Литература, кино и визуално изкуство

Литература, кино и визуално изкуство

История на българското игрално кино

Едносеместриален курс

 

Преподавател: проф. д-р Александър Грозев

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с историята на българското игрално кино. Представят се основните художествено-творчески процеси през отделните десетилетия. Чрез ключови за еволюцията на киното произведения, както и чрез основните творчески фигури – сценаристи, режисьори и оператори – се разглеждат проблемите и постиженията в сферата на драматургията, режисурата и пластическото решение на филмите. Анализират се връзките на киното с другите изкуства и тяхното влияние върху неговите художествени търсения.

Очаквани резултати:

Студентите ще имат изградена представа за основните тенденции и художествени процеси в българското кино, ще познават етапни произведения и творци, ще осмислят връзките на киното с другите изкуства, както и мястото на киното в социокултурните процеси.

 

Учебно съдържание

№

Тема:

Хорариум

1

Увод. Първи стъпки. Основни жанрове и творчески фигури. Филми.

2+1

2

Следвоенното кино. Процеси и филми.

2+1

3

Първи стъпки на киното след национализацията. Изграждане на нов модел за филмопроизводтсво: особености и последствия. Държавна политика в сферата на киното.

2+1

4.

Игралното кино от 50-те години. Жанрове, филми, творци.

2+1

5.

Конфликтът между творци и партийната политика в сферата на художественото творчество.

2+1

6.

Игралното кино през 60-те години. Търсения, филми, творци.

2+1

7.

Киното от 60-те години. Съвременността на екран.

2+1

8.

Миналото във филмите от 60-те години.

2+1

9.

 

Киното от 70-те години. Търсения, филми и творци.

2+1

10.

Съвременността на екран във филмите от 70-те години. Еволюция на художественото мислене. Етапни филми и тенденции.

2+1

11.

Миналото във филмите от 70-те години. Промяна на гледната точка и еволюция на езика.

2+1

12.

Телевизията и нейното влияние върху художествените търсения в киното. Литература и филмов процес.

2+1

13.

Киното през 80-те години. Тенденции, творци и филми.

2+1

14.

 

Документално и анимационно кино през десетилетията. Търсения, творци, филми.

2+1

 15.

Киното след политическите промени от края на 80-те години. Тенденции, творци и филми.

2+1

 

 

Изпит

  1. Писмена работа: анализ на филм от 60-те години.
  2. Писмена работа: анализ на филм от 70-те години.
  3. Писмена работа: анализ на филм от 80-те години.

 

Библиография

Основна:

 

* * * Българският филм и критиката. С, НИ, 197

* * * Избрани български сценарии. С., Български писател, 1977

* * * Избрани български сценарии. С., Български писател, 1979

* * * Избрани български сценарии. С., Наука и изкуство, 1961

* * * Избрани български сценарии. С., Български писател, 1971

* * * Сборник литературни сценарии. С., Български писател, 1967

Ганев,  Христо. Избрани произведения. Сценарии. С., Български писател, 1984

Грозев, Александър. Киното в България. Част 1 и 2. В. Търново: Фабер, 2011/16

Знеполски, Ивайло. Пътища и пътеки на българското кино. С, Наука и изкуство, 1972

Знеполски, Ивайло. Кинематографичният процес. Изграждане социалистическата култура на българското кино. С., Наука и изкуство, 1980

Игнатовски, Владимир. Филмовото десетилетие. С, Наука и изкуство, 1982

Кърджилов, Петър. 1897: Пристигането на киното. С.: Аргус, 2008

Милев, Неделчо. Българският исторически филм. С, Наука и изкуство, 1982

Михайловска, Елена. Националната културно-художествена традиция и българското кино.С, Наука и изкуство, 1985

Найденова, Вера, Дечев, Иван.  Актьори на българското кино. С, Наука и изкуство, 1972, 1975

Петрова, Виолета. Сянката на Лай: метаморфози на властта в киното. С., Титра, 2003

Радев, Въло. Изгубени пространства. С., Литературен форум, 2002

Халачев, Любомир. Художници с кинокамера. С, Д-р Петър Берон, 1988

Янакиев, Александър. Синема.bg. С., Титра, 2003

 

Допълнителна:

 

Brossard, Jean-Pierre. Aspects nouveaux du cinema bulgare. 1986

Cervoni, Albert. Les ecrans de Sofia. Paris, 1976

Holloway, Ronald. The Bulgarian cinema. Rutherford-Madison-Teaneck, 1986

Liehm, Mira and Antonin J. Liehm. The Most Important Art: Eastern European Film after 1945. Berkeley: University of California Press, 1977.

Micheli, Sergio. Il cinema bulgaro. Padova, 1971

Micheli, Sergio. Il cinema bulgaro degli anni settanta. Roma, 1979

Stoil, Michael J. Balkan Cinema: Evolution after the Revolution. 1979. Ann Arbor: UMI Research Press, 1982.

Veronneau, Pierre. Actualite du cinema bulgare. Montreal, 1978

Whyte, Alistair. New cinema in eastern Europe. London, 1971

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

 

Кинематографични аспекти в Новия роман

 

Доц. д-р Рени Йотова

 

Анотация:

            Предложеният курс се вписва в модула “Литература и кино: филмовата адаптация” и е посветен на интереса, който представителите на френския Нов роман (Ален Роб-Грийе, Маргьорит Дюрас) проявяват към киното, пишейки сценарии за филми, създаващи съвместни творби с видни режисьори като Ален Рене.

            “Новият роман” се ражда във Франция в средата на 50-те години на XX век. Определян от Ролан Барт като “школата на погледа” той измества акцента в повествованието от разказване към показване. Бащата на Новия роман Ален-Роб Грийе е и кинорежисьор, автор на сценария на един от особено известните филми на френската “нова вълна” – “Миналата година в Мариенбад”.

 

Настоящият курс ще разглежда именно връзката между “Новия роман” и

“новата вълна” в киното, основавайки се на теоретичните разработки на Дельоз, посветени на образа.

 

Тема N°

Наименование на темата

Хорариум

1.

Теория на Новия роман.

3

2.

Време и пространство в Новия роман.

3

3.

Феноменология на образа в Новия роман. Похвати на описанието.

3

4.

Представата за движение в литературната фикция и в киното.

3

5.

Филмов кадър и литературна сцена.

3

6.

Образ-движение и образ-време в теорията на Дельоз.

3

7.

Типология и топология на образите във филмите на Ален-Роб Грийе.

3

8.

Геометричното пространство във филмите на Ален Роб-Грийе

3

9.

Тялото във филмите на Маргьорит Дюрас

3

10.

Гласът в романите и филмите на Маргьорит Дюрас

3

11.

Рецепцията на Новия роман и на Новата вълна в киното във Франция и в България

3

12.

Агота Кристоф: многопластова и объркваща реалност

3

13.

Жорж Перек: художествените каталози

3

14.

Клод Симон: кинематографични аспекти в „Път през Фландрия“

3

15.

Мишел Бютор: пространство-време в „Изменение“

3

 

 

Съпоставителни прочити на романи и тяхната филмова адаптация:

  1. Ален Роб-Грийе “Миналата година в Мариенбад”
  2. Маргьорит Дюрас “Любовникът”
  3. Маргьорит Дюрас “Хирошима, моя любов”
  4. Агота Кристоф „Голямата тетрадка“
  5. Клод Симон „Път през Фландрия“
  6. Мишел Бютор „Изменение“

 

Форма на изпитване

Курсова работа с обем до 15 компютърни страници (1800 знака, Times New Roman 12).

 

Библиография

 

Произведения за семинарни упражнения:

Роб-Грийе, Ален, Миналата година в Мариенбад, преводач Ерма Гечева, изд. Народна Култура, 1985.

Дюрас, Маргьорит, Любовникът, преводач Силвия Вагенщайн, София : Медиум 999 ; Иван Вазов, 1992.

Дюрас, Маргьорит, Хирошима, моя любов – постановка в театрална работилница Сфумато, есен 2008.

Кристоф, Агота, Голямата тетрадка, преводач Росица Ташева, Колибри, 1994.

Сарот, Натали, Употребата на словото, преводач Ерма Гечева, Народна Култура, София, 1981.

Симон, Клод, Трамваят, преводач Светломира Димитрова, София, изд. Фама, 2009.

Симон, Клод, Път през Фландрия, преводач Стефан Тафров, София, Народна култура, 1989.

Бютор, Мишел, Изменение, преводач Силвия Вагенщайн, София, изд. Колибри, 1999.

Перек, Жорж, Спящият човек, превод Дияна Марчева, София, изд. Леге Артис, 2000.

Перек, Жорж, Животът, начин на употреба, превод Бояна Петрова, Народна културам 1980.

 

Библиография (литература по дисциплината):

 

 

  1. Барт, Ролан: "Въображението на знака"; "Не съществува "Школа Роб-Грийе", Народна Култура, София, 1991.
  2. Барт, Ролан: «Нулева степен на почерка ; Митологии», Прев. от фр. Асен Чаушев и др. ; Предг. Стоян Атанасов. - София : ИК Колибри, 2004.
  3. Башлар, Гастон, «Поетика на пространството. Съкровената необятност”. София, 1988.
  4. Бланшо, Морис, «Литературното пространство», Прев. от фр. Весела Антонова, ЛИК, София, 2000.
  5. Женет, Жерар, Фигури : Из Фигури I, II, III / Жерар Женет ; Състав., прев. Миряна Янакиева. - София : Фигура, 2001.
  6. Йотова, Рени, “Слово и мълчание в творчеството на Клод Симон”, Словото класическо и ново, Юбилейна конференция на Факултета по класически и нови филологии, 2010, ISBN : 978-954-07-2525-3, с. 300-305.
  7. Йотова, Рени, “Идентичността на пишещия Аз в романите на Дюрас”, Идентичности, Отражения, Игри, Юбилеен сборник в чест на проф.дфн. Симеон Хаджикосев, Университетско Издателство “Св. Климент Охридски”, 2004, ISBN 954-07-1883-X, с. 76-81.
  8. Йотова, Рени, “Стратегии на автора като воайор.”, Летература, No 21/ 1999, ISSN 1310-6988.
  9. Йотова, Рени, “Кой говори в Новия Роман?” - Литературен вестник, ISSN 1310-9561, ноември 1998.
  10. Кръстева, Юлия: Черно слънце : Депресия и меланхолия / Юлия Кръстева ; Прев. [от фр.] Елияна Райчева. - София : ГАЛ-ИКО, 1999.
  11. Рикьор, Пол, Прочити / Пол Рикьор ; Състав. Владимир Градев ; Прев. от фр. Ирена Кръстева, Атанас Желев. - София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1996.
  12. Хусерл: "Идеята за феноменологията", Евразия-Абагар, София Плевен, 1991.
  13. Сарот Натали "Ерата на подозрението : Есета за романа /; Прев. от фр. Славянка Мундрова. - София : Глория Мунди, 1998.
  14. Стамболова, Албена, «Боледуване в смъртта», Психоаналитичен прочит на един текст от Маргьорит Дюрас, Гражданско дружество Критика, София, 2004.
  15. ALLEMAND Roger-Michel, Le Nouveau Roman, Ellipses, 1996.
  16. ASTIER Pierre, A.G., La crise du roman français et le nouveau réalisme, Les Nouvelles Éditions Debresse, Paris, 1968.
  17. BARILLI Renato, Nouveau roman: aboutissement du roman phénoménologique ou nouvelle aventure romanesque?, in Nouveau Roman: hier, aujourd’hui (I), U.G.E., 1972.
  18. BERNAL Olga, Alain Robbe-Grillet: le roman de l’absence, Gallimard, 1964.
  19. BERTRAND Michel, Langue romanesque et parole scripturale, essai sur Claude Simon, PUF, 1987.
  20. DÄLLENBACH Lucien, Le récit spéculaire, Éditions du Seuil, 1977.
  21. DÄLLENBACH, DRAGONETTI, RAILLARD et STAROBINSKI, Sur Claude Simon, Minuit, 1987.
  22. DELEUZE GILLES, L’image-mouvement, Les Editions de Minuit, 1983.
  23. DELEUZE GILLES, L’image-temps, Les Editions de Minuit, 1985.
  24. DUGAST-PORTES Francine, Le Nouveau Roman, Nathan, 2001.
  25. GOLDMANN Lucien, Pour une sociologie du roman, Gallimard, 1964.
  26. HAMON Philippe, Introduction à l’analyse du descriptif, Hachette, 1981.
  27. HUSSERL Edmund, L’Origine de la géométrie, PUF, 1962.
  28. JANVIER Ludovic, Une parole exigeante. Le Nouveau Roman, Minuit, 1964.
  29. LEENHARDT Jacques, Lecture politique du roman. « La Jalousie » d’Alain-Robbe Grillet, Minuit, « Critique », 1973.
  30. LEROY Claude, Le Mythe de la passante, PUF, 1999.
  31. LYOTARD Jean-François, La Phénoménologie, Presses Universitaires de France, 1954.
  32. PIERROT Jean, Nathalie Sarraute, José Corti, 1990.
  33. RICARDOU Jean, Le Nouveau Roman, Seuil, 1973.
  34. RICARDOU Jean, Pour une théorie du nouveau roman, Editions du Seuil, 1971.
  35. RICARDOU Jean, Problèmes du nouveau roman, Seuil, 1967.
  36. ROBBE-GRILLET Alain, Pour un Nouveau Roman, Les Editions de Minuit, 1963.
  37. SARTRE Jean-Paul, Qu’est-ce que la littérature?, Gallimard, 1964.
  38. SIMON Claude, La Fiction mot à mot, Colloque de Cerisy, in « Nouveau Roman : hier, aujourd’hui, II, U.G.E., 1972.
  39. SIMON Claude, Discours de Stockholm, Editions de Minuit, 1986.
  40. WOLF Nelly, Une littérature sans histoire, Essai sur le Nouveau Roman, Droz, 1995.
  41. YOTOVA Rennie, Jeux de constructions. Poétique de la géométrie dans le Nouveau Roman, l’Harmattan, 2006.

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

Книгата и филмът в западния литературен канон

 

30 ч. лекции, 30 ч. упр., кредити 4

доц. д-р Огнян Ковачев

 

 

Анотация

Курсът представя канонични произведения от европейските и американските литератури и техните филмови адаптации. Съпоставянето им проследява влиянието на литературния дискурс върху зараждането на киноезика и филмовата естетика, както и обратното влияние на киното върху естетическите конвенции и социокултурните статути на литературата през двадесети век. Тези взаимодействия се анализират в проблемни области като: киното – „терминатор” или медиатор на литературата, „за” и „против” екранизацията, наративните стереотипи на литературата и тяхната употреба във филмовия разказ и др.

 

Целта на курса е да запознае студентите с разнообразието от адаптации на канонични литературни творби, както и с канонични филмови адаптации, да формира умения за историческо осмисляне и да провокира изследователски интерес към разнообразните форми на взаимодействие между литературата и киното. От курсистите се изисква предварително запознаване с анализираните литературни и филмови произведения, както и познаване на историята на западноевропейските литератури.

 

Форми и методи на оценяване:

Крайната оценка се формира от следните компоненти: тест за текущ контрол, курсова работа, устен изпит, присъствие и участие. Студент с повече от четири отсъствия не се допуска до устен изпит.

 

  Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Въведение в проблематиката на курса

2 часа

2.

Преображения на епоса в киното

2 часа

3.

Шекспир на екрана

2 часа

4.

Франкенщайн: противната рожба

2 часа

5.

Повествователни техники и визуални акценти в реалистичния наратив

2 часа

6.

Функции на детайла и изграждането на ритъма.

2 часа

7.

Вампирът – образ невъзможен?

2 часа

8.

Франц Кафка. Съществува ли свят извън разказа/визията за него?

2 часа

9.

Сюрреализмът в поезията, живописта, киното

2 часа

10.

Психо: майката и синът, литературата и киното

2 часа

11.

451˚ по Фаренхайт: четенето забранено

2 часа

12.

Фотоувеличението: разказът, фотографията, филмът

2 часа

13.

Постмодерният роман/ постмодерното кино

2 часа

14.

Свобода и граници на филмовата интерпретация

2 часа

15.

Литературата във филма

2 часа

 

 

  Семинарни упражнения

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Основни теоретични и исторически понятия в курса

1 час

2.

Троя на В. Петерсен и О, братко, къде си? на братя Коен

1 час

3.

Хамлет на Л. Оливие и на К. Брана. Ал Пачино. Аз, Кралят.

1 час

4.

Франкенщайн на Дж. Уейл и на К. Брана

1 час

5.

Опасни връзки на страниците и на екрана

1 час

6.

Чарлз Дикенс. Големите надежди: две филмови адаптации

1 час

7.

Дракула на Брам Стокър и на Френсис Форд Копола

1 час

8.

Процесът: романът на Франц Кафка и филмът на Орсън Уелс

1 час

9.

Салвадор Дали и Луис Бунюел. Андалузкото куче, Златният век

1 час

10.

Робърт Блох и Алфред Хичкок: Психо.

1 час

11.

451˚ по Фаренхайт от Рей Бредбъри и филмът на Франсоа Трюфо

1 час

12.

Писането на Кортасар – снимането на Антониони

1 час

13.

Майкъл Кънингам/ Стивън Долдри. Часовете

1 час

14.

Ф. Ф. Копола. Апокалипсис сега

1 час

15.

Уди Алън. Да разнищим Хари

1 час

    

Литература:

  1. Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. Народна просвета: София, 1983-85
  2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, Колибри: София, 2004-06.
  3. Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965
  4. Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema)
  5. Барт, Ролан. Въображението на знака. Народна култура: София, 1991
  6. Барт, Ролан. Cameralucida. Записки за фотографията. Агата-А, София, 2001
  7. Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88
  8. Ковачев, Огнян. Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщo не ми даде име” и/или „моята външност е уродливо копие на твоята”. – В: LitteraetLingua. Електронно списание за хуманитаристика, бр. 3, есен 2006; също в: Матрицата – властта на подобието. Сборник с материали от годишна факултетска конференция на ФСлФ. УИ „Св. Климент Охридски”: София, 2008, сс. 180-193
  9. Ковачев, Огнян. С въоръжено око: техники на гледане и оптики на разказване през ХVІІІ и ХІХ век. – В: Наука, техника, модернизация (интердисциплинарна научна конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век), http://www.bulgc18.com/index.php?pageid=18
  10. Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10
  11. Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, година 42-ра, 2009, сс. 19-23
  12. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
  13. Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973
  14. Монтъгю, Айвър. Светът на киното. Наука и изкуство: София, 1970
  15. Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? Наука и изкуство: София, 1992
  16. Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Исскуство: Москва, 1968
  17. Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
  18. Aycock, Wendell and Schoenecke, Michael (ed.). Film and Literature. Texas Tech University Press, 1988
  19. Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979
  20. Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957
  21. Campbell, Jan. Film and Cinema Spectatorship. Cambridge: Polity Press, 2005
  22. Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Cornel University Press: Ithaca and London, 1978
  23. Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981
  24. Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. Longman: London & New York, 2009
  25. Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2nd Edition. Routledge, 2011
  26. Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989
  27. Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993
  28. Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Debate. Cambridge University Press, 2003
  29. Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000
  30. Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006
  31. McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996
  32. Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986
  33. Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000
  34. Smith, Grahame. Dickens and the Dream of Cinema. Manchester University Press: Manchester and New York, 2003
  35. Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976
  36. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Blackwell: Oxford, 2004

37. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Blackwell: Oxford, 2005

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

 

Киното на Франко Дзефирели – опит за естетически портрет

Едносеместриален курс

 

Преподавател: проф. д-р Людмил Димитров

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът е свободноизбираем, включен в направление „Естетика и философия на словесните и визуалните образи“ и се провежда през първия семестър на магистърското обучение. Хорариумът му е 30 лекционни часа.

Големият италиански режисьор, художник и сценограф Фрнко Дзефирели (1923) е сред доайените на европейското кино, отличаващ се със свой специфичен почерк, подход и принос в пресътворяването на литературни, драматургчни и музикални шедьоври в театъра и в киното, превръщайки ги същевременно в сценични и екранни шедьоври. Замисленият спецкурс представя монографично произведенията на Дзефирели, неговия творчески път, медиативното му интерпретиране на две култури – италианската и английската, с особен акцент върху Шекспировите текстове.

Очаквани резултати:

Изграждане на умения за гледане и тълкуване на киното на Дзефирели, припознаване на високите образци и школи, от които се оттласква, и траекториите на собствения му стил. Приносът му към интерпретацията на Шекспир на екрана. Екзистенциалните позиции на режисьора, отразени в автобиографията му и автобиографията му, проектирана в персонажи и ситуации във филмите му.

 

Учебно съдържание

Лекционен курс

№

Тема:

Хорариум

1.

Дзефирели – живот и творчество. Театър – опера – кино.

2 часа

2.

Творческият процес у Дзефирели. Тандемите му с Мария Калас, Лукино Висконти, Нино Рота

2 часа

3.

Философия и естетика на францисканството: „Братко Слънце, сестро Луна“ (1972)

2 часа

4.

Дзефирели и Шекспир – ранни постановки, класически и късни екранизации. Технология и естетика

2 часа

5.

Между Холивуд и Чинечита „Укротяване на опърничавата“ (1967).

4 часа

6.

Шедьовърът на Дзефирели: „Ромео и Жулиета“ (1968)

4 часа

7.

Предизвикателството „Хамлет“ (1990)

4 часа

8.

Филмираните опери по Шекспирови сюжети

2 часа

9.

Непознатият Дзефирели: „Шампионът“ (1979) / „Безкрайна любов“ (1981) – по избор

2 часа

10.

Различният Дзефирели: „Иисус от Назарет“ (1977) – фрагменти

2 часа

11.

Пренос на автобиографичност в късните филми. „Чай с Мусолини“ (1999) / „Калас завинаги“ (2002) – по избор

2 часа

12.

Дзефирели завинаги – дискусия

2 часа

 

Семинарни занятия

№

Тема:

Хорариум

1.

Дзефирели за себе си – автобиография, интервюта: модели на експониране на творческия светоглед

3 часа

2.

Другите за Дзефирели: хронология на рецепцията на личността и творчеството му в спомени, отзиви, документални филми

3 часа

3.

Съпътстващи режисьорски импулси и артефакти у Дзефирели (в театъра, операта и киното): сценография, кастинг, костюми, осветление, музика

3 часа

4.

„Българска следа“ у Дзефирели: Борис Христов и Гена Димитрова, режисирани от него

3 часа

5.

Представяне и коментар на магистрантски реферати върху киното на Дзефирели

3 часа

 

Библиография

Основна:

Дзефирели, Франко. Автобиография. С. 2012.

Zeffirelli, Franco. An Autobiography. London 1986.

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство

 

Книгата и филмът в западния литературен канон

Едносеместриален курс

 

Преподавател: доц. д-р Огнян Ковачев

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът представя канонични произведения от европейските и американските литератури и техни филмови адаптации. Учебният план е условно подразделен на две части. В първата се разглеждат адаптации, които завяват своята вярност към литературния източник, а във втората – такива, които свободно го интерпретират и преработват.

Съпоставянето на творби от двете изкуства проследява влиянието на литературния дискурс върху зараждането на киноезика и филмовата естетика, както и обратното влияние на киното върху естетическите конвенции и социокултурните статути на литературата през двадесети век. Тези взаимодействия се анализират в проблемни области като: киното – „терминатор” или медиатор на литературата,  „за” и „против” екранизацията, наративните стереотипи на литературата и тяхната употреба във филмовия разказ и др.

Очаквани резултати:

Студентите се запознават с критериите и условията за формиране и изменение на литературния канон, както и със съществуващи теории и дебати за него. Усвоените знания им дават възможност да възприемат и тълкуват критично филмите по канонични книги в западните литератури, да анализират подходите и решенията на кинотворците към литературния текст. Съпоставителното четене и гледане на произведенията ги насочва към проследяване и осмисляне на взаимодействията между двете изкуства, освобождавайки ги от представите за господство или възпроизводство помежду им.

 

Учебно съдържание

Лекционен курс

№

Тема:

Хорариум

1.

Въведение в проблематиката на курса

2

2

Преображения на епоса в киното

2

3

Шекспир на екрана

2

4.

Франкенщайн: противната рожба

2

5.

Повествователни техники и визуални акценти в реалистичния наратив

2

6.

Функции на детайла и изграждането на ритъма

2

7.

Вампирът – образ невъзможен?

2

8.

Франц Кафка. Съществува ли свят извън разказа/визията за него?

2

9.

Сюрреализмът в поезията, живописта, киното

2

10.

Психо: майката и синът, литературата и киното

2

11.

451˚  по Фаренхайт: четенето забранено

2

12.

Фотоувеличение: разказът, фотографията, филмът

2

13.

Постмодерният роман/ постмодерното кино

2

14.

Свобода и граници на филмовата интерпретация

2

15.

Литературата във филма

2

 

 

Семинарни упражнения

 

№

Тема:

Хорариум

1.

Основни теоретични и исторически понятия в курса

2

2.

Троя на В. Петерсен и О, братко, къде си? на братя Коен 

2

3.

Хамлет  на Л. Оливие и на К. Брана. Ал Пачино. Аз, Кралят.

2

4.

Франкенщайн на Дж. Уейл и на К. Брана

2

5.

Опасни връзки на страниците и на екрана

2

6.

Чарлз Дикенс. Големите надежди: две филмови адаптации

2

7.

Дракула на Брам Стокър и на Френсис Форд Копола

2

8.

Процесът: романът на Франц Кафка и филмът на Орсън Уелс

2

9.

Салвадор Дали и Луис Бунюел. Андалузкото куче, Златният век

2

10.

Робърт Блох и Алфред Хичкок: Психо.

2

11.

451˚  по Фаренхайт от Рей Бредбъри и филмът на Франсоа Трюфо

2

12.

Писането на Кортасар – снимането на Антониони

2

13.

Майкъл Кънингам/ Стивън Долдри. Часовете

2

14.

Ф. Ф. Копола. Апокалипсис сега

2

15.

Уди Алън. Да разнищим Хари

2

 

Изпит

Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа или разработване на статия в Уикипедия по тема, свързана с учебния план на курса. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.

 

Библиография

Основна:

  1. Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. София: Народна просвета, 1983-85.
  2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, София: Колибри, 2004-06.
  3. Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Народна култура, 1991.
  4. Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. София: Агата-А, 2001.
  5. Бокачо, Джовани. Декамерон. Прев. от италиански Никола Иванов и Драгомир Петров. София: Народна култура, 1970 (и сл. изд.).
  6. Картър, Анджела. Кървавата шапчица. Прев. от английски Ирина Цанова. София: Сиела Норма АД, 2014.
  7. Кейн, Джеймс. Двойна застраховка. Прев. от английски Весела Прошкова. София: Skyprint, 2013.
  8. Ковачев, Огнян. Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщo не ми даде име” и/или „моята външност е уродливо копие на твоята”. – В: Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика, бр. 3, есен 2006; също в: Матрицата – властта на подобието. Сборник с материали от годишна факултетска конференция на ФСлФ. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, сс. 180-193.
  9. Ковачев, Огнян. Часовете: между страницата и екрана. – В: Род и ред в българската култура. София: Фондация „Център за изследвания и политики на жените”, 2005, 235-248.
  10. О, братко, къде си? – адаптация на Никой или римейк на един невидим филм. – В: Надмощие и приспособяване: Сборник доклади от Международната конференция на факултета по славянски филологии 24-25 април 2017 г. Т. 1. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на проф. Никола Георгиев. Съставители Надежда Александрова и др. София, 2017, 341-348.
  11. Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? София: Наука и изкуство, 1992.
  12. Орлийн, Сюзън. Крадецът на орхидеи. Прев. от английски Ивелина Минчева-Бобадова. София: Ерове, 2017.
  13. Остин, Джейн. Гордост и предразсъдъци. Прев. от английски Жени Божилова. София: Отечество, 1989.
  14. Стокър, Брам. Дракула. Прев. от английски Слави Гинев. София: Deja Book, 2015.
  15. Суифт, Джонатан. Пътешествията на Гъливър. Прев. от английски Теодора и Боян Атанасови. София: Народна култура, 1977.
  16. Чандлър, Реймънд. Малтийският сокол. – В: Чандлър, Р. Големият удар. Прев. от английски Жечка Георгиева. София: Народна култура, 1985.
  17. Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. Прев. от английски Александър Шурбанов. София: Народна култура, 1980 (и сл. изд.).
  18. Шекспир, Уилям. Ромео и Жулиета – В: Шекспир, У. Трагедии. Том 1. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1974 (и сл. изд.).
  19. Шекспир, Уилям. Ричард III – В: Шекспир, У. Исторически драми. Том 2. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1981 (и сл. изд.).
  20. Шекспир, Уилям. Бурята – В: Шекспир, У. Трагикомедии и романси. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1976 (и сл. изд.).
  21. Шонагон, Сей. Записки под възглавката. Прев. от старояпонски Цветана Кръстева. София: Народна култура, 1985.
  22. Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Москва: Исскуство, 1968.
  23. Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979.
  24. Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957.
  25. Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Ithaca and London: Cornel University Press, 1978.
  26. Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981.
  27. Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. London & New York: Longman, 2009.
  28. Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2nd Routledge, 2011.
  29. Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Cambridge University Press, 2003.
  30. McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996.
  31. Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000.
  32. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Oxford: Blackwell, 2004.
  33. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Oxford: Blackwell, 2005.

Допълнителна:

  1. Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965.
  2. Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema).
  3. Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88.
  4. Ковачев, Огнян. С въоръжено око: техники на гледане и оптики на разказване през ХVІІІ и ХІХ век. – В: Наука, техника, модернизация (интердисциплинарна научна конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век), http://www.bulgc18.com/index.php?pageid=18.
  5. Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10.
  6. Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, 1/2009, сс. 19-23.
  7. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
  8. Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973.
  9. Монтъгю, Айвър. Светът на киното. Наука и изкуство: София, 1970.
  10. Омон, Жак и Мишел, Мари. Теоретичен и критически речник на киното. ИК Колибри: София, 2009.
  11. Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
  12. Aycock, Wendell and Schoenecke, Michael (ed.). Film and Literature. Texas Tech University Press, 1988.
  13. Campbell, Jan. Film and Cinema Spectatorship. Cambridge: Polity Press, 2005
  14. Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989.
  15. Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993.
  16. Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000.
  17. Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006.
  18. Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986.
  19. Smith, Grahame. Dickens and the Dream of Cinema. Manchester University Press: Manchester and New York, 2003.
  20. Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976.

 

 

Details
Category: Литература, кино и визуално изкуство