Специалности

КОНСПЕКТ ЗА ПИСМЕН ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО ЛИТЕРАТУРА

ЗА СПЕЦИАЛНОСТТА СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

Профил ПОЛОНИСТИКА

1. Същност на полската средновековна литература. Хроники и светски произведения.
2. Миколай Рей: авторски концепции, жанрова ориентация.
3. Ренесансовото светоусещане в творчеството на Ян Кохановски.
4. Жанрова система и поетика на полската барокова литература.
5. Литературни модели и обществени проекти в полската просвещенска литература. Творчеството и културната дейност на Игнаци Крашицки
6. Романтически концепции в творчеството на Адам Мицкевич.
7. Творчески стратегии и философски търсения на Юлиуш Словацки.
8. Хенрик Сенкевич и историческият роман.
9. Владислав Реймонт и Стефан Жеромски и развитието на полския роман в края на XIX и началото XX век.
10. Програмата на Млада Полша: философски и естетически възгледи, основни манифести. Творческото наследство на Станислав Пшибишевски, лириката на Ян Каспрович, Леополд Стаф.
11. Културата на Млада Полша и драматургията на Станислав Виспянски.
12. Полската поезия между двете световни войни – литературни групи и представители на литературното двадесетилетие. Творчеството на Юлиан Тувим и Ярослав Ивашкевич. Поезията на Болеслав Лешмян.
13. Драматургията в междувоенния период. Станислав Игнаци Виткевич (Виткаци).
14. Междувоенна проза: Бруно Шулц.
15. Прозата и драматургията на Витолд Гомбрович.
16. Развойни тенденции в поезията след Втората световна война. Чеслав Милош, Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска.
17. Драматургията на Януш Гловацки.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бахнева, К. Преселението на художественото слово. Полският романтизъм и модернизъм и френският символизъм в българския поетически контекст от края на XIX до 20-те години на XX век. С., 1993.

Бахнева, К. Елада и Рим в полската литература през XIX и XX век (Избрани аспекти). С., 2019.

Биолчев, Б. Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в        поезията на Полския ренесанс, С., 1987, 1992.

Биолчев, Б. Отвъд мита. А. Б. Мицкевич, С., 1996.

Григорова, М. Хоризонти и пътища на полската идентичност. В.Търново, 2002.

Даскалов, Н. Оспорвани шедьоври. Сенкевич, Прус, Жеромски. С., 1994.

Димитров, Д. Полското изкуство през последните сто години. С., 2000.

Кохановски, Ян. Покой и лютня. (Предг. Б. Биолчев). С., 1985.

Карагьозов, П. Някогашните славяни днес. С., 1997.

Карагьозов, П. Полската поезия между двете световни войни. С., 1996.

Спасова, П. Изчезналата любов. С., 2001.

Тодоров, В. Общуване с церемонии или български образи на Полша и поляците, С., 1999.

сп. „Театър“, бр. 10–12, 2001 (LV), броят, посветен на С. Виспянски, ред. И. Ликоманова.

Всички тематични броеве на „Литературен вестник“, посветени на полската литература.

Кшижановски, Ю. История на полската литература. С., 1988.

Klejner, J. Zarys dziejów literatury polskiej, 1965.

Krzyżanowski, J. Dzieje literatury polskiej, W., 1979.

Matuszewski, P. Historia literatury polskiej, 1955.

Stępień, M. Wilkoń, A. Historia literatury polskiej w zarysie. T. I.-II. [zespół]. W., 1983.

Wyka, K. Historia literatury polskiej, 1953.

Michałowska, T. Średniowiecze. W., 2000.

Sokolski, J. Literatura staropolska. Wrocław, 1999.

Krzyżanowski, J. W wieku Reja i Stańczyka. W., 1958.

Pelc, J. Literatura renesansu w Polsce, W., 1994, 1998.

Ziomek, J. Renesans. W., 1999.

Libera, Z., Żurowski, M. (red.) Jan Kochanowski i kultura odrodzenia. W., 1985.

Barok. Opracowania. [zespół]. W., 1996.

Hernas, Cz. Barok. W., 1999.

Pelc, J. Barok – epoka przeciwieństw. W., 1993.

Borowy, W. O poezji polskiej w wieku XVIII. W., 1978.

Cieński, M. Oświecenie. Wrocław, 1999.

Klimowicz, M. Oświecenie. W., 1998.

Bujnicki, T. Sienkiewicz i historia. Studia. W., 1981.

Gille-Maisani, J.Ch. Adam Mickiewicz. Człowiek. W., 1987.

Kępiński, Z. Mickiewicz hermetyczny. W., 1980.

Knysz-Tomaszewska, D. (red.) Pozytywizm. Opracowania. W., 1997.

Krasuski, J. Obraz Zachodu w twórczości romantyków polskich. Poznań, 1979.

Ujejski, J. Romantycy. W., 1963.

Witkowska, A. Wielcy romantycy polscy. Sylwetki. W., 1980.

Witkowska, A. Mickiewicz. Słowo i czyn. W., 1983.

Witkowska, A., Przybylski, R. Romantyzm. W., 1999.

Kulczycka-Saloni, J. Na polskich i europejskich szlakach literackich. W., 2000.

Kulczycka-Saloni, J., Markiewicz, H. (red.) Literatura polska w okresie realizmu i naturalizmu. T. I-II. [zespół]. W., 1965.

Łoboz, M., Żabski, T. Pozytywizm. Wrocław, 1999.

Markiewicz, H. Literatura pozytywizmu. W., 1986.

Markiewicz, H. Pozytywizm. W., 1999

Niedzielski, Cz., Speina, J. (red.) Czas i przestrzeń w prozie polskiej XIX i XX wieku. Toruń, 1990.

Eustachiewicz, L. Dramaturgia Młodej Polski. W., 1986.

Ihnatowicz, E. Bohaterowie polskiej prozy współczesnej 1864-1914. W., 1999.

Jakubowski. J. Z. Stanisław Wyspiański. W., 1967.

Hutnikiewicz, A. Młoda Polska. W., 2000.

Krzyżanowski, J. Neoromantyzm polski 1890–1918. Wrocław, 1980.

Hutnikiewicz, A., Lam, A. Literatura polska XX wieku. Przewodnik encyklopedyczny. T. I-II. [zespół]. W., 2000.

Pyszny, J., Zawada, A. Literatura XX wieku. Wrocław, 1999.

Raszewski, Z. Krótka historia teatru polskiego. W., 1990.

Sawicka, J. Julian Tuwim. W., 1986.

Eustachiewicz, L. Dwudziestolecie 1919-1939. W., 1982.

Kądziela, J., Kwiatkowski, J., I. Wyczańska, I. (red.) Literatura polska w okresie międzywojennym. T. I-II. Kraków, 1979.

Nasiłowska, A. Trzydziestolecie 1914-1944. W., 1999.

Opacki, I. (red.) Studia skamandryckie i inne. [zespół]. Katowice, 1985.

Biedrzycki, K. (red.) Stulecie skamandrytów. [zespół]. Kraków, 1996.

Zawada, A. Dwudziestolecie literackie. Wrocław, 1997.

Balcerzan, E. Poezja polska w latach 1939–1968, W., 1998.

Dąbrowski, M. Literatura polska 1945–1995. W., 1997.

Jarosiński, Z. Literatura lat 1945–1975, W., 1997.

Matuszewski, R. Literatura polska 1939–1991. W., 1995.

Wyka, K. Rzecz wyobraźni. W., 1977.

Wyka, K. Wędrując po tematach. T. I-II.  Kraków, 1971.

Wyka, K. Nowe i dawne wędrówki po tematach. W., 1978.

Kwiatkowski, J. (red.) Poznawanie Miłosza. Studia i szkice o twórczości poety. [zespół], Kraków, 1985.

Details

Category: Специалности

Created: 20 May 2013

Конспект за изпит

Дисциплина: Старобългарска литература

Специалност: Славянски филологии

Преподавател: доц. д-р Диана Атанасова

1. Същност, особености и обхват на СБЛ.

1.1. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.

Станчев, Кр. Нормативност и традиционност на средновековното художествено творчество – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 31-42.

1.2. Художественият образ и естетическите му измерения в старобългарската книжовност.

Станчев, Кр. Структура на художествения образ в старобългарската литература – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 23-30.

Станчев, Кр. За художествената специфика на старобългарската литература – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 3-20.

1.3. Авторски текст и библейски цитат в старобългарските текстове.

Станчев, Кр. Авторски текст и библейски цитати – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 65-75.

Р. Пикио. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, С. 1993, 385- 437

2. Мястото на СБЛ в културата на средновековна Европа

Пикио, Р. “Православното славянство” и “римското славянство”. Литературно-историографски въпроси - В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 35-137.

Пикио, Р. Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа - В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 137-171.

3. Периодизация на СБЛ.

П. Динеков. Периодизация на историята на старата българска литература. В: Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 56-73.

4. Продуктивни жанрове в средновековната българска литература. Функционалност на средновековните български произведения. Естетика на истинното.

4.1. Старобългарска поезия – култова и извънкултова.

Кожухаров, Ст. За обема на понятието “старобългарска поезия”. – В: Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 15-30. (както и В: Старобългарско книжовно наследство, С., 2002, 125-141; или в сп. Литературна мисъл. 7, 1976, 35-54.)

Станчев, Кр. Поезия. Проблеми на поетическия ритъм. – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 65-78.

4.2. Старобългарска риторика.

Петканова, Д. Реторическата проза през средновековието. Родове, особености, обща характеристика. - Литературна мисъл , 6, 1974, 62-75.

Петканова-Тотева, Д. Нови черти на похвалното слово през XIV-XV в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1. С. 1974. с. 89- 112.

Станчев, Кр. Риторически жанрове. Стилистика на ораторската реч. В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985.

Ангушева, А. Риторически жанрове. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 142-159.

4.3. Повествователни жанрове.

4.3.1. Агиография.

Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Мъченици, текстове, контексти. С., 2008, 11- 34.

Иванова, Кл. Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34. (както и в: Старобългарско книжовно наследство. С., 2002, 70-92.)

Н. Ингъм. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. - В: Palaeobulgarica (Старобългаристика), XVII (1993), 3.

4.3.2. Историография.

Милтенова, А. Исторически съчинения. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 184-193; 263; 460-461; 623-625.

Божилов, И. Българска средновековна историопис. – В Стара българска литература. Т. 3, С. 1983, 5-38.

5. Апокрифи. Класификация. Канонични и неканонични текстове.

Наумов. А. Апокрифите в системата на старобългарската литература. - Palaeobulgarica(Старобългаристика), 4, 1980, № 2, 71-74.

Иванова, Кл.Един литургичен паралел към апокрифа “Как Михаил победи Сатанаил”. – В: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 397-405.

Минчев, Г. Един богомилски текст? Слово на св. Йоан Златоуст за това, как Михаил победи Сатанаил. - в:Palaeobulgarica(Старобългаристика), 34, 2010, 4, 18-45

6. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Хипотези за възникването и за авторството им. Проблеми на структурата и семантиката.

Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 129-160.

Петканова, Д. Към въпроса за авторството на житието на Методий. - Език и литература, 2. 1986, 5-10.

Станчев, Кр. Пространното житие на Методи - проблеми на структурата и семантиката. - В: Кирило-Методиевски студии. 4, С., 1987, 81-85.

Ана Стойкова. Първоучителят Методий. С. 1995.

7. Книжовна дейност в България през IX-X в. Книжовни средища. Представители.

Добрев, И. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886-893). – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 125-160.

8. Климент Охридски и Наум Охридски. Творчество.

Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на Похвално слово за Кирил от Климент Охридски. - В: Кирило-Методиевски студии, кн. 1, С. 1984.

Станчев, Кр., Г. Попов. Похвални слова. – В: Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, 73-86.

Г. Попов Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа. Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Кожухаров, Ст. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски - В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.1995, 85-95.

9. Константин Преславски. Преводи и компилации. Поетически творби.

Якобсон, Р. Проглас към евангелието на св. Константин. - В: Езикът на поезията. С., 2000, с. 103-122.

Станчев, Кр., В. Велинова. Проглас към евангелието. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. П-С. Том III. С. 2003, с. 336-340

Куйо Куев.Азбучна молитва. - в: Кирило-Методиевска енциклопедия. А-З. Том I. С. 1985, с. 49-54.

Г. Попов Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа. Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Тържество на словото. С. 1995. на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/zv1.html

10. Черноризец Храбър За буквите.

К. Куев. Черноризец Храбър. 1967.

Петканова, Д. Идейно и емоционално съдържание на Храбровата творба. – В: Черноризец Храбър. С., 1999,62-76.

Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf)

11. Йоан Екзарх. Творчество. Шестоднев.

Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981 (предговор). (и на: http://www.kroraina.com/knigi/je/index.html)

М. Георгиев. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина I. Конфигурация на човешкото тяло. – В: Palaeobulgarica, 2 (1990), с. 23-38.

М. Георгиев. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина II. Мислене, реч, активност, движение. – В: Palaeobulgarica, 3 (1990), с. 65-79.

12. Богомилство: космология и възгледи. Богомилска и противобогомилска книжнина. Презвитер Козма.

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С. 1970. (и на: http://www.kroraina.com/knigi/ji/index.html)

Димитров П. Петър Черноризец. Шумен 1995, с. 116-167.

Ангелов, П. Представата за богомилите в антиеретическата книжнина. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 659–667.

Ю. Стоянов. Другият Бог. Дуалистичните религии от Античността до катарската ерес. С. 2006, с. 195-200; 208-218; 347-360.

13. Литературата през епохата на византийското владичество.

13.1. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и св. Иван Рилски.

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С. 1966. на: http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/index.html

Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С. 1998. с. 37-47.

Добрев, И. Свети Иван Рилски. Linz 2007, с. 185-212; 213-226; 260-330.

13.2. Творби с летописен и месианистичен характер.

Каймакамова, М. Български апокрифен летопис и значението му за българското летописание. – В: Старобългарска литература (1984) 15, с. 51-69.

Каймакамова, М. Историографската стойност на Български апокрифен летопис. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С. 2004. с. 417-443.

Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216.

Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133.

Милтенова, А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С. 1996.

14. Литературата през XIV в. Исихазъм – възникване, разпространение, представители. Жанрови и стилови характеристики на исихастките произведения.

Динеков, П. Търновската книжовна школа в развитието на българската литература. – В: Похвала на старата българска литература. С. 1979. с. 242-258.

Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559.

Мейендорф, Дж. О византийском исихазме и его роли в культурном и историческом развитии Восточной Европы в XIV в. – В: ТОДРЛ (Труды отдела древнерусской литературы), 29, 1974, 294-305.

Прохоров, Г. Исихазм и общественная жизнь в Восточной Европе в XIV в. – ТОДРЛ, 23, 1968, 86-108.

15. Патриарх Евтимий – основател и идеолог на Търновската книжовна школа. Творчество.

15.1. Житие на св. Петка Търновска

15.2. Житие на св. Иван Рилски

Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобългарска литература 8, 1980, 13-31.

Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 13-34.

16. Григорий Цамблак „Похвално слово за Евтимий”.

А. Джамбелука-Коссова Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5. 1994, 93-107.

Търновска книжовна школа. Т. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. С. 1984.

17. Литературата през XV в. Представители. Владислав Граматик Рилска повест.

Г. Данчев. Владислав Граматик - книжовник и писател. С., 1969.

18. Литературата през XVI в. Поп Пейо Житие на Георги Нови Софийски. Матей Граматик Житие на Матей Граматик.

П. Динеков, Книжовният живот в София през XVI век. - В: Похвала на старата българска литература, С., 1979, с. 259 -285;

* * *

Справочници по въпросите от конспекта:

• История на българската средновековна литература. С. 2008.
• Кирилометодиевска енциклопедия. Т. 1. С. 1985. Т. 2. С. 1995; Т. 3. С. 2003.
• Д. Петканова. Старобългарска литература IX-XVIII век. С. 1997.
• Стара българска литература. Енциклопедичен речник под редакцията на Д. Петканова. С. 1992. (или Второ преработено и допълнено издание Вилико Търново 2003)

Списък на автори и произведения

1. Пространно Житие на св. Кирил и Пространно житие на св. Методий
2. Климент Охридски – похвални слова („Похвално слово за Кирил”, “Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил”, “Похвално слово за Климент Римски”, “Похвално слово за Николай Чудотворец” и др.); поучителни слова (“Поучение в празник на апостол или мъченик”, “Поучение за цветница” и др.)
3. Наум Охридски „Служба за апостол Андрей”
4. Константин Преславски – Предговор към „Учително евангелие” (+отделни беседи, включени в “Тържество на словото”), „Азбучна молитва”, „Проглас към евангелието”, „Стихове добри Константинови”, „Служба за Методий”.
5. Черноризец Храбър “За буквите”.
6. Йоан Екзарх „Шестоднев”; предговор към „Небеса”;
7. Богомилство – „Тайна книга на богомилите”, „Видение Исаево”, „Детство Исусово, „Тивериадско море”.
8. Презвитер Козма „Беседа против богомилите”
9. Теофилакт Охридски „Житие на св. Климент Охридски”.
10. Димитър Хоматиан “Житие на св. Климент Охридски”.
11. Георги Скилица „Житие на св. Иван Рилски” (+ т. нар. „Народно житие на св. Иван Рилски”).
12. Патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски”, „Житие на св. Петка Търновска”; похвално слово (по избор)
13. Григорий Цамблак “Похвално слово за Патриарх Евтимий”;
14. Владислав Граматик „Рилска повест”.
15. Апокрифи – старозаветни (“Тивериадско море”, “Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, войвода на всички ангели”); новозаветни (“Послание, написано от цар Авгар до господа наш Исус Христос” (по желание); български (презвитер Йеремия „Повест за кръстното дърво”; “Български апокрифен летопис”, “Слово от Кирил Философ как покръсти българите” (т. нар. “Солунска легенда”)).

Details

Category: Специалности

Българска литература от Освобождението до Първата световна война

/конспект за държавен изпит/

1. Освобождението и културният живот в България до края на 80-те години. Най-важни центрове, периодични издания, полемики на времето. Появата на първи кръгове и водещи фигури в литературния живот.

2. Развитие на богат жанров спектър в литературата през 90-те години на 19 век. Поява на нови форми като философската поема (Стоян Михайловски, Пенчо Славейков). Обмен на литературни и нелитературни черти в кратките белетристични жанрове – разказа, очерка и пътеписа. Публицистиката на периода, представена най-характерно в творчеството на Ал. Константинов.

3. Мемоарната вълна и проблемът за границите между жанровете в българската литература през първото следосвобожденско десетилетие. Фигурата на писателя-мемоарист и неговата роля за изграждане на националната памет и националната идентичност. Големите мемоарни творби: „Неотдавна” , „Записки по българските въстания”, „Миналото, „В тъмница”.

4. Утвърждаване на реалистичната повест в края на 19 – началото на 20 век. Творчеството на Тодор Влайков, Антон Страшимиров и Елин Пелин. Поява и развитие на българския роман. „Трилогията” на Вазов: „Чичовци”, „Под игото”, „Нова земя”.

5. Модерни тенденции в литературното мислене от края на 19 век. Случаят Михайловски: между просветителския традиционализъм, сатиричното изобличение и философския песимизъм. Ранната поезия на Кирил Христов и егоистичният индивидуализъм като бунт срещу „опълченското” време. Философските поеми на Пенчо Славейков.

6. Кръгът „Мисъл”. Формиране, представители, основни насоки на идейно-естетическата програма. Синтез на родни потребности и чужди културни влияния. Художествена практика: идеи, които са общи за целия кръг, и тяхната специфична реализация в творчеството на отделните му представители.

7. Откриване на селото като обект на литературно изображение в поезията и прозата: Пейо Яворов, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Михалаки Георгиев, Елин Пелин... Влияние на народническата идеология и социалистическите възгледи върху литературата от края на 19 – началото на 20 век. Реализъм и утопия в изображението на „селски” герои и теми.

8. Поява и първи прояви на модерната българска драматургия. Колебания на жанра между битово-реалистичната изобразителна традиция и авангардните драматургични техники. (Петко Тодоров, Пейо Яворов, Антон Страшимиров)
“Ибсенизмът” в българската култура от началото на 20 век.

9. Градът като основен герой в литературата от края на 19 – началото на 20 век. Разлики в неговата интерпретация според поезията и прозата на периода. Амбивалентност в символичното осмисляне на образа. Характерни автори и произведения.

10. Разцвет на лирическите жанрове като проява на модерно културно съзнание в българската литература от началото на 20 век. Периодични издания, които дирижират утвърждаването на нови вкусове. Символизмът – диалектика на културно-историчeски потребности и чужди влияния. Символистичният изобразителен канон: между клишето и поетическото новаторство. Основни представители и техните книги до Първата световна война.

11. Философско-естетическата програма на символизма в критическите текстове на Димо Кьорчев и Иван Радославов.

12. Творческият път на:

– Пейо Яворов

– Николай Лилиев

– Димчо Дебелянов

– Теодор Траянов

– Христо Ясенов

– Емануил Попдимитров

– Димитър Бояджиев

13. Проблемът за самотата, мотивът за Чудака и образът на странстващия герой (символът Ахасфер) в българската поезия до Първата световна война.

14. Времето на войните: патриотичен патос и националистични акценти. Промени в житейския и творческия път на авторите, утвърдили се в културния живот, преди да започнат войните.

Препоръчителна критическа библиография върху история на българската литература от Освобождението до Първата световна война

Общи изследвания

История на българската литература (Издание на БАН), т. 4

Тончо Жечев. Въведение в изучаването на новата българска литература

Светлозар Игов. История на българската литература

Радосвет Коларов. Литературни анализи. С., 1999

Никола Георгиев. 120 литературни години.

Сборник „Текст и смисъл”

Сборник „Творби и прочити”

Сборник Съвременни прочити на класиката

Сборник „Българската литература: фигури на четенето”. Изд. Фигура, С., 2000

Михаил Неделчев. Социални стилове, критически сюжети

Михаил Неделчев. Писатели-преображенци и техни спътници. С., 1999

Здравко Чолаков. Философски проблеми в българската литература

Здравко Чолаков. Душата на художника

Валери Стефанов. Творбата – безкраен диалог. С., 1994

Валери Стефанов. Литературната институция. С., 1995

Симеон Янов. Пародийното в българската литература

Симеон Янев. Традиции и жанр (за разказа)

Поредица „Съвременни интерпретации” на издателство Слово, Велико Търново

Поредица „Разночетения” на издателство Слово (за Яворов и Дебелянов)

Димитър Камбуров. Българска лирическа класика. С., 2004

Бойко Пенчев. Българският модернизъм: моделирането на Аза. С., 2003

Конкретни изследвания

Захари Стоянов. Нови изследвания и материали. С., 1980

Сборници „Българската критика за...” – издания на „Български писател” през 80-те години

Иван Вазов

Алеко Константинов

Пенчо Славейков

Пейо Яворов

Елин Пелин

Димчо Дебелянов

Цветан Ракьовски. Образи на българската памет (за мемоаристиката), 2004

Милена Цанева. Иван Вазов в Пловдив

Милена Цанева. Патриархът.

Милена Цанева. В търсене на героя

Инна Пелева. Иван Вазов. Идеологът на нацията

Искра Панова. И. Вазов, Ел. Пелин, Й. Йовков – майстори на разказа

Инна Пелева. Алеко Константинов. Биография на четенето. С., 2002

Калина Галунова. Бай Ганьо Българина. Велико Търново, 2009

Атанас Натев. Неприспособимият; Александър Кьосев. Съдбата на едно творчество. В: Стоян Михайловски. Божествен размирник. С., 1987

Кръстьо Куюмджиев. Певец на своя живот (К. Христов)

Алберт Бенбасат. Еротиката у Кирил Христов. С., 1995

Алберт Бенбасат. Българската еротиада. С., 1998

Бисера Дакова. Археология на автора (П. Яворов).

Галин Тиханов. Жанровото съзнание на кръга Мисъл

Симеон Хаджикосев. Българският символизъм

Стоян Илиев. Пътищата на българските символисти

Мирослав Дачев. Цветът в българския символизъм

Калина Лукова. Г. П. Стаматов – между същностите и привидностите. Изд. Янита Я С, 2007

Details

Category: Специалности

Created: 09 June 2010

КОНСПЕКТ

за изпита по методика на обучението по български език

(МОБЕ)

1. Същност, задачи и значение на подготовката по МОБЕ.
2. Обект, предмет и функции на МОБЕ.
3. Методи на изследване, използвани в МОБЕ.
4. Възникване и развитие на МОБЕ. Обучението по български език в различни периоди от неговото развитие.
5. Специфика на обучението по български език в средното училище. Езиковата подготовка на учениците - същност и функции.
6. Компетентности, развивани чрез обучението по български език. Комуникативната компетентност на учениците – същност и разновидности.
7. Подходи, методи и техники в обучението по български език.
8. Същност и функции на дискурсния подход.
9. Цели и учебно съдържание на обучението по български език.
10. Когнитивни цели на обучението по български език.
11. Прагматични цели на обучението по български език.
12. Аксиологични цели на обучението по български език.
13. Принципи на обучението по български език - същност и видове. Дидактически принципи.
14. Методически принципи. Системноезиков и комуникативнофункционален принцип.
15. Дейности в обучението по български език. Дейности на учителя.
16. Дейности на учениците. Непреднамерени речеви дейности. Изучаване на лингвистични понятия и закономерности.
17. Учебни похвати. Упражненията по български език – същност и видове.
18. Упражнения за разпознаване и за учебен лингвистичен анализ.
19. Упражнения за учебен дискурсен анализ.
20. Упражнения за преобразуване и за редактиране на изрази.
21. Упражнения за конструиране на изрази. Техники за изграждане на текст (дискурс).
22. Форми на взаимодействие между учител и ученици – лекция, беседа, самостоятелна работа.
23. Вариантност на методическите решения. Фактори, от които се определя изборът и съчетаването на учебни методи, учебни похвати и форми на взаимодействие.
24. Организация и осъществяване на обучението по български език. Класноурочна, извънкласна и класнонеурочна форма.
25. Урокът по български език. Организация и осъществяване на урока. Подготовка на учителя за урока.
26. Видове уроци по български език. Дидактическа и методическа класификация на уроците.
27. Педагогически средства в обучението по български език. Учебникът по български език. Учебни помагала.
28. Текстът (дискурсът) в обучението по български език.
29. Оценяване на резултатите от обучението по български език. Видове оценяване.
30. Критерии за оценка на устен и на писмен ученически текст (дискурс). Портфолио на ученика.
31. Тестът по български език като процедура за оценяване.
32. Професионалната компетентност на учителя по български език. Кариерно развитие на учителя. Портфолио на учителя.
33. Учебна документация. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по български език. Учебни програми. Примерно годишно разпределение на материала.
34. Използване на аудио-визуални и информационни технологии на занятията по български език.
35. Мултимедията като педагогическо средство на езиковите занятия. Работа с мултимедийни презентации, обучаващи програми, бази от данни, електронни каталози, корпуси от текстове.
36. Структура на виртуалния учебен курс по български език. Работа с електронен учебник.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. С., СЕМА РШ, 2005.

Ангелова, Т. Оценяването в обучението по български език. С., Просвета, 2012 г.

Герджикова, М. и др. (съставители) Езикът и литературата. Методически парадигми и образователни политики. С., Фондация „Млада България”, 2005.

Георгиева, М. Обучението по български език в условията на билингвизъм. Шумен, Шуменски университет ”Епископ Константин Преславски”, 2004.

Димчев, К. Обучението по български език като система. С., Сиела, 1998.

Димчев, К. Основи на методиката на обучението по български език. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2010 г.

Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Културнообразователна област: български език и литература. – Държавен вестник, бр. 48, 2000.

Обща европейска езикова рамка. Учене, преподаване, оценяване. МОН, РЕЛАКСА, Варна, 2006.

Кръстанова, В. Социолингвистичната компетентност на учениците в обучението по български език (5. – 12. клас). С., Булвест 2000, 2003.

Падешка, М. Наративът в образователния процес по български език. С., Булвест 2000, 2014 г.

Петров, А. Дискурсният анализ в обучението по български език (5. – 8. клас). С., Булвест 2000, 2000.

Петров, А. Овладяване на дискурсни техники чрез обучението по български език. С., Булвест 2000, 2002 г.

Петров, А. За същността на понятията в методиката на обучението по български език. - Български език и литература, №2, 2004 г.

Петров, А. Комуникативната компетентност - фактор за професионалната реализация на учителя по български език. - Български език и литература, №2, 2005 г.

Петров, А. Дискурсът на методическите изследвания. - Български език и литература, №5, 2006 г.

Петров, А. Ключовата компетентност „Общуване на роден език” и обучението по български език. – Български език и литература, бр. 2, 2009 г.

Петров, А. Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език. С., Булвест 2000, 2012 г.

Учебни програми I част за задължителна и профилирана подготовка (IX, X, XI и XII клас). Културнообразователна област: Български език и литература. Главна редакция на педагогическите издания към МОН, С., 2003.

Учебни програми I част за V, VI, VII и VIII клас. Културнообразователна област: Български език и литература. Главна редакция на педагогическите издания към МОН, С., 2004.

Details

Category: Специалности

Created: 10 October 2014