Старобългаристика

 

Лингвистика на текста (върху исторически материал)

 

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

 

Курсът цели да запознае студентите с различни изследователски гледни точки и стратегии при интерпретиране на средновековните български текстове. В този курс старобългарският текст е видян като едно предизвикателство, което изисква и самообразователни усилия.  Работи се с определени текстове с различни особености (езикови, стилови, литературни, функционални), като се обсъждат различни изследователски методи, подходи, интерпретативни доминанти.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Лингвистика на старобългарски оригинални ораторски творби. Анализ на слова от св. Климент Охридски

4 ч.

2.

Лингвистика на старобългарски преводни ораторски творби. Анализ на слова от Супрасълския сборник, Германовия сборник, Симеоновия сборник от 1073 г. и др.

2 ч.

3.

Лингвистика на старобългарски преводи на библейски текстове. Анализ на текстове от Апостола

2 ч.

4.

Лингвистика на старобългарски преводи на библейски текстове. Анализ на текстове от старозаветни книги

4 ч.

5.

Лингвистика на старобългарски оригинални наративни текстове. Анализ на Пространните жития на св. Кирил и св. Методий

4 ч.

6.

Лингвистика на старобългарски преводни наративи. Анализ на жития от сборници

2 ч.

7.

Лингвистика на старобългарска оригинална химнография. Анализ на служби от св. Климент Охридски и Константин Преславски

4 ч.

8.

Лингвистика на старобългарска преводна химнография. Анализ на служби от дстароизводни иновоизводни славянски минеи и триоди

2 ч.

9.

Лингвистика на славянски исторически съчинения. Анализ на Манасиевата летопис

2 ч.

10.

Лингвистика на старобългарски делови документи. Анализ на старобългарски грамоти.

2 ч.

11.

Лингвистика на текстове от ХVІ-ХVІІ в. Анализ на текстове от дамаскини

2 ч.

 

 

Форми и методи на оценяване:

Текущи оценки и изпит за превод и анализ на текст

 

Литература:

 

Св. Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008. Съставители П. Петков, И. Христова-Шомова, А. Тотоманова.

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. Пространни жития на Кирил и Методий. София, 1973.

Супрасълски сборник: Супрасълски или Ретков сборник. Т. 1-2. София, 1982-1983.

И. Христова-Шомова. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. София, 2004.

И. Христова-Шомова. Книга Йов с тълкувания в славянски превод. По Владиславовия препис от 1456 г. София, 2007.

И. Христова-Шомова. Службата за св. Теодор Тирон в старобългарския Драготин миней. – Български език, 57 (2010), 2, 17-38.

Мирчева, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. София, 2006.

М. Димитрова. Ягичев Златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV в. София, 2011.

А. Даскалова, М. Райкова. Грамоти на българските царе. София, 2005.

Летописта на Константин Манасий. Увод и бележки от Иван Дуйчев, София, 1963.

Л. Милетич. Копривщенски дамаскин. Български старини, 2. София, 1908.

Л. Милетич. Свищовски дамаскин. Български старини, 7. София, 1923.

А. Иванова. Троянски дамаскин, София, 1967.

 

Лингвистика на текста (II част)

 

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

 

Целта на курса е да разшири уменията на магистрантите за четене и анализ на средновековни текстове. Във втората част на курса се включват и текстове от преходния период, както и от ранното Възраждане.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Лингвистика на юридически текстове. Анализ на текстове от Закон за съдене на хората и Кормчиите.

4 ч.

2.

Лингвистика на апокрифни текстове. Анализ на апокрифи по избор на студентите

4 ч.

3.

Лингвистика на екзегетични текстове. Анализ на текстове от Учителното евангелие.

2 ч.

4.

Лингвистика на екзегетични текстове. Анализ на тълкувания към книга Йов.

2 ч.

5.

Лингвистика на кратки наративни текстове. Анализ на текстове от Простия и от Стишния пролог.

4 ч.

6.

Лингвистика на натурфилософски текстове. Анализ на текстове от Шестоднев на Йоан Екзарх, Шестоднев на Василий Велики и Физиолога.

4 ч.

7.

Лингвистика на поетични текстове с азбучен акростих. Анализ на Азбучна молитва, Акатиста на Богородица и Азбучните стихири за Рождество Христово и Богоявление.

4 ч.

8.

Лингвистика на ранни възрожденски текстове. Анализ на текстове от Огледало на Кирил Пейчинович.

2 ч.

9.

Лингвистика на ранни възрожденски текстове. Анализ на Описание на Рилския манастир от Неофит Рилски.

2 ч.

10.

Представяне на курсови работи

2 ч.

 

 

Форми и методи на оценяване: Текущи оценки и курсова работа

 

Литература:

Св. Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008. Съставители П. Петков, И. Христова-Шомова, А. Тотоманова.

Г. Петков, М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. І-ХІІ. Пловдив, 2010-2014.

Д. Петканова. Апокрифна литература и фолклор. София, 1978.

И. Христова-Шомова. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. София, 2004.

И. Христова-Шомова. Книга Йов с тълкувания в славянски превод. По Владиславовия препис от 1456 г. София, 2007.

Йеромонах Неофит Рилски. Описание на Рилския манастир. Фототипно издание. Предговор и речник Елена Тачева. София, 2011.

Кирил Пейчинович. Огледало. Предговор и набор Петко Д. Петков”. София, 2012.

К. Максимович. Законъ соудьныи людьмъ. Источниковедческие и лингвистические аспекты исследования славянского юридического памятника. Москва, 2004.

Кл. Иванова. Два неизвестно азбучни акростиха с глаголическа подредба на буквите в среднобългарски празничен миней. – В: Константин-Кирил Философ. Доклади от Симпозиума, посветен на 1100 години от смъртта му. София, 1971, 341-365.

М. Димитрова. Ягичев Златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV в. София, 2011.

Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Т. І. Издание подготовили Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, В. Б. Крысько, О. П. Шевчук, И. М. Ладыженский. Под редакцией В. Б. Крысько. Москва, 2010.

Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Румяна Павлова: Увод и научно разчитане на текста. Веселка Желязкова: Научно разчитане на текста. Календар. София, 1999.

R. Aitzetmüller. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. I-VІІ. Graz, 1958-1975.

 

Основи на прабългаристиката

 

Проф. дфн Татяна Славова

 

Курсът запознава магистрите с ролята на прабългарите и остатъците от техния език в старобългарския речников фонд. Представят се различни средновековни писмени източници, в които са се съхранили свидетелства по темата – домашни и чужди, исторически и литературни, книжовни, епиграфски и сфрагистични, библейски и небиблейски. Най-голямо внимание се отделя на прабългарските титли и длъжности от ранносредновековна България, назоваващи владетеля и неговите придворни, лицата от централната и провинциалната администрация, разгледани в контекста на единна йерархична система и общи принципи на титулуване. Целта е въз основа на филологически анализ, поставен в исторически контекст, всички данни да се осмислят съвкупно. Специално място се отрежда и на процесите на адаптация и славянизация на прабългаризмите на фонетично, мордологично и лексикално равнище.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Дефиниране на понятието прабългаристика. Основни извори за езика на прабългарите (книжовни и епиграфски, домашни и чужди, исторически и литературни).

2

2.

Прабългарските заемки в старобългарските паметници. Езикова принадлежност.

2

3.

Прабългаризмите в старобългарския превод на Библията. Битови и културни реалии.

2

4.

Редки и непознати прабългаризми в старобългарския библейски текст.

2

5.

Прабългарски думи в старобългарски небиблейски паметници. Лични и родови имена. Названия на титли и длъжности.

2

6.

Прабългарската владетелска титла кана сюбиги. Придворните на владетеля.

2

7.

Съсловието на боилите и паралелът със сановниците.

2

8.

Багаините в ранносредновековна България.

2

9.

Прабългарски титли от централната администрация (кавхан, ичергу боил, илтабаре, сампсис).

2

10.

Прабългарски титли от провинциалната администрация (таркан, жупан).

2

11.

Прабългарски названия на служби с подчертано военни прерогативи (маготин, крон, миник и др.).

2

12.

Почетното звание багатур и други почетни достойнства за привилегии.

2

13.

Структура на прабългарската титулна практика.

2

14.

Прабългарските титли от гледище на техния произход. Ттитли с алтайско и неалтайско потекло.

2

15.

Процеси на адаптация и славянизация на прабългаризмите.

2

 

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка и завършваща писмена работа по тема от проблематиката на дисциплината

 

 

Литература:

 

Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979, 1992 (второ преработено и допълнено издание).

Бешевлиев, В. Първобългарите. Бит и култура. С., 1981.

Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на средновековна България VIIXIV в. Т. 1. С., 1999 (2 изд. 2006)

Гюзелев, В. Кавханите и ичергу боилите на българското ханство-царство. Пловдив, 2007.

Делева, А. Прабългарските заемки в старобългарския език като материал за предписмената история на българския език. – В: Медиевистични изследвания в памет на П. Димитров. Шумен, 1996, 119–128.

Делева, А. Прабългари и прабългарски заемки. Върху материал от старобългарските писмени паметници. – Acta Рalaeoslаvica, vol. I. Sofia 2000, 109–115.

Делева, А. Прабългаризми. – Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3, 2003, 243–249.

Младенов, Ст. Следи от езика на Аспаруховите прабългари в съвременния български език. – В: Помагало по българска историческа лексикология. Съставители Т. Славова, Т. Лекова. С., 1986: 54–65. 

Симеонов, Б. Прабългарската съставка на нашия език. – В: Помагало по българска лексикография. С., 1979, 130–137.

Славова, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. С., 2010.

Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Т. 1. Фонетика. М., 1984. Т. 2. Морфология. М., 1988. Т. 5. Лексика. М., 2001.

Beševliev, V. Die protobulgarischen Inschriften. Berlin, 1963.

Moravcsik, Gy. Sprachreste der Türkenvölker in den byzantinischen Quellen. – Byzantinoturcica, 2. Berlin, 1958.

Pritsak. O. Die bulgarische Fürstenliste und Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955.

 

 

Магистри по Старобългаристика

dipl

 

Д-р Анета Димитрова (випуск 2002)

Главен асистент в СУ, преподава старобългарски, старогръцки, история на българския език.

 

„Избрах МП Старобългаристика, защото тя най-добре отговаряше на интересите ми към Средновековието, старобългарския език и култура и отношенията й с византийската култура. Магистърската програма не само задълбочи познанията ми по въпросите, които ме интересуваха (като история на българския език, византийска литература, особености на старобългарските преводи от гръцки и др.), но и ми даде достъп до пряка работа с ръкописи, възможности за участия в конференции и проекти на Катедрата по кирилометодиевистика, както и условия за индивидуална и колегиална работа с преподавателите. Тази квалификация се оказа незаменима за настоящата ми работа като преподавател и член на същата катедра”.

 

anneta

 

Магистърска теза на тема: „Употреба на глаголните времена в старобългарския превод на житието на св. Антоний Велики с оглед на гръцките им съответствия” (2002)

 

Станка И. Петрова (випуск 2007).stanka

Д-р – направление Стара българска литература, БАН.

 

„Избрах тази програма, защото ми даваше възможност да опозная по-добре нашата богата на символика и обърната към надземното православна култура. Обичам поезията и вече я познавах като средство за въздействие от наученото преди това в съвременната литература. Обръщането ми към средновековната поезия ми даде възможност да направя съпоставка между мирогледа на модерния и средновековния човек. Душевността на средновековния човек разкрива своето богатство и дълбочина в църковната поезия, тя е като пълен с изображения храм, в който съвременния човек се връща към Бога. Предвижда се обучение на място и посещения на църкви и манастири. Във връзка с тази възможност хубави спомени остави у мене пътуването до Рилския манастир на студенти и преподаватели от Софийския университет и Югозападния университет в Благоевград. Накрая, но не на последно място, обучението ми в програмата по Старобългаристика ми даде възможност да получа необходимите знания и мотивация, за да кандидатствам като докторант по старобългарска литература”.

 

Магистърска теза на тема: „Един светец, един жанр, двама автори (Ритмическа структура и идейни внушения на Службите за св. Методий от Климент Охридски и Константин Преславски)” (2007)

 

Козма(Красимир) Поповски (випуск 2009)

Енорийски свещеник в Софийска света митрополия, докторант в Кирило-Методиевски научен център – БАН.

 

Krasimir1„Избрах програмата, защото е насочена към изучаването на извори от Средновековието и защото има възможност за индивидуална работа с преподавателите. Разглеждат се въпроси и проблеми, свързани със специфичните интереси на магистрантите.  В много от курсовете се извършват и практически занятия с ръкописи и ценни и редки издания. Тя ми даде знания и умения в славянската палеография, както и за по-широко и обхватно интерпретиране на средновековните извори с отчитане на връзките между балканско-славянския и византийския свят. Квалификацията, получена в програмата по Старобългаристика, е полезна в работата ми  при изучаването на ръкописи – разчитането, издаването и интерпретирането им. Знанията, придобити в програмата, са ми полезни и в свещенството при работата с химнографските произведения. Познаването на старобългарските преводни и оригинални риторически съчинения са важни за омилетичната ми подготовка.

 

Магистърска теза на тема: „Риторичното наследство на Григорий Цамблак между византийската и българската традиция в ораторската проза” (2010)

 

 

Инна Димитрова (випуск 2010 г.)

Преподавател по английски език в УНИБИТ - София, Департамент по общообразователни дисциплиниinna

 

„Избрах програмата, защото съвпада с моя дългогодишен интерес към старобългарския език и литература. Тя разшири значително полето на заниманията ми в тази област, обогати знанията ми с актуална информация относно насоките на развитие на палеославистиката в международен план, даде ми възможност да работя върху дисертация в областта на Теория на информацията. (тема: Културноинформационен код на глаголицата - когнитивен, библиографски и информационен комуникативен модел.)”

 

Магистърска теза на тема: „Опити за тълкуване на глаголицата в символен аспект” (2010).

 

 

ilievИван Илиев (випуск 2011)

Д-р – Направление "Стара българска литература", БАН

Асистент в Богословския факултет на СУ "Св- Климент Охридски" по византийски и гръцки език

”Избрах магистратурата, защото винаги съм имал интереси в областта на старобългарския. Затова реших да продължа заниманията си по езика в магистърската програма. Тя ми даде много и задълбочи познанията ми в области, които бяха все още непознати за мен. Имах възможност да получа почти индивидуална подготовка от всички преподаватели по различните дисциплини, които обогатиха познанията ми. А те намират практическо приложение в работата ми в момента. Смятам, че програмата е изключително полезна за всеки, който се интересува от старобългарския език, Средновековието и рецепцията на византийската литература.”

 
Магистърска теза на тема: "Двуезичен речник на житието на Св. Петка от Патриарх Евтимий, преведено на латински от Рафаел Левакович" (2012)

 

 

Иван Петров (випуск 2012)
Д-р, направление  „Старобългарски език” в Катедрата по кирилометодиевистикаIvanPetrov

Избрах програмата по Старобългаристика, движен предимно от интереса си към древните индоевропейски езици. Мога да кажа, че обучението в нея не само ми позволи да се развивам в тази област, но и разшири погледа ми към славянското и византийско средновековие, отношенията между оригинална и преводна литература и др. Освен това работата с гръцки и славянски ръкописи както в курсовете, предлагани в програмата, така и в странични проекти на катедрата, разшириха интересите ми и повишиха професионалните ми умения за бъдещи изследвания в тази непозната преди това за мен област.

Магистърска теза на тема: "Названията за време в старогръцки и старобългарски" (2012)

 
 

Мартина Янкова (випуск 2014)

Бакалавър по Немска филология (ФКНФ, СУ), магистър по „Старобългаристика” (ФСФ, СУ), докторант по „Средновековна българска литература” в катедра „Кирилометодиевистика” в СУ „Св. Климент Охридски”.

MartinaYankova„Моментът, в който разбрах за тази магистърска програма, беше един от онези специални мигове, които преобръщат живота на човека. Един филолог, преоткри радостта от филологията, една търсеща българка надникна в съкровищницата на родината си, един млад човек намери още една причина да остане в България. Това се случи с мен, след като се записах в МП „Старобългаристика”.

Любителските ми интереси в областта на средновековната българска история и литература намериха място за развитие. Хареса ми, че програмата предлага солидна теоретична, но и практическа подготовка, а също и богат избор от допълнителни курсове, които магистрантите могат да посещават според интересите си. По време на следването си имах възможност да се докосна до различни ръкописи, да се запозная с редица оригинални текстове, които въпреки времето са се съхранили и до днес, да опозная нашата първа азбука – глаголицата, да „чуя” проповедите на св. Климент Охридски, на Константин Преславски, дори да съпреживея обсадата на Търново.

Грижата към магистрантите и професионализма на преподавателите в катедрата са безспорни. Те подкрепят и окуражават студентите си като по този начин им дават стимул да се стремят към по- задълбочено познание.”

 

Магистърската теза на тема: „Образът на Света Богородица и Песен на песните” (2014)

 
 

Камелия Христова (випуск 2015)

Бакалавър по „Българска филология” (СУ), магистър по „Старобългаристика”, Докторант по „Старобългарски език” вKameliaHristova Катедра „Кирилометодиевистика” в СУ„Св. Климент Охридски”.

„Спрях се на МП „Старобългаристика“, защото дисциплините, които се предлагаха в нея, бяха пряко свързани с интересите ми в областта на Средновековието. Индивидуалните ми занимания с преподавателите от катедрата значително разшириха погледа ми върху старобългарския език, историята на езика, междутекстовитевръзки и средновековните преводи. Имах възможност да работя с ръкописи de visu и да посетя средновековни книжовни центрове, запознах се с електронни ресурси за обработка на средновековните извори и за улесняване на достъпа до тях. По време на обучението си участвах в конференции, организирани от катедрата „Кирилометодивистика”, имах възможност да публикувам свои текстове в електронното списание на факултета и взех участие в проекти на катедрата. Знанията и уменията, които придобих в програмата, ми помагат с настоящите ми изследователски занимания.”

 

Магистърска теза на тема: „Протоевангелието на Яков в българска и хърватска среда: преводачески и редакторски избори“ (2015)

 

 

Пламен В. Петров (випуск 2014) 

Бакалавър по изкуствознание (НХА), магистър по „Старобългаристика” (СУ), уредник в СГХГ. 

PlamenPetrov„Още като второкурсник в Националната художествена академия в специалност „Изкуствознание“ открих магистърската програма Старобългаристика като възможност за следващ етап от образователния си път. Интересите ми към изкуството от византийския и български средновековен свят (в това число и неговите „автори“) ме накараха да подиря друго средище, което да разшири личните ми хоризонти в тази посока. Направеният още през 2011 г. избор се реализира през 2014 г. Една година по-късно мога да кажа, че личностите професионалисти, с които се срещнах в МП Старобългаристика не само не опровергаха очакванията ми, което в българския контекст често се случва, но ги надхвърлиха. Днес със самочувствие отбелязвам престоя си в СУ като магистрант в МП „Старобългаристика” и вярвам, че по-нататъшните ми научноизследователски занимания ще са най-доброто доказателство за споделеното и усвоено знание през тази една година.”

 

Магистърска теза на тема: Цикълът „Вселенски събори” в стария митрополитски храм „Св. Първоапостоли Петър и Павел” във Велико Търново.

 

 

Мария Антонова (випуск 2015)

Магистър по „Старобългаристика”.

„Интерес за мен винаги е представлявало миналото от древността до Средновековието. Движена от този интерес съм учила в магистърска програма „Древния Египет в Класическата епоха” в НБУ. След това реших да задълбочаMariaAntonova знанията си за българската средновековна култура и история. Магистърската програма Старобългаристика ми даде тази възможност и по време на едногодиното си обучение придобих знания в много широк кръг дисциплини. Задълбочих знанията си по история на българския език, по византийска и средновековна българска литература и книжнина, по история на християнството, по етимология, по прабългаристика, по епиграфика. Имах възможността да работя със старобългарски ръкописи и в заниманията по кодикология да получа знания по историята на писмените носители и тяхната направа. Всички преподаватели в МП са изключителни професионалисти и се занимават индивидуално с всеки студент, винаги са насреща да отговарят на въпроси и дават ценни насоки, помагаха ми през следването и научих много от тях. Препоръчвам горещо магистърската програмата Старобългаристика на всеки, който се интересува от българската старина.”

 

Магистърска теза на тема: Слово за зачатието на св. Анна. Издание на текста по ръкопис № 94 от Зографския манастир.

 

 

Кристина-Андрея Беженару (випуск 2015)

Докторант по „Езици и културни идентичности - Езикознание” в Букурещки Университет

Бакалавър по „Българска филология” (БУ), магистър по „Балкански културни изследвания” в Катедра по Славянски езици (БУ)

 

kristineКато завърших бакалавърската програма по българска филология реших да се запиша за магистратура по „Балкански културни изследвания”, тъй като тази беше единствената, която даваше възможността да задълбоча моите знания за съвременния български език. Обаче това беше някак си недостатъчно и незадоволително за моя интерес към старобългарски език. Следователно, взех решението да участвам в магистърската програма по „Старобългаристика” (в СУ). Това беше възможно чрез програмата „Еразъм”, която ми позволи да присъствам на курсовете на тази МП време за един семестър. За мене, като начинаещ студент в областта на древните езици, беше уникален и много интересен опит. Първо, защото учих неща, които никога не съм учила в моя факултет. Второ, защото срещнах много специални хора, колеги и преподаватели, енергични, ентусиасти и посветени на дейността им. Тази обмяна на опит беше много полезна за мене и ми помогна да си обогатя общата култура и знанията си за разни въпроси на Средновековието.

 

 

Д-р Радостина Стоянова (випуск 2011)

Главен асистент в Колеж по туризъм към Икономически университет – Варна,

Лектор по български език, литература и култура в Санктпетербургския държавен университет

 

Завършването на МП „Старобългаристика” ми донесе нови научни и изследователски хоризонти. Добрата миsnimkaSU теоретична подготовка се дължи на моите преподаватели, които са сред най-известните специалисти в областта на старобългаристиката.

Знанията, които получих, ми помогнаха в моята работа като лектор по български език, литература и култура в Санктпетербургския държавен университет, както и при ръководството на дипломни и курсови работи със старобългарска тематика.

МП „Старобългаристика” дава изключително задълбочени филологически познания. Особено интересна е работата с оригинални ръкописи, както и възможността за участие в конференции, организирани от Катедрата по кирилометодиевистика и от други катедри.

 

Магистърска теза на тема: “Наблюдения върху славянската версия на постнически (подвижнически) слова на Исак Сирин въз основа на лексикално сравнение на Слово 21 (версия А) и Слова 10 – 14 (версия В)”

 

 

Амбър Иванова (випуск 2016)

Асистент-докторант в Гентския университет, където преподава старобългарски език в специалността “Славистика”.

 

„Когато бях третикурсничка в бакалавърската програма по латинска и гръцка филология в Гентския университет (Белгия), за първи път се запознах със старобългарския език. Още тогава бях убедена, че искам да продължа да се занимавам с него не само заради връзката със старогръцкия, а и просто защото ми беше изключително интересно. Заради това, че имах и „семейство“ в България (тъй като баща ми е българин), което до този момент на бях успяла да опозная заради езиковата бариера, бях допълнително мотивирана да уча български. Българският ми даде възможност също така да следвам „Старобългарстика” в Софийския университет, като едновременно с това и упражнявах уменията си да говоря и да пиша на този език през годината на моето следване. Пътят дотук беше дълъг, но за нищо не съжалявам!

 

A.Ivanova

 

На всеки, който се интересува от тази магистърска програма, я препоръчвам поради няколко причини: 1) преподавателите са изключително силно мотивирани и вълнуващи; 2) програмата подготвя студентите да станат истински специалисти в областта, така че да са готови да започнат работа в тази научна сфера от момента, в който завършват и 3) всички курсове са много интересни и впечатляващи и те настройват и мотивират да мислиш по-задълбочено за собствената си култура и история.

 

Магистърска тема: Житието на св. Текла в късносредновековната епоха: Агапий Критски и Йосиф Брадати (Част I: Изследване ; Част II: Приложения).


 

Димитър Драгнев (випуск 2017)

Учител по латински език в София

Бакалавър по класическа филология (СУ, 2013)

 

Да изучавам старобългарски език, беше една моя детска мечта. Имах щастието да получа сериозни познания по този език по време на обучението си в НГДЕК „Константин Кирил Философ“, където мой преподавател беше забележителната г-жа Живка Икономова. Впоследствие, след като завърших класическа филология, която е и моето основно занимание, се появи възможност да се обучавам в магистърската програма по старобългаристика и така да посветя една година от себе си и своето развитие на старобългарския. Освен отличното допълнение и надграждане, което получих към образованието си по класическа филология (например чрез работата с гръцки и славянски ръкописи, чрез обучението по средновековна литература и езикознание), в аудиториите срещнах изключителни колеги и преподаватели, имах възможност да общувам дори с отдавна утвърдени учени като проф. Климентина Иванова и проф. Иван Добрев, с което, мога да кажа, моята детска мечта се изпълни. МП „Старобългаристика“ дава конкретни знания с висока стойност, но тя е и пълноценно изживяване.

 

 Dimitar Dragnev

 

 

 

Полина Здравкова Петрова (випуск 2017)

Бакалавър „Българска филология“ (ВТУ), Магистър „Старобългаристика“ (СУ), Редовен докторант в направление „Старобългарски език“ към Kатедрата по кирилометодиевистика (СУ)

 

Изборът ми на магистърската програма беше продиктуван от силния ми интерес в областта на Средновековната литература, култура и история. Завършвайки специалността „Българска филология“ (ВТУ) със защита на дипломна работа по старобългарски език, имах желание да продължа обучението си в полето на палеославистиката. Единствената програма, която ми предлагаше това, бе МП „Старобългаристика“ (СУ). В обучението си придобих нови ценни, интересни и полезни знания и умения в широк кръг дисциплини. Особено вдъхновяваща и вълнуваща беше възможността да се докоснем и да работим de viso със средновековни византийски и славянски ръкописи. Благодарение на индивидуалните занимания с преподавателите от Катедрата по кирилометодиевистика в мен се затвърди намерението да продължа да изучавам старобългарското книжовно наследство. Те насърчиха мотивацията и увереността в мен да се явя на кандидатдокторантския конкурс по направление „Старобългарски език“ и да остана в „удивителния свят на старите книги, съхранили чиста вяра в Бога и в Доброто“.

 

 

Магистърска теза на тема: Кодикологически и палеографски характеристики на Драгановия миней в контекста на книжнината от XIII век“

 

 

Polina Petrova

 

 

Явор Иванов (випуск 2017)

Бакалавърска степен в специалност Румънска филология, 2016

Магистърска степен в специалност Старобългаристика, 2017

Докторант в Катедрата по Кирилометодиевистика

 

YavorСлед завършването на бакалавърската степен, това бе най-логичната стъпка към обогатяване на филологическите ми познания и интереси, тъй като елементи от старобългарски все още се съхраняват и в румънския език. Това е наистина впечатляващо. Причина да избера специалност Старобългаристика е и интересът ми към историческото развитие на родния ни език, както и контактите с преподаватели в катедрата, чиито професионални качества и индивидуален подход стимулират всеки един студент.

Важна част от тази магистърска програма представлява фактът, че тя е строго съобразена с всеки от магистрантите, независимо в каква област специализират те. Обръща се внимание на всекиго, спрямо знанията и интересите, които демонстрира.

Изключително полезна част от програмата са практическите занятия с ръкописи и ценни редки издания, както и консултациите, които се провеждат със специалисти в областта на славянското езикознание, медиевистиката и църковните архиви. 

Също така по време на обучението си магистрантът има шанс да участва на конференции, да публикува свои текстове и да взима участие в проекти на катедрата.

Придобитите знания от магистърската програма са изключително полезни във всякаква сфера на дейност, тъй като чрез изучаването на старобългарската култура, човек добива възможността да се докосва до миналото, което е живо, под една или друга форма, днес.

Магистърска теза на тема: „Лексиката от славянски произход в румънската хроника на Михаил Мокса” (2017)


 

 

Писане и управление на проект

 

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

  

Курсът по  Писане и управление на проект за магистърската програма Старобългаристика  запознава студентите с основните принципи на проектното финансиране, както и с техниката на писане на европейски проекти. Специално внимане се обръща на принципите за успешно управление на проекта.  Студентите получават  информация за основните проектни схеми на финансиране в областта на хуманитаристиката и възможностите за кандидатстване. Курсът включва и практически занимания по анализ на потребностите, силните и слабите страни на целевия сектор и под.

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Какво е проектът? Силни и слаби страни на проектната дейност.

2

2.

Европейската секторна политика и проектните схеми. Кога един проект е подходящ за финансиране.

2

3.

Проектен цикъл и изработване на различни секторни програми.

2

4.

Политики, програми и проекти. Връзката между националните и европейските приоритети и стратегии. Ролята на неправителствения сектор.

2

5.

Видовете европейски проекти и начините на тяхното финансиране и управление. Европейски и национални проектни схеми.

2

6.

Проектен цикъл и решение  за финансиране на определен проект или програма.

2

7.

Хоризонтални принципи на ЕС.

2

8.

Проектният мениджър и неговата роля за приложението и управлението на проекта

2

9.

Какво трябва да съдържа едно проектно предложение? Анализ на заинтересуваните страни. Анализ на проблемите и формулиране на целите. Анализ на стратегията.

2

10.

Логическа матрица. Структура на логическата матрица и план на дейностите.

2

11.

Оценка на качеството на проекта. Основни критерии за качество. Мониторинг. Основни критерии за оценка на проектите.

2

12.

Практически занимания по съставяне на проектни предложения. Покани за участие и насоки за кандидатстване – преглед.

2

13.

Оценка на проектно предложение.

2

14.

Проектиране на проект.

2

 

Форми и методи на оценяване:

Дисциплината завършва с изпитно задание  - съставяне на проектно предложение по избрана от студента схема.

 

Литература:

 

 Chatfield, Carl. "A short course in project management"

http://office.microsoft.com/en-us/project/HA102354821033.aspx

Project Cycle Management Guidelines, European Commission 2004, vol.I.

Управление на проекти. Поредица “Съвременно читалище” С. 2003