Старобългаристика

Старобългаристика

Преподаватели

 

stihar

 

Проф. д-р Климентина Иванова

 

Научни интереси:старобългарска книжнина (главно агиография, риторика, преводна литература), славянска палеография и археография, византийска литература и култура, църковна история, библеистика, християнска обредност.

Курсове, водени в програмата: Рецепция на византийската литература в старобългарската книжнина; Храмът: средства за изразяване на сакралността. Текст и ритуал

Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове: 

„Bibliotheca Hagiographica Balсano-Slavica”. С., 2008.

„В началото бе книгата. Книга за старобългарските ръкописи.” Второ преработено и разширено  изд. С., 2002.

„Стара българска литература”. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986. (Съставителство, преводи, редакции, научен коментар).

Патриарх Евтимий. „Съчинения”. С., 1990. (Съставителство, послеслов, бележки и преводи)

„Тържество на словото. Златният век на българската книжнина”. С., 1995. (Съставителство, преводи, редакции и научен коментар. В съавторство със Светлина Николова.)

„Из истории славянской письменности на Святой земле”. -  В: Jews and Slavs. The Holy Land and the Manuscript Legacy of Slavs, 20, Jerusalem-Sofia, 2008, 60-86.

„Агиографските произведения на Симеон Метафраст в състава на южнославянските календарни сборници”. - В: Преводите през ХІV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция. София, 26-28 юни 2003. С., 2004, 249-267.

„ Житието на мъченик Теотекн - един неиздаден преславски превод”. -  В: Гл©бины кънижныª. Архив за старобългарски извори. ІІ.  Шумен, 2004, 87-99.

 

 

Проф. д.ф.н.  Анна-Мария Тотоманова

 

Научни интереси: история на българския език (историческа фонетика, морфонология, морфология, морфосинтаксис), палеославистика, изследване и издаване на средновековни книжовни паметници, компютърни методи и средства в историческата лингвистика, превод от старобългарски език на съвременни езици.

Курсове, водени в програмата: Теория и история на книжовните езици; Новата и старата българска книжовна норма; Проблеми и грешки при превода от старобългарски на новобългарски; Писане и управление на проект

 Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове:

„Из българската историческа фонетика”.С., 1992 г., 2001 г.

Константин Костенечки. „Съчинения”. С., 1993 (превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич, коментар и послеслов).

„Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. (Издание и коментар)”.С., 2008.

„Изисторията на българскияе зик.Сборник статии”.С., 2009.       

Единството на българския книжовен и некнижовен език през Х–ХІ век. – В: Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост. С. 2014, с. 79-173.

 

 

Проф. д.ф.н. Татяна Славова

 

Научни интереси:средновековна славянска текстология, библейски книги в славянски превод, българска историческа лексикология, история на българския език, средновековна хронология, прабългаристика, компютърна обработка на средновековни текстове.

Курсове, водени в програмата: Астрономически, астрологически и натурфилософскисъчинения в средновековнаБългария; Основинапрабългаристиката; Средновековнабългарскадипломатика; Културни реалии и език

Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове:

„Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина.”С., 2002. 

„Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти.”С., 2010.

„Езически реалии в старата българска книжнина (названия на амулети и обредни празници в кормчиите)”. - В: Litterascriptamanet. Сборник в честна 65-годишнината на проф.дфн Василка Радева. С., 2005, 762–770.

„Прабългаризми в старобългарския превод на Библията”.– В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Д. Иванова. Пловдив, 2011, 64–74.

„Зрелища и състезания в старата българска книжнина.– В: Словеса прэчюдная. Юбилеен сборник в чест на проф.Иван Буюклиев (послучай неговата 75-годишнина).С., 2012, 23–35.

 

 

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

 

Научни интереси: история на българския език, славянското богослужение, славянският календар, славянските преводи на Библията, славянските служебни минеи, отражение на митологичните представи в езика.

Курсове, водени в програмата:Лингвистика на текста; Език и мит; Светци и святост средновековна България и във Византия; Библия и екзегеза; Обучение in situ

Представителни публикации, свързани с преподаваните дисциплини:

 „Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Том І. Изследване на библейския текст”. С., 2004;

„Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Том ІІ. Изследване на синаксарите”. С., 2012.

„Книга Йов с тълкувания в славянски превод. По Владиславовия препис от 1456 г. С., 2007.

 „Старобългарските думи за `коса` и представите, свързани с тях”. - В: Time Flies. 2. Festschrift for William Veder. Amsterdam, 2003, 57-76.

„ Превъплъщенията на Велзевул”.  - В: Между ангели и демони, сборник с доклади от конференцията, проведена в Лесидрен, 29. 08 - 1. 09. 2001. С., 2005, 227-236.

„ Двата славянски превода на катената на Книга Йов”. – Рalaeobulgarica, ХХХ, 2006, 2, 3-26.

„Св. Климент Охридски – нов Павел за новите коринтяни, българите”. – В: Св. Климент Охридски. Слова и служби. С., 2008, 21-50.

„ Йерусалимският типик от библиотеката на Гръцката православна патриаршия в Йерусалим”. – Jews and Slavs. 20. The HolyLand and the Manuscript Legacy of Slavs. Edited by W. Moskovich, S. Nikolova and M. Taube. Jerusalem-Sofia, 2008, 125-168.

„Eдин старобългарски празничен миней”. - Рalaeobulgarica, ХХХІІІ, 2009, 2, 16-38.

„ Гръцките и арамейските преводи на Свещеното писание и големите въпроси на богопознанието в епохата на елинизма”. - В: Класически и модерни измерения на религиозното откровение. Под редакцията на Н. Гочев, П. Рогалски, Ч. Хаджиев. АРУКО. София, 2009, 70-90

„ Византийските синаксари и календарите на славянските апостоли. - Рalaeobulgarica, ХХХІV, 2010, 2, 5-41.

 

 

Доц. д-р Елена Коцева

 

Научни интереси: история на българската литература, славянска палеография, украса на ръкописите

Курсове, водени в програмата: Текст и образ

Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове:
„Евтимиевият служебник. Софийски препис от 80-те години на XIV век”. С., 1985
„Особености в календара на Енинския апостол”. - Старобългаристика 9, 1985, 1, 104-110.
„Особенности содержания и подразделения псалтыри”. - Полата кънигописьная 14-15, 1985, 39-50.
„Развитие на българското кирилско писмо през XIV-XV век. - В: Славянска палеография и дипломатика. Т. 2. С., 1985, 23-48.
„Цариградският месецослов от Х век и календари в български писмени паметници”. - В: Хиляда и осемдесет години от смъртт на св. Наум Охридски. С., 1993, 214-241 (в съавторство с Асен Атанасов).
„Света Марина, лечителката, 27 юли”. - В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на дфн Румяна Павлова. С., 2003, 216-244.
* Списък с публикациите на доц. Е. Коцева до 2008 г. вж. В: „Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева”. С., 2008, 22-26.

 

 

Проф. д-р Маргарет Димитрова

 

Научни интереси: история на българския език; средновековна южнославянска книжнина и език; хърватска глаголическа книжнина; българска книжнина на народен език XVII-XVIII в.; средновековни и възрожденски библейски преводи от гръцки; всекидневен живот през Средновековието. 

Курсове, водени в програмата: Глаголическо културно наследство – минало и настояще; Библия и екзегеза (заедно с проф. Шомова) 

Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове: 

Greek and Latin Loans in Croato-Glagolitic Missals: Archaic and Innovative Morphological Forms of Masculine Nouns. – Byzantinoslavica, 59, 1998, 367-404.

Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител. София: ХеронПрес, 2012, 483 стр. (=Библиотека „Отец Неофит Рилски“ 4)

История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. I изд. София, 2008; II изд. София: Изток-Запад, 2009: главите от М. Димитрова: Старобългарската литература и средновековната сръбска книжовна традиция, 315-323; Старобългарската книжнина и хърватската глаголическа традиция, 324-329;Тълковна литература, 624-627.

The Old Testament Commentaries in Medieval SouthSlavonic Manuscripts.Metatext, Context, and Translation. – In: S.H.Aufrère, P.S. Alexander & Z. Pleše (eds). On the Fringe of Commentary.Metatextuality in Ancient Near Eastern andAncient Mediterranean Cultures (OrientaliaLovaniensiaAnalecta232). Leuven, Paris, Walpole, 2014, 405-422.

Най-ранният превод на Песен на Песните на старобългарски книжовен език. – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. Състав. А.-М. Тотоманова и Д. Атанасова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, 8-17.

Ficusprotulitgrossossuos.Canticum 2: 8-14 в иновативните хърватски глаголически мисали. – В: Hrvatskoglagoljaštvo u Europskom okružju. Ur. Vesna Badurina Stipčević, Sandra Požar, Franjo Velčić. Zagreb, 2015 (Bibliotheca glagolitica croatica 2), 361-378

 

 

 

Доц. д-р Андрей Бояджиев

 

 

 

Научни интереси: старобългарски език, славянска палеография и археография, история на българския език, история на руския език, електронна обработка на славянски средновековни текстове

 

Курсове, водени в програмата: Животът на думите. Старобългарска лексикология и лексикография

 

Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове: 

 

Началото на кирилицата. Кирилометодиевски студии 13, 1998. 41-68

 

Григорий Цамблак. Слово за Връбница. София: Време, 2005.

 

Guidelines to Repertorium Initiative XML model for manuscript descriptions. Scripta & e-Scripta 10–11 (2012). 9–103.

 

 

 

 

Доц. д-р Диана Атанасова

 

Научни интереси: Теория и история на средновековната литература и култура (славянска и византийска), светци и святост, агиография, магическо-апотропейните текстове и практики през Средновековието.

Курсове, водени в програмата: Жанрове в славянската и византийската литература; Дипломантски семинар; Увод в българската средновековна литература; Старобългарска агиография

Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове:

Мъченици, текстове, контексти. С., 2008.

Реторика на историчното. Деяние на св. Никола в южнославянски контекст. С., 2015

„Станиславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)” – В: Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней (Доклади от едноименната конференция, 21 май 2913). С., 2015, 78-95.

„Годеница и невеста: женското мъченичество като трансформация на социални роли” – В: Парачовешкото: грация и гравитация. Юбилеен сборник в чест на проф. Миглена Николчина. С., 2015.

„Narrating Exorcism and Performing Prayers (Aspects of Performativity of Some Early Martyria spread in the South Slavic Milieu)” – В: Старобългарска литература, 47, 2013, 362-376.

Memory and Identity. Recycling Historical and Geographical Knowledge in the Martyrium Sancti Arethae et Sociorum in the South Slavic Context. – In: Cuius patrocinio tota gaudet region. Saints’ Cults and the Dynamics of Regional Cohesion. Hagiotheca, Zagreb, 2014, 351-366.

 

 

Гл. ас. д-р Анета Димитрова 

 

Научни интереси: старобългарски и византийски гръцки език и литература, преводна литература, особености на преводите от гръцки, синтаксис.

Курсове, водени в програмата: Старобългарски език, Византийски гръцки език; Текстология и критика на текста.

Представителни публикации, свързани с преподаваните курсове: 

„Синтактична структура на преводната агиография”. С., 2012.

Преводачески подходи в сборника Златоструй (Златоустовите коментари върху 1Кор.). – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. С., 2015, 18–32.

Житието на св. Теодора Александрийска – славянски преводи и редакции. – In: Reinhart, J. (Hrsg.). Hagiographia slavica. (= Wiener Slawistischer Almanach, Sonderband 82). Verlag Otto Sagner. München-Berlin-Wien. 2013, 27–43.

„Авторски и преводачески стил в старобългарската агиография”. - Старобългарска литература, 45-46, 2012, 165–177. 

„Езикът на оригинала или как авторовият избор предхожда преводаческия”. - Littera et lingua, лято-зима 2007 (<http://slav.uni-sofia.bg/naum/node/1610>;).

 

 

 

 

 

 

Details
Category: Старобългаристика

Проблеми и грешки при превода от старобългарски на новобългарски

 

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

30 ч. лекции

 

Дисциплината Проблеми и грешки при превода от старобългарски на новобългарски за магистърската програма по Старобългаристиказапознава студентите с проблемите при представянето на българското книжовно наследство на съвременен български език. Поставя се въпросът за значението на старобългарския книжовен език като свещен и културен език на православните народи от Югоизточна Европа и се изучават правописните норми на руската и сръбската редакция, които имат най-дълга история. Студентите получават практически умения за работа със средновековни и ранни новобългарски текстове с различен правопис и се запознават с техниката на превода от старобългарски език, която го приближава до изследователската работа.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум
1.

Кирило-Методиевият език – езикът на SlaviaOrthodoxa. Съдържание на понятието старобългарски книжовен език.

2
2.

Развитието и възпроизводството на книжовната норма през Средновековието. Проблемът за авторството на средновековните текстове. Преводно и оригинално в старобългарската книжнина

2
3.

Разпространение на Кирило-Методиевия език сред останалите православни народи. Ролята на чуждоезиковите редакции за запазването на старобългарското културно наследство.

2
4.

Руската редакция на старобългарския език.

2
5.

Черковнославянският език и неговата роля за изграждането на съвременните книжовни езици на православните славяни. Църковнославянизмите в съвременния български език и тяхната стилистична функция.

2
6.

Превод и нормализация на текстове от руската редакция на старобългарския език. Работа с черковнославянски текстове и надписи.

2
7.

Сръбската редакция на старобългарския език. Правописът на Зета и Хлъм. Рашките правописни и езикови правила. Безюсови български паметници

2
8.

Ресавската редакция на старобългарския език, нейният създател Константин Костенечки и неговата концепция за превода на Светите книги. Значението на ресавския правопис за книжнината на ранната новобългарска епоха.

2
9.

Практически занимания с текстове на български писатели, запазени в сръбска редакция.

4
10.

Преводът на средновековни текстове на съвременен език – превод на превода и по-рядко превод на оригинални творби. Значение на гръцките оригинали при превода на сревновековен български текст

2
11.

Проблеми на превода от старобългарски език. Езикова интерференция, липса на критични издания. Текстове, запазени в един единствен препис. Превод на химнографски текстове.

2
12.

Предаване на личните и местните имена при превод от старобългарски на съвременен български език. Енциклопедични речници и помагала. Идентифициране на библейските цитати в средновековните български текстове и предаването им в превода на съвременен език.

2
13.

Основни лексикографски наръчници за преводача на средновековни текстове. Речниците на Срезневски и Миклошич. Тезаурусите на Найден Геров, В. Даль и В. Караджич като помагало на преводача. Използване на етимологични и диалектни речници.   Електронни ресурси. Подстрочници.

2
14.

Преводът на съвременен български език като средство за представяне на българското книжовно наследство пред широката публика.

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Дисциплината завършва с изпитно задание - нормализация и превод на средновековен текст в чужда езикова редакция.

 

Литература:

Н. И. Толстой, История и структура славянских литературных языков, М. 1988.

ТЪРЖЕСТВО НА СЛОВОТО. Златният век на българската книжнина
Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. Съст. Кл. Иванова и Св. Николова

Слова на светлината: Творби на старобълг. писатели от епохата на Св. Княз Борис, Цар Симеон и Св. Цар Петър / Състав и прев. [от старобълг.] Иван Добрев, Татяна Димова Славова

Хр. Трендафилов, Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VII-XII век. Велико Търново,"Фабер", 2010.

Речник и корпус[1] със средновековни български текстове може да намерите на адрес:

histdict.uni-sofia.bg. С. 2011.

А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 158-168.

А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 176-183

А. Тотоманова, Борилов синодик. Издание и превод. С. 2010, (съвместно с И. Божилов и И. Билярски)

А. Тотоманова, Константин Костенечки. Съчинения. С. 1993 (превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов), 210 с.


[1]Електронният ресурс е изработен по проект „Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания” с координатор А. Тотоманова. Повече за проекта на www.cyrillomethodiana.uni-sofia.bg .

 

 
Details
Category: Старобългаристика

 

Светци и святост в средновековна България и във Византия

 

Проф. Искра Христова-Шомова

           

Целта на курса е да запознае студентите с формирането и развитието на християнските култове, с техните древни или регионални източници, с комплекса от текстове за прослава на светците, с традициите на техните изображения и с устойчивите представи за тях. Тъй като българската средновековна култура е под знака на християнството, светостта заема значително място в нея. Централно място в живота на средновековния човек играе храмът, а храмовото пространство е място, където човек се среща със светостта и общува със светците. В курса се анализира произходът на почитта към светците, типовете святост, развитието на култовете, изграждането на системата от текстове за прослава на светците и неговата връзка с богослужението. Разглежда се формирането на християнския календар, типовете календари във Византия и техните аналози при славяните. Проследява се изграждането на култовете и спецификата на текстовете, необходими за прослава на светците и рецепцията на гръцките текстове в България. Дава се основна информация за традициите на изобразяване на светците в храма, за споровете с иконоборците, за православните норми на иконописта и за основните иконописни течения и школи на Балканите. Специално внимание се отделя на българските и славянските култове.

 

Лекционен курс:

 

1.      Светостта в християнството. Формиране на почитта към светците. Ранните мартиролози.

2.      Християнските календари във Византия и техните славянски реплики.

3.      Формиране на култовете. Комплекс от текстове на прослава и тяхната специфика.

4.      Агиографски текстове. Формиране на житиеписната традиция. Типове жития. Мъчения. Чудеса. Метафрастови жития. История на чети-минеите.

5.      Съставяне на синаксарите (менологиите) във Византия и възникването и развитието на Простия и на Стишния пролог при славяните. Проблеми около времето и мястото на превода на Пролога. Значение на названието Пролог.

6.      Ораторски текстове. Типове слова. Рецепция на византийската риторика. Оригиналното ораторско творчество на старобългарските писатели.

7.      Химнографски текстове. Рецепция на византийската химнография в България. История  на служебните минеи.

8.      Оригиналното химнографско творчество на старобългарските писатели.

9.      Молитви към светците. Връзката им с фолклорната традиция. Рецепция на византийските молитви.

10.  Храмът и храмовото пространство през Средновековието. Традиция на храмовото и манастирското строителство в България.

11.  История на иконописните изображения на светците. Норми на православната иконопис. Основни иконописни течения и школи на Балканите.

12.  Местни култове във Византия. Цариградски култове. Палестински култове, Италийски култове. Значението на местните култове за регионалната история. Свети места и почит към мощи.

13.  Българските светци. Формиране на култовете към Светите братя и техните ученици в България. Текстове в тяхна прослава.

14.  Българските светци. Формиране на регионални култове. Свети места и текстове в прослава на местните светци. Значение на култовете на св. Иван Рилски и св. Петка Търновска.

15.  Светци и святост в съвременността.

 

 

Details
Category: Старобългаристика

 

Рецепция на византийската литература в старобългарската книжнина

 

Проф. д-р Климентина Иванова

30 ч. лекции

 

Курсътобхваща теоретични и историко-литературни аспекти в анализа на гръцки и славянски текстове. Целта е да запознае студентите с проблемите на адаптацията на византийската литература у нас, с процесите на навлизане и продуктивността на отделните византийски жанрове на българска почва, с връзката между произведенията и богослужебния ритуал.

Задълбочават се знанията на студентите върху адаптацията и рецепцията на гръкоезичната литература в България. Същевременно те получават представа за византийската словесна култура, за историята на съборите и връзката им с насоките на византийската книжнина.

Проследяват се процесите на възприемане на отделните текстове, тяхното редактиране и повторни преводи. Значително място се отделя на работата със справочници, на сравнение между византийските и славянските съчинения, на въпросите за компилацията като специфичен метод на рецепцията на византийската литература в България.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Адаптацията на византийската литература в България. Капитални трудове върху византийската литература.

2

2.

Християнската литература от І до ІV в. Преводи и               преработки на съчинения от този период в България.

2

3.

Творчеството на Отците на Църквата от ІV-V в. и                 рецепцията на съчиненията им в България -     въведение. Проблемът за преводите и компилациите им през ІХ-Х в.

2

4.

Атанасий Александрийски - полемични, апологитични и агиографски преводи.

2

5.

Йоан Златоуст и Григорий Богослов в българската литература. Преводи и компилации. Други автори от ІV-V в., превеждани в България до ХІІІ в.  

4

6.    

Творчеството на Отците на църквата от VІ в. Проблемът за образното познание. Ареопагитиките - обобщение на визатийвизантинизма. Катафатически и апофатически дискурс. Рецепцията на Псевдо-Дионисий и на други писатели от V-VІ в. в България.        

2

7.

Йоан Дамаскин и рецепцията на философските, риторичните и химнографските му творби. Преводите му и тяхното значение за старобългарския книжовен език.

2

8.

Манастирите като средища на книжовна дейност във

Византия и България. Адаптиране на византийската

монашеска книжнина в българските текстове.

2

9.

Византийската дометафрастова агиография и превеждането й в България през ІХ-Х в.

2

10.

„Комниновият ренесанс" и българската книжнина.

Симеон Метафраст и неговите преводи в южнославянската книжнина.

2

11.

Традиции и иновации във византийската книжнина

от края на ХІІІ- ХІV в. и отражението им в България. Смяната на типика и отражението й върху             южнославянския репертоар.

4

12.

Създаване на византийско-славянска монашеска

общност и адаптиране на византийски текстове през

ХІV в. Центрове на обща литературна дейност Балканите. Теория на превода и отношението към гръцкия език.

2

13.

Краят на пътя и връщане към началото. Какво от византийската литература се артикулира в българската книжнина от ХV до ХVІІІ в. Изводи за рецепцията на византийската литература в България.

2

 

 

 

Форми и методи на оценяване:

текущи оценки от доклади и дискусии по време на лекциите и оценка от защита на предварително представена курсова работа.

 

Литература:

 

Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balсano-Slavica. София 2008.

Иванова, Кл. Някои моменти на българо-византийските литературни връзки през ХIV в. (Исихазмът и неговото проникване в България). -В: Старобългарска литература. 1. С., 1971, 209-242.

Иванова, Кл. Византийските източници на Похвалата за Константин и Елена от Евтимий Търновски. - В: Старобългарска литература. 10, 1981, 3-15.

Иванова, Кл. Преводачески школи в средновековна България. - В: Преводът и българската култура. С., 1981, 20-38.

Иванова, Кл. Болгарская переводная литература Х-ХIV вв. в контексте “Slavia orthodoxa”. In: Studia Slavica mediaevalia et humanistica. Riccardo Picchio dicata. II. Roma, 1986, 361-371.

Иванова, Кл. О славянском переводе “Паноплии Догматики” Евфимия Зигабена. - В: Исследования по древней и новой литературе. Ленинград, 1987, 101-105. "Западни" светци в състава на староизводните чети-минеи (Предварителни бележки). - В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. С., 2002, 349-369.

Иванова, Кл. Един български препис на преводното "Учително евангелие" от ХІV в. и проблемът за навлизането му в славянската книжнина (Предварително съобщение). - Трудове на катедрите по история и богословие, 5, 2004, 82-92.

Иванова, Кл. Чин на монашеското погребение в български требник от началото на ХІV в. и гръцките паралели към неговите канони. – В: StudiamediaevaliaSlavicaetByzantina. 1. София 2011, 99-133.(СъвместносЕ. Велковска)

Migne, P. Patrologiae cursus completus, series graeca. Paris, 1857-1866.

Delehaye H. Propylaeum ad Acta Sanctorum novembris. Synaxarium ecclesiae Con- stantinopolitanae. Bruxellis, 1902.(към Acta Sanctorum за ноември).

Ehrhard A. Überlieferung und Bestand der hagiografischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche von den Anfängen bis zum Ende des 16. Jahrhunderts. Leipzig-Berlin, 1937до 1952.

Halkin, Fr. Bibliotheca hagiographica graeca. T.I-III. Bruxelles, 1957. (= Subsidia hagiographica, №8a)

Beek H.G. Kirche theologische Literatur im byzantinioschen Reih. München, 1959.

Mateos, J. Le Typicon de la Grande Église. Roma, 1962.

Цоневски И. Патрология. С., 1986.

Kuliè , J. Ricerca sulle commemorazioni giornaliere bizantine nei menei. Roma1992.

Поснов М. История на християнската църква, 1-3, София 1993-1994.

Й.Майендорф Византийско богословие. Исторически насоки и догматически теми. С.,1995.

Хайзинга Й. Осень Средневековья. М.,1995.

Успенский В. История Византийской империи, 1-3, Москва 1996.

Иоанн Златоуст в древнерусской и южнославянской письменности XI-XVI веков. Каталог гомилий. Составители Е. Э. Гранстрем, О. В.Творогов, А. Валевичюс. СПб.,1998.

Х.Р. Яус. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998.

Жак льо Гоф. Въображаемият свят на Средновековието. Есета. С.,1998.

Острогорски Г. История на византийската държава, София 1998.

Цезарий от Хайстербах.Диалог за чудесата. С.,1999.

Хунгер Х. Империя на ново средище. Християнският дух на византийската култура. С., 2000;

Аверинцев С. С. Ранновизантийската литература. Традиция и поетика.[С.,] 2000.

Г. Каприев. Византийска философия. Четири центъра на синтеза. С.,2001.

Д. Атанасова. Мъченици, текстове, контексти. С., 2008.

Флоровский Г.Ф. Восточные отцы IV века. Из чтений в Православном богословском институте в Париже. Париж, 1931 (препеч. Б.м., б.г.).

Флоровский Г.Ф. Восточные отцы V- VIII веков. Из чтений в Православном богословском институте в Париже. Париж, 1933 (препеч. Б.м., б.г.).

Г.Бакалов. Византия. Културно-политически очерци. С., б.г.

Основни периодични издания

Byzantion. 1924 -

Byzantinische Zeitschrift 1892-

Byzantinoslavica -

Византийский Временник -

Palaeobulgarica. Старобългаристика.

Поредици(без българските):

Великие Минеи-Четии, собранные всероссийским митрополитом Макарием. Издание Археографической комисии. За март и за част от май - от Вайер във Фрайбург (Германия).         

Monumenta linguae slavicae-

Енциклопедии

Кирило-Методиевската енциклопедия. Т.І-ІV. С., 1985-2003 и в интернет – по теми.

 
Details
Category: Старобългаристика

Славянска и гръцка текстология

 

гл. ас. д-р Анета Димитрова

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

 

Преди изобретяването на печатарската машина от Гутенберг книгите са се разпространявали чрез преписване и сред случайно запазените до днес наследници на тази практика рядко има два еднакви преписа. Историята на текстовете в гръцките и славянските ръкописи създава трудности, но и крие много възможности за нови открития. Проучването и издаването на гръцките текстове има много дълга и устойчива традиция – от заниманията на филолозите от Александрийската библиотека със съчиненията на Омир през търсенето на „истинската” Библия до Ренесансовите и съвременните принципи за критическо издаване на текстове със сложна история. Славянската текстология е по-млада наука, която споделя част от методите на класическата текст-критика, но има и свои специфики. Курсът има за цел да запознае студентите с историята на тези традиции и с принципите на текст-критиката и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.

Лекциите са съпроводени от практически занимания за разчитане на гръцки маюскулни и минускулни ръкописи, нормализиране на графиката на средновековните ръкописи, сравняване на различни типове издания на средновековни текстове и разчитане на критическия им апарат.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Текст-критика и текстология – основни понятия и термини. Възстановяването на „оригинала” срещу установяването на историята на текста.

2

2.

Кратка история на филологията и текст-критиката. Александрийските филолози и текстът на Омир. Византийската „филология”.

2

3.

Ренесансовите учени и интересът към класическите текстове. Първи издания.

2

4.

Принципи за издаване на гръцки текстове: най-често използвани символи и съкращения. Предговори към изданията, поредици, съчинения, нормиращи издателските принципи.

2

5.

История на текста на Библията: Старият завет – еврейското Свето писание, ранни преводи, Септуагинта, мазоретската традиция. Ръкописи, издания.

2

6.

История на текста на Библията: Новият завет – периодът на ранното християнство, установяване на канона, ранни преводи. Редакции, групи ръкописи, най-важни издания.

2

7.

Отношение на историята на Библията към славянската библейска текстология. Общ поглед, основни проучвания, най-ранните ръкописи и техните издания.

2

8.

Проучвания и издания на текстове и ръкописи от византийската епоха. Издирване на оригиналите на старобългарските преводи.

4

9.

Основни понятия по гръцка палеография. Запознаване с маюскулно и минускулно писмо. Правопис, лигатури, съкращения. Разчитане и нормализиране на гръцки ръкописи (практически упражнения по снимки от ръкописи).

4

10.

Разчитане на критически апарат, тълкуване на разночетенията, установяване на грешки и съзнателни редакторски промени.

4

11.

Значение на грешките за историята на текста. Стема на ръкописите.

4

 

 

Форми и методи на оценяване:

Въз основа на темите от лекционния курс се подбира подходяща тема (и според интересите и възможностите на студентите) за изготвянето на курсова работа. Тенденцията е курсовите работи да са ориентирани към по-практически занимания като разчитане на гръцки ръкопис, описание на критически апарат на критическо издание на гръцки текст, нормализиране на византийски правопис според нормите на старогръцката граматика и др. Курсовата работа се защитава устно.

 

Литература:

Жуковская, Л. Текстология и язык древнейших славянских памятников, М., 1976.

Лихачев, Д. Текстология на материале русской литературы X-XVII веков, СПб, 2001 (3 изд.)

Colomp, P. La critique des textes, Strasbourg, 1931.

Griechische Kodikologie und Textüberlieferung, hrsg. von Dieter Harlfinger, Darmstadt, 1980.

Havet, L. Règles pour editions critiques, Paris, 1920.

Kantorowitz, H. Einführung in die Textkritik. Systematische Darstellung der textkritischen Grundsätze für Philologen und Juristen, Leipzig, 1921.

Maas, P. Textkritik, Leipzig, 1957.

Sandys, J. A History of Classical Scholarship, Cambridge, 1903.

Septuaginta, Stuttgart, 2006 (2 ed.) – предговор, както и предговорите към различни критически издания на гръцки класически и средновековни текстове.

Speculum. A Journal of Medieval Studies. Vol. 65, No 1, 1990.

Stählin, O. Editionstechnik. Ratschläge für die Anlage textkritischer Ausgaben, Berlin, 1909.

Stegmüller, O. Überlieferungsgeschichte der Bibel. – In: Geschichte der Textüberlieferung der antiken und mittelalterlichen Literatur, Bd. 1, Zürich, 1961, 149-206.

Textual criticism. – In: Oxford Dictionary of Byzantium, ed. A. Kazhdan, New York – Oxford, 1991.

 

 

 
Details
Category: Старобългаристика