Старобългаристика

Старобългаристика

Славянска химнография

 

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

30 ч. лекции

 

Целта на курса е да въведе студентите в проблематиката на славянската химнография – оригинална и преводна. Студентите се запознават с основните понятия от славянската химнография, с организацията на византийската и славянската служба, с химнографските микро- и макрожанрове. Те се научават да разбират и оценяват спецификата на този вид поетически текстове, да разбират средствата на средновековните песнописци за диалог с вярващите и със светците. Поради водещото място на старобългарските писатели в славянската химнография този курс им разкрива непознати страни на старобългарския Златен век. Тъй като славянската химнография все още не е достатъчно и системно изследвана, студентите имат възможност сами да участват в изследователския процес и в писането на историята на славянската химнография.

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Византийската химнография. Основни понятия. Големите византийски химнописци.

2 ч.

2.

Кондакът като химнографски жанр. Акатистът на Богородица. Славянските му преводи

2 ч.

3.

Службата според нормите на Студийското богослужение. Състав и строеж. Първите химнографски книги. Тропологият.

2 ч.

4.

Канонът като химнографски жанр. Библейските песни. Ирмосите.

2 ч.

5.

Кратките химнографски форми: стихири, отпустителни седални, кондак и икос, светилни.

2 ч.

6.

Организацията на службите в южнославянската и руската традиция.

2 ч.

7.

Химнографски макрожанрове. Служебният миней. Всекидневният   служебен миней. Празничният миней (трефологий). История на слравянските служебни минеи. Основни представители.

2 ч.

8.

Химнографски макрожанрове. Триодът. Постният и Цветният триод. История на славянския Триод. Основни представители.

2 ч.

9.

Химнографски макрожанрове. Октоихът. История на славянския Октоих. Основни представители.

2 ч.

10.

Старобългарската оригинална химнография. Климент Охридски.

2 ч.

11.

Старобългарската оригинална химнография. Константин Преславски.

2 ч.

12.

Старобългарската преводна химнография. Първите преводи и първите славянски химнографски книги.

2 ч.

13.

Старобългарската преводна химнография. Разпространение и редакции на преводите.

2 ч.

14.

Работа с непроучени химнографски текстове. Представяне на курсовите работи.

4 ч.

 

Форми и методи на оценяване:Текущи оценки и курсова работа

 

Литература:

А. Ангушева-Тиханова, И. Христова-Шомова. Образи и фигури в риторични и химнографски творби за св. Петър и Павел, представени в славянската традиция. - Рalaeobulgarica, ХХХVІ, 2012, 4. В чест на Предраг Матеич, 18-38.

Г. Попов. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление.

Книга първа. Климента пясни. София, 2013.

Г. Попов. Триодни произведения на Константин Преславски. софия, 1985 ( = Кирило-Методиевски студии. Т. 2).

Г. Попов. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. - Рalaeobulgarica, ХХІ, 1997, 4, 3-17.

Е. М. Верещагин, Е. М. Церковнославянская книжность на Руси. Лингвотекстологические разыскания. Москва, 2001.

Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131. Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крысько. Москва, 2005.

Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подготовил Е. М. Верещагин. Москва, 2006.

И. Христова-Шомова. Службите за св. Климент Римски в славянските минеи. В: Богослужебните книги. Познати и непознати. Материали от научната канференция „Методологически проблеми по описаниете на богослужебните книги”, посветена на светлата памет на проф. Христо Кодов (1901-1982). София, 2008, 241-265.

И. Христова-Шомова. Eдин старобългарски празничен миней. - Рalaeobulgarica, ХХХІІІ, 2009, 2, 16-38.

И. Христова-Шомова. Две южнославянские минеи в сравнении с новгородскими минеями –Древняя Русь, 4 (38), 2009, 44-62.

И. Христова-Шомова. Службата за св. Теодор Тирон в старобългарския Драготин миней. – Български език, 57 (2010), 2, 17-38.

И. Христова-Шомова. Новгородските минеи и Зографският миней №53 (І.е.7) – В: Пение мало Георгию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отговорен редактор Мария Йовчева. Издателство Боян Пенев. София, 2010, 117-140.

И. Христова-Шомова. Св. Теодор Тирон и трансформациите на неговия култ. – В: Светци и свети места на Балканите. Т. 2. (= Старобългарска литература, 48, 2013), 9-27.

И. Христова-Шомова. Към езиковата характеристика на три български празнични минея. – Български език. Приложение. Софийската Мала Света гора като културен и книжовен феномен. Изследвания, посветени на 110-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. 2013, 46-75.

И. Христова-Шомова. Службата за св. 40 мъченици в руските минеи. – Език и литература, 2013, 1-2 (= Старобългарската книжнина и руската ръкописна традиция. Четения, посветени на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Румана Павлова), 156-182.

Кр. Станчев, Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988.

М. Йовчева. Проблемы текстологическотго изучения древнейших памятников славянской гимнографии. В: La poesia liturgica Slava antica. XIII Congresso Imternazionale degli Slavisti (Lubiana, 15-21 Agosto 2003). Blocco tematico n˚14. Relazioni, 56-78

М. Йовчева. Новоизводният славянски Октоих по най ранния препис в кодексите 19 и 20 от манастира “Св. Екатерина” в Синай. - В: Преводите през ХІV столетие на Балканите. София, 2004, 185-203.

М. Йовчева. Българската редакция на служебния Миней през ХІІІ в. – Старобългарска литература, 37-38, 2007, 3-18.

М. Йовчева. Возникновение славянских служебных миней: общие гипотезы и текстологические факты. – Scripta&e-Scripta, 6, 2008, 195–232.

М. Йовчева. Старобългарският служебен миней. София, 2014.

М. Ф. Мурьянов. Гимнография Киевской Руси. Москва, 2003.

М. Ф. Мурьянов. История книжной культуры России. Очерки. Часть. 1-2. Москва, 2007-2008.

Р. Н. Кривко. Славянские служебные минеи как источник по византийской гимнографии. – В: Христианский Восток. На основе материалов международной конференции «Интерпретация текста в культуре Христианского Востока: перевод, комментарий, поэтическая обработка» (Государственный Эрмитаж, 14.09.2011–16.09.2011) / Государственный Эрмитаж; Российская Академия Наук. Новая серия, Т. 6 (XII). – Санкт-Петербург-Москва, 2013, 363-375.

Св. Климент Охридски. Слова и служби. Съставители П. Петков, И. Христова-Шомова, А. Тотоманова. София, 2008.

Details
Category: Старобългаристика

 

Средновековна българска дипломатика

 

Проф. дфн Татяна Славова

 

Лекционният курс разглежда дипломатически документи от времето на Втората българска държава, писани на кирилица. Основното внимание е съсредоточено върху грамотите на българските царе от периода ХIII–ХIV в., които са сред най-важните исторически свидетелства за функционирането на царската канцелария. Те се интерпретират като обект на българската историческа терминология и като източник на обществения живот и административната уредба в средновековна България (дворцови титли; столична и провинциална администрация; данъци, глоби и ангарии; сицоален статус). Специално място се отделя и на царското титулуване в съпоставка с титулуването в епиграфски паметници от същия период.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Византийската традиция и средновековните български дипломатически документи.

2

2.

Грамоти на българските царе. Наименования, палеографски и кодикологически характеристики. Издания.

2

3.

Типове актове на държавната власт (дарствени и договорни грамоти). Автентичност на документите.

2

4.

Композиционна структура на българските царски грамоти (инвокация, преамбюл, експозиция, диспозиция, санкция, короборация, датировка).

2

5.

Подписите в грамотите и скрепяващите ги печати. Царското титулуване в съпоставка с титулуването в епиграфски паметници от същия период.  

2

6.

Грамоти на цар Иван Асен II (Ватопедска и Дубровнишка).

2

7.

Виргинска грамота на цар Константин Асен.

2

8.

Грамоти на цар Иван Александър (Зографска и Оряховска [Мрачка]).

2

9.

Рилска грамота на цар Иван Шишман.  

2

10.

Витошка грамота на цар Иван Шишман и Брашовска грамота на цар Иван Срацимир. 

2

11.

Царските грамоти и българската историческа терминология. Термини от областта на владетелската и централната държавна институция (дворцови титли и длъжности).

2

12.

  Царските грамоти и терминологията за гражданската и военната провинциална администрация. Чиновнически апарат – данъчни, съдебни, полицейски, куриерски и други административни служители.     

2

13.

Царските грамоти и термините от сферата на фиска и финансите – глоби, преки и косвени данъци, такси, мита.

2

14.

Царските грамоти и названията на ангарии и на лицата, свързани с тях; социалния състав на населението и търговията. 

2

15.

Дипломатически документи от канцеларииите на Влашкото княжество (влахо-български грамоти).

2

 

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка и завършваща писмена работа по тема от проблематиката на дисциплината

 

 

Литература:

                         

Ангелов, П. Средновековната българска дипломация. С., 2011.

Билярски, И. Институциите в средновековна България. С., 1998.

Билярски, И. Фискална система на средновековна България. Пловдив, 2010.

Даскалова, А., М. Райкова. Грамоти на българските царе. Увод. Текстове. Речник. Библиография. С., 2005.

Дуйчев, И. Стара българска книжнина. Т. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. С., 1944.

Дуйчев, И. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. С., 1986.

Ильинский, Г. Грамоты болгарских царей. М., 1911.

Стоянов, В. Дипломатика на средновековните извори. Владетелски документи. С., 1991.

 

 

Details
Category: Старобългаристика

 

Новата и старата книжовна норма 

 

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

30 ч. лекции

 

ДисциплинатаСтарата и новата книжовна норма за магистърската програма Старобългаристика  проследява връзката между старобългарската книжовна норма (Кирило-Медовия език) и новобългарския книжовен език, създаден през Възраждането. Търсят се приликите и отликите между книжовното старобългарско състояние   и съвременната ни книжовна норма. Специално внимание се обръща на ролята на църковнославянския и руския като езици, които осигуряват връзката  между старата и новата норма. Поставя се и проблемът за прериодизацията на старобългарския книжовен език като културен феномен, който обслужва нуждите на българското общество през периода ІХ-ХVІІІ в. Студентите получават практически умения за работа със средновековни и ранни новобългарски текстове.

 

 

 

Лекционен курс

 

 

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1 Старобългарският книжовен език – сфера на употреба и функции. Развитието и възпроизводството на книжовната норма през Средновековието 2
2. Периодизация на старобългарския книжовен език. 2
3.   Старобългарският правопис през вековете. Глаголически и кирилски правописни системи Х-ХІ в.  Книжовните  средища Преслав и Охрид и ролята им за строителсното на старобългарския книжовен език. 2
4. Среднобългарският правопис.  
5. Правописната реформа на патриарх Евтимий и нейният отзвук в SlaviaOrthodoxa. Константин Костенечки и неговото Сказание за буквите.  
6. Редакции – възникване, роля и функция.  
7. Моравско-панонска редакция на старобългарския книжовен език  
8. Хърватската глаголическа редакция на Кирило-методиевия език.  
9. Руската редакция на старобългарския език. 2
10. Черковнославянският език и неговата роля за изграждането на съвременните книжовни езици на православните славяни. 2
11. Сръбска редакция на старобългарския език. Правописът на Зета и Хлъм. Рашките правописни и езикови правила и безюсовият български правопис от ХІІІ в. 2
12. Ресавската редакция на старобългарския език Значението на ресавския правопис за книжнината на ранната новобългарска епоха. 2
13. Правописът на ранната новобългарска епоха. Дамаскини 4
14. Проблемът за книжовния език през Възраждането. Основните езиково-правописни школи и тяхното отношение към старата книжовна норма.  2
15. Църковнославянизмите в съвременния български език и тяхната стилистична функция. 2

 

 

 

 

 

 

 

Семинарни упражнения

 

 

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1. Анализ на старобългарски и среднобългарски текстове. 4
2. Превод на текстове от руската редакция на старобългарския език. Работа с черковнославянски текстове и надписи. 4
3. Работа с текстове сръбска редакция 4
4. Дамаскинаарски текстове 3

 

 

 

 

 

 

 

Форми и методи на оценяване:

 

Дисциплината завършва с изпитно задание  - превод и анализ на средновековен или ранен новобългаски текст.

 

 

 

Литература:

 

 

 

А. Тотоманова, Учебник по старобългарски език за ХІІ клас на НГДЕК, С. 1986

 

(в съавторство с И. Добрев и Ж. Икономова).

 

А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 158-168.

 

А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 176-183.

 

А. Тотоманова, Константин Костенечки. Съчинения. С. 1993 (превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов), 210 с.

 

Н. И. Толстой, История и структура славянских литературных языков, М. 1988.

 

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С. 1992, съст. Д.Петканова; второ издание, С. 2003.

 

 

 

 

 

 

 

Details
Category: Старобългаристика

Средновековните славянски преводи

 

Проф. д-р Ангелина Минчева

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

 

Курсът цели да запознае студентите с принципите на средновековния превод и в частност със старобългарската традиция и преводите от XIV век. Разглеждат се специфичните особености на текста на Свещеното писание и принципите на средновековния превод. Особено внимание се отделя на най-ранните (Кирило-Методиеви) преводи. Анализират се понятията „преводачески принципи”, „техника на превода”, „преводачески стил” с оглед на различните старобългарски преводачески школи. Изтъква се и се характеризира ролята на преводите за формирането на нормите на средновековния български книжовен език: отношението „преводаческа норма – книжовна норма, създаване на книжовно-езикови образци и създаване на стилистични характеристики на средновековните литературни жанрове. Студентите се запознават с преводаческите принципи, стратегии и техники, преводачески стил и средновековни български преводачески школи; с идеята за преводаческа норма и книжовна норма. Обсъжда се отношението на средновековния български книжовник към превежданите текстове. Тези аспекти се обсъждат при работа с конкретни текстове.

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Принципи на средновековния превод въз основа на постановките на Свещеното писание.

2

2.

Юдейска и гръцка традиция на Стария Завет. Гръцки преводи. Нов Завет – проблеми на гръцките новозаветни текстове (разпространение и ръкописна традиция)

4

3.

Ранни преводи на Новия Завет в християнския свят. Мястото на старобългарския Кирило-Методиев превод.

4

4.

Кирило-Методиева преводаческа школа. Пословен превод и смислов превод. Лексикална синонимия в рамките на пословния превод.

2

5.

Понятието „техника на превода”; възможности за избор на равностойни славянски езикови средства от преводача. „Преводачески стил”.

4

6.

Преславски преводи. Кирило-Методиеви традиции в дейността на преславските книжовници.

4

7.

Преводачески подходи през XIV в. Реализацията им в лексиката и синтаксиса на преводите от XIV в.

4

8.

Значението на преводната старобългарска и среднобългарска книжнина за установяване на нормите на книжовния език, изграждане на жанрови и стилистични характеристики на литературния текст.

2

9.

Анализ на различни преводи, създадени за предаване на един и същ гръцки изходен текст.

4

 

 

Форми и методи на оценяване:

На студентите се дават самостоятелни задачи, които периодично се проверяват, накрая курсът завършва с писмена самостоятелна работа по поставена задача и устен изпит по проблематиката на курса.

 

Литература:

А. Минчева. За Виенския препис на Песен на Песните (в Cod. slav. 14 на Австрийската национална библиотека). – Palaeobulgarica, 13, 1989, 2, 3-22

А. Минчева. За преводаческите принципи на Константин-Кирил. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 116-129

А. Минчева. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. – Старобългарска литература, 9, 1981, 3-19.

А. Минчева. Към въпроса за Кирило-Методиевските традиции в дейността на Преславските книжовници. – Език и литература, 37, 1982, 6, 29-38.

А. Минчева. Постническите слова на Исак Сирин между преводите от XIV в. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. София, 2004, 359-386.

А. Наумов. Мисли върху старобългарската и старославянската теория на превода. – Език и литература, 1979, 5, 13-19.

А. Пичхадзе. О функционировании греческих книжных заимствований в древнерусском языке. Рус. яз. в научном освещении, 2007, 1 (13), 73-84.

А. Пичхадзе. К группировке древнейших переводов с греческого, содержащих восточнославянские элементы в лексике. ТОДРЛ, 59, 2008, 18-35.

Е. М. Верещагин. Из истории возникновения первого литературного языка славян (Переводческая техника Кирилла и Мефодия). Москва, 1971-1972

И. Гълъбов. Ранни школи на стария български книжовен език. – В: Иван Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. София, 1986, 113-122

Преводите през XIV столетие на Балканите. София, 2004

V.  Jagić. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. 2d ed. Berlin, 1913.

 

 
Details
Category: Старобългаристика

 

Старобългарски език (І част)

 

Доц. д-р Анета Димитрова

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

 

Целта на курса е студентите да усвоят основите на фонетиката и на граматиката на старобългарския книжовен език така, както е представен в старобългарските паметници. Чрез този курс те трябва да получат също познания върху старобългарската лексика. В края на курса трябва да могат да четат и да превеждат старобългарски текстове с помощта на речник, както и да правят фонетичен и граматичен разбор на тези текстове. От курса студентите трябва да получат също представа за историческия развой на езиковите явления, да се научат да съпоставят езиковите факти в сродни езици. Старобългарският език е представен като етап от развоя на славянските езици, а явленията се обясняват в светлината на историята на индоевропейските езици. Студентите се въвеждат също в проблематиката на средновековните книжовни езици и се запознават с условията на възникване и принципите на изграждане на старобългарските азбуки, с проблематиката около първите старобългарски преводи и тяхното място в културната ни история.

 

 

Програма:

  • Възникване на старобългарския книжовен език и първи преводи. Християнство и книжовност.
  • Старобългарски азбуки. Числена стойност на буквите.
  • Фонетична система на старобългарския език и нейното отношение към праславянската фонетична система
  • Вокална система на старобългарския език и предаването й в кирилицата и глаголицата.
  • Асимилационни промени при веларните съгласни. І, ІІ и ІІІ палатализация.
  • Асимилационни промени при съгласните под влияние на j . Йотации.
  • Закон за възходящата звучност и последиците от него. Монофтонгизация на дифтонгите.
  • Закон за възходящата звучност и последиците от него. Монофтонгизация на дифтонгите. Поява на назални вокали.
  • Закон за възходящата звучност и последиците от него. Ликвидна метатеза. Сонантични плавни съгласни.
  • Ерови гласни. Изпадане на еровите гласни в слаба позиция и поява на затворени срички. Изясняване на еровите гласни в силна позиция. Еров преглас. Ерова епентеза. Ерови гласни пред и и пред j .
  • Именна система в старобългарски. Склонение на съществителните. Съществителни от о-, j о- и смекчени о-основи.
  • Склонение на съществителните от ĭ-основи.
  • Консонантно и дифтонгично склонение. Склонение на съществителните от ŭ- и ū- основи. Значение на показателя u/w .
  • Склонение на съществителните от s - и n -основи. Значение на показателите s и n
  • Склонение на съществителните от nt - и r -основи. Показателят r за неотделима принадлежност.
  • Местоименна система в старобългарски. Лични местоимения. Въпросителното местоимение къто.
  • Показателни местоимения. Склонение на местоименията сь, тъ и онъ.
  • Анафорично местоимение. Протетично н. Относително местоимение. Склонение на въпросителните, неопределителните и отрицателните местоимения.
  • Склонение на прилагателните. Сложна форма на прилагателните. Сравнителна степен на прилагателните.
  • Системата от числителни имена в старобългарски. Склонение на числителните. Сравнение с индоевропейската система от числителни.
  • Глагол. Лични и нелични форми на глагола. Сегашна и инфинитивна основа на глагола. Инфинитив. Супин.
  • Сегашно време. Класификация на старобългарските глаголи по спрежения.
  • Имперфект. Образуване, значение и употреба.
  • Аорист. Видове аорист. Образуване, значение и употреба.
  • Причастия. Сегашно деятелно причастие. Образуване, значение и употреба. Сегашно страдателно причастие.
  • Минало деятелно първо причастие. Образуване, значение и употреба.
  • Елово причастие. Значение на показателя l . Сложни глаголни времена. Перфект. Плусквамперфект.
  • Минало страдателно причастие. Отглаголно съществително.
  • Повелително наклонение. Условно наклонение.
  • Специфични конструкции в старобългарски. Dativus absolutus и Dativus cum infinitivo . Други особености на старобългарския синтаксис.

Литература:

 

К. Мирчев. Старобългарски език. София (претърпял е много издания).

Ив. Гълъбов. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. І. Увод и фонетика. София, 1980.

Ст. Стоянов и М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. София (претърпяла е много издания).

Ив. Добрев и Т. Славова. Старобългарски текстове. С., 1996.

 

 

 

 

 

Details
Category: Старобългаристика