Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

 

Д-р Татяна Калканова


Целта на курса по ономастика е да даде на студентите информация за специфичната роля на собствените имена като най-динамичната част от езиковата структура. Техният произход, разпространение и популярност се определят главно от влиянието на извънезикови фактори като култура, религия, фолклорни традиции.

Курсът по ономастика е предвиден за студенти от магистърски програми, които се интересуват от интердисциплинарни изследвания, тъй като проучването на спецификата на собствените имена е възможно само чрез комбинирането на методи, използвани в различни хуманитарни дисциплини.

Основните теми в курса по ономастика са: топонимия и антропонимия – обект на изследване, цели, история; юридически аспекти на назоваването; значението на собствените имена; социални влияния върху собствените имена; социолингвистичен харакетер на собствените имена; ролята на собствените имена в литературата; собствените имена в Интернет.

Педагогическа диагностика

 

доц. д-р Кирил Банков

 

 

Анотация

 

Целта на курса е да запознае студентите с основните методи за емпирични изследвания и начините за оценяване в образованието. Съобразено с тази цел, се разглеждат основни методи и технологии в педагогическите изследвания. Лекционната част обхваща:

-   планиране и организация на педагогическите изследвания;

-   основни методи, които се използват в различните етапи на педагогическите изследвания;

-   събиране на данните, тяхната статистическа обработка и представяне на резултатите;

-   теория на тестовете;

- ролята и мястото на педагогическите изследвания в различните нива на педагогическата теория и практика.

      Практическата част запознава студентите с начините на подготовка на основния инструментариум за педагогически изследвания; обработка и анализ на резултатите със статистически софтуер; представяне на резултатите и някои изводи от тях.

Курсът дава възможност на студентите да се ориентират по-добре в особеностите на тестовото изпитване: подготовката, провеждането и оценяването му. Разглеждат се предимствата и недостатъците на този начин на изпитване в контекста на класическата теория на тестовете. От практическа гледна точка студентите се научават да използват компютърен софтуер в дейностите, свързани с оценяване знанията на учениците.

В курса се изучават основни начини за оценка на факторите, които влияят върху успеваемостта на учениците. Използваните методи, технологии и софтуер са приложими не само в педагогическата практика, но и в социологични изследвания от различен характер.

 

 

Форми и методи на оценяване:

Курсът завършва с изпит.

Курсова работа – 50% от оценката.

Теоретичен изпит – 50% от оценката.

 

Лекционен курс – 30 ч.

 

Теми:

  1. Количествени и качествени методи за изследване
  1. Причинно-следствени връзки
  1. Вътрешна валидност на изследване
  1. Представителност и външна валидност
  1. Оценяване в образованието
  1. Статистически данни и тяхната обработка
  1. Тестови задачи – видове, особености
  1. Съставяне на тестови задачи
  1. Тестови спецификации
  1. Технология за съставяне на диагностичен тест
  1. Измерителни качества на тестовите задачи
  1. Валидност и надеждност
  1. Тестови скали и норми
  1. Тестване на статистически хипотези
  1. Педагогически експеримент                                                            

 

                                                                    

Литература

 

1. Бижков, Г., Методология и методи на педагогическите изследвания, АСКОНИ-ИЗДАТ, 1995.

            2. Милков, Д., Информатика и математически методи в педагогиката, НИ София, 1983.

            3.  Стоименова, Е., Измерителни качества на тестове.НБУ, 2000.

4. Crocker, L, J. Algina. Introduction to Classical and Modern Test Theory, Harcourt Brace Jovanovich College Publishers, 1986.

 

 

 

 

 

координатор на дисциплината доц. д-р Р. Божанкова
Общ хорариум: 20 ч. лекции, 10 ч. упражнения

 

Курсът е предназначен за студентите от магистърска степен, разположен е в рамките на един семестър с хорариум 30 лекционни   часа.
Лекционният курс представя историята и развитието на историческата поетика като наука през ХІХ век,  както и  присъствието й в четенето на руската литература от ХІХ и ХХ век. Лекцонният курс  цели да запознае студентите с основните концепции и трудове в тази област, създадени от руските литературоведи през последните две столетия. Последователно се излагат различните трактовки на основните категории на поетиката: жанр, сюжет, фабула, мотив, похват, образ, символ и т.н.
Курсът има теоретична и “практическа част”, която предлага прочити на избрани текстове.

 

Сегмент 1.
гл.ас. Р. Корсемова
10  ч. упражнения

1. Его-текстът в руската проза от ХІХ век ( А.Пушкин, М.Лермонтов, С.Аксаков, А. Чехов) – 5ч
2. Мистичното в руската проза от ХІХ век (Вл. Одоевски, И.Тургенев, А.Чехов) – 5ч.

Избрана библиография
Кравченко В. Мистицизм в русской философской мысли ХІХ-ХХ века. М., 1997
Топаров В. Странный Тургенев. М., 1998
История романтизма в русской литеиратуре в 2-х т. М.,1979
Бахтин М. Философия на словесността. С., 1993

 

Сегмент 2.
доц. д-р Р. Евтимова
8  ч. лекции

1. Увод към поетика на стиха през периода на “Сребърния век”. Обзор на манифестите и изложените в тях възгледи по поетика на стиха – 2ч.
2. ОПОЯЗ, трудове по поетика на основните представители – 2ч.
3. Съдбата на руския формализъм – 2ч.
4. М. Бахтин и неговият принос в развитието на поетиката на  руската литература– 2ч.

 

Избрана библиография
Б.Эйхенбаум. О литературе. М., 1987
Р. Якобсон. Работы по поэтике. М., 1987
М.Бахтин. Собрание сочинений. т.ІІ, V, VІ. М., 2003
Б. Успенский. Поэтика композиции.С-Пб., 2000

 

Сегмент 3.
гл. ас. д-р Галина Георгиева
12 ч. лекции

  1. Литературни обединения и дебати през 20-те години. Теоретични позиции и манифести. Проблемът за новата революционна поетика. – 3  часа
  2. Нови поетически форми: лирически фейлетон, агитационна поезия, реклама, афиш. Поезията на Владимир Маяковски. – 3  часа.
  3. Бунтът на авангардите в Русия: футуризъм и ОБЕРИУ (Обединение за реално изкуство). В. Хлебников, А. Кручоних, Д. Хармс, А. Введенски. – 3  часа.
  4. Нормативната поетика на съветската проза. Александър Фадеев, Михаил Шолохов. – 3 часа.

 

Избрана библиография:

Гюнтер, Х. Железная гармония. (Государство как тотальное произведение искусства). – Вопросы литературы. 1992, вып І.
Добренко, Е. Метафора Власти: литература сталинской епохи в историческом освещении. Мюнхен, 1993.
Добренко, Е. Формовка советского писателя: социальные и эстетические истоки советской литературной культуры. СПб., 1999.
Жаккар, Ж.-Ф. Даниил Хармс и конец русского авангарда. СПб, 1995.
Казак, В. Енциклопедия на руската литература през ХХ век. С., 2002.
Казакова, С. Руски модернизъм. Авангард. Шумен, 1994.
Карабчиевский, Ю. Воскресение Маяковского. М., 1990.
Марков, В. История русского футуризма. СПб., 2000.
Смирнов, И. Психодиахронологика. Психоистория русской литературы от романтизма до наших дней. М., 1994.
Советское богатство: статьи о культуре, литературе и кино. СПб, 2002.
Соцреалистический канон. СПб., 2000
Руска модерна поезия. Велико Търново, 1994.
Тынянов Ю. Литературный факт. – В: Ю. Тынянов. Поэтика. История литературы. Кино. М., 1977.
Хармс, Д.; Илф и Петров. Падащи баби. С. 1995.
Шкловски, В. Изкуството като похват. – В: “Руски формализъм (ОПОЯЗ)”, Шумен, 1996.
Groys, B. The Total Art of Stalinism: Avant-Garde, Aesthetic Dictatorship, and Beyond. 1992.
Peter Bürger, Theory of the Avant-Garde. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1984.
Terras, V. A History of Russian literature. L., N.Y. , 1994.

 

Вж., също така:
http://www.kulichki.com/kharms/

http://www.lib.ru/CULTURE/YAMPOLSKIJ/harms.txt

 

Подходи към изследването на визуалната култура

Едносеместриален курс

 

Преподавател:  доц. д-р Тодор Христов

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с дисциплина, изиграла ключова роля за формирането на съвременните изследвания на визуалната култура. Представена е теоретичната рамка, изградена от тази дисциплина, и нейните основни изследователски процедури. Отделено е особено внимание на ключовия за дисциплината проблем за визуалните технологии, илюстриран с анализ на начините, по който различни визуални технологии създават образи човешкото тяло, както и на някои стратегии на употреба на тези образи.

 

Предварителни изисквания:

Базови познания по теория на литературата и умения за анализ на литературен текст.

 

Очаквани резултати:

Курсът изгражда у студентите умения да изследват практики на визуално представяне, да анализират и критикуват контекста и ефектите на тези практики; стимулира диалога с алтернативни концепции за литературния и филмовия образ; подпомога вписването на придобитите умения и знания от останалите курсове на магистърската програма в по-широкия контекст на изследването на визуалната култура, да разработват и изпълняват собствени изследователски проекти в областта на изследванията на визуалната култура.

 

Учебно съдържание

Тема:

Хорариум

1

Раждане на изследванията на визуалната култура

2 ч.

2

Образи и знаци

2 ч.

3

Представяне, симулация

2 ч.

4

Погледът

2 ч.

5

Перспективата

2 ч.

6

Репродукциите

2 ч.

7

Фотоапаратът

2 ч.

8

Камерата

2 ч.

9

Телевизионният спектакъл

2 ч.

10

Уеб-базирани технологии

2 ч.

11

Изкуството на инсталациите

2 ч.

12

Надзорът

2 ч.

13

Симптомите

2 ч.

14

Виждане и прицелване

2 ч.

15

Визуалното днес

2 ч.

 

 

Семинарни упражнения

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Методи за анализ на представянето

3

2.

Перспективата и обектът а в киното

3

3.

Инсталация и перформативност

3

4.

Музейният надзор

3

5.

Видимостта на болестите

3

 

Конспект за изпит

Въпрос

1

Образи и знаци

2

Представяне, симулация

3

Погледът

4

Перспективата

5

Репродукциите

6

Фотоапаратът

7

Камерата

8

Телевизионният спектакъл

9

Уеб-базирани технологии

10

Изкуството на инсталациите

11

Надзорът

12

Симптомите

13

Виждане и прицелване

14

Визуалното днес

 

Библиография

Основна:

  1. Ангелов, А. 2009. Историчност на визуалния образ. София: Алтера
  2. Ангелов, А., Генова, И. (съст.) 2001. Следистории на изкуството. София: НБУ
  3. Ангелов, А., Генова, И. (съст.) 2003. Разказвайки образа. София: НБУ
  4. Барт, Ролан. Camera Lucida (София: Агата-А, 2001)
  5. Генова, И. 2010. Модерно и съвременно: За изкуството и неговите истории. София: Алтера
  6. Barthes, R. 1977. The photographic message. In: Barthes, R. 1977. Image-Music-Text. Farrar, Strauss and Giroux, pp. 15-31
  7. Baudrillard, J. 1994. Simulacra and Simulation. Michigan UP: Ann Arbor
  8. Bennett, Tony. The Birth of the Museum: History, Theory, Politics. Routledge: London & New York, 1999
  9. Bryson, Norman. Vision and Painting: The Logic of the Gaze. Yale UP: New Haven, 1983
  10. Buck-Morss, Susan. The Dialectic of Seeing: Walter Benjamin and the Arcades Project. MIT Press: Cambridge, Mass., 1989
  11. Cavell, Stanley. The World Viewed: Reflections on the Ontology of Film. Harvard UP: Cambridge, Mass., 1979
  12. Chun, W. Othering Space. In: Mirzoeff, N. (ed.) 2002. The Visual Culture Reader. Routledge, pp. 243-54
  13. Comolli, J.-L. 1985. Machines of the visible. In: Mast, Cohen (eds.) Film Theory and Criticism. Oxford UP, pp. 741-760
  14. Damisch, H. 1994. The Origin of Perspective. MIT Press
  15. Davis, W. 2011. A General Theory of Visual Culture. New York: Princeton UP
  16. Deleuze, Gilles. Cinema 2: The Time-Image. The Athlone Press: London, 1989
  17. Deleuze, G. 1990. Plato and the simulacrum. In: Deleuze, G. 1990. The Logic of Sense. Columbia UP, pp. 253-266
  18. Didi-Huberman, Georges. Confronting Images (Philadelphia: Penn State UP, 1999)
  19. Edwards, E., K. Bhaumik (ed.) 2008. Visual Sense: A Cultural Reader. Amsterdam: Berg
  20. Evans, J., Hall, S. (eds.) 1999. Visual Culture: The Reader. SAGE
  21. Friedberg, Anne. Les Flaneurs du Mal(l): Cinema and the Postmodern Condition. PMLA 1991 106.3: 419-431
  22. Howels, R., L. Negreiros. 2012. Visual Culture. New York: Polity
  23. Lacan, J. 1977. The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis: Seminar XI. Hogarth, pp 67-119
  24. Kromm, J., S. Bakewell. 2010. A History of Visual Culture: Western Civilization from the 18th to the 21st Century. Amsterdam; Berg
  25. Mirzoeff, N. 1999. An Introduction to Visual Culture. Routledge
  26. Mirzoeff, N. (ed.) 2002. The Visual Culture Reader. Routledge
  27. Mitchell, W. 2002. Showing seeing: a critique of visual culture. In: Mirzoeff, N. (ed.) 2002. The Visual Culture Reader. Routledge, pp. 86-101
  28. Mitchell, W. 1986. What is an image? In: Mitchell, W. 1986. Iconology: Image, Text, Ideology. Chicago UP, pp. 7-46
  29. Preziosi, D. (ed.) 2009. The Art of Art History: A Critical Anthology. Oxford: Oxford UP
  30. Rampley, M. 2005. Exploring Visual Culture: Definitions, Concepts, Contexts. Edinburgh UP
  31. Ranciere, Jacques. Film Fables. Berg: Oxford, New York, 2006
  32. Rosenthal, M. 2003. Understanding Installation Art: From Duchamp to Holzer. Prestel
  33. Smelik, R. 2010. The Scientific Imaginary in Visual Culture. Berlin: VR
  34. Sturken, M., S. Douglas, L. Cartwright. 2012. Practices of Looking: An Introduction to Visual Culture. Oxford; Oxford UP
  35. Virilio, Paul. Guerre et cinéma: logistique de la perception. Cahier du cinéma: Paris, 1998
  36. Walker, J., S. Chaplin. 1997. Visual Culture: An Introduction. Manchester UP
  37. Žižek, Slavoj. Enjoy Your Symptom: Jacques Lacan in Hollywood and out. New York: Routledge, 1992

 

Допълнителна:

  1. Бенямин, В. 2000. Озарения. София: Критика и хуманизъм
  2. Бодрийар, Ж. 1996. Към критика на политическата икономия на знака. София: Критика и хуманизъм
  3. Бодрийар, Ж. 1995. Илюзията за края или стачката на събитията. София: Критика и хуманизъм
  4. Фуко, Мишел. Раждането на клиниката (София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993)
  5. Христов, Т. Несериозна религия: Джедаизмът като режим на респонсибилизиране. Семинар БГ 2017: 14
  6. Христов, Т. 2017. Неврастения и несправедливост. Littera et Lingua 1
  7. Христов, Т. 2015. Просвещаване на земеделеца. В: Лилова, Д. (ред.) Природни науки, технологии и социални светове. (Рива: София)
  8. Христов, Т. 2014. Да покажеш справедливост: Супергероите като политически ресурс. Пирон 7
  9. Христов, Т. 2012. #Окупирай Уолстрийт като self-help демокрация. Пирон 2012 4 (под печат)
  10. Христов, Т. 2012. Истината на конспиративните теории, или президентът и извънземните. Семинар БГ 7 http://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy7-kiberfolk/
  11. Христов, Т. 2010. Индустриализиране на свободата. Критика и хуманизъм 2010 34.4: 191-198
  12. Христов, Т. 2010. Неолиберализмът, посткапиталистическият субект и неуспехът. Култура 402613), 19.11.2010
  13. Христов, Т. 2008. Цифровите неравенства. Социологически проблеми 2008 3-4: 149-157
  14. Baudrillard, J. 2000. The Spirit of Terrorism: And Requiem for the Twin Towers. Verso: London
  15. Baudrillard, J. 1995. The Gulf War Never Happened. Polity Press: Oxford
  16. Baudrillard, J. 1993. Symbolic Exchange and Death. Sage: London
  17. Baudrillard, J. 1985. The Masses: The Implosion of the Social in the Media. New Literary History 16.3: 577-89Durham, M., D. Kellner. (eds.) 2001. Media and Cultural Studies: Keyworks. Blackwell
  18. Bouquet, Mary. Museums: A Visual Anthropology (London: Berg, 2012)
  19. Chamayou, Gregoire. Théorie du drone. La fabrique éditions: Paris, 2013
  20. Debord, G. 2005. Society of Spectacle. Rebel Press, p. 18-25, 100-114
  21. Didi-Huberman, Georges. The Invention of Hysteria (Cambridge: MIT Press, 2002)

 

 

 

доц. д-р Миглена Николчина

Курсът разглежда различни аспекти на политиките на идентичността  и различието, които доминират в западната литературна наука и теория през последната трета на XX век. В него са включени както защитници на “края на големите наративи” (по Лиотар), така и някои от най-сериозните му критици. Дискусиите ще се опират на примери от киното и литературата.

1. Кризата на универсализма и просвещенските ценности.
2. Половата идентичност и дебатите около термина джендър.
3. Универсален субект и мъжко господство.
4. Мъжественост - женственост: от философските до всекидневните представи.
5. Психоанализата и културата на 20 век. Теории за мъжката и женската сексуалност.
6. Любовта - европейският феномен. Идентичност и различие през призмата на любовната двойка.
7. Теории и репрезентации на хомосексуалността.
8. Отвъд половото различие: андрогинът и машината. Половото различие и новите технологии.
9. Съвременни дилеми на равенството.
10. Расизъм и етноцентризъм.
11. Мултикултурализъм и либерална демокрация.
12. Глобализация и антиглобализъм.
13. Биополитика и гол живот.
14.  Феминизъм и универсализъм.
15. Човекът – един (не)завършен проект?

Литература

Джорджо Агамбен – Homo Sacer. Суверенната власт и оголения живот,  2004.
Силвиан Агасински. Политика на пола, 2001.
Ален Бадиу – Етика. Опит върху съзнанието за зло, 2004.
Симон дьо Бовоар. Вторият пол.
Пиер Бурдийо. Мъжкото господство, 2002.
(Колектив). Времето на жените, 1998.
Снежа Гунев (съст.) Феминисткото знание, 2002
Люс Иригаре. Този пол, който не е един, 2002.
Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Миглена Николчина. Смисъл и майцеубийство, 1997.
Миглена Николчина. Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литературна история, 2002.
Вирджиния Улф. Собствена стая, 1999.
Дейвид Халперин. 100 години хомосексуалност, 1999.

Форма на изпитване: курсова работа