Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

 

проф. дпн Мария Герджикова

Хорариум:
45 ч. лекции, 15 ч. упражнения

 

Лекционен курс
1. Що е литература? Представяне на разнообразните опити да се дефинира литературата. Обективно ли е понятието „литература”? Вечно и неизменно ли е то?
2. Текст и литературна творба. Разграничение при употребата на тези термини и тяхното използване като теоретични синоними под влияние на литературната семиотика.
3. Теория на четенето като литературен текст. Компоненти на четенето: емоционалност, познание, разбиране.
4. Художественото възприятие като творчески процес.
5. Естетика на въздействието. Въздействието на литературната творба върху възприемател/читател. Как се случва това въздействие – в сферата на когнитивното, на естетическото, на емоционалното и т. н.
6. Тълкуванията на понятията интерпретация и анализ на художествения текст.
Анализът – в едни случаи мислен като ненужен и невъзможен, а в други като теоретично познание и процес на проникване в текста чрез задълбочено познание и на самия себе си.
Интерпретативният подход теоретично предполага включване на извънтекстови фактори в процеса на разбирането на текста. Двете основни направления – първото, основано на разбирането на текста чрез анализ на текстовата организация или чрез привличане на извънтекстови фактори; второто, основано изцяло на читателската интуиция и на уникалността на конкретния прочит.
7. Различни направления и различни теоретични схеми относно възможността за изследване на текста. Представители.
Руски формализъм;
Структурализъм;
Деконструктивизъм;
Психоанализа;
Тематичен анализ;
Аналитична психология;
Митологическа школа;
Херменевтика;
Рецептивна естетика;
„Нова критика”.

8. Ролята на теорията на жанра при четенето на художествен текст.
9. Проследяване на историческото възникване и развитие на жанра – възможност за изясняване на природата на жанра в училище.
10. Естетически, литературни и методически проблеми при изучаване на художествен текст.
Ролята и значението на художествените текстове в училище.
Разширяване на естетическия хоризонт на учениците.
Единство на историческия и логическия подход в познавателния процес по литература.
11. Изучаването на произведенията на световната класика – богата база за съпоставки
– по линията на степените и формите на естетическо съзнание и познание, чрез сравнение между естетическото съзнание през различни епохи;
– съпоставка между отделните литературни школи и направления;
– съпоставка с оглед на проявленията на конкретните естетически категории в различните литератури и епохи;
– съпоставка между вечните образи, между големите литературни типове;
– съпоставка между различните жанрове;
– съпоставка между различните литератури.
12. Приемливите граници на интерпретацията.
Право на собствен прочит;
Опасност от антиисторическо модернизиране;
Исторически, филологически и текстуален коментар;
Естетическа и критическа интерпретация.

Семинарните упражнения се организират около обсъждане на проблемите, които се разглеждат в теоретичния курс и предлагат конкретни възможности за изследване на художествени текстове, включени в учебната програма.
Упражненията дават възможност за диференциация и комбиниране на различните интерпретативни стилове и убедителното им представяне в уроците по литература в средното училище.

Магистърска програма „Лингвистика – езикова система и речеви практики”

Летен семестър 2016-2017

 

linguist

 

 

Дисциплина

Ден

Час

Семиотика – проф. д-р Гергана Дачева

понеделник

14.30 организационна среща

143 каб.

Основни проблеми на редактирането и коригирането – доц. д-р Пенка Баракова

 

Предстои уточняване

Формални граматики – проф. д-р Петя Осенова

понеделник

15.30 ч.          139А каб. организационна среща

Вербални комуникативни стратегии – проф. д-р Радка Влахова

 

139 каб.

Устна комуникация – проф. д-р Йовка Тишева

сряда

14.00-16.00     139 каб.

Политическа и журналистическа реч – доц. д-р Владислав Миланов

четвъртък

14.00-16.00    139А каб.

 

Лекциите започват на 6.03.2017 г.

За въпроси около организацията на учебния процес се обръщайте към проф. д-р Гергана Дачева.

 

Магистърска програма: Старобългаристиката в контекста на византийската книжовност (неспециалисти)

 

Срок на обучение: 3 семестъра

 

 

Програмата е насочена към студенти, придобили бакалавърска или магистърска степен в нефилологическа специалност. Магистрантите получават същата квалификация като в двусеместриалната програма Старобългаристиката в контекста на византийската книжовност, но изучават един допълнителен семестър с общофилологически курсове.

Програмата разглежда основни и актуални проблеми на славянското и балканското средновековие, на старобългарската литература и култура, на изграждането и функционирането на стария славянски книжовен език. Предвижда се запознаване с техниката на научното изследване и практикум по академично писане. Включено е и овладяване на компютърни програми, компютърна обработка на средновековен текст и работа с Интернет. Завършилите ще могат да се реализират като научни работници и специалисти в областта на палеославистиката и културното наследство.

 

Условия за прием

 

1. Завършена бакалавърска или магистърска степен в областта на хуманитарните науки, социалните науки или изкуствата.manuscript2

2. Кандидатите за места, субсидирани от държавата, се явяват на приемен изпит (събеседване). Класирането става въз основа на бал, образуван от сумата от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование.

Приемът за платено обучение е по документи, без изпит.

 

Учебен план

 

Дисциплина

Лекции

Упражнения

Семестър

Задължителни дисциплини

Лингвистика на текста (върху исторически материал)

30

 

I (зимен)

Животът на думите. Старобългарска лексикология и лексикография

30

 

I (зимен)

Средновековните славянски преводи

30

 

I (зимен)

Рецепция на византийската литература в старобългарската книжнина

30

 

I (зимен)

Книгата и нейните информативни ключове

30

 

II (летен)

Жанровете в старобългарската литература

30

 

I (зимен)

Палеославистът в света на информатиката и документалистиката

30

 

II (летен)

Увод в общото езикознание

30

 

III (зимен)

Старобългарски език

30

15

III (зимен)

Старобългарска литература

45

15

III (зимен)

История на българския език

45

15

III (зимен)

Възрожденска литература

45

15

III (зимен)

Избираеми дисциплини(студентите трябва да изберат за двата семестъра общо 8 курса)

Старогръцки или византийски гръцки

30

 

I (зимен)

Гръцка текстология

30

 

I (зимен)

Новата и старата българска книжовна норма

30

 

I (зимен)

Език и мит

30

 

I (зимен)

Езикова картина на християнските символи в старобългарската книжнина

30

 

I (зимен)

Теория на основите. Основи на етимологията

30

 

I (зимен)

Основи на прабългаристиката

30

 

I (зимен)

Текст и образ

30

 

I (зимен)

Старобългарските книжовни средища и създаваната там литература

30

 

I (зимен)

Литературно изворознание

30

 

I (зимен)

Slavia Orthodoxa et Slavia Romana

30

 

II (летен)

Светци и святост в средновековна България и във Византия

30

 

II (летен)

Средновековна българска дипломатика

30

 

II (летен)

Хронология и време

30

 

II (летен)

Астрономически, астрологически и натурфилософски съчинения в средновековна България

30

 

II (летен)

Средновековни поведенчески модели: монашество, духовен живот и църква

30

 

II (летен)

 

 

Конспект за приемен изпит

 

Приемният изпит се провежда като събеседване с въпроси, изясняващи мотивацията и досегашния научен опит на кандидата, както и знанията му в областта на старобългарската литература, старобългарския език, историческото развитие на българския език и др.

 

Разписание на лекциите за текущия семестър

 

Ръководител на програмата

Гл. ас. д-р Диана Атанасова

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

 

 

Магистърска програма: Интерпретативна антропология (неспециалисти)

 

Срок на обучение: 3 семестъра

Форма на обучение: редовна

 

Учебен план

 

Anthropology

 

Прием

 

Изучавани дисциплини

 

Проекти

 

 

 

Разписание на часовете за летния семестър на уч. 2016/2017 г.

 

                                                                                                                                                                           

"Искахме да върнем културата, както и да я определяме, отново в играта. Имахме различни възгледи за това какво означава културата, но общото беше, че всички се стремяхме към съживяване на културните измерения на нещата"

(Клифърд Гиърц пред Ричард Хандлер за създаването на Интерпретативната антропология)                                                      

Програмата е насочена към студенти, придобили бакалавърска или магистърска степен в нефилологическа специалност. Магистрантите получават същата квалификация като в двусеместриалната програма Антропология и филология, но изучават един допълнителен семестър с общофилологически курсове.

 

Целта на магистърската програма Интерпретативна антропология е да изгради висококвалифицирани специалисти в областта на антропологическото и филологическото познание, посредством задълбочена подготовка в дисциплини като лингвистика,семиотика, историческа, интерпретативна и литературна антропология. Формирането на познавателни практики и умения за разбирането на културата като текст и на текста като културен продукт се изгражда от дисциплините, представящи антропологически прочит на библейския свят, въобразените географии и културните реалии, пространствата и символните измерения на града, идентификационните модели на културата. В търсене на баланса между методологическия индивидуализъм и колективизъм, акцент се поставя върху мястото на човека в съвременния свят и динамиката в символните редове на културните програми, в които ежедневно се реализира.

 

Магистърската програма е съобразена с изискванията за висше образование, определящи втората степен на образователна подготовка, а курсовете отразяват традициите и съвременните тенденции в съответните дисциплинарни полета. При обучението се стимулира студентската мобилност, като се предоставя възможност два от избираемите курсове (4 кредита) да се получат от дисциплини, включени в сходни магистърски програми в други факултети на СУ (Философски и Исторически). Успешно завършилите магистърската програма Интерпретативна антропология могат да кандидатстват в конкурси в широк дисциплинарен обхват за придобиване на трета образователно-научна степен „доктор”. Програмата предполага и продължаващо обучение в други университети в страната и чужбина.

 

 

Координатори на програмата

 

Доц. д-р Николай Папучиев

Гл. ас. д-р Кристина Йорданова

тел.: 9308 308

e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

 

Магистърска програма "Интерпретативна антропология" - специалисти

 

 

 

Магистърска програма "Език и културно пространство (приложна лингвистика – български език като чужд)” (неспециалисти) 

 

Форма на обучение: РЕДОВНА

Продължителност на обучението: 3 семестъра

Учебен план

 

 

kirilimetodii

 

 

Насоченост, образователни цели

 

Програмата е интердисциплинарна и цели осигуряване на теоретични и практически компетенции за широк спектър специалисти по език и култура, междукултурни различия и комуникация. Програмата предлага специализирана подготовка по български език посредством лингвистични, социални и културни дисциплиниСтруктурата и организацията на програмата е съобразена със стандартите на програми по приложна лингвистика от европейските страни. Програмата дава възможност за ценностен прочит на езиковите и на културно-историческите феномени през призмата на собствената идентичност и през диалог с балканския, европейски и глобален цивилизационен концепт.

Програмата е насочена към български и чуждестранни участници с бакалавърска или магистърска степен от различни специалности, които проявяват интерес към българистиката в широк културологичен, политологичен, стопански контекст.

 

Обучение (знания и умения, необходими за успешна професионална дейност; общо теоретична и специална подготовка и др.)

 

Модулът за неспeциалисти гарантира базов минимум от езиковедска и литературоведска компетентност за усвояване на специализираните знания, които са насочени към изграждане на интеркултурна компетентност с акцент върху българския език.

Цел на програмата е да надгради познанията на участниците по български език и култура, като ги положи в общоевропейски, славянски и балкански аспект. Представя се конструирането на българското културно пространство в езиков, текстов, географски, исторически и правен аспект. Програмата е интердисциплинарна и цели подсигуряване на теоретични и практически компетенции по език и култура, междукултурни различия и комуникация. Специално внимание е отделено на представянето на електронните езикови ресурси и на IT технологиите за изследване, представяне и преподаване на езиковите факти, както и успоредяването им с други едноезични и многоезични корпуси.

Обучението е на български език, но съществува възможност някои от курсовете да се предлагат и на английски език, както и като електронни курсове. Магистрантите имат възможност за трансфер на кредити от чужди университети и могат да участват в различни програми за студентска мобилност.

 

 

Условия за прием:

 

     Програмата е насочена към български и чуждестранни участници с бакалавърска или магистърска степен от различни университетски специалности:

 

1. Завършена бакалавърска или магистърска степен в областта на хуманитарните науки.

2. За чуждестранни граждани – познания по български език степен В2.

3. Кандидатите се явяват на приемен изпит (събеседване).

 

     Конспект за приемен изпит (за всички форми на програмата)

 

Професионални компетенции

 

В програмата са предвидени три групи дисциплини, които предлагат взаимно допълващи се компетентности и оформят интердисциплинарния й характер.

Езиковедските дисциплини задълбочават погледа върху контрастивното изследване на българския език и лингвистиката на текста.

Втората група дисциплини (литература, история, география, право) дава възможност на студентите да обогатят познанията си в областта на актуалните културни теории и проблеми на културата в условията на глобализиращия се свят и същевременно ги запознават с конкретни културни и литературни феномени и техния съвременен прочит.

Трета група е насочен към задълбочаване на познанията за прeвода като междуезиков и междукултурен трансфер, към усъвършенстване на комуникативните и дискурсни умения и работатат с електронни и компютърни речници и езикови корпуси.

 

Професионална реализация

 

Дипломираните магистри от програмата „Език и културно пространство (приложна лингвистика – български език като чужд)“ могат да се    реализират като:

 

    • специалисти и експерти по лингвистика, чуждоезиково обучение, комуникации, превод;
    • експерти в европейски културни и образователни институции; наши и чужди неправителствени организации;  
    • експерти в държавната администрация с висока компетентност по въпросите на българистиката;
    • експерти в чуждестранни фирми, развиващи дейност в България и във фирми с чуждестранно участие;
    • журналисти, работещи по проблемите на българистиката и чуждоезиковото обучение по български език;
    • издателска и библиотечна дейност;
    • преподаватели в колежи и университети в България и в чужбина, както и в български училища извън България (при наличие на съответна квалификация в бакалавърската/магистърската степен);