Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

 

проф. д-р Татяна Ангелова


Лекционен курс


Обучение и образование. Релацията езиково обучение и езиково образование. Семантичен обем на понятията. Характеристики на езиковото обучение и на езиковото образование (2 часа)
Конструктивистки подход. Методологически основи на езиковото образование. Философия на образованието. Системноезиково (СЕОБЕ) и комуникативнопрагматично образование по български език (КПОБЕ)
Описания на двата модела образование по български език: системноезиков и комуникативнопрагматичен. Обсъждане на моделите.
Чуждоезиково и родноезиково обучение. Първи и втори език. Билингвизъм и диглосия. Отношение на понятията към  СЕОБЕ и КПОБЕ
Статични аспекти на СЕОБЕ и КПОБЕ. Цели на системноезиковото образование по български език. Цели на комуникативнопрагматичното образование по български език
Съдържание на системноезиковото образование по български език. Съдържание на комуникативнопрагматичното образование по български език
Динамични аспекти на системноезиковото и на комуникативно-прагматичното образование по български език. Технологични аспекти на системноезиковото образование по български език. Технологични аспекти на комуникативнопрагматичното образование по български език.  Информационни и комуникационни технологии в образованието по български език. Избор на методическо решение
Технологични аспекти на системноезиковото образование по български език. Подготовка, изнасяне на урок, анализ на предпочетените методически решения
Технологични аспекти на комуникативнопрагматичното образование по български език. Подготовка, изнасяне на урок, анализ на предпочетените методически решения
Речево поведение на пишещия и на говорещия ученик в СЕОБЕ и КПОБЕ
Системноезиково и комуникативнопрагматично образование по български език. Оценяване. Външно и вътрешно оценяване. Критериално и нормативно оценяване. Автентично оценяване. Алтернативно оценяване. Същност и функции на езиковото портфолио. Същност и функции на дидактическия тест по български език  
Оценяване на постиженията на учениците в СЕОБЕ и КПОБЕ. Оценяване на качество на образованието в СЕОБЕ и КПОБЕ: оценяване на учебни програми, на учебници, прилагане на европейски индикатори за качество на образованието  
Системноезиково и комуникативнопрагматично образование по български език. Изследователски процедури: текстолингвистичен анализ, дискурсен анализ, контент-анализ, клъстърен анализ, експертна оценка, изследване в действие. Създаване на корпус от ученически текстове като част от националния корпус на българския език. Създаване на база данни за грешки в ученически текстове.
Подготовка на изпитен проект за: урочна статия,  урок, процедура за оценяване, компютърна презентация (постер, транспарантно фолио, power point presentation) Изработване на магистърска теза. Изисквания за оформянето.



Избрана библиография:

Ангелова, Т.  Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. С. 2005 Второ прераб. и доп. изд.
Ангелова, Т. Конструирование корпуса письменных текстов учеников болгарской средней  школы. Вопросы.Трудности.Решения.http://www.dialog21.ru/Archive/2004/Angelova.htm
Балкански проект за създаване накорпус от текстове. Национален корпус на българския език    http://www.larflast.bas.bg/balric/index/index.htm
Дамянова, А. Диалогът в литературнообразователния дискурс на средното училище.С. 2000
Добрева Е., Ив. Савова Текстолингвистика. Ш. 2000
Корпусна лингвистика и езиково обучение Corpus Linguistics and Language Teaching   www.listserv.linguistlist.org/archives/cllt.html;http://www.linguistlist.org/list-archives.html; www.ruf.rice.edu/~barlow/cllt.html
Кънали 1983: M. Canale From Communicative Competence to Communicative Language Pedagogy. - Language and Communication. Edit. J.C. Richards and R.W. Schmidt, Longman 1983
Петров, А. Овладяване на дискурсни техники в обучението по български език. С. 2002
Янакиев, М.  Креаторите и консуматорите от гледището на семиотиката. В: Анархистът законодател, сб. в чест на 60-годишнината на проф. Н. Георгиев, С. 1997
Byram M., G. Zarate and G. Neuner   Sociocultural competence in language teaching and learning. Studies towards a Common European Framework of reference for language learning and teaching. Council of Europe. 1997
Coulthard, M. (1985), An Introduction to Discourse Analysis: New Edition, London and New York, Longman.
McEnery T. and A. Wilson  Corpuis Linguistics. An Introduction. Edinburg University Press. 2001
ML 1996: Modern Languages: Learning, Teaching, Assessment. A Common European Framework of Reference. Council of Europe, Strasbourg 1996
Sheils, Joe Communication in the modern languages classroom. Council of Europe, Strasbourg, 1998
Stern, H. H. Fundamental Concepts of Language Teaching, Oxford University Press, 1984

 

 

Доц. Катя Станева

 

1. Смехът като човешка универсалия
2. Прагматика на смеха в словесността на Българското възраждане
3. Идентификационни  потенциали на смеха
4. Възрожденски дебати върху смешното и комичното
5. Институционализиране на критиката, професионализиране на писането, прицелено в смеха
6. Комедията през Възраждането

 

Анотация

Лингвостилистичният анализ на художествен текст е основата на филологичното образование, тъй като на базата на текстовия анализ се изучава езикът във функционалната му реализация в речта. В процеса на обучение се формират филологични познания за съдържателния анализ на художествения текст, за анализа на неговата структура, за изобразителните средства, изграждащи образната система на художественото цяло, за структурно-съдържателното членение на текста (открояване на ключови думи, построяване на естетически парадигми, изследване на подтекстовата естетична структура на художествения текст).
Лекционният курс е организиран така, че последователното проникване в природата на словесно-художественото произведение да бъде същевременно и последователно овладяване на системата на понятията на лингвостилистиката, базираща се на философската естетика. Изучаването на лингвостилистичните понятия е необходимо, за да се открои определената форма на художественото изображение, за да се сравнят различните текстове, в които тази форма присъства и, за да се определи нейното инвариантно значение.
Програмата на дадения курс е съотнесена с програмата по „Стилистика русского языка” (за степен „Бакалавър”) и е нейно своеобразно продължение. Целта на курса се състои в осмисляне на художествения текст като цялостно явление на словесното изкуство, като сложно структурно единство на системата на взаимосвързани елементи, служещи за разкриването на съдържателната структура на литературното произведение. Във връзка с поставената цел в процеса на обучение се решават следните задачи: 1) демонстрация на значението и характера на взаимосвързаните лингвостилистични понятия, които са инструмент за анализ на художествения текст; 2) анализ на функционирането на естетично значимите езикови средства от гледна точка на тяхната принадлежност към образните комплекси на текста; 3) установяване и разкриване на перспективните и ретроспективните контекстови словесни връзки, определящи подтекстовата структура на художественото произведение.

 

Тематичен план

ЛЕКЦИИ


1.    Художествен текст – структура и основни признаци. Понятия за художественост. Различни виждания по проблемите на художествеността.   
2.    Структура на художественото произведение. Различни гледни точки по проблема за съотношението на текста и произведението. Структурно-семантична организация на текстовото цяло като художествена система.   
3.    Индивидуалният стил на писателя – единство на всички елементи на художествената форма на произведението. Понятия за художествен метод.   
4.    Своеобразието на средствата за художествена изобразителност. Индивидуално-авторски особености при употребата им.   
5.    Реализация на потенциалните естетически възможности на езиковите средства, избрани от писателя. Естетично значими компоненти в системата на художествения текст.    
6.    Четене, интерпретация и анализ. Литературен анализ. Лингвистичен анализ. Принципи и методи за лингвостилистичен анализ на художествен текст.   
7.    Понятия за повърхностна и подтекстова идейно-естетична структура в системата на художествения текст. Съотношение на езиковото значение с контекстуалния смисъл на думата.   
8.    Контекстуално взаимодействие на средствата на различните езикови равнища в системата на художествения текст. Перспективни и ретроспективни контекстови словесни връзки.   
9.    Пространствено-времева структура на художествения текст.   
10.    Понятия за образно-символичния комплекс в системата на художествения текст. Особености на функционирането на езиковите единици, които са логичният и експресивен център на изказването.   
11.    Понятия за функционално-образната конкретизация. Образната доминанта и нейното влияние върху функционирането на езиковите средства в системата на художествения текст.   
12.    Асоциативни съпоставки. Съпоставителни комплекси в системата на художествения текст.   
13.    Понятия за ключови думи. Влияние на граматичната принадлежност на ключовите думи върху структурата на художествения текст.   
14.    Езикови средства за изразяване на верижна и паралелна структура на художествения текст. Верижна реакция в натрупването на подтекстово образно-емоционално съдържание.   
15.    Повторенията в системата на художествения текст. Влияние на синтактичната структура на текста върху композицията му.

 

Формиране на оценка:
Познаване на научната литература по проблемите на курса;
Мотивирано боравене с лингвостилистичната терминология;
Прилагане на получените знания при лингвостилистичен анализ на конкретен художествен текст.

Очаквани резултати:

При изучаването на научната литература студентите трябва да овладеят лингвостилистичните понятия не само в логичен, но и в приложен аспект. В резултат на това те придобиват способността да сравняват различни научни хипотези и да им дават аргументирана оценка. Въз основа на тези знания в процеса на анализ на художествен текст се формира езиковата и комуникативната компетенция на студента.

Литература:

Арютюнова Н. Д. Логический анализ языка. Противоречивость и аномальность текста. М., 1990.
Бахтин М. М. Вопросы литературы и эстетики. М., 1975.
Васильева А. Н. Художественная речь. М., 1983.
Виноградов В.В. Проблемы русской стилистики. М., 1981.
Винокур Г. О. Филологические исследования. М., 1990.
Винокур Т. Г. Закономерности стилистического использования языковых единиц. М., 1980.
Гиршман М. М. Литературное произведение: теория и практика анализа. М., 1991.
Донецких Л. И. Эстетические функции слова. Кишинев, 1983.
Есаулов И. А. Эстетический анализ литературного произведения. Кемерово, 1991.
Купина Н. А. Лингвистический анализ художественного текста. М., 1980.
Ларин Б. А. Эстетика слова и язык писателя. Л., 1974.
Лосев А. Ф. Форма – Стиль – Выражение. М., 1995.
Лотман Ю. М. Текст в тексте. – Избранные статьи. Т. 1. Таллинн, 1992.
Новиков Л. А. Лингвистическое толкование художественного текста. М. 1979.
Основные понятия и категории лингвостилистики. Пермь, 1982.
Федоров А. И. Образная речь. Новосибирск, 1985.



Изготвил програмата:
Доц. д-р Римма Спасова

 

 

Магистърска програма "Старобългаристиката в контекста на византийската книжовност"

 

Разписание на часовете за зимния семестър на учебната 2011-2012 г.

дисциплина

преподавател

Ден / час

Каб.

Лингвистика на текста

Проф. И. Христова-Шомова

Четвъртък /

18-20 ч.

176Б

Животът на думите. Старобългарска лексикология и лексикография

Проф. А. Минчева

Сряда /

13-15 ч.

144

Средновековните славянски преводи

Проф. А. Минчева

Сряда /

15-17 ч.

144

Рецепция на византийската литература в старобългарската книжнина

Проф. Кл. Иванова

Събота /

9-11 ч.

144

Книгата и нейните информативни ключове

Доц. Е. Коцева

Петък /

8:30-10 ч.

НБКМ

(чит. №1)

Жанровете в старобългарската литература

Проф. Д. Петканова

Петък /

10-12 ч.

144

 

Collegestudent

 

Студентските теренни изследвания са важна част от обучението по антропология. Те оформят гледната точка на младите изследователи, провокират интересите им, изграждат специфична чувствителност към процесите в областта на традициите и съвременната култура. Формират познание, опряно върху реалностите в живота, формират естетика и вкус към човешкото в диалог с етиката в отношението към различията.

 

На тази страница са представени едни от най-интересните проучвания, разработени като курсови изследователски проекти по различни теми и изследователски полета.

 

Феноменът „Студентски град“ – гледната точка на антрополога, изследователски проект на Десислава Горанова и Николета Даданска, студентки първи курс БФ, 2016/2017

 

Нови културни тенденции – Габрово, casestudy. Изследване на Калоян Христов, първи курс БФ, 2016/2017

 

Антропология на религиозния живот: Преподобна Стойна. Курсов проект на Дорота Стефанова и Виолета Накова, БФ, 1 курс, 2016/2017