Специалности

Бакалавърски програми

 


book-apple В специалността Руска филология се подготвят филолози русисти, които могат да работят като учители по руски език и литература, преподаватели във висши училища, кореспонденти, преводачи, научни работници, екскурзоводи, възпитатели, секретари в сферата на административното обслужванеи др.

 

Обучението е двустепенно. След осмия семестър се придобива бакалавърска степен чрез полагане на държавен изпит, а след десетия - магистърска степен с направления:

 

• ЕЗИКОЗНАНИЕ

 

• ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

 

Получаването на учителска правоспособност е предвидено в рамките на бакалавърската степен, без да е задължително, тъй като професионалната квалификация включва три направления:

 

• УЧИТЕЛ ПО РУСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

 

• ПРЕВОДАЧ С РУСКИ ЕЗИК

 

• РУСКИ ЕЗИК В ДЕЛОВАТА СФЕРА

 

РУСКА ФИЛОЛОГИЯ — магистърска степен

 

Обучението за получаване на образователно-квалификационна степен МАГИСТЪР могат да продължат студенти, доказали способност за по-нататъшна специализация в областта на филологическите науки. По време на следването и при подготовката на магистърската работа студентите трябва да покажат, че са придобили по-задълбочени знания по специалността и са в състояние да работят самостоятелно въз основа на научни принципи по проблеми на основната си специалност.

 

Образованието си за получаване на магистърска степен по специалността Руска филология продължават студентите, които имат:

 

1. Диплома за образователно-квалификационна степен бакалавър - с общ успех не по-нисък от мн. добър 4,50.

2. Общ успех не по-нисък от мн. добър 5,00 от положените в бакалавърската степен изпити по дисциплините, свързани със специализацията на магистърската степен.

3. Положени изпити с успех мн. добър 5,00 по три от избираемите дисциплини, свързани със специализацията на магистърската степен.

 

 

Разписание на часовете - летен семестър на учебната 2023/2024 г.

 

 

Програми за писмен държавен изпит на специалност РУСКА ФИЛОЛОГИЯ

 

 - Съвременен руски език

-  Руска литература

 

 

 

 

 

 

Учебна година: 2023/2024

Катедра по руски език

Семестър: зимен

 

Дата

Час

Зала

Специалност

Курс

Дисциплина

Преподавател

21.01.24

10 ч.

134 А

Туризъм

2

Руски език като първи чужд

Доц. д-р Цветана Ралева

25.01.24

13 ч.

127

Туризъм

1

Руски език като втори чужд

Гл. ас. д-р Владимир Манчев

06.02.24

11 ч.

134 А

Туризъм

2

Руски език като втори чужд

Доц. д-р Ценка Такова

25.01.24

13.30 ч.

126

Туризъм

3

Руски език като втори чужд

 

Ас. Виктория Недялкова

23.01.24

12 ч.

126

Туризъм

4

Руски език като втори чужд

Проф. д-р Илка Бирова

22.01.24

09 ч.

127

Сборна група, ФКНФ

2,3,4

„Втори език – руски, ниво А.1.1.“

Доц. д-р Красимира Петрова

29.01.24

14.30 ч.

125

Сборна група, ФКНФ

2,3,4

„Втори език – руски, ниво А.2.1.“

Гл. ас. д-р Марианна Конова

24.01.24

11.30 ч.

127

Сборна група, ФКНФ

2,3,4

„Втори език – руски, ниво B.1.1.“

Доц. д-р Красимира Петрова

 

 

 

 

Руски език в сферата на хуманитарните науки

 

Специалност: Докторантско училище

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

 

15 ч. лекции

15 ч. упр.

Кредити – 5

Форма на заключителен контрол – изпит

 

Анотация

 

Курсът по руски език е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки, които имат начално ниво на владеене на руски език.

            Основна цел на курса е формирането на умения за ползване на рускоезична литература по различни хуманитарни науки (история, етнология, философия, политология, лингвистика и др.). Предвижда се аналитично четене на руски текстове от научен стил, както и превод от руски на български език. Подборът на темите и текстовете ще се осъществява според интересите и потребностите на участниците в курса.

Друга цел на курса е запознаването с определен корпус от “общонаучни речеви клишета” (Кулпина 2007: 226- 258), необходими при създаването на писмен научен текст на руски език и за формирането на основни речеви комуникативни компетенции.

За усвояването на граматичната система на руския език в програмата на курса се включват основни въпроси на руската граматика, като специално внимание се отделя на руския синтаксис (преди всичко на характерните за научния стил синтактични конструкции).

 

Форми и методи на оценяване:

  1. Писмен изпит (лексико-граматичен тест; анотация или резюме на руски език на избрана от докторанта ктига);
  2. Устен изпит: превод от руски на български език на оригинален руски текст; лексико-граматичен анализ на текста; разговор по темата на избраната за превод книга/ статия, както и по темата на дисертацията.
  3. Представяне на писмен превод от руски на български език на научен текст (30 с.).

При формирането на оценката се отчита и:

-         отговор на допълнителни въпроси от програмата на курса;

-         степента на участие на докторанта в работата по време на семинарните занятия, изпълнението на зададените домашни упражнения, резултатите от текущия контрол.

 

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да ползват специализирана научна литература на руски език; да създават научен текст на руски език; да водят разговор върху проблеми от сферата на научно-изследователската им работа.

 

Предварителни изисквания:

Начално ниво на владеене на руски език.

 

Съдържание на дисциплината:

Основната част на курса по практически руски език включва аналитично четене на избрани оригинални руски научни текстове и техния превод на български език. Критериите при подбора на текстовете са: информативност, проблемност, репрезентативност на предвидения в учебната програма лексико-граматичен материал. В програмата на семинарните занятия този вид аудиторна работа се формулира най-общо (без посочване на темата на текста) като: Четене, превод и лексико-граматичен анализ на текст.

Вторият компонент от съдържанието на всяко семинарно занятие е разглеждането на въпроси на руската граматика. Този вид аудиторна работа в програмата се означава : Граматика, като се посочват избраните теми.

 

Семинарни упражнения

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Знакомство. Речевой этикет. Немного о себе.

Грамматика: Общая характеристика грамматического строя русского языка.

Имя существительное. Род. Число. Падеж.

2 ч.

2.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Основные значения падежей. Склонение существительных в ед. ч.

2 ч.

3.

Чтение, перевод и лексико- грамматический анализ текста.

Грамматика: Основные значения падежей (продолжение). Склонение существительных во

мн. ч.

2 ч.

4.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Местоимения. Склонение.

2 ч.

5.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Имя числительное: особенности склонения и сочетаемости.

2 ч.

6.

Чтение, перевод и лексико- грамматический анализ текста.

Грамматика: Глагол. Вид и время. Спряжение.

2 ч.

7.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Глаголы движения. Наклонение. Залог.

2 ч.

8.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Постановка научной проблемы. Описание объекта исследования.

2 ч.

9.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Изложение научных взглядов. Средства формирования дискурса и скрепления текста.

2 ч.

10.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Ссылки на другие высказывания, традиции, события, явления.

2 ч.

11.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Общенаучные речевые клише: Выводы.

2 ч.

12.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Простое предложение. Второстепенные члены предложения.

2 ч.

13.

Чтение, перевод и лексико- грамматический анализ текста.

Грамматика: Простое предложение. Обособленные второстепенные члены предложения.

2 ч.

14.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Сложные предложения. Подчинительные союзы.

2 ч.

15.

Чтение, перевод и лексико-грамматический анализ текста.

Грамматика: Сложные предложения. Подчинительные союзы (продолжение).

2 ч.

 

Съставил програмата: доц. д-р Събка Богданова

 

 


Литература:

 

Аверьянова Г. Н. История России в зеркале русского языка. Книга для чтения. М., 2008.

Баско. Н. В. Знакомимся с русскими традициями и жизнью россиян. М., 2007.

Белик А. А. Культурология. Антропологические теории культур.Учебное пособие. М., 2000.

Бернщейн С. Българско-руски речник. М., 1975.

Бондарь Н. и.И., Лугин С. А. Как спросить? Как сказать? Пособие по развитию речи для изучающих русский язык как иностранный. М., 2006.

Боянова Н., Пенчева А. Русский язык в сфере туризма. С., 2002.

Вьюнов Ю. А. Слово о русских. М., 2002.

Гочева Е, Л. Гочева. Практическа руска граматика с упражнения и отговори. С., 2007.

Гочева Е, Л. Гочева. Руската граматика в 348 упражнения. С., 2008.

Димитрова Ст. Кратка руска граматика. С., 1997.

Дерягина С. И., Мартыненко Е. В. и др. В газетах пишут… М., 2008.

Зеленин Д. К. Восточнославянская этнология. М., 1991.

Кузнецов А. Л., Кожевникова М. Н. и др. Из истории русской культуры. М., 2007.

Кулибина Н. В. Читаем стихи русских поэтов. Пособие по обучению чтению художественной литературы. Санкт-Петербург, 2008.

Курлова И. Приключения иностранцев в России. М., 2009.

Кузнецов С. Большой толковый словарь русского языка. Спб, 2000.

Кульпина В. Г. Польско-русский общенаучный словарь. М., 2007.

Липовска А., Цочева Е., Гочева Л. Руски език-самоучител в диалози. С., 2004

Ненкова Т., Н. Ковачева. Практическая грамматика русского языка. С., 1999.

Ненкова Т. Практическая грамматика русского языка. Синтаксис. С., 2002.

Нов руско-български речник. С., 2004.

Ожегов С. И. Словарь русского языкаМ., 1973.

Ревякина Л. История России VI-XX вв. С., 2003.

Руско-български речник.Т. I, T II. С., 1986.

Сафонова В., Зуева П. В водовороте российских СМИ. М., 2009.

Сергеева А. Русские: стереотипы поведения, традиции, ментальность. М., 2008.

Серебряный век России. Книга для чтения. С., 1994.

Скороходов Л., Хорохордина О. Окно в Россию. Ч. I, Ч. II. Санкт-Петербург, 2009; 20010.

Хрестоматия по культурологии. Учебное пособие. М., 1998.

Шанский Н. М., Боброва Т. А. Снова в мире слова. М., 2001.

Шанский Н. М. Лингвистические детективы. М., 2006.

 

 

Катедра по руски език – руски език в други факултети

Семестър: летен

Учебна година: 2021/2022

 

 

ДАТА

ЧАС

ЗАЛА

СПЕЦИАЛНОСТ

КУРС

ДИСЦИПЛИНА

ПРЕПОДАВАТЕЛ

 

20.06.2022

 

09 ч.

 

124

Сборна група, ФКНФ

2,3,4

Втори език, руски - А.1.2

Доц. д-р Красимира Петрова

 

16.06.2022

 

10 ч.

127

Сборна група, ФКНФ

2,3,4

Втори език, руски - А.2.2

Хон. ас. Людмила Павлова

14.06.2022

14 ч.

124

„Туризъм“, ГГФ

1

„Руски език като втори чужд“

Хон. ас. Виолета Миланова

13.06.2022

17.30 ч.

124

„Туризъм“, ГГФ

2

„Руски език като втори чужд“

Хон. доц. Ценка Такова

22.06.2022

 

 

 

12 ч.

125

„Туризъм“, ГГФ

4

„Руски език като втори чужд“

Гл. ас. д-р Владимир Манчев

14.06.2022

10 ч.

127

„Социални дейности“

2

Руски език

Хон. ас. Любомир Жилев

СВЕТЦИ И СВЯТОСТ В SLAVIA ORTHODOXA

 

 

Доц. д-р Илиана Чекова

 

  1. Светци и святост в славяно-византийския ареал. Типология на светците и житията в Slavia Orthodoxa: в средновековна България, Рус и Сърбия. Светци, святост и жития – аспекти на изучаването им в медиевистиката и агиологията. Староруски агиологични модели.
  2. Светци мъченици в Slavia Orthodoxa.
  3. Светци отшелници в Slavia Orthodoxa.
  4. Светци просветители на славяните.
  5. Светци князе в Slavia Orthodoxa.
  6. Жени светици в Slavia Orthodoxa.
  7. Светци и святост във фолклора, народни култове в Slavia Orthodoxa.
  8. Светци и святост в църковната живопис на Slavia Orthodoxa.

 

Литература

Ангушева-Тиханова А. Култовете към жените-светици в средновековна България: два компаративни прочита. – Старобългарска литература, кн. 48, 2013, 129-156.

Атанасова Д. Mъченици, текстове, контексти. С., 2008.

      Атанасова, Д. Реторика на историчното. С., 2015.

Библиотека литературы Древней Руси. Т. 1 – 10. СПб. 1997 – 1999.

Билярски, И. Покровители на царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. С., 2004.

Бичков, В. Под покрова на света София. С., 2006.

      Браун, П. Култът към светците. Възход и функции на латинското християнство. С., 2000.

Вачева А., Боева Л. Древнерусская литература. Хрестоматия. С., 1992.

Велинова, В. Климент Охридски. Учителят и творецът. С., 1995.

Гладкова, О. В. О славянорусской агиографии. Очерки. М., 2008.

Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. С., 2006.

Дагрон, Ж. Императорът и свещеникът. Етюд върху византийския „цезаропапизъм „. С., 2006.

Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител.С., 1947, С., 1990.

Жени светици в източното православие. Съст., превод. Е. Томова, Кл. Иванова. С., 1994.

Живов В. Светостта. Кратък речник на агиографските термини. С., 2002.

Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008.

Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; Хронология и типология; Критика и апология на славянското мъченичество. С., 2006.

Кирило-Mетодиевска енциклопедия. т. І, С., 1985, т. ІІ, 1995, т. ІІІ, 2003, т. ІV, 2003.

Павлова 2008: Павлова, Р. Восточнославянские святые в южнославянской письменности ХІІІ–XIV вв. Halle (Saale) 2008.

Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII век. С., 1990.

Петканова, Д. Средновековна литературна символика. С., 2000.

Свети Климент Охридски, Слова и служби. Съст. П. Петков, И. Христова-Шомова и А.-М. Тотоманова. С., 2008.

Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993.

Прохоров, Г. М. Святые в истории Руси X–XVIII веков. – ТОДРЛ. Т. 54. СПб., 2003, 78–98.

Ранчин, А. М. Вертоград златословный. Древнерусская книжность в интерпретациях, разборах и комментариях. М., 2007.

Ризос, Д. Агиология. С., 1993.

Сендерович, С. Я. Георгий Победоносец в русской культуре: Страницы истории. М., 2002.

Серебрянский Н. Древнерусские княжеские жития. Обзор редакций и тексты. М. 1915.

Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Топоров А. Н. Святость и святые в русской духовной культуре. Т. I. (Первый век христианства на Руси.) М., 1995; Т. II, (Три века христианства на Руси (XII-XIV в.)) М., 1998.

Успенский Б. А. Филологические разыскания в области славянских древностей (Реликты язычества в восточнославянском культе Николая Мирликийского) М., 1982.

Федотов Г.П. Святые Древней Руси. М., 1990.

Флоря, Б. Н., А. А. Турилов, С. А. Иванов. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб., 2000.

Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. Ред. колегия: А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова. С., 2008.

Чекова И. Образи на светостта в Киевска Русия от XI век.- В: Култ и обредност, Годишник на асоциация „Онгъл” С., 2001.

Чекова И. Змей, князь и мудрая дева-целительница в житийной „Повести о Петре и Февронии Муромских”. – В: Мир житий. О. В. Гладкова (отв. ред.), М., 2002, 181–192.

Чекова И. Първите староруски князе светци (Образи, символика, типология). С., 2013 (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”).

Чекова И. Изображения на източнославянски светци в български храмове през Средновековието и Възраждането. – Старобългарска литература, кн. 48 (Светци и свети места на Балканите, т. 2), 2013, 286–310.

Чекова И. Княз Йоан Владимир и литературната типология на образите на князете мъченици. – В: Црквене студије, Годишњак Центра за црквене студије. Т. 13, Ниш 2016, 53-72.   http://crkvenestudije.rs/wp-content/uploads/2016/10/13.pdf

Bojović 1993–1994: Bojović, B. L’hagio-biographie dynastique et l’idéologie de l’État serbe au Moyen-âge (XIIIe–XVe siècles). – Cyrillomethodianum, XVII–XVIII, Thessalonique, 1993–1994, 73–92.

Delehaye, H. Les legendes greques des saints militaires. Paris, 1909.

Franklin, S., J. Shepard. The Emergence of Rus (750 – 1200). Longman, N.Y. 1996.

Hafner, St. Studien zur altserbischen dynastischen Historiographie. München, 1964.

Ingham, N. The Martyred Prince and the Question of Slavic Cultural Continuity in the Early Middle Ages – Medieval Russian Culture. Ed. By H. Birnbaum, M. Flier (California Slavic Studies. Vol. 12) Berkeley; Los Angeles, 1984.

In stolis repromissionis. Светци и святост в централна и източна Европа. Съст. и редакция: А. Ангушева-Тиханова, М. Димитрова, Р. Костова, Р. Малчев. С., 2012.

Lemerle, P. Les plus anciens recueils des miracles de saint Demetrius. Paris 1979, t. 1. Le texte; t. 2. Commentaire. Paris 1981.

Stantchev K., V. Velinova. Tradizioni, culto e dottrine nel mondo bulgaro. – In: COSTANTINO I. Enciclopedia Costantiniana sulla figura e l’immagine dell’imperatore del cosiddetto editto di Milano 313- 2013. V. 2. Roma 2013, 471–486.

White, M. Military Saints in Byzantium and Rus, 900–1200. Cambridge University Press, 2013.

 

София, 2017