Магистърски програми

 

проф. д-р Николай Чернокожев

 

Цели на курса

 

1. Да проследи и систематизира културноисторическата динамиката на отношението история -   литература

2. Да разгледа двупосочните трансфери между литература и история

3. Да представи начините на (взаимо)употреба между история и

литература

 

Лекционен курс

 

1. История и време

Културни нагласи и отношения към миналото; потребност от исторически наратив.

Помнене и разказване. Разказването като подреждане и/или филтриране на материала. История и „история“. Разказано време и време на разказа. Разказана и писана история – записване и написване.

Писаната история и изграждането на образи. Въобразяването на нацията и въобразяването на историята.

Хипнотичното въздействие на миналото.

 

2. Възрожденските мисления на/за миналото.

Имена и времена. Историята и учебниците за нея.

„История славянобългарска“ в сферите на историята и в сферите на литературата.

Миналото в литературата – между разсъждаване и изживяване.

Последователност в доминиращата позиция на историята в: поезия (Софроний, Раковски, Чинтулов и др.), драматургия (Войников, Друмев и др.), белетристика (Каравелов).

Употребите на миналото – исторически образи и стереотипи.

 

3. Историята в литературата на следосвобожденското време

Миналото – близко и далечно. Историята и „нашата история“.

Вазовите националноидеологически визии и техните корекции. Миналото като паметник и като повод за себеосмисляне.

„Епопея на забравените“ и „Под игото“ vs „Легенди при Царевец“ и „Светослав Тертер“.

„Историята наша“. Вазовата историческа драматургия. Драматизации.

Българската история в творчеството на Вазовите спътници и съвременници.

Модерност и история – „вгражданията“ на миналото в модерния проект.

Степени на отделеност и обобщеност.

 

4. Историята и литературата след войните

Войните и наслагването на образи - разказите за войната и фигурите на миналото.

Следвоенното време и полаганията на историческото.

Историческият роман от Ст. Загорчинов до Ф. Попова-Мутафова.

Популярни исторически четива

Миналото в модерните печатни медии

 

5. Историята в литературата след Втората световна война

Политически диктат и преоценки. Употреби на миналото.

Петдесетте години на XX в. Д. Талев

Средновековна българия през 60-те и 70-те години. Историческите романи в киното.

„Време разделно“ и „Летопис на смутното време“

Годишнини и литература – 1300 годишнината на българската държава.

Историята за деца и юноши.

Историята в картинки.

 

 

Семинарни упражнения

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1.	Образи и разкази на/за основателите	2
2.	Гледни точки към миналото – възрожденски истории	4
3.	Каравелов – историческа трилогия	2
4.	Войников – истпорическа драматургия	2
5.	Вазов – Легенди при царевец	2
6.	Кирил Христов – Царици на нощта	2
7.	Загорчинов – Ден последен	2
8.	Орлин Василев – Хаидутин майка не храни	2
9.	Асеневци и литературата за тях	4
10.	Популярни библиотеки - избор	4
11.	Историята в комикса	4

 

 

Литература:

 

Историци за историята. С. 1988

Идеи в културологията. Т. 1 – 3

Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности : Размишления върху произхода и разпространението на национализма / Прев. Я. Генова. – София : Критика и хуманизъм, 1998. – 224 с. – (Социооптики)

Козелек, Р. Пластовете на времето. София, 2002, с. 412.

Гражина Шват-Гълъбова Haeresisbulgarica в българското културно съзнание на XIX и XX век. С. 2010

Албена Хранова Историография и литература. Т. 1 и Т. 2, С., 2011

 

Details

Category: Магистърски програми

 

Василка Вълова, кинезитерапевт

Предлаганият курс третира интегрираното обучение по български език и литература /БЕЛ/ на ученици със специални нужди в масовото училище.
Посочва основните източници на интегрираното обучение – законодателни текстове, образователни и културни институции, терапевтични и образователни практики. Дава както тяхното описание, така и обяснение за възможностите на приложението им.
За теоретична, фактологична и практическа база на занятията са използвани:
- нормативни документи, касаещи образованието на децата със специални потребности;
-  знания от областта на медицината и психологията;
-  достижения на специалната педагогика
- актуални методологически и методически проблеми в областта на средното образование по български език и литература на учениците със специални нужди.
Курсът няма претенции за изчерпателност, но отговаря на изискването за кратък систематизиран обзор на различни научно-практически дейности, касаещо децата със специални потребности.

Тематичен план

І. Хората с увреждания – част от многообразието на човешката общност
ІІ. Образователна система – първата крачка към интегрирано общество
1. Образователни практики
2. Обсъждане на личен опит на човек с увреждане
ІІІ. Образованието на деца със специални потребности
1. Образованието на ученици с физически увреждания
1.1. Образованието на ученици със заболявания на опорно-двигателния
апарат /ОДА/
1.2.Образованието на ученици със заболявания на ОДА поради заболявания на нервната система
2. Образованието на ученици с хронични заболявания
3. Образованието на ученици с увреден слух
4. Образованието на ученици с нарушено зрение
5. Образованието на ученици с езиково-говорни нарушения
6. Образованието на ученици с умствена изостаналост
7. Образованието на ученици с ДЦП
8. Образованието на ученици с емоционални и поведенчески нарушения
9. Образованието на ученици със специфични нарушения на способността за учене /дислексия/
10. Посещение в масово училище в клас  с ученици със специални нужди.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 October 2009

 

проф. д-р Татяна Ангелова

Хорариум:
30 ч. лекции, 30 ч. упражнения

Лекционен курс

Конструктивизмът като образователна парадигма и интегрирането на ИКТ в образованието по български език и литература. (5 часа)
Интегриране на ИКТ в ОБЕ. Работа с текстов редактор. Приложение при обучение в писмена реч ( редактиране, страниране, проверка на правописа, съхраняване на информация, разпечатване). Видове файлове (разширения doc, pdf). (5 часа + 2 часа упражнения)
Интегриране на ИКТ в ОБЕ. Интернет ресурси и търсене на образователна информация по БЕЛ с помощта на машина за търсене и по интернет адреси. Съхраняване на линк, специфика на хипертекста. Изисквания при писане на курсова и дипломна работа. Стандарти за цитиране. Полезни интернет адреси (сайтове и портали). (5 часа + 5 часа упражнения)
Интегриране на ИКТ в ОБЕ. Изработване на компютърна презентация (ppt). Изисквания към жанра. Специфика на речевото поведение при представянето. Приложение на мултимедията при работа с ученици (на занятие по български език и литература) и при работа с учители (представяне на педагогически опит) (5 часа + 5 часа упражнения)
Интегриране на ИКТ в ОБЕ. Работа с електронна поща. Проектноориентирано обучение и използването на е-мейл. Работа по национални и международни проекти. Специфика на работата в екип.
(5 часа + 5 часа упражнения)
Корпусна лингвистика и ОБЕ. Е-обучение. Плюсове и минуси на дистанционното обучение. Смесено обучение. (5 часа)

Ключови проблеми:
Кои са информационните и комуникационни технологии? Какви възможности за интегриране има в образованието по български език и литература? Какъв проект може да се изработи в екип с приложение на ИКТ в образованието по български език и литература.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 October 2009

 

доц. д-р А. Дамянова
доц. д-р М. Васева

Хорариум: 60 ч.

Лекционен курс

1. Дискурсът като предмет на семантиката.
Лекцията е съсредоточена върху концепцията на П. Рикьор за дискурса и различията й с лингвистичните концептуализации на понятието.
2. Синтетичната структура на дискурса. Езикът като дискурс – езикът като система – пропозицията – речевият акт – изречението.
Лекцията задълбочава и диференцира понятието “дискурс” в съпоставка с единиците на други науки за езика и излага синтетичната структура на дискурса като взаимодействие между идентификационната и предикативната функция на фразата.
3. Диалогът – модус на образоващото педагогическо общуване.
Лекцията обвързва понятията “дискурс” и “диалог” във философския им смисъл, интерпретирайки постановките “Същинската структура на дискурса е диалогът” (П. Рикьор) и “Диалогът е структурата на истинското познание” (Х.-Г. Гадамер).
4. Педагогическото общуване – диалектическо единство от диалогично и институционалноопосредено общуване.
Лекцията обосновава необходимостта от съчетаване (не редуване!) на двата присъщи по необходимост на педагогическото взаимодействие типа общуване – диалогичното и институционалноопосреденото.
5. Изкази на утвърдителни пропозиции в педагогическото общуване.
Лекцията диференцира спецификите на диалогичните твърдения, отговори, изказвания на (“образоващия”) учител по литература чрез съпоставка помежду им и с твърденията на “обучаващия” и “управляващия”.
6. Изкази на въпросителни пропозиции в педагогическото общуване.
Лекцията оразличава “смислените” въпроси от “мнимите” и от “попадащите в пустота” въпроси като част от педагогическото общуване.
7. Изкази на императивни пропозиции в педагогическото общуване.
Лекцията изследва различните възможности за поставяне на учебни задачи, с които учителят разполага, и различните ефекти от употребата им в психосоциален план.
8. Ученикът и “смазващата отговорност да се говори добре”.
Лекцията изследва различните методи и похвати, посредством които ученикът може да бъде насърчен в усъвършенстване на уменията си да общува устно, да говори пред аудитория, съобразно различни комуникативни ситуации и под.
9. Текстът като произведение на дискурса.
Лекцията разглежда основополагащите разлики между устния и писмения дискурс, установими на равнището на семантиката, и текста като “дискурс в границите на писането”.
10. Типология на културата и версии за текста.
Лекцията проследява някои от най-репрезентативните връзки между “затворения” и “отворения” тип култура и съответстващите им версии за текста.
11. Модели на текста.
Лекцията експонира теоретични, аналогови (жанрови) и макетни модели на текста и зоните на приложението им в работата върху учебното съдържание по български език и литература.
12. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Роли и функции на учителя.
Лекцията диференцира “образоващия”, “обучаващия” и “екзаминатора” във фигурата на учителя, ангажиран с култивиране на уменията на учениците за създаване и усъвършенстване на писмен текст.
13. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Работа върху анализа и интерпретацията на темата на текста.
Лекцията обговаря различни възможности за ориентация на учениците в смисловия обем на темата, в концептуалните й полета и в проектирането на собствения текст.
14. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Работа върху композирането и структурирането на текста.
Лекцията е съсредоточена преди всичко върху спецификата на композирането и структурирането на различните видове аргументативен текст, отработвани в училище.
15. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Работа върху съгласуването и стиловото оформяне на текста.
Лекцията е съсредоточена преди всичко върху спецификата на съгласуването и стиловото оформяне на различните видове аргументативен текст, отработвани в училище.

Основна библиография

Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1993.
Бахтин, М. Въпроси на литературата и естетиката. С., 1983.
Бахтин, М. Эстетика словесного творчества (съст. С. Бочаров). М., 1986.
Бахтин, М. Философия на словесността. С., 1996.
Дамянова, А. Диалогът в литературнообразователния дискурс в средното училище. С., 2002.
Дерида, Ж. Писмеността и различието. С., 1998.
Дерида, Ж. За граматологията. С., 2001.
Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. С., 1997.
Женет, Ж. Фигуры. Москва, 1998.
Йовева, Р. Методика на литературното образование. Шумен, 2000.
Йовева, Р. Писмените ученически текстове. Трета част. Съчинения интерпретации. С., 2003.
Кант, И. Критика на способността за съждение. С., 1993.
Рикьор, П. Теория на интерпретацията: нарастващият смисъл. – В: Бюлетин на СБП, 1988, № 5, 6.
Рикьор, П. Тексът като модел: херменевтичното разбиране. – В: Идеи в културологията (съст. И. Стефанов, Д. Гинев). Т. 2, С., 1993.
Рикьор, П. Живата метафора. С., 1994.
Рикьор, П. Какво е текстът? – В: Литературата. С., 1994, кн. 1, с. 50–73.
Рикьор, П. Прочити (съст. Вл. Градев). С., 1996.
Рикьор, П. Время и рассказ. Т. 1. Т. 2. Санкт-Петербург, 2000.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 09 October 2009