Опазване на културното наследство
Опазване на културното наследство
Глаголическо наследство на Балканите - минало настояще
30 ч. лекции, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”
Доц. д-р Маргарет Димитрова
Курсът цели да даде представа на студентите магистранти за историята на глаголическата книжнина в българските и хърватските земи в контекста на другите писмени традиции в Европа през Средновековието до XIX век: гръцка, латинска, кирилска, както и да посочи основни точки на взаимодействие и контакти и да потърси съвременните измерения на старото книжовно наследство и взаимодействия.
Очаква се студентите да разширят познания върху история на писмото до днешните компютърни системи; върху средновековните културни контакти на Балканите; върху типовете книжовни паметници и формите на изкуство в региони на Slavia Orthodoxa et Slavia Romana; върху съотношението фонемна система – графемика, говорим език – книжовен език; използване на обекти от културното наследство в съвременната култура и всекидневие. Търсят се измерениятa на съвременните континуанти на средновековната култура, както и начинът на интерпретация и „употреба” на миналото.
Основните задачи на курса може да се сведат до следното:
- да изгради теоретическа парадигма за същността и спецификите на средновековната славянска култура, свързана с глаголическото писмо;
- да изгради ориентация върху отношенията език – писмо – култура;
- да предложи модел за професионална интерпретация на емблематични културни артефакти;
- да подготви студентите за занимания с по-новите историко-културологични и литературно-езиковедски методи и интерпретативни стратегии;
- да даде представа за стратегии към миналото от времето на Просвещението и Романтизма по отношение на книжовното минало.
Програмата предвижда възможност студентите сами да изберат някои от темите за дискусия и да представят свои гледни точки при анализа на избран от тях обект от българската и хърватската глаголическа култура.
Курсът е в тясно взаимодействие и допълва знанията по дисциплини, посветени на старобългарския език и средновековната литература и има връзки с историческа етнология, етнология и туризъм, език и култура.
Аудиторната заетост, с обща продължителност 30 часа, се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично). Обучението включва запознаване с фотоси на архивни и старопечатни издания, албуми, мултимедия. Работата по всяка тема завършва с дискусия, по време на която студентите могат да формулират въпроси и/или да представят свои идеи и концепции. Четири часа са предвидени за семинарни занятия, за повече дискусии върху поставени проблеми (симулиране на кръгла маса) и на реферати, представени от студентите (симулиране на конференция) с опоненти, предварително подготвени по темата на реферата.
Предварителни изисквания към студентите: да имат основни познания по старобългарски език.
ОСНОВНИ ТЕМИ:
- Исторически условия, при които е създадена глаголицата и са преведени първите книги от гръцки на старобългарски. Мисията на св. братя Кирил и Методий. Глаголицата в Моравия и Панония.
- Хипотези за произхода на глаголицата. Ранни глаголически правописни системи. Звук и буква.
- Типове книги и текстове, писани с глаголица в България.
- Глаголица и кирилица в България.
- Хипотези за пътищата, по които стигат глаголическите книги в хърватските земи.
- История на хърватската глаголица и правопис: ранни глаголически паметници. Башчанска плоча. Виенски листове. Будапещенски фрагмент (електронни издания). Зрял период на хърватската глаголица: нормиране, влияние на латинската графика и украса на ръкописите. Хърватска глаголическа епиграфика.
- Редактиране на ранните Кирило-Методиеви и преславски преводи в хърватска среда. Францисканската реформа на литургичните книги. Типове хърватски глаголически извори: мисали, бревиари, сборници, грамоти.
- Основни средища, в които са се писали и употребявали книги на глаголица.
- Глаголица, кирилица и латинско писмо в хърватските земи.
- Преводи от латински, италиански и чешки в хърватска среда.
- Календар. Ранни светчески култове. Обогатяване на календара. Местни истърски светци. Св. Кирил и Методий и св. Валентин.
- Хипотези за ранна глаголическа и кирилска традиция в Сърбия. Хипотези за началото на славянската книжнина в сръбските земи. Връзки с Охрид и Преслав. Познавали ли са в сръбските книжовни средища глаголицата? Босненски ръкописи: Кирилица и глаголица.
- Съвременни правописни системи на Балканите. Въвеждане на латиницата в Хърватия. Съвременно отношение към старината и славянското наследство.
- Новите глаголаши. Глаголическо наследство и идентичност. Глаголическо наследство и туризъм. Глаголицата и съвременната мода. Глаголицата и младежките вкусове – съвременни употреби на глаголицата.
Форми и методи на оценяване:
Текуща оценка, която се формира на базата на а) изготвена библиография по избрана тема; б) участие в дискусиите, включително като опонент при симулиране на конференция; в) участие в час в анализ на извори; г) презентация по избрана от студента тема; д) изработване на идеен проект за използване на глаголическото наследство в съвременната култура
ЛИТЕРАТУРА
Основна на български език:
Димитрова, М. Старобългарската литература и средновековната сръбска книжовна традиция – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 315-323.
Димитрова, М. Старобългарската книжнина и хърватската глаголическа традиция – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 324-329.
Динеков, П. и др. Кирило-Методиевска енциклопедия. 4 тома. София, 1985-2003.
Гагова, Н. Традиции кирило-методиевски извън българските земи (хърватските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. София, 2003, 108-114.
Иванова, Кл. Традиции кирило-методиевски (в южнославянските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4, София, 2004, 100-108.
Илчев, П. Към първоначалното състояние на глаголическата система. – Език и литература 24 (1969), 29-40.
--------. От какво зависи видът на глаголическите буквени начертания. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 74-95.
--------. Старобългарски алограми и тяхната дистрибуция. – В: Константин-Кирил Философ: Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София, 1971, 321-339.
Попконстантинов, К. Разпространение на старобългарската писменост през IX-X v. (по епиграфски данни). – Старобългарска литература 17 (1985), 39-69.
--------. Двуезични надписи и абецедари от старобългарския манастир при с. Равна, Варненски окръг. – Известия на Народния музей Варна 20 [32] (1984), 67-72.
Станчев, К. Хърватските глаголически служби за Кирил и Методий. -- Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 254-258.
Велчева, Б. Късната българска глаголица. – В: Кирило-Методиевски студии. Т. 12, София, 1999, 133-141.
По избор (на различни езици)
Angusheva-Tihanova, A. The Medieval Croatian Apocryphal Tradition in the Context of he Old Slavic Patterns: The Story about the Twelve Fridays. – In: Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik radova. I. Zagreb, 1997, 513-520.
Auty, R. Glagolitic Й and Щ: facts, conjectures and pobabilities. – In Zbornik u čast Stjepana Ivšića, ured. M. Hraste et al., 5-11. Zagreb, 1963.
Badurina, A. et al., eds. Leksikon ikonografije, liturgike i simbolike zapadnog kršćanstva. Zagreb, 1993.
Badurina-Stipčević, V. Mlađi hrvatskoglagoljski prijevodi Biblije. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbronik radova. Vol. 1, eds. S. Damjanović et al., 521-526. Zagreb, 1997.
Birnbaum, H. How did Glagolitic writing reach the coastal regions of northwestern Croatia? – Croatica 42/43/44 (Hercigonjin Zbornik) (1996), 69-79.
Bratulić, J. and M. Lončanić, eds. Ritual Rimski po Bartolomeu Kassichiu od Druxbae Yesusovae. Bibliofilska izdanja 26. Posebna izdanja za hrvatski jezik 3. Zagreb, 1993.
Corin, A. TheNewYorkMissal: Apaleographicandphoneticanalysis. Slavic Studies 21. Columbus, 1991.
--------. “O reformama hrvatskoglagoljskih liturgiskih knjiga u 13.stoljeću." В: Prvihrvatskislavističkikongres, eds. S. Damjanović et al., 527-538. Zagreb, 1997.
--------. “Early Textual Transmission from Bulgaria to Northern Dalmаtia: A Source for Reconstructing the Pre-Hilandar Serbian “Library”?” – In: Monastic Traditions. Selected Proceedings of the Fourth International Hilandar Conference (the Ohio State University, 14-15 August 1998), ed. by Ch. E. Gribble and P. Matejić. Bloomington, Indiana: Slavica, 2003, 13-53
Croatia in the Late Middle Ages and the Renaissance. A Cultural Survey. Eds. Ivan Supičić, Eduard Hercigonja. London-Zagreb, 2008.
Damjanović, S. Языковые поиски хорватских глаголяшей. – Studia slavico-byzantina et mediaevalia europensia. Т. 1, 231-241.София, 1988.
--------. Jedanaest stoljeća nezaborava, 31-35. Zagreb, 1991.
--------. Jezik hrvatskih glagoljaša. Zagreb, 2008.
Добрев, И. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. –Кирило-Методиевски студии 8 (1991), 216-252.
Добрев, И. Глаголицата. София, 2005.
Добрев, И. Българският език. София, 2005.
Добрев, И. Прозрения в старобългарската старина. София, 2006.
Fučić, B. Glagoljski natpisi. Zagreb, 1982.
Grabar, B. Apokrifna Djela apostolska u hrvatskoglagoljskoj literaturi. – RadoviStaroslavenskoginstituta6 (1967), 109-208.
--------. Osobitosti grafije i jezika glagoljskog Frašćićeva psaltira. – In LitteraeSlavicaeMediiAevi, FranciscoVenceslaoMareš sexagenariooblatae, ed. J. M. Reinhart, 75-96. Munich, 1985.
--------. Ćirilometodski i staroslavenski prijevodi u hrvatskoglagoljskim prijepisima. – Slovo36 (1986), 87-94.
Grabar, B. et al. Rječnikhrvatskeredakcijecrkvenoslavenskogajezika. Т. 1-5 и сл. Zagreb, 1991-1995.
Hamm, J. Psalterium Vindobonense. Osterreichische Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse. Schriften der Balkankommission. Linguistische Abteilung . Vienna, 1967.
Hercigonja, E. Društveni i gospodarski okviri hrvatskog glagoljaštva od 12. do polovine 16. stoljeća. – Croatica 2/2 (1971), 7-100.
Hercigonja, E. Povijest hrvatske književnosti. Vol. 2, Srednjovjekovna književnost. Zagreb, 1975.
--------. Tropismena i trojezična kultura. Zagreb, 1996.
--------. Na temeljima hrvatske književne culture. Zagreb, 2004.
Hrvatskasrednjovjekovnaproza. T. 1.(ur. Vesna Badurina- Stipčević) T. 2 (ur. Marija-Anna Duerigle). Zagreb, 2013.
Христова, И. Преславизмите в апостолските четива в хърватските глаголически мисали и бревиари – В: Преславска книжовна школа. Т. 7. София, 2004, 42-56.
Jagić, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. 2d ed. Berlin, 1913.
--------. Grškovićev odlomak glagoljskog apostola. – Starine 26 (1893), 46-53.
--------. Priměri starohervatskoga jezika. Zagreb, 1866.
Jurić-Kappel, J. Hrvatskoglagoljski Psaltiri i cirilometodska tradicija. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik sažetaka i nacrtaka, eds. S. Damjanović and K. Nemec, 187-188. Zagreb, 1995.
--------. Die Stellung des bosnischen Psalters (1404) innerhalb der verwandten slavischen Texte. – Wiener slavistisches Jahrbuch 38 (1992), 37-52.
Klaić, N. HistorijskapodlogahrvatskogaglagoljaštvauXiXIstoljeu. – Slovo, 15/16, 1965, 225-281.
Kuna, H. et al. Zbornik Hvala Krstjanina. 2 т. Sarajevo, 1986.
Lomagistro 2004: Lomagistro, B. Paleografska pitanja periodizacije i klasifikacije glagoljice. -- U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50.obljetnice Staroslavenskog institute. Zagreb, Krk, 2004, 453-483.
Malić, D. Tragovi glagoljičke tradicije u starohrvatskom latiničkom rukopisu “Žića sv. otaca.” – Studia Slavica Academiae Scientiarum Hungaricae 36 (1990), 239-245.
Mihaljević, M. Generativna fonologija hrvatske redakcije crkvenoslavenskog jezika. Zagreb, 1991.
Mihaljević, M. Fonološki sustav najstarijih fragmenata. – В: Българи и хървати през вековете. София, 2003: 43-57.
Mihaljević, M. and J. Reinhart. The Croatian Redaction: Language and Literature. – Incontri Linguistici, 28, 2005, 31-82.
Минчева, А. Към въпроса за Кирило-Методиевите традиции в дейността на преславските книжовници. – Език и литература 37/6 (1981), 29-38.
Nazor, A. Još jedan glagoljski tekst Legende 0 12 petaka. – Croatica, 42/43/44, 1996, 289-299.
Pantelić, M. Glagoljski kodeksi Bartola Krbavca. – Radovi Staroslavenskog instituta 5 (1964), 5-98.
--------. The historical and liturgical composition of Hrvoje’s Missal. В: Missale Hervoiae ducis Spalatensis Croatico-glagoliticum, изд. от B. Grabar, A . Nazor, and M. Pantelić. 519-524. Zagreb, Ljubljana, Vienna,1973.
Paun, M., M. Žagar. Slavonski glagoljski natpisi. – U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb, Krk, 2004, 271-284.
Petrović, Ivanka. Croatian and European Hagiography. – In: Croatia in the Late Middle Ages and the Renaissance. A Cultural Survey. London, Zagreb, 2008, 323-348.
Povijesthrvatskogajezika. 1. Knj: Srednji vijek. Zagreb, 2009. Knj. 2. 16 v. Zagreb, 2011.
Reinhart, J. Eine Redaktion des kirchenslavischen Bibeltextes im Kroatien des 12. Jahrhunderts. – Wiener slavistisches Jahrbuch 36 (1990), 193-241.
--------. “Najstarije svjedočanstvo za utjecaj Vulgate na hrvatskoglagoljsku Bibliju.” – Slovo 39-40 (1989-1990), 45-52.
Reinhart, J. Najstarije svjedočanstvo za utjecaj Vulgate na hrvatskoglagoljsku Bibliju. – Slovo,39/40, 1989-1990, 45-52.
Reinhart, J. Biserka Grabar kao istraživač staroslavenske baštine kod Hrvata. – U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb, Krk, 2004, 67-80.
Reinhart, J. Eine Abschrift des kommentierten Propheten Oseas in der kroatisch-glagolitischen Tradition (Brevier des Vid von Omišalj von 1396). – In: Acta palaeoslavica. In honorem professoris Angelinae Minčeva. Sofia, 2005, 24-32.
Schaeken, J. Die Kiever Blätter. Studies in Slavic and general linguistics 9.Amsterdam, 1987.
Славова, Т. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 161-173.
Станкова, Р. Кирило-Методиевото наследство в ранната сръбска книжовна традиция. – Црквене студиje, 1, 2004, 105-119.
Станкова, Р. Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. София, 2005, 423-447.
Štefanić, Vj. GlagoljskirukopisiotokaKrka. Djela JAZU, 51. Zagreb, 1960.
Štefanić, V. Jedna hrvatskoglagoljska inkunabula iz godine 1491. – Rad JAZU 285 (1951), 53-93.
--------. Splitski odlomak glagoljskog misala starije redakcije. – Slovo 6-8 (1957), 54-133.
Стойкова, А. Житието на св. Георги в хърватските глаголически фрагменти. – В: нýстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 315-322.
Tandarić, J. Hrvatskoglagoljski apostol izmedu istoka i zapada. – Croatica 19 (1983), 155-166; репринт Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 310-318. Zagreb, 1993.
--------. Sveto pismo u hrvatskoglagoljskim liturgijskim kodeksima. – Polata k''nigopis'naja 14/15 (1985), 15-24; reprint в Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 319-326. Zagreb, 1993.
--------. Tekstološka istraživanja hrvatskoglagoljskih liturgijskih spomenika. – В: Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 21-26. Zagreb, 1993.
Трифонова, Р. Българската традиция при формирането на общия южнославянски фонд и неговото усвояване в сръбските земи през XI-XIII в. (Тезиси). – Старобългарска литература, 28-29, 1994, 56-61.
Трифуновић, Ђ. Ка почецима српске писмености. Београд, 2001.
Турилов, А. А. Роль сребской традиции в сохранении древнейших памятников славянской литературы. – Славянский альманах 1998. Москва, 1999, 17-29.
Vajs, J. Die Nomenklatur in den kroatisch-glagolitischen liturgischen Büchern. – Archiv für slavische Philologie 29 (1907), 560-580.
--------. Mešni řád charvátsko-hlaholského misálu Illir. 4 a jeho pomer k moravskopanonskému sakramentári stol. IX. – Acta Academiae Velehradensis 15 (1939), 89-141.
--------. Nejstarši breviár charvatsko-hlaholsky (Prvý breviár Vrbnicky). Prague, 1910.
--------. Najstariji hrvatskoglagoljski misal. S bibliografskim opisima svih hrvatskoglagoljskih misala. Zagreb, 1948.
--------. Rukovet’ hlaholskй paleografie. Prague, 1932.
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Европейска и българска културна политика. Нормативни уредби
доц. д-р Вася Велинова
Анотация
Kурсът има за задача да представи пред студентите основните законови актове и нормативната уредба за опазване и експониране на културното наследство в България и отчасти – в рамките на ЕС. В рамките на обучението те се запознават със Закона за културните паметници в Р България, Закона за колекционерството, нормативните актове уреждащи музейното дело и др. Основен акцент има върху културната дипломация като средство за популяризиране на България в Европа. Прави се кратък преглед на основните договори и спогодби за културнио сътрудничество, по които България е трана. Предвидено е посещение в Държавния културен институт към МВнР. Разглеждат се статутите на основните организации за опазване на културното наследство: ЮНЕСКО, ИКОМОС, Европейска комисия по културата и др.
Форми и методи на оценяване:
- Текущ контрол по време на семинарните занятия.
- Индивидуални изследователски задачи.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Понятието „културна политика”. История на проблема. |
2 часа |
|
2. |
Закони за опазване на културните ценности. |
2 часа |
|
3. |
Закон за колекционерите. Формиране на сбирки. |
2 часа |
|
4. |
Мениджмънт на културните паметници – движими и недвижими. Аукциони. Галерии. Нормативни уредби и статут |
2 часа |
|
5. |
Закон за музеите и музейното дело. Посещение в НИМ. Запознаване с основни документи на музейния работник – инвентарна книга, архив, протоколи за откупуване, онецителни протоколи и др. |
4 часа |
|
6. |
Организация на археологическите проучвания. Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности |
2 часа |
|
7. |
Иманярство. Превенция. |
2 часа |
|
8. |
Държавни структури за опазване на културното наследство – Министерство на културата, Дирекция „Културни наследство”, „Инспекторат по опазване на културните ценности”. |
2 часа |
|
9. |
Държавен културен инситтут към МВнР. Понятието „културна дипломация”. Основни проекти и форми на сътрудничество. |
2 часа |
|
10.
11.
12.
13. |
Основни недвижими паметници в България и тяхната характеристика. Проблеми на консервацията и опазването им. Експониране и достъп. ЮНЕСКО и ролята на организацията за опазване и промотиране на културното наследство. Програмата „Паметта на света”. Режим на износ и внос на културните ценности. Застраховане и оценка.
Закон за авторското право и сродните му права. |
2 часа
4 часа
2 часа.
2 часа.
|
Заб. При някои тема са предвидени практически занятия или работа in situ. Посещават се: НИМ, ЦИАМ, Лабораторията по реставрация в ЦСВП „Иван Дуйцев”, Държавен културен институт към МВнР
Литература:
www.lex.bg/laws/tree/ - закони и нормативна уредба.
http://www.unesco.org/culture/ich/doc/src/00009-BG-PDF.pdf
КОНВЕНЦИЯ за опазване на нематериалното културно наследство.
Стратегия заа опазване на културните ценности в Р Българиа, София, 2003.
www.unesco-bg.org/
НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ЮНЕСКО - БЪЛГАРИЯ
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Културни реалии и език
проф. дфн Татяна Славова
Анотация
Лекционният курс има за цел да запознае магистрите с ролята на думите-реалии в лексикално-семантичната система на средновековния български език. В хода на обучението се разкрива значението на различни културни реалии, визиращи атлетически и конни състезания, олимпийски игри, празнични зрелища, развлекателни и ритуали игри и забавления., обредни празници и маскаради и други прояви на средновековния живот. Тъй като в голямата си част тези реалии са засвидетелствани в преводни съчинения, се поставя акцент върху начина им на превод. Извеждат се определени закономерности и се обособяват различни преводачески техники (калкиращ, контекстуален, адаптиращ превод и др.). Търси се връзката между избрания от преводача похват, семантиката на думите-реалии и жанровата специфика на средновековния извор. Специално внимание се отделя на реалиите-титли и длъжности, свързани с държавните институции през VIII–XI в., назовавани с прабългаризми.
Форми и методи на оценяване: текущ контрол
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Дефиниране на понятието културна реалия. Мястото на думите-реалии в лексикално-семантичната система на средновековния български език. |
2 |
|
2. |
Средновековни книжовни преводни и оригинални извори, източници на реалии (исторически и историографски, правноканонични, агиографски, хомилитични). |
2 |
|
3. |
Реалии, назоваващи състезания с коне и колесници и олимпийски игри във византийски текстове. Начини на превод в старобългарски. |
2 |
|
4. |
Византийски реалии за атлетически състезания (борба, юмручен бой, бокс, гладиаторски битки и др.) и тяхното предаване в старобългарски текстове. |
2 |
|
5. |
Византийски реалии, обозначаващи участниците в различни състезания, и техните номинации в средновековната българска книжнина. |
2 |
|
6. |
Чужди и български реалии, изразявани с Nomina loci (хиподруми, стадиони, арени, игрища). Преводачески похвати (калкиращ и контекстуален превод). |
2 |
|
7. |
Проблеми на средновековната преводаческа техника с оглед на преводните културни реалии. |
2 |
|
8. |
Театрални и празнични зрелища и представления и тяхното именуване в старобългарски. Адаптиращ превод. |
2 |
|
9. |
Византийски реалии, визиращи развлекателни и ритуали игри и забавления. Преводачески похвати и етимологически успоредици. |
2 |
|
10. |
Игри с кукли. Игри със зарове. Танци и музиклни инструменти. Названия на тези артефакти в средновековни български творби. |
2 |
|
11. |
Сведения за средновековни обредни празници и маскаради (календи, брумалии и др.). Език и номинации. Етимологически паралели. |
2 |
|
12. |
Названия на реалии, обозначаващи участниците в забавления и зрелища (скомраси, актьори, акробати, певци, музиканти, шутове, танцьори). |
2 |
|
13. |
Византийски реалии за ритуални игри и зрелища, изразявани с Nomina loci (амфитеатър, сцена, театър и др.). Начини на превод. |
2 |
|
14. |
Култура на бита през Средновековието и избрани лексеми-реалии по темата. |
2 |
|
15. |
Културни реалии, назовавани с прабългаризми (държавни институции, титули и длъжности). |
2 |
Литература:
Бенешевич, В. Древнеславянская кормчая ХIV титулов без толкований. Т. 1. СПб, 1906.
Будилович, А. XIII слов Григория Богослова в древнеславянском переводе по рукописи Императорской Публичной библиотеки XI века. СПб., 1875.
Истрин, В. Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Т.1. Текст. Петроград, 1920.
Истрин, В. Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Репринтное издание материалов В. М. Истрина. Подготовка издания, вступительная статья и приложения М. И. Чернышевой. М., 1994.
Милтенов, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. София, 2006.
Aitzetmüller, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Graz. Vol. III. 1961.
Bojkovsky, G., R. Aitzetmüller. Paraenesis. Die Altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers. Band 4. Weiher-Freibutg, 1988.
Hansack 1984: Ernst Hansack. Die Vita des Johannes Chrysostomos des Georgios von Alexandrien in kirchenslavischen Übersetzung. Band 3. Weiher-Freiburg, 1984.
Славова, Т. Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти. С., 2010. 342 с.[История и книжнина № 4]
Славова, Т. Езически реалии в старата българска книжнина (названия на амулети и обредни празници в кормчиите). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. С., 2005, 762–770.
Славова, Т. За някои езически реалии в Ефремовската кормчая. Във: Филологически изследвания е чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. С., 2005, 416–426 [Старобългарска литература, № 33–34].
Славова, Т. Неизвестни прабългаризми от военната терминология. – Българска реч, 2009, 1–2, 104–110..
Славова, Т. Прабългаризми в старобългарския превод на Библията. – В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Д. Иванова. Пловдив, 2011, 64–74.
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Концепции за историята в средновековна България
доц. д-р Вася Велинова
Анотация
Лекционният курс (СИД) е с теоретична насока и има за задача да представи пред студентите средновековната концепция за историята, както и различните нейни проявления в Средновековна България. Основно внимание се отделя на средновековните категории „време”, „история” и „историзъм”. Моделът на световната история се извежда на базата на библейските книги на пророците Даниил и Исайя. Прави се преглед на тълкованията на тези съчинения. Проследява се генезисът и развитието на основния книжовен жанр, обслужващ историята – световната хроника, както и на придворните хроники и на кратките хроники. Разглеждат се въпросите не летоброенето – т.нар. Александрийска и Византийска ери, различните системи, засвидетелствани в библията и пр. Основно място се отделя на преводните световни хроники, както и на оригинални български историко-летописни творби.
Форми и методи на оценяване:
- Текущ контрол по време на семинарните занятия.
- Индивидуални изследователски задачи.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Средновековната представа за историята. Книгите на пророците Даниил и Исай. |
4 часа |
|
2. |
Тълкованията църковните автори. |
2 часа |
|
3. |
Представата за време в християнската култура |
2 часа |
|
4. |
Системи на летоброене в хрониките, надписите и други извори. Практически занимания по изчисляване на датите. |
4 часа |
|
5. |
Историята и нейните движещи сили – Пантократорът и Автократорът като реализатор на висшата воля.. |
2 часа |
|
6. |
Отношението на християнските автори към предхристиянските владетели |
2 часа |
|
7. |
Семиотика на историята. Анализ на съчиненията на Б. Успенски. |
2 часа |
|
8. |
Контекстовият подход при интерпретациятана историята. Различни школи. |
2 часа |
|
9. |
Преводни хроники и анализ на всяка от тях. |
6 часа |
|
10. |
Проблеми на издаването на средновековните историографски текстове. Факсимилни, наборни и дигитални издания. |
4 часа |
Литература:
Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.
І. Факсимилно издаване на хроники:
В. Велинова, А. Джурова. Хроника на Константин Манасий. Факсимлно. изд. и превод на текста на съвременен български език и коментар. Атина, 2007.
ІІ.
Наборни издания на хроники:
А. Тотоманова, Хрониката на Георги Синкел в славянски превод, София, 2009.
В. М. Истрин, Хроника Иоанна Малалы в древнеславянском переводе. Москва 1989.
Л. Матвеева, Н. Щеголенко, Хроника Георгия Амартола, Москва 2008.
ІІІ. Учебни помагала, издания на текстове и препоръчителни студии:
Б. Успенский, Семиотика на историята, т.І и ІІ, София, 2001.
П. Шрайнер. Многообразие и съперничество. София 2004. Превод и съставителство: В. Велинова.
В. Велинова, Бележки върху “грешките” в среднобългарския превод на Хрониката на Константин Манасий. – Palaeobulgarica, 31, 2007, 2, 49-61.
В. Велинова, Хрониката на Константин Манасий в българската средновековна к
нкнижнина. (Рецепцията на среднобългарския превод).–В: Старобългарска литература,
37-38, С. , 2007, 159-177.
В. Велинова, За някои термини свързани с войната и военното дело в среднобългарския превод на хрониката на Константин Манасий – Старобългарска литература, 41-42, София, 2011, 257-270.
www: http// istorianasveta.org Сайтът е специално подготвен за образователните нужди на студентите от магистърски програми с историко-филологическа насока.
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Нови тенденции в историята на книгата и четенето
проф. дфн Красимира Даскалова
Анотация
Курсът нови тенденции в историята на книгата и четенето за магистърската програма опазване на българското културно наследство въвежда в интернационалното и интердисциплинарно поле на историята на книгата и четенето. Той запознава с основни подходи и принципи, върху които се градят изследванията на историческите и съвременните процеси на писмената комуникация: очертава основните етапи на създаването и развитието на книжнината, в национален, регионален и международен контекст; занимава се с проблемите на грамотността и четенето през вековете; артикулира някои проблеми на авторството и авторското право; запознава с въпроси, свързани с репресията над книгата и писаното слово през вековете (със специален акцент върху цензурата наложена от тоталитарните режими през 20 век: на Изток и Запад); проблематизира бъдещето на книгите и традиционните книжовни форми.
Форми и методи на оценяване: Оценката за курса е комплексна и включва: 1. активно участие в учебния процес, 2. презентация по един от разглежданите проблеми, 3. курсова работа в края на семестъра (15 страници).
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Историята „история на книгата” (18 - 19 век). Съвременни исторически изследвания за книгата. Зараждане на идеята за обща история на книгата. Тенденции в руската и съветската книговедски школи; във френската библиологическа школа и техният отзвук в източноевропейското, западноевропейското и американското знание за книгата. Интернационализация и глобализация на съвременната история на книгата. Комуникацията, книгите и историята на книгата. |
2 |
|
2. |
Писменост и писмена комуникация. Писмеността по българските земи. Знаковите системи за самоизразяване на човека и общуването между индивиди и човешки общности. Етапи в развитието на древните писмености. Писмените паметници на Първата българска държава до епохата на нейната християнизация. Глаголическа и кирилска писменост. |
2 |
|
3. |
Материали за писане и форми на книгата. Папирус, пергамент и хартия – въвеждане в употреба и разпространение. Формите на книгата и тяхната еволюция. |
2 |
|
4. |
Средновековната ръкописна книга. Утвърждаване на средновековната култура. Западноевропейската манускриптна традиция. Средновековната ръкописна традиция на Изток: византийски и арабски ръкописни книги. Отношението към книгата и писмената култура през Античността и Средновековието. |
2 |
|
5. |
Българската ръкописна книга – значимо явление в духовното развитие на Средновековна Европа. Материали и форми, съдържание и оформление на българската книга в нейната хилядолетна история. Периодизация на книжовната традиция и най-известни образци. |
2 |
|
6. |
Средновековната култура и средновековното четене. Грамотност (функционална; официална и професионална; рекреационна и прагматична) и устност. |
2 |
|
7. |
Изобретяване на книгопечатането. Социални и технологични предпоставки. Елементи в изобретението на Johannes Gutenberg. Жизнен път и първи печатни издания. |
1 |
|
8. |
Инкунабули. Разпространение на книгопечатането. Особености на първопечатните издания и отлики от по-късните издания. Личността на печатаря – водеща фигура в книгоиздаването на 15 век. |
1 |
|
9. |
Първи български печатни издания: българо-влахийски (16-17 в.), венециански (16 в.), българо-католишки (17 в.), славянобългарски (18 в.). |
1 |
|
10. |
Печатната книга през 16 -19 век. Реформация и нарастващата тиражност на изданията. Научни издания. Цензура. Нови организационни издателски принципи в Западна Европа. Книгоиздаването в Западна Европа от 17 до 19 век: Франция, Англия, Германия, САЩ. Трансформация в културната ситуация през 17 век – Холандия, водеща държава в книгоиздаването. Идеите на Просвещението и западноевропейските издателски фирми пред 18 век. „Революцията” на четенето. Технологични нововъведения и издателска индустрия през 19 век. |
1 |
|
11. |
Книгоиздаването в Източна Европа и Русия през 16 – 19 век. Съотношение между ръкописните и печатните книги в Русия през 17 век. Книгопечатането – в служба на държавната власт. Книгоиздаване и цензура в дореформена и следреформена Русия. |
1 |
|
12. |
Българската възрожденска книжнина. Хронологични граници и общи тенденции. Църквата, училището и печатът. Литературно-художествено творчество и жанрови трансформации. Книги, периодика, читалища, книгопечатане, книготърговия. „Правят ли книгите революция?” Писмена комуникация, „въобразени общности” и национално конструиране. |
2 |
|
13. |
Авторството в “комуникационната верига” на книгите. “Що е автор” (М. Фуко) и авторско право? “Геният” и авторското право. Икономически и правни условия за появата на “автора”. Историята на авторското право в сравнителна перспектива: Европа и България. Авторство и пол: женската литературна история и нейната не/възможност. Жени, авторство и литературен канон. |
1 |
|
14. |
Нови тенденции във фунционирането на книжовната култура през 20 век: Книгоиздаване, вестници и списания в Европа и Америка. |
2 |
|
15. |
Книги и книжовност в България след Освобождението: основни тенденции; печатарят-издател през първото десетилетие след Освобождението; нови насоки в книжовния живот през 90-те години на 19 век; заключителен етап във формирането на нов тип книжнина (първите две десетилетия на 20 век). |
2 |
|
16. |
Книгоиздаването в България между двете световни войни. Общи тенденции и характер на издателската дейност. Най-значителни издателски начинания и общ облик на издателската продукция. Личностите в българското книгоиздаване. |
2 |
|
17. |
Българското книгоиздаване след Втората световна война. Одържавяване на книжовните институции в България (1947 – 1952). Изграждане на нова издателска и книготърговска мрежа. Структура и динамика на издателската продукция от 50-те до края на 80-те години. Белези на монополната държавна книжна продукция. |
2 |
|
18. |
Репресията над книгата. Цензурата в историята. Цензурата през Античността и Средновековието. Променящите се модели на цензурата: Просвещение и цензура. Либерализъм и цензура. Пазар и цензура. Руската цензура през ХІХ век. Цензура и социален конформизъм в Англия. Литературна свобода и цензура в Съветска Русия. |
2 |
Литература:
Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.
На български език:
1. Аверинцев, Сергей. Словото и книгата. // Ранновизантийската литература : Традиции и поетика, С., 2000, с. 388–428
2. «Автор», «авторско право». – В: Българска книга. Енциклопедия., състав. Ани Гергова. София-Москва: Пенсофт, 2004.
3. Атанасов, Петър. Начало на българското книгопечатане. С., 1959.
4. Атанасов, Петър. Яков Крайков. Книжовник, издател, график. С., 1980.
5. Богданов, Богдан. Старогръцката култура и проблемът за четенето. // Старогръцката литература. С., 1992, с. 37–45.
6. Богданов, Иван. Българската книга през вековете. С., 1978.
7. Боров, Тодор. Българската книга. С., 1935.
8. Бръзицов, Христо. Български книгоиздатели. С., 1976.
9. Възрожденски книжари: Сборник. С., 1980.
10. Гергова, Ани. Книжнината и българите ХІХ – началото на ХХ век. С., 1991.
11. Гергова, Ани. Авторът – битие и творческа свобода. – В: ГСУ, Център по културознание, 87, 1999 [за 1994], 35 -68.
12. Гергова, Ани. Книгознание: Лекции. С., 1995.
13. Гергова, Ани и Даскалова, Красимира (състав.), История на книгата/Книгата в историята, София: 2000.
14. Дамянова, Пенка, Камбуров, Димитър и др. (състав.) Времето на жените, София, 1997.
15. Даскалова, Красимира. Грамотност, книжнина, читатели и четене в България на прехода към модерното време. С., 1999.
16. Даскалова, Красимира. Статии: “Алманах”, “Възраждане”, “Възрожденска книжнина”, “Грамотност”, “Жените и книжнината”, “Просвещение”, “Цензура” – В: Гергова, Ани (състав.) Българска книга. Енциклопедия. София-Москва: PENSOFT, 2004, 28-29, 121-122, 122-123,130-132, 170-172, 461-463.
17. Даскалова, Красимира. Щрихи към историята на Османската цензура през втората половина на ХІХ век. – В: Балканите. Модернизация, Идентичности, Идеи. Сборник посветен на проф. Надя Данова. С., 2011, с. 136-150.
18. Иванова, Климентина. В началото бе книгата. С., 2002.
19. Изер, Волфганг. Обхватът на интерпретацията. София, 2004.
20. Йончев, Васил. Книгата през вековете. С., 1976.
21. Кирова, Милена. Неслученият канон. С., 2010.
22. Кръстев, Кръстьо. Българската книга. // Мисъл, 1899, № 2, 131 – 141; № 4, 361 – 373.
23. Куев, Куйо. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.
24. Кьосев, Александър (състав.) Българският канон. София: 1998.
25. Мангел, Алберто. История на четенето. С., 2004.
26. Николчина, Миглена Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литературна история. София, 2004.
На руски език:
1. Баренбаум, Йосиф. История книги. М., 1984.
2. Без цензуры: периодика "самиздата" до и после распада СССР в фондах Российской национальной библиотеки: Каталог / Состав. А. С. Асватуров, М. А. Семенова. Санкт Петербург: РНБ, 1999.
3. Большая цензура: Писатели и журналисты в стране советов 1917–1956 / Состав. Л. В. Максименков. Москва : МФД : Материк, 2005.
4. Блюм, Арлен В. Закат Главлита. Как разрушалась система Советской цензуры: документальная хроника 1985–1991 гг. // Книга. Исследования и материалы, 71, 1995, с. 168–187.
5. Блюм, Арлен В. Запрещенные книги русских писателей и литературоведов 1917–1991: Индекс советской цензуры с комментариями. Санкт Петербург: Гос. унив. культуры и искусств, 2003.
6. Блюм, Арлен В. Частные и кооперативные издательства двадцатых годов под контролем Главлита. // Книга. Исследования и материалы. 66, 1993, с. 175–191.
7. Владимиров, Лев. Всеобщая история книги. М., 1988.
8. Гельб, И. Опыт изучения письмености : (Основы грамматологии). М., 1982.
9. Книга в России до середины ХІХ века. Л., 1978.
10. Пятьсот лет после Гутенберга : 1468 – 1968. М., 1968.
На английски език:
1."Author." – In: The Oxford English Dictionary, Encyclopaedia Britanica, etc.
2. Altick, Richard. The English Common Reader : A Social History of the Mass Reading Public 1800 – 1900. Chicago, 1957.
3. Barthes, Roland "The Death of the Author" (1968). – In: David Lodge (ed.), Modern Criticism and Theory. A Reader. Longman, 1997.
4. Books and Society in History. Boston, 1982.
5. Chartier, Roger. Forms and Meanings : Text, Performances and Audiences from Codex to Computer. Philadelphia, 1995.
6. Chartier, Roger. The Order of Books. Cambridge, 1994.
7. Cipolla, Carlo. Literacy and Development in the West. Harmondsworth, 1969.
8. Danky, James P. and Wayne, A. Wiegand (eds.) Women in Print: Essays on the Print Culture of American Women from the Nineteenth and Twentieth Centuries. University of Wisconsin Press, 2006.
9. Darnton, Robert. The Forbidden Best-Sellers of Pre-Revolutionary France. New York, London : W. W. Norton & Co., 1995.
10. Daskalova, Krassimira. Book History. The State of Play. Interview with Prof. Robert Darnton. - Studia Culturologica, Vol. 3, Spring - Autumn 1994 (published also in SHARP News, 1994, No. 3).
11. Eisenstein, Elizabeth. The Printing Revolution in Early Modern Europe. Cambridge, New York, 1983.
12. Feather, John and David McKitterick. The History of Books and Libraries. Two Views. Washington, 1986.
13. Foote, I. Counter-Censorship. Authors v. Censors in Nineteenth-Century Russia. // Oxford Slavonic Papers. New Series, Vol. XXVII, 1994, p. 62–105.
14. Foucault, Michel "What is an Author?" (1969). – In: Lodge, David (ed.), Modern Criticism and Theory. A Reader. Longman, 1997. На български език - В: История на книгата/Книгата в историята, Ани Гергова и Красимира Даскалова (състав). София, 2000.
15. Furet, Francois and Jacques Ozouf. Reading and Writing : Literacy in France from Calvin to Jules Ferry. // Cambridge Studies in Oral and Literate Culture, 5, 1982.
16. Goody, Jack. The Logic of Writing and the Organization of Society. Cambridge, 1986
17. Gaskell, Philip. A New Introduction to Bibliography. New York, Oxford, 1974.
18. Ginzburg, Carlo. The Cheese and the Worms: The Cosmos of a Sixteenth-Century Miller. Baltimore, 1980.
19. Graff, Harvey. Literacy and Social Development in the West : A Reader. Cambridge, 1988.
20. Harris, William. Ancient Literacy. Harvard, 1989.
21. Havelock, Eric. The Muse Learns to Write: Reflection on Orality and Literacy from Antiquity to the Present. New Haven, 1986.
22. Havelock, Eric. Origins of Western Literacy. Toronto, 1976.
23. Hesse, Carla Enlightenment Epistemology and the Laws of Authorship in Revolutionary France, 1777-1793. – In: Representations, 1990, 30, 109-137.
24. Hirsch, Rudolf. Printing, Selling and Reading 1450–1550. 2nd ed. Wiesbaden, 1974.
25. Iser, Wolfgang. The Implied Reader: Patterns of Communication in Prose Fiction from Bunyan to Beckett. Baltimore, 1974.
26. Iser, Wolfgang. Prospecting: From Reader Response to Literary Anthropology. Johns Hopkins University Press, 1993.
27. Karolides, Nicholas. et al. 120 Banned Books : Censorship histories of world literature / Nicholas J. Karolides, Margaret Bald and Dawn B. Sova. New York: Checkmark Books, An imprint of Facts on File, 2005.
28. Kenyon, Frederick. Books and Readers in Ancient Greece and Rome. Oxford, 1951.
29. Martin, H.-J. The French Book: Religion, Absolutism and Readership 1585 – 1715. Baltimore, London, 1996.
30. Ong, Walter. Orality and Literacy. London, New York, 1982.
31. Ruud, Charles. Fighting Words: Imperial Censorship and the Russian Press, 1804–1906. Toronto, Buffalo and London: University of Toronto Press, 1982.
32. Stone, Lawrence. Literacy and Education in England 1640 – 1900. // Past and Present, 1969, 42, p. 69–139.
33. Schopflin, Gorge ed. Censorship and Political Communication in Eastern Europe: A Collection of Documents. New York: St. Martin's Press, 1983. – VI, 176 p.
34. Tax Choldin, Marianna. A Fence around the Empire. Russian Censorship of Western Ideas under the Tsar. Durham : Duke University Press, 1985.
35. Theiner, Georges (ed.). They Shoot Writers, Don’t They? London, Boston : Faber and Faber, 1972.
36. Yosmanoglu, I. Chasing the Printed Word: Press Censorship in the Ottoman Empire. 1876-1913. // Turkish Studies Association Journal. 27, 2003, 1-49.
37. “What was the History of the Book?” - Special Issue of Modern Intellectual History (MIH), Cambridge University Press, November 2007 (discussion forum with the participation of Bill Bell, Robert Darnton, Peter Burke, Roger Chartier, David Hall).
38. Woodmansee, Martha. The Genius and the Copyright: Economic and Legal Conditions of the Emergence of the „Author“. - In: Eighteenth Century Studies, 1984, 17, No. 4, 425-448.
На френски език:
1. Chartier, Roger. L’Ordre des livres. Aix-en-Provence, 1992.
2. Dahl, S. Histoire du livre (de l’Antiquite a nos jours). Paris, 1960.
3. Daskalova, Krassimira. La reception des almanachs populaires en Bulgarie au XIX siecle. - In: Luesebrink, H.-J., Y.-G. Mix, J.-Y. Mollier et P. Sorel (dir.) Les Lectures du peuple en Europe et dans les Ameriques du XVIIe au Xxe siecle. Editions Complexe: Brussels, 2003.
4. Febvre, Lucien et Martin, Henri-Jean. L’Apparition du livre. Paris, 1959.
5. Histoires du livres: Nouvelles orientations / Sous la dir. de H. E. Boedeker. Paris, 1995.
6. Histoires de la lecture Un bilan des recherches / Sous la dir. de R. Chartier. Paris, 1995.
На немски език
1. Engelsing, Rolf. Die Perioden der Lesergeschichte in der Neuzeit. // Archiv fuer Geschichte des Buchwesens, 10, 1969-1970, p. 945–1002.
- Details
- Category: Опазване на културното наследство
Page 2 of 5