Научни издания

МИЛОШ ДОКУЛИЛ И БЪЛГАРСКАТА ДЕРИВАТОЛОГИЯ

Цветанка Аврамова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

В статье представлен вклад чешской словообразовательной школы в развитие болгарской дериватологии. Прослеживается влияние ономасиологической теории М. Докулила на исследования не только болгарских ученых, непосредственно связанных с чешским языком и культурой, но и других авторов.

The paper presents the contribution of the Czech word-formation school to the development of the Bulgarian derivatology. The influence of M. Dokulil’sonomasiological theory on the works of not only Bulgarian scientists directly related to the Czech language and culture but also on other authors is traced.

Ключови думи: ономасиологична теория, Милош Докулил, българска дериватология

Key words: onomasiological theory, Miloš Dokulil, Bulgarian derivatology

Details

Category: Научни издания

НАРЕЧИЕТО ТАМ  В ПРАГМАТИЧНИЯ КОНТЕКСТ НА ГРАМАТИКАЛИЗИРАНАТА УПОТРЕБА НА ДЕТО^[1]

Мира Ковачева

СУ „Св. Климент Охридски”

...езиковите явления не се срещат с удобни етикети „граматическо“ или „прагматично“; какъвто и да е фокусът на вашия интерес при езиков анализ, вие трябва да сте отворени към възможността едно наглед граматическо явление да се окаже прагматично и обратно. (Комри 1998: 83)

Kонтекстуальная зависимость между наречием там и неизменяемым относительным маркером дето позволяет применить модель грамматикализации знаменательных слов к развитию локативного субординатора където „где“ в относительное слово „который“. Гипотеза о предсказуемой траектории развития маркера дето делает лишним объяснение, основанное на контакте с греческим. Анализ примеров из спонтанной речи направлен не на синтаксическую структуру относительных предложений, а на прагматическую мотивацию грамматического употребления слова в разговорной речи. Делается вывод, что обе грамматикализованные функции дето – в качестве относительного слова и в качестве комплементайзера, наряду с другими обыденными употреблениями – имплицируют  фамильярность общения. Первоначальный контекст грамматикализации – это мир дискурса, который воспринимается феноменологически как пространство. Отсюда и реинтерпретация локативной идентификации в референциальную, или в качестве маркера фамильярности в относительных предложениях и прочих употреблениях.

The frequent contextual dependence between the adverb tam “there” and the invariant relative marker deto allows the application of the model of grammaticalization of notional to functional words to the development from the locative subordinator kadeto to a relative marker “that”. The hypothesis for a predictable path of development of deto precludes the need to refer to contact influence from Greek. The analysis of examples from spontaneous speech is not syntactic but focuses on the pragmatic motivation for grammaticalization towards relativizer and complementizer. A number of typological parallels with other languages are drawn. The conclusion is that deto carries the implicature of shared information/familiarity. The original context for the grammaticalization is the world of discourse phenomenologically experienced as space, hence the interpretation of locative identification as referential and ultimately as a marker of familiarity in relative clauses and elsewhere.

Keywords: grammaticalization, semantic change, relativiser дето, reference

Ключови думи: граматикализация, семантична промяна, дето, референциалност

[1] Статията е съществено преработен и допълнен вариант на доклад, изнесен на Третия международен конгрес по българистика (Kovatcheva / Ковачева 2014). За съжаление, публикуваният в материалите от конгреса текст е безполезен, поради множество технически грешки, включително изтриване на библиографията по вина на редакторите. За ценни коментари по преработената версия благодаря на Христо Стаменов и Божил Христов.

Details

Category: Научни издания

Морфосинтактични измерения на категорията определеност / неопределеност в чешкия език

Борис Илиев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

В статье определенность / неопределенность рассматривается как базовая лингвистическая категория. В первой части этот вопрос обсуждается с теоретической точки зрения. Сделан акцент на понимании данной категории как основного механизма выражения отношений между языковой структурой и действительностью, а также на процессе актуализации как решающем условии референции. Вторая часть статьи посвящена конкретным проявлениям категории определености / неопределенности в чешском языке. Исследуются разные средства выражения двух субкатегорий с учетом специфики их употребления и практики их языковой реализации. В работе проводится детальный анализ языкового материала.

The paper considers definiteness / indefiniteness as a basic linguistic category. The first part of the text focuses on the category as a way to express the connection between language and reality, and on the process of actualization as an important condition for linguistic reference. The second part of this article considers the specific applications of the category in the Czech language. Furthermore, different means of expression of both subcategories, considering their practical realization and use, are in focus. Finally, an analysis of particular language examples is proposed.

Ключови думи: определеност/неопределеност, референция, актуализация, общохуманитарни аспекти, практическа реализация

Key words: definiteness/indefiniteness, reference, actualisation, realisation

Details

Category: Научни издания

Научни издания на Факултета по славянски филологии

Св. Наум
Studia serdicensia humanitatis

Електронна среда за единна научна информация на Факултета по славянски филологии

сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Амелия Личева, доц. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Андрей Бояджиев, Ренета Божанкова, Добромир Григоров, Татяна Ангелова, Надежда Стоянова,Биляна Радева,Радостина Велева

Littera et Lingua публикува статии, кратки бележки, обзори на книги, описания на проекти, рецензии, информация от полето на хуманитаристиката и славистиката, които са от широк интерес за всички, които се занимават или интересуват от проблемите в тези области.

сп. Българска реч
Списание за езикознание и езикова култура

Редакционна колегия: Надежда Сталянова (главен редактор), Андрей Бояджиев, Неда Павлова, Василка Алексова, Владислав Миланов, Георги Митринов, Радост Железарова.

„Филологически форум” е списание, в което публикуват свои научни разработки студенти, докторанти и млади учени. Основен акцент на изданието е междукултурният диалог, поради което в него място намират текстове на филолози от различни специалности и националности. Изданието е предназначено както за текстове, четени на Международния филологически форум, така и за самостоятелно подготвени изследвания. Повече за инициативите на екипа можете да научите на сайта: https://philol-forum.uni-sofia.bg/

Редакционна колегия: гл. ас. д-р Венета Савова, гл. ас. д-р Аглая Маврова, гл. ас. д-р Надежда Стоянова, гл. ас. д-р  Мартин Стефанов.

Помощник-редактори: Мария Русева, Борислава Иванова, Велимира Божилова, Георги Георгиев, Кристиян Янев

Технически сътрудник: Виктория Тончева

Художник: Петра Керкенезова

Списание за сравнително литературознание и балканистика 

Colloquia Comparativa Litterarum

http://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

Годишник на Факултета по славянски филологии

Редколегия: Анета Димитрова, Гергана Дачева, Добромир Григоров, Калин Михайлов, Маргарет Димитрова, Маргарита Младенова, Николай Папучиев, Ренета Божанкова (гл. ред.).

Редактор: Елка Миленкова

Секретар: Надя Радованова

Алманах "Българска украинистика"

Details

Category: Научни издания