръкописите от сбирката на Националния Литературен музей в София. – В: Пение мало Георгию. Сборник в чест на Г. Попов, София, 2010, 562-578.

A. Dzurova, La miniatura Bizantina, Milano, 2002.

А. Джурова, в цвета на ръкописите. Софиа, 2007.

В. Лазарев, История византийской живописи. Москва 1991.

Е. Бакалова. Общество и изкуство в България през ХІІІ в. – Сборник Радова Византолошког института, 2009, Београд, 239-254 с 10 ил.

www: http// istorianasveta.org   Сайтът е специално подготвен за образователните нужди на студентите от магистърски програми с историко-филологическа насока.

 

 

 

 

 

 
Details
Category: Опазване на културното наследство

Старобългарска агиография

 

30 ч. лекции, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”

доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева

 

Целта на курса е да задълбочи знанията на студентите по Старобългарска литература, като се фокусира върху агиографията - основен дял на средновековната словесност. Интердисциплинарният подход, който разглежда повествованията (жития на светците, разкази за чудеса и пренасяне на мощи) в исторически, литературно-теоретичен, богословски, социо-културен аспект полага проблематиката в различни дискурсивни полета и спомага за по-доброто разбиране на текстовете, за социалната и културна среда, в която възникват и битуват те.

През IX в., когато възниква старобългарската литература, във византийската книжнина – основен извор и вдъхновение на българските книжовници - агиографските жанрови форми вече имат стабилизирана структура. Кои са продуктивните модели за старобългарската агиография и защо? Кои са предпочитаните жанрове? Има ли доминиращи християнски образи и такива, които остават непознати в житийната ни книжнина? Кои/какви са героите на агиографските повествования? Кои са българските светци и какво е важно да знаем за тях? На тези и на редица други въпроси ще бъдат търсени отговори посредством прочит на избрани с оглед проблематиката на курса произведения. Част от старобългарските жития (като житията на светите братя и техните ученици, например), макар да остават извън задължителните четива, ще бъдат привличани за съпоставка.

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Култът към светците и формирането на агиографските жанрове.

2

2.

Светецът и неговите роли. Мъченик и изповедник.

2

3.

Мъченическият етос: Разказ за зографските мъченици; Мъчение на Йоан Нови Сучавски от Григорий Цамблак

2

4.

Софийските новомъченици – Георги Нови и Никола Нови

  

5.

Аскетическият етос: Иван Рилски, Гаврийл Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински

2

6.

Иван Рилски: история и мит в повествованията за светеца

2

7.

Режими на анахореза - от раннохристиянското отшелничество до източноправославния исихазъм. Житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец

2

8.

Светецът архиерей I: Патриарх Евтимий (образи на светостта в Похвално слово за Евтимий Търновски от Григорий Цамблак ).

2

9.

Светецът архиерей II: Житие и Похвално слово за митрополит Петър от Митрополит Киприан

2

10.

Антиеретически дискурси в агиографията (Житие на Иларион Мъгленски и Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски)

2

11.

Божиите невести – Житие на Петка Търновска, Житие на Филотея Темнишка, Похвално слово за великомъченица Неделя от Евтимий Търновски

2

12.

Петка Търновска – небесна покровителка на българското царството

2

13.

Християнският владетел - Похвално слово за Константин и Елена от Евтимий Търновски

2

14.

Исторически наратив и идеологеми на светостта - Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак и Житие на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки

2

15.

Обобщение

2

 

Форми и методи на оценяване:

Комплексно оценяване въз основа на: текуща оценка от подготвени по време на семестъра презентации и участия в дискусиите и оценка на курсов проект (работа).

 

Основни текстове за обсъждане:

Разказ за зографските мъченици;

Мъчение на Йоан Нови Сучавски от Григорий Цамблак

Мъчение на Георги Нови Софийски от поп Пейо

Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик

Житие на Иван Рилски (народно)

Житие на Иван Рилски от Евтимий

Житие на Иван Рилски от Георги Скилица

Житие с малка похвала на Иван Рилски от Димитър Кантакузин

Житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец

Похвално слово за Евтимий Търновски от Григорий Цамблак

Житие и Похвално слово за митрополит Петър от Митрополит Киприан

Житие на Иларион Мъгленски от Евтимий Търновски

Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски

Житие на Петка Търновска от Евтимий Търновски

Житие на Филотея от Евтимий Търновски

Похвално слово за Филотея от Йоасаф Бдински

Похвално слово за великомъченица Неделя от Евтимий Търновски

Похвално слово за Константин и Елена от Евтимий Търновски

Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак

Житие на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки

 

Препоръчителна литература:

Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти. С., 2008.

Атанасова, Д. Чети-минеят и практиките на четене през славянското средновековие. – В: Љубав према образовању и вера у Бога у православним манастирима. Зборник избраних радова. 5. Међународна хиландарска конференциjа. Књига прва. / Love of Learning and Devotion to God in Orthodox Monasteries. Selected Proceedings. 5th International Hilandar Conference. Volume one. Београд/ Columbus, 2006, 119-124.

Браун, П. Култът към светците. Възход и функции на латинското християнство. С., 2000.

Дончева-Панайотова, Н. Цикъл произведения за митрополит Петър от Киприян. - T ърновска книжовна школа. Т.2. 1989, с. 143 - 155;

Джамбелука-Коссова, А.Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5, С., 1994, 93-107.

Иванова, Кл.Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34.

Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С., 1998, 37-47.

Иванова, Кл. Патриарх Евтимий Търновски. С., 1986.

Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобълграска литература 8 , 1980, 13-31.

Иванова, Кл. Литературни наблюдения върху две похвални слова от Евтимий Търновски. - Старобългарска литература, 1983, 14. с.25-36;

Иванова, Кл. Византийските източници на Похвалата за Константин и Елена от Евтимий Търновски. - Старобългарска литература, 1981, 10. с.3-15

Измирлиева, В. Една гледна точка към понятието “жанр” в старобългаристиката. – СЛ, 25-26, 1991, 29-37.

Лотман, Ю.М. Структура художественного текста. М., 1970.

Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. С., 1982.

Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1982. (Второ издание С., 1995).

Aigrain, R. L’hagiographie. Ses sources - Ses méthodes. Son histoire. Paris, 1953 (фототипно изд. Bruxelles, 2000).

Altman, Ch. F. Two types of Opposition and the Structure of Latin Saints’ Lives. – MedHum. 6, (Medieval Hagiography and Romance), 1975, 1-11.

Delehaye, H. The Legends of the Saints: An Introduction to Hagiography. Crawford 1907.

At: http://www.fordham.edu/halsall/basis/delehaye-legends.html

Delehaye, H. Les origines du culte des martyrs. Deuxième edition revue. Bruxelles, 1933. (= Subsidia Hagiographica, 20).

Delehaye, H. Les passiones des martyrs et les genres littéraires. Bruxelles, 1921 (2nd ed. Bruxelles, 1966).

Delehaye, H. Hagiography. – The Catholic Encyclopedia. At: http://www.newadvent.org/cathen/04583a.htm

Delooz, P. Towords a Sociological Study of Canonized Sainthood. – In: Sints and their Cults: Studies in Religious Sociology, Folklore and History. Cambridge, 1983, 189-212.

Elliott A. G. Roads to Paradise. Reading the Lives of the Early Saints. Hanover – London, 1987.

Hägg, T. The Novel in Antiquity. Berkeley: California. 1983.

Ingham, N. W. Genre Characteristics of the Kievan Lives of Princes in Slavic and European Perspective. – In: American Contributions to the Ninth International Congress of Slavists. September 1983, Kiev. 2. Literature, Poetics, History. Columbus, 1983. 223-237.

Ingham, N. W. Genre-theory and Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 234-245.

Ingham, N. W. Narative Mode and Literary Kind in Old Russian: Some Theses. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen (Zweite Berliner Fachtagung 1984). Wiesbaden 1987. 173-184.

Krumbacher, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Roman Empire (527-1453). Translated by David Jenkins and David Bachrach. University of Notre Dame, 2001.

Lifshitz, F. Beyond Positivism and Genre: ‘Hagiographical’ Texts as Historical Narrative. – Viator, 25, 1994, 95–113.

Patlagean, E. Ancient Byzantine Hagiography and Social History. – In: Saints and their Cults: Studies in Religious Sociology, Folklore and History. Cambridge, 1983. 101-122.

Philippart, G. Hagiographes et hagiographie, hagiologes et hagiologies. Des mot et des concepts. – In: Hagiographica (Rivista della Società Internazionale per lo Studio del Medioevo), 1, 1994, 1-16.

Thomson, Fr. Thomson, F. J. Gregory Tsamblak: The Man and The Myths. – Slavica Gandensia, 25, 1998.

 

Христоматии, съдържащи преводи на новобългарски на средновековни агиографски творби:

  • Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.
  • Жени светици в Източното православие. С., 1995.,
  • Заветът на св. Иван Рилски. С., 1990.
  • Константин Костенечки. Съчинения, Съст. А.-М. Тотоманова, София, 1993;
Details
Category: Опазване на културното наследство

Текстология и критика на текста

 

30 ч. лекции, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”

гл. ас. д-р Анета Димитрова

 

Преди изобретяването на печатарската машина от Гутенберг книгите са се разпространявали чрез преписване и сред случайно запазените до днес наследници на тази практика рядко има два еднакви преписа. Историята на текстовете в гръцките и славянските ръкописи създава трудности, но и крие много възможности за нови открития. Проучването и издаването на гръцките текстове има много дълга и устойчива традиция – от заниманията на филолозите от Александрийската библиотека със съчиненията на Омир през търсенето на „истинската” Библия до Ренесансовите и съвременните принципи за критическо издаване на текстове със сложна история. Славянската текстология е по-млада наука, която цени всеки препис като непосредствен свидетел за историята на един текст. От друга страна, тя споделя част от принципите на класическата критика на текста – стриктната методология, чрез която под напластяванията на вековете се търси оригиналът. Курсът има за цел да запознае студентите с историята на тези традиции и с принципите на критиката на текста и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.

Лекциите са съпроводени от практически занимания за разчитане на гръцки маюскулни и минускулни ръкописи, нормализиране на графиката на средновековните ръкописи, съпоставка на различни преписи и създаване на стема, сравняване на различни типове издания на средновековни текстове и разчитане на критическия им апарат.

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Текст-критика и текстология – основни понятия и термини. Възстановяването на „оригинала” срещу установяването на историята на текста.

2

2.

Видове издания. Принципи за издаване на стари (антични и средновековни) текстове: най-често използвани символи и съкращения. Предговори към изданията, поредици, съчинения, нормиращи издателските принципи.

2

3.

Кратка история на филологията и критиката на текста. Александрийските филолози и текстът на Омир. Византийската „филология”. Ренесансовите учени и интересът към класическите текстове. Първи издания.

2

4.

История на текста на Библията: Старият завет – еврейското Свето писание, ранни преводи, Септуагинта, мазоретската традиция. Ръкописи, издания.

2

5.

История на текста на Библията: Новият завет – периодът на ранното християнство, установяване на канона, ранни преводи. Редакции, групи ръкописи, най-важни издания.

2

6.

Многовековната работа по издаването на Библията и началата на модерната критика на текста. Отношение на историята на Библията към славянската библейска текстология. Общ поглед, основни проучвания, най-ранните ръкописи и техните издания.

4

7.

Разчитане на критически апарат, тълкуване на разночетенията, установяване на грешки и съзнателни редакторски промени.

4

8.

Значение на грешките за историята на текста. Стема на ръкописите.

4

9.

Проучвания и издания на текстове и ръкописи от византийската епоха. Издирване на оригиналите на старобългарските преводи.

4

10.

Основни понятия по гръцка палеография. Запознаване с маюскулно и минускулно писмо. Правопис, лигатури, съкращения. Разчитане и нормализиране на гръцки ръкописи (практически упражнения по снимки от ръкописи).

4

 

Форми и методи на оценяване:

Курсът по текстология и критика на текста завършва със самостоятелна (курсова) работа – кратка писмена разработка по някоя от практически насочените теми (разчитане на критически апарат от издание, сравнение и коментар на преписи, изготвяне на стема) или по теоретична тема по избор. Оценката се формира въз основа на курсовата работа след устна защита, включваща допълнителни и уточняващи въпроси.

 

Литература:

Жуковская, Л. Текстология и язык древнейших славянских памятников, М., 1976.

Лихачев, Д. Текстология на материале русской литературы X-XVII веков, СПб, 2001 (3 изд.)

Colomp, P. La critique des textes, Strasbourg, 1931.

Griechische Kodikologie und Textüberlieferung, hrsg. von Dieter Harlfinger, Darmstadt, 1980.

Havet, L. Règles pour editions critiques, Paris, 1920.

Kantorowitz, H. Einführung in die Textkritik. Systematische Darstellung der textkritischen Grundsätze für Philologen und Juristen, Leipzig, 1921.

Maas, P. Textkritik, Leipzig, 1957.

Sandys, J. A History of Classical Scholarship, Cambridge, 1903.

Stählin, O. Editionstechnik. Ratschläge für die Anlage textkritischer Ausgaben, Berlin, 1909.

Stegmüller, O. Überlieferungsgeschichte der Bibel. – In: Geschichte der Textüberlieferung der antiken und mittelalterlichen Literatur, Bd. 1, Zürich, 1961, 149-206.

Textual criticism. – In: Oxford Dictionary of Byzantium, ed. A. Kazhdan, New York – Oxford, 1991.

Septuaginta, Stuttgart, 2006 (2 ed.) – предговор, както и предговорите към различни критически издания на гръцки класически и средновековни текстове.

Details
Category: Опазване на културното наследство

Текст и ритуал

Проф. д-р Климентина Иванова

 

Курсът има за задача да запознае магистрантите със съвкупността от основните вербални и невербални средства за изразяване на сакралността. Чрез лекционния курс те получават част от необходимите им богословски знания, за да могат да навлязат в сложния свят на ритуала. Рецепцията на основната част от текстовете в средновековната книжнина се осъществява като синтез между словото, музиката, живописните изображения и архитектурните ансамбли. Без познания за богослужебната практика не винаги могат да се анализират и творбите на старата българска литература. Особеност на този лекционен курс е, че всяка година в зависимост от образованието и интереса на магистрите, се променя съотношението между темите и се акцентира на ония от тях, които са от особено значение за преобладаващото число магистранти.

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

История на монотеистичния Храм. Идеята за храма в юдаизма. Соломоновият храм в Йерусалим.   Светата земя като йеротопия. Поклонничество. История на българското поклонничество и връзката му с книжнината.

2

2.

Поклонничество. История на българското поклонничество и връзката му с книжнината.

2

3.

Връзката на храмовете на ранното християнство с юдаистичната традиция. От катакомбите към църковната сграда

2

4.

Архитектурните елементи на църквата и тяхната символика. Функция и философия на подкуполното пространство.

2

5.

Иконата и иконостасът – история и символика. Богословие на иконата. Богородичните икони и връзката им с Богородичните теми.

2

6.

Украса на храмовото пространство. Изображенията като „библия за неграмотни”.

2

7.

Одежди и утвари на богослужението.

2

8.

Литургията – история, текст и метатекст.

2

9.

Литургията –символика.

2

10.

Литургичната символика в старобългарската книжнина. Канонични и неканонични тълкувания на Литургията.

2

11.

Отражение на литургическата практика в старобългарската книжнина.

2

12.

История на западното богослужение. Източна и Западна литургия.

2

13.

Протестантизмът и неговото отношение към ритуала.

2

14.

Манастирът като културно средище.

2

15.

Обобщение – ритуал и образ.

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Текущи оценки при доклади, изказвания и дискусии. Защита на предварително предадени курсови работи.

 

Литература:

А. Я. Гуревич. Категории средневековой культуры. Москва, 1972.

Л. Мирковић. Иконографске студиje. Нови Сад 1974.

Кл. Иванова. Стара българска литература. Т. 4.Житиеписни творби. С., 1986.    [Съставителство, преводи, редакции, научен коментар].

Б. Чифлянов. Богослужебният чин, преведен от св. Братя Кирил и Методий в началото  на тяхната моравска мисия. – Патриаршески институт за патристични изследвания. Солун 1994.

Средновековна християнска Европа:Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. С., 2002.

Г. Минчев. Слово и обред. С., 2011.

Л. Успенски. Богословие на иконата. С., 2006.

Кл. Иванова. "Слово на св. Василий Велики и на отец Ефрем за светата Литургия, как подобава да се стои в църквата със страх и трепет”. - Palаeobulgarica, 26, (2002), № 1, 3-16.  

Кл. Иванова. По следите на разпръснатите ръкописи от Йерусалим и Палестина. - В: Разночетенията на текста. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов. С., 2003, 288-29

Кл. Иванова. Чудото със змея, девицата и десницата на Йоан Кръстител - един непроучен средновековен текст. - В: Slavia orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Р. Павлова. С., 2003, 171-181.

Кл. Иванова. Един литургичен паралел към апокрифа "Как Михаил победи Сатанаил" - В: Civitas divino-humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. С. 2004, 397-40.

Кл. Иванова. Из истории славянской письменности на Святой земле. - В: Jews and Slavs. The Holy Land and the Manuscript Legacy of Slavs, 20, Jerusalem-Sofia, 2008, 60-86.

Details
Category: Опазване на културното наследство

Теория и история на книжовните езици

проф. дфн Искра Христова-Шомова

 

 Анотация

            Целта на курса е да запознае студентите с историята на старобългарския книжовен език в течение на хилядолетие, в различна езикова среда и в различни книжовни центрове. Книжовният език, създаден от Светите братя Кирил и Методий като трети свещен език в Европа, е обслужвал в продължение на векове българи, руси, сърби, румънци и хървати, а е жив и до днес в черковнославянския език, използван още в богослужението. Той е бил модифициран и обогатяван, но в основата си е оставал Кирило-Методиевият книжовен език, като първоучителите са задали в него и моделите, по които той да бъде обогатяван на синтактично и лексикално равнище. Студентите се въвеждат в теорията на книжовните езици и в особеностите на средновековните книжовни езици. Анализират се различните редакции и стилове на книжовния език в различни видове текст: богослужебна литература, апокрифи, делови документи, приписки и надписи в църкви. Разглежда се преходът от старата норма към новобългарски книжовен език в дамаскините, История Славянобългарска и съчиненията на възрожденските автори.

 

Форми и методи на оценяване: текуща оценка и курсова работа.

 

Лекционен курс

 Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Теория на книжовните езици. Равнища на книжовност, норма и узус. Начини на кодифициране на нормата. Специфика на книжовните езици през Средновековието и Възраждането.

2

2.

Създаване на старобългарския книжовен език с първите преводи на Светите братя Кирил и Методий. Старобългарските азбуки и техните особености. Въпросът за произхода на кирилицата. Характеристики на синтаксиса и лексиката на Кирило-методиевите преводи.

2

3.

Развитие на старобългарски книжовен език в книжовните центрове в България по време на владетелите Борис, Симеон и Петър.

2

4.

Правописни особености на старобългарските писмени паметници. Едноеров правопис и паметници, в които се открива. Специфики на книжовния език на Преславския и Охридскщия книжовен център. Преславизмите и ролята им за идентификация на произхода на текстовете.

2

5.

Особености в лексиката и синтаксиса на преводните и оригиналните творби, създадени в България през Златния век. Лексиката и синтаксиса на Климент Охридски.

2

6.

Среднобългарски правопис и среднобългарски правописни школи. Търновски правопис.

2

7.

Старобългарският книжовен език – трети свещен език на Европа. Разпространението му сред другите славяни

2

8.

Руска редакция на старобългарския книжовен език. Групиране на източнославянските ръкописи според правописните им особености. Старобългарската лексика в оригиналните творби на руската литература. Преславското книжовно наследство в Русия

2

9.

Сръбска редакция на старобългарския книжовен език. Зетско-хлъмски и рашки правопис.

2

10.

Хърватска редакция на Кирило-Методиевия език. Латинско и народно влияние върху хърватските глаголически текстове. Специфика на хърватските глаголически мисали и бревиари. Башчанската плоча.

2

11.

Константин Костенечки и неговите възгледи за книжовния език и правопис в „Сказание за буквите”. Ресавският правопис.

2

12.

Формиране на славянска християнска терминология от Светите братя и нейното усъвършенстване през вековете. Християнската терминология у Климент Охридски, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, в славянския превод на Ареопагитиките.

2

13.

Преславската и атонската редакция на библейските богослужебни книги. Приемственост между двете редакции.

2

14.

Гръцките заемки в старобългарския книжовен език и отношението към тях в различните книжовни школи.

2

15.

Стилове на средновековния книжовен език. Високият стил на богослужебната литература.

2

16.

Стилистика на риторичните и наративните творби. Синтактичният паралелизъм у Климент Охридски и у Патриарх Евтимий.

2

17.

Стилистика на химнографията. Особености на преводната и оригиналната старобългарска химнография.

2

18.

Характерни особености на преводите на новоизводните богослужебни книги: Стишен пролог, триоди и минеи.

2

19.

Низовата литература и особеностите на нейния език. Езикът на апокрифите.

2

20.

Езикът на деловите и юридическите текстове. Българските и влахо-българските грамоти.

2

21.

Езикът на приписките: особена форма на книжовния език. Езикът на надписите към фреските в църквите.

2

22.

Черковнославянският език и влиянието му в България чрез печатните книги.

2

23.

Езикът на дамаскините.

2

24.

     Езикът на българските католици и на католическите печатни книги. Абагар на Филип Станиславов.

2

25.

Езикът на „стожрия славянобългарска от Паисий Хилендарски.

2

26.

Формиране на новобългарския книжовен език през Възраждането. Школи и концепции за книжовния език. Възрожденските граматики.

2

27.

Езикът на Раковски и неговият опит за възраждане на старобългарската норма. Раковски като пръв български филолог. Словотворчеството на Раковски.

2

28.

Езикът на Неофит Рилски. Описание на Рилския манастир.

2

29.

     Езикът на българската възрожденска публицистика. Найден Геров и неговият речник.

2

30.

    Представяне на курсовите работи.

2

 

 Библиография:

М. Байрамова. Етюди за съюзите в Троянския дамаскин. софия, 1996.

В. Василев. Общи писменоезикови черти в преписите на архаични дамаскини - Palaeobulgarica, XIII (1993), 2, 99-108.

Б. Велчева. Норма и традиция в българския книжовен език от ХVІ-ХVІІІ в. – Български език, 1966, 2, 110-121.

Б. Велчева. За езика на българската книжнина от ХV до ХVІІІ в. – Studia balcanica, 18, Из културното развитие на балканските народи (ХV-ХХ в.), Sofia, 1985, 142-151.

Б. Велчева, Д. Иванова. И от зазоряването тръгва денят. Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2010.

Б. Вълчев. Възрожденските граматики на българския език. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008.

И. Добрев. ΧΙV век – класицизъм или пракрити? –В: Преводите през XIV столетие на Балканите. София, 2004.

И. Добрев. Българският език. София, 2005.

И. Добрев, Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК. София, 1986.

Д. Иванова-Мирчева. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането ІХ-Х до ХVІІІ в., София, 1987.

Д. Иванова-Мирчева. Българският книжовен език ( ІХ-Х до ХVІІІ в.), Велико Търново, 2003.

К. Кабакчиев. Медиевистични прения. Евтимиева реформа – pro et contra. Велико Търново: Фабер, 2004.

А. Минчева. Аспекти на формирането на нормите на старобългарския книжовен език, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 174-191.

Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Подготовка на текста: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев. Коментар: А. Николов, Д. Пеев. Света гора Атон. Славянобългарска Зографска света обител, 2012.

Т. Славова. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 161-173.

А. Тотоманова. Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език, София, 2009, 176-182.

А. Тотоманова. Редакции на старобългарския език. – В: Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 192-203.

Ю. Трифонов, Сръбско-българска безюсова редакция в старата книжнина на южните славяни. - Македонски преглед, 12, 1940, 2, 27-55.

И. Харалампиев. Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски, София 1990.

И. Христова. Речникът на Климент Охридски в контекста на старобългарската книжовна лексика. - В: Втори международен конгрес по българистика. 21. Симпозиум по кирилометодиевистика. София, 1989, 334-342.

И. Христова. Отношението паратактичност-хипотактичност в средновековния текст. - Старобългарска литература, 23-24, 1990, 47-56.

И. Христова. Равнищата на книжовност и тяхното отражение в старобългарския книжовен език. – Език и литература, 1990, 4, 114-122.

И. Христова. Синтаксисът на Климентовите слова. – Кирило-Методиевски студии. 8. 1991, 45-59.

И. Христова. Синтактичният паралелизъм в словата на Климент Охридски. – Кирило-Методиевски студии. Т. 10. София, 1995, 109-115.

И. Христова-Шомова. Св. Климент Охридски – нов Павел за новите коринтяни, българите. – В: Св. Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, 21-50.

Б. Цонев, История на българския език, Т. 1, София 1984, Т. 2, София 1984.

 

 

 

 
Details
Category: Опазване на културното наследство