Специалности

 

 

Поправителна сесия за студентите редовно обучение - август/септември 2024 г.

 

Катедра по български език

Катедра по българска литература

Катедра по кирилометодиевистика

Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание

Катедра по теория на литературата

Катедра по славянско езикознание

Катедра по славянски литератури

Катедра по руски език

Катедра по руска литература

Катедра по методика

 

Руски език в други факултети

 

 

 

Details

Category: Специалности

 

 

НА ВНИМАНИЕТО НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТИТЕ:

 

• „Българска филология“, редовно обучение, завършващи втори курс през учебната 2022–2023 г.
• „Българска филология“, задочно обучение, завършващи втори курс през учебната 2022–2023 г.
• „Славянска филология“, редовно обучение, завършващи втори курс през учебната 2022–2023 г.

 

Уважаеми колеги,

 

Имате възможността да се запишете в обучителен модул за придобиване на професионална квалификация „Учител по български език и литература“.

Записването става със заявление, което се изпраща на имейл: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  до 10.10.2023 г.

 

Заявление за записване

 

 

 

 

Details

Category: Специалности

 

 

ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАЩИТИ НА ДИПЛОМНИ РАБОТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „МАГИСТЪР”

 

Правилата са приети на заседание на Катедрата по славянско езикознание с Протокол № 1 от 24.09.2015 г.

Настоящите правила се основават на изискванията на Закона за висшето образование и са съобразени с общите правила за дипломиране според Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Климент Охридски” (чл. 170) и Правилника за образователните дейности в СУ „Св. Климент Охридски” (чл. 48-52).

 

I.    Защита на дипломна работа в образователно-квалификационна степен „магистър”

 

Обучението на студентите в образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността Славянска филология завършва със защита на дипломна работа и полагане на държавен изпит, обхващащ изучавания материал по задължителни фундаментални дисциплини, съобразно спецификата на специалността.

1. Студентите, подготвящи се за разработване на дипломна работа, подават молба до ръководителя на катедрата за определяне на темата и научния ръководител (Вж. Приложение 1 Молба).

2. Темите, по които студентите могат да разработят дипломна работа, трябва да съответстват на професионалните направления, по които се обучават.

3. След разработването, утвърдената от научния ръководител дипломна работа се представя в катедрата за обсъждане преди датата на защитата (Вж. Приложение 2 Основни организационни стъпки и срокове). Към дипломната работа дипломантът прилага декларация, че работата е резултат на собствен труд (Вж. Приложение 3 Декларация).

4. Дипломната работа се рецензира от преподавател, определен с решение на катедрата, отговаряща за обучението по съответната специалност, а предложенията за външни рецензенти се утвърждават от ръководителя на основното звено.

5.    Катедрата, отговаряща за обучението по специалността или магистърската програма, води общ регистър на защитените дипломни работи, който съдържа темата, името и факултетния номер на дипломанта, името на научния ръководител, датата на защита.

6. До полагане на държавни изпити и защита на дипломна работа се допуска студент, който е изпълнил задълженията си по учебен план – семестриално завършил с успешно положени всички семестриални изпити в определените за обучението срокове.

7. (1) Студенти, които не са защитили дипломна работа на първа и втора държавна изпитна сесия, имат право на еднократно явяване на две последователни сесии не по-късно от 2 години от семестриалното завършване.

(2) Разрешение за защита на дипломна работа в двугодишния срок се получава по преценка на декана и след справка за статута на студента от инспектора по административното му обслужване към съответния факултет. При изтичане на срока студентите се отстраняват със заповед на ректора.

             (3) Отстранените със заповед на ректора могат да възстановят права за допускане до защита на дипломна работа по преценка и със заповед на ректора. На лицата, които възстановяват правата си в 4-годишен срок от семестриалното завършване, може да се разреши еднократно да се явят на държавна изпитна сесия – първа и втора, в рамките на 1 учебна година по учебния план на специалността, в която са се обучавали. Еднократното разрешение за допускане до защита става със заповед на ректора и след заплащане на сума, равна на една семестриална такса.

(4) След изтичане на 4-годишния срок от семестриалното завършване, отстранени студенти могат да възстановят студентски права само по условията на действащия в годината на възстановяването Правилник за прием на студенти.

(5) Възстановяването на студентски права по предходната точка става със заповед на ректора и само по действащия в годината на възстановяване учебен план на съответната специалност.

(6) При възстановяване на студентски права, с изключение на случаите по т.(3), се заплаща такса за възстановяване, определена със заповед на ректора.

7. Защитата на дипломната работа е публична и на нея могат да присъстват други студенти, преподаватели и външни за Университета лица.

 

II. Изисквания към съдържанието и оформлението на дипломната работа (Вж. Приложение 4 Изисквания)

 

Дипломната работа е самостоятелно научно изследване, целящо да демонстрира знанията и уменията на автора да решава самостоятелно важни теоретични или приложно-практически проблеми.

Дипломни работи, които не отговарят в задоволителна степен на стандартните изисквания, не се допускат до защита от научния ръководител.

При допускане до защита дипломната работа се подписва от научния ръководител, което удостоверява, че тя отговаря на поставените формални и съдържателни изисквания.

 

III. Научен ръководител

 

Научните ръководства на дипломните работи се осъществяват от хабилитирани преподаватели, а при липса на възможност – от нехабилитирани преподаватели с образователната и научна степен „доктор”.

Научният ръководител насочва конкретната работа, следи за съответствието на дипломната работа с утвърдените изисквания, консултира дипломанта, оказва помощ при информационното осигуряване, прави препоръки към работата и следи за тяхното изпълнение.

 

IV. Държавна комисия за защита на дипломните работи

 

Защитата на дипломните работи се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователно-научна степен "доктор".

Функциите и отговорностите на държавната комисия са следните:

–  да изслуша кратко експозе на дипломанта по темата на дипломната работа;

–  да изслуша рецензията за дипломната работа, както и кратко становище на научния ръководител;

–  да задава допълнителни въпроси за устен отговор на дипломанта по темата;

–  да изслуша устните отговори на дипломантите по зададените в рецензията и извън нея въпроси;

–  да даде оценка за качеството на дипломната работа и защитата й от дипломанта.

 

V.    Подготовка за защитата на дипломната работа

 

Предварителната подготовка за защита на дипломната работа включва два етапа: изготвяне на експозе и подготовка на отговорите по критичните бележки и зададените въпроси от рецензента.

Експозето(в обем от 3-4 страници) е кратко, ясно и целенасочено представяне на изложението на дипломната работа. Съдържа следните основни компоненти:

–   Кратко официално обръщение към държавна изпитна комисия:

Уважаеми Г-н Председател,

Уважаеми членове на Държавната изпитна комисия,

Колеги и гости,

Темата на дипломната работа…;

–    Представяне на дипломната работа: мотиви за избор на темата; цели и задачи, структурата и съдържание на изследването; приносни моменти и изводи, до които е достигнал дипломантът в хода на изследователското си търсене.

Вторият етап включва подготовката на отговори по критичните бележки и по въпросите, поставени от рецензента. Успешно направената подготовка за защита, увереността и убедителността при представянето на разработката, са определящи условия за получаване на висока оценка.

 

VI.    Процедура по защита и представяне на дипломната работа

 

Публичната защита на дипломната работа е финалът на продължителната дейност по разработването ѝ. Процедурата и редът на защитата са следните:

1. Председателят на държавната комисия представя състава ѝ,  обявява започването на  защитата и съобщава името на първия дипломант;

2. Дипломантът запознава държавната комисия и гостите с експозето си. Препоръчва се дипломантът да не чете експозето на дипломната работа (въпреки че текстът може да бъде предварително написан), а да говори;

3. Рецензентът прочита рецензията си (ако той отсъства, това прави председателят на държавната комисия или някой от нейните членове);

4. Членовете на държавната комисия задават въпроси на дипломанта. Въпросите могат да са разнообразни и да засягат както непосредствено съдържанието на разработката, така и близки по отношение на съдържанието на работата теоретични и практически проблеми;

5. Дипломантът трябва да даде кратки, но съдържателни и аргументирани отговори;

6. По време на провеждането на защитата на дипломните работи се допуска единствено използване на технически средства, които подпомагат онагледяването при представянето на дипломната работа;

7. Председателят на комисията обявява приключването на дискусията и отправя покана към следващия в протокола дипломант да защити дипломната си работа.

 

VII.    Критерии за оценка и оценяване на дипломната работа

 

1. Последният етап от провеждането на защитата е оценяването на дипломната работа. В него участват държавната  комисия, научният ръководител и рецензентът. Оценява се както съдържанието и оформлението на работата, така и умението на дипломанта да мисли самостоятелно и аргументирано да обяснява своите идеи, изводи и предложения.

2. Основните критерии, по които се оценява дипломната работа, са:

• постигнати изследователски резултати;
• актуалност и значимост на темата;
• познания по избрания въпрос: пълнота, точност и прецизност на критическия    преглед на литературата по темата;
• убедителност при формулирането на научните проблеми;
• адекватност на използваните методи за изследване;
• компетентност при анализиране на изследователските резултати;
• логичност в структурата на изложението;
• стил и език на изложението;
• коректност при цитирането.

           3. В случай, че в дипломната работа се открият текстове, заимствани от други автори (вкл. и от дипломни работи и дисертации), които не са цитирани, тя се оценява с оценка “Слаб”.

         4.След като изслуша всички дипломанти, включени в изпитния протокол, държавната изпитна комисия провежда закрито заседание за окончателното определяне на оценките. Членовете на държавната комисия подготвят предварителните си оценки за всеки дипломант и изразяват съгласие или несъгласие с предварителната оценка, предложена от рецензента. При равен брой гласове, застъпващи различни оценки, мнението на председателя на комисията е решаващо.

  5. Защитата на дипломни работи се оценява по шестобална система, която включва: "Отличен" (6,00), "Много добър" (5,00), "Добър" (4,00), "Среден" (3,00) и "Слаб" (2,00). За успешно защитена дипломна работа се смята тази, оценена най-малко със "Среден" (3,00).

  6. След обявяването на резултатите от проведената защита на дипломните работи, председателят на държавната комисия (или член на комисията) попълва изпитния протокол и внася оценките в студентските книжки. Протоколът и студентските книжки се подписват от председателя и от членовете на държавната комисия.

 

 

Details

Category: Специалности

 

СИД –  Приключения на чувствата във възрожденската литература

 

Задочно обучение – летен семестър (януари-февруари 2018)

(Курс за 2, 3 и 4 курс БФ)

Доц. д-р Надежда Александрова

 

Курсът има за цел да представи трансформационни процеси по отношение на представите за дадени емоции и тяхната изява в българската литература през XVIII-XIX век. Срамът и гордостта, смехът и плачът, приятелството и враждуването, любовта и омразата, ще бъдат осмислени както в бинарната си съотносимост, така и релативизирането им в епохата на модерността.

Курсът е изграден тематично. Всяко занятие се разделя на две части: теоретичен апарат от текстове относно представата за дадена емоция в европейската философия и частен случай на проява на емоцията в текст от литературата на Възраждането. Смисълът от приключението да се съчетават теорията и частните случаи е да се опознае историята на поведенчески феномени, зародили се или циркулиращи в европейската култура, които са пренесени в османския (и в частност в българския) контекст и адаптирани, за да станат норма в националната култура.

 

1.      Що е емоция? История и употреби на понятието

2.      Срамът и вината като стратегии за утвърждаване на българската народност през Възраждането

3.      Произход и употреби на плача във възрожденската литература

4.      Любовта - типология на чувството в европейски и балкански контекст

5.      Европейският сантиментализъм - популярни романи османския контекст на XIX. век

6.      Смехът като оръжие и разоръжаване. Възрожденската сатирична преса

7.      Емоции и писма – културата на епистоларното общуване през XIX век

8.      Приятелството – между ползата, достлука и идеологическото братство

9.      Емоциите и „женския въпрос” през XIX век.

10.  Храна и емоции  през XIX век.

11.  Театрални емоции – историческите драми през Възраждането

12. „Чия е тази песен?” мигриращи музикални мотиви в културата на Възраждането

13.  Геометрия на интимността в литературните салоните на следосвобожденския XIX век

14.  Докъде се простира любовта към родината – пътеписни приключения

15.  Представяне на курсови работи

 

Details

Category: Специалности