Литература, кино и визуално изкуство

Литература, кино и визуално изкуство

 

Европейският авангард в литературата и киното

Едносеместриален курс

 

Преподавател: доц. д-р Огнян Ковачев

 

Анотация на учебната дисциплина:

В изкуствата и хуманитаристиката понятията „авангард” и „авангардисти” се отнасят преди всичко до разнородни явления, школи и творци  в европейския модернизъм през първата половина на ХХ век. Техни общи характеристики са съзнателният отказ от традицията, радикалното експериментиране с нови форми и изразни средства и вкусът към естетически и/или политически провокации. Курсът има за цел да представи онези от тях, които принадлежат към области като литература, живопис, фотография, кино и театър.

 

Очаквани резултати:

Студентите ще се запознаят с взаимовръзките и контрастите между разглежданите явления както в конкретните им исторически, социални и технологични контексти, така и в порядъка на теоретичното и естетическото им (само)осмисляне. В семинарните занятия се анализират специфични филми и критически текстове. Насърчава се индивидуалната работа, като всеки студент разработва изследователски проект.

Учебно съдържание

Лекционен курс

№

Тема:

Хорариум

1.

Исторически предпоставки и времеви рамки

2

2.

Теории и политики на авангарда

2

3.

Експресионизмът в живописта и литературата

2

4.

Германски филмов експресионизъм

2

5.

Импресионизмът

2

6.

Френски филмов авангард

2

7.

Авангардът и антиутопията

2

8.

Сюрреализъм и дадаизъм в поезията и живописта

2

9.

Сюрреализъм в киното

2

10.

Кинокомедията и авангардът

2

11.

Многоликостта на руския авангард

2

12.

Симфонията на големия град: Дзига Вертов и Валтер Рутман

2

13.

Експресионизмът и черният роман/филм

2

14.

(Не)възможното филмиране на авангардистка литература

2

15.

Продължения и преображения на авангарда

2

 

 

Семинарни занятия

 

№

Тема:

Хорариум

1.

Въвеждане в проблематиката и основни понятия

2

2.

Валтер Бенямин: фланьорът, фотографията, филмът

2

3.

Филипо Маринети: футуризъм и фашизъм

2

4.

Роберт Вине, „Кабинетът на д-р Калигари”

2

5.

Фридрих Мурнау, „Носферату – симфония на ужаса”

2

6.

Фриц Ланг, „Метрополис”

2

7.

Фернан Леже, Рене Клер и Марсел Дюшан

2

8.

Жан Кокто и Жан Виго

2

9.

Антоан Арто: кино от „субстанцията на погледа”

2

10.

Експериментите на Ман Рей

2

11.

Луис Бунюел и Салвадор Дали: „Андалуско куче”, „Златният век”

2

12.

Комиците: Чаплин, Кийтън, братя Маркс

2

13.

Сергей Айзенщайн – политизиране на изкуството

2

14.

Фриц Ланг, „М”

2

15.

„Одисей” на екрана

2

 

Изпит

Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа или разработване на статия в Уикипедия по тема, свързана с учебния план на курса, която студентът избира сам. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.

 

Библиография

 

Първична литература:

  1. Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. София: Народна просвета, 1983-85.
  2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, София: Колибри, 2004-06.
  3. Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Народна култура, 1991.
  4. Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. София: Агата-А, 2001.
  5. Ковачев, Огнян. Часовете: между страницата и екрана. – В: Род и ред в българската култура. София: Фондация „Център за изследвания и политики на жените”, 2005, 235-248.
  6. О, братко, къде си? – адаптация на Никой или римейк на един невидим филм. – В: Надмощие и приспособяване: Сборник доклади от Международната конференция на факултета по славянски филологии 24-25 април 2017 г. Т. 1. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на проф. Никола Георгиев. Съставители Надежда Александрова и др. София, 2017, 341-348.
  7. Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? София: Наука и изкуство, 1992.
  8. Стокър, Брам. Дракула. Прев. от английски Слави Гинев. София: Deja Book, 2015.
  9. Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Москва: Исскуство, 1968.
  10. Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979.
  11. Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957.
  12. Bürger, Peter. Theory of the Avant-Garde. Trans. from German by Michael Shaw. Theory and History of Literature #4. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1984 (1974).
  13. Calinescu, Matei. Five Faces of Modernity: Modernism, Avant-Garde, Decadence, Kitsch, Postmodernism.: Duke University Press. Durham, NC. 
  14. Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Ithaca and London: Cornel University Press, 1978.
  15. Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981.
  16. Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. London & New York: Longman, 2009.
  17. Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2nd Routledge, 2011.
  18. Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Cambridge University Press, 2003.
  19. Levenson, Michael. (ed.) The Cambridge Companion to Modernism, Cambridge: CUP, 2009.
  20. McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996.
  21. Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000.
  22. Scheunemann, Dietrich, “From Collage to the Multiple. On the Genealogy of Avat-garde and Neo-avant-garde” AVANT-GARDE/NEO-AVANT-GARDE, Scheunemann, D, (ed.) Rodopi, Amsterdam, 2005. (15-48)
  23. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Oxford: Blackwell, 2004.
  24. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Oxford: Blackwell, 2005.

Вторична литература:

  1. Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965.
  2. Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema).
  3. Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88.
  4. Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10.
  5. Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, 1/2009, сс. 19-23.
  6. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
  7. Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973.
  8. Омон, Жак и Мишел, Мари. Теоретичен и критически речник на киното. ИК Колибри: София, 2009.
  9. Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
  10. Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989.
  11. Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993.
  12. Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000.
  13. Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006.
  14. Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986.
  15. Poggioli, Renato. Theory of the Avant-Garde. Trans. Gerald Fitzgerald. Cambridge Mass., 1968.
  16. Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976.

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

 

Литература и живопис

Едносеместриален курс

 

Преподавател: д.н. Маргарита Серафимова

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът лекции върху живописта и литературата си поставя за цел не просто да изследва пресечните точки между двете изкуства – споделените територии, местата на среща или възможните транспозиции между тях, – но и да подлага на живописен анализ литературните творби. Живописният анализ предполага да се откриват литературните практики  на описване на хора, места и сцени така, все едно че са картини. Общата способност на двете изкуства да претворяват, да пресъздават реалността е пораждала вълнение от приликата, възхищение от илюзията, осигурявала е тържеството на мимезиса. Но изображението си има своите граници. В модерното съзнание несъответствието между видимост и измамност, прозрачност и непроницаемост, внезапно разколебава доверието в миметичната огледалност и охлажда ентусиазма. Познанието не е директно: между човека и света се намесват знаците. Ето защо днес предпазливо си служим с изрази като „референциална илюзия” или „ефект на реалното”.

 

Очаквани резултати:

Студентите да се запознаят с различни идеи и теории за съотношението и/или взаимодействията между литературата и живописта. Също така, да придобият умения за живописен анализ – да търсят различните типове пиктурални маркери в текста и думи с „висок” живописен коефициент, да обследват литературния „превод” на десетте свойства на гледането: мрак и светлина, материя и цвят, форма и позиция, далечина и близост, движение и покой, за които говори Леонардо.

 

Учебно съдържание

№

Тема:

Хорариум

1.

Въведение в проблематиката на курса.

2

2.

Ut pictura poesis. Общата история на двете изкуства.

2

3.

Мисълта като пейзаж. Философски теории на образа.

2

4.

Представим ли е светът? Между мимезиса и символизацията. Спектакълът на света в огледалото на изкуствата.

2

5.

За живописта и поезията без граници. Критичен прочит на Лесинг.

2

6.

От „виждам” до „казвам”: вписване на визуалното в текста, въпросът за превода.

2

7.

Рисуване с думи : описанието между пиктуралното и скриптуралното.

2

8.

Хипотипоза, евиденция, екфразис. Словесни фигури на визуалното.

2

9.

Жанрове-двойници. Портретът в живописта и в литературата.

2

10.

От истината в живописта (Сезан, Дерида) до предателството на образите (Магрит, Фуко).

2

11.

В ателието на художника (надзъртане в мистерията на творческия акт)

2

12.

Синкави, жълти и алени... Красноречието на цвета.

2

13.

Поетика на фрагмента. Между несбъднатото обещание на недовършеното и тъжното очарование на руините.

2

14.

Изобразителното изкуство като литературен сюжет. Картини и художници в текста.

2

15.

Писателят като критик на изкуството.

2

 

Изпит

Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа по тема, свързана с учебния план на курса, която студентът избира сам. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.

 

Библиография

  1. Ангелов, Ангел. Следистории на изкуството. София: Сфрагида, 2001.
  2. Ангелов, Ангел, Историчност на визуалния образ, София: Алтера, 2008.
  3. Бланшо, Морис. Литературното пространство. Прев. от френски В. Антонова, София: ЛИК, 2000.
  4. Бланшо, Морис. Предстоящата книга. Прев. от френски Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2007.
  5. Бланшо, Морис, „Езикът на фикцията”, прев. Емилия Йорданова, в: Литературен вестник, бр.31, 3-9.10.2007, с.14-15.
  6. Гомбрих, Ернст, Изкуство и илюзия, София, 1988.
  7. Мичъл, У. Дж. Т., „Картинният обрат”, Прев. от английски Дарин Тенев, в: сп. Пирон, бр. 6/2012-2013
  8. Belting, Hans, L’histoire de l’art est-elle finie ?, Paris : Gallimard, 1989.
  9. Belting, Hans, Pour une anthropologie des images, Paris : Gallimard, 2004.
  10. Blanchot, Maurice, La Part du feu, Paris : Gallimard, 1949.
  11. Blanchot, Maurice, Au moment voulu, Paris: Gallimard, 1979 (1951).
  12. Blanchot, Maurice, L’entretien infini, Paris : Gallimard, 1969.
  13. Blanchot, Maurice, Le pas au-delà, Paris: Gallimard, 1973.
  14. Blanchot, Maurice, L’Ecriture du désastre, Paris : Gallimard, 1980.
  15. Blanchot, Maurice, « Le livre existera toujours », Europe, n°940-941, août - septembre 2007, pp.14-15.
  16. Caillois, Roger, « L’Enigme et l’Image », In: Art poétique, Paris: Gallimard, 1958, pp.149-164.
  17. Caillois, Roger, « Images et Vers », In: Le fleuve Alphée, Paris : Gallimard, 1978, pp.105-122.
  18. Didi-Huberman, Georges, Ce que nous voyons, ce qui nous regarde, Paris : Minuit, 1992.
  19. Ginzburg, Carlo, „Ekphrasis et Connoisseurship“, Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017, pp. 119-144.
  20. Nancy, Jean-Luc, Au fond des images, Paris : Galilée, 2003.

 

 

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

 

Психологически аспекти на възприемането на филмовата адаптация

Едносеместриален курс

 

Преподавател: доц. д-р Цветана Хубенова

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът дава теоретични познания за индивидуални и социално-психологически модели при създаване, възприемане и интерпретация на кино-адаптация на литературна творба. Акцентът в обучението е поставен върху практически и последвали теоретични обобщения по време на лекции и общи  занятия, разширяващи разбирането за психологическите процеси при творчество и възприемане на литературни, кино и адаптирани за киното литературни творби.

Очаквани резултати:

Увеличаване на практическите и теоретични нива на познаване на трансформационните процеси, свързани със разбирането на субекта, различни медии, дискурси и изкази и варианти на взаимодействие и оформяне на творчески продукт или неговата рецепция. Бегло запознаване с теории и практики в психологията, психоанализата и психиатрията и тяхното място като тема или подход към изследваните литературни творби и техните киноадаптации. Познание за творческо  и интерпретативно самонаблюдение.

Учебно съдържание

 

№

Тема:

Хорариум

1

Въведение. Науки за човешкото: психология, психоанализа, психиатрия, социална психология, литературознание и кинознание.Ефектите от събирането и разединяването на знанието за човешкото и продуктите на човека. Литературата и другите изкуства.

4

2

Характер и роля. Езици на изказ  в живота, в литературата и в киното.

4

3

Еволютивна теория в психо-антропологичното развитие на  човека. Кръг на опита.

4

4.

Емоция и чувства Възприятие. Биоенергетика. Цветове, форми, движения  при изява на характера и ролите.Теория и практика

2

5.

 

Човешкото тяло. Вербална и невербална комуникация.

2

 

6.

 

Психодинамика при взаимоотношение на характери.

Ролеви игри, модели и наративни трансформации.

2

 

 

7.

 

Практическо занятие с избрани от студентите примери за изследване на взаимодействие между отделни  характери и между  характери и разгръщащите се събития в наратива.

 

4

 

 

8.

 

Литературни и филмови наративи . Проблемът за свободата и съдбата.Исторически и теоретически ракурс 

2

 

9

Как се манипулират емоциите в публиката? Тревога и ужас. Социално-психологичен ракурс.

 

2

 

10

Обусловеност в избора на модели на творчество и на възприемане на литературна творба и на кинотворба. Авторефлексия  при интерпретация на знак, образ, символ и отделна творба.

2

 

 

Конспект за изпит

 

№

Въпрос

1

Характер и роля

2

Възприятие и биоенергетика

3

Психодинамика и ролеви игри

4.

Авторефлексията

 

Библиография

Основна:

  1. Вилхелм Райх, Анализ на характера, , Леге Артис, 2011
  2. Цветана Хубенова, Вилхелм Райх. Пулсации на живота и знанието, Семарш, 2004
  3. Дарин Тенев, Фикция и образ, ИК Жанет45, 2012
  4. Мони Алмалех, Езикът на цветовете, Аскони, 2007
  5. Джордж Буре,Теории за личността, moradabg.com, превод Пенка Канджева, 2015
  6. Валдо Бернаскони, Хомо невротикус нормалис, Джуниър партнърс, 2007
  7. Франсоаз Долто, Всичко е език, Глибри, (Tout est langage 1994)
  8. Алън Пийз, Алън Гарнър, Езикът на тялото, Сиела,2012
  9. Франсоаз Долто, Основни етапи на детството, Глибри,2009
  10. М. Бланшо, Литературното пространство, ЛИК, София, 2000
  11. Лесинг, Г.Е. Лаокоон или за границите на живописта и поезията, София, 1975
  12. Мильдон, В, Другой Лаокоон или о границах кино и литературы, Москва, 2007
  13. Мая Димитрова, Метаморфози на общуването:автор, екран, зрител, АИ „Проф. М. Дринов“, София, 2006
  14. Огнян Ковачев, „Дзифт“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“,в Литературен вестник, бр.23, 24-30. 06. 2009, 9-10 стр
  15. Ролан Барт, Въображението на знака, Наука и изкуство, София, 1991
  16. Linda Hutcheon, Theory of Adaptation, London and New York, Routledge, 2006
  17. Clifford Geertz, The Interpretations of Cultures, Basic books, New York, 2000
  18. Baruch Hochman, Character in Literature, London, Cornell Un. Press, 1985
  19. David Bordwell, Narration in the Fiction Film, Routledge, 1985
  20. Murray Smith, Engaging Characters, Fictions, Emotions and Cinema, Oxford, 1995
  21. Michael Argyle, Bodily communication Routledge, 2004
  22. Carl Plantinga and Greg Smith, ed. Passionate Views. Film, Cognition and Emotion, Baltimore, John Hopkins Un. Press, 1999

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

 

От страницата към екрана – адаптиране на литературни модели в киното

Едносеместриален курс

 

Преподавател: доц. д-р Огнян Ковачев

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с основни подходи и проблеми при адаптирането на литературната творба в киното. Под литературни модели тук разбираме специфични формати за представяне на света и човека в литературата, а също и начините за концептуалното им осмисляне. Техните функции в наративния филм са представени както в по-общи теоретични, комуникативни и технологични перспективи, така и в по-конкретни жанрови, естетически и идеологични контексти. В семинарните занятия се провеждат наблюдения върху специфичен филмов материал.

Очаквани резултати:

Студентите придобиват умения за разпознаване и анализиране на литературните предпоставки и съставки на филмовата творба, за проследяване на техните преображения в преобладаващо визуална среда, както и за обратното въздействие на кинопоетиката върху литературното писане. Насърчава се индивидуалната работа, като всеки студент разработва изследователски проект.

 

Учебно съдържание

Лекционен курс

№

Тема:

Хорариум

1.

„Всяка поезия, както картина”: аналогия и различие между словесния и филмовия образ

2

2.

Теоретични рамки на взаимодействието между двете изкуства – от Джордж Блустоун до Томас Лийч

2

3.

Литературна и филмова наратология

2

4.

Неединната перспектива: гласът и гледната точка на разказвача

2

5.

Какво може и какво не може да се пренесе от романа във филма

2

6.

Литературният превод и филмовата адаптация

2

7.

Реализмът в литературата и киното – естетика и идеология

2

8.

Нереалистичният разказ/образ на страницата и на екрана

2

9.

Школи, направления, жанрове

2

10.

Тялото и телесността в литературата, на сцената и в киното

2

11.

Историческото минало: разказване и показване

2

12.

Формиране или проблематизиране на идентичности

2

13.

Трагедията и комедията на страницата, на сцената и на екрана

2

14.

Свръхестественото и ужасното

2

15.

Криминалният жанр – литературни и филмови разновидности

2

 

Семинарни упражнения

№

Тема:

Хорариум

1.

Адаптация на Спайк Джоунз и въпросът за „верността” на филмовата адаптация

2

2.

„Да ви накарам да видите”: Джоузеф Конрад и Дейвид Грифит

2

3.

Ролан Барт: структурният анализ на разказа и фотограмата

2

4.

Литературната и филмовата новела – разказвачът като  конвенция

2

5.

Структуралният подход на Сиймър Чатмън

2

6.

Ромео и Жулиета на Франко Дзефирели и на Баз Лурман – превод, интертекстуалност, интермедиалност

2

7.

Гордост и предразсъдъци – Джейн Остин на страницата и на екрана

2

8.

Пътешествията на Гъливер – романът на Дж. Суифт и филмът на Чарлз Стъридж

2

9.

Школи и жанрове в литературата и киното

2

10.

Тялото и телесността във филмите на Питър Грийнауей

2

11.

Историческият филм – Лъвът през зимата (Антъни Харви, 1968)

2

12.

Часовете – романът на Майкъл Кънингам и филмът на Стивън Долдри

2

13.

Ричард Трети и Аз, кралят (Ал Пачино, 1996)

2

14.

Брам Стокър. Дракула и Дракула на Брам Стокър (Ф. Ф. Копола, 1992)

2

15.

Многообразието на криминалната фикция

2

 

Изпит

Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа или разработване на статия в Уикипедия по тема, свързана с учебния план на курса, която студентът избира сам. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.

 

Библиография

Първична литература:

  1. Бокачо, Джовани. Декамерон. Прев. от италиански Никола Иванов и Драгомир Петров. София: Народна култура, 1970 (и сл. изд.).
  2. Картър, Анджела. Кървавата шапчица. Прев. от английски Ирина Цанова. София: Сиела Норма АД, 2014.
  3. Кейн, Джеймс. Двойна застраховка. Прев. от английски Весела Прошкова. София: Skyprint, 2013.
  4. Орлийн, Сюзън. Крадецът на орхидеи. Прев. от английски Ивелина Минчева-Бобадова. София: Ерове, 2017.
  5. Остин, Джейн. Гордост и предразсъдъци. Прев. от английски Жени Божилова. София: Отечество, 1989.
  6. Стокър, Брам. Дракула. Прев. от английски Слави Гинев. София: Deja Book, 2015.
  7. Суифт, Джонатан. Пътешествията на Гъливър. Прев. от английски Теодора и Боян Атанасови. София: Народна култура, 1977.
  8. Чандлър, Реймънд. Малтийският сокол. – В: Чандлър, Р. Големият удар. Прев. от английски Жечка Георгиева. София: Народна култура, 1985.
  9. Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. Прев. от английски Александър Шурбанов. София: Народна култура, 1980 (и сл. изд.).
  10. Шекспир, Уилям. Ромео и Жулиета – В: Шекспир, У. Трагедии. Том 1. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1974 (и сл. изд.).
  11. Шекспир, Уилям. Ричард III – В: Шекспир, У. Исторически драми. Том 2. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1981 (и сл. изд.).
  12. Шекспир, Уилям. Бурята – В: Шекспир, У. Трагикомедии и романси. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1976 (и сл. изд.).
  13. Шонагон, Сей. Записки под възглавката. Прев. от старояпонски Цветана Кръстева. София: Народна култура, 1985.

Вторична литература:

  1. Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. София: Народна просвета, 1983-85.
  2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, София: Колибри, 2004-06.
  3. Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965.
  4. Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema).
  5. Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Народна култура, 1991.
  6. Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. София: Агата-А, 2001.
  7. Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88.
  8. Ковачев, Огнян. Часовете: между страницата и екрана. – В: Род и ред в българската култура. София: Фондация „Център за изследвания и политики на жените”, 2005, 235-248.
  9. Ковачев, Огнян. Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщo не ми даде име” и/или „моята външност е уродливо копие на твоята”. – В: Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика, бр. 3, есен 2006; също в: Матрицата – властта на подобието. Сборник с материали от годишна факултетска конференция на ФСлФ. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, сс. 180-193.
  10. Ковачев, Огнян. С въоръжено око: техники на гледане и оптики на разказване през ХVІІІ и ХІХ век. – В: Наука, техника, модернизация (интердисциплинарна научна конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век), http://www.bulgc18.com/index.php?pageid=18.
  11. Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10.
  12. Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, 1/2009, сс. 19-23.
  13. Ковачев, Огнян. О, братко, къде си? – адаптация на Никой или римейк на един невидим филм. – В: Надмощие и приспособяване: Сборник доклади от Международната конференция на факултета по славянски филологии 24-25 април 2017 г. Т. 1. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на проф. Никола Георгиев. Съставители Надежда Александрова и др. София, 2017, 341-348.
  14. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
  15. Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973.
  16. Монтъгю, Айвър. Светът на киното. Наука и изкуство: София, 1970.
  17. Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? София: Наука и изкуство, 1992.
  18. Омон, Жак и Мишел, Мари. Теоретичен и критически речник на киното. ИК Колибри: София, 2009.
  19. Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Москва: Исскуство, 1968.
  20. Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
  21. Aycock, Wendell and Schoenecke, Michael (ed.). Film and Literature. Texas Tech University Press, 1988.
  22. Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979.
  23. Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957.
  24. Campbell, Jan. Film and Cinema Spectatorship. Cambridge: Polity Press, 2005
  25. Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Ithaca and London: Cornel University Press, 1978.
  26. Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981.
  27. Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. London & New York: Longman, 2009.
  28. Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2nd Routledge, 2011.
  29. Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989.
  30. Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Cambridge University Press, 2003.
  31. Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000.
  32. Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006.
  33. Leitch, Thomas. Film Adaptation and Its Discontents: From Gone with the Wind to The Passion of the Christ. Johns Hopkins University Press, 2009
  34. McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996.
  35. Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000.
  36. Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993.
  37. Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986.
  38. Smith, Grahame. Dickens and the Dream of Cinema. Manchester University Press: Manchester and New York, 2003.
  39. Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976.
  40. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Oxford: Blackwell, 2004.
  41. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Oxford: Blackwell, 2005.

 

 

 

 

Дата: 27.03.2018 г.                                       Съставил: доц. д-р Огнян Ковачев

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

 

Абсурд и литература в съвременното руско кино

Едносеместриален курс

 

Преподавател: д-р Геновева Димитрова

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът от 30 часа е разположен върху интердисциплинарен терен, където филмовата емпирия и киноведският анализ се обогатяват с литературни референции, постановки на философията, културната антропология, социология­та, политологията.

Постсъветският хаос в Русия е една от най-обхватните теми в съвременното руско изкуство и най-вече – в киното. В него откриваме акумулиране, артикулиране, наслагване или пародиране на битието без същност (смисъл), което по тази причина може само да бъде описвано (показвано), но не и разбирано. В крайна сметка абсурд­ността на самия живот в Русия предопределя и абсурдността на естети­чес­кия език, а художественият ефект от гротеската се оказва не по-маловажен от онзи на драмата и трагедията.

Очаквани резултати:

Студентите да познават основните явления в съвременното руско кино и взамодействията му с руската и съветската литература и техни интерпретации през призмата на абсурда като философска и естетическа категория. Да разпознават и да умеят да прилагат във филмовия анализ препратки към философски, културологични, социологически и политологически контексти.

 

Учебно съдържание

№

Тема:

Хорариум

1.

Въведение в абсурда като философска и естетическа категория

2

2.

Абсурдът в Русия – от класическата литература до киното

2

3.

Съвременното руско кино – хаос и поетика на безумието

2

4.

Интегралност на триадата абсурд, съзнание, свят

2

5.

Проблеми на съвременната рецепция на руската литература през киното

2

6.

А. П. Чехов и филмовите интерпретации

2

7.

Литературата в киното на Никита Михалков

2

8.

„Четящото” кино на Сергей Соловьов

2

9.

Концептуализмът на Владимир Сорокин на екрана

2

10.

Абсурдистките филмови транскрипции на Алексей Балабанов по литературни произведения

2

11.

Особености на руския блокбастър

2

12.

Road movie по руски

2

13.

Явлението Звягинцев

2

14.

„Мрачната руска вълна” в развитие

2

15.

Оцеляване на серизоното кино в Русия

2

 

Изпит

Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа по тема, свързана с учебния план на курса, която студентът избира сам. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.

 

Библиография

  1. Базен, Андре. Что такое кино?, М., 1972.
  2. Баркашов, В. Азбука русского национализма. М., 1994.
  3. Барт, Ролан. Разделението на езиците, С.: Наука и изкуство, 1995.
  4. Бахтин, Михаил. Проблеми на поетиката на Достоевски. Превод Константин Г. Попов, С.: Наука и изкуство, 1976.
  5. Бердников, Г.П. Чехов в современном мире. Вопросы литературы. №1. 1980.
  6. Бердников, Г.П. Чехов. М.: Мол. гвардия, 1974.
  7. Бердяев, Николай. Мирогледът на Достоевски. Превод Иван Цветков, С.: Св. Климент Охридски, 1992.
  8. Бердяев, Николай. Трагедия и обыденность. Типы релегиозной мысли в России. Собрание сочинений. Том ІІІ, Париж, YMKA-Press, 1989.
  9. Бицилли, Петър. Нация и култура. София: Изток-Запад, 2004.
  10. Богомолов, Н.А. Русская литература начала ХХ века и оккультизм. М., 1999
  11. Божанкова, Р. Руският постмодернистичен текст. С., 2001.
  12. Бороноев, А.О., Смирнов, П.И. Россия и русские: Характер народа и судьба страны. СПб., 1992.
  13. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Идентичност и културен диалог в новото европейско кино, Институт за изкуствознание при БАН, 2007.
  14. Булавка, Л. А. Российский постмодернизм как культурная проекция глобализации: проблема субъекта. Философия хозяйства, сентябрь, 2006.
  15. Буренина О. Что такое абсурд, или по следам Мартина Эсслина // Абсурд и вокруг: Сб. статей / Отв. ред. О. Буренина. - М., 2004
  16. Гачев, Георги. Българският космо-психо-логос. Превод Петя Иванова, Ася Григорова. С.: Захарий Стоянов, Св. Климент Охридски, 2006.
  17. Барт, Ролан. Разделението на езиците, С.: Наука и изкуство, 1995.
  18. Дигиталният екран. Божидар Манов – съставител. С.: Валентин Траянов, 2004.
  19. Димитрова, Геновева, Кино в края на века. Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те. П.: ЕА, 1999. 
  20. Димитрова, Геновева. Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011), С.: Валентин Траянов, 2011.
  21. Добротворский, Сергей, Кино на ощупь. СПб: Сеанс, 2001.
  22. Еслин, Мартин. Театър на абсурда”. Театрален бюлетин, бр. 6-8, 1987.
  23. Камю, Албер. Митът за Сизиф. Избрано. С.:Народна култура, 1982.
  24. Киното в процеса на глобализация. Божидар Манов – съставител. София: Валентин Траянов, 2003.
  25. Курицин, В. Постмодернизмът: новата първобитна култура, Факел, 1992, бр. 5-6.
  26. Лиотар, Жан-Франсоа. Постмодерната ситуация, С.: Наука и изкуство, 1996.
  27. Линч, Дейвид. Да уловиш голямата риба. С.:Колибри, 2007.
  28. Липовецкий, Марк. Политкорректность по русски. Искусство кино, № 9, 2003.
  29. Лосев, А.Ф. Бытие, Имя. Космос, М., 1993.
  30. Лосев, А.Ф. Об отце Павле Флоренском // Русское зарубежье в год тысячелетия крещения Руси. М., 1991
  31. Лосев, Алексей. „Диалектика мифа”, 1930, „Правда”, Москва, 1990.
  32. Лоский, Николай. Характер русского народа, Дальний Восток, 1992, бр. 2
  33. Лотман, Ю.М. Беседы о русской культуре: Быт и традиции русского дворянства (XVIII - начало XIX вв.). СПб., 1994.
  34. Лотман, Ю.М. Культура и взрыв. М., 1992
  35. Лотман, Ю.М. Структура художественного текста. М., 1970.
  36. Лотман, Ю.М. ”Семиотика кино и проблемы киноэстетики”. Таллин, 1973.
  37. Мамардашвили, Мераб. Психологическая типология пути. СПб., 1997.
  38. Марков, Б.В. Психосемиотические структуры философского дискурса // Язык и текст: онтология и рефлексия. СПб., 1992.
  39. Маркузе, Херберт. Ерос и цивилизация. С.: Христо Ботев, 1993.
  40. Мартен, М. Язык кино. Л., 1972.
  41. Мир и фильмы Андрея Тарковского. Сборник, сост. А.М. Сандлер. М.: Искусство, 1991.
  42. Найденова, Вера. Кино познато и непознато. С.: Наука и изкуство, 1986.
  43. Найденова, Вера. Киното в процеса на глобализация. С.: Валентин Траянов, 2003.
  44. Ницше, Фридрих. Тъй рече Заратустра. С.: Христо Ботев, 1990.
  45. Паперный, З.С. Записные книжки Чехова. М.: Сов. писатель, 1976.
  46. Парадоксы русской литературы / Под. ред. В. Марковича и В. Шмида.
  47. Парамонов, Б. “Провозвестник Чехов”. “Звезда”. №11. 1993.
  48. Пенская Е. Проблемы альтернативных путей в русской литературе: Поэтика абсурда в творчестве А. К. Толстого, М. Е. Салтыкова-Щедрина и А. В. Сухово-Кобылина. М., 2000.
  49. Ревзин , Григорий. Москва – 10 години след Съветския съюз. Превод от руски Павел Попов, Култура, бр. 7, 2003.
  50. Рехо, К. Наш современник Чехов: Обзор работ японских литературоведов. Литературное обозрение. №10, 1983.
  51. Рикьор, Пол. Живата метафора. С.: ЛИК, 1994
  52. Садуль, Жорж, “Всемирная история кино” в 6-ти томах, 1958 – 1982.
  53. “Старо” кино – нови медии – “нови” зрители. Божидар Манов – съставител. София: Валентин Траянов, 2005
  54. Стафецкая, М., Феноменология абсурда// Мысль изреченная, М., 1991
  55. Стефанов, Васил. Абсурдизмът, или театър на отчуждението. С.: Наука и изкуство, 1977.
  56. Туровская, Майя. 7 1/2, или Фильмы Андрея Тарковского. М.: Искусство, 1991.
  57. Туровская, Майя. Торжество стиля над story, “Киноведческие записки”, бр. 57.
  58. Уваров, Михаил. Бинарный архетип. Эволюция идеи антиномизма в истории европейской философии и культуры. СПб.: БГТУ, 1996.
  59. Уваров, Михаил. Русский коммунизм как постмодернизм. СПб.:Петрополис, 2001.
  60. Успенский, Б.А., Поэтика композиции. Структура художественного текста и типология композиционных форм, М., 1970.
  61. Франкл, В., Человек в поисках смысла, М., 1990.
  62. Фуко, Мишел. Думите и нещата. Археология на хуманитарните науки. София: Наука и изкуство, 1992.
  63. Хамдами, Ахмед Али. Искусство общения: Чехов в арабской культуре. Литературное обозрение, №5, 1987.
  64. Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”. Превод от английски Румяна Радева. С.: Обсидиан, 2006.
  65. Чернорицкая, Ольга. Поэтика абсурда в аспекте литературно-художественной методологии. Самиздат, 2003.
  66. Чехов в зарубежном литературоведении. Вопросы литературы,  №2, с. 210 – 241.
  67. Чеховиана: Статьи, публикации, эссе. М.: Наука. 1990.
  68. Чеховиана: Чехов в культуре ХХ века: Статьи, публикации, эссе. М.: Наука. 1993.
  69. Ямпольский, Михаил. Муратова. Опыт киноантропологии. Санкт Петербург: Сеанс, 2009.
  70. Baudrillard, Jean, Simulacra and Simulation, University of Michigan Press, 1996.

 

  1. Breton, Andre, Manifestos du surrealism, Paris, 1963.
  2. Budiak, Liudmila M., "We Cannot Live This Way": Reflections on the State of Contemporary Soviet Film, Film Quarterly, Vol. 44, No. 2,  1990-1991.
  3. Calabrese, Omar, Neo-Baroque: А Sign of the Times. Transl. by Charles Lambert. With a Foreword by Umberto Eco. Princeton: Princeton Univ. Press, 1992.
  4. Cartledge, Paul, Aristophanes and his theatre of the absurd, Bristol Classical Press, 1990.
  5. Encyclopedia of European Cinema. Ed. G. Vincendeau. London: BFI Publishing, 1995.
  6. European Cinema. Еd. E.Ezra. Oxford: OUP, 2004.
  7. European Identity in Cinema. Ed. Wendy Everett. Bristol: Intellect Books, 2005.
  8. Forbes, J., S. Street. European Cinema: An Introduction. Basingstoke: Palgrave, 2000.
  9. Gald, Rosalind. The New European Cinema: Redrawing the Map. New York: Columbia University Press, 2006.
  10. Gillespie, David. Identity and Past in recent Russian cinema. - In: European Identity in Cinema. Ed. Hirsch, E.D., The Aims of Interpretation1 Chi.; L., 1976
  11. Gillespie, David C. Russian cinema. Inside Film Series. Harlow, Eng., London: Longman, Pearson Education, 2003.
  12. Salles, Walter, Notes for a Theory of the Road Movie, The New York Times Magazine, 11.11.2007.
  13. Shoham, Shlomo Giora. Society and the Absurd A Sociology of Conflictual Encounters. USA, Sussex Academic Press, 2006.
  14. Terras, V. A. History of Russian literature. L., N.Y., 1991.
  15. Tytel, John, Naked Angels: Lives and Literature of the Beat Generation, McGraw Hill, 1976.
  16. The European Cinema Reader. Ed.C. Fowler. London: Routledge, 2002.

 

Електронни източници и уебсайтове

 

  1. Баранов, Владимир. Звуковое кино Муратовой, http://ec-dejavu.ru/m-2/Muratova.html
  2. Бицилли, Петър, Проблемы жизни и смерти в творчестве Толстого, http://liternet.bg/publish6/pbicilli/salimbene/tolstoi.htm#*a
  3. Виноградова, Елена, Метафизические движения или „Асфальтовые фильмы” 2003, www.kinozapiski.ru
  4. Георгиев, Никола, „Остап и неговите бендеризми”, 27.03.2005, http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/ost.htm
  5. Гинсбург, Лидия. О психологической прозе, http://magazines.russ.ru/nlo/2001/49/pratt.html
  6. Гиренок, Федер. Метафизика пата, 1995, http://www.litru.ru
  7. Гиренок, Федор. „Офилософить” нельзя только учебники по философии”, интервью, Русский журнал, 17.03. 2008 г., http://www.alexnilogov.narod.ru/sofr_rus_fil/girenok_ofilosofit-nelzya-tolko-uchebniki.html
  8. Ерофеев, Виктор. Все и вся будет плыть по течению. Искусство кино, № 4, 1999, www.kinoart.ru
  9. Кузичева, Алевтина, „Сердцебиение нынешнего человека в самом конце 20 века”, www.zhz.ru
  10. Липовецкий, Марк. Аллегория письма: „Случаи” Д. И. Хармса (1933—1939), http://magazines.russ.ru/nlo/2003/63/lipov.html
  11. Липовецкий, Марк, „Концептуализм и необарокко/Биполярная модель русского постмодернизма”, http://exlibrus.ng.ru/2000-07/3_postmodern.html
  12. Лихачов, Дмитрий. Достоевский в поисках реального и достоверного. 1970, http://likhachev.lfond.spb.ru/index.htm
  13. Некрасова, Нелли. И все о ней, http://www.odessit.com/media/odessa/1/russian/20.htm
  14. Паперный В. Культура Два, http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Culture/papern/intro3.php
  15. Стафецкая, Мария, Феноменология абсурда, 2006, www.fege.narod.ru
  16. Трофимова, Елена, Стилевые реминисценции в русском постмодернизме 1990-х годов, www.russ.ru
  17. Трофименков, Михаил „Пропаганда средствами кино в России – это беда”, 09.04.2009, www.lenizdat.ru
  18. Туровская, Майа, “Кинотавр" в отсутствие Процесса и События, или Осколки зеркала”, “Искусство кино”, бр. 11, 1998, www.kinoart.ru
  19. Уейлън, Джийн, The Wall Street Journal, 14. 10. 2003, www.inocmИ.ru/
  20. Чернорицкая, Олга. Этапы эволюции поэтики абсурда в России, http://www.rusoir.ru
  21. Шестов, Лев, Сёрен Кьеркегор – религиозный философ, www.sunround.com/club/22/143_pekar.htm
  22. Шестов, Лев. Творчество из ничего (А. П. Чехов), http://www.vehi.net/shestov/chehov.html
  23. Ямпольский, Михаил. Ретро и конструирование памяти, http://seance.ru/n/33-34/crossroad33-34/retro-i-konstruirovanie-pamjati/
  24. North, Sam, The Road Movie, www.samnorth.com
  25. Gurevich, David, The State Of Contemporary Rusiian Cinema 25.06.2007, www.images.com
  26. Wurm, Barbara, Aleksandr Mindadze, 2007, www.kinokultura.com
  27. IMDb
  28. afisha.ru
  29. atrhouse.ru
  30. deja-vue.ru
  31. film.ru
  32. filmz.ru
  33. gazeta.ru
  34. kinoros.ru
  35. kinozapiski.ru
  36. lenta.ru
  37. narod.ru
  38. http://www.openspace.ru/
  39. ozon.ru
  40. renatochka.by.ru
  41. ruskino.ru
  42. seans.ru
  43. strana.ru
  44. zhz.ru

 

 

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство