Магистърски програми
Магистърски програми
Прием в магистърски програми (неспециалисти) за уч. 2021/2022 г.
Срок на обучение: 3 семестъра
Форма на обучение: държавна поръчка и платено обучение
Изисквания: завършена бакалавърска или магистърска степен
Факултетът по славянски филологии предлага 12 магистърски програми, даващи допълнителна професионална квалификация на студенти, притежаващи бакалавърска или магистърска степен от нефилологически специалности. Студентите, записали се в тези програми, ще изучават един допълнителен семестър с базови филологически курсове, след което продължават обучението си заедно с магистрантите от програмите за специалисти.
- Лингвистика - езикова система и речеви практики
- Литературознание
- Преводач-редактор
- Интерпретативна антропология
- Език. Култура. Превод
- Литература, кино и визуална култура
- Руска литература, култура и художествен превод
- Литературата – творческо писане
- Старобългаристика
- Образованието по български език и литература в средното училище
- Опазване на българското културно наследство
- Трансгранична българистика
Магистърски програми за филолози
- Details
- Category: Магистърски програми
Прием в магистърски програми (филолози)
Факултетът по славянски филологии предлага 14 магистърски програми, даващи допълнителна професионална квалификация на завършилите бакалавърска или магистърска степен в професионално направление “Филология”.
Срок на обучение: 2 семестъра
Форма на обучение: държавна поръчка и платено обучение
Лингвистика - езикова система и речеви практики
Програмата задълбочава и разширява знанията и уменията на студентите в езиковедската област. В центъра на вниманието е поставен езикът като функция по предаването на значение – основа на всяко човешко познание и комуникация. Отделните лекционни курсове са насочени както към съвременните лингвистични теории, така и към теоретично осмислените обобщения на развойните тенденции на българския език. Включен е и практически курс по редактиране и коригиране на различни типове текст.
Литературознание
Програмата отговаря на нарастващата социална и академична потребност от изграждането на специалисти, способни да мислят литературата в широк културен контекст. Отделните курсове са фокусирани върху връзките между литература и идеологии, литература и идентичност, литература и други изкуства, литература и медии. Предлага се и богат набор от курсове, запознаващи студентите със съвременната западноевропейска и световна литература.Тя дава важна допълнителна квалификация на придобилите учителска правоспособност бакалаври-филолози, както и знания и умения, нужни при работа в книгоиздаването и специализираните издания за култура, културната журналистика, неправителствените организации и др.
Преводач-редактор
Интердисциплинарна програма, предназначена за допълнителна практическа и теоретична квалификация на бъдещи специалисти по чужди езици, които ще участват активно в съвременната междуезикова, интеркултурна комуникация. Завършилите програмата програмата получават диплома за преводач-редактор по съответния език (английски, френски, немски, испански, португалски, италиански, гръцки, руски и други). Програмата предлага обучение на магистрите по няколко езика едновременно, както и активно взаимодействие с европейските преводачески звена.
Литература, кино и визуална култура
Интерпретативна антропология
Програмата предлага един синтез на науките за човека. Центърът на вниманието е насочен към процеса на производство и възприемане на текстове като основен елемент от изграждането на символните светове, с които човекът се полага в социалната среда. Осветляват се връзките между човек и природа, човек и социална среда, човек и литература. Разглеждат се отношенията център-периферия, локално и глобално, проблемите на другостта и индентификацията.
Литературата - творческо писане
Програмата е ориентирана към студенти с подчертан интерес към художественото творчество и критиката. В нея 
участват изтъкнати български творци, които въвеждат студентите в “работилницата” на творчеството и ги напътстват в усвояването на тайните на писателския “занаят”. Програмата разширява литературната култура и подготвя специалисти в полето на издателската индустрия, културната журналистика и изкуствата на писането.
Трансгранична българистика
Магистърската програма подготвя висококвалифицирани филолози българисти с интерес към преподаването на българистичните дисциплини в чуждоезиково обкръжение и към научното изследване на българския език като чужд или втори. Завършилите тази програма получават знания и умения, които им позволяват да се реализират като лектори по български език, литература и култура в чуждестранни университети; да преподават в училища и университети извън България, които обучават представители на българската диаспора; в български училища, където се обучават носители на друг майчин език; като специалисти по въпросите на чуждестранната българистика – в държавната администрация у нас, в посолства, консулства, културни интитути и други културно-просветни институции на РБългария извън страната ни и т.н.
Старобългаристика
Програмата е насочена към студенти с интереси в областта на старобългарската литература и култура, средновековното културно наследство, старобългарския език, работата с ръкописи и архивни фондове. Обучението има интердисциплинарен характер, като старобългарското книжовно наследство е използвано като подстъп към разбирането на културните и обществени процеси през Средновековието на Балканите и в славянския свят като цяло. Специален акцент се поставя върху взаимовръзките между средновековната българска и византийската култура.
Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката
Програмата е специализирана както в областта на компютърната лингвистика, така и в сферата на електронната обработка, анализ и публикация на текстовете. Тя разглежда въпросите на езиковата структура от гледна точка на съвременните компютърни технологии. Студентите получават професионална квалификация в основните направления на компютърните приложения в хуманитаристиката - обработката на естествения език, електронната публикация, проблемите, свързани с киберкултурата и нет-литературата.
Опазване на българското културно наследство
Програмата има комплексен характер, като включва задълбочаване на знанията от една страна по история на книжовния български език, история на изкуството, етнология и етнография, и от друга - по европейското и българското законодателство, свързано с опазването на културните артефакти, книжовни паметници и други преносими културни обекти. Програмата е с подчертано практически характер и цели да създаде у студентите умения да работят с образците на културното ни наследство – книжовни паметници, старопечатни книги и в по-широк аспект – икони, произведения на изкуството и етнографски образци
Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд
Магистърската програма „Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд“ е създадена през 2023 г. в резултат на оценка на необходимостта от добре подготвени преподаватели по български език като чужд за нуждите на академичното и училищното образование и на специалисти по чуждоезиково обучение в неправителствения сектор. Програмата е насочена към специализация на студенти филолози в един от най-развиващите се дялове на съвременното езикознание – приложната лингвистика.
Образованието по български език и литература в средното училище
Програмата е ориентирана към укрепване на професионалната филологическа и методическа компетентност на бакалаври по българска филология, специалисти по български език и литература и на преподаватели по български език и литература в средните училища. Студентите овладяват знания и умения, които позволяват реално подобряване на качеството на образователния процес в училище и на неговите резултати чрез използване на съвременни образователни технологии. Завършилите успешно магистърския курс могат да се реализират не само като учители, но и като автори и/или оценители на държавни образователни изисквания, учебни програми, учебници и учебни помагала, като експерти на национално и регионално ниво.
Език. Култура. Превод
Програмата подготвя квалифицирани специалисти в областта на руския език. В нея са представени най-новите тенценции в развитието на лингвистиката и теорията на превода, както и редица приложни аспекти на изследването на руския език. Завършилите програмата могат да се реализират като преводачи на художествени, специализирани и делови текстове, както и като специалисти по устен превод от и на руски език.
Руска литература, култура и художествен превод
Програмата предлага задълбочени знания в областта на руската антропология и фолклор и на руската литература от ХVІІІ – ХХ в. Разкрива се диалогът на руската литература с европейските литератури, както и с другите изкуства: театър, кино, музика.
Доц. д-р Т. Монова
Лекционният курс предлага на студентите теоретични знания в областта на прескомуникацията, журналистическия творчески процес в печатните медии, медиатекста, манипулациите в медиите, осъществявани със средствата на езика. Основните категории, върху които е изграден курсът, са: текст, жанр, дискурс, социален факт-медиен факт-текстови факт, медиен анализ. Целта на лекционния курс е студентите да изучат основните манипулативни стратегии, заложени в механиката на медиатекста, да знаят кога медийните текстове “работят” максимално ефективно и как може в определени ситуации да се блокира тяхното въздействие. Конкретната задача на лекционния курс е формирането на практически умения у студентите, които с помощта на различни методики и при използването на различни регистрационни карти, да изследват различни по обем и вид текстови масиви от медиите, за да изготвят експертна оценка.
Медиите в гражданското общество. Медии и власт. Съвременната българска преса – типология, специфики, перспективи.
Информационни стратегии в различните печатни издания.
Националният облик на една жанрова система – тематично-съдържателни приоритети, жанрови доминанти, информационни ниши
Фактът – ядро на журналистическия текст. Онтологичен и гносеологичен факт. Социален факт. Особености при отразяването на факта в медийните текстове. Критерии за селекционирането на социалните факти – подборът на фактите като специфична форма
Медиатекст – общи характеристики. Що е текст – видове подходи при определянето на текста. Текстова реалност – медийна реалност.
Подмяна на социална реалност с медийна (текстова) реалност. Анализ на примери от българската медийна практика.
Проблемът за разбирането на медийните послания. Социално- психологическите особености на аудиторията като екстралингвистичен фактор. Особености при възприятието на медийните текстове.
Контекст. Пресупозиции – пресупозитивна мрежа.Политически и идеологически пресупозиции. Езикът на медиите като инструмент на социалната власт.
Семинари и упражнения
Методи за анализ на текст. Разлики в методите за анализ на фикционален и фактуален текст. Основни етапи при анализа на съдържанието – количествени и качествени характеристики. Регистрационни карти.
Жанров анализ на издание или програма – видове регистрационни карти. Работа с регистрационна карта за определяне на жанровия профил на медията.
Специфични особености на дискурс анализа. Видове дискурс анализи.
Текстолингвистичен анализ – видове регистрационни карти. Изготвяне на експертна оценка. Експертната оценка като основа на маркетингово проучване. Експертната оценка като част от предизборната стратегия в една предизборна кампания.
Социолингвистичен анализ – теренни интервюта и регистрационни карти. Честотен речник, ключови думи – маркери. Социолект – видове социолекти.
КОНСПЕКТ
Забележка: Знанията на студентите, усвоени при изучаването на тази дисциплина, се оценяват на базата на курсова работа. По същество тя представлява изготвяне на експертна оценка за информационната стратегия на определена медия за конкретен период от време. В хода на семинарите и упражненията всеки студент получава конкретна тема за изследване. Затова към програмата не е приложен конспект.
- Details
- Category: Магистърски програми
АНОТАЦИЯ
Курсът е предназначен за студентите-магистранти от специалността Руска филология, които разработват дипломни работи с лингвистична тематика.
Целта на курса е, според изискванията на нормативните документи, да се усвоят определени общи положения, свързани с разработването на дипломна работа (магистърска теза): издирване на библиография и проучване на литературата, събиране и подреждане на изследователския материал, оформяне на текста на научното съчинение и др.
В рамките на лекционния курс (с допълнителни часове към лекциите) студентите се запознават с вече защитени работи в катедрата по руски език, като пишат рецензии върху тях; представят за обсъждане работна теза и примерен план на дипломната работа.
ТЕМАТИЧЕН ПЛАН
1 Цели и задачи на лингвистичното изследване. Формулиране на магистърска теза и тема на изследването.
2. Издирване на библиография, съставяне на картотека на прочетените заглавия и фишове за цитати.
3. Съставяне на работен план на изследването
4. Организация и провеждане на изследването. Фишове и бележки, анкетни листове и изследвани лица. Използвани на компютърни програми и Интернет.
5. Анализ на получените резултати: съставяне на таблици и графики, обобщаване и описание на резултатите.
6. Написване на текста на дипломната работа съгласно предверителния план. Раздели, параграфи, цитирания, кавички, бележки под линия.
7. Окончателна редакция на дипломната работа; оформяне на приложенията.
8. Извеждане на изводите и написване на заключението.
9. Обсъждане на процедурата на защитата, написване на автореферата, отговори на критичните бележки на рецензентите.
10. Критерии за оценка на дипломната работа.
ЛИТЕРАТУРА
Еко У. Как се пише дипломна работа. С., 1999.
Бижков Г. Дипломната работа не е лесна работа, но с компютър и Интернет…. С., 2002.
Симпсън А. Интернет – бърз справочник. С., 2000.
Эхо Ю. Практическое руководство для всех, кто пишет дипломные, курсовые, контрольные, доклады, рефераты, диссертации: успех без лишних проблем. М., 1966.
Головин Н.А. Методическое пособие по выполнению курсовых и дипломных работ по социологии. СПб., 1966.
Изготвил програмата:
Проф. дфн Тотка Стоева
- Details
- Category: Магистърски програми
Курсът запознава студентите с една от най-жизнените съвременни теоретични дисциплини – медийната теория. Курсът ще изгради у студентите умения да мислят критично медийната среда на литературата, обвързаността на литературните и академичните институции с медийните технологии, политическите и икономическите стратегии, формиращи съвременната литература и литературна теория. Ще бъде отделено особено внимание на прилагането на изучаваните теоретични модели към анализ на конкретни случаи на взаимодействие между медийни и литературни текстове.
В рамките на курса ще бъде проведен изследователски семинар върху институциите на съвременната българска литературна публичност. Участието в семинара ще позволи на студентите да изграждат и защитават собствени позиции по отношение на медийната ситуация на съвременната българска литература. То ще даде на студентите възможност да подобрят уменията си да разработват и изпълняват собствени изследователски проекти.
1. Въведение
Какво е медия. Литературните медии. Литературни медии и литературни институции. Кризата в институционализирането на литературата от 1980-те години. Медийната теория като опит за изход от тази криза.
2. Масовата култура
Проблемът за масовата култура. Масовата литература. Вкоренеността й в проекта на Просвещението. Рационалността, формализацията и разомагьосването в масовата литература. Удоволствието от масовата литература като етически проблем. Критическата теория като изход от този проблем.
Хоркхаймер, М., Адорно, Т. 1999. Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико, с. 151-208
3. Техническото възпроизводство
Киното като образцова масова култура. Техническата възпроизводимост на субективността като принцип киното. Техническата възпроизводимост в литературата. Техниките на възпроизвеждане като продукт на Просвещението. Невъзможността да се противодейства на тези техники. Скритият в тях революционен потенциал.
Бенямин, В. 2000. Озарения. София: Критика и хуманизъм, с. 127-60
4. Технокапитализмът
Проблемът за колонизацията на жизнения свят. Медиите като инструмент на колонизация. Спектакълът като основен продукт на съвременните медии. Политиката като спектакъл. Литературните събития като спектакъл. Политическа икономия на технокапитализма. Литературата като възможност за съпротива срещу тази политическа икономия.
Kellner, D. 2003. Media Spectacle. Routledge, p. 1-33
5. Изследователски семинар
Дискусия върху съвременните български литературни награди и тяхното отразяване в медиите. Представяне на изследователски проекти.
6. Спектакълът
Проблемът за отчуждението. Образите като инструмент на отчуждението. Възловата роля на медиите в капиталистическото производство на образи. Обществото на спектакъла. Литература на спектакъла. Теорията на медиите като съпротива, или как да представяме без да се представяме.
Debord, G. 2005. Society of Spectacle. Rebel Press, p. 18-25, 100-114
7. Хиперреалността
Медии и симулация. Предшествието на симулакрума. Символно и семиотично. Постмодерността като хиперреалност. Имплозията на образите. Краят на паноптизма. Телевизионната война. Съблазняването като критическа стратегия. Литературната съблазън.
Baudrillard, J. 1985. The Masses: The Implosion of the Social in the Media. New Literary History 16.3: 577-89
8. Образът
Проектът за медиология. Медиите като привилегирована област на изследване на отношенията между власт и изкуство, технология и култура. Историята на медиите като история на революциите на сетивността. Промените, предизвикани от тези революции в понятието за литература. Образът като основна категория на медиологията.
Debray, R. 1996. Media Manifestos: On the Technological Transmission of Cultural Forms. London: Verso, p. 11-40
9. Семинар
Дискусия върху медийният образ на Георги Марков и дисидентството в българската литература. Представяне на изследователски проекти.
10. Визуално и слухово
Медии, знание и сетивност. Ефекти на медиите. Съобщението като ефект. Екология на медиите. Визуална и слухова култура. Разпалващи и спокойни медии. Литературата като спокойна медия. Електронните медии и възвръщането на слуховата култура. Разпалващата слухова култура.
Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”, с. 67-92
11. Кодиране и декодиране
Медийната култура като проблем на културните изследвания. Медии и културна хегемония. Кодиране и декодиране на медийните послания. Свръхдетерминираност на кодирането. Маргиналните кодове. Маргиналното декодиране като критическа стратегия.
Hall, S. 2001. Encoding / Decoding. In: Durham, M., D. Kellner (eds.) 2001. Media and Cultural Studies: Keyworks. Blackwell: Oxford/ p. 163-173
12. Когнитивни карти
Медиите като ключова технология на късния капитализъм. Медиализирането на културата. Предизвиканото от това залиняване на афекта. Изчезването на модерния субект. Зависимостта на постмодерния субект от медийната среда. Медиите като технология за произвеждане на когнитивни карти. Постмодерната литература като когнитивна карта.
Jameson, F. 1992. Postmodernism, or the Cultural Logic of Late Capitalism. Duke UP, p. 260-278
13. Семинар
Дискусия върху вулгарния роман като ключов жанр на съвременната българска популярна литература. Представяне на изследователски проекти.
14. Езикът на империята
Медиите като основа на съвременната политическа публичност. Медиите и империята. Медиите като технология на господство. Овладяването на другостта чрез медийното й представяне. Езикът на империята и постмодерната литература. Литературата и множествата.
Hardt, M., A. Negri. 2000. Empire. Harvard UP, p. 304-324
15. Дискурсивните мрежи
Автономността на медийните технологии. Проектът за археология на медиите. Медийният дискурс, или как медиите пишат модерния субект. Технологичните медии на късния капитализъм и краят на писането. Литературата след писането.
Kittler, F. 1997. Literature, Media, Information Systems. Routledge, p. 28-49
Литература:
Бенямин, В. 2000. Озарения. София: Критика и хуманизъм
Бодрийар, Ж. 1996. Към критика на политическата икономия на знака. София: Критика и хуманизъм
Бодрийар, Ж. 1995. Илюзията за края или стачката на събитията. София: Критика и хуманизъм
Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”
Хоркхаймер, М., Адорно, Т. 1999. Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико
Baudrillard, J. 2000. The Spirit of Terrorism: And Requiem for the Twin Towers. Verso: London
Baudrillard, J. 1995. The Gulf War Never Happened. Polity Press: Oxford
Baudrillard, J. 1994. Simulacra and Simulation. Michigan UP: Ann Arbor
Baudrillard, J. 1993. Symbolic Exchange and Death. Sage: London
Baudrillard, J. 1985. The Masses: The Implosion of the Social in the Media. New Literary History 16.3: 577-89Durham, M., D. Kellner. (eds.) 2001. Media and Cultural Studies: Keyworks. Blackwell
Debray, R. 1996. Media Manifestos: On the Technological Transmission of Cultural Forms. London: Verso
Hardt, M., A. Negri. 2000. Empire. Harvard UP
Hesmondhalgh, D. 2002. The Cultural Industries. London: Sage
Kellner, D. 2003. Media Spectacle. Routledge
Kellner, D. 1995. Media Culture: Cultural Studies, Identity and Politics between the Modern and the Postmodern. Routledge
Kittler, F. 1999. Gramophone, Film, Typewriter. Stanford UP
Kittler, F. 1997. Literature, Media, Information Systems. Routledge
Kittler, F. 1990. Discourse Networks 1800 / 1900. Stanford UP
Landow, G. 2006. Hypertext 3.0: Critical Theory and New Media in an Era of Globalisation. Baltimore: Johns Hopkins UP
Lash, S, J. Urry. 1994. Economies of signs and space. London: Sage
Форма на изпитване:
Оценката от курса ще се формира въз основа на следните показатели: 40% устен изпит; 20% курсова работа; 20% разработване на собствен изследователски проект (който ще бъде представен и обсъден в рамките на предвидените в програмата изследователски семинари); 20% участие в курса.
- Details
- Category: Магистърски програми
Page 13 of 30