Научни издания

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров

сп. Българска реч

Списание за езикознание и езикова култура

Годишник на Факултета по славянски филологии

сп. Болгарская русистика

НАРЕЧИЕТО ТАМ В ПРАГМАТИЧНИЯ КОНТЕКСТ НА ГРАМАТИКАЛИЗИРАНАТА УПОТРЕБА НА ДЕТО^[1]

Мира Ковачева

СУ „Св. Климент Охридски”

...езиковите явления не се срещат с удобни етикети „граматическо“ или „прагматично“; какъвто и да е фокусът на вашия интерес при езиков анализ, вие трябва да сте отворени към възможността едно наглед граматическо явление да се окаже прагматично и обратно. (Комри 1998: 83)

Kонтекстуальная зависимость между наречием там и неизменяемым относительным маркером дето позволяет применить модель грамматикализации знаменательных слов к развитию локативного субординатора където „где“ в относительное слово „который“. Гипотеза о предсказуемой траектории развития маркера дето делает лишним объяснение, основанное на контакте с греческим. Анализ примеров из спонтанной речи направлен не на синтаксическую структуру относительных предложений, а на прагматическую мотивацию грамматического употребления слова в разговорной речи. Делается вывод, что обе грамматикализованные функции дето – в качестве относительного слова и в качестве комплементайзера, наряду с другими обыденными употреблениями – имплицируют фамильярность общения. Первоначальный контекст грамматикализации – это мир дискурса, который воспринимается феноменологически как пространство. Отсюда и реинтерпретация локативной идентификации в референциальную, или в качестве маркера фамильярности в относительных предложениях и прочих употреблениях.

The frequent contextual dependence between the adverb tam “there” and the invariant relative marker deto allows the application of the model of grammaticalization of notional to functional words to the development from the locative subordinator kadeto to a relative marker “that”. The hypothesis for a predictable path of development of deto precludes the need to refer to contact influence from Greek. The analysis of examples from spontaneous speech is not syntactic but focuses on the pragmatic motivation for grammaticalization towards relativizer and complementizer. A number of typological parallels with other languages are drawn. The conclusion is that deto carries the implicature of shared information/familiarity. The original context for the grammaticalization is the world of discourse phenomenologically experienced as space, hence the interpretation of locative identification as referential and ultimately as a marker of familiarity in relative clauses and elsewhere.

Keywords: grammaticalization, semantic change, relativiser дето, reference

Ключови думи: граматикализация, семантична промяна, дето, референциалност

[1] Статията е съществено преработен и допълнен вариант на доклад, изнесен на Третия международен конгрес по българистика (Kovatcheva / Ковачева 2014). За съжаление, публикуваният в материалите от конгреса текст е безполезен, поради множество технически грешки, включително изтриване на библиографията по вина на редакторите. За ценни коментари по преработената версия благодаря на Христо Стаменов и Божил Христов.

Details: Category: Научни издания

Научни издания на Факултета по славянски филологии

leaf logo

Св. Наум
Studia serdicensia humanitatis

Електронна среда за единна научна информация на Факултета по славянски филологии

3 2012

сп. Съпоставително езикознание

literature

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Амелия Личева, доц. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

alexanrina_karadjova_amber

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Андрей Бояджиев, Ренета Божанкова, Добромир Григоров, Татяна Ангелова, Надежда Стоянова,Биляна Радева,Радостина Велева

Littera et Lingua публикува статии, кратки бележки, обзори на книги, описания на проекти, рецензии, информация от полето на хуманитаристиката и славистиката, които са от широк интерес за всички, които се занимават или интересуват от проблемите в тези области.

rech

сп. Българска реч
Списание за езикознание и езикова култура

Редакционна колегия: Надежда Сталянова (главен редактор), Андрей Бояджиев, Неда Павлова, Василка Алексова, Владислав Миланов, Георги Митринов, Радост Железарова.

studentsko spisanie chast-3

„Филологически форум” е списание, в което публикуват свои научни разработки студенти, докторанти и млади учени. Основен акцент на изданието е междукултурният диалог, поради което в него място намират текстове на филолози от различни специалности и националности. Изданието е предназначено както за текстове, четени на Международния филологически форум, така и за самостоятелно подготвени изследвания. Повече за инициативите на екипа можете да научите на сайта: https://philol-forum.uni-sofia.bg/

Редакционна колегия: гл. ас. д-р Венета Савова, гл. ас. д-р Аглая Маврова, гл. ас. д-р Надежда Стоянова, гл. ас. д-р Мартин Стефанов.

Помощник-редактори: Мария Русева, Борислава Иванова, Велимира Божилова, Георги Георгиев, Кристиян Янев

Технически сътрудник: Виктория Тончева

Художник: Петра Керкенезова

Списание за сравнително литературознание и балканистика

Colloquia Comparativa Litterarum

http://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

Годишник на Факултета по славянски филологии

Редколегия: Анета Димитрова, Гергана Дачева, Добромир Григоров, Калин Михайлов, Маргарет Димитрова, Маргарита Младенова, Николай Папучиев, Ренета Божанкова (гл. ред.).

Редактор: Елка Миленкова

Секретар: Надя Радованова

Алманах "Българска украинистика"

Алманахът „Българска украинистика“ е електронно издание на официалния сайт на профил „Украинистика”, Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, който представя веднъж годишно научни публикации в областта на хуманитаристиката и в частност на украинистиката. Алманахът публикува научни статии, обзори, рецензии на научни издания и информация за научни конференции, както на утвърдени български, украински и чужди учени, така и на студенти-дипломанти и докторанти, представящи цялостни дипломни работи, дисертации или отделни части от тях. Редакторският екип има за цел да представи новостите в украинистиката и в славистиката, да обедини учените и преподавателите от други области, чиито изследвания могат да попаднат в пообщото поле на украинистиката.

Редакционен съвет: Лидия Терзийска (София), Албена Стаменова (София), Олена Чмир (Киев), Валентин Гешев (София), Маргарита Младенова (София), Олга Албул (Лвов), Райна Камберова (София), Олга Сорока (София), Владимир Колев (София), Павлина Мартинова-Иванова (София)

Главен редактор: Райна Камберова

За контакти: e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Details: Category: Научни издания

Юлияна Стоянова

Цель статьи установить связь между просодическим и грамматическим развитием в период раннего онтогенеза. Представленные и проанализированные болгарские данные – результат одного казуса – ребенка в возросте полутора лет – одного года десяти месяцев. Результаты подтверждают теоретическое положение, что просодические ограничения активны и на лексическом, и на грамматическом уровне, что приводит к фонологической адаптации многосложных слов и фраз к просодической структуре минимального слова. Это объясняет „телеграфическое” опущение грамматических морфем, требующих расширения моделей минимального слова, и сохранение тех грамматических морфем, которые соответствуют этим моделям. Преодоление ограничений минимального слова охватывает первоначально лексические, а затем и просодические слова. Во время этого процесса, продолжающегося 4 месяца, овладение каждой новой просодической структурой являетса матрицей, форматообразующей как отдельные лексические единицы, так и комбинации акцентуагенного слова и прилежащих к нему одной или более клитик. Наблюдаемые явления рассматриваются как проявление универсальных тенденций, реализованных посредством языковых специфических особенностей.

This paper aims at revealing the complex relationship between the prosodic and grammatical development in the early ontogeny. Bulgarian data based on a case study are presented and analysed. The results confirm the assumption that the prosodic constraints are active both on the grammatical and lexical level, resulting in phonological adaptation of multisyllable words and phrases to the prosodic structure of the minimal words. This explains the “telegraphic” omission of grammatical morphemes which represent extensions of the minimal word patterns, and the preservation of those function morphemes that fit the minimal word models. The overcoming of minimal-word-constraints affects initially the lexical and then the phonological words; during this process taking place within 4 months, the acquisition of each new prosodic structure serves as a model “moldering” single lexical units as well as combinations consisting of an accentuated form plus one or more grammatical clitics. The observed phenomena are to be viewed as manifestations of universal tendencies realized through language specific peculiarities.

Details: Category: Научни издания

НЕМСКИ ШИВАШКИ И ТЕКСТИЛНИ ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Борис Парашкевов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Объектом исследования в данной статье является ряд болгарских швейных и текстильных терминов немецкого происхождения. Цель состоит в представлении не только их семантики, но также и их словообразовательной характеристики, которая сопровождается подробными примечаниями об их этимологии и пути их проникновения в болгарский язык. Анализируются как части одежды, так и названия тканей и швейных принадлежностей.

The article deals with a number of terms of German origin in the area of the dress-making and textile industries. The aim is, in addition to presenting their semantics, to analyze their characteristics from the point of view of word-formation and to offer a detailed account of their etymology including the way they came into the Bulgarian language. The lexemes analyzed refer items of clothing and their parts, various fabrics and tailoring appliances.

Ключови думи: немски заемки, шивашки и текстилни термини

Key words: German borrowings, dress-making and textile terminology