„Еволюция на граматическия строеж на българския и руския език в съпоставителен план: корпусен анализ и формални граматики”

Проектът

Партньорски организации: СУ „Св. Климент Охридски” и Санктпетербургският държавен университет, Русия

Ръководител на проекта от руска страна е проф. д.ф.н. Антон Циммерлинг. Членове на екипа са проф. д.ф.н. Елена Иванова (Санктпетербургски държавен университет) , доц. д-р Дмитрий Сичинава (Институт русского языка им. В.В.Виноградова, РАН), ас. д-р Анастасия Мосинец и докт. Анастасия Данилова (Санктпетербургски държавен университет).

Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Красимира Алексова. Членове на екипа са проф. д-р Петя Осенова, проф. д-р Андрей Бояджиев и докт. Михаела Москова от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски” и гл.ас. д-р Цветана Димитрова от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН.

Анотация

За изследване в този проект бяха избрани най-показателните за граматичния строеж на двата езика лингвистични феномени от различни участъци на граматичната система: както от морфосинтаксиса, така и от организацията на фразата. От една страна, това са явления, представящи специфични разлики между съпоставяните езици в областта както на глаголните, така и именните категории. От друга страна, това е структурата на българското и руското изречение, най-ярко различаваща се в маркирането на аргументите, синтактичните връзки при нулеви позиции и подреждането на клитичните елементи.

Основната цел на проекта е проследяването на развоя на избрани граматически явления в два близкородствени езика – български и руски – в диахронен и синхронен аспект. Избраните явления, които са сред най-важните контрастивни проблеми на граматичната система (конклузивност и дубитативност като част от евиденциалността), презумптивност, формално маркиране на аргументи (вкл. сентенциални и вкл. нулево изразяване) и клитичен комплекс), демонстрират както сходствата, така и разликите при избора на конкретни езикови стратегии. Тези явления най-добре представят разнообразието и сходствата при езиковите стратегии в контрастивен план. Специален акцент се поставя върху граматикализацията в сравнение с подходите, които действат при неграматикализираните категории.

Подцелите на проекта включват:

  • създаване на паралелни специализирани корпуси с примери за езикови явления в синхронен и диахронен план;
  • електронно публикуване на данните в XML формат.

Задачите в рамките на заявената фундаментална научна проблематика са свързани със следните направления в изследването:

  1. Параметрично описание на съвременния руски и съвременния български език и на паметници от историята на руския и българския език чрез методите на формалната граматика и чрез терминологичната система, свързана със структурата на изречението и на именната група.
  2. Изясняване на еволюцията на граматическия строеж на руския и на българския език чрез проучване на изменението на параметри, регулиращи варирането на словореда, стратегиите за маркиране на актантите, механизмите за приписване на падеж, механизмите на съгласуване, словореда на клитиките и на други неакцентувани или слабоакцентувани елементи в изречението, взаимодействието на категории от комплекса вид - време - наклонение - евиденциалност.
  3. Изучаване на еволюцията на граматическия строеж на руския и българския език чрез постиженията на съвременната корпусна граматика, въз основа на исторически синхронни корпуси на руския и българския език, валидиране на лингвистичните хипотези за динамиката в развитието на граматичните форми, конструкциите и избраните граматични елементи (словоред, морфосинтаксис, диференцирано маркиране на подлога и допълнението).
  4. Историографски, историко-филологически и лингвистичен анализ на паметници от историята на руския и българския език, обработка на данните и подобряване на синтактичното маркиране на корпусите от текстове и създаване на нови (под)корпуси с избраните граматически конструкции и граматични параметри.

Проектът включва няколко работи пакета:

  1. Съпоставителни аспекти на изразяването на конклузивност и дубитативност в българския и руския език
  2. Съпоставителни аспекти на изразяването на презумптивност в българския и руския език
  3. Ролята на предикатите и типовете синтактични групи при формалното маркиране на подлозите и преките обекти в българския и руския език. Нулево реализиране на аргументите. Конструкции с дативнопредикативен характер.
  4. Съпоставително изследване на развоя на клитиките в историята на българския и руския език
  5. Електронно описание, бази от данни и електронна публикация на изворови данни.

Благодарности към нашите спомоществователи

Нашите изследвания нямаше да бъдат осъществени без подкрепата на Министерствата на образованието и науката на Република България и на Руската федерация:

  • Проект на Фонд „Научни изследвания” (ФНИ) на Министерството на образованието и науката в България по „Конкурс за проекти по програми за двустранно сътрудничество 2017 г. – България – Русия”, договор № ДНТС/Русия 02/2 от 14.06.2018 г.
  • Проект RFBR-BULG 18-512-18003 на Руския фонд за фундаментални изследвания (Российский фонд фундаментальных исследований, РФФИ)

Сърдечно благодарим!