Научни издания

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЧЕТВЪРТОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

Списание „Съпоставително езикознание" публикува материали (статии, обзори и хроники), посветени на съпоставителното езикознание, общото езикознание, теорията и практиката на превода, историята на лингвис­тиката (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, история на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина); рецензии за издания от всички области на езикознанието; тематични и персонални библиографии. Списанието излиза 4 пъти годишно по 8 коли всяка книжка. Печатат се статии на български, руски, английски, немски, френски и испански език. Всяка статия се оценява от двама независими рецензенти. Статии, публикувани или под печат в други издания, не се приемат.

Списание Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive Linguistics [списание на Софийския университет “Св. Климент Охридски”], започнало живота си по идея и под ръководството на проф. Светомир  Иванчев през 1976 г. като Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици, навлиза в своето четвърто десетилетие. След смъртта на неговия основател, от 1990 г. и до днес, благородната мисия на главен редактор поема проф. Живко  Бояджиев. То е първото в света периодично издание, посветено на съпоставителни лингвистични изследвания.

През изтеклите не цели три десетилетия в този печатен орган на Софийския университет "Св. Климент Охридски" са публикувани съпоставителни изследвания на основата на повече от 50 езика. Освен това на страниците на списанието намериха място разнообразни проучвания върху дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, върху историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др. В Съпоставително езикознание “проходиха” редица млади докторанти, асистенти, научни сътрудници. Печатат се статии на български, руски, английски, немски, френски и испански език. Списанието излиза 3 пъти годишно по 8 коли всяка книжка.
Списанието многократно е получавало висока оценка от световни специалисти. Ще приведем само два ласкателни отзива:

Еухенио Косериу [години наред беше член на редакционния съвет на СЕ]: “Поздравления за това превъзходно списание – може би най-доброто списание по съпоставително езикознание, което изобщо някога е било обнародвано!”

Тамара Репина [видна романистка]: “Пожелавам на вашето списание по-нататъшна ползотворна дейност и запазването за дълги години на високия авторитет, с който то се ползва в научния свят”.

Безмерно благодарни сме на всички покойни и живи автори, редактори, рецензенти, редактори-уредници, преводачи, коректори, служители, на ръководствата (предишни и сегашни) на двата филологически факултета на Софийския университет, на поредните ректорски ръководства, на ръководството и на всички сътрудници и приятели в Университетското издателство “Св. Климент Охридски”, които в продължение на трийсет години са допринесли за съществуването и за престижа на Съпоставително езикознание.
Трийсет години е почтена възраст за едно периодично издание. Да се надяваме, че на Съпоставително езикознание предстоят още дълги, дълги години творчески живот!

От редакцията

Професор д-р Живко Бояджиев

(14.04.1936–09.08.2007)
In memoriam

На 09.08.2007 г. българската лингвистика понесе тежка загуба - напусна ни завинаги проф. д-р Живко Бояджиев. Отиде си тихо и някак изведнъж, а от това болката е още по-силна. Без него кабинетът на преподавателите по общо езикознание изглежда празен и необикновено голям, още по-празна е редакцията на списание "Съпоставително езикознание", на което след смъртта на проф. Светомир Иванчев той беше несменяем и незаменим главен редактор. Днес ние, неговите приятели и колеги, си спомняме за кой ли път всичко, което е направил проф. Бояджиев, и не преставаме да се учудваме на неговата изключителна ерудиция, трудоспособност, трудолюбие и отдаденост на всичко, което вършеше, било то преподавателска, научна или редакторска дейност. Той не умееше да прави нищо наполовина, не умееше да се разтоварва, не умееше да почива, никога не повишаваше глас и ако нещо не вървеше, търсеше преди всичко вината в себе си. Неговият стоицизъм, съчетан с благ характер, го правеше необикновена и силно привлекателна личност. Такива личности са рядкост, те се изграждат с много труд и самовзискателност. И все пак не биха могли да се формират, ако няма нещо от Бога дадено. Проф. Бояджиев имаше всички тези качества. На първо място изпъкваше неговият изследователски талант, но ние знаем, че той се разви благодарение на постоянните и неуморни занимания с най-прекрасната, според думите му, наука - лингвистиката.

Подобно на Ленард Блумфийлд, проф. Живко Бояджиев виждаше в лингвистиката път към самопознанието на човека. Затова с любов и упоение се вглъбяваше не само в общото езикознание и историята на езикознанието, които бяха основните му изследователски области, но паралелно с това се занимаваше и със съпоставително езикознание, граматична стилистика, обща теория на граматиката, социолингвистика, лингвистика на детската реч, лексикология, езикова култура, проблеми на романското езикознание, езикови контакти и т.н. Творческият път на Живко Бояджиев е белязан от изключителна последователност. Роден е в София на 14.04.1936 г. Още от детска възраст се увлича от изучаването на чужди езици. През 1958 г. завършва френска филология в Софийския университет, после добива втора специалност по български език и литература. В Софийския университет "Св. Климент Охридски" преминава през всички нива на преподавателската професия - от асистент до професор, доктор, носител на почетната златна значка на университета на синя лента. Теоретичните му възгледи се оформят не само под влияние на интелектуалните му наставници в СУ, но и в резултат на широката му осведоменост за развитието на лингвистичната мисъл в световен мащаб и на международните контакти, установени по време на преподаванията му в Римския университет, в Провансалския университет Екс-Марсей, на трите му специализации в Монреалския университет и на участията му в многобройни престижни международни лингвистични форуми. Проф. Бояджиев е първият историограф на лингвистиката у нас. Интересът му към зараждането и еволюцията на лингвистичните учения намира отражение в няколко монографии и в редица статии, чрез които Живко Бояджиев се утвърди като създател на жанра лингвистична персоналия у нас. Като член на съвета по езикознание при издателство "Наука и изкуство" проф. Бояджиев редовно предлагаше за превод най-интересните трудове от световната лингвистична класика. Заедно с проф. Петя Асенова той изработи и първия у нас превод на Сосюровия Курс по обща лингвистика. Добре ориентиран в чуждестранното езикознание, той отдели много сили и време на родния ни български език и беше сред радетелите за висока езикова култура. За това говорят както трудовете му, така и неговият личен стил на взискателна и в същото време толерантна редакторска работа в списанието.

За нас, колегите, проф. Живко Бояджиев беше преди всичко надарен изследовател, автор на многобройни трудове, ръководител на катедра "Общо и индоевропейско езикознание", човек с огромен административен опит в организацията на учебния процес. За студентите както от СУ, така и от Шуменския, Пловдивския и Благоевградския университет, той беше любим преподавател, Учител, наставник в най-благородния смисъл на тази дума. Учебниците му по увод в общото и в романското езикознание се четат леко и приятно, а в същото време "облъчват" със системетизирана информация младия човек, който все още твърде плахо пристъпва към онова описание на езика, което няма почти нищо общо с училищната граматика. Именно от учебниците на Живко Бояджиев нашите първокурсници придобиват смелостта да говорят за езика по един нов за тях, но безспорно привлекателен начин. Усвоили предложената от него терминология, те се чувстват в следващите години на обучението си по-уверени в изучаването на всички дисциплини, които постепенно им дават самочувствието да се наричат филолози.

Живко Бояджиев работи неуморно и изгоря на лингвистичния си пост твърде рано. Останаха ни неговите трудове, остана стилът, създаден от него в общуването с колеги и студенти. Но има ли нещо, което може да замени това, което е по-ценно и по-скъпо от всяка наука - неговата усмивка, неговата доброжелателност, умението му да прощава, да разбира хората и да им помага не според, а свръх силите си, неговото вярно и безкористно приятелство? Едва ли...

Да склоним глава и да помълчим в памет на проф. Бояджиев, на нашия Живко. И все пак да бъдем благодарни, че сме го познавали.

Стефана Димитрова

Details

Category: Научни издания

ЗАЛОГОВИ ЗНАЧЕНИЯ В РАННИТЕ ДЕТСКИ

ИЗКАЗВАНИЯ И АБСТРАКТНОТО ПОНЯТИЕ ‘СУБЕКТ’ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Юлияна Стоянова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

В статье рассматривается одна из важных проблем психолингвистики развития: в какой степени ранние детские высказывания имеют синтаксическую основу или отражают отношения между семантическими единицами. Многие исследователи считают, что дети переходят от семантической репрезентации предложения к синтаксической. Если ранние детские высказывания имеют семантическую основу, то субъективная позиция в них должна быть связана только с семантикой агентива. Изучение залоговых отношений в высказываниях детей, овладевающих болгарским языком (в возрасте до 3 лет), установило наличие возвратных, пассивных и безличных глагольных форм в соответствующих синтаксических конструкциях. Таким образом, можно предположить, что болгарские дети еще до трехлетнего возраста связывают позицию субъекта предложения с разными семантическими ролями (агентивом, пациенсом, объективом и экспериенцером) – т.е. в их языковой компетенции существует абстрактное синтаксическое понятие субъекта предложения. Объяснение раннего появления возвратных, пассивных и безличных предикатов следует искать в особенностях болгарского языка (как одного из славянских языков), который достаточно четко и прозрачно маркирует отношения залога.

The paper discusses one of the important issues of the developmental psycholinguistics: to what extent are young children’s utterances syntactically based or are they semantically motivated. Some researchers claim that children start with semantic representations, which are later replaced by syntactic ones. If children’s early utterances are semantically based, then the syntactic subject should always have the semantic function of agent. The analysis of voice structures in the utterances of children (aged 1;6 to 3;0) acquiring Bulgarian, reveals the production of reflexive, passive and impersonal constructions. Hence, we can suppose that Bulgarian children before the age of 3;0, associate the syntactic subject with different semantic roles (e.g. agent, patient, experiencer, etc.), i.e. we can credit children’s linguistic competence with the abstract syntactic notion of subject. The early appearance of reflexive, passive and impersonal predicates in the speech of young Bulgarian children can be due to the language specific overt marking of voice in Bulgarian (as one of the Slavic languages).

Ключови думи: синтактична/семантична основа на ранните детски изказвания; рефлексивни, пасивни, безлични предикати; субект на изречението; семантични роли.

Keywords: syntactic vs. semantic base of young children’s utterances; reflexive, passive, impersonal predicates; syntactic subject; semantic roles.

Details

Category: Научни издания

За японските заемки в българския език

Антон Андреев

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Статья занимается вопросом японских заимствований в болгарском языке. В основной части представлено место японского языка среди языков мира, главные особенности японской фонологии, лексические слоя и основные модели словообразования в японском, роль языков посредников при заимствовании, семантические области, в которых встречаются заимствования и примеры дублетности. В приложении представлен словарь основных японских заимствований в болгарском языке.

The paper introduces the topic of Japanese loan-words in Bulgarian. The main text touches upon the place of Japanese among world languages, the main characteristics of its phonological system, its lexical layers and their respective word-formation patterns, some mediator-languages that have been important in borrowing from Japanese, as well as well as existing variation within the same loan-word. A glossary appendix introduces some of the Japanese loan-words attested in Bulgarian.

Ключови думи: български език, японски език, заемки

Details

Category: Научни издания

Екипът на сп. "Филологически форум" подготви и публикува следните издания през първото полугодие

на 2018 г.:

Брой 7 на сп. "Филологически форум" с наслов "Славистичен калейдоскоп": https://philol-forum.uni-sofia.bg/portfolio-item/br-7/

Научен сборник "Езикови картини, типологии, трансформации" (съст. Аглая Маврова, Теодора Цанкова, Кристиян Янев) – том 5 от Библиотека "Международен филологически форум": https://philol-forum.uni-sofia.bg/library/international-philological-forum-volume-5/

Сп. „Филологически форум“ е индексирано в следните международни бази данни с научна информация

Central and Eastern European Online Library (CEEOL): https://www.ceeol.com/search/journal-detail?id=1803

WorldCat.org: The World’s Largest Library Catalog: https://www.worldcat.org/oclc/1003921426&referer=brief_results#reviews

Academic Resource Index ResearchBib: http://journalseeker.researchbib.com/view/issn/2367-8119

Slavistics Portal/ Портал славистики: https://slavistik-portal.de/en/zeitschriften/zdb-slavistik.html?detail=1140181548&title=Filologiceski-forum-chumanitarno-spisanie-za-mladi-izsledovateli-izdanie-

Изданието е в списъка на НАЦИД на съвременни български научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация: http://nacid.bg/bg/scientists/

Details

Category: Научни издания