Старобългаристика

Езикова картина на християнските символи в старобългарската книжнина

 

Проф. д-р Ангелина Минчева

 

Целта на курса е да се представят основните християнски символи и тяхното битуване в средновековната славянска лексикална система. Обсъждат се традициите, въз основа на които се създава християнската символика: Антична култура, Стар завет, Нов завет, патристика, литургика. Прави се преглед на инвентара на християнските символи и се обръща специално внимание на съдържанието и превода на средновековния Физиолог с оглед на утвърждаването на християнската символна система в средновековната славянска култура.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Типове символика и преглед на инвентара на християнските символи.

2

2.

Знак и писмо. Кръстният знак.

2

3.

Числа и фигури.

2

4.

Космически явления.

2

5.

Цветове.

2

6.

Камъни и метали.

2

7.

Растения.

4

8.

Животни.

4

9.

Части на тялото.

2

10.

Телесни субстанции.

2

11.

Различни символи (постройки, оръдия, ястия, оръжия).

2

12.

Символика на животинския свят според Физиолога. Сравнение с традиционната християнска символика.

4

 

Форми и методи на оценяване:

В хода на курса на студентите се дават самостоятелни задачи, които периодично се проверяват. Накрая курсът завършва с писмена самостоятелна работа по поставена тема и устен изпит по проблематиката на курса.

 

Литература:

 

D. Forstner. Die Welt der christlichen symbole. Innsbruck, Wien, München, 1977

А. Минчева. Архаична употреба на думата крьстъ в старобългарския превод на Римския патерик. – В: Кирило-Методиевски студии.  Т. 14. Сборник в чест на Екатерина Дограмаджиева. София, 2001, 45-53.

А. Минчева. Към проучването на лексиката на житието на Андрей Юродиви. – В: Доайенът. Юбилеен сборник, посветен на 100-годишнината на проф. Николай Михайлович Дилевски. София, 2004, 84-91.

А. Минчева. Недэля цвэтьная – врьбьница. - Старобългарска литература, 31, 1999, 105-115.

А. Стойкова. Физиологът в южнославянските литератури. София, 1994

Белова, О. Славянский бестиарий. Москва, 2000

Г. Сване.  Славянский Физиолог (александрийская редакция). Аархус, 1985

Г. Сване.  Славянский Физиолог (византийская редакция). Аархус, 1987

Д. Петканова. Средновековна литературна символика. София, 1994 (2-ро изд. 2000)

М. Алмалех. Цветът в Петокнижието. София, 2006.

М. Алмалех. Светлината в Стария завет. София, 2010.

С. Гечев. Към въпроса за славянския Физиолог. София, 1938

У. С. Оуен. Речник на библейските символи. София, 1995

 

 

 

Жанрове в славянската и във византийската литература

 

доц. д-р Диана Атанасова (Катедра по кирилометодиевистика, СУ „Св. Климент Охридски”)

 

доц. д-р Аделина Ангушева-Тиханова (Манчестърски университет,Великобритания), гост-лектор

 

 

Анотация:

 

Какво е общото между предизбораната реч, адвокатската пледоария и За Буквите от Черноризец Храбър? Жанрът, видовете текст, в които културата отлива своите дискурсивни практики, са важен показател както за социалната функция на творбата, така и за вътрешните правила, които управляват текстопораждането. Настоящият курс предалага  комплексен теоретически и практически подход към историята на жанровото пространство на старобългарската книжовност, като го съпоставя с жанровете на византийската литература. Това сравнение е ключово за разбирането на старобългарската литература, доколкото почти всичи текстови форми в нея се появяват като резултат от една селективна адаптация. Курсът проследява принципите на тази рецепция, като обглежда както жанровете, оказали се най-продуктивни в старобългарска литература, така и „значещите“ отсъствия – литературните форми, които никога не стават популярни в средновековна България. Базиран на интердисциплинарен подход, курсът анализира съществуващите жанрови класификации на средновековния текст в контекста на средновековната култура, религиозни пракитики, естетически опит и  социални нагласи. Той разглежда средновековните жанрове като литературен и културен феномен.

Воден от български и чуждестанни специалисти, преподаватели във водещи световни университети, курсът предлага както традиционни така и най-съвременни интерактивни форми на обучение.

 

Лекционен курс:

1. Теории за жанра от Античността и Новото време. Основни понятия. Средновековната “литературност”. Историчност на жанра.

2. Разбирането за жанр в изследванията на византийски и славянски текстове. Текстът като социокултурен факт. Граници на текста и на жанра.

3. Култура, дискурс, жанр. Защо класификациите на средновековната литература по правило не са „литературни“?  Жанр и социална практика.

4. Продуктивни и непродуктивни жанрове във Византия и в България.  Адаптивност на жанра. За културната преводимост на жанра.

5. Жанр и религиозна култура .Що е апокриф?

6. Наративни жанрове в контекста на средновековната култура.

а) Агиография: Мъченически и житийни наративи, разкази за чудеса и мощи.

б) Примерът на патеричните разкази.

7. Средновековна поезия:

а) византийска поезия;

б) старобългарска поезия;

8. Историография.  Синкретичност на жанра.

9. Отсъствията.

а) Отсъствията:няколко важни примера на византийската историография.

б) Отсъствията: няколко примера от историята на византийския роман.

10.  Жанрове на теологическия дискурс. Непродуктувност на теологическите и философските текстове в средновековните православни литератури.

11. Хомилетика и енкомиастика: светска и религиозна. Средновековната апологетика: светска и религиозна.

12.  Риторически жанрови форми на средновековната дидактика и екзегетика

13. Жанрови форми на диалога. Защо средновековния диалог няма общо с античния?

14. Указателно-предписателните жанрове. Жанровете на средновековното знание. Жанр, дискурс, власт.

15. Медицински и диетологически текстове. Астрологически и прогностични жанрове

16. Прагматика на жанра: Практики на риторическото. Молитвени текстове. Практики на молитвения текст.

 

Форми и методи на оценяване:

В хода на курса на студентите ще бъдат възлагани няколко индивидуални задачи, които ще формират определен процент от финалната оценка. Рефериране и представяне на научна статия (25%), самостоятелни задачи за домашна подготовка, които ще бъдат обсъждани в час (25%), подготовка на презентация върху определен въпрос от дискутираните в рамките на курса (50%).

 

Библиография:

Ангушева-Тиханова, А. Развитие, функциониране и жанров модел на Гадателните книги в системата на старобългарската литература. – В: Ангушева-Тиханова, А. Гадателните книги в старобългарската литература. С., 1996, 23-46.

Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти, С., 2008, 11-34.

Атанасова Д. Жанр и наративен модел в мъченическите повествонания. - В: Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти, С., 2008, 73-108.

Измирлиева, В. Една гледна точка към понятието жанр” в старобългаристиката. – СЛ, 25-26, 1991, 29-37.

Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури. Тезиси. - Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХVІІ, 1993, 3, 36-47.

История на българската средновековна литература. С., 2008 (съавт.: Ангушева, А., Д[есислава]Атанасова, А. Бояджиев, Н. Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова, Л. Тасева).

Камбуров, Д. Литература ли е средновековната - Литературен вестник, 17, 2001 (at: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/117/lv0117005.htm)

Лихачов, Д. С. Взаимоотношения между литературните жанрове – В: Лихачов, Д. С. Големият свят на руската литература. С. 1976, 164-168.

Попова Т. В. Античная биография и византийская агиография. – В: Античность и Византия. М., 1975, 218-266.

Станчев, К. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995.

Станчев, К. Жанр, стиль и модус в средневековой литературе православных славян. – В: Станчев, К. Исследования в области средневековой литературы православного славянста, Krakow, 2012, 35-57.

Яус, Х. Р. Теория на жанровете и литературата през Средновековието. – В: Яус, Х. Р. „Исторически опит и литературна херменевтика”. С., 1998, 165-210.

Шнитер, М., Човешкото слово към отвъдното – опит за типология. – В: Шнитер, М. Молитва и магия, С., 2001, 16-69.

Шпадиjер, И. Проблем жанра у средњовjековноj књижевности. – Књижевна историjа, 28, Београд , 1996, 100,  365-373.

Якобсон, Р. Езикът на поезията. С., 2000.

Altman, Ch. F. Two types of Opposition and the Structure of Latin Saints’ Lives. –MedHum. 6, (Medieval Hagiography and Romance), 1975, 1-11.

Angusheva-Tihanov, A. Medical Knowledge among the Balkan Slavs during the Middle Ages and the Early Modern Period: Chronology, Technologies, Terminology, and Agents. - Stanford Slavic Studies,39, 2012, 271-287.

Čiževsky, D. On the Question of Genres in Old Russian Literature. – Harvard Slavic Studies.2, Cambridge, Mass., 1954, 105-115.

Delehaye, H. The Legends of the Saints: An Introduction to Hagiography. Crawford 1907.

At: http://www.fordham.edu/halsall/basis/delehaye-legends.html

Delehaye, H. Les passiones des martyrs et les genres littéraires. Bruxelles, 1921(2nd ed. Bruxelles, 1966).

Elliott A. G. Roads to Paradise. Reading the Lives of the Early Saints. Hanover – London, 1987.

Hägg, T. The Novel in Antiquity. Berkeley: California. 1983.

Hinterberger, M. Autobiography and  Hagiography in Byzantium. - Symbolae Osloenses.75, 2000, 1, 139-164.

Ingham, N. W. Genre-theory and Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 234-245.

Ingham, N. W. Narative Mode and Literary Kind in Old Russian: Some Theses. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen (Zweite Berliner Fachtagung 1984). Wiesbaden 1987. 173-184.

Ingam, N. Early East Slavic Literature as Sociocultural Fact – In: Medieval Russian Culture, Vol. II. University of California Press. 1994, 3-18.

Izmirlieva, V. Stories and Names: Modes of Eastern Orthodox Rhetoric of Sainthood. - Старобългарис-тика/Palaeobulgarica, ХVІІІ, 3, 1994, 36-47

Jauss, H. R. Theory of Genres and Medieval Literature. - In his: Towards an Aesthetic of Reception.Minneapolis, 1982.

Lenhoff, G. Toward a Theory of Protogenres in Medieval Russian Letters. – The Russian Review, 43, New York, 1984, 31-54.

Lenhoff, G. Categories of Early Russian Writing. – SEEJ, 31, 1987, 2, 259-245.

Lifshitz, F. Beyond Positivism and Genre: ‘Hagiographical’ Texts as Historical Narrative. – Viator, 25, 1994, 95–113.

Mullet, M. The Madness of Genre. – Dumbartin Oaks Papers, 46, 1992, 233-243.

Mullet, M. Letters, Literacy and Literature in Byzantium, Ashgate Variorum, 2007

Krumbacher, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Roman Empire (527-1453). Translated by David Jenkins and David Bachrach. University of Notre Dame, 2001.

Seemann, K.-D. Genres and the Alterity of Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 246-258.

Seemann, K.-D. Zum verhältnis von narration und gattung im slavischen mittelalter. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen. Wiesbaden, 1987, 207-221.

 

 

 

Книгата и нейните информативни ключове: от линейната към виртуалната книга

ст.н.с. д-р Елена Коцева


Курсът цели да посочи връзката между линейната и «виртуалната» книга. Курсът запознава студентите с особеностите на европейската книга и в частност с българската средновековна книга в нейния византийски контекст и съвременни рефлекси. Разглеждат се въпросите за текст, паратекст и информативни кодове. Представят се начините за създаване на книги, материалите и средствата за писане: от свитъка до компакт диска. Обсъждат се особеностите на писмото и украсата на книгата: функционалност и естетика, на начините за пресъздаване на словесни, изобразителни, музикални текстове. Хвърлят се мостове между средновековното и съвременното членение на текста: параграф, абзац, компютърни средства, дизайн, както и на комплекти шрифтове: средновековни и съвременни от гледна точка на стила и функцията.


Препоръчителна литература


Кирило-Методиевска енциклопедия, т.1-4, С., 1985-2003;

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, състав. Д.Петканова, С., 2003

Карский, Е.Ф. Славянская кирилловская палеография, Москва, 1979, репр.

Canart, Paul. Lezioni di paleografia e codicologia greca, Citta del Vaticano, 1984

Bojadzhiev, A. Codicology, Paleography and Lenguage in the Computer Description of Medieval Slavic Manuscripts.- In: Medieval Slavic Mss. and SGML. Problems and Perspectives, Sofia, 2000, p.71-76.

 

Животът на думите. Старобългарска лексикология и лексикография

 

Проф. д-р Андрей Бояджиев

 

В лекционния курс се разглеждат основните източници на изследване (специфика на отделните старобългарски паметници) на старобългарската лексика, методи, подходи, състояние на изследванията. Разкрива се ролята на гръцките съответствия и на контекста при определяне на семантиката на думите, обръща се внимание на количествената характеристика, анализират се хапакси, книжовни и диалектни думи, сложни думи, калки. Една от основните теми на курса са лексикалните варианти в старобългарските паметници, различните лексикални пластове, изграждането на книжовна лексика с терминологичен и абстрактен характер. Дават се основни сведения за старобългарските речници и индекси, както и за принципите на старобългарската лексикография.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Извори за изучаване на старобългарската лексика. Лексикографско представяне на старобългарското словно богатство (речници, индекси).

2

2.

Състав на старобългарската лексика. Народен и книжовен пласт в лексикалната структура на старобългарските текстове.

2

3.

Количествена характеристика на словния фонд на старобългарските ръкописи.

2

4.

Словообразувателна характеристика на старобългарския речник. Деривационен инвентар. Типологическа характеристика на старобългарския книжовен език с оглед на словообразуването.

6

5.

Ролята на лексикалните варианти в структурата на старобългарската лексика. Типове лексикални варианти с оглед на възникването им.

4

6.

Проекция на лексикалните варианти върху старобългарската книжовна норма. Оценъчен аспект в историята и установяването на книжовната норма.

4

7.

Преславска редакция на богослужебните книги. „Кирило-Методиева лексика”. Вариантност и вариантни двойки.

2

8.

Различните преводи на едно и също произведение на византийската литература като източник на лексикални варианти и утвърждаването им в книжовния речник на старобългарския език.

2

9.

Значението на старобългарски текстове (преводни и оригинални), запазени в по-късни преписи, за проучване на старобългарската лексикална норма.

4

10.

Старобългарска лексика в съвременни български говори.

2

 

Форми и методи на оценяване:

В хода на курса на студентите се дават самостоятелни задачи, които периодично се проверяват. Накрая курсът завършва с писмена самостоятелна работа по поставена задача и устен изпит по проблематиката на курса.

 

Литература:

 

А. Давидов. Старобългарска лексикология. Велико Търново, 1996 (с богата библиография на изследванията).

Е. Блахова. Несколько заметок к лексике славянского Апостола. Кирило-Методиевски студии, 17, 2007, 67-78.

И. Христова. Речник на словата на Климент Охридски. София, 1994.

И. Христова. Служебният апостол в славянската ръкописна традиция. София, 2004.

Львов, А. С. Очерки по лексике памятников старославянской письменности. Москва, 1966.

М. Мъжлекова. Речник на старобългарските думи в днешните български говори. София, 1990.

А. Минчева. Архаизми и нови черти в езика на преславската книжнина. – Славянска филология, 19, 1990, 138–144.

А. Минчева. Към въпроса за Кирило-Методиевите традиции в дейността на преславските книжовници. – Език и литература, 37 (1982), 6, 29–39.

Р. Цейтлин. Лексика древнеболгарских рукописей X-XI вв. София, 1986.

Старобългарски речник. Т. 1. А-И. София, 1999. Т. 2. О-ижица. София, 2009.

Старославянский словарь (по рукописям X-XI веков); (под редакцией Р. М. Цейтлин, Р. Вечерка, Э. Благовой). Москва, 1994.

Т. Славова. Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. – Кирило-Методиеви студии, 6, 1989, с. 15-129.

 

 

Културни реалии и език

 

30 ч. лекции

Проф. дфн Татяна Славова

 

Анотация

Лекционният курс има за цел да запознае магистрите с ролята на думите-реалии в лексикално-семантичната система на средновековния български език. В хода на обучението се разкрива значението на различни културни реалии, визиращи атлетически и конни състезания, олимпийски игри, празнични зрелища, развлекателни и ритуали игри и забавления., обредни празници и маскаради и други прояви на средновековния живот. Тъй като в голямата си част тези реалии са засвидетелствани в преводни съчинения, се поставя акцент върху начина им на превод. Извеждат се определени закономерности и се обособяват различни преводачески техники (калкиращ, контекстуален, адаптиращ превод и др.). Търси се връзката между избрания от преводача похват, семантиката на думите-реалии и жанровата специфика на средновековния извор. Специално внимание се отделя на реалиите-титли и длъжности, свързани с държавните институции през VIII–XI в., назовавани с прабългаризми.

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Дефиниране на понятието културна реалия. Мястото на думите-реалии в лексикално-семантичната система на средновековния български език.

2

2.

Средновековни книжовни преводни и оригинални извори, източници на реалии (исторически и историографски, правноканонични, агиографски, хомилитични).

2

3.

Реалии, назоваващи състезания с коне и колесници и олимпийски игри във византийски текстове. Начини на превод в старобългарски.

2

4.

Византийски реалии за атлетически състезания (борба, юмручен бой, бокс, гладиаторски битки и др.) и тяхното предаване в старобългарски текстове.

2

5.

Византийски реалии, обозначаващи участниците в различни състезания, и техните номинации в средновековната българска книжнина.

2

6.

Чужди и български реалии, изразявани с Nomina loci (хиподруми, стадиони, арени, игрища). Преводачески похвати (калкиращ и контекстуален превод).

2

7.

Проблеми на средновековната преводаческа техника с оглед на преводните културни реалии.

2

8.

Театрални и празнични зрелища и представления и тяхното именуване в старобългарски. Адаптиращ превод.

2

9.

Византийски реалии, визиращи развлекателни и ритуали игри и забавления. Преводачески похвати и етимологически успоредици.

2

10.

Игри с кукли. Игри със зарове. Танци и музиклни инструменти. Названия на тези артефакти   в средновековни български творби.

2

11.

Сведения за средновековни обредни празници и маскаради (календи, брумалии и др.). Език и номинации. Етимологически паралели.

2

12.

Названия на реалии, обозначаващи участниците в забавления и зрелища (скомраси, актьори, акробати, певци, музиканти, шутове, танцьори).

2

13.

Византийски реалии за ритуални игри и зрелища, изразявани с Nomina loci (амфитеатър, сцена, театър и др.). Начини на превод.

2

14.

Култура на бита през Средновековието и избрани лексеми-реалии по темата.

2

15.

Културни реалии, назовавани с прабългаризми (държавни институции, титули и длъжности).

2

 

Форми и методи на оценяване: курсова работа

 

Литература:

Бенешевич, В. Древнеславянская кормчая ХIV титулов без толкований. Т. 1. СПб, 1906.

Будилович, А. XIII слов Григория Богослова в древнеславянском переводе по рукописи Императорской Публичной библиотеки XI века. СПб., 1875.

Истрин, В. Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Т.1. Текст. Петроград, 1920.

Истрин, В. Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Репринтное издание материалов В. М. Истрина. Подготовка издания, вступительная статья и приложения М. И. Чернышевой. М., 1994.

Милтенов, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. София, 2006.

Aitzetmüller, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Graz. Vol. III. 1961.

Bojkovsky, G., R. Aitzetmüller. Paraenesis. Die Altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers. Band 4. Weiher-Freibutg, 1988.

Hansack 1984: Ernst Hansack. Die Vita des Johannes Chrysostomos des Georgios von Alexandrien in kirchenslavischen Übersetzung. Band 3. Weiher-Freiburg, 1984.

Славова, Т. Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти. С., 2010. 342 с.[История и книжнина № 4]

Славова, Т. Езически реалии в старата българска книжнина (названия на амулети и обредни празници в кормчиите). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. С., 2005, 762–770.

Славова, Т. За някои езически реалии в Ефремовската кормчая. – Във: Филологически изследвания е чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. С., 2005, 416–426 [Старобългарска литература, № 33–34].

Славова, Т. Неизвестни прабългаризми от военната терминология. – Българска реч, 2009, 1–2, 104–110..

Славова, Т. Прабългаризми в старобългарския превод на Библията. – В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Д. Иванова. Пловдив, 2011, 64–74.