Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Общи сведения за историята на гръцкия език. Азбука. Надредни и препинателни знаци, графика. Правила за употребата на ударенията. Енклитики и проклитики. Правила за четене, видове произношения.

2

2.

Определителен член. Употреба на падежите.

2

3.

Второ (о-) склонение (мъжки, женски и среден род).

2

4.

Спомагателен глагол „съм” – сегашно време, инфинитив. Сегашно време, деятелен и възвратно-страдателен залог на глаголите от първо спрежение.

2

5.

Първо (а-) склонение (женски род, мъжки род).

2

6.

Прилагателни с три и два завършека по 1 и 2 склонение.

2

7.

Сегашно възвратно-страдателно причастие – образуване, употреба, превод.

2

8.

Образуване на имперфект – сегашна основа на глагола, аугмент. Имперфект на спомагателния глагол „съм”.

2

9.

Имперфект, деятелен и възвратно-страдателен залог на глаголите от първо спрежение.

2

10.

Глаголна основа на глагола. Времена, образувани от глаголната основа. Видове глаголи според сегашната и глаголната им основа.

2

11.

Аорист на глаголите със сегашна основа на гласна. Глаголи с основа на шумова (няма) съгласна.

2

12.

Аорист на глаголите с основа на плавна (ликвидна) съгласна.

2

13.

Трето склонение (Общи сведения).

2

14.

Общи сведения за перфектната основа на глагола, за наклоненията конюнктив и оптатив, образуване и употреба на деятелните причастия, второ спрежение, неправилни глаголи, причастни и инфинитивни конструкции.

2

15.

Койне – обща характеристика. Периодизация, произношение.Новозаветно койне. Атицизъм. Народен език. Морфологични и синтактични особености.

2

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Методологически предпоставки при изследването на историята на българския книжовен език. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. Въпроси на възникването, формирането и изграждането на старобългарския книжовен език. Създаване на старобългарския книжовен език с първите преводи на Кирил и Методий, кодифициране на книжовната норма чрез създадените образци за следващи преписи и езикови модели за подражание. Развитие и утвърждаване на книжовния език през класическия старобългарски период. Типологически особености на старобългарския книжовен език с оглед на неговото създаване, изграждане и функциониране. Slavia Orthodoxa и Slavia Romana.

2

2.

Старобългарската графика. Състав и характер на азбуките. Последователност, названия, числена стойност на буквите. Небуквени знаци. Зависимост на старобългарските азбуки от византийското писмо, връзки помежду им, разпространение. Въпросът за произхода на азбуките. Влияние на византийския правопис при съкращаване на думите под титла и при предаването на гръцките заемки.

2

3.

Развой на старобългарското писмо. По-важни правописни промени през старобългарската епоха. Графични и правописни промени в глаголическите преписи от края на ІХ и началото на Х в., извършени от Кирило-Методиевите последователи в България.

2

4.

Развой и усъвършенстване на старобългарското кирилско писмо през ІХ и Х в. Правописни особености на старобългарските писмени паметници и тяхната нееднородност в резултат от взаимодействието на културно-историческите фактори.

2

5.

Разнообразие в правописните норми на отделните книжовници като последица от нееднаквия развой на еровите гласни (изпадането на слабите и вокализацията на силните ерове, смесването на еровете), на редуцираните и и ы, на разликите в йотацията, прейотацията, асимилациите и контракциите, на колебанията в мекостта на съгласните и на различната съдба на епентетичното л и др.

2

6.

Среднобългарският правопис и промените, свързани с историческия развой и смесването на носовите гласни. Основни групи писмени паметници според типа на замяната на носовките. Видове паметници според употребата на еровите гласни – едноерови и двуерови. Въвеждане на акцентни знаци.

2

7

Езиково-правописната реформа на Патриарх Евтимий от края на ХІV до началото на ХV в. Архаизиране на езиково-правописните средства и тяхната употреба в духа на Кирило-Методиевата традиция. Евтмиевият правопис като систематизация на атонския правопис на старците исихасти: регламентирана употреба на всички буквени знаци от Кирило-Методиевата епоха, сближаване на българското писмо външния вид на гръцкото писмо чрез последователна и стриктна употреба на надредни и пунктуационни знаци. Регламентиране на употребата на еровете и носовките, възстановяване на епентетичното л и др. Константин Костенечки – и неговото „Разяснено изложение за буквите”.

2

8

Международна и наднационална функция на старобългарския книжовен език и неговото разпространение сред другите славянски народи (ІХ-ХІV в). Културно-исторически предпоставки за създаванато на езиково-правописните редакции на старобългарския език. Отношение на средновековните славянски книжовници към старобългарската книжовна норма – стремеж за запазване на основните графични и правописни черти на Кирило-Методиевите свещени текстове и необходимост за доближаването им до местното славянско произношение с оглед на тяхната разбираемост и достъпност до слушателите.

2

9

Руска езиково-правописна редакция на старобългарския книжовен език. Първо южнославянско влияние. Фонетични и морфологични особености на староруските текстове. Проблеми на „билингвизма” и „диглосията”. Диалектни разновидности в северноруските и южноруските ръкописи. Второ южнославянско влияние в Русия – тенденция за архаизиране на правописа и сближаването му с Кирило-Методиевския, стремеж за сближаване с гръцкия правопис. Обединяващата и централизираща роля на Москва след ХІV в. като продължител на книжовната традиция на Киевска Русия.

2

10.

Сръбска езиково-правописна редакция на старобългарския книжовен език. Ранна сръбска (Зетско-Хлъмска) редакция и по-късна сръбска (рашка) редакция на старобългарския книжовен език. Усъвършенстване на рашкия правопис от сина на Стефан Неманя св. Сава по време на книжовната му дейност отначало в Хилендар, а по-късно в създадения от него книжовен център – Карейската килия. Рашката редакция в българските земи. Развитие и установяване на нормите на ресавизма като продължение на Евтимиевата реформа.

2

11.

Сръбската редакция в българските земи. Усвояване и възприемане на нормите на ресавския правопис от българските книжовници. Ресавският правопис у Владислав Граматик, у софийските книжовници от ХV-ХVІІ в., в Етрополската книжовна школа през ХVІ-ХVІІІ в. Особености на българските по произход ръкописи с ресавски правописни черти при употребата на еровете и останалите гласни и при ограничаване на интервокалната йотация. Значение на сръбската редакция за запазване на старобългарската книжовна традиция през вековете на робството.

2

12.

Периодизация на историята на старобългарския книжовен език от гледна точка на състоянието на книжовната норма. Първи период – ІХ-ХІ в., период на проява на най-важните черти на старобългарската книжовна норма: устойчивост, породена от сакралния характер на езика и вариативност на всички равнища – графично, морфосинтактично и лексикално.

Втори период от историята на старобългарския книжовен език – епохата на византийското владичество и възстановяването на българската държавност през ХІІ-ХІІІ в. Период на децентрализация на нормата и по-голямо проникване на явления от живия народен език. Трети период - свързан с дейността на Атонския и на Търновския книжовен център. Предевтимиева и Евтимиева езиково-правописна реформа, кодифициране на атонския двуюсов и двуеров правопис.

Четвърти период от историята на старобългарския книжовен език – от края на ХV до ХVІІ в. Период на проникване на сръбския безюсов правопис в българските земи – отначало с рашки, а по-късно с ресавски особености.

2

13.

Функционална диференциация на старобългарския книжовен език и стилистични пластове в употребата на изразните средства. Жанровата система на средновековната книжнина и книжовната норма или доколко различните жанрове на старата ни книжнина са допускали отклонения от книжовната норма в полза на разговорната реч. Влияние на субективния фактор – книжовника, за проникване на народни черти в паметниците.

2

14.

Задачата за системно изследване на лексиката на старобългарския книжовен език с цел установяването на книжовната лексикална норма чрез прилагане на два критерия: изследване на лексиката с оглед книжовността-некнижовността на лексемите, както и разслоението й с оглед на нейния произход – своя-чужда. Разпределението на лексиката като книжовно-българска, некнижовно българска, книжовно заета, некнижовно заета.

2

15

Норма и традиция в българския книжовен език от последните векове на робството. Новобългарските дамаскини и тяхната връзка със старобългарската традиция. Книжовността през ХVІІ-ХVІІІ в. и въпросът за приемствеността вежду новобългарската норма и старобългарската традиция в дамаскинарската книжнина. Старата и новата книжовна норма през Възраждането и изграждането на новобългарския книговен език

2

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Работа със старобългарски и среднобългарски текстове от различни жанрове. Едноюсови и двуюсови паметници и паметници с безразборна употреба на еровете. Анализ на нормата и отклоненията от нея.

2

2.

Превод и анализ на текстове руска редакция. Църковнославянски печатни текстове. Църковнославянизмите в езика на първите възрожденци.

3

3.

Безюсови старобългарски текстове от ХІІІ до ХVІІ в.

2

4.

Анализ на текстове от ранната Зетско-Хлъмска и рашка редакция. Ресавска редакция – анализ на 14 глава от Сказание за буквите.

3

5.

Анализ на ХІV глава от Сказание за буквите на Константин-Костенечки.

1

6.

Дамаскинарски текстове – Ловешки, Свищовски, Тихонравов,Троянски дамаскин.

4

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Украса на българските ръкописи. Периодизация.                                                      

2

2.

Декоративна система - елементи и основни стилове.                                                  

2

3.

Орнаментиката като функционален и естетически белег на книгата.                      

2

4.

Иконография и иконология - зависимост между жанр и илюстрация .                    

2

5.

Изкуството на образите и атрибутирането им.                                                                                        

2

6.

Миниатюрата и нейното композиране в текста.                                                          

2

7.

Декоративна система в Лондонското четириевангелие от 1355/56 г.                    

2

8.

Византийски образци и тяхната рецепция (Лондонско евангелие; Par.gr.74 и др.)                    

2

9.

Ктиторски миниатюри в Лондонското евангелие.                                                      

2

10.

Декоративна система в Томичовия псалтир.                                                              

2

11.

Миниатюрите в Томичовия псалтир.                                                                            

2

12.

Миниатюрите в Манасиева летопис.                                                                            

2

13.

Ктиторски миниатюри, библейски и исторически   сцени в Манасиева лететопис .                  

2

14.

Реалии и символи в орнаментиката и миниатюрите.                                                

2

15.

Характерологични ли са някои мотиви в орнаментиката на бълг. ръкописи?      

2

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

Основните праславянски фонетични процеси и произходът на старобългарските гласни и съгласни.

2

Младограматическият модел на вокализма- нормална и отгласна степен, удължена и редуцирана степен. Редупликация.

2

Ларингалната теория и нейното приложение в индоевропейското и праславянското езикознание.

2

Морфологичната значимост на индоевропейското редуване на гласните. Глаголни и именни корени.

2

Праславянският и старобългапският език в светлината на стадиалната типология. Преходът от активен аглутинативен тип към номинативен флективен строй.

2

Единството на прастарите глаголни и именни наставки

2

Категорията начин на действие в праславянски (инфектни основи, итеративи, фактитиви, дуративи, статални глаголи).

2

Произход на славянските сегашни и претеритни основи.

2

Промени в глаголните основи при прехода от ергативно към номинативно състояние. Изчезване на инертните глаголи и предпоставки за възникването на категорията вид на глагола в славянските езици.

2

Теории за произхода на славянския глаголен вид. Превръщането на старите словообразувателни наставки за начин на действието в тематични гласни.

2

Праславянските именни основи. Преходът от лексикосемантични класове със словообразувателни наставки (еs, er, en/men, nt   и под.) към формообразуващи наставки. Индоевропейските i- и u-основи и техните наследници в праславянски и старобългарски.

2

Разширяването на праславянските именни основи с форманти k, n, t и неговата морфологична значимост.

Прегрупирането на склонението в славянските езици и отварянето на сричката. Връзката на тенденцията към възходяща звучност и тенденцията към палаталност с прехода към номинативен строеж. Възникването на аломорфи и морфонологични редувания.

2

Ономатопоетичните основи в праславянски и старобългарски. Интензифициращата наставка – sk- в глаголното и именното словообразуване. Редуплицирани звукоподражателни основи.

2

Преходът към аналитизъм като отстъпление от номинативния строй. Типологически характеристики на аналитичните езици. Теории за възникването на аналитизма.