Магистърски програми

 

Студенти от магистърската програма „Литературата – творческо писане” на Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски” взеха участие в организирания от курортен комплекс „Албена“ първи workshop по творческо писане.

Участниците бяха разделени на две групи по 10 човека. В едната група, ръководена от д-р Йордан Евтимов се събраха студенти от Нов български университет и Университета за национално и световно стопанство, а в другата студенти от СУ с ръководител доц. д-р Иван Иванов.

 

От 16 до 20 юли 2012 година младите автори имаха възможност да работят с едни от най-успелите и утвърдени писатели, преподаватели и журналисти у нас. Събитието включваше лекции и практически занятия по поетическо и публицистично писане, писане на сценарий, роман и разказ, и изпълнение на финална творческа задача. Лектори бяха поетите Владимир Левчев и Йордан Ефтимов, главните сценаристи на сериала „7 часа разлика” Милена Фучеджиева и Любен Дилов-син, дългогодишният главен редакор на сп. Playboy и настоящ на сп. Biograph Георги Неделчев, носителят на наградата ВИК Емил Андреев, авторката на 7 бестселъра Людмила Филипова, ръководителят на магистърската програма „Литературата – творческо писане” в СУ доц. д-р Иван Иванов.

 

 

Представители на магистърската програма „Литературата – творческо писане” и доц. д-р Иван Иванов

 

Работилницата по творческо писане завърши с изпълнение на творческа задача на тема „Сподели лятото“. Участниците имаха възможност да избират да пишат в категориите поезия или проза, а критериите, по които ги оцениха, бяха интерпретация на идеята, оригиналност, работа по стила, композиция и структура, грамотност и чувство за хумор.

 

Първите 3 места заеха възпитаниците на СУ „Св. Климент Охридски”. Журито единодушно отличи на I място Марианна Георгиева с творбата “Simply Heaven”, второ място беше отредено за Валентина Маринова „Лято в дванайсет“ и трето за Светослава Койнова, която стана финалист с разказа си „Сподели лятото“.

 

Организаторите планират да поставят началото на ежегодна младежка програма, която да доведе до откриването на нови таланти в областта на творческото писане.

Победителите (от ляво на дясно) Мариана Георгиева ( I ); Валентина Маринова ( II ); Светослава Койнова ( III )

Details

Category: Магистърски програми

доц. д-р Пенка Баракова

Хорариум: 30 ч., 3 кр.
Форма на завършване: изпит


Анотация
В рамките на определеното от програмата  време в магистърския курс по лингвистика се разглеждат езикови явления, свързани с динамични процеси в българския език. Ще се работи върху разнообразен езиков корпус. На фона на други европейски езици се обзират следните явления:

ПРОГРАМА
Прогресията в декомпозирането на предиката и на номинализирането на изказа. – 2 часа
Разколебаването на категориите транзитивност и рефлексивност. Промени в тях. – 2 часа.
Тенденциите към анонимизиране на агенса. Типове стратегии. – 2 часа.
Колебанията в членуването: редуциране на членната морфема; активизиране на сурогати на морфемата. – 2 часа.
Динамиката в категорията лице. Активизиране на формите за 2 л. ед.ч. . – 2 часа.
Тенденцията към натрупване на предлози. – 2 часа.
Умира ли глаголът? – 2 часа.
Възраждане на сегашното страдателно причастие.  – 2 часа.         
Особености на рекламния дискурс. Основни езикови характеристики. –2 часа.
Иновациите от езиков характер в рекламните текстове.- 4 часа.
Най-фреквентните рекламни модели.-2 часа
Видове рекламни стратегии и техните езикови параметри. – 2 часа.
Динамика на структурата и съдържанието на текста.- 2 часа.
Експресивиране на различни нива на текста – 2 часа.

Резюме: Курсът има за цел да ориентира студентите в най-новите тенденции в съвременния български език, свързани   с изключителната динамика на процесите в последните години. Търсят се техните обяснения в различни насоки: в аналитичния строеж на българския език, под влияние на други езици, заложени в дълбоката му структура. Наблюдават се енергичните движения в областта на глагола, в именната система и в сферата на предлозите.          
Работи се както върху корпус от книжовния български език – от различни стилови регистри, така и от разговорната реч. Обръщането пък към рекламните текстове е необходимо с оглед на това, че иновациите се появяват много често първо в микросистемите, каквато е рекламата.Тя от своя страна се отличава с изключително влияние и сила на проникване.
Отчита се и фактът, че граматиките фиксират явленията далеч след тяхното активно функциониране, а те трябва да бъдат забелязани, анализирани и описани навреме.

Форма на завършване:  курсова работа.

Библиография

Баракова Пенка, Агресията на второ лице единствено число в съвременния български книжовен език, В сб. Традиции и съвременност в българския език, С., 2001.
Баракова Пенка, Аспекти от материализацията  на предиката в българския език.(в съпоставка с други езици)  , Българистични студии, София, 2004.
Баракова Пенка, Декомпозирането на предиката… или движение в две посоки.  VI Славистични четения, април 2002 (под печат).
Баракова Пенка, Моделът омогу  ити и неговите решения в българския език,              Српски jезик,  Београд,  2003, 
Баракова Пенка, Наблюдения върху транзитивацията на глагола, Српски jезик, Београд, 1998., бр. 1-2.
Баракова Пенка, Основни аспекти от декомпозирането на предиката в българския език, Международна конференция, БАН, ИБЕ, октомври 2002 (под печат).
Баракова Пенка, Транзитивация и дерефлективация на глаголите в българския език.  В сб. Език, Литература. Идентичност. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1999.
Баракова Пенка, Умира ли глаголът?, Конференция  на ФСлФ, май 2002 (под печат)
Van Valin, Jr. Randy, J. LaPolla, Syntax. Structure, meaning and function. Cambrigde  Texbooks in Linguistics, 1977.
Грицкат Ирена , Jош о неким колеба има у српском глаголском систему, Српски jезик бр. IV/1-2, Београд., 1999.
Ivic   Milka, O zelenom konju, Beograd, 1995.
Ликоманова Искра, Опыт структурного описания  двупредложных  конструкций, Jужнословенски филолог, Београд, 1994.

ХХХХХХХХХ
Баракова П., Комуникативната схема на рекламния текст. Трето лице в рекламните текстове , Българска реч, 2005, кн.1.
Баракова П., Специфика на комуникативната схема на рекламния текст, Сборник в чест на 65-годишнината на проф.дфн Василка Радева – Littera scripta manet, София, 2005.
Баракова П., Специфика на лицето в рекламните текстове , Сборник в чест на 65-годишнината на проф.Руселина Ницолова (под печат).
Барт Р., Въображението на знака, 1991
Кафтанджиев Хр., Езикът на рекламата – графика и текст, 1992
Кафтанджиев Хр., Текстовете на печатната реклама, 1994
Кафтанджиев Хр., Хармония в рекламната комуникация, 1995
Маринова Е., Маркетинг – продукт, реклама, 1993
Рийвс Р., Реализмът в рекламата, 1994
Сегела Ж., Холивуд пере най-добре, 1991
Хопкинс К., Научната реклама, 1994
Austin Y, How to do things with words,  Oxford  University Press, 1976
Crompton A,. The craft of copywriting, Century Busness, 1993
Ogilvy D., Ogivly on advertising, Pengwin Books, 1982
Klepner O., Klepner’s  advertising procedure, Prentice Hall, 1993

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 September 2009

Анотация

Курсът представя продължение на дисциплината История на руския книжовен език, четена в специалността “Руска филология” /бакалавърска степен/, и разглежда основните  промени и развойни тенденции в руския книжовен език през ХХ и началото на ХХІ век, както и факторите, които ги предизвикват. Той допълва теоретичния курс по съвременен руски език, като предлага друг поглед върху  езика – от гледна точка на динамиката на езиковите процеси.

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

Лекции

1     Русский литературный язык в середине – второй половине ХІХ столетия.    
2.    Русский язык в начале ХХ в. /начало века – 20-ые гг./. Изменение языковой ситуации. Действие экстралингвистических факторов. “Язык революции” или “революция языка”: характеристика  инноваций в русском языке.    
3.  Развитие литературного языка в 30-ые годы ХХ в. Стабилизация языковых норм. Превращение русского языка в средство межнационального общения. Состояние языкознания и славистики в СССР.   
4.    Изменения в литературном языке в последующие десятилетия советской эпохи /до середины 80-ых годов/: роль экстралингвистических факторов, интерес к изучению и описанию литературного языка советской эпохи /академический проект/, новояз и его основные черты.   
5.    Русский литературный язык в конце ХХ в.: ломка/ перестройка/ порча языка? Причины и факторы языковых трансформаций.    
6.    Актуальные процессы в словообразовании, лексике, семантике, грамматике. Сдвиги в стилистической системе.

 

Литература

Акимова Г. Н. Новое в синтаксисе современного русского языка. М., 1990.
Бельчиков Ю. А. Русский литературный язык во второй половине 19 в. М., 1974.
Виноградов С. И. Культура парламентской речи. М., 1994.
Винокур Г. О. Культура языка. М., 1925.
Говердовская Е. В. Лексические новации в сфере имени существительного современного русского литературного языка. М., 1992.
Горбачевич К. С. Изменение норм русского литературного языка. Л., 1971.
Дуличенко А. Д. Русский язык конца ХХ столетия. München, 1994 /Slavistische Beiträge. Bd. 317/.
Иванова В. Ф. Современный русский язык. Графика и орфография. М., 1966.
Какорина Е. В. Стилистические изменения в языке газеты новейшего времени /трансформация семантико-стилистической сочетаемости/. М., 1991.
Караулов Ю. Н. О состоянии русского языка современности. М., 1991.
Карцевский С. Язык, война и революция. Берлин, 1923 /Всеобщая библиотека, № 47/.
Костомаров В. Г. Языковой вкус эпохи. Из наблюдений над речевой практикой масс-медиа. М., 1994; изд. 3-е, СПб., 1999.
Мещерский Н. А. О некоторых закономерностях развития русского литературного языка в советский период. – В: Развитие русского языка после ВОСР. Л., 1967, 5-30.
Ожегов С. И. Основные черты развития русского языка в советскую эпоху. – В: Известия АН СССР. ОЛЯ. Т. Х, 1951. Вып. 1, 22 – 36.
Панов М. В. О развитии русского языка в советском ябществе. – Вопросы языкознания, 1962/3, 3-16.
Поливанов Е. Д. О литературном /стандартном/ языке современности. – В: Родной язык в школе. Сб. № 1. М., 1927.
Протченко И. Ф. Лексика и словообразование русского языка советской эпохи. М., 1975; изд. 2-е, М., 1985.
Развитие грамматики и лексики современного русского языка. М., 1964.
Развитие лексики современного русского языка. М., 1965.
Развитие синтаксиса современного русского языка. М., 1966.
Развитие функциональных стилей современного русского языка. М., 1964.
Русский язык в его функционировании. Т. 1. Коммуникативно-прагматический аспект /Отв. Ред. Земская, Шмелев/. М., 1993; Т. 2. Уровни языка /Отв. Ред. Шмелев, Гловинская/. М., 1996.
Русский язык и советское общество. Лексика современного русского литературного языка. М., 1968.
Русский язык и советское общество. Морфология и синтаксис современного русского литературного языка. М., 1968.
Русский язык и советское общество. Фонеатика современного русского литературного языка. М., 1968.
Русский язык конца ХХ столетия /1985 – 1995/. Институт русского языка РАН. М., 1996.
Селищев А. М. Язык революционной эпохи. Из наблюдений над русским языком последних лет /1917 – 1926/. М., 1928; изд. 2-е, М., 2003.
Сорокин Ю. С. Развитие словарного состава русского литературного языка 30-90-ых  годов 19 в. М.-Л., 1965.
Успенский Л. Русский язык после революции. – Slavia, 1931, Вып. 2, Praha.
Ферм Л. Особенности развития русской лексики в новейший период /на материале газет/.  Acta Universitatis Upsalensis /Studia Slavica Upsalensis. 33/. Uppsala, 1994.
Филкова П., А. Градинарова. История русского литературного языка /середина 18 – конец 20 века/. С., 1999.
Шапошников В. Русская речь 1990-ых. М., 1998.
Jakobson R. Vliv revoluce na rusky jasyk. Praha, 1921.
Mazon A. Lexigue de la guerre et de la revolution en Russie /1914-1918/. Paris, 1920.
Vocabulaire de la perestroika. Paris, 1990.
Pyo S.-Y. Die Einfluesse des Angloamerikanischen auf das heutige Russische. Marburg/Lahn, 1997.
Ryazanova-Clarke L., T. Wade. The Russian Language Today. London, New York, 1999.
Seriot P. Analyse du discours politigue sovetigue. Paris, 1985.
Zubatow L. Russosch im Wandel. Die russische Sprache seit der Perestrojka. Berlin, 1995.
Fink H., L. Fijas, V. Shakhovsky. Angloamerikanisches in der russischen Gesellschaft sowie Wirtschafts- und Allgemeinsprache. Hrsg. Von H. Fink und L. Fijas. Fr/M., 2000.
Rathmayer R. Von коммерсантъ bis джаст-ин-тайм: Wiederbelebungen, Umwertungen und Neubildungen im Wortschatz der Perestrojka. Slavistische Linguistik. 1990, Muenchen.



Изготвил програмата:  доц. д-р Цв. Ралева

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 October 2009

 

Магистърска програма „Лингвистика – езикова система и речеви практики”

 

Зимен семестър 2013-2014

 

 

 

 

Дисциплина	Ден	Час
Теория на маркираността – доц. д-р Кр. Алексова	понеделник	15.00 - 17.00
Електронни езикови ресурси – гл.ас. д-р Ат. Атанасов	вторник	14.00 - 16.00
Експериментална фонетика - доц. д-р Вл. Жобов	сряда	10.00 – 12.00
Устна комуникация – доц. д-р Йовка Тишева	сряда	12.00 -14.00
Семиотика и интерпретация – проф. дфн М. Дачев	сряда	14.00 – 16.00
Езикът на масовите комуникации - доц. д-р  А. Замбова	вторник	16.00 - 18.00

 

 

Лекциите започват на 7.10.2013 г. и се провеждат в кабинетите на преподавателите или в 139 кабинет.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 30 September 2013