Литература, кино и визуално изкуство

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът „Реализъм и обективност: от литературата към фотографията“ запознава студентите с развитието на реализма в литературата (еволюция на самото понятие, ключови произведения) и влиянията, които оказва върху този стил появата на фотографията. Заедно с това се анализират понятия като фотографска обективност и фактичност. Проследяват се по-широко отношенията между литература и фотография: в исторически план, през практиката на известни творчески сътрудничества между фотографи и писатели / поети, в емблематични литературни текстове. Дискутират се – в сравнителна перспектива – изобразителните възможности на двете изкуства. Използвана е както българска, така и чуждестранна перспектива към основните теми в курса.

Очаквани резултати:

Курсът предоставя на студентите умения за интерпретация на интересните и сравнително слабо изследвани отношения между литература и фотография, като така задълбочава знанията едновременно в двете сфери. Разширяват се възможностите за литературен и визуален анализ. Създават се умения за прецизно боравене с понятия като реализъм, обективност, репрезентация.

№

Тема:

Хорариум

1.

Езикът и възможностите за реалистично и обективно представяне на реалността

2

2.

Език, образ, репрезентация

2

3.

Реализмът в литературата

2

4.

 Средства за постигане на литературен реализъм

2

5.

 Класически автори на реализма

2

6.

 Поява на фотографията и ранно отношение към новото   изкуство; влияние върху литературния реализъм

2

7.

 Фотографската обективност

2

8.

 Реализъм и обективност

2

9.

 Факт и фикция във фотографските медии

2

10.

 Фотографски наративни форми и сближаване между литература и фотография

2

11.

 Влияние на литературата върху известни фотографи

2

12.

 Творчески колаборации между фотографи и писатели

2

13.

 Фотографията в литературата: ключови автори и  произведения

2

14.

 Литература, фотография, кино

2

15.

 Изобразителността в изкуството: възможности и граници

2

Анотация на учебната дисциплина:

Лекционният курс “Славянската (полската) литературна класика на екрана” е предназначен за студентите от магистърската програма Литература, кино и визуална култура, студентите от специалността Славянска филология и всички студенти в хуманитар­ните магистърски програми, интересуващи се от класическата полска литература и нейните екранни реализации.

Целта на курса е в компаративен порядък и единство да представи в хронологичен план възловите моменти от обществената и културна история на Полша, тяхното отражение в класическата художествена литература и филмовите им адаптации и актуализации през 20 и 21 век.

Курсът е базиран на издържали проверката на времето творби като “Quo vadis”, “Кръстоносци” и “С огън и меч” (Хенрик Сенкевич), “Пепелища” (Стефан Жеромски), “Задушница” и “Пан Тадеуш” (Адам Мицкевич), “Сватба” (Станислав Виспянски), “Бездомни хора” и „Предпролет” (Стефан Жеромски), “Обетованата земя” (Владислав Реймонт), “Нощи и дни” (Мария Дом­бровска), “Пепел и диамант” (Йежи Анджейевски) и др. Чрез “Фараон” (Болеслав Прус) и “Quo vadis” (Х. Сенкевич) ще бъдат представени и коментирани полските художествени гледни точки към световната история, а чрез “Тютюн” (Димитър Димов) и “Обетованата земя” (Ст. Жеромски) - типологическите сходства и разлики между нашата и полска литература и кинематография.

По време на занятията ще бъдат прожектирани части от разглежданите филми и ще се обсъждат особеностите и различните типове трансформации, настъпващи при “превода” на литературните произведения на езика на киното.

Предварителни изисквания:

Участие в магистърската програма Литература, кино визуална култура и/или завършен 8 семестър на магистърска програма след средно образование Славянска филология. Изискват се базисни знания за европейската и славянската обществена и културна история.

Очаквани резултати:

Завършилите курса ще придобият умения да се ориентират в славянското културно времепространство, да сравняват оригиналния литературен материал с филмовата му адаптация и да съотнасят български художествени феномени с техни славянски и европейски съответници.

№

Тема:

Хорариум

1

Хенри Сенчевич/ Йежи Кавалерович QuoVadis, 2001.

Християнството - основа на европейската цивилизация. Духовната сила срещу физическата и административната мощ. Опозициите власт-изкуство и изкуство-псевдоизкуство.

2

2

Хенри Сенкевич/ Александър Форд Кръстоносци, 1960.

Полша през периода на Средновековието. Еманципацията на поляците от Немския кръстоносен орден. Битката край Грунвалд през 1410 г. Възприемане на филма през 60-те години на 20 в. от полската публика.

2

3

Хенри Сенкевич/ Йежи Хофман С огън и меч, 1999.

Полша през периода на Ренесанса и барока. „Златната” шляхтишка свобода. Правото на свободно вето, изборен крал; етническа и религиозна толерантност през Ренесанса и постепенната дегенерация на полската аристокрация през периода на барока. Войните на поляците през ХVІІ в. с турци, шведи, татари и украинци.

2

4.

Адам Мицкевич/ Анджей Вайда Пан Тадеуш, 1999.

Подялбата на Полша между Русия, Австрия и Прусия. Полският литературен романтизъм и политическата му „експлоатация” през втората половина на 20 век - поемата Задушница в театъра и киното.

2

5.

Стефан Жеромски/ Анджей Вайда Пепелища, 1965 и

Станислав Виспянски/ Анджей Вайда Сватба, 1973.-

Наполеоновите войни и полското освободително движение. Разминаване на мечти и действие. Сценичните похвати в екранизацията на Сватба.

2

6

Стефан Жеромски/ Влодимеж Хаупе Бездомни хора (Доктор Юдим), 1975.

Полският литературен позитивизъм. Моралът на лекаря и човека. Ролята на интелигенцията в обществото.

2

7

Владислав Реймонт/ Анджей Вайда Обетованата земя, 1975.

Разлика между роман и сценарий. Контаминиране на романови персонажи в един филмов герой. Типологически сходства и разлики между натрупването на капитала в Полша и България. Типологически прилики и разлики с Тютюн на Димитър Димов/ Никола Корабов.

2

8

 Стефан Жеромски/ Филип Байон Предпролет, 2001.

Режимът на санацията в Полша между Двете световни войни. Митът за стъклените домове. Полският литературен и филмов партоцентризъм.

2

9

Ярослав Ивашкевич/ Анджей Вайда Госпожиците от Вилко, 1979 и Ярослав Ивашкевич/ Изабела Цивинска Любовниците от Марона, 2005.

Естетизмът на Ивашкевич.

2

10

Анджей Муларчик/ Анджей Вайда Катин, 2007.

Пактът Рибентроп-Молотов и последствията за полша и Европа. Полша по време на Втората световна война и непосредствено след войната. Истината срещу лъжата. Славяните и двата типа тоталитаризъм. Отговорността на съвременниците за миналото.

Филмът на Антони ѝкраузе Смоленск, 2016 – своеобразно продължение на Катинската трагедия?

2

11

 Йежи Анджейевски/Анджей Вайда Пепел и диамант, 1958.

Установяване на комунистически режим в Полша. Дилемите личен-обществен живот и дълг-любов.

2

12

Анджей Вайда Човекът от мрамор, 1976, Човекът от желязо, 1981 и Валенса – човек на надеждата, 2013.

Епохата на Солидарност. Обикновеният човек срещу тоталитаризма.

2

13

Творчески портрет на носителя на Оскар за 2000 г. - режисьорът Анджей Вайда.

Славянските филмови оскари.

2

14

Филмите на Роман Полански.

Холокостът в полската литература и кино (Корчак, Пианистът и др.).

2

15

Заключителна дискусия.

2

№

Тема:

Хорариум

1

Защо филмираме литературната класика?

1

2

Филмираната литературна класика като актуализиране на историята.

1

3

Трилогията на Хенрик Сенкевич „С огън и меч”, „Потоп” и „Пан Володейовски” като предходник на филмовите сериали.

1

4.

Ограничените неограничени възможности на полските филмови творци в периода на социализма.

1

5.

Езоповският език на полските филми.

1

6

Преходът от литературоцентричност към киноцентричност в полската култура в средата на 20 век.

1

7

Полското кино в България.

1

8

 Ян Енглерт в ролята на отец Ередия в Осъдени души, 1975 на Д. Димов/ В. Радев.

1

9

Прилики и разлики в екранизацията на литературната класика в Полша и България.

1

10

Естетика и идеология на полското кино през 50-те и 60-те години на 20 век.

1

11

 Най-известните полски режисьори и актьори.

1

12

Ролята на полското кино за прехода от тоталитаризъм към демокрация.

1

13

Ролята на полското кино за прехода от тоталитаризъм към демокрация - продължение.

1

14

Типология на филмите за холокоста.

1

15

Защо полските филми „изчезват” от българските екрани?

1

№

Въпрос

1

Християнските корени на европейската цивилизация в полската литература и киното

2

Полският поглед към културната античност

3

Политическа еманципация на поляците от немците

4.

Полша през Ренесанса и барока

5

Филмите по литературни произведения на Хенрик Сенкевич

6

Войните на Полша с казаци, турци и шведи

7

Съпротивата на поляците срещу нацизма и комунизма

8

Установяване на партоцентризъм в следвоенна Полша

9

Активна и пасивна съпротива срещу комунистическия партоцентризъм

10

Полските филми за холокоста

11

Славянските носители на нобелова награда залитература и филмови оскари

12

Периодите на Солидарност и военно положение в Полша – обикновеният човек и тоталитаризма

13

Рецепция на полската кинемотография в България

14

Литературни предходници на съвременните филмови сериали

15

Защо филмираме литературната класика?

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с принципите и основните практики на художествения авангард в Русия от началото на ХХ век. Акцент в курса ще е руското кино от периода и неговите водещи представители Сергей Айзенщайн, Дзига Вертов, Лев Кулешов, Александър Довженко и др. Подробно ще бъде разгледан процесът на обособяване на киното като самостоятелно изкуство, еманципирането му от литературата и театъра, и изработването на специфичен киноезик, както в теоретичен, така и в практически план. Ще се анализират възгледите за киното като основен инструмент на времето, съдържащ огромен потенциал за реалистична документалност (Дзига Вертов), както и за емоционално въздействие (Сергей Айзенщайн). Във фокус ще е кинокамерата като изразител на нова гледна точка и принципът на монтажа като свързващ несъединими компоненти. Наследството на руския авангард, наред с ключовите си постижения за практиката на киното, е значимо и с теоретичните си разработки, с опита да обособи една универсална поетика на киното – уникална, но и съизмерима с тази на останалите изкуства.

Очаквани резултати:

Студентите с интерес към киноизкуството ще придобият цялостна представа за едни от първите радикални опити за идентифициране на киното като изкуство (заменило възприемането му като цирков атракцион). Ще  се запознаят с множество ключови постижения от техническо и естетическо естество – гледни точки на камерата, планове, монтажни похвати, конструиране на сцени – които  впоследствие многократно са цитирани и използвани в историята на киното. Ще се дискутира връзката кино-политическа среда, изкуство-идеология. Така студентите наред с историческия хоризонт за мястото на руския авангард ще придобият и умения да разпознават новаторските, радикални форми на изкуство, както и връзката на изкуството със социо-политическия контекст.

Крайната оценка се формира от следните компоненти: курсова работа, устен изпит, присъствие и участие.

№

Тема:

Хорариум

1.

Руският художествен авангард в контекста на европейския. Авангардът в Русия, Франция и Германия – типология и различия.

2

2.

Предистория на руския авангард. Първи обединения в Петербург и Москва. Обръщане на йерархията. Елитарност и кич в изкуството на неопримитивистите. Лучизмът на Ларионов. Кубофутуризъм – изкуство и език. Картина, текст и действие при кубофутуризма.

2

3.

Системата на новото изкуство. Супрематизъм и конструктивизъм. Казимир Малевич – отвъд нулата на живописта. Утопичните кули на Владимир Татлин. Идеология и философия авангарда в неговата класическа фаза. Кандински и Шагал.

2

4.

 Политизиране на естетическото и естетизиране на политическото. Бенямин, Брехт, Третяков – среща отляво. Тоталната творба.

2

5.

 Авангардът и революцията. Литературата на факта – Осип Брик, Владимир Маяковски, Сергей Третяков. Спорове за пролетарската култура. Пролеткулт и Леф. 

2

6.

 Ранното руско кино. Аз искам да бъда футурист – Маяковски като сценарист и актьор. Първите опити на Майерхолд и Кулешов. Възникване на съветската кинематография.

2

7.

 Теорията на монтажа. Лев Кулешов и неговата киношкола. Експерименти във фотографията – колажът и двойната експозиция на Александър Родченко. Филмовият плакат – синтез на образ и думи.

2

8.

Руското кино и космоса. Революционните идеи и научната фантастика. Конструктивизмът в киното. Утопия и наука: Аелита и Междупланетна революция.

2

9.

 Кино-окото на Дзига Вертов и групата Киноки. Кинохрониката – да хванеш живота внезапно. Приносът на Вертов към монтажа и разбирането му за кинокамерата като форма на нечовешка гледна точка. Човекът с кинокамерата, Домбаска симфония.

2

10.

Документалното кино.  Памет и настояще. Историческата кинохроника и изобретяването на миналото. Вертов срещу Шуб. Три песни за Ленин, Една шеста от света, Падането на династията Романови.

2

11.

Сергей Айзенщайн. От монтажа на атракционите до интелектуалното кино: Стачка, Броненосецът Потьомкин, Иван Грозни.

2

12.

Рационално и поетично. Всеволод Пудовкин и Александър Довженко. Нови изразни средства: време е за крупен план и „узрели ябълки“. Майка и Земя.

2

13.

Кино, театър, живопис. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства: Майерхолд, Тауберг, Татлин.

2

14.

Кино, литература, музика. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства: Шкловски, Ром, Шостакович, Скрябин.

2

15.

Краят на авангарда или за раждането на трагедията от духа на мюзикъла. Унификация, нормативна естетика, методът на социалистическия реализъм.

2

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с правилата и особеностите на творческия процес при преобразуването на литературното произведение във филмово. Ще бъдат анализирани спецификите на повествователни литературни жанрове, най-непосредствено свързани с киното и съответно елементите на драматургичната структура и изграждането на филмовото повествование и действие. Студентите се запознават и с правилата на сценарното писане.

В практическия дял на курса студентите гледат и анализират филми по литературни произведения, след което изпълняват конкретни задачи. Всеки студент разработва и представя свой курсов проект.

Очаквани резултати:

Усещане за спецификата на творческия процес, в който литературата се
визуализира, а киното се стреми към нейната психологическа и емоционална
обемност. Ясна представа за филмовото строителство и технологии на кадрово
и епизодно мислене.

№

Тема:

Хорариум

1.

Специфика на литературното повествование

2

2.

Особености на филмовата драматургия

2

3.

Жанрът в литературата и в киното

2

4.

Филмовият сценарий – между литературата и киното

2

5.

Историческо развитие на филмовите изразни средства с оглед на писането на сценарий

2

6.

Основни структурни съставки на филмовия разказ

2

7.

Основни градивни единици на сценария – сцена и епизод

2

8.

Етапи в изграждането на един сценарий

2

9.

Филмовият сюжет и видове филмово повествование

2

10.

Драматургичният конфликт – композиционна структура и жанрови видоизменения

2

11.

Време и място на филмовото действие

2

12.

Жанрът и изграждането на идентичност на персонажите

2

13.

Главни и второстепенни персонажи във филма

2

14.

Речта на персонажите – реплика, диалог, глас зад кадър, вътрешен монолог

2

15.

Пътят на готовия сценарий към екрана

2