Литература, кино и визуално изкуство

degreeПравила

за изработване, ръководство и защита

на магистърска теза

 

в МП „Литература, кино и визуална култура”

 

 

 

 

Изработване

Студентът избира темата и жанра на своята магистърска теза, които според него ще позволят най-добре да изяви своите възможности и придобитите в магистърската програма знания и умения. Темата трябва да е свързана с поне едно от трите основни тематични полета на програмата или с проблематиката на конкретен курс/модул, който студентът е посещавал. Препоръчително е да бъдат посочени и аргументирани основанията за нейния избор, а в разработването ѝ да бъде приложен интердисциплинарен подход. С оглед на профилирането на програмата към специалността „Българска филология”, необходимо е тезата да съдържа ясно откроен литературоведски аспект, напр. литературноисторически, теоретичен, анализационен, компаративистичен и т. н. Освен трите основни раздела – увод, изложение (анализационна част), изводи и заключение – работата трябва да съдържа библиографска и филмографска справка за използваните източници. Поощрява се прилагнето на по-детайлен справочен апарат: позовавания в текста, бележки под линия и т. н.

Неразделна част от магистърската теза е и Декларацията на студента, че цялото ѝ съдържание е негов/нейн оригинален авторски продукт.

В случай че проектът предвижда създаване на филмов, медиен или друг продукт, като сценарий, филм и др., неотменни писмени съставки на тезата, без които тя не се допуска до защита, са:

  • литературоведският аспект, откроен по-горе,
  • мотивацията и специфичните знания и умения на студента за изработването на конкретния продукт,
  • целта и възможното му практическо приложение,
  • връзката му с програмата и какво от наученото в нея е допринесло конкретна полза по отношение на проекта,
  • описание на хода на работата, възникнали проблеми и справянето с тях,
  • как продуктът се вписва и ще взаимодейства в присъщия му професионален, естетически, медиен, социален или друг контекст.  

Посочените съставки са препоръчителни, но не са ограничителни. По преценка на студента и научния ръководител може да бъдат прибавени и други. Този раздел е не формално, а съществено изискване към магистърската теза и е решаващ за добрия краен резултат.

 

Ръководство

Студентът има право да избере към кого от преподавателите в програмата да се обърне за ръководство на своя магистърски проект. Ръководител може да бъде всеки хабилитиран преподавател – доцент или професор. С оглед на финансовите възможности на програмата, не повече от двама гост-преподаватели може да бъдат еднократно ръководители на магистърски тези в рамките на една академична година.

След постигане на съгласие, студентът или преподавателят уведомяват за това действащия ръководител на програмата. Студентът може да поиска от него съвет, ако се затруднява в избора си на научен ръководител. Студентът не може да кани за научен ръководител преповател извън екипа на програмата.

Научният ръководител контролира хода на работата по проекта, осигурява информация за източници, предлага насоки и необходими поправки, с който студентът е препоръчително да се съобразява. Смяна на научния ръководител е възможна единствено в много краен случай, при ясни основания и с одобрението на програмните ръководители.

 

Защита

На защита на магистърска теза има право да се яви всеки завършил семестриално магистрант, който е положил успешно изпит по всички задължителни и избрани от него избираеми курсове. Всеки студент има право да се яви безплатно в рамките на четири последователни дати за защита, смятани от края на последния семестър на неговия випуск.

До защита се допуска изработена според изискванията и цялостно завършена магистърска теза, след одобрението на научния ръководител. За това свое решение той уведомява секретаря и/или ръководителите на МП и осигурява рецензент на труда в достатъчен срок преди датата на защитата. Не по-късно от 10 дни преди явяването си на защита студентът предоставя на секретаря на МП два книжни екземпляра, които да са на разположение на рецензента и членовете на изпитната комисия. Студентът подава заявление за явяване на защита при секретаря на МП в определения срок. Ако не спази сроковете, студентът поема отговорност за възможните нежелани последствия.

Защитата се провежда пред комисия, състояща се от преподаватели в МП, която се определя от нейния действащ ръководител. При необходимост, той или съответният научен ръководител могат да предложат разширяване на състава на комисията. На защитата присъстват и рецензентите на представените магистърски тези. Процедурата е открита за публика и включва: представяне на проекта от страна на магистранта, изслушване на рецензията, изказване на научния ръководител, въпроси към магистранта и неговите отговори. След изслушването на всички явили се магистранти, комисията в закрито заседание определя индивидуалните оценки. Те се оповестяват веднага и са окончателни.  

 

Реализъм и обективност: от литературата към фотографията

Едносеместриален курс

 

Преподавател: доц. д-р Орлин Спасов

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът „Реализъм и обективност: от литературата към фотографията“ запознава студентите с развитието на реализма в литературата (еволюция на самото понятие, ключови произведения) и влиянията, които оказва върху този стил появата на фотографията. Заедно с това се анализират понятия като фотографска обективност и фактичност. Проследяват се по-широко отношенията между литература и фотография: в исторически план, през практиката на известни творчески сътрудничества между фотографи и писатели / поети, в емблематични литературни текстове. Дискутират се – в сравнителна перспектива – изобразителните възможности на двете изкуства. Използвана е както българска, така и чуждестранна перспектива към основните теми в курса.

 

 

Очаквани резултати:

Курсът предоставя на студентите умения за интерпретация на интересните и сравнително слабо изследвани отношения между литература и фотография, като така задълбочава знанията едновременно в двете сфери. Разширяват се възможностите за литературен и визуален анализ. Създават се умения за прецизно боравене с понятия като реализъм, обективност, репрезентация.

 

Учебно съдържание

Лекционен курс

Тема:

Хорариум

1.

Езикът и възможностите за реалистично и обективно представяне на реалността

2

2.

Език, образ, репрезентация

2

3.

Реализмът в литературата

2

4.

 Средства за постигане на литературен реализъм

2

5.

 Класически автори на реализма

2

6.

 Поява на фотографията и ранно отношение към новото   изкуство; влияние върху литературния реализъм

2

7.

 Фотографската обективност

2

8.

 Реализъм и обективност

2

9.

 Факт и фикция във фотографските медии

2

10.

 Фотографски наративни форми и сближаване между литература и фотография

2

11.

 Влияние на литературата върху известни фотографи

2

12.

 Творчески колаборации между фотографи и писатели

2

13.

 Фотографията в литературата: ключови автори и  произведения

2

14.

 Литература, фотография, кино

2

15.

 Изобразителността в изкуството: възможности и граници

2

 

Изпит

Изпитът се провежда под формата на кратка дискусия върху вече оценена курсовата работа. Качеството на представяне на работата и нивото на участие в дискусията влияят върху цялостната окончателна оценка.

 

Библиография

  1. Барт, Ролан. Camera lucida. Записка за фотографията. София: Агата-А, 2001.
  2. Бенямин, Валтер. „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“. В Озарения. София: Критика и хуманизъм, 2000. 
  3. Боев, Петър. Фотографско изкуство в България (1856-1944). София: Септември, 1983.
  4. Боев, Петър. Фотографското изкуство в България (1945-1995). София: Български художник, 2000.
  5. Галибов, Зафер. Светлописите. Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839-1959). София: Международна фондация Фотографски музей, 2017.
  6. Зонтаг, Сюзън. За фотографията. София: Изток-Запад, 2013.
  7. Спасов, Орлин. „Фотографията в медиите: исторически реконструкции (от времето на Възраждането до късния социализъм)“. В Социологически проблеми, 2001, №3, с. 172-192.
  8. Agee, James and Walker Evans. Let Us Now Praise Famous Men. Boston and New York: Mariner Book, 2001.
  9. Berger, John. About Looking. New York: Vintage, 1992.
  10. Berger, John. Ways of Seeing. Penguin, 2008.
  11. Brunet, François. Photography and Literature. London: Reaktion Books, 2009.
  12. Cunningham, David, Andrew Fisher and Sas Mays (eds). Photography and Literature in the Twentieth Century. Cambridge: Cambridge Scholars Publishing, 2008.

 

 

 

 

Славянската литературна класика на екрана – Полската обществена и културна история през призмата на екранизираната литература

Едносеместриален курс

 

Преподавател: проф. дфн Панайот Карагьозов

Анотация на учебната дисциплина:

Лекционният курс “Славянската (полската) литературна класика на екрана” е предназначен за студентите от магистърската програма Литература, кино и визуална култура, студентите от специалността Славянска филология и всички студенти в хуманитар­ните магистърски програми, интересуващи се от класическата полска литература и нейните екранни реализации.

Целта на курса е в компаративен порядък и единство да представи в хронологичен план възловите моменти от обществената и културна история на Полша, тяхното отражение в класическата художествена литература и филмовите им адаптации и актуализации през 20 и 21 век.

Курсът е базиран на издържали проверката на времето творби като “Quo vadis”, “Кръстоносци” и “С огън и меч” (Хенрик Сенкевич), “Пепелища” (Стефан Жеромски), “Задушница” и “Пан Тадеуш” (Адам Мицкевич), “Сватба” (Станислав Виспянски), “Бездомни хора” и „Предпролет” (Стефан Жеромски), “Обетованата земя” (Владислав Реймонт), “Нощи и дни” (Мария Дом­бровска), “Пепел и диамант” (Йежи Анджейевски) и др. Чрез “Фараон” (Болеслав Прус) и “Quo vadis” (Х. Сенкевич) ще бъдат представени и коментирани полските художествени гледни точки към световната история, а чрез “Тютюн” (Димитър Димов) и “Обетованата земя” (Ст. Жеромски) - типологическите сходства и разлики между нашата и полска литература и кинематография.

По време на занятията ще бъдат прожектирани части от разглежданите филми и ще се обсъждат особеностите и различните типове трансформации, настъпващи при “превода” на литературните произведения на езика на киното.

Предварителни изисквания:

Участие в магистърската програма Литература, кино визуална култура и/или завършен 8 семестър на магистърска програма след средно образование Славянска филология. Изискват се базисни знания за европейската и славянската обществена и културна история.

Очаквани резултати:

Завършилите курса ще придобият умения да се ориентират в славянското културно времепространство, да сравняват оригиналния литературен материал с филмовата му адаптация и да съотнасят български художествени феномени с техни славянски и европейски съответници.

 

Учебно съдържание

Тема:

Хорариум

1

Хенри Сенчевич/ Йежи Кавалерович QuoVadis, 2001.

Християнството - основа на европейската цивилизация. Духовната сила срещу физическата и административната мощ. Опозициите власт-изкуство и изкуство-псевдоизкуство.

2

2

Хенри Сенкевич/ Александър Форд Кръстоносци, 1960.

Полша през периода на Средновековието. Еманципацията на поляците от Немския кръстоносен орден. Битката край Грунвалд през 1410 г. Възприемане на филма през 60-те години на 20 в. от полската публика.

2

3

Хенри Сенкевич/ Йежи Хофман С огън и меч, 1999.

Полша през периода на Ренесанса и барока. „Златната” шляхтишка свобода. Правото на свободно вето, изборен крал; етническа и религиозна толерантност през Ренесанса и постепенната дегенерация на полската аристокрация през периода на барока. Войните на поляците през ХVІІ в. с турци, шведи, татари и украинци.

2

4.

Адам Мицкевич/ Анджей Вайда Пан Тадеуш, 1999.

Подялбата на Полша между Русия, Австрия и Прусия. Полският литературен романтизъм и политическата му „експлоатация” през втората половина на 20 век - поемата Задушница в театъра и киното.

2

5.

Стефан Жеромски/ Анджей Вайда Пепелища, 1965 и

Станислав Виспянски/ Анджей Вайда Сватба, 1973.-

Наполеоновите войни и полското освободително движение. Разминаване на мечти и действие. Сценичните похвати в екранизацията на Сватба.

2

6

Стефан Жеромски/ Влодимеж Хаупе Бездомни хора (Доктор Юдим), 1975.

Полският литературен позитивизъм. Моралът на лекаря и човека. Ролята на интелигенцията в обществото.

2

7

Владислав Реймонт/ Анджей Вайда Обетованата земя, 1975.

Разлика между роман и сценарий. Контаминиране на романови персонажи в един филмов герой. Типологически сходства и разлики между натрупването на капитала в Полша и България. Типологически прилики и разлики с Тютюн на Димитър Димов/ Никола Корабов.

2

8

 Стефан Жеромски/ Филип Байон Предпролет, 2001.

Режимът на санацията в Полша между Двете световни войни. Митът за стъклените домове. Полският литературен и филмов партоцентризъм.

2

9

Ярослав Ивашкевич/ Анджей Вайда Госпожиците от Вилко, 1979 и Ярослав Ивашкевич/ Изабела Цивинска Любовниците от Марона, 2005.

Естетизмът на Ивашкевич.

2

10

Анджей Муларчик/ Анджей Вайда Катин, 2007.

Пактът Рибентроп-Молотов и последствията за полша и Европа. Полша по време на Втората световна война и непосредствено след войната. Истината срещу лъжата. Славяните и двата типа тоталитаризъм. Отговорността на съвременниците за миналото.

Филмът на Антони ѝкраузе Смоленск, 2016 – своеобразно продължение на Катинската трагедия?

2

11

 Йежи Анджейевски/Анджей Вайда Пепел и диамант, 1958.

Установяване на комунистически режим в Полша. Дилемите личен-обществен живот и дълг-любов.

2

12

Анджей Вайда Човекът от мрамор, 1976, Човекът от желязо, 1981 и Валенса – човек на надеждата, 2013.

Епохата на Солидарност. Обикновеният човек срещу тоталитаризма.

2

13

Творчески портрет на носителя на Оскар за 2000 г. - режисьорът Анджей Вайда.

Славянските филмови оскари.

2

14

Филмите на Роман Полански.

Холокостът в полската литература и кино (Корчак, Пианистът и др.).

2

15

Заключителна дискусия.

2

 

Семинарни занятия

 

Тема:

Хорариум

1

Защо филмираме литературната класика?

1

2

Филмираната литературна класика като актуализиране на историята.

1

3

Трилогията на Хенрик Сенкевич „С огън и меч”, „Потоп” и „Пан Володейовски” като предходник на филмовите сериали.

1

4.

Ограничените неограничени възможности на полските филмови творци в периода на социализма.

1

5.

Езоповският език на полските филми.

1

6

Преходът от литературоцентричност към киноцентричност в полската култура в средата на 20 век.

1

7

Полското кино в България.

1

8

 Ян Енглерт в ролята на отец Ередия в Осъдени души, 1975 на Д. Димов/ В. Радев.

1

9

Прилики и разлики в екранизацията на литературната класика в Полша и България.

1

10

Естетика и идеология на полското кино през 50-те и 60-те години на 20 век.

1

11

 Най-известните полски режисьори и актьори.

1

12

Ролята на полското кино за прехода от тоталитаризъм към демокрация.

1

13

Ролята на полското кино за прехода от тоталитаризъм към демокрация - продължение.

1

14

Типология на филмите за холокоста.

1

15

Защо полските филми „изчезват” от българските екрани?

1

 

Конспект за изпит

 

Въпрос

1

Християнските корени на европейската цивилизация в полската литература и киното

2

Полският поглед към културната античност

3

Политическа еманципация на поляците от немците

4.

Полша през Ренесанса и барока

5

Филмите по литературни произведения на Хенрик Сенкевич

6

Войните на Полша с казаци, турци и шведи

7

Съпротивата на поляците срещу нацизма и комунизма

8

Установяване на партоцентризъм в следвоенна Полша

9

Активна и пасивна съпротива срещу комунистическия партоцентризъм

10

Полските филми за холокоста

11

Славянските носители на нобелова награда залитература и филмови оскари

12

Периодите на Солидарност и военно положение в Полша – обикновеният човек и тоталитаризма

13

Рецепция на полската кинемотография в България

14

Литературни предходници на съвременните филмови сериали

15

Защо филмираме литературната класика?

 

Библиография

Основна:

Кшижановски, Юлиян. История на полската литература, София, 1988

Даскалов, Николай. Оспорвани шедьоври. Quo vadis, Фараон, Пепелища, София, 1994

Анджей Вайда. Киното и останалият свят. Двоен поглед, София, 2010

 

 

Допълнителна:

Film Adaptation. James Naremore, ed. New Brunswick, New Jersey: Rutgers University Press, 2000. (chapter 1: Adaptation in Theory)

Robert Stam, Alessandra Raengo. Literature and Film. A Guide to Theory and Practice of Film Adaptation. Malden, MA: Blackwell Publishers, 2005.

Marek Haltof. Polish National Cinema. New York, Oxford: Berghahn Books, 2002.

Aniko Imre. East European Cinemas. New York, London: Routledge, 2005.

Dina Iordanova. Cinema of the Other Europe. London, New York: Wallflower, 2003.

Peter Hames. The Czechoslovak New Wave. London, New York: Wallflower, 2005.

The Cinema of Andrzej Wajda. The Art of Irony and Defiance. Elzbieta Ostrowska and John Orr, eds. London, New York : Wallfower, 2003.

Ewa Mazierska. Masculinities in Polish, Czech and Slovak Cinema. New York: Berghahn Books, 2008.

Ewa Mazierska & Elzbieta Ostrowska. Women in Polish Cinema. New York: Berhahn Books, 2006.

 

 

Руският художествен авангард – кино и литература

Едносеместриален курс

 

Преподавател: д-р Галина Георгиева

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с принципите и основните практики на художествения авангард в Русия от началото на ХХ век. Акцент в курса ще е руското кино от периода и неговите водещи представители Сергей Айзенщайн, Дзига Вертов, Лев Кулешов, Александър Довженко и др. Подробно ще бъде разгледан процесът на обособяване на киното като самостоятелно изкуство, еманципирането му от литературата и театъра, и изработването на специфичен киноезик, както в теоретичен, така и в практически план. Ще се анализират възгледите за киното като основен инструмент на времето, съдържащ огромен потенциал за реалистична документалност (Дзига Вертов), както и за емоционално въздействие (Сергей Айзенщайн). Във фокус ще е кинокамерата като изразител на нова гледна точка и принципът на монтажа като свързващ несъединими компоненти. Наследството на руския авангард, наред с ключовите си постижения за практиката на киното, е значимо и с теоретичните си разработки, с опита да обособи една универсална поетика на киното – уникална, но и съизмерима с тази на останалите изкуства.

Очаквани резултати:

Студентите с интерес към киноизкуството ще придобият цялостна представа за едни от първите радикални опити за идентифициране на киното като изкуство (заменило възприемането му като цирков атракцион). Ще  се запознаят с множество ключови постижения от техническо и естетическо естество – гледни точки на камерата, планове, монтажни похвати, конструиране на сцени – които  впоследствие многократно са цитирани и използвани в историята на киното. Ще се дискутира връзката кино-политическа среда, изкуство-идеология. Така студентите наред с историческия хоризонт за мястото на руския авангард ще придобият и умения да разпознават новаторските, радикални форми на изкуство, както и връзката на изкуството със социо-политическия контекст.

Крайната оценка се формира от следните компоненти: курсова работа, устен изпит, присъствие и участие.

 

Учебно съдържание

Тема:

Хорариум

1.

Руският художествен авангард в контекста на европейския. Авангардът в Русия, Франция и Германия – типология и различия.

2

2.

Предистория на руския авангард. Първи обединения в Петербург и Москва. Обръщане на йерархията. Елитарност и кич в изкуството на неопримитивистите. Лучизмът на Ларионов. Кубофутуризъм – изкуство и език. Картина, текст и действие при кубофутуризма.

2

3.

Системата на новото изкуство. Супрематизъм и конструктивизъм. Казимир Малевич – отвъд нулата на живописта. Утопичните кули на Владимир Татлин. Идеология и философия авангарда в неговата класическа фаза. Кандински и Шагал.

2

4.

 Политизиране на естетическото и естетизиране на политическото. Бенямин, Брехт, Третяков – среща отляво. Тоталната творба.

2

5.

 Авангардът и революцията. Литературата на факта – Осип Брик, Владимир Маяковски, Сергей Третяков. Спорове за пролетарската култура. Пролеткулт и Леф. 

2

6.

 Ранното руско кино. Аз искам да бъда футурист – Маяковски като сценарист и актьор. Първите опити на Майерхолд и Кулешов. Възникване на съветската кинематография.

2

7.

 Теорията на монтажа. Лев Кулешов и неговата киношкола. Експерименти във фотографията – колажът и двойната експозиция на Александър Родченко. Филмовият плакат – синтез на образ и думи.

2

8.

Руското кино и космоса. Революционните идеи и научната фантастика. Конструктивизмът в киното. Утопия и наука: Аелита и Междупланетна революция.

2

9.

 Кино-окото на Дзига Вертов и групата Киноки. Кинохрониката – да хванеш живота внезапно. Приносът на Вертов към монтажа и разбирането му за кинокамерата като форма на нечовешка гледна точка. Човекът с кинокамерата, Домбаска симфония.

2

10.

Документалното кино.  Памет и настояще. Историческата кинохроника и изобретяването на миналото. Вертов срещу Шуб. Три песни за Ленин, Една шеста от света, Падането на династията Романови.

2

11.

Сергей Айзенщайн. От монтажа на атракционите до интелектуалното кино: Стачка, Броненосецът Потьомкин, Иван Грозни.

2

12.

Рационално и поетично. Всеволод Пудовкин и Александър Довженко. Нови изразни средства: време е за крупен план и „узрели ябълки“. Майка и Земя.

2

13.

Кино, театър, живопис. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства: Майерхолд, Тауберг, Татлин.

2

14.

Кино, литература, музика. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства: Шкловски, Ром, Шостакович, Скрябин.

2

15.

Краят на авангарда или за раждането на трагедията от духа на мюзикъла. Унификация, нормативна естетика, методът на социалистическия реализъм.

2

 

Конспект за изпит

  1. Руският художествен авангард в контекста на европейския. Авангардът в Русия, Франция и Германия – типология и различия.
  2. Системата на новото изкуство. Супрематизъм и конструктивизъм. Идеология и философия на авангарда в неговата класическа фаза.
  3. Предистория на руския авангард. Първи обединения в Петербург и Москва.
  4. Политизиране на естетическото и естетизиране на политическото. Тоталната творба.
  5. Авангардът и революцията. Литературата на факта. Спорове за пролетарската култура.
  6. Ранното руско кино. Възникване на съветската кинематография. Първите опити на Майерхолд и Кулешов.
  7. Теорията на монтажа. Експерименти във фотографията. Филмовият плакат.
  8. Руското кино и космоса. Революционните идеи и научната фантастика.
  9. Кино-окото на Дзига Вертов и групата Киноки. Кинохрониката. Кинокамерата и монтажът.
  10. Документалното кино. Историческата кинохроника и изобретяването на миналото. Вертов срещу Шуб.
  11. Сергей Айзенщайн. От монтажа на атракционите до интелектуалното кино.
  12. Рационално и поетично. Нови изразни средства: Всеволод Пудовкин и Александър Довженко.
  13. Кино, театър, живопис. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства.
  14. Кино, литература, музика. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства.
  15. Краят на авангарда. Унификация и нормативна естетика – методът на социалистическия реализъм.

Библиография

  1. Андрейков, Т. История на киното. Т. 1-2, Колибри, 2004.
  2. Бенямин, В. Художественото произведение в епохата неговата техническа възпроизводимост. – В: Озарения. С., 2000.
  3. Богданов, А. Вопросы социализма. М., 1990.
  4. Богданов, А. О художественном наследстве. – В: Эстетическое самосознание русской культуры. 20-е годы XX века. М., 2003.
  5. Богданов, А. “Пути пролетарского творчества (Тезисы)”. http://www.aptechka.agava.ru/statyi/teoriya/manifest/proletculthtml
  6. Богданов, А. Тектология. Всеобщая органнизационная наука. М., 1989.
  7. Брик, О. Ближе к факту. – Новый леф, 1927, № 2.
  8. Брик, О. Против “творческой” личности. – Новый леф, 1928 , № 2.
  9. Брик, О. Фиксация факта. – Новый леф, 1927, № 11-12.
  10. Брик, О. Т. н. “формальный метод”. – Леф, 1923, № 1.
  11. Бурдийо, П. Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле. С., 2004.
  12. Бурдийо, П. Социално пространство и символна власт. – В: Пиер Бурдийо. Казани неща. С., 1993.
  13. Бухарин, Н. Революция и культура. М. 1993.
  14. Вайл, П. и А. Генис. 60-е. Мир советского человека. М., 1998.
  15. Георгиева, Г. Авангард и соцреализъм. Проблемът за лириката в Русия през периода 1917-1934
  16. Георгиева, Г. Виктор Шкловски и Дзига Вертов в един формалистичен сценарий. Извънлитературното. Парадигма, 2012.
  17. Георгиева, Г. „Литературата на факта" и документалното кино (върху работи на Осип Брик и Дзига Вертов)
  18. https://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/literaturata.htm
  19. Георгиева, Г. Винаги вече отложеното време на авангарда: литературните възгледи на Лев Троцки
  20. https://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/vinagi.htm
  21. Георгиева, Г. "Авторът като производител" по Валтер Бенямин И Алексей Гастев
  22. https://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/avtoryt.htm
  23. Голомшток, И. Тоталитарное искусство. М., 1994.
  24. Гройс, Б. Борьба против музея или демонстрация искусства в тоталитарном пространстве. – http://azbuka.gif.ru/critics/grois-borba-s-muzeyami.
  25. Гройс, Б. Происхождение социалистического реализма из духа русского авангарда. – Вопросы литературы, 1991, №1.
  26. Гройс, Б. Сталинизмът като естетически феномен. – Факел, 1992, № 5-6.
  27. Громов, Е. Сталин: пути эстетического утилитаризма. – Вопросы литературы, 1992, вып. І.
  28. Гюнтер, Х. Железная гармония. (Государство как тотальное
  29. произведение искусства). – Вопросы литературы. 1992, вып І.
  30. Добренко, Е. Метафора Власти: литература сталинской епохи в историческом освещении. Мюнхен, 1993.
  31. Добренко, Е. Формовка советского писателя: социальные и эстетические истоки советской литературной культуры. СПб., 1999.
  32. Добренко, Е. Формовка советского читателя: социальные и эстетические предпосылки рецепции советской литературы. СПб., 1997.
  33. Жаккар, Ж.-Ф. Даниил Хармс и конец русского авангарда. СПб, 1995.
  34. Жданов, А. Советская литература – самая идейная, самая передавая
  35. литература в мире. Речь на Первом Всесоюзном съезде советских писателей 17 августа 1934 года. М., 1953.
  36. Казакова, С. Руски модернизъм. Шумен, 1993.
  37. Кьосев, Ал. “Сън” на Вапцаров и голямото сънуване на левицата. – http://liternet.bg/publish4/akiossev/synhtm.
  38. Ленин, В. Партийная организация и партийная литература. – В: В. Ленин. Полн. собр. соч., т. 12.
  39. Луначарский, А. Социалистический реализм. – В: А. Луначарский. Литература нового мира. Обзоры, очерки, теория. М., 1982.
  40. Манхейм, К. Идеология и утопия. – В: Диагноз нашего времени. М., 1994.
  41. Марков, В. История русского футуризма. СПб., 2000.
  42. Маяковский, В. Вас не понимают рабочие и крестьяне. – В: В. Маяковский. Избранные произведения. М., 1969.
  43. Маяковский, В. Как делать стихи. – В: В. Маяковский. Избранные произведения. М., 1969.
  44. Маяковский, В. и Брик, О. Наша словесная основа. – Леф, 1923, № 1.
  45. Попов, Ч. Тоталитарното изкуство. Идеология, организация, практика. С., 2002.
  46. Пощечина общественному вкусу. – В: Руска модерна поезия. Велико Търново, 1995.
  47. Рыклин, М. Тело террора. – Вопросы литературы, 1992, вып. І.
  48. Слово как таковое. – В: Руска модерна поезия. Велико Търново, 1995.
  49. Советское богатство: статьи о культуре, литературе и кино. СПб, 2002.
  50. Тодоров, Вл. Адамов комплекс. С., 1991.
  51. Тодоров, Вл. Алегорията като машина на властта. – Критика и хуманизъм, 1991, № 2.
  52. Тодоров, Цв. На предела. С., 1991.
  53. Третьяков, С. Откуда и куда (перспективы футуризма). – Леф, 1923, № 1.
  54. Третьяков, С. Что произошло в пролетлитературе. – Новый леф, 1928, № 6.
  55. Троцки, Л. Литература и революция. М., 1991.
  56. Тынянов Ю. Литературный факт. – В: Ю. Тынянов. Поэтика. История литературы. Кино. М., 1977.
  57. Харджиев, Н. Статьи об авангарде в 2-х т. М., 1997.
  58. Шкловски, В. Изкуството като похват. – В: “Руски формализъм (ОПОЯЗ)”, Шумен, 1996.
  59. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
  60. Ямполски Михаил Език - тяло - случай. Киното и търсенето на смисъла. Пергамен: София, 2014.
  61. Benjamin, W. “Author as Producer” in: W. Benjamin Understanding Brecht. London: Verso, 1983.
  62. Bürger, Peter. Theory of the Avant-Garde. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1984.
  63. Schulte-Sasse, Jochen “Theory of Modernism versus Theory of the Avant-Garde” in: Peter Bürger, Theory of the Avant-Garde. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1984.
  64. Todorov, Vladislav Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination, Binghamton: State University of New York Press, 1994.

Специфика на жанровия език в литературата и киното

Едносеместриален курс

 

Преподавател: проф. дфн Боян Биолчев

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с правилата и особеностите на творческия процес при преобразуването на литературното произведение във филмово. Ще бъдат анализирани спецификите на повествователни литературни жанрове, най-непосредствено свързани с киното и съответно елементите на драматургичната структура и изграждането на филмовото повествование и действие. Студентите се запознават и с правилата на сценарното писане.

В практическия дял на курса студентите гледат и анализират филми по литературни произведения, след което изпълняват конкретни задачи. Всеки студент разработва и представя свой курсов проект.

Очаквани резултати:

Усещане за спецификата на творческия процес, в който литературата се
визуализира, а киното се стреми към нейната психологическа и емоционална
обемност. Ясна представа за филмовото строителство и технологии на кадрово
и епизодно мислене.

 

Учебно съдържание

Тема:

Хорариум

1.

Специфика на литературното повествование

2

2.

Особености на филмовата драматургия

2

3.

Жанрът в литературата и в киното

2

4.

Филмовият сценарий – между литературата и киното

2

5.

Историческо развитие на филмовите изразни средства с оглед на писането на сценарий

2

6.

Основни структурни съставки на филмовия разказ

2

7.

Основни градивни единици на сценария – сцена и епизод

2

8.

Етапи в изграждането на един сценарий

2

9.

Филмовият сюжет и видове филмово повествование

2

10.

Драматургичният конфликт – композиционна структура и жанрови видоизменения

2

11.

Време и място на филмовото действие

2

12.

Жанрът и изграждането на идентичност на персонажите

2

13.

Главни и второстепенни персонажи във филма

2

14.

Речта на персонажите – реплика, диалог, глас зад кадър, вътрешен монолог

2

15.

Пътят на готовия сценарий към екрана

2

 

Изпит

 

Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа, свързана с учебния план на курса и отговаряща на определени изисквания. На устния изпит всеки студент представя своята разработка по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.

 

Библиография

  1. Семерджиев, Станислав. Кратка история на световната киносценаристика. Том 1. София: Интерпрес, 1994
  2. Фийлд, Сид. Киносценарият. Основи на киносценаристиката. София: Колибри, 2016
  3. Христова, Светла. Да напишем киносценарий (Теоретико-практически аспекти на кинодраматургията). София: НБУ, 2003