Старобългаристика

Старобългаристика

Астрономически, астрологически и натурфилософски съчинения

 

Проф. дфн Татяна Славова

 

Курсът има за цел да запознае студентите с основните положения за отчитане на астрономическото време и изграждане на средновековния български календар (лунна и слънчева година, синодически месец, Метонов цикъл и др.). Специално внимание се отделя на византийските пасхалии, изградени върху лунно-слънчевото измерване на времето, които често служат и за датиране на исторически събития. Календарните сведения са извлечени от Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Диалози на Псевдо-Кесарий, Християнска топография на Козма Индикоплевст, Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), Учение за числата на Кирик Новгородец, Седемхилядници и други съчинения, чиито славянски преводи, запазани в по-късни кирилски преписи, са възникнали в ранносредновековна България.  

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Теорията за геоцентричната система и вселената. Сведенията за формата на Земята в Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх. Четене в оригинал, превод и коментар.

2

2.

Сведенията за големината на Слънцето, Луната и Земята в Шестоднев в превод на Йоан Екзарх. Четене в оригинал, превод и коментар.

2

3.

Съзвездия и зодиакален кръг. Как Слънцето и Луната обхождат зодиака – откъси от Шестоднев на Василий Велики в превод на Йоан Екзарх и от Йоан Дамаскин (в Богословие в превод на Йоан Екзарх и в Симеонови сборник по Светославовия препис от 1073 г.). Сравнителен лингвистичнотекстологичен анализ.

2

4.

Зодиите и техните имена в средновековните текстове – съпоставителен анализ на сведенията от Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Симеонов сборник по Светославовия препис от 1073 г. и Диалози на Псевдо-Кесарий.

2

5.

Средновековните представи за движението на небесните тела според Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Християнска Топография на Козма Индикоплевст, Диалози на Псевдо-Кесарий. История на съчиненията.

2

6.

Раждането на деня, нощта и сезоните според Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх. Четене в оригинал, превод и коментар.

2

7.

Планетите в Средновековието – наименования и движение. Четене в оригинал, превод и коментар на откъси по темата от Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Християнска Топография на Козма Индикоплевст, Диалози на Псевдо-Кесарий.

2

8.

Старобългарският календар – индикт, слънчев и лунен кръг. Прабългарското летоброене (Именник на българските ханове). Летобройни системи в ранните български текстове (преводни и оригинални).

2

9.

Лунно-слънчевият календар в Тълковната палея. История на съчинението.

2

10.

Календарни сведения (лунна и слънчева година, лунен и слънчев месец и др.) в Шестоднев на Йоан Екзарх, Диалози на Псевдо-Кесарий и Симеоновия сборник по Светославовия препис от 1073 г.

2

11.

Учението за числата на Кирик Новгородец. I част. История на съчинението. Четене на фрагменти в оригинал, превод и коментар.

2

12.

Учението за числата на Кирик Новгородец. II част. Четене на фрагменти в оригинал, превод и коментар. Сравнения със Седемхилядниците.          

2

13.

Средновевковните представи за Луната – създаване, фази, форма, големина, движение (според Шестоднев и Богословие на Йоан Екзарх, Християнска Топография на Козма Индикоплевст и Диалози на Псевдо-Кесарий).

2

14.

За и против астрологията в Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх.

2

15.

За и против астрологията в Диалозите на Псевдо-Кесарий.

2

 

Форми и методи на оценяване: текущ контрол

 

Литература:

 

Кристанов, Ц., Ив. Дуйчев. Естествознанието в средновековна България. С., 1954.

Голышенко, В., В. Дубровина. Книга нарицаемая Козьма Индикоплов. М., 1997.

Милтенов, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. С., 2006.

Палея толковая по списку сделаному в Коломне в 1406 г. Труд учеников Н. С. Тихонравова. Т. 1-2. М., 1892, 1896.

Славова, Т. Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина. С., 2002.

Славова, Т. За планетите и техните подредби в старобългарската книжнина. – Palaeobulgarica, 1994, 1, 68–73.

Славова, Т. Календарни тесктове в България през ранното средновековие Лунно-слънчев календар в Тълковната палея (I част). Палейният календар и Учението за числата, приписвано на Кирик Новгородец (II част). - Slavia. Casopis pro slovanskou filologii. Rocník 68, seš. 2, 1999, 267-281; Rocník 69, seš. 3, 2000, 269-288.

Славова, Т. Зодиакалните изображения в Симеоновия сборник. – В: Преславска книжовна школа. Т. 2. Шумен, 1997, 73–81.

Святский, Д. Очерки истории астронимии в древней Руси. Ч. 1. – Историко-астрономические исследования. М.,, 1961, 71-131.

Селешников, С. История на календара и хронология. С., 1985.

Симеонов сборник по Светославовия препис от 1073 г.). С., 1. 1991. Изследвания и текст. Т. 2 Речник. С., 1993.

Aitzetmüller,R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Graz. T. 1. 1958; T. 2. 1960; T. 3. 1961; T. 4. 1966; T. 5. 1968; T. 6. 1971.

Sadnik,L. Des Johannes von Damaskus #Åê2åóéò Bêñéò[ò ô\ò |ñ2ïäüîïõ ðßóôåùò. 1 Bd. Wiesbaden, 1967; 2 Bd. Freiburg, 1981; 3–4 Bd. Freiburg, 1983.

Чолова, Ц. Естественонаучните знания в средновекована България. С., 1988

 

 
Details
Category: Старобългаристика

 

Библия и екзегеза 

 

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

Доц. д-р Маргарет Димитрова

 

Курсът дава основни знания на студентите за рецепцията на библейския текст в християнска среда, като акцентът е върху съществуващите преводи и тълкувания на библейските книги в средновековната славянска култура. Проследява се историята на библейските текстове, както и появата на различни тълкувания – в еврейски, гръцки, латински и славянски източници. Обсъждат се особеностите на ръкописите, които съдържат тези тълкувания и представянето на типовете текст в средновековната традиция. При анализите на различните видове тълкувания и тяхното присъствие в различните традиции се набляга предимно на анализа на книгите, върху които преподавателите имат изследвания и публикации. Разглежда се и въпросът за интертекстуалността на библейския текст и присъствието на библейски теми и сюжети в европейската литература и в изобразителното изкуство от Средновековието до днес. Предложената библиография е за информация на тези, които искат да се задълбочат в темата. Няма да се иска от студентите да четат всички тези заглавия. Основната цел на курса е студентите да се запознаят с проблемите и историята на тълкуванията на Библията, без да се искат от тях много детайли.

 

Лекционен курс:

 

1.  Библията: произход, жанрове, културни и литературни слоеве.

2.  Ролята на кумранските ръкописи за историята на библейския текст.

3.  Преводи на Стария завет на гръцки. Септуагинта. Преводачески техники и тълкувания. Юдаизъм и елинизъм.

4.  Преводи на стария завет на латински. Итала и Вулгата.

5.  Нов завет. Език, идеи, жанрове.

6.  Тълкувания на Стария завет в еврейска среда.

7.  Библейски тълкувания на гръцки език.

8.  Тълкувания на латински.

9.  Библията и нейни тълкувания в славянската традиция.

10.  Библията и нейни тълкувания в арменската и грузинската традиция.

11.  Библейски преводи и тълкувания. Типологична съпоставка на средновековните преводи. Влияние на тълкуванията върху преводачите.

12.  Обобщение на типовете тълкувания в късноантичната и средновековната литература.

13.  Преводи на библейски текстове на съвременни европейски езици.

14.  Илюстрирани библейски ръкописи.

15.  Библия и интертекстуалност.

 

Библиография:

 

Алексеев, А. А.  и др. Евангелие от Иоанна е славянской традиции. Санкт-Петербург, 1998.

Алексеев, A. A. и др. (изд.). Евангелие от Матфея в  славянской традиции. Санкт-Петербург, 2005.

Алексеев, А. А. Текстология славянской Библии. Санкт-Петербург, 1999.

Аверинцев, А. Древнееврейская литература. В: История всемирной литературы. Τ. 1. Москва, 1983, 271-303.

Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. Издава Св. Синод на Българската църква. София, 1991.

Библиjа. Прев. Ћ. Даничић и В. Карађић. http://wwwyu.com/biblija/

Димитрова, M. Песен на Песните в славянското Средновековие: преводи и тълкувания. – В: Класически и модерни измерения на религиозното откровение. Сборник с материали от две конференции: Библия и класическа древност; Религия и контекст. Съст. Н. Гочев, П. Рогалски, Ч. Хаджиев. София: АРУКО, 2009, 91-132.

Златанова, Р. Старобългарският превод на Стария Завет, под общата редакция и с въведение от Светлина Николова. Т. 1. Румяна Златанова. Книга на дванадесетте пророци с тълкования. София, 1998.

Илиева, Т. Екзегетически текстове в старата българска литература от Х-ХI в. Старобългарска литература, 35-36, 2006, 38-74.

Карачорова, Ив. Към въпроса за Кирило-Методиевия стаpо­български превод на Псалтира. – Кирило-Методиевски студии 6, 130-245.

Кирило-Методиевска енциклопедия. Ред. П. Динеков, Л. Грашева и др. Т. 1-4. София: Издателство на БАН, 1985-2003.

Лопухин, А. П.  Толковая библия или Комментарии на все книги св. Писания Ветхого и Нового Завета. Стокхолм, 1987.

Марр, Н., Заметки по текстам св. Писания в древних переводах армян и грузин, (I), Христианский Восток, т. II, вып. II, 163-174; (II), т. II, вып. III, (II) 263-274; (III) т. III, вып. III, 249-262; (IV) т. IV, вып. III, (I) 229-245

Николова, Св. За най-стария български средновековен ръкопис на Стария Завет. – Старобългарска литература 28-29, 1994, 110-118.

Николова, Св. К истории Книг Царств в славянской письменности. – In: Jews and Slavs. Vol. 3. Ed. by W. Moskovich and S. Nikolova. Jerusalem: The Hebrew University of Jerusalem, Center for Slavic Languages and Literatures, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, Cyrillo-Methodian Research Center, 1995.

Николова, Св.. За два непроучени среднобългарски ръкописа от XV в., съдържащи старозаветни книги. – Ricerche Slavistiche 43, 1996, 5-35.

Николова, Св. Проблемът за издаването на небогослужебните български средновековни текстове на Стария завет. – В: Старобългарският превод на Стария завет (под общата редакция на и с въведение от Светлина Николова). Т. 1. Румяна Златанова. Книга на дванадесетте пророци с тълкования. София: Кирило-Методиевски научен център, 1998, IX-XXXVII.

Николова, Св. Современные болгарские исследования Ветхого завета. – In: Jews and Slavs. Vol. 15. Ed. by W. Moskovich and S. Nikolova. Jerusalem: The Hebrew University of Jerusalem, Center for Slavic Languages and Literatures, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, Cyrillo-Methodian Research Center, 2005, 53-77.

Пентковская, Т. М. К истории исправления богослужебных книг в Древней Руси в XIV веке: Чудовская редакция Нового Завета.  Москва:  МАКС Пресс.

Пичхадзе, А. К истории славянского Паримейника (паримейные чтения Книги Исход).     В: Традиции древнейшей славянской письменности и языковая культура восточних славян. Москва, 1991, 147-173.

Речник на библейските символи. Съст. У. Стюарт Оуен ; Прев. от англ. Ваня Димитрова ; Състав. Николай Шиваров. София, 1998.

Синило, Г. В. “Древнееврейская литература” – В: Синило, Г.В. Древние литературы Ближнего Востока и мир Танаха (Ветхого Завета). Минск, 1998, 165-384.

Славова, Т. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. Съст. А. Игнатова [Минчева] и Кр. Станчев. София: Наука и изкуство, 1985, 161-173.

Славова, Т. Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. –  Кирило-Методиевски студии  6, 1989, 15-129.

Славова, Т. Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина. София, 2002.

Славова, Т. Донесли ли са книги Кирило-Методиевите ученици в България? – В: Нѣстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. Съст. А.-М. Тотоманова и Т. Славова. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005, 238-250.

Славова, Т. Библейски преводи (2.3.1). – В: История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София: Изток-Запад, 2009, 91-101.

Спасова, М. Исторически и квазиисторически подход при тълкуването на сведенията за преводаческата дейност на славянските първоучители по време на Моравско-Панонската им мисия. – В: Нѣстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Съст. А.-М. Тотоманова и Т. Славова. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005, 106-144.

Тасева, Л. и М. Йовчева. Старобългарският превод на Стария завет. Под общата редакция и с въведение от Светлина Николова. Т. 2. Книга на пророк Йезекиил с тълкования. Изд. е подготвено от Лора Тасева и Мария Йовчева; подбор на гръцкия текст Татяна Илиева София, 2003.

Тасева, Л. и М. Йовчева. Езиковите образци на атонските редактори. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев по случай 60-годишния му юбилей. Отг. ред. А. Давидов. Велико Търново: Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий", 2006, 221-240.

Христова, Б. “Тълкованията на старозаветни и новозаветни книги в средновековната българска култура.” Palaeobulgarica, 18, 1994, № 2, 76-81

Христова-Шомова, И. Книга Йов с тълкувания в славянски превод. София, 2007.

Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. София, 2004.

Христова-Шомов, И. Богословският термин u9po/stasiv и неговите преводи. – В: ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. Съст. В. Герджикова и др. София: Сонм, 2000, 282-292.

Христова-Шомова, И. Богословският термин ou0si/a и неговите преводи на Изток и на Запад. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Съст. В. Гюзелев и А. Милтенова. София: ИК Гутенберг, 2002, 594-604.

Шиваров, Н. и Сл. Вълчанов (съст.). Вечното в двата библейски завета : Сб. с материали по библеистика, В. Търново, 1994.

Шиваров, Н. 50-годишен юбилей Кумран : Общ поглед към последните изследвания и резултати.  -Богословска мисъл  II, 1 (1997), 30-46

Шиваров, Н.Тълковни псалтири в България и Русия (14 - 16 в.) -Духовна култура : Месечно списание за религия, философия, наука и изкуство  LXXV, 1 (1995), 2-11.

Шиваров, Н.Херменевтика на Стария завет. София, 2005.

 

 

Armenia and the Bible. Еd. C. Burchard, UPATS 12). Atlanta, GA: Scholars Press, 1993.

A Concordance to the Septuagint, by E. Hatch and H.A. Redpath, Oxford.

A Hebrew-English Bible. According to Masoretic Text and the JPS 1917 Edition. Mechon Mamre, 2005 (www.mechon-mamre.org/p/pt/pt3001.htm, 20.03.2007)

Biblia Sacra vulgatæ editionis: juxta exemplaria ex typographia apostolica Vaticana, Romæ 1592 & 1593: inter se collata et ad normam correctionum romanarum exacta auctoritate summi pontificis Pii IX / edidit Valentinus Loch.

Brenton, Sir Lancelot C. L. The Septuagint with Apocrypha: Greek and Engish. Originally published by Samuel Bagster and Sons, Ltd, London 1851, a facsimile ed. Hendrickson Publishers, 1995.

Clavis partum graecorum. Eds. M. Geerard et al. Vol. 1-5. Turnhout, Brepols, 1974-1987.

Dobrodzginidze, N., Das Problem der Bibelübersetzung und seine Bedeutung für die Entwicklung der georgischen Sprache im christlichen Mittelalter. – In: Boeder W., Kaukasische Sprachprobleme, Oldenburg, 2003

Dorival, G. Harl, M et O. Munich, La Bible Grecque des Septante, Du judaïsme hellénistique au christianisme ancien, CERF, 1988.

Dorival, G. L’apport des chaînes exégétiques grecques à une réédition des Hexaples d’Origène (à propos du Psaume 118). – Revue d’histoire des textes 4, 1974, 45-74.

Dorival, G. La postérité littéraire des chaînes exégétiques grecques. – Revue des études byzantines 43, 1985, 209-226.

Encyclopaedia Judaica. Jerusalem, 1971-1972.

Faulhaber, M. Hohelied-, Proverbien- und Prediger- Catenen. Theologische Studien der Leo-Gesellschaft. Wien, 1902.

Fernandez Marcos, N., The Septuagint in Context, Introduction to the Greek Versions of the Bible, Brill, 2001.

Frazer, James. Folk-lore in the Old Testament. London, 1918. (превод на български: Фолклорът в Стария завет).

Griechisch-Deutsches Wörterbuch zu den Schriften des Neuen Testaments und der übrigen urchristlichen Literatur, von W. Bauer, 5.Aufl, 1958

Guillet, J., “Les exégèses d'Alexandrie et d'Antioche. Conflit ou malentendu.” Recherches de science religieuse, 34, 1947, 257-302.

Hagedorn, U. und D. Die älteren griechischen Katenen zum Buch Hiob. Band 1. Einleitung, Prologe und Epiloge, Fragmente zu Hiob 1,1-8,22. Berlin-New York, 1994. Band 2. Fragmente zu Hiob 9,1-22,30. Berlin-New York, 1997. Band 3. Fragmente zu Hiob 23,1-42,17. Berlin-New York, 2000. Band 4. Nachträge und Anhänge. Berlin-New York, 2004.

Hatch, W. H. P. Greek and Syrian Miniatures in Jerusalem. Cambridge, Massachusets, 1931.

Hill, R. Theodoret of Cyrus. Commentary on the Song of Songs. Brisbane, 2001.

Jelicoe, S. The Septuagint and Modern Study. Oxford, 1968.

Jr. Norris, A. Richard (ed. and transl.) The Song of Songs. Interepreted by Early Christian and Medieval Commentators. Michigan, Cambridge, 2003

KRAŠOVEC J.(ed.), Interpretation of the Bible, Slovenska akademija znanosti in umnosti, Ljubljana, Sheffield Academic Press, 1998

Lampe, G. W. H. A Patristic Greek Lexicon. Oxford, 1961.

Lunt, H.G. “Philo of Carpasia’s “Commentary on the Song of Songs” in Early Slavonic Translation.” Die Welt der Slaven, 49.2, 2004, 201-210

Lunt, H.G. “The OCS Song of Songs: One Translation or Two?” Die Welt der Slaven, 30.2, 1985, 279-318.

Lust, J., E. Eynikel, K. Hauspie. A Greek-English Lexicon of the Septuagint. Vol. 1 (1992), Vol. 2 (1996), Stuttgart.

MacRobert, M. The Textual Tradition of the Church Slavonic Psalter up to the Fifteenth Century. – In Interpretation of the Bible. Ed. by Jože Krašovec. Ljubljana, Sheffield: Sheffield Academic Press, 1998, 921-948.

Marinas, E. S. La cultura material de los primitivos eslavos. Un studio sobre el léxico de los Evangelios ( Nueva Roma 29). Madrid: Consejo superior de investigaciones scientíficas, 2008.

Mathiesen, R. “Handlist of Manuscripts Containing Church Slavonic Translations from the Old Testament.” Polata Kănigopisnaja, 7, 1983, 3-48.

Muraoka, T. A Greek-English Lexicon of the Septuagint, Chiefly of the Pentateuch and the Twelve prophets, Peeters, 2002

Nida E. A., Toward a Science of Translating. Leiden, 1964.

Olofsson S., The LXX Version. A Guide to the Translation Technique of the Septuagint, Stockholm, 1990.

Origenis hexaplorum quae supersunt: sive veterum interpretum graecorum in totum vetus testamentum Fragmenta post flaminum nobilium, drusium et monte falconium, adhibita etiam versione syro-hexaplari conciunavit, emendavit et multis partibus auxit Fridericus Field. Tomus II. Jobus-Malachias, Oxoni, 1875. (=MPG)

Prophetologium. Ediderunt C. Høeg et G. Zuntz. Hauniae, 1960.

Septuaginta. Id est Vetus testamentum graece iuxta LXX interpretes edidit Alfred Rahlfs, Stuttgart, 1979.

Septuaginta. Vetus Testamentum Graecum. Vol. XI, 4. Iob. Edidit Joseph Ziegler. Göttingen, 1982.

Sokoloff, M. The Targum to Job from Qumran Cave XI. Jerusalem, 1974.

Soulen, Richard N. Handbook of Biblical Criticism. 2nd edition. Atlanta, 1981.

Sperber, A. The Bible in Aramaic, Based on Manuscripts and Printed Texts. Volume IVB. The Targum and the Hebrew Bible. Leiden, 1973.

The Anchor Bible Commentary Series. 1964-2001.

The Letter of Aristeas. A  Linguistic Study with Special Reference to the Greek Bible. By H. G. Meecham. Manchester, 1935.

The Old Georgian Version of the Prophets. Ed. by R.P. Blake, C.M. Briere, Patrologia Orientalis, XXIX, Paris, 1961; XXX Paris,1963.

The Old Testament in Greek according to the text of Codex Vaticanus, supplemented from other uncial manuscripts with a critical apparatus containing the variants of the chief ancient authorities for the text of the LXX, ed. A. E. Brooke, N. McLean, Cambridge, 1906-40 (=Brooke & McLean)

The Oldest Version of the Bible: Aristeas on its Traditional Origin. A Study in Early Apologetic with Translation and Appendices. London, 1932.

Thomson, F. The Slavonic Translation of the Old Testament. - In Interpretation of the Bible. Ljubljana, 1998, 605-920.

Tov, E. The Text-Critical Use of the Septuagint in Biblical Research. Jerusalem, 1981.

Trebolle Barrera, J., The Jewish Bible and the Christian Bible, Brill /Eerdmans, 1998.

Zaradija Kiš, A. Knjiga o Jobu u hrvatskoglagoljskoj književnosti, Zagreb, 1997.

 

 

Details
Category: Старобългаристика

Език и мит

 

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

 

Целта на курса е чрез етимологичен и типологичен анализ на названията за основни понятия да се да видят представите и вярванията на хората от архаичните общества и тяхното развитие в християнството. Специални място се отделя на представите, отразени в основни християнски понятия, като се описва системата от богословски термини, въведени от Кирил и Методий. Съпоставя се славянската богословска терминология със същата терминология в гръцки и западноевропейски езици. В лингвистичния анализ се съчетават няколко подхода: етимология, езикова типология, анализ на употребата на термините в различни старобългарски и среднобългарски текстове, съпоставка със съвременната употреба на християнските термини. Езиковият анализ позволява да се проникне в древните представи за света и неговото устройство. Той е съчетан с анализ на митологичните представи, характерни за славяните и за други народи. Курсът е илюстрация за това, че езикът е едновременно най-гъвкавата и най-консервативната система. Той винаги съответства на съвременните нужди на обществото и същевременно пази прастари човешки представи, наследени от най-дълбока древност. Може да се каже, че пазим миналото си, закодирано в езика. Отделя се специално внимание на богословската терминология, изградена от светите братя Кирил и Методий, като е показано, че чрез специално създадената система от богословски термини те са моделирали за славяните християнство, в което акцентът пада върху представите за благодат, премъдрост и любов. Курсът се основава преди всичко на изследвания на преподавателката.

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Сакралният и ритуалният текст

2

2.

Названията на Бога

2

3.

Светът и мирът. Насъщният хляб

2

4.

За благодатта

2

5.

София Премъдрост Божия

2

6.

Славянските астроними и представите, свързани с тях

2

7.

Славянските съответствия на термините пˆуЯб и ‰рьуфбуйт

2

8.

Първородният син

2

9.

Славянските названия за `коса` и представите, свързани с тях

2

10.

За значението на думата корен

2

11.

Названията на дявола

2

12.

Названията на водната стихия и славянската мореплавателска терминология

2

13.

Названия на растения и животни. Меланхолията

2

14.

Названията на магията

2

15.

Четене и анализ на курсови работи

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

текущ контрол и курсова работа

 

 

Литература:

 

А. Афанасьев. Поэтическое мировоззрение славян на природу. Т. 1-3. Москве, 1994.

И. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение, София, 1982.

И. Добрев. Теория на основите, София, 1982.

В. В. Иванов, В. Н. Топоров. Исследования в области славянских древностей. Москва, 1974.

Л. Нидерле. Славянские древности. Москва, 2000, руски превод на Niederle L. Slovanské starožitnosti. Oddíl historický. Praha, 1902-1906. Oddíl kulturní. Život starych slovanů. Praha, 1911-1937.

Д. Младенова. Звездното небе над нас. София,

И. Христова-Шомова. Филологически поглед върху сакралния и ритуалния текст. – Език и литература, 1997, 1-2, 134-142.

И. Христова-Шомова. Богословският термин ‰рьуфбуйт и неговите преводи. В: УХМРПУЙПН или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. София, 2000, 282-292.

И. Христова-Шомова. Богословският термин пˆуЯб и неговите преводи на Изток и на Запад – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. София, 2002, 594-604.

И. Христова-Шомова. Първородният син. В: Езици на общуването. Годишник на асоциация Онгъл. Т. 3. София, 2003, 206-214.

И. Христова-Шомова. Старобългарските думи за `коса` и представите, свързани с тях. - В: Time Flies. 2. Festschrift for William Veder. Amsterdam, 2003, 57-76.

И. Христова-Шомова. За значението на думата корен (Към произхода и значението на славянските n-основи). В: ... нэстъ №ченикъ надъ №чителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005, 462-476.

И. Христова-Шомова. Към въпроса за произхода и значението на думата неприязнь. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva. София, 2005, 161-171.

И. Христова-Шомова. Превъплъщенията на Велзевул. В: Между ангели и демони, сборник с доклади от конференцията, проведена в Лесидрен, 29. 08 - 1. 09. 2001, София, 2005, 227-236.

И. Христова-Шомова. Библейските цитати и реминисценции в Молитва към Богородица на Димитър Кантакузин. – Български език, 2005, 3, 46-53.

И. Христова-Шомова. Славянската богословска терминология, въведена от светите братя Кирил и Методий. – В: Научен център Св. Дасий Доростолски – Силистра към Русенски университет Ангел Кънчев. Известия. Книга І. Международна научна конференция, посветена на 1900 г. град Силистра. Силистра, 2006, 29-40.

И. Христова-Шомова. За закона и благодатта, за луната и слънцето. – В: Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). Река времени. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевы (1934-2001). София, 2007, 61-70.

И. Христова-Шомова. Водната стихия и нейните олицетворения в книга Йов. – В: Етнология и демонологи, Годишник на асоциация Онгъл. Съставители. Николай Ненов, Росен Малчев, Константин Рангочев. София, 2007, 10-47.

И. Христова-Шомова. Две неизвестни славянски названия на Плеядите. (Названията на съзвездието Плеяди в старите славянски преводи на книга Йов). – Българска реч, ХІІІ, 2007, 2. В чест на Боряна Велчева, 119-130.

И. Христова-Шомова. Богословская терминологя в произведениях св. Климента Охридского. – В: Славянска филология, 24. Доклади и статии за ХІV международен конгрес на славистите. София, 2008, 120-136.

И. Христова-Шомова. Меланхолията – начини за назоваване и представи, с които е свързана. – В: Годишник на асоциация Онгъл, т. 7, Владетелят и светецът. Цар Иван Шишман. част 1. София, 2009, 170-181.

J. Frazer The Golden Bough. London, 1913. Български превод: Дж. Фрейзър. Златната клонка. София, 19

 
Details
Category: Старобългаристика

 

Дипломантски семинар

 

доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

 

Дипломантският семинар има подчертано практическа насоченост. Целите на курса са, от една страна, да се създадат у студентите умения за работа със средновековните писмени паметници, и от друга, да се усвоят знания за създаване на собствен изследователски текст. Студентите се запознават както с класическите (да си служат с описи, базисни медиевистичи справочници, да работят с архивни документи, ръкописи, старопечатни книги), така и с модерните методи на работа в палеославистиката (работа с уеб-базирани издания на средновековни текстове, електронни библиотеки и проекти, използвани стандарти за обработка на метаданни при описването и представянето на ръкописи и текстове в електронен формат).  Разглеждат се научните стилове и основните жанрове на академичното писане. Специално внимание се отделя на етапите в създаването на собствен научен текст: определяне на тема, формулиране на задачи, писане и редактиране, изработване на помощен апарат (библиография, индекси и др.). 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Описание на ръкописи: начини за описване. Типове каталози и описи. Стари и нови сигнатури. Интернет базирани библиотеки, издания и др.

2

2.

Изучаване на средновековните текстове. Работа с преписи – de visu и посредством фотокопия, микрофилми, дигитални носители.

2

3.

Режим на ползване на ръкописите в различните книгохранилища. Етика на ползването на ръкописи: собственост на ръкописите; взаимоотношения със собствениците на ръкописите. Паспорт на ръкопис.

2

4.

Издания. Издание на ръкопис (кодекс). Издание на отделен текст. Дипломатическо и критическо издание. Електронни ресурси. Дигитални архиви, библиотеки и бази данни.

2

5.

Жанрови форми на научен текст. Реферат, доклад, курсова работа, академично есе, дипломна работа (магистърска теза). Отзивът и рецензията – форми на академичното писане.

2

6.

Типове писмени задачи в обучението по старобългаристика. Особености на научния стил в палеославистичните изследвания.

2

7.

Етапи на написването на научен текст: изработване на план, формулиране на тези (хипотеза), издирване на извори, провеждане на изследването, оформяне на изводи и заключение. Редактиране на първоначалния вариант на текста.

2

 

Упражнения:

В рамките на семинарните занятия се упражняват уменията за създаване на собствен научен текст, за издаване на средновековен славянски текст, за изработване на научен апарат – индекс, речник, речник-индекс.

 

Практически занимания:

Предвижда се работа с ръкописи и старопечатни издания в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”, в Църковно-историческия и архивен институт.

 

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка (писмена работа и тест)

Курсова работа

 

Избрана библиография:

 

1.Еко, У. Как се пише дипломна работа. С., 1999.

2.Лихачев, Д. С. „Текстология на материале русской литературы X-XVII вв.” Изд. III, Санкт-Петербург, 2001 (в електронен варинт на: http://www.lihachev.ru/nauka/literatura/biblio/1837/

3.Мавродиева, И., Й. Тишева. Академичната комуникация. С., 2010.

4.Федер, У. Р. Славянската текстология. - В: Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство. С., 2005, 6-24.

5.Федер, У. Р. Текстологията в действие. – В: : Хиляда години като един ден. Животът на текстовете в православното славянство. С., 2005, 25-45.

6.Янакиев, М.. Как да редактираме свой и несвой текст. С., 1994

7.Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives. Sofia: Marin Drinov Academic Publishing House, 2000

8.Computational Approaches to the Study of Early and Modern Slavic Languages and Texts. Sofia, 2003

9.Основни правила за библиографско описание и библиографско цитиране под линия (ИФ на СУ) на: http://www.clio.uni‐sofa.bg/BG/archivistika/SOsn.pdf

10.  Стандарти (на цитиране): http://liternet.bg/publish/katalog/rubriki/standarti.htm

 

span style=

Details
Category: Старобългаристика

Език и мит

 

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

 

Целта на курса е чрез етимологичен и типологичен анализ на названията за основни понятия да се видят представите и вярванията на хората от архаичните общества и тяхното развитие в християнството. Специални място се отделя на представите, отразени в основни християнски понятия, като се описва системата от богословски термини, въведени от Кирил и Методий. Съпоставя се славянската богословска терминология със същата терминология в гръцки и западноевропейски езици. В лингвистичния анализ се съчетават няколко подхода: етимология, езикова типология, анализ на употребата на термините в различни старобългарски и среднобългарски текстове, съпоставка със съвременната употреба на християнските термини. Езиковият анализ позволява да се проникне в древните представи за света и неговото устройство. Той е съчетан с анализ на митологичните представи, характерни за славяните и за други народи. Курсът е илюстрация за това, че езикът е едновременно най-гъвкавата и най-консервативната система. Той винаги съответства на съвременните нужди на обществото и същевременно пази прастари човешки представи, наследени от най-дълбока древност. Може да се каже, че пазим миналото си, закодирано в езика. Отделя се специално внимание на богословската терминология, изградена от светите братя Кирил и Методий, като е показано, че чрез специално създадената система от богословски термини те са моделирали за славяните християнство, в което акцентът пада върху представите за благодат, премъдрост и любов. Курсът се основава преди всичко на изследвания на преподавателката.

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Сакралният и ритуалният текст

2

2.

Названията на Бога

2

3.

Светът и мирът. Насъщният хляб

2

4.

За благодатта

2

5.

София Премъдрост Божия

2

6.

Славянските астроними и представите, свързани с тях

2

7.

Славянските съответствия на термините пˆуЯб и ‰рьуфбуйт

2

8.

Първородният син

2

9.

Славянските названия за `коса` и представите, свързани с тях

2

10.

За значението на думата корен

2

11.

Названията на дявола

2

12.

Названията на водната стихия и славянската мореплавателска терминология

2

13.

Названия на растения и животни. Меланхолията

2

14.

Названията на магията

2

15.

Четене и анализ на курсови работи

2

 

Форми и методи на оценяване:

текущ контрол и курсова работа

 

Литература:

А. Афанасьев. Поэтическое мировоззрение славян на природу. Т. 1-3. Москве, 1994.

И. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение, София, 1982.

И. Добрев. Теория на основите, София, 1982.

В. В. Иванов, В. Н. Топоров. Исследования в области славянских древностей. Москва, 1974.

Л. Нидерле. Славянские древности. Москва, 2000, руски превод на Niederle L. Slovanské starožitnosti. Oddíl historický. Praha, 1902-1906. Oddíl kulturní. Život starych slovanů. Praha, 1911-1937.

Д. Младенова. Звездното небе над нас. София,

И. Христова-Шомова. Филологически поглед върху сакралния и ритуалния текст. – Език и литература, 1997, 1-2, 134-142.

И. Христова-Шомова. Богословският термин ‰рьуфбуйт и неговите преводи. В: УХМРПУЙПН или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. София, 2000, 282-292.

И. Христова-Шомова. Богословският термин пˆуЯб и неговите преводи на Изток и на Запад – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. София, 2002, 594-604.

И. Христова-Шомова. Първородният син. В: Езици на общуването. Годишник на асоциация Онгъл. Т. 3. София, 2003, 206-214.

И. Христова-Шомова. Старобългарските думи за `коса` и представите, свързани с тях. - В: Time Flies. 2. Festschrift for William Veder. Amsterdam, 2003, 57-76.

И. Христова-Шомова. За значението на думата корен (Към произхода и значението на славянските n-основи). В: ... нэстъ №ченикъ надъ №чителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005, 462-476.

И. Христова-Шомова. Към въпроса за произхода и значението на думата неприязнь. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva. София, 2005, 161-171.

И. Христова-Шомова. Превъплъщенията на Велзевул. В: Между ангели и демони, сборник с доклади от конференцията, проведена в Лесидрен, 29. 08 - 1. 09. 2001, София, 2005, 227-236.

И. Христова-Шомова. Библейските цитати и реминисценции в Молитва към Богородица на Димитър Кантакузин. – Български език, 2005, 3, 46-53.

И. Христова-Шомова. Славянската богословска терминология, въведена от светите братя Кирил и Методий. – В: Научен център Св. Дасий Доростолски – Силистра към Русенски университет Ангел Кънчев. Известия. Книга І. Международна научна конференция, посветена на 1900 г. град Силистра. Силистра, 2006, 29-40.

И. Христова-Шомова. За закона и благодатта, за луната и слънцето. – В: Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). Река времени. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевы (1934-2001). София, 2007, 61-70.

И. Христова-Шомова. Водната стихия и нейните олицетворения в книга Йов. – В: Етнология и демонологи, Годишник на асоциация Онгъл. Съставители. Николай Ненов, Росен Малчев, Константин Рангочев. София, 2007, 10-47.

И. Христова-Шомова. Две неизвестни славянски названия на Плеядите. (Названията на съзвездието Плеяди в старите славянски преводи на книга Йов). – Българска реч, ХІІІ, 2007, 2. В чест на Боряна Велчева, 119-130.

И. Христова-Шомова. Богословская терминологя в произведениях св. Климента Охридского. – В: Славянска филология, 24. Доклади и статии за ХІV международен конгрес на славистите. София, 2008, 120-136.

И. Христова-Шомова. Меланхолията – начини за назоваване и представи, с които е свързана. – В: Годишник на асоциация Онгъл, т. 7, Владетелят и светецът. Цар Иван Шишман. част 1. София, 2009, 170-181.

J. Frazer The Golden Bough. London, 1913. Български превод: Дж. Фрейзър. Златната клонка. София, 19

 

Details
Category: Старобългаристика