Магистърски програми

Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

 

Ролята на българските писатели за изграждане на художествения облик на националното ни кино

Едносеместриален курс

 

Преподавател: д-р Олга Маркова

 

Анотация на учебната дисциплина:

Въпреки популяризирането на интернетното четиво, то не е в състояние да замести пълноценно досега с книгата, както и онова задълбочено знание и духовно удовлетворение, което човек получава от нея. Този твърде съществен за бъдещето на цивилизацията проблем до голяма степен се решава с помощта на визуалните изкуства – преди всичко на киното.

Близостта между седмото изкуство и литературата /подчертавана многократно в теориите  и на киното, и на литературата/ е основната база върху която се осъществяват диалектически сложните и противоречиви взаимоотношения между двете изкуства. Те се изявяват главно по 2 линии: под формата на оригинални сценарии и чрез реализиране на екрана на класически и съвременни литературни произведения.

Съвременната практика все по-често насочва към извода, че съществена предпоставка за изграждането на значимо филмово произведение е органичната връзка и съмишленичество между писател и режисьор. Такива успешни творчески тандеми се оформиха още преди години и в нашето кино: Валери Петров и Рангел Вълчанов,  Богомил Райнов и Методи Андонов, Георги Мишев и Людмил Кирков, от една страна, и Мишев и Едуард Захариев, от друга... За жалост днешните млади хора твърде оскъдно са запознати с тях.

Очаквани резултати:

Курсът, който предлагам, не само ще разшири общата култура на студентите, но и ще даде отговор на редица дремещи в тяхното съзнание въпроси, които отбягват, за да не се изложат; Ще им осигури точен естетически критерий при оценка на арте-фактите, намаляващи с всеки изминат ден, както и на агресивните им кич-версии. А този критерий е основен компас за ориентиране в морето от полуистини, поназнайващи коментатори с клипово съзнание, войнстваща вещомания – всякакви празнословия, които изпълват медийното пространство. Той ще спаси младите от целенасоченото размиване на ценностите, от заличаването на границата между „високата” и „ниската” култура, която от своя страна превръща кича в универсален стил на епохата; ще им позволи да преосмислят стойностите в живота и в професията.

Учебно съдържание

№

Тема:

Хорариум

1.

Книга и филм. Художествена литература и кинодраматургия. Сценарият – идейно-художествена основа на филма. Сценарий и филм.

2

2.

Идея и тема в литературата и в киното. Любопитна оригинална история. Фабула и сюжет. Извори на сюжети: митове, архетипове. Силен и значим конфликт. Добра уловка. Интересни герои с реални цели. Ясна развръзка. Стил и жанр.

2

3.

Същност на процеса екранизация. Видове екранизации. Методът на Лорънс Оливие и на Григорий Козинцев, следващ отблизо авторовия текст, от една страна, и този на Орсън Уелс, който прекроява творчеството на автора, но запазва изцяло неговия дух.

2

4.

Търсенето на сюжети от литературата в изгрева на нашето филмово изкуство. Първа българска екранизация по литературна творба – „Любовта е лудост” на Васил Гендов /1917/, по разказа „Палавата” на Рене Льокроа.

2

5.

На помощ – опитът на литературата /1950 – 1956/.

2

6.

Към по-свободен екранен прочит на литературната творба /1956-1967/.

2

7.

Писателски търсения и тенденции в българското кино след 1967 г.

2

8.

Николай Хайтов и киното. Литературната творба – етап към написване на сценария.

2

9.

Георги Мишев и киното. Прицел към актуалните проблеми.

2

10.

Любен Станев – майстор на новелистичната форма и на екрана.

2

11.

Причудливата проза на Йордан Радичков в киното. Конфликтно, но ползотворно взаимодействие.

2

12.

Криминално-психологическата проза на Богомил Райнов на екрана. Тясно придържане до първоизточника.

2

13.

Павел Вежинов - най-често срещаното име в сценарния списък на нашето кино.  С широк тематичен и жанров диапазон.

2

14.

Кинодраматургия с ярко съвременно мислене: по-скромна по обем, но извънредно полезна дейност в киното на писателите Блага Димитрова и Васил Акьов.

2

15.

Български класици в киното: екранизации по Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Караславов, Емилиян Станев, Димитър Димов, Ивайло Петров... Литературна и кинематографична поетика.

2

 

Конспект за изпит

  1. Художествена литература и кинодраматургия.
  2. Идея и тема в литературата и в киното.
  3. Същност на процеса екранизация. Видове екранизации.
  4. Търсенето на сюжети от литературата в изгрева на нашето филмово изкуство.
  5. Българската литература като основа на българското кино – 1950-1956 г.
  6. По-свободен екранен прочит на литературната творба /1956-1967/.
  7. Писателски търсения и тенденции в българското кино след 1967 г.
  8. Николай Хайтов и киното.
  9. Георги Мишев и киното.
  10. Любен Станев – майстор на новелистичната форма и на екрана.
  11. Причудливата проза на Йордан Радичков в киното.
  12. Криминално-психологическата проза на Богомил Райнов на екрана.
  13. Сценаристът Павел Вежинов.
  14. Кинодраматургията на Блага Димитрова и на Васил Акьов.
  15. Българските класици в киното.

 

Библиография

  1. Айзенщайн С.М. -  Избрани произведения в три тома, С., 1971-1977
  2. Алън Ричард – Psychoanalytic Film Theory, 1999
  3. Аристотел -  За поетическото изкуство, С., 1975
  4. Аристотел -  Реторика, С., 1986
  5. Базен Андре -  What is cinema, Vol. 2. Berkeley University of California Press, 1971
  6. Барт Ролан -  Въображението на знака, С., 1991
  7. Барт Ролан -  Избраные работы: семиотика, поэтика, М., Прогресс, 1994
  8. Барт Ролан -  Подготовката на романа, С., ЛИК, 2007
  9. Бахтин М. -  Въпроси на литературата и естетиката, С., 1983
  10. Богданов Б. - Мит и литература, С., 1998
  11. Бърнстийн Р. - Отвъд обективизма и релативизма, С., 1983
  12. Вайсфельд И.В. -  Мастерство кинодраматурга, М., 1967
  13. Вайсфельд И.В. -  Сборник статей, выпуск 5, М., Искусство, 1965
  14. Габрилович Евгений И. -  Вопросы кинодраматургии, М., ВГИК, 1984
  15. Габрилович Евгений И. -  Кино и литература, М., 1985
  16. Гольденберг М. -  Драматургия кино, М., 1973
  17. Дамянов Марин -  Психоанализа и кинодраматургия, С., 2008
  18. Дьомин Виктор -  Филм без интрига, С., 1969
  19. Джеймсън Ф. -  Постмодернизмът и консуматорското общество в американската философия в края на ХХ в., С., 1998
  20. Жан Епщайн -  L, art du cinema par Pierre Lherminier
  21. Илин И. -  Постструктурализм. Деструктивизм. М., 1996
  22. Кариер Жан-Клод -  Невидимият филм, С., ИК Колибри, 2003
  23. Клод-Едмонд Мани -  Cinema et roman
  24. Кракауер З. - Природа фильма, М., Искусство, 1977
  25. Лиотар Ж. Фр. -  Постмодерното, обяснено за деца, С., 1993
  26. Линч Дейвид -  Да уловиш голямата риба, С., ИК Колибри, 2007
  27. Лотман Юрий -  Литература и митология /в съавторство със З.Минц/, С., 1990
  28. Люк Беноа -  Знаци, символи, митове, С., Одри, 2000
  29. Маркова Олга -  От литературата към екрана, С., Български писател, 1981
  30. Маркова Олга - Майсторите на Голямото кино, С., Изток - Запад, 2008
  31. Маркова Олга - Последните мохикани на киното, С., Изток - Запад, 2011
  32. Маркс Д. и Сегер Л. -  Лекции по кинодраматургия, „Сценарни ескизи”, приложение към сп. „Кино”, бр.1, 2001
  33. Милев Неделчо -  Екранен изказ и книжовен изказ, сп. „Проблеми на изкуството”, бр. 2 2004
  34. Милев Н. -  Теория на киното. Информатични и психоаналитични измерения, С., 2005
  35. Митри Жан -  Естетика и психология на киното, Из историята на филмовата мисъл, част 2, С., 1988
  36. Семерджиев Станислав -  Кратка история на световната киносценаристика, том 1, С., Интерпрес, 1994
  37. Тодоров Цветан -  Поетика на прозата, С., 1985
  38. Торок Жан-Пол -  Теория на сценария, сп. „Кино”, бр.5, 1991и
  39. Фелини Ф. -  Да направищ филм, С., Наука и изкуство, 1982
  40. Фрейлих Семьон -  Кинодраматургия, С., Наука и изкуство, 1965
  41. Фройд З. -  Естетика, изкуство, литература, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991
  42. Фуко М. -  Генеалогия на модерността, С., 1999
  43. Хегел -  Естетика, том 2
  44. Христова Светла -  Сценарийният сюжет, С., НБУ, 2010
  45. Юнг К. Г. -  Избрано, книга първа., втора и трета, С., Евразия-Абагар, 1993
  46. Янакиев Александър -  100 години филмов процес. Личности, филми, кина. С., Титра, 2003

 

 

Details
Category: Магистърски програми

 

Анотация

Историческата лексикология изучава закономерностите в развитието на лексикалната система на езика в процеса на историческото му същестуване, определя етапите на съществените му изменения. В лексикалната система на езика намират отражение всички изменения в действителността, което се проявява в отмирането на лексикални единици, появяването на нови единици и значения, в промяна на значението на съществуващите единици.
Дисциплината има за цел да запознае студентите с основните модели на семантично развитие на думата и да представи лексиката на руския език като система, организирана в лексико-семантични микросистеми (лексико-семантични групи, обединени по словообразувателен и семантичен признак); представени са и принципите на съставяне на исторически речник на руския език. Курсът дава оценка на ролята и мястото на старобългарския език в системата на руската лексика. Като цяло курсът има изключително теоретичен характер.
Интердисциплинарни връзки: с курсовете по историческа граматика на руския език, история на руския книжовен език, старобългарски език.

 

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

1     Предмет на руската историческа лексикология    
2.     Руската историческа лексикология и семантиката на думата. Семантически универсалии. Полисемия и омонимия. Семантическа реконструкция.    
3.     Описание на лексиката на староруския език по тематични групи и по лексико-сеантични групи от морфемен тип (теоретични аспекти)    
4.     Описание на лексиката на староруския език по тематични групи (конкретни описания)    
5.     Описание на лексиката на староруския език по лексико-семантични групи от морфемен тип (конкретни описания)    
6.     Влиянието на старобългарския език върху формиране на лексиката на староруския книжовен език.    
7.     За принципите на руската историческа лексикография.    
8.     За принципите на съществуващите палеославистични речници.    
9.     Руската историческа лексикография и семантиката на думата.     


Основна литература
Ахманова, О.С. Очерки по общей и русской лексикологии. Москва 1957.
Богатова, Г.А. История слова как объект русской исторической лексикографии. Москва 1984.
Варбот, Ж.Ж. Древнерусское именное словообразование. Москва 1969.
Виноградов, В.В. Основные типы лексических значений. // Вопросы языкознания 1953, № 5, 3-29.
Винокур, Г.О. Заметки по русскому словообразованию. // Винокур, Г.О. Избранные работы по русскому языку. Москва 1959, 419-442.
Винокур, Г.О. О славянизмах в современном русском языке. // Винокур, Г.О. Избранные работы по русскому языку. Москва 1959, 443-459.
Давидов, А. Старобългарска лексикология. Велико Търново 1996.
Колева-Златева, Ж. Семантична реконструкция. Методологични аспекти. Велико Търново 1998.
Львов, А.С. Очерки по лексике памятников старославянской письменности. Москв 1966.
Львов, А.С. Лексика "Повести временных лет". Москва 1975.
Павлова, Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София 1979.
Станков, Р. Лексика Исторической Палеи. Велико Търново 1994.
Станков, Р. Митологичното съзнание и проблемите на лексикалната семантика на средновековните славянски текстове. - Болгарская русистика 2001/2, 31-46.
Трубачев, О.Н. Этимологические исследования и лексическая семантика. // Принципы и методы семантических исследований. Москва 1976, 147-179.
Трубачев, О.Н. Реконструкция слов и их значении. // Вопросы языкознания 1980, № 3, 3-14.
Трубачев, О.Н. Проблемы семантической реконструкции. // Сравнительно-историческое изучение языков разных семей. Теория лингвистической реконструкции. Москва 1988, 197-222.
Ульман, С. Семантические универсалии. // Новое в лингвистике. Вып. V. Москва 1970, 250-299.
Цейтлин, Р.М. Характеристика лексических и словообразовательных средств старославянского языка. // Славянское языкознание. VІІ Международный съезд славистов. Доклады советской делегации. Москва 1973, 414-434.
Цейтлин, Р.М. Лексика старославянского языка. Опыт анализа мотивированных слов по данным древнеболгарских рукописей Х-ХІ вв. Москва 1977.
Цейтлин, Р.М. Об одном приеме анализа значения древнеболгарского слова (о роли косвенных источников).// Palaeobulgarica/Старобългаристика 1984, кн. 3, 33-41.
Цейтлин, Р.М. Лексика древнеболгарских рукописей Х-ХІ вв. София 1986.
Цейтлин, Р.М. Възстановяване на незасвидетелствувани старобългарски думи (способи и методи). // Български език 1986, кн. 2, 110-120.
Шмелев, Д.Н. Проблемы семантического анализа лексики (на материале русского языка).
Допълнителна литература
Абаев, В.И. О принципах этимологического словаря. // Вопросы языкознания 1952, № 5, 56-69.
Абаев, В.И. Как можно улучшить этимологические словари. // Этимология 1984. Москва 1986, 7-27.
Бабаева, Е.Э. Кто живет в вертепе, или опыт построения семантической истории слова. // Вопросы языкознания 1998, № 3, 94-106.
Белозерцев, Г.И. Соотношение глагольных образований с приставками вы- и из- выделительного значения в древнерусских памятниках ХІ-ХІV вв. // Исследования по исторической лексикологии древнерусского языка. Москва 1964, 161-217.
Белозерцев, Г.И. Префиксы вы- и из- как различительные признаки ранних славянских переводов. // Памятники русского языка (Вопросы исследования и издания). Москва 1974, 121-156.
Бенвенист, Э. Общая лингвистика. Москва 1974.
Бенвенист, Е. Семиология на езика. // Бенвенист, Е. Езикъ и човекът. София 1993, 132-155.
Бенвенист, Е. Формата и смисълът в езика. // Бенвенист, Е. Езикът и човекът. София 1993, 156-177.
Винокур, Г.О. Форма слова и части речи в русском языке. // Винокур, Г.О. Избранные работы по русскому языку. Москва 1959, 397-418.
Журавлев, В.К. Внутренняя реконструкция. // Сравнительно-историческое изучение языков разных семей. Теория лингвистической реконструкции. Москва 1988, 68-90.
Лукина, Г.Н. Синонимы и антонимы в пределах лексико-семантической группы слов. // Лексикографический сборник. Вып. VІ. Москва 1963, 105-116.
Мейе, А. Сравнительный метод в историческом языкознании. Москва 1954.
Михайловская, Н.Г. Системные связи в лексике древнерусского книжно-письменного языка ХІ-ХІV вв. Москва 1980.
Монич, Ю.В. Проблемы этимологии и семантика ритуализованных действий. // Вопросы языкознания 1998, № 1, 97-120.
Покровский, М.М. Соображения по поводу изменения значений слов. // Покровский, М.М. Избранные работы по языкознанию. Москва 1959, 27-32.
Покровский, М.М. Семасиологические заметки. // Покровский, М.М. Избранные работы по языкознанию. Москва 1959, 36-60.
Покровский, М.М. Семасиологические исследования в области древних языков. // Покровский, М.М. Избранные работы по языкознанию. Москва 1959, 63-159.
Трубачев, О.Н. История славянских терминов родства. Москва 1959.
Трубачев, О.Н. К вопросу о реконструкции различных систем лексики. // Лексикографический сборник. Вып. VІ. Москва 1963, 3-16.
Трубачев, О.Н. Лексикография и этимология. // Славянское языкознаие. VІІ Международный съезд славистов. Доклады советской делегации. Москва 1973, 294-313.
Трубачев, О.Н. Историческая и этимологическая лексикография. // Теория и практика русской исторической лексикографии. Москва 1984, 23-36.
Трубачев, О.Н. О семантической теории в этимологическом словаре. Проблема омонимов подлинных и ложных и семантическая теория. // Теория и практика этимологических исследований. Москва 1985, 6-15.
Цейтлин, Р.М. Старославянские прилагательные с присатвкой прэ-. // Studia palaeoslovenica. Praha 1971, 65-71.
Цейтлин, Р.М. О старославянских словах, которых нет в рукописях старославянского языка. // Этимология 1975. Москва 1977, 68-76.
Цейтлин, Р.М. Некоторые проблемы старославянской лексикологии. // Славянскоое языкознание. VІІІ Международный съезд славистов. Доклады советской делегации. Москва 1978, 428-449.
Цейтлин, Р.М. О современных проблемах древнеболгарской лексикологии. // Palaeobulgarica /Старобългаристика 1980, кн. 2, 43-51.
Цейтлин, Р.М. Сравнительная лексикология славянских языков Х/ХІ-ХІ V /Х V вв. Москва 1996.
Шмелев, Д.Н. Современный русский язык. Лексика. Москва 1977.
Яковлева, Е.С. О понятии "культурная память" в применении к семантике слова. // Вопросы языкознания 1998, № 3, 43-73.
Речници
Български етимологичен речник. Т. І-V. София 1972-1997.
Словарь древнерусского языка (ХІ-ХІV вв.). Вып. І-ІV. Москва 1988-1991.
Словарь русского языка ХІ-ХVІІ вв. Вып. 1-23. Москва 1974-1996.
Словарь русского языка ХVІІІ в. Вып. 1-8. Ленинград - Санкт-Петербург 1984-1995.
Slovnik jazyka staroslov ĕnskйho. Č SAV . 1-50. Praha 1958-1995.
Срезневский, И.И. Материалы для словаря древнерусского языка. Тт. І-ІІІ. Санкт-Петербург 1893-1912.
Старобългарски речник. Встъпителен том. София 1984.
Старославянский словарь (по рукописям Х-ХІ веков). Москва 1994.
Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Тт. І-ІV. Москва 1964-1973.
Этимологический словарь славянских языков. Вып. 1-26- Москва 1974.

Изготвил програмата:
доц. д-р Ростислав Станков

Details
Category: Магистърски програми

доц. д-р А. Вачева
Хорариум: 30 ч. лекции

 

Предмет на лекционния курс е руската мемоарна проза от XVIII, XIX и ХХ век. В уводната част на курса се предвижда разглеждането на общи проблеми на поетиката на мемоарната проза като цяло и автобиографията като една от нейните разновидности. Особено внимание се обръща на (пара)литературността на жанра, на “договора” между мемоариста и неговия читател и проблема за документалността и фикционалността на текста, конвенциите на ретроспективното писане, измеренията на мъжкия и женския автобиографичен дискурс и пр. Обектна внимание са интертекстуалните връзки на руските мемоарни текстове с редица произведения от руската и западноевропейската
литература, както и моделирането на разказа и на описваните житейски ситуации спрямо определени стилови и жанрови конвенции.
Изисквания: завършена бакалавърска степен в специалностите руска, българска, славянска филология, за неспециалисти – история, философия, културология.

 

Програма

1. Мемоарите като литературен, паралитературен и металитературен жанр. Неговите конвенции спрямо литературните жанрове (роман, пътни бележки, дневник и др.). Прилики и разлики с епистоларната литература. Проблеми на текстологията; адресат и публикации на мемоарни текстове. Видове мемоари и проблеми на терминологията.
2. Теоретично осмисляне на автобиографията в западното и руското  литературознание. Автобиографията като разновидност на мемоарите. “Автобиографичният пакт”. Особености на дискурса на автобиографията. Мемоаристът като автор, повествовател и персонаж едновременно. Автобиографията от гледна точка на gender-проблематиката.
3. Зараждане и развитие на руската мемоаристика. Особености на мемоарния дискурс в руската литература през XVIII век. Национални традиции и западноевропейски опит. Руската мемоарна литература през първата половина на XVIII век. Авторска мотивация, адресат, мястото на мемоаристиката в системата на културата. Първи образци на жанра.
4. Мемоарите на Екатерина II. Редакции и издания на текста, проблеми на текстологията. Романов и публицистичен дискурс. Изграждане на собствена митология. Проблеми на читателската рецепция.
5. Модификации на руската мемоарна проза през последната трета на XVIII век. Промени в мотивацията. Жанрово деление. Мемоарите на И. Лопухин, Н. Б. Долгорукая, А. Болотов, Г. Р. Державин, Д. И. Фонвизин и др. 
6.”Записките на кн. Е. Р. Дашкова и общият дискурс на руската литература от XVIII в.
7. Женската мемоарна проза от началото на XIX век (А. Лабзина, В.Головина, Е. Сабанеева, С. Капнист-Скалон, Баронеса Крюденер и др.). Н. Дурова и записките на “кавалерист-девицата”. Джендър-проблематиката в автобиографията.
8. Мемоари, литература и обществен живот през XIX век. Мемоарите като метатекстове: М.А.Дмитриев, Н.И.Греч, П.А. Вяземски, Ф.Ф.Вигел, Вл. Сологуб, С. Жихарев, П. Аненков, А. Смирнова-Росет, А. Панаева, А.Ф.Тютчева, Н. Огарьова-Тучкова, И.А.Гончаров, И.С.Тургенев, А.А.Фет, А.Никитенко, Д. Григорович и др.
9. А. И. Херцен. “Былое и думы”.
10. Мемоарите и романът през XIX век – взаимопроникване на жанровете. С.Аксаков, Л.Н.Толстой.
11-15. Руската мемоаристика през ХХ век (А. Беноа, М. Башкирцева, Вл. Ходасевич, Н. Берберова, И. Одоевцева, Вл. Набоков, Ал. Солженицин и др.).

 

Избрана библиография:


Roy Pascal. Design and Truth in Autobiography, Cambridge, 1960.
Philippe Lejeune. L’Autobiographie en France, Paris, 1971.
Philippe Lejeune. Le pacte autobiographique, Paris, 1975.
Revue d’Histoire littéraire de la France N 6/1975.
Modern Language Notes, 4/1979, vol.94.
Modern Language Notes, 4 - 5/1982, vol. 97.
Womens Autobiography: Essay in Criticism (Estelle C. Jelinek  ed.), Blomingtoon, 1980.
Тартаковский А. Г. Русская мемуаристика XVIII - первой половины XIX века. От рукописи к книге. М., Наука, 1991.
Елизаветина Г. Г. Русская мемуарно - автобиографическая литература XVIII в. и А. И. Герцен. - В: Известия АН СССР, Сер. литературы и языка, N I/ 1967, с. 40 - 51.
Елизаветина Г. Г. "Последняя грань в области романа..." (русская мемуаристика как предмет литературоведческого исследования). - В: Вопросы литературы N10/ 1982., сс. 147- 171.
Елизаветина Г. Г. Становление автобиографии и мемуаров. - В: Русский и западноевропейский классицизм. Проза. М., Наука, 1982, с. 235 - 263.
Гинзбург Л. О психологической прозе. Л., 1971.
Лотман Ю. М. Беседы о русской культуре. Быт и традиции русского дворянства (XVIII - начало XIX века). Спб, Искусство, 1994.
Савкина И. “Пишу себя …” Автодокументальные женские тексты в русской литературе первой половины XIX века. Academic dissertation. Tampere, 2001 (www.a-z.ru/women_cd1/html/savkina_book).
Савкина, И. Разговоры с зеркалом и зазеркальем. Автодокументальные женские тексты в русской литературе первой половины XIX века. М., НЛО, 2007.
Сочинения императрицы Екатерины II. На основании подлинных рукописей и с объяснительными примечаниями акад. А. Н. Пыпина. Спб., 1901 - 1907.  Т. 12.
Pascal R. Design and Truht in Autobiography, Cambridge, 1960.
Записки императрицы Екатерины Второй. Репринтное воспроизведение издания 1907 года.  Орбита. Моск. филиал, 1989.
Записки и воспоминания русских женщин XVIII - первой половины XIX века (Подг. текста, вст. статья и комментарий Г.Н.Моисеевой), М., 1990.
История жизни благородной женщины. М., НЛО, 1996.
Державин Г. Р. Сочинения. С объясн. примеч. Я. К. Грота. Спб. 1864-1883.
Серията “Россия в мемуарах” на издателство “Новое Литературное обозрение”.
Серията мемоари на издателство “Захаров”.
www.ekaterina2.bnd.ru
www.fershal.narod.ru/Memories/memo_list.htm
www.imwerden.de

Details
Category: Магистърски програми

координатор: гл. ас. д-р И. Чекова
Общ хорариум: 45 ч. лекции

 

Курсът е построен от няколко сегмента, анализиращи важни антропологически универсалии, проектирани върху фолклорните традиции на източните славяни и руската литература от ХІ - ХVІІІ век.
Предмет на внимание са следните аспекти: фолклорната култура на източните славяни (обредна система и словесност) в съпоставка с традициите на южните славяни (“Архетипика на преданията на източните славяни”, доц. Й. Мороз); културата на Русия през Средните векове с оглед сложното преплитане на фолклорно-епически и християнски кодове (“Празници и ежедневие през руското Средновековие”, гл. ас. И. Чекова); културните кодове на литературата на руския ХVІІІ век (“Руски дворянски бит”, доц. А.Вачева) и др. Разглеждат се категориите време – пространство; общество – индивид, мъжки - женски стереотипи на поведение, символика на властта, семиотика на жестовете, облеклото, трапезата и др. Анализират се конкретни фолклорни и литературни текстове (ХІ – ХVІІІ век), поетика, библийската архетипика, историческото функциониране, психологията на читателското възприемане и др.
Проследяват се сходствата и различията с културните парадигми на други етноси и преди всичко с тези от културния ареал на Византия, Slavia Orthodoxa и Западна Европа.

 

Сегмент “Руски дворянски бит през ХVІІІ-ХІХ век”
доц. д-р А. Вачева
15 ч. лекции

1. Дворянството като социална категория. Възникване. Видове. Титли и чинове. Ролята на “Табель о рангах” за консолидирането на съсловието. – 2 часа
2. Служба (военна, гражданска, придворна; отпуск, оставка, пенсия; награди - морални и материални), права и задължения. Собственост и икономическа дейност. Основни документи, регламентиращи службата и правата на съсловието. Дворянско самоуправление. Наказания на нарушенията (съдилища, глоба, конфискация на имуществото, заточение, лишаване от дворянски права, каторга, смъртно наказание). – 2 часа
3. Дворянското семейство.  Състав, принципи на наследяване. Основни събития в живота на семейството. Възпитание и обучение на децата (момчета и момичета). Прислугата в дома. Името като социална категория. - 1,5 часа
4. Образование. Дворянски учебни заведения. Женското образование. Дворяните и университетското образование. – 1,5 часа
5. Дворянският дом. Архитектурни особености. Интериор и екстериор. Живот в града и в имението. – 1, 5 часа
6. Дворянският костюм. – 1 час
7. Кухня и етикет.- 0, 5 часа
8. Развлечения и  общуване. Гостувания, вечеринки, балове. Играта на карти. Лов. Писмото в бита. -1 час
9. Книгата, четенето, библиотеката в бита. Автори-дилетанти. Литературният салон. Театър. Живопис, музика. Колекционерство. 1,5 часа
10.  Пътуване и пътешествия. Средства за придвижване, пътища, документи. - 0, 5 часа
11. Руското волтерианство като културен феномен. – 0,5 часа
12. Религия (православие, католичество, протестантство), монашество, масонство. – 1,5 часа

 

Избрана библиография:

Ю.М. Лотман Беседы о русской культуре. Быт и традиции русского дворянства (XVIII - начало XIXвека). Спб., Искусство, 1994
Ю.М. Лотман. Избранные работы в 3-х т., Таллин, 1992
Ю.М. Лотман. Поетика.Типология на културата, С., 1990
Ю.М. Лотман. Култура и информация, С., 1992
Ю.М. Лотман, Е.А.Погосян. Великосветские обеды. Спб, 1996
Б.А. Успенский. Избранные работы в 3-х т. Т.2, М., 1995
Б.А. Успенски. Съчинения, т.1, С., 1992, т.2, С., 2000
Из истории русской культуры. Т.  III - IV-V: (к. XVII - н. XVIII в.; XVIII - начало XIX в.; XIX в.),  М., Школа “Языки русской культуры”, 1996
Очерки русской культуры XVIII века, ч. 1-3, М., Изд. МГУ, 1987

 

Сегмент “Празници и ежедневие през руското Средновековие”
гл. ас. д-р И. Чекова
15 ч. лекции.

Културата на Средновековието – основни категории и типология. Аспекти на изучаване. – 1 ч.
Календарни празници на русите през Средновековието. Християнският и езическият календар. – 2 ч.
Семейни празници и инициационни ритуали на русите през Средновековието. Детство и юношество. Брак и сватбени ритуали. Погребални практики. – 4 ч.
Ежедневие и бит на русите през Средновековието. Трапеза и кулинарни кодове. Облеклото и неговите знаци. – 2ч.
Медицина и лечителство. Правна система. – 2 ч.
Книга и образование. Пътуване и поклонничество. - 2 ч.
Митологични представи и вярвания. Народно християнство. – 2 ч.

 

Избрана библиография:

Текстове:
Библиотека литературы древней Руси. Т. 1 – 10. СПб. 1997 – 1999.
Памятники литературы древней Руси. Т. 1 – 11. М., 1980 – 1994.
Отреченное чтение в России XVII-XVIII веков. Отв. ред. А. Л. Топорков, А. А. Турилов. – М., 2002.
Изследвания:
Байбурин А. К. Топорков А. Л. У истоков этикета. Этнографические очерки. Л., 1990
Гуревич А. Я. Средневековый мир: культура безмолвствующего большинства. Москва 1990
Рыбаков Б. А. Язычество Древней Руси. М., 1987.
Славянские древности. Этнолингвистический словарь под ред. Н. И. Толстогo1. Мос­ква 1995. т. 2, М., 1999.

 

Сегмент “Архетипика на преданията на източните славяни”
доц. д-р Й. Мороз
15 ч. лекции.

І. Исторически корени  на устни и писмени зафиксирани народни предания на източните славяни и техните съседи – 12 ч
1. Най-древните митове (космогонични, есхатологични, календарни и др.)
2. Древните култури на Месопотамия, Египет, Харапа.
3. Античната митология.
4. Най-древните епоси на народите от Средиземноморието.
5. Античният роман.
6. Литература на Индияи Иран.
ІІ. Раннохристиянска литература – 6 часа
1. Синаксари
2. Мартирии
3. Биоси.
4. Апокрифи – вехтозаветни и новозаветни
ІІІ. Визавнийска култура – 6 часа.
1. Хроники.
2. Епос.
3. Литература.
4. Разпространение и утвърждаване на православието.
ІV. Влияние на византийската култура в земите на южните и източните славяни- 6 часа.
1.Славянска митология.
2. Митологията на източните славяни.
3. Преплитания в културата на източните славяни под влияние на византийската и българската литературна традиция.

 

Избрана библиография
1 Мифы народов мира, т 1-2, М.,1980
2 Георгиева Ив. Българска народна митология, С.,1983
3 Българска митология С.,1994.
4 Фрезер Дж. Золотая ветвь, М., 1980 
5 СБНУ, БНТ и др.
6 Токарев С., Религии народов мира М.,1965.
7 Маринов Д.,Народна вяра и религиозни народни обичаи, С. 1994
8  Библия
9 Жития на светии, С., 1935
10  Еliade M.,Traiteґ dґHistoire des Religions, Paris.,1949 г. и други произведения на същия автор
11 Пропп В. Исторические корни волшебной сказки, Л.,1946
12 Фрейденберг О., Поэтика сюжета и жанра, Л.,1936
13 Афанасьев А. Поэтические воззрения славян на природу, М.,1869, т 1-3
14 Кrumbacher K,Geschichte der byzantinischen Literatur, Munchen,1897
15 Памятники византийской литературы 1V-1Х вв.М., 1968
16 Памятники византийской литературы 1Х- Х1V, М., 1869
17 Полное собрание русских летописей
18 Памятники старинной русской литературы, Спб. 1860
19 Стара българска литература, С., т 1-5
20 Тъпкова- Заимова В , Милтенова А. Историко- апокалиптична книжнина във Византия и в средновековна България .С.,1996
21 Динеков П.Български фолклор, С., 1990
22 Мороз Й. Откъде светиите започват да маршируват, С.2002

Details
Category: Магистърски програми


координатор: доц. д-р Р. Божанкова

Общ хорариум: 60 ч. лекции

 

Сегмент 1. Руски модернизъм

доц. д-р Р. Евтимова
15 ч.  лекции

 

Сегментът “Руски модернизъм – реставрации и иновации” е част от дисциплината “Руски модернизъм и постмодернизъм”, предназначена за студенти в магистърска степен на обучение. Лекционният курс е поместен в 15 учебни часа и се стреми да вникне по-детайлно в процеси от литературата на руския “Сребърен век”. Изучава се приоритетно материал от прозата на такива руски символисти като Дм. Мережковски, В. Брюсов, Ф. Сологуб, А. Бели. Изследват се тематични и поетологични пластове на техни романи и повести, както и приносът им за развитието  на руската модернистична проза.
Модулът “Женски гласове в руския модернизъм” е част от дисциплината “Руски модернизъм и постмодернизъм”. Лекционният курс е поместен в 15 учебни часа и се стреми да изведе специфичните поетологични особености на произведения от слабо изучавани жени-писателки. Изучава се поетиката на гласа у З. Гипиус, Лидия Зиновиева- Анибал, Черубина де Габриак.


1. Прозата на модернизма – 3ч.
1.1. Представители на символистичната проза.
1.2. Обзор на творчеството
2. Романът като художествена експликация на символистичната проза. Жанрови характеристики, особености на поетиката – 3ч.
3. Романовите трилогии на Дм. Мережковски “Христос и Антихрист”  и “Царството на звяра” – 3ч.
4. Романите на В.Брюсов “Огненият ангел” и Ф. Сологуб “Малкият демон”  - 3ч.
5. Прозата на Бели: “Сребърният гълъб”, “Котенцето Летаев” и др. – 3 ч.

 

Избрана библиография
Омри Ронен.Серебрянный век как умысел и вымысел.М.,2000
А.Эткинд. Хлыст. М., НЛО, 1998
сб.Русский эрос. М., 1991
сб. Эротизм без границ. М., НЛО, 2004

 

Сегмент 2. Женски гласове в руския модернизъм
гл.ас. д-р Г. Петкова
15 ч. лекции

1. “Женското” в руския модернизъм (символизъм) – 4 ч.
2. Зинаида Гипиус – 4 ч.
3. Лидия Зиновиева-Анибал – 3 ч.
4. Елизавета Дмитриева / Черубина де Габриак – 4 ч.

 

Библиография по теми:
Бердяев, Николай. О вечно-бабьем в русской душе// Судьба России. Опыты по психологии войны и национальности. М., 1918.
Иванов, Вячеслав. О достоинстве женщины (публичная лекция, 1908). // Собрание сочинений. Т. ІІІ, Брюссель, 1979, с. 137-146.
Поэты 1880-1890 годов. Библиотека поэта. Большая серия. Л., 1972.
Русский Эрос, или Философия любви в России. М., 1991.
Соловьев, Владимир. Воскресные письма. ХІІІ. Женский вопрос (1897) // Литературная критика, М., 1990, с. 356 -358.
Сто поэтесс Серебряного века: антология. Сост. М. Л. Гаспаров, 1996.
Антон Крайний (З. Гиппиус). Литературный дневник. М., 2000.
Гиппиус, Зинаида. Живые лица. Стихи. Дневники. Тбилисси, 1991.
Зиновьева-Аннибал, Лидия.Трагический зверинец. М., 1997.
Зиновьева-Аннибал, Лидия.Тридцать три урода.// сб. Царица поцелуев. М., 1994.
Черубина де Габриак. Исповедь. М., 2001.
Волошин, Максимилиан. Рассказ о Черубине де Габриак // Елисавета Васильева. “Две вещи в мире для меня всегда были самыми святыми: стихи и любовь” / Новый мир, № 12, 1988.
Маковский, Сергей. Черубина де Габриак // Серебряный век. Мемуары. (Сборник) / Сост. Т. Дубинская-Джалилова. М., 1990.

 

Сегмент 3. Руски постмодернизъм
доц. д-р Р. Божанкова
30 ч. лекции

 

Лекционният хорариум е разположен в един семестър (30 часа). Курсът запознава с доминиращите през втората половина на ХХ век литературни тенденции, като поставя руската култура в контекста на глобалните процеси. Специално внимание се отделя на философските и теоретичните виждания за постмодернизма и на мястото му след/сред другите литературни направления от изминалия век, главно на реализма и модернизма.

  1. Руската литература през 90-те години на ХХ век. Двойният културен контекст. Новият “край на века”. Основни тенденции, направления, литературни обединения. Експанзията на новата “масова култура”.
  2. Постмодернизъм и постмодерност. Западни мнения. (Ж.-Ф. Лиотар, Ф. Джеймсън, Р.Барт, У.Еко, Ю.Хабермас, М.Перлоф и др.).
  3. Адепти и концепти на руския постмодернизъм. М.Епщайн, М.Липовецки, А.Генис. В.Курицин и др. Читателят след “смъртта на автора”. “Двойно кодиране”.
  4. Пред-пост-модернизъм. Отношения на постмодернизма към традицията. ПМ като “умора на културата”. В.Розанов. Адамизъм В.Нарбут, М.Зенкевич. Г.Иванов. В.Набоков. ОБЕРИУ. Вен.Ерофеев, А.Синявски, Лианозово.
  5. Нео-авангарнизъм, конкретизъм, концептуализъм, визуална поезия. Творчеството на В.Соснора; Л.Рубинщайн, Х.Сапгир, В.Некрасов, Д.Пригов; Ри Никонова, С. Сигей; Тимур Кибиров, О.Седакова, Ив.Жданов.
  6. Интертекстуални практики. В.Набоков. Венедикт Ерофеев. Й.Бродски. ПМ постскриптуми към Пушкин.
  7. Трансгресията. Проектът “Руски цветя на злото” на Виктор Ерофеев. Литературата на “шока” – В.Сорокин, Е.Лимонов, В.Соснора. Обсценна лексика и ПМ изказ.
  8. Алтернантивна история и ПМ литература. Глобална история – локална история (Ю.Буйда). Апокалиптични видения – В. Шаров.
  9. Прозата има и женско лице. С.Алексиевич, В.Нарбикова, Т. Толстая, Л.Петрушевская, Л.Улицкая.
  10. Старият нов реализъм. А.Солженицин, В.Астафиев, Ф.Горенщайн, В.Войнович. Реализъм и постмодернизъм.
  11. Виктор Пелевин или краят на (пост)литературата.
  12. Хипертекст. Електронната литература, мрежова литература, кибер-поезия, мултимедийни изкуства.

Избрана библиография

Атали, Ж. Хилядолетие. С., 1992
Барт, Р. Избранные работы. Семиотика. Поэтика. М., 1994.
Божанкова, Р. Постмодернистичният руски текст. С., 2001.
Генис, А. Вавилонская башня. М., 1997.
Ильин, И. Потструктурализм. Деконструктивизм. Постмодернизм. М., 1996.
Костова-Панайотова, М. Dэ_Конструкция на канона. Руска неофициална лирика. С., 2003. Курицын, В. Русский литературный постмодернизм. М., 2000.
Лейдерман Н.Л., М.Н. Липовецкий. Современная русская литература. Новый учебник по литературе в 3 книгах. М., 2001.
Лиотар, Ж.-Ф. Постмодерни поуки. С., 2002.
Липовецки, Ж. Хипормодерните времена. С., 2005.
Мареш, Р., Ф.Рьотцер (съст.) Ренесанс на утопията. С. ,2006.
Эпштейн, М. Постмодерн в России. Литература и теория. М., 2000.
Кулаков, В. Поэзия как факт. М., 1999.
Курицын, В. Русский литературный постмодернизм. М., 2000.
Лиотар, Ж.-Ф. Нечовешкото. Беседи за времето. С., 1999.
Лиотар, Ж.-Ф. Постмодерната ситуация. С., 1996.
Липовецки, Ж. Модернизъм и постмодернизъм. – Литературна мисъл, 1993, №5.
Липовецки, М. Новият “московски” стил . – Факел, 1999, №2.
Нешев, К. Философският постмодерн. С., 1997
Скоропанова, И. Русская постмодернистская литература. М., 1999.
Яус, Х.Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998.

Jameson, F. Postmodernism and The Cultural logic of late capitalism. Collected essays. Duram, 1991.
Kelly, C. A History of Russian Women's Writing, 1820-1992. Oxford: Clarendon Press, 1994.
Russian Postmodernism; New Perspectives on Post-Soviet Culture/ By M.Epstein, Alexander Genis Slobodanka Vladiv-Gloverr.- N.Y.; L., 1999.
Waugh, P. Postmodernism. A Reader. L.-N.Y., 1994.

Details
Category: Магистърски програми