Опазване на културното наследство
Опазване на културното наследство
Теория на превода
проф. дфн А. Тотоманова
Анотация
Дисциплината теория на превода за магистърската програма Опазване на българското културно наследство запознава студентите със значението на превода за сревновековната българска култура и проблемите при представянето на българското книжовно наследство на съвременен български език. Поставя се въпросът за значението на старобългарския книжовен език като свещен и културен език на Slavia Orthodoxa и се изучават правописните норми на неговите регионални разновидности - най-вече руската и сръбската редакция на старобългарския език, които имат най-дълга история. Студентите получават практически умения за работа със средновековни и ранни новобългарски текстове с различен правопис и се запознават с най-важните преводи на произведения на старобългарските писатели.
Форми и методи на оценяване:
Дисциплината завършва с изпитно задание - нормализация и превод на средновековен текст в чужда езикова редакция.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Старобългарският книжовен език – сфера на употреба и функции. Развитието и възпроизводството на книжовната норма през Средновековието |
2 |
|
2. |
Преводът през Средновековието като основен литературен похват. Преводът на Светото писание и на Светото предания и значението му за създаването на книжовния старобългарски език. |
2 |
|
3. |
Преводаческите концепции на славянското Средновековие. Преводите на Константин-Кирил, Методий и техните ученици. Релацията превод-авторски текстове през Средновековието. |
2 |
|
4. |
Разпространение на Кирило-Методиевия език сред останалите православни народи. Ролята на чуждоезиковите редакции за запазването на старобългарското културно наследство. |
2 |
|
5. |
Руската редакция на старобългарския език. |
2 |
|
6. |
Черковнославянският език и неговата роля за изграждането на съвременните книжовни езици на православните славяни. Църковнославянизмите в съвременния български език и тяхната стилистична функция. |
2 |
|
7. |
Превод на текстове от руската редакция на старобългарския език. Работа с черковнославянски текстове и надписи. |
2 |
|
8. |
Сръбска редакция на старобългарския език. Правописът на Зета и Хлъм. Рашките правописни и езикови правила. |
2 |
|
9. |
Ресавската редакция на старобългарския език, нейният създател Константин Костенечки и неговата концепция за превода на Светите книги. Значението на ресавския правопис за книжнината на ранната новобългарска епоха. Работа с текстове сръбска редакция |
4 |
|
10. |
Преводът на средновековни текстове на съвременен език – превод на превода и по-рядко превод на оригинални творби. Какво превеждаме – славянския текст или гръцкия му оригинал, ако славянският текст е повреден. |
2 |
|
11. |
Проблеми на превода от старобългарски език. Езикова интерференция, липса на критични издания. Текстове, запазени в един единствен препис. Превод на химнографски текстове. |
2 |
|
12. |
Предаване на личните и местните имена при превод от старобългарски на съвременен български език. Енциклопедични речници и помагала. Идентифициране на библейските цитати в средновековните български текстове и предаването им в превода на съвременен език. |
2 |
|
13. |
Основни лексикографски наръчници за преводача на средновековни текстове. Речниците на Срезневски и Миклошич. Тезаурусите на Найден Геров, В. Даль и В. Караджич като помагало на преводача. Използване на етимологични и диалектни речници. Подстрочници. |
2 |
|
14. |
Преводът на съвременен език като средство за представяне на българското книжовно наследство пред широката публика. Опити за превеждане на старобългарски текстове на други езици - Борилов синодик, апокалиптични текстове. |
2 |
Литература:
Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.
А. Тотоманова, Учебник по старобългарски език за ХІІ клас на НГДЕК, С. 1986
(в съавторство с И. Добрев и Ж. Икономова).
А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 158-168.
А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 176-183.
А. Тотоманова, Борилов синодик. Издание и превод. С. 2010, (съвместно с И. Божилов и И. Билярски)
А. Тотоманова, Константин Костенечки. Съчинения. С. 1993 (превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов), 210 с.
Н. И. Толстой, История и структура славянских литературных языков, М. 1988.
Vassilka Tapkova-Zaimova, Anissava Miltenova, Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia 2011.
ТЪРЖЕСТВО НА СЛОВОТО. Златният век на българската книжнина
Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. Съст. Кл. Иванова и Св. Николова
Слова на светлината: Творби на старобълг. писатели от епохата на Св. Княз Борис, Цар Симеон и Св. Цар Петър / Състав и прев. [от старобълг.] Иван Добрев, Татяна Димова Славова
Хр. Трендафилов, Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VII-XII век. Велико Търново,"Фабер", 2010.
Речник и корпус[1] със средновековни български текстове може да намерите на адрес:
histdict.uni-sofia.bg. С. 2011.
[1] Електронният ресурс е изработен по проект „Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания” с координатор А. Тотоманова. Повече за проекта на www.cyrillomethodiana.uni-sofia.bg .
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Увод в българската средновековна литература
30 ч. лекции, 15 ч. упражнения, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”
доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева
Курсът „Увод в българската средновековна литература” е задължителен в програмата (по учебен план) за неспециалисти и има избирателен характер в програмата за филолози в МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”. Той е адресиран към студентите, завършили специалности, в които не се изучава „История на средновековната българска литература”, или към онези, които имат желание да опреснят и/или задълбочат знанията си в тази област.
Целта на курса е да запознае студентите както с историята на средновековната ни литература, така също и с основните принципи на текстопораждане през този период, с обвързаността на културата и книжовността с християнския мироглед, с идеологическите и политическите проекти, на които, в една или друга степен, се подчинява литературата от периода.
Книжовните явления се разглеждат както с оглед на социо-културната среда, в която възникват, така и във връзка с контекста, в който се разпространяват. Тъй като старобългарската литература обхваща значителен период от време (IX-XVIII век), във фокуса на вниманието попадат само представителни за отделните периоди автори и конкретни техни произведения. Целта е да се изяснят спецификите на етапите в развитието на средновековната ни литература през призмата на емблематични книжовници и творби.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1. |
Особености и обхват на средновековната българска литература. Периоди и тенденции. |
2 |
|
2. |
Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. |
2 |
|
3. |
Продуктивни и непродуктивни жанрове в старобългарската литература. Поетически и риторически жанрове. |
2 |
|
4. |
Повествователни жанрове. |
2 |
|
5. |
Какво е „апокриф”? История и социология на апокрифния текст. |
2 |
|
6. |
Кирил и Методий. Извори за живота и дейността им. Текстове от и за светите братя. |
2 |
|
7. |
Литературата по време на Първото българско царство. Книжовници и книжовни центрове. |
2 |
|
8. |
Продуктивни жанрове в литературата на Първото българско царство. Стилове (авторски, на епохата, на текста), теми, образи, сюжети. |
2 |
|
9. |
Богомилство. Богомилска и противобогомилска книжнина. |
2 |
|
10. |
Средновековната българска литература през XI и XII в. (епоха на византийското владичество). |
2 |
|
11. |
Книжнината през XIII в. |
2 |
|
12. |
XIV век. Възникване и разпространение на исихазма. Исихастката идеология и литературните текстове. |
2 |
|
13 |
Търновската книжовна школа. Патриарх Евтимий. Григорий Цамблак. |
2 |
|
14 |
Средновековната българска литература през XV в. (Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Константин Костенечки). |
2 |
|
15 |
Средновековната българска литература през XVI в. (Поп Пейо и Матей Граматик). |
2 |
|
Упражнения
Тематичен план за семинарните занятия Забележка: под всяка тема библиографията е означена със следните буквени знаци: И (извори); З (задължителна литература); П (препоръчителна литература).
1. Пространно житие на св. Константин-Кирил Философ. И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 37-63 (и бележките) или Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. 1973, 89-109 (и бележките). З: Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. - Изследвания по кирилометодиевистика. С. 1985, 204-215. З: Пикио, Р. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. - В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, 385-437. П: Пикио, Р. Глава XIII на Пространното житие на Кирил: текст и контекстуална функция. - В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, 385-437. П: Чешмеджиев, Д. За “руските букви” в пространното житие на Константин-Кирил Философ. –Кирило-Методиевски студии. 10. С., 1995, 116- 136. П: Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. - Palaeobulgarica, 3, 1993. 2. Старобългарска поезия. Проглас към Евангелието. Азбучна молитва. Стихове добри Константинови И: Тържество на словото.. С., 1995, 12-17. (или на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html) З: Якобсон, Р.. Проглас към евангелието на св. Константин. - в: Езикът на поезията. С., 2000, 103-122. П: Куев, К. Азбучна молитва в славянските литератури. С. 1974. 3. Черноризец Храбър За буквите. И: Тържество на словото. С., 1995, 97-99 (и бележките) (или на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html). Също и в: Стара българска литература. Т. 2, Ораторска проза. 1987. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967., 98-104. З: Петканова, Д. Черноризец Храбър. С., 1999, 62-76. З: Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf П: Куев, К. Черноризец Храбър. С., 1967. 4. Книжнината през епохата на византийското владичество. Теми, образи, сюжети. Български апокрифен летопис. И: Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. С., 1986, 294-299. (или на: http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html) З: Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – Във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216. З: Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133. П: Милтенова А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С., 1996. 5. Народно житие на св. Иван Рилски. И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 123-129. З: Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С., 1998, 37-47. П: Спасова, М. Народно ли е народното (безименно) житие на св. Йоан Рилски? – Palaeobulgarica. 4, 1998, 50-74. 6. Патриарх Евтимий Житие на св. Иван Рилски (Съпоставителен анализ с най-старото запазено житие на светеца, т. нар. Народно житие). Житие на св. Петка Търновска – женската святост. И: Патриарх Евтимий. Съчинения. С., 1990 З: Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова конципция. – Старобългарска литература. 23-24 , 1990, с. 13-34. З: Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобълграска литература 8 , 1980, 13-31. П: Иванова, Кл.. Патриарх Евтимий Търновски. С., 1986. П: Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559. 7. Григорий Цамблак. Похвално слово за Евтимий. И: Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. с. 209-234. (и бележките) З: Петканова-Тотева, Д. Нови черти на похвалното слово през XIV-XV в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1, С., 1974, 89- 112. П: Джамбелука-Коссова, А. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5, С., 1994, 93-107. 8. Софийски книжовници. Матей Граматик Житие на Никола Нови Софийски. Поп Пейо Житие на Георги Нови Софийски. И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 308-378 ( и бележките). З: Динеков, П. Книжовният живот в София през XVI в. – В: Похвала на старата българска литература. С., 1979, 259-285. IV. Библиография 4.1. Справочници по въпросите от програмата:
4.2. Христоматии, съдържащи преводи на старобългарските произведения:
4.3. Интернет адреси, където се откриват преводи на съвременен български език на средновековните произведения. http://www.litclub.com/library/stara/ http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html |
Форми и методи на оценяване:
Комплексна оценка, формирана от текуща оценка за участие в дискусиите, презентации и реферати, изнесени в рамките на семинарните занятия, и оценка на финална курсова работа.
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Формиране на ръкописни и архивни сбирки
доц. д-р Вася Велинова
Анотация
Лекционният курс има за цел да въведе студентите в проблемите на формирането на сбирки от ръкописи и архиви, да ги запознае с въпросите на средновековните ръкописни кодекси, да очертае главните различия между източното и западното Средновековие в тази област. Курсът от лекции включва основна теоретична част, посветена на развитието на формирането на различните ръкописни и архивни колекции. Представя се конструкцията на книжното тяло, материалите за писане – папирус, пергамент и хартия. Студентите се запознават с основните стилове в украсата на ръкописите и с основните типове ръкописни книги. Особено внимание се отделя на литургичните ръкописи в състава на ръкописните сбирки и връзката между текста и минатюрата в тях. Работи се с паметници de vizu. Предвидени са посещения на музеи, манастири и църкви в близост до София.
Студентите ползват научния дигитален архив на Центъра за Славяно-византийски проучвания, който им представя отдалечени и труднодостъпни обекти от цяла Европа.
Форми и методи на оценяване:
- Текущ контрол по време на семинарните занятия.
- Индивидуални изследователски задачи.
- Практическа задача за кодикологическо описание на конкретен паметник и датиране на хартиен ръкопис.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Формиране на ръкописни сбирки. Описи на ръкописи. |
3 часа |
|
2. |
Принципи на описание и каталогизиране на ръкописите. |
3 часа |
|
3. |
Изисквания към ръкописните хранилища. Режим на съхранение, на достъп и ползване на ръкописите. |
3 часа |
|
4. |
Реставрация на ръкописите. |
3 часа |
|
5. |
Формиране на сбирки със старопечатни книги. Режим на съхранение, на достъп и ползване. |
3 часа |
|
6. |
Формиране на сбирки с архиви. Режим на съхранение, на достъп и ползване. |
3 часа |
|
7. |
Работа в сайта на ДА „Архиви” по формирането на архивни сбирки, по режима на съхранение на архивите, на достъпа до тях и на ползването им. |
3 часа |
|
8. |
Основни нормативни документи, регламентиращи притежанието и ползването на ръкописни, архивни и печатни сбирки. |
3 часа |
|
9. |
Средства и методи за презентиране и популяризиране на културното наследство – печатни, дигитални, мобилни – изложби и пленери. |
3 часа |
|
10. |
Изработка и обсъждане на мултимедийни презентации, подготвени от студентите. |
3 часа |
Забележка: При всяка тема са предвидени практически занятия или работа in situ. Посещават се:НИМ, ЦИАМ, Лабораторията по реставрация в ЦСВП „Иван Дуйчев”.
Литература:
І. Описи на ръкописи
Б. Христова, В. Велинова, А. Джурова. Опис на славянските ръкописи от сбирката на ЦСВП „Иван Дуйчев”
В. Велинова, А. Джурова, Опис на ръкописите от хранилищата в град Самоков. София 2002.
В. Велинова, А. Джурова, Писмените традиции на Балканите, Каталог от изложба. София, 2006.
В. Велинова, Н. Вутова, За няколко ръкописа от сбирката на НИМ. Известия на НИМ, 2011, 103-112.
ІІ. Факсимилно издаване на ръкописи:
В. Велинова, А. Джурова. Хроника на Константин Манасий. Факсимлно. изд. и превод на текста на съвременен български език и коментар. Атина, 2007.
А. Джурова, Томичов псалтир, Т. 1 и 2, София 1990.
ІІІ. Учебни помагала, издания на текстове и препоръчителни студии:
V. Velinova Die Palimpsestenforschung in Bulgarien – in: Rinascimento virtusle – Digitale Palimpsestfirschung. Bratislava, 2002, 42-46.
В. Велинова,Ръкописната сбирка на девическия манастир “Покров Богородичен” в Самоков – В: Девическият манастир “Покров Богородичен” в гр. Самоков, София, 2002, с. 164 - 183.
В. Велинова,За инициалите от типа “Благославяща ръка с червени нокти”. Предварителни бележки – in: Time Flies. Festschrift for Wiliam Veder. Pegasus Oast-European Studies, 2, Amsterdam, 2003, 95-106.
В. Велинова,Нови постъпления в сбирката от славянски ръкописи в ЦСВП „Иван Дуйчев” – В: Богослужебните книги – познати и непознати. Материали от научната конференция по методологически проблеми на описанието на богослужебните книги. София, 2008, 19 -26.
V. Velinova Le palimpseste en tant que source d’information sur l’histoire de la langue et de la tradition litteraire. - in: Libri palinsesti greci: conservazione, restauro digitale, studio. Atti del Convegno internazionale, Villa Mondragone – Monte porzio Catone – Universita di Roma “Tor Vergata” – Biblioteca del Monumento Nazionale di Grottaferrata, 212-24 aprile, 2005. Roma, 2008, 95-101.
В. Велинова, Бележки върху ръкописите от сбирката на Националния Литературен музей в София. – В: Пение мало Георгию. Сборник в чест на Г. Попов, София, 2010, 562-578.
A. Dzurova, La miniatura Bizantina, Milano, 2002.
А. Джурова, в цвета на ръкописите. Софиа, 2007.
В. Лазарев, История византийской живописи. Москва 1991.
Е. Бакалова. Общество и изкуство в България през ХІІІ в. – Сборник Радова Византолошког института, 2009, Београд, 239-254 с 10 ил.
www: http// istorianasveta.org Сайтът е специално подготвен за образователните нужди на студентите от магистърски програми с историко-филологическа насока.
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Page 5 of 5