Магистърски програми

 

проф. дфн Клео Протохристова

Курсът предлага системно теоретично и културноисторическо рационализиране на заглавието и практиките на озаглавяване. Методологическата презумпция, спрямо която е организирана програмата на курса, е разбирането, че паратекстовете (и заглавието в частност) образуват специфична зона, където се срещат две серии кодове. Едните са собствено литературните, които произвеждат и регулират текста.  Другите са социални и предпоставят функционалността на текстовете.
Наблюденията върху практиките на озаглавяване, предложените модели за поетика и реторика на заглавието, както и интерпретацията на заглавието като интертекст и в перспективата на херменевтичния му потенциал се осъществяват върху материал, представителен за историята на българската и западноевропейската литература, както и за съвременния литературен процес.
Цел на курса е да обезпечи студентите от програмата с основни титрологични компетентности, необходими при работата на преводача и редактора.

ПРОГРАМА

Характер и съдържание на дисциплината.
Място на титрологията в литературознанието. Актуално състояние на интереса към заглавието.
Исторически преглед на практиките на озаглавяване.
Поетика на литературното заглавие.
Реторика на заглавието.
Заглавието като интертекст.
Заглавие и рецепция.
Заглавие и литературна история.
Заглавие и проблемни ситуации в културата.
Титрология и интерпретация.
Заглавието в изобразителните изкуства, музиката и киното.
Практики на озаглавяване в литературоведското писане.
Заглавието като проблем на превода.
Авторски заглавия и редакторски заглавия.


ЛИТЕРАТУРА:

К. Протохристова. Практики на озаглавяването в историята на западноевропейската литература. В: Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Пловдив: Хермес, 2000, с.217-242; второ допълнено издание – Пловдив: Летера, 2003, с. 253-279.
К. Протохристова. Интерпретация и титрология. В: ПРОБЛЕМИ и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1993, с. 205-242.
сп. ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, 1997, кн. 5-6 (тематичен брой за заглавието)
Н. Георгиев. Раздвоеният и единният Яворов. В: ЯВОРОВ – раздвоеният и единният. София: Наука и изкуство, 1980.
Радосвет Коларов. За едно заглавие на Йовков. Сп. Български език и литература, 1976, кн.2.
Цв. Ракьовски. Паратекстът на литературната творба. София: Херон Прес, 1997.
И. Радев. Паратекстът и художествената творба през Възраждането. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 16 October 2009

Проф. д.ф.н. Михаил Виденов

Хорариум: 30 ч. лекции, 3 кр.
Форма на завършване: изпит

Курсът по теория на книжовните езици е предназначен за магистърската програма по лингвистика (Катедра по български език, ФСлФ). Програмата е съставена така, че студентите да получат пълна представа за същността на книжовния език като социолингвистическо явление. Засягат се въпроси като: роля на езиковедите (в миналото и сега); роля на писателите (в миналото и сега); роля на общественото мнение и под.
Предметът на курса е да подготви бъдещите специалисти по въпроси от актуална значимост, незасягани в другите теоретични езиковедски предмети в бакалавърската степен. Важно място се отделя на проблемите на езиковата политика.
На студентите е зададена подробна библиография, изчитането на която им дава възможност да диференцират проблемите на историята на книжовните езици -от една страна, и от друга - проблемите на теорията на книжовните езици (узус -норма - кодификация).

Програма
Понятието 'книжовен език'. Синонимни названия. Същност.
Други форми на съществуване на езика: структурни и неструктурни
форми на съществуване на езика.
Книжовни формации на българския език в миналото и днес.
Македонски книжовен език. Банатска кодификация.
Триадата узус - норма - кодификация.
Кодификацията - същностна черта на книжовната формация.
Ролята на езиковедите за култивиране на книжовната формация.
Ролята на писателите за култивиране на книжовната формация.
Съвременните масмедии и кодификацията.
Формиране и манипулиране на общественото мнение за нормата
в книжовния език.
Теорията на книжовните езици и историята на българския книжовен
език: отношението теория - история.
Вълшебното огледало и изразените в него идеи за съвременна
езикова политика.
Пражката лингвистична школа и теорията на книжовните езици.
Футурология и езиково развитие.
Понятията 'вариант' и 'дублет' в книжовните езици.

Библиография
1. Пашов, П. Книжовни норми в процес на преустройство. - В: Проблеми на езиковата култура, С., 1980.
2. Русинов, Р. История на българския книжовен език. С., 1980.
3. Хайтов, Н. Вълшебното огледало. С, 1981.
4. Виденов, М. Увод в социолингвистиката. С., 2000, 323 с.
5. Виденов, М. Езикът и общественото мнение. С., 1999, 202 с.
6. Виденов, М. Из актуалната проблематика на българския език. С., 1979.
7. Виденов, М. Норма и реч. С, 1986.
8. Вахек, Й. Пражский лингвистический кружок. 1970.
9. Havránek, В. Studie o spisovném jazyce. Praha, 1963.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 September 2009

доц. д-р Красимира Алексова

Хорариум - 30 часа лекции, 3 кр.
Форма на завършване – изпит

Анотация

За изследването на граматическото равнище на езика теорията на граматическите опозиции представлява това, което е фонологията за изследването на звуковото равнище. В курса се излага оригинална и детайлно разработена версия на теорията на граматическите опозиции, която е резултат на многогодишни изследвания. На тази основа се разглежда организацията на морфологическите категории на българския език и изобщо строежът на морфологическото равнище на езиците, като тя се прилага успешно и в типологията и историята на морфологическите системи.

Лекционен курс

1. Принцип за относително немотивирания характер на първичното знаково членение на субстанцията.
Същност на принципа. Приносът и слабостите на теорията на Л. Йелмслев. Релевантните признаци, по които се извършва членението. Различията в действието на критерия на комутацията в двата плана на езика.

2. Следствията от принципa за относително немотивирания характер на първичното знаково членение.
Артикулационните парадигми и техния опозитивен строеж. Изоморфизмът между двата плана в това отношение. Инвариант и варианти. Проблемът за облигаторността в езика.  Типологията и следствията от този принцип.

3. Артикулационните парадигми и техните членове. Диартреми (фонема, семема, грамема).
Терминални и хомогенни грамеми. Морфемата - неартикулационна единица.
Въпросът за основните измерения (оси) на езика.

4. Дефиниране на понятието опозиция.
Опозициите в трудовете на Н.С.Трубецкой и Р.О.Якобсон.
Неопосредствани и опосредствани отношения в парадигмите.

5. Отношенията между двата члена на корелацията.
Контрадикторно и субординационно отношение. Видово и родово значение на немаркирания член (проблемът за тяхната системообусловеност). Системоформиращи и системопридобити свойства. Надстроечният характер на системообусловеното значение на немаркирания член.

6. Синтагматична (контекстуална) неутрализация на опозициите.
Разграничението език-реч и статутът на немаркирания член. Родовото значение – неконкретизиран вариант, идиосемантичен вариант, алосемантичен вариант. Задължителни и факултативни неутрализации. Неутрализациите на пропорционалните опозиции.

7. Транспозиция.
Транспозитивна употреба на маркирания член в полето на немаркирания. Транспозитивна употреба на немаркирания член в полето на маркирания (на основата на видовото значение). Стилистичен ефект при транспозициите и при някои случаи на неутрализация – разграничение.

8. Действието на принципа на компенсацията в морфологическите парадигми.
Парадигматична неутрализация и съкратителна реорганизация – конкретни прояви на принципа на компенсацията.
Двустранно обусловени варианти при “синкретичния” член. Доминиращи и доминирани категории. Условия за парадигматично взаимодействие между категориите.

9. Критерии за определяне на насоката на субординация между членовете на опозицията.
Действието на компенсацията. Импликативните универсалии. Структурата на означаващите (формалният критерий). Дефективността при дадени лексико-граматични разреди. Фреквентността. Психолингвистичните данни. Универсалният характер на насоката на субординация – данните на отделни езикови системи, отношенията на субстанционално равнище.

10. Отношението немаркираност/маркираност – системообусловена същност, манифестации, субстнационална обусловеност.
Разграничение между системообусловена същност и манифестации. Универсалният характер на насоката на субординацията може да се обясни само на субстанционално равнище. Кои членове се превръщат в немаркирани и кои в маркирани. Неразграничението и смесването на тези три равнища в изследванията.

11. Т.нар. нулев знак и граматическите опозиции.
На системно равнище “нулево значение” е само родовата подстойност на немаркирания член. Системопридобити и системоформиращи същности, немаркиран – маркиран член, нулева – реална морфема. Нулеви свойства и на субстанционално равнище. Иконичност.
Проблемът за натуралността на езика. Граматическа доминанта.

12. Изграждането на многочленните морфологически парадигми.
Клетка на системата и член на системата. Четири типа сектори от гледна точка на симетрията/асиметрията на системата:
напълно симетрични сектори
сектори с парадигматично взаимодействие между признаци на основата на принципа на компенсацията
сектори с логическа обвързаност между признаци (тричленни отношения),
сектори, в които е налице и логическа обвързаност, и парадигматично взаимодействие между признаци.

13. Бинаризмът.
Емпирически доказателства.
За т.н. двучленните “еквиполентни” опозиции, представляващи всъщност контрадикторни опозиции.
Контрадикторно-субординационни опозиции в граматиката. Многочленните неопосредствани отношения - системи от корелативно-дизюнктивен тип.

14. Йерархичните отношения между опозиции и категории.
Доказателства: данните на действието на компенсацията, на композираните форми, на аглутинативните словоформи, на импликативните универсалии.

Библиография

Алексова, Кр. Синтагматичната неутрализация на граматическите опозиции като причина за различните състояния, които морфологичната система може да заема (върху материал от темпоралната система на българския език).  -  В: Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, т. 41 - Филология, кн. 1, 2003,  147-166.
Алексова, Кр. За отношението омонимия – бипартиципиалност – бидетерминативност в българската глаголна система. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Василка Радева. София: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2006, 439-456.
Алексова, Кр. За междукатегориалните връзки на морфологичното равнище. – В: Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Р. Ницолова. София, 2005, (под печат).
Алексова, Кр., Никова, Ем. Повторителните глаголни употреби в съвременния българския език като резултат от интрапарадигматичнакомбинация на диференциални признаци. - В: Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, т. 41 - Филология, кн. 1, 135-146.
Апресян Ю. Д. Идеи и методы современной структурной лингвистики. М., 1966.
Булыгина, Т. Грамматические оппозиции. – В: Исследования по общей теории грамматики. М., 1968.
Булыгина, Т. О нейтрализации семантических опозиций. Единицы разных уровней грамматического строя языка и их взаимодействие. М., 1969.
Гаравалова, Ил. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система. С., 2001.
Грамматические категории: иерархии, связи, взаимодействие. (Отг. ред. А. В. Бондарко), С.-Петербург: Наука, 2003.
Герджиков Г. Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език, 1974, кн. 1.
Герджиков Г. За системно обусловените значения на граматическите категории. – Славистични изследвания. София, 1978.
Герджиков Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984. (Гл. ІV, 1. Действието на принципа на компенсацията в граматическите системи.).
Герджиков Г. Die Gesetze der grammatischen Paradigmata und die morphologische Typologie der Sprachen. – Съпоставително езикознание, ХХІІ, 1997, кн. 2.
Герджиков Г. Критериите за насоката на субординацията между членовете на граматическите опозиции. – Съпоставително езикознание, 1999, кн. 1.
Герджиков Г. Отношения между членами языковых корреляций. – Съпоставително езикознание, го. ХХV, 2000, кн. 1.
Герджиков Г. Организацията на многочленните морфологически парадигми. – Език и литература, 2000, кн. 1.
Засорина, Л.Н. Введение в структурную лингвистику. М., 1974.
Кондрашов, Н.А. Исследовательская работа пражских лингвистов. – В: История лингвистических учений.М., 1979, 123- 140.
Якобсон, Р. О. Избранные работы, Москва, 1985.

Archangeli, Diana B. 1992. "Markedness". In: Bright, William (ed.) International encyclopedia of linguistics. New York: Oxford University Press.
Battistella, Edwin L. 1990. Markedness: The evaluative superstructure of language. New York: Oxford University Press.
Battistella, Edwin L. 1996. The logic of markedness. New York: Oxford University Press.
Croft, W. Typology and universals. Cambridge: Cambridge UP, 1990.
Croft, William. 'Markedness' and 'universals': from the Prague school to typology. - In: Jankowsky, Kurt R. (ed.) Multiple perspectives on the historical dimensions of language. Münster: Nodus, 1996, 15-21.
Eckman, F. R., Moravcsic, E. A., Wirth J. R.  Markedness.  Plenum Publishing, 1986. 
F. de Saussure, Cours de linguistique générale (édition critique préparé par Tullio de Mauro), Paris, 1974. (Бълг. превод: Ф. Дьо Сосюр, Курс по обща лингвистика (прев. Ж. Бояджиев и П. Асенова). София, 1992.)
Greengerg J. Language Universals, with special reference to feature hierarchies (Janua Linguarum Series Minor, 59). The Hague. Mouton, 1966.
Hjelmslev L., Prologomena to a Theory of Language. Madison, University of Wisconsin, 1953.) Руски превод: Л. Елмслев, Прологомены к теории языка. – Новое в лингвистике. Выпуск 1. Москва, 1960.).
http://www.glossematica.net
Ivanescu, Gheorgiu (1979). Sur la notion de neutralisation en linguistique. - In: COTEA, Valeriu D. (bibliog.) Melanges a la memoire de Louis Michel. Montpellier: Univ. Paul-Valery, pp. 305-309.
Jakobson R. O. Zur Struktur des russischen Verbums. – Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 210-222.)
Jakobson R. O., Beitrag zur algemeine Kasuslehre. – Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 133-176.)
Jakobson R. O., Singe zero. - Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 222-321.)
Jakobson R. O., Implications of Language Universals for Linguistics. – Universals of Language. Ed. By J. Greenberg (2-nd edition). Cambridge – Massachusets, 1966.) Руски превод: Р. О. Якобсон. Значение лингвистических универсалий для языкознания. В: Звегинцев В. А., История языкознания ХІХ – ХХ веков в очерках и извлечениях. Часть ІІ. Москва, 1965.).
Křizkova, H. Понятие нейтрализации в морфологии. – В: Языкознание в Чехословакии. М., 1978.
Křizkova, H.  Привативные оппозиции и некоторые проблемы анализа многочленных категорий. - В: Travaux linguistique de Prage. P., 1966.
Mišeska Tomić, Olga (ed.) Markedness in synchrony and diachrony. Berlin: Mouton de Gruyter, 1989.
Trubetzkoy N. S., Grundzüge der Phonologie (2 Auflage). Götingen, 1958. (Руски превод: Н. С. Трубецкой, Основы фонологии. Москва, 1960.)
Wurzel, Wolfgang U. 1998. On markedness. – In: Theoretical Linguistics 24.1: 53-71.
Wurzel, Wolfgang U. 2000. Inflectional system and markedness. - In: Analogy, Levelling, Markedness: Principles of change in phonology and morphology, ed. By Aditi Lahiri, 193-214. Berlin & New York: Mouton de Gruyter.
Zwicky, Arnold. 1978. On markedness in morphology. – In: Die Sprache 24: 129-143.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 September 2009

 

Доц. д-р Красимира Алексова       
Хорариум: 30 ч. лекции, 30 ч. упражнения

Съдържанието на курса включва проследяване в историко-типологически и ареален план на формирането на специфичния облик на българския език, който, наред с изконно славянски черти (старобългарският е класически славянски език), е развил и балкански, и “европейски”, и дори “евразийски” особености. Този развой е свързан с етногенезиса на българския народ, с отношенията му с другите етноси и изобщо с особеностите на неговата история. Така, наред с изучаването на другите форми на културата, изучаването на езика се превръща в едно от средствата за самопознание на българина и за очертаване на българската национална идентичност. Това е особено актуално с оглед навлизането в днешния глобализиран свят, с оглед култивирането на толерантно отношение към “другия” и предотвратяване на създаването на чувство за малоценност или на чувство за превъзходство, базирани на културно-езикова идентичност.

Лекционен курс

1.Предмет и задачи на лингвистичната типология. Обща и частна типология.
Сравнителни – контрастивни – ареални – типологически изследвания. Исторически и съвременни аспекти.                         
2. Основни понятия в лингвистичната типология. Езиков тип. Език еталон. Проблеми, свързани с обхвата на типологическото изследване, с избора на типологически признаци (типологически константи), с достоверността на данните и под.                                                                          
3.  Импликационни езикови универсалии (приносите на Р. Якобсон, Дж. Гринберг, В. Дреслер и др.).                                                                                                                                       
4. Морфологични типове езици. История на въпроса, основни приноси. Мястото на българския език в морфологичната типологизация на езиците.                                                         
5.Първопричините за различията между основните морфологични типове. Граматическа доминанта. Различната степен на морфологизация на частите на речта в различните морфологични типове. Положението в българския език.                                                                             
6. Маркираност и типология. Морфологическата типология в светлината на теорията на граматическите опозиции. Основни понятия на теорията на граматическите опозиции. Отношенията между двата члена на корелацията. Синтагматична (контекстуална) и неутрализация и транспозиция. Действието на принципа на компенсацията – парадигматична неутрализация и съкратителна реорганизация.    
7. Организацията на многочленните морфологически парадигми в съвременния български език.
8. Синтактична типология. Мястото на българския език в различни синтактични типологически класификационни схеми.
Семантични и прагматични аспекти на лингвистичната типология.                
9. Хронологизация на новите черти в граматическата структура на българския език (историко-типологическо сравнение с другите славянски езици).                                                                  
10. Степен на синтетизъм/аналитизъм. Основна причина за развоя на флективните езици към аналитизъм. Неравномерният ход на развоя на българския език към аналитизъм в различните звена на граматическата система.          
11. Основни типологически индекси – същност и формализация. Стойностите им за съвременния български език. Сравнения с други езици.                                                                               
12. Основни типологически закони: закон за отношението между степените на синтетизъм/аналитизъм, маркираност/немаркираност и композираност/некомпозираност; закон за отношението между степените на дискретизация/недисктетизация, синтетизъм/аналитизъм и полиморфемност/мономорфемност. Производни закони.            
Семинарни упражнения

1. Българският език като славянски и балкански.                                      
2. Мнения за класификацията на морфологичните типове езици и мястото на българския езици
3. Мнения за езиковия развой и в частност за развоя към аналитизъм на флективните езици. Спецификата на развоя на  българския език към аналитизъм.                                              
4. Приносът на Р. Якобсон към лингвистичната типология. Типологическите импликации на Дж. Гринберг – същност, основни индекси, мнения за и против.                                      .
5. Типология и маркираност. Състав и организация на  именните категории в съвременния български език.                            .
6. Типология и маркираност. Състав и организация на глаголните категории в  съвременния български език.                            
7. Основни типологически индекси. Типологическите индекси и законите на морфологичните парадигми на Г. Герджиков.    
8. Основни типологически закони. Верификация спрямо българския език.    
9. Производни типологически закони. Верификация спрямо българския език.          .
10. Изчисляване на типологическите индекси и извеждане на типологическите закономерности в различните звена на граматическата система на съвременния български език.

Избрана библиография

Асенова, П. Балканско езикознание. С. , 2002.
Гаравалова, Ил. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система. София: Сема РШ, 2003.
Герджиков, Г. Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език 1974, N 1.
Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм - определение, метод за измерване, причини, следствия. - Съпоставително езикознание VIII, 1983, Nr 5.
Герджиков, Г. Неравномерният ход на развоя към аналитизъм в различните звена на системата и неговите причини. - Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 2. История на българския език. София, 1987.
Герджиков, Г. Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости. - Съпоставително езикознание, ХV, 1990, Nr  5.
Герджиков, Г. Die Gesetze der gramatischen Paradigmata und die morphologische Typologie der Sprachen. - In: Съпоставително езикознание, 1997 (ХХІІ), кн. 2, с. 30-41.
Герджиков, Г. Развитие болгарского языка к аналитизму в историко-типологическом освещении. В: Славянска филология. Т. 22. Доклади на ХІІ Международен конгрес на славистите (Краков, 1998). София, 1998, с. 63-71.
Дуриданов, И. Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм – В: ГСУ, ФФ, т. 51. София, 1955.
Дуриданов, И. Пътят на българския език от синтетизъм към аналитизъм. – В: Христоматия по историята на българския език (съст. А. Давидов, Ив. Харалампиев, М. Дамянова). София, 1983.
Кибрик А.Е. Стратегии организации базовой структуры предложения и интегральная типология языков. – В: Вестник МГУ, N3, 1994: 14-27.
Ли Ч., Томпсон С. Подлежащее и топик: новая типология языков. – В: НЗЛ. Вып. XI. М., 1982, с.193--235.
Линдстед, Й. Един цялостен поглед към аналитизма на българския език. – В: Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум. С., 1981,  с. 12-19.
Типология вида. М., 1989.
Типология итеративых конструкций. Л., 1989.
Типология каузативных конструкций: морфологический каузатив. Л., 1967.
Типология пассивных конструкций. Диатезы и залоги. Л., 1974.
Типология результативных конструкций. Л., 1983.
Филимонова, Е. Имликативные универсалии и великие основополагающие планы построения языка. - http://www.dialog-21.ru/archive_article.asp?param=6382&y=2000&vol=6077

Alexiadou, A. & T. Hall (eds.) 1997. Studies on Universal Grammar and Typological Variation. Amsterdam: John Benjamins.
Aristar, Anthony R. (1991). On diachronic sources and synchronic patterns: An investigation into the origin of linguistic universals. – In: Language 67: 1-33.
Dahl O. Tense and aspect systems. Oxford, 1985.
Comrie, B. 1989. Language universals and linguistic typology: Syntax and morphology. Oxford: Blackwell, 1989.
Croft, W. 1990. Typology and universals. Cambridge: Cambridge UP.
Croft, William 1994. Semantic universals in classifier systems. – In: Word 45: 145-171.  
Croft, W., S. Kemmer, K. Denning. Studies in Typology and Diachrony : Papers Presented to Joseph H Greenberg on His 75th Birthday (Typological Studies in Language, Vol 20). Johm Benjamin Pub Co, 1990.
Cysouw, M. Against implicational universals. - In: Linguistic Typology 7-1 (2003).
Dryer, Matthew S. Significant and non-significant implicational universals. - In: Linguistic Typology 7-1 (2003).
Givón, T. 1984/91. Syntax. A functional-typological introduction. Amsterdam: Benjamins, 2 vols.
Greenberg, Joseph (ed.) 1963. "Some Universals of Grammar with Particular Reference to the Order of Meaningful Elements". - In: Universals of Language MIT Press.
Greenberg J.H., 1966. Universals of language. Cambridge Mass: MIT Press.
Greenberg, J. 1974. Language typology: A historical and analytic overview. The Hague: Mouton.
Greenberg, J.H., C.A. Ferguson, E.A. Moravcsik (eds.) 1978. Universals of human language. Stanford: Stanford UP, 4 vols.
Hagège, C. 1982. La structure des langues. Paris: Presses Universitaires de France (Que sais-je?, 2006).
Hammond, M., E. Moravcsik, J. Wirth. 1988. Language typology and linguistic explanation. -In: Studies in syntactic typology, ed. by M. Hammond, E. Moravcsik, J. Wirth, 1-22. Amsterdam: Benjamins.
Hawkins J. A. (ed.) Explaining language universals. Basil Blackwell, 1988.
Language Typology and Language Universals. An International Handbook. (Eds. M. Haspelmath, Ekk. König, W. Oesterreicher, W. Raible). volumes 1, 2. Walter de Gruyter, 2001.
Linstedt, J.  Some basic problems of quantitative morphological typology. – In: Papers from the Conference on General Linguistics, Seili 29.–30.8.1979 (Publications of the Linguistic Association of Finland, 3). Turku, pp. 91–101.
Mallinson, G. & B.J. Blake. 1981. Language typology: Cross-linguistic studies in syntax. Amsterdam: North-Holland.
Maslova, E. A case for implicational universals.  - In: Linguistic Typology 7-1 (2003).
Moravcsik, E.A. 1979. Typology in linguistics. Acta Linguistica Academiae Scientiarum Hungaricae 29, 315-337.
Nichols, J. 1992. Linguistic diversity in space and time. Chicago: University of Chicago Press.
Payne, T.E. 1997. Describing morphosyntax: A guide for field linguists. Cambridge: Cambridge UP.
Plank, F. (ed.) 1986. Typology. (=Folia Linguistica 20; 1/2.) The Hague: Mouton.
Plank, Fr. There's more than one way to make sense of one-way implications, and no reason to dump the good ones whatever their sense.   - In: Linguistic Typology 7-1 (2003).
Plank, Fr., E. Filimonova (2000). The Universals Archive: A brief introduction for prospective users. In: STUF 53: 97-111.
Ramat, P. Linguistic Typology (Empirical Approaches to Language Typology, 1). Mouton De Gruyter, 1987.
Shibatani, M. & T. Bynon (eds.) 1995. Approaches to language typology. Oxford: Clarendon. [Review article by E. Moravcsik, Linguistic Typology 1 (1997) 103-115.]
Shopen, T. (ed.) 1985. Language typology and syntactic description. Cambridge: Cambridge UP, 3 vols.
Skalika, V. 1979. Typologische Studien. Braunschweig: Vieweg.
Slobin, D.I. 1997. 'The universal, the typological, and the particular in acquisition.' In: The crosslinguistic study of language acquisition, ed. by D.I. Slobin, vol. 5: Expanding the contexts, 1-39. Mahwah, N.J.: Erlbaum.
Song, Jo Jung. Linguistic Typology. Pearson ESL, 2000.
Studies in Syntactic Typology ( Typological Studies in Language 17). (Michael Hammond, Edith Moravcsik, Jessica Wirth – eds.). John Benjamins Pub Co, 1989.
Uspenskij, B.A. 1965. Strukturnaja tipologija jazykov. Moskva: Nauka.
Tense and Aspect in Indo-European Languages: Theory, Typology, Diachrony (Amsterdam Studies in the Theory and History of Linguistic Science). John Benjamins Pub Co; 1997.
Toward a Typology of European Languages (Empirical Approaches to Language Typology, No 8). (Johannes Bechert, Giuliano Bernini, Claude Buridant –Eds.), Mouton De Gruyter, 1990.
Whaley, L.J. 1997. Introduction to typology: The unity and diversity of language. Newbury Park: Sage.

Списания

Linguistic Typology - http://www.lancs.ac.uk/fss/organisations/alt/journal.htm

Асоциации

Association for Linguistic Typology - http://www.lancs.ac.uk/fss/organisations/alt/

Архив на лингвистичните универсалии

The Universals Archive
http://ling.uni-konstanz.de/pages/proj/sprachbau.htm

Библиография в интернет
http://www.lancs.ac.uk/fss/organisations/alt/sylplank.htm
http://www.scar.utoronto.ca/~binnick/TENSE/List.htm

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 October 2009