Специалности

Държавен изпит

Специалност "Балканистика"

Въпроси по балкански литератури и сравнително балканско литературознание

1. Основополагащите митове в румънската литература.
2. Основни моменти в развитието на румънската литература през ХVІІ и ХVІІІ в.
3. Дейността на „Жунимя“. Романтизмът и творчеството на Михай Еминеску – промени в модерната поетична ценностна система.
4. Румънският роман в годините между двете световни войни: Михаил Садовяну, Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Хортензия Пападат-Бенджеску, Макс Блехер, Михаил Себастиан, Мирча Елиаде.
5. Школата от Търговище, поколението на осемдесетте години и зараждането на постмодернизма. Литература и преход. - румънската литература след 1989 година.
6. Развитие на албанския език и литература в периода ХV-ХVІІІ век.
7. Възрожденски период в албанската литература – етапи; арбърешки и албански автори.
8. Албанска възрожденска дейност в България до 1912 г.
9. Класически автори и направления в албанската литература в периода 1912-1944 г.
10. Преводи от съвременна албанска литература в България.
11. Гръцкият романтизъм и Йонийската литературна школа.
12. Гръцкият символизъм и неосимволизъм.
13. Гръцката поезия от 30-те години – Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Янис Рицос.
14. Гръцката проза от 30-те години – от антимилитаризъм към съвременна социална и психологическа проблематика.
15. Никос Казандзакис в развитието на гръцкия роман.
16. Основания за сравнението между литературите на Европейския югоизток.
17. Характерни черти на натурализма, с примери от балканските литератури.
18. Имагологията. Степен на автентичност на образите на Другия. Стереотипи. Видове отношение към Другия.
19. Общи термини в литературата и изкуствата. Примери с романа-фуга.
20. Тематологията в сравнителното балканско литературознание.

Библиография:

• Алексова, В. По въпроса за наименованието на езика на славяно-румънската книжнина. - Старобългаристика, 1982, № 2, 110-113.
• Драгова, Н. Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VIII - ХII в.). София, 1992.
• Кузманова, Антонина, Румяна Л. Станчева, Василка Алексова. Румъния – на една река разстояние. София, Изд. “Отворено общество”, 1999.
• Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. София, 1966.
• Станчева, Румяна Л. Митологични елементи в романа „Змията” от Мирча Елиаде. В: В търсене на митичната тъкан. София, Изд. Център „Боян Пенев”, 2002, 118-127.
• Станчева, Румяна Л. Модерната румънска поезия в български прочит. София, Инфопрес, 1994.
• Търновска книжовна школа. Т. I-VI.
• Cartojan, N. Istoria literaturii române vechi. Bucureşti. Bucureşti,
• Cartojan, N. Cărţile populare în literatura românească. I-II. Bucureşti, 1974.
• Panaitescu, P. P. La littérature slavo-roumaine des XV-e - XVIII-e ss. et son importance pour l’histoire des littératures slaves. Praga, 1932.
• Piru, Al. Istoria literaturii române. I. Perioada veche. Bucureşti, 1970.
• Martin M., Cristian Moraru, Andrei Terian, Romanian Literature as World Literautre. New York: Bloomsbury Academic Series, 2018.
• Mazilu, D. H. Recitind literatura română veche, Volume 1. Editura Universității București,
  1994.
• Mithu, M., Balcanismul literar românesc, Panoramic sud-est european, confluențe culturale,
  Școala Ardeleană, 2017.
• Crețu, B. Inorogul la porțile Orientului: bestiarul lui Dimitrie Cantemir. Ed. Cartier,Cișinău, 2021
• Бот, Й. Националният поет – от романтичния изпит до модерния литературен мит.
  Случаят на румънския поет Михай Еминеску – Език и литература, 3-4, 2019, 40-49.
• Cărtărescu, M. Postmodernismul românesc. Humanitas, București. 1998.
• M. Istoria literaturii române conteporane 1990-2000. Polirom, Iași, 2021.
• Ciotloș, C. Cenaclul de luni.Pandora M, București, 2021.

• Алиу, А. Дон Кихот между албанците. София - Скопие, Български писател - Макавеj, 2009.
• Бейлери, Р. Албанската литература като отражение на народната душевност. София, Балкани, 2009.
• Еlsie, R. Histori e letërsisë shqipe. Tirane-Pejë, 1997(налична онлайн на elsie.de )
• Интернет сайт по албанистика на български език albanianbg.com
• Интернет сайт на Робърт Елси на английски език www.albanianliterature.net
• Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 6. Балкански литератури. София, Акад. Изд. „Марин Дринов”, 2004.
• Shehri Dhurata, Persida Asllani. Për një histori të krahasuar të letërsisë shqipe. Tiranë: 2021.
• Bejleri Rusana&Liljana. Shkrimtari shqiptar Thoma Kacori në Bullgari. Jeta dhe vepra. Sofje, 2022. http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/dspviewerb/srv/viewer/bul/3ce94ce4-18b9-48e3-8459-575d75c3879e?tk=POlM5Bi5SOOEWVdddcOHngAAAABmA_gS.KveexDKMdHixZ77X2_x68w&citation_url=/xmlui/handle/nls/35733
• Електронни материали от папката по албанска литература, предоставена в трети курс.

• Данова, Н., Христакудис, Ап. История на Нова Гърция. София, Абагар пъблишинг, 2003.
• Димарас, К. История на новогръцката литература от първите начала до наши дни. София, Наука и изкуство, 1971.
• Жечев, М. Гръцката поезия между двете световни войни. София, Наука и изкуство,
• Жечев, М. Гръцки литературни паралели. София, Наука и изкуство,
• Христакуди-Константиниду, Ф. Одисеас Елитис – синхронен и диахронен. –В: Балканските езици, литератури и култури. Дивергенция и конвергенция (ред. П. Асенова, В. Алексова). София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, с. 367-374.
• Христакуди, Ф. Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на XX в. София, Ни плюс, 2020.
• Христакуди, Ф. Проблеми на гръцкия литературен развой 1880-1930 (eтюди върху новогръцката поезия). София, Ни плюс,
• Πολίτης, Λ.Ιστορία της νεοελληνικής λογοτεχνίας. Αθήνα, εκδ. Μ.Ι.Ε.Τ., 1980.
• Beaton, R. Εισαγωγή στη νεότερη ελληνική λογοτεχνία. Αθήνα, Νεφέλη, 1996.
• Vitti, M. Ιστορία της νεοελληνικής λογοτεχνίας. Αθήνα, ΜΙΕΤ, 1978.
• Vitti,Μ. Η Γενιά του Τριάντα. Ιδεολογία και μορφή. Αθήνα, Ερμής, 2006.
• Лекции по новогръцка литература

• Румяна Л. Станчева. Среща в прочита. Сравнително литературознание и балканистика. София, Изд. Балкани, 2011.
• Румяна Л. Станчева. Европейска литература/Европейски литератури. Европейски ли са балканските литератури? София, Изд. Балкани, 2012.
• Румяна Л. Станчева. Сравнително литературознание. Фаталната жена и 5 европейски кройки за романа. София: Колибри, 2023.
• Боян Ничев. Основи на сравнителното литературознание. С., 1986, с. 60-79; 188-218.
• Клео Протохристова. Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Летера, Пловдив, 2003, с. 293-306.
• Ален Мондантон. Техническият прогрес и метаморфозите на европейските пространства през XIX век. https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/6
• Веселина Белева. Към литературната памет за войната (по примери от романи на Астрид Линдгрен, Дидо Сотириу и Габриела Адамещяну) В: Несравнимото в европейските литератури. с. 206-216. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/30854
• Румяна Л. Станчева. Сравнителното балканско литературознание в Софийския университет. Основания за сравнението между литературите на Европейския югоизток https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/97
• Румяна Л. Станчева. Как да компенсираме загубата на красивото? Непознати сравнения от историята на европейския натурализъм. https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/33
• Румяна Л. Станчева. Балканите в културологичната перспектива на Лучиан Блага. – В: Пари, думи, памет. София, Кралица Маб, 2004, с. 326-337. И на адрес: http://www.bulgc18.com/pari/stancheva.htm
• Румяна Л. Станчева. Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм”. http://www.bulgc18.com/occidentalism/RStanch.htm
• Румяна Л. Станчева. Общи термини в литературата и изкуствата. Примери с романа-фуга. https://calic-bg.eu/conferens/portrait-of-an-unkown-woman/24-novel-fugue.html

Details

Category: Специалности

Програми за държавен изпит на специалност БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ и специалност СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

І раздел - Старобългарска литература, Антропология на българите. Български фолклор, Възрожденска литература:

- Антропология на българите. Български фолклор

- Литература на Бълграското възраждане

- Старобългарска литература

ІІ раздел - Литература от Освобождението до наши дни:

- Българска литература от Освобождението до Първата световна война

- Литература и литературен живот между двете световни войни

- Българска литература след 9-ти септември 1944 г.

Програма за държавен изпит на специалност БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ (БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)

І раздел - История на българския език, История на българския книжовен език

- История на българския език

- История на българския книжовен език

ІІ раздел - Съвременен български език

Програми за държавен изпит на специалност СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

/теоретичен курс по съвременен славянски език/:

- полски език

- чешки език

- словашки език

- сръбски и хърватски език

- украински език

Теоретичен изпит по литература

- полска литература

- чешка литература

- словашка литература

- сръбска и хърватска литература

- украинска литература

Програми за писмен държавен изпит на специалност БАЛКАНИСТИКА

I. Eзиковедска част

II. Балкански литератури и сравнително балканско езикознание

Програми за писмен държавен изпит на специалност РУСКА ФИЛОЛОГИЯ

 - Съвременен руски език

-  Руска литература

Details

Category: Специалности

ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ НА СПЕЦИАЛНОСТТА „БАЛКАНИСТИКА”

І. ЕЗИКОВЕДСКА ЧАСТ

1. Вокалните фонеми, глайдовете и дифтонгите в древните индоевропейски езици.
2. Консонантните фонеми в древните индоевропейски езици.
3. Ларингалната теория.
4. Теории за предгръцкия лингвистичен пласт, характеристика на пеласгийския език.
5. Особености на сравнително-историческата фонетика на тракийския език. Тракийска ономастика.
6. Езикова политика на балканските страни.
7. Билингвизъм на Балканите. Билингвизъм и диглосия. Типове езикови контакти.
8. Диалектът като единство в многообразието на езика в неговата пространствена проекция. Типове диалектни различия и тяхното картографиране.
9. Видове лингвистични атласи. Проблемът за Балканския лингвистичен атлас.
10. Периоди в развоя на балканското езикознание. Особености, изследователски методи.
11. Характеристика на фонологичната система на Балканския езиков съюз (БЕС).
12. Характеристика на лексикалната система на БЕС. Общобалканската лексика откъм произход. Словообразувателни форманти и модели.
13. Лексикална система на БЕС. Фразеология. Изосемия.
14. Българо-гръцки лексикални взаимоотношения.
15. Българо-румънски лексикални взаимоотношения.
16. Прояви на тенденцията към аналитизъм в БЕС.
17. Удвояване на допълнението в БЕС.
18. Членна система в БЕС.
19. Заместване на инфинитива в БЕС по идентичен начин. Модални функции на конструкциите, заместващи инфинитива.
20. Бъдеще време в БЕС.
21. Балканският тип условно наклонение.
22. Аорист и перфект в балканските езици.

Библиография за Езиковедската част:

Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. В. Търново, 2002.

Бирнбаум, Х., Славянские языки на Балканах и понятие так называемых языковых союзов.- Glossa, v. 2:1 (1968), стр. 70 - 92.

Георгиев, Вл. Траките и техният език. С., 1977.

Георгиев, Вл. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. М., 1958.

Дечев, Д. Характеристика на тракийския език. С., 1952.

Дуриданов, Ив. Езикът на траките. С., 1976.

Лопашов, Ю. А. Местоименные повторы дополнения в балканских языках. Ленинград, 1978.

Майрхофер, М. Индоевропейская грамматика. Т. 2. Фонетика. – В: Новое в зарубежной лингвистике. Вип. XXI. М., 1988.

Минчева, А. Старобългарският език в светлината на балканистиката. София “Наука и изкуство”, 1987.

Мирчев, К. За хронологията на основните балканизми в българския език.- Български език 1966 (XXV), 4, стр. 281 - 294.

Ожеховска, Х. Удвояването на допълнението в някои български текстове от първата половина на XIX в..- Български език XVII (1967), 4, стр. 323 - 329.

Савченко, А. Н..Сравнительная грамматика индоевропейских языков. М., 1974.

Семереньи, О. Введение в сравнительное языкознание. M., 1980.

Цивьян, Т. В. Лингвистические основы балканской модели мира. Москва, „Наука”, 1990.

или издание Второе дополненое:

Модель мира и ее лингвистические основы. Москва, „КомКнига”, 2005.

Цыхун, Г. А. Типологические проблемы балканославянского языкового ареала. Минск, 1981.

***

Actes du premier congrès international des etudes balkaniques et sud-est européennes. t. VI. Linguistique. Sofia, 1968.

Demiraj, Shaban. Gjuhësi balkanike. Tiranë, “Logos-A”, 1994.

Georgiev, Jv. J.  Introduction to the History of Indo-European Languages. S., 1981.

Mayrhofer, M. Indogermanische Grammatik. 2. Halb-band: Lautlehre. Heidelberg, 1984.

Meier-Brügger. Indogermanische Sprachwissenschaft. 8. Anfl., Berlin, New York, 2002.

Rix, H. Historische Grammatik des Griechischen. Darmstadt, 1976.

Sandfeld, Kr. Linguistique balkanique. Problèmes et résultats. Paris, 1930.

***

- Mатериали от лекции.

Details

Category: Специалности

ПРОГРАМИ ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ФИЛОЛОЗИ – УЧИТЕЛИ И СПЕЦИАЛИСТИ,

предлагани от Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“

За да отворите конкретните програми, натиснете тук.

Квалификационните курсове ще се провеждат между 15 и 30 юни и между 1 и 15 септември 2017 г. в събота и неделя в централната сграда на Софийския университет.

Предлагаме изнесено обучение за групи от по 20 участници.

Ще стартират курсовете, за които са заявили желание за участи поне 6 кандидати.

Цена за участие в един квалификационен курс: 60 лв.

За да изтеглите формуляр за кандидатстване за участие в квалификационен курс, натиснете тук.

Изпращайте формулярите си за кандидатства на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

За контакти: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Details

Category: Специалности