Специалности

Бакалавърски програми

ПРОГРАМА

за държавен изпит

по

ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Преход от традиционна към модерна литература.
- Ренесанс и Просвещение в Западна Европа и на Балканите. Типология и различия, изковаването на термина „Възраждане“ и периода на Танзимата в Османската империя
- Период и канон – периодизации на възрожденската литература
Българите в историографията, литературата и учебната книжнина на XVIII и началото на XIX век
- Ролята на манастирите и културните средища на Балканите като генератор за създаването на книжината за българите
- Историографи и версии на българската царска и църковна история от втората половина на XVIII век
- Ролята на просветеното духовенство за осъществяването на преходите между ръкописно и печатно, религиозно и светско, поучително и забавно четиво
- Археология на знанието. Промените в българското училище и учебници от първата половина на XIX век. Представители и възгледи
Жанр и смисъл в литературата на XVIII-XIX век
- Поява, развой и жанрова система на възрожденската поезия
- Поемите като синтез между народното творчество, преводите и оригиналните импулси
- Произход, поява и жанрови специфики и тематичен обхват на възрожденската белетристика
- Драмата през Възраждането. Сценични реализации на доминиращи дискурси в публичността – средновековната държава, училището, семейството и народността
Текст и контекст в литературата на XVIII-XIX век
- Фолклорът и неговите книжовни употреби в книжнината на XVIII-XIX век
- Преводи и оригинална книжнина – преплитането на подходите и историите
- Периодичният печат на българите в Османската империя и раждането на модерната публичност
- Българската литературна теория и критика в периодиката и учебниците на предосвобожденския XIX век. Представители, възгледи, цели и задачи
- Литературни средища и литературни кръгове на българите през Възраждането.
Тематизации в литературата на XVIII-XIX век
- Темата за вярата, духовника и църковната независимост в литературата на XVIII-XIX век
- Народ, родина и революция - темата за политическа промяна във възрожденската литература
- Мода и цивилизация във възрожденската литература
- Родът, семейството и жената във възрожденската литература
- Възпитанието и образованието в литературата на XVIII-XIX век

Библиография:

Антологии и дигитални колекции:

Възрожденски фейлетони. С., 1968.

Възрожденски пътеписи. С., 1969.

Българска възрожденска поезия. С., 1980//второ издание 2012

Българска възрожденска критика. С., 1981.

Възрожденски диалози. С., 1985.

Възрожденски предговори. кн. 1. С., 1992.

Възрожденски страници, т.1 и т.2. С., 1969.

Обявления за български възрожденски издания. С., 1999.

Книга за книгите. С., 2004.

Старопечатни издания в Университетска библиотека: http://www.libsu.uni-sofia.bg/page.php?15

Старопечатни издания в дигиталната библиотека на НБКМ: http://nationallibrary.bg/wp/?page_id=1337

Старопечатни издания в библиотеката на БАН: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/85

Дигитална библиотека на Шуменската библиотека "Сава Доброплодни": https://digi.libshumen.org/

Основна

Ангелов, Б. В зората на българската възрожденска литература. С., 1969.

Аретов, Н. Национална митология и национална литература. С., 2006.

Аретов. Н., Чернокожев, Н.,. Българската литература ХVІІІ и ХІХ век. С., 2006

Арнаудов, М. Творци на българската литература. С., 1969.

Боршуков, Г. История на българската журналистика до Освобождението. С., 1965; вт. изд. 2004.

Гачев, Г. Ускорено развитие на културата. С., 1979.

Дамянова, Р. Писмата в културата на Българското възраждане. С., 1995.

Даскалов, Р. Как се мисли Българското възраждане.С., 2002, вт. изд. 2013.

Динеков, П. Възрожденски писатели. С., 1962; вт.изд. 1964.

Динеков, П. Между фолклора и литературата. С., 1979.

Добрева, В. Българската възрожденска комедия. Типология и архитектоника.С., УИ, 2011.

Жечев, Т. Българският Великден или страстите български. С., 1975; вт. изд. 1976.

Каракостов, Ст. Българският възрожденски театър на освободителните борби. С., 1973.

Конев, Ил. Българското възраждане и Просвещението. С., 1983.

Константинова, З. Държавност преди държавата (Българската възрожденска журналистика). С., 2000.

Кювлиева, В. Българското речниково дело през Възраждането. С., 1997.

Леков, Д. История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане. С., 2003.

Леков, Д. Български възрожденски културни и литературни средища в чужбина. С., 1999.

Михова, Л. Модерните потреби на Възраждането. С., 2001.

Налбантова, Ел. Възрожденският човек-утопии и реалности. В. Търново, 2002.

Николова, Юл. Записки по българска възрожденска литература. Пд., 2004.

Ничев, Б. Увод в южнославянския реализъм. С., 1971; вт. изд. 1976.

Пелева, И. Възраждания. Българистични студии. С., 1999.

Пенев, Б. История на новата българска литература. т. 1-4, С., 1976-1978.

Пенев, П. Българската възрожденска драматургия. С., 1964.

Радев, Ив. История на българската литература през Възраждането. В. Търново, 1997.

Смоховска-Петрова, В. Национално своеобразие на литературата на Българското възраждане. С., 2003.

Станева, К. Гласове на Възраждането. С., 2001.

Стефанов, Валери. Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература. С., 2000.

Стефанов, Васил. История на българския театър. т. 1, С., 1997.

Тачева, Е. Възрожденски семинари. УЕ“Н. Рилски“, Благоевград, 2011.

Топалов, К. Проблеми на възрожденската поетика. С.,1978.

Топалов, К. Възрожденци. С., т. 1, 1983 и т. 2, 1990; вт. изд. 1999.

Холевич, Й. Проблеми на българската възрожденска култура. С., 1986.

Хранова, А. Историография и литература, т.1-2. С.,2011.

Чернокожев, Н. От Възраждане към прераждане. Издателство „Фигура“, С., 2003

Шишманов, Ив. Избрани трудове. Съставител К. Топалов. УИ “Св. Климент Охридски“. С., 2012.

Допълнителна – сборници и енциклопедии:

Балканският ХІХ век. Други прочити. Под.ред. Д. Мишкова и колектив. С., 2006.

Българският канон? Кризата на литературното наследство. Под. ред. А. Кьосев, Б. Пенчев. С., 1998.

В търсене на българското. Мрежи на национална интимност.(XIX-XXI в.).Под. ред. С. Дечев, 2010.

Въобразените текстове на Българското възраждане. В чест на Ст. Таринска. С., Под. ред. Д. Господинов, Н. Аретов, С., 2005.

Енциклопедия „Българско възраждане“,т.1, А-Й. Под. ред. Р. Дамянова и колектив. С., 2014.

Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново, 1997.

Жанр и възприемател през Възраждането. Под. ред. Д. Леков, В. Дамянова. Ц. Петков. В. Търново., 1991.

За литературните жанрове през Възраждането. Под. ред. П. Динеков и колектив. С., 1979.

Култура, идентичности, съмнения. Сб. в чест на проф. дфн Николай Аретов. Под.ред. А. Алексиева, Н. Чернокожев, Н. Данова, С., 2016.

Литература и Възраждане. Под.ред. Ю. Николова, Пловдив, 1994.

Печат и литература. Под. ред. Д. Леков. С., 1994.

Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане. Сборник в чест на Румяна Дамянова. Под. ред. Р. Дамянова, Д. Господинов, Н. Капралова. С., 2009.

Речник на българската литература. С., 1976-1982.

Речник по нова българска литература. Пловдив, 1996.

Фолклор и литература. Под. ред. П. Динеков и Д. Леков. С., 1968.

Христо Ботев. Нови изследвания. Под.ред. Н. Чернокожев, Ст. Елефтеров. С., 1990.

Още по-подробна библиография може да бъде получена от всеки желаещ при консултация.

Details: Category: Специалности

Литературна теория на моделите

Специалност: Докторантско училище на ФСлФ

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

30 ч. лекции

Кредити – 5

Форма на заключителен контрол – курсова работа

Анотация

Предложението за този курс е свързано с изследвания от последните четири години на автора на курса, съвместно с междунароен екип, в който участват Матиас Ердбеер (Университет Мюнстер), Еньо Стоянов (СУ, ФСФ), Иван Попов (СУ, ФКНФ), Роксана Донцу (Румъния), Глен Патън (Калифорнийски университет Санта Барбара), Райнхард Вендлер (Институт за история на изкуството, Флоренция) и др.

Курсът ще предложи на докторантите едно широко разбиране за модел, като от една страна бъде проследена историята на говоренето за модел в науката и изкуството, а от друга ще се наблегне на евристичната стойност на изграждане на литературоведски и езиковедски модели при заниманието с литературни текстове. Тази евристична стойност се състои в шанса, който една съвременна теория на модела предлага, за да се излезе от алтернативата на конструктивизъм и реализъм. Моделирането би спомогнало и за открояване на литературната потенциалност и конструирането на условията, които я поддържат отворена.

Курсът би помогнал методологически на докторантите при работата върху дисертациите им, независимо дали те се занимават с конкретен автор, с течение, с затворени анализи, с реконструкция на реални публики и т.н. Освен това, той ще ги въведе в един от най-интересните съвременни научни дебати, чиято интердисциплинарност би позволила продуктивна научна комуникация на литературоведи с представители на природо-математическите науки.

Форми и методи на оценяване:

Изпитът е трикомпонентен.

1. Всеки от докторантите трябва да представи теоретичен текст, свързан с теория на моделите, в рамките на курса.

2. Докторантите представят разработка от своята дисертационна тема в езика на теория на модела.

3. Има устно събеседване и обсъждане на представената разработка.

Крайната оценка се формира въз основа на три компонента в съотношение 20% / 50%/ 30%.

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да ползват специализирана научна литература; да създават научен текст; да работят в екип по проблеми от сферата на научно-изследователската им работа; да разсъждават в по-широк интердисциплинарен контекст.

Съдържание на дисциплината:

Основната част на курса включва аналитично осмисляне на избрани теоретични текстове и техното прилагане в практически разработки.. Критериите при подбора на текстовете са: информативност, проблемност, репрезентативност. Очаква се мотивирането на докторантите да участват с дискусии и да излагат мнението си по научни хипотези и различни гледни точки.

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въведение. Модел и познание. Онтологически и епистемологически въпроси на моделирането. Отношение между обща теория на моделите и литературата	2
2.	Модел и мимезис. Естетическото наседство. Подражателно разбиране за модел. Алтернативни прочити на понятието за мимезис през 20 в.	2
3.	Модел и обект на изследване. Теория на литературната потенциалност. Моделът в математическата семантика и информатиката. Формални и естествени езици. Идеализациите в литературата.	2
4.	Теория на модела като история на литературната критика. Типизиращи и стратегически конкретизации. Деиндексикализиране и реиндексикализиране.	2
5.	Конструктивизъм и реализъм. Третият път на модела. Структурализъм І. Леви-Строс.	2
6.	Структурализъм ІІ. Л. Алтюсер, Ю. Кръстева, Ю. Лотман.	2
7.	Ален Бадиу и понятието за модел. Критика на схващането на Бадиу. Проблем за удвояването на модела.	2
8.	Скриването на модела: натурализиране, генерализиране. Целесъобразност на моделирането и автономност на литературоведското поле. Некласическото разбиране за форма.	2
9.	Жак Дерида и деконструктивното изграждане на модел. Залози. Четене на „Законът на жанра”. Формалните указания на Хайдегер и проблемът за индексикалиите при конструиране на модели.	2
10.	Конкретни модели и литературна археология І. Ботев.	2
11.	Конкретни модели и литературна археология ІІ. „Четирите квартета” на Т. С. Елиът	2
12.	Езикът като конотативна знакова система. Критиката на Христо Тодоров към Ролан Барт. Потенциите на езика.	2
13.	Моделирането като прекосяване на граници. Теорията на модела на Р. Вендлер. Моделна конфигурация и моделна ситуация.	2
14.	Материя и отрицание. Форма, оформяне, трансформация. Застиване и разрушаване на форма.	2
15.	Заключително занятие. Обобщение на основните положения. Насоки за бъдеща работа.	2

Избрана библиография:

Деянов, Деян. 2002. „За границите и многомерността на логическото”, Социологически проблеми, 1-2, 196-203.

Деянов, Деян. 2007. „Границите на мисленето” и „логиката на практиката” („Трактатът” на Витгенщайн като залог за експериментално мислене)”, Алтера Академика, 3, 49-64.

Кьосев Александър. 2013. Караниците около четенето. София: Сиела.

Кьосев, Александър. 2014. „Списъкът на корабите. За преданото и за разсеяното четене, късно нощем”, Социологически проблеми, 1-2, 291-310.

Лотман, Юрий, „Структура художественого текста”, Об искусстве, Москва: СПб, 1998.

Althusser, Louis, et al., Lire le Capital, Paris : PUF, 2008.

Badiou, Alain. 2007 (1969). Le concept de modèle. Paris: Fayard.

Black, Max, Models and Metaphors, Ithaca, 1962.

Canguilhem, Georges, “Modèles et analogies dans la découverte en biologie”, Études d’histoire et de philosophie des sciences, Paris, 1994.

Derrida, Jacques, Parages, Paris: Galilée, 2003.

Heidegger, Martin, Phenomenology of Religious Life (1921),

Husserl, Edmund, Experience and Judgment, trans. James S.Churchill, Karl Ameriks, Evanston: Northwestern University Press, 1973.

Identity of the Literary Text, ed. Mario J. Valdés & Owen Miller, Toronto, Buffalo, London: University of Toronto Press, 1985.

Ingarden, Roman, The Literary Work of Art. An Investigation on the borderlines of Ontology, Logic, and the Theory of Literature, trans. George Grabowicz, Evanston: Northwestern University Press, 1973.

Iser, Wolfgang, The Act of Reading. A Theory of Aesthetic Response, Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press, 1978 (1976).

Iser, Wolfgang, Emergenz, Konstanz: Konstanz University Press, 2013.

Knuuttila, Tarja, Models as Epistemic Artefacts, Helsinki, 2005.

Kristeva, Julia. 1969. Σημειωτικἠ. Recherches pour une sémanalyse. Paris: Seuil.

Lévy-Strauss, Claude, Anthropologie strucurturale, Paris : Plon, Pocket, 1974.

Mahr, Bernd. 2004. “Das Wissen im Modell”. KIT-Report 150, S.1-21.

Mahr, Bernd. 2011. “On the Epistemology of Models”. In: Rethinking Epistemology, ed. Guenther Abel, James Conant. Berlin: Walter de Gruyter.

Neuman, J. von., and O. Morgenstern, Theory of Games and Economic Behavior, Princeton, 1944.

Rosenbluth, A., N. Wiener, “The role of models in science”, Philosophy of Science,vol. 12, 4/ 1945.

Smith, Albert, Architectural Model as Machine, Amsterdam, 2004.

Tarski, Alfred, “A General Method in Proofs of Undecidability”, In; Undecidabile Theories, ed. A. Tarski, A. Mostowski, R. M. Robinson, Amsterdam, 1953.

Todorov, Christo, Etudes d’histoire de la littérature française, Sofia : University of Sofia Press, 1987.

Todorov, Tzvetan, Introduction à la littérature fantastique, Paris : Seuil, 1970.

Todorov, Tzvetan, Poétique, Paris : Seuil, 1968.

Wartofsky, Marx, Models. Representaion and the Scientific Understanding, Dordrecht, 1979.

Wendler, Reinhard. 2013. Das Modell zwischen Kunst und Wissenschaft. München: Wilhelm Fink.

Текстове на автора на курса по темата:

Книги:

Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.

Статии:

„Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517
„Възможността на теоретичния модел и нейното отношение към литературната потенциалност”, Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, №12 (121)
„The Threshold of Meaning (Notes on Literary Phenomenological Archeology)”, In: Vision and Cognition, ed. Teresa Dobrzynska and Raya Kuncheva, Sofia: Boyan Penev, 2011, pp. 332-339.
“Negativity and Doubling in the Literary Work of Art (Introductory Sketches. W. Iser and T. W. Adorno)”, In: L’Extralittéraire, Eds. Ivan Mladenov, Marie Vrinat-Nikolov, Andrey Tashev, Sofia: Paradigma & “Boyan Penev”, 2012, pp. 53-69.
„Стихът като възможност и литературната археология”, В: Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, София: Контекст, 2012, с. 18-32.
„Авторът тук”, В: Невидимата школа. Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. Изплъзващият се предмет на литературознанието, съст. М. Николчина, М. Янакиева, А. Личева, К. Спасова, Г. Георгиева, А. Ташев, Ч. Парушев, София: Фондация „Литературен вестник”, 2014, с. 144-155.
„Призрачни истории в стаята на безкрайните възможности (Бележка върху „Нестор” в Одисей на Джойс), Литературен вестник, бр. 9 от 6-12.03.2013, с. 13.
„Потенциалност и негативност (Върху една логическа грешка у Агамбен)”, Литературен вестник, бр. 15 от 17-23.04.2013, с. 9-10.
„Литературната творба: актуализация, идентичност, уникалност”, Социологически проблеми, 3-4/ 2013, с. 165-175.
「喪われる領土―日本アヴァンギャルド雑誌『亞』の場合」、小川寛大訳、『日本文学からの批評理論―亡霊・想起・記憶』、高木信、木村朗子、安藤徹編、東京、笠間書店、2014、216-253頁. (“Ushinawareru ryodo – Nihon avanga-do zasshi A no baai [Fading territories. The case of the Japanese Avantgard Magazine A]”, trans. Ogawa Kandai, In: Nihonbungaku kara no hihyoriron – borei, souki, kioku [Theorizing Japanese Literature. Ghosts, Evocations, Memories], Ed. by Takagi Makoto, Kimura Saeko, Ando Toru, Tokyo: Kasama Shoten, 2014, pp. 216-253.)

Съставил курса: доц. д-р Дарин Тенев

Details: Category: Специалности

Катедра по българска литература

Катедра по кирилометодиевистика

Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание

Катедра по теория на литературата

Катедра по руски език

Катедра по руска литература

Катедра по методика

Руски език в други факултети

*Липсващите дати ще бъдат качени допълнително

Details: Category: Специалности

ЛОГИКА И EЗИК

СИД

Анотация:

Курсът има за цел (1) да запознае студентите с основни моменти от съдържанието на пропозиционалната и предикатната логика, (2) да даде представа за начина, по който пропозиционалната и предикатна логика подхождат към езика, (3) посредством семантиката на Монтагьо да покаже как инструментариумът на логиката може да се използва в лингвистиката. Като подготовка за представянето на семантиката на Монтагьо курсът запознава студентите и с основни неща от модалната логика, теорията на типовете и категориалната граматика. Стремежът е изложението да е максимално достъпно, като се набляга повече върху анализа на конкретни примери, отколкото върху формална строгост и систематичност.

Предварителни изисквания:

Няма.

Учебно съдържание:

Пропозиционална логика. Логическите съюзи (конюнкция, отрицание, дизюнкция, импликация и еквивалентност; символно представяне на твърдения от естествения език)
Синтаксис и семантика на пропозиционалната логика (рекурсивна дефиниция на правилно образуваните изрази; семантични правила; таблици за истинност, тавтологии, противоречия, синтетични изрази)
Логическо следване и логическа еквивалентност (дефиниция; проверка чрез таблици за истинност)
Предикатна логика. Общи и единични термини (индивидни константи и букви за предикати; символно представяне на прости и съставни единични твърдения)
Квантори и индивидни променливи (отворени изречения; обхват на кванторите; свързани и свободни променливи; синтаксис на предикатната логика)
Символно представяне на твърдения от естествения език. Семантика на предикатната логика (представяне на категоричните твърдения; представяне на твърдения, съдържащи неопределителен член; множествена квантификация; семантичните правила на предикатната логика)
Една доказателствена процедура на предикатната логика (екзистенциална и универсална инстанциация, доказване на логическо следване)
Предикатна логика с равенство (символно представяне на твърдения с използване на равенство, определени описания)
Интензионална логика (семантика на възможните светове; алетична, епистемична, деонтична и темпорална модална логика; релация на достижимост)
Интензионална предикатна логика (не-прозрачни контексти; de dictoи de re модалности; семантика на модалната предикатна логика)
Теория на типовете и категориална граматика (синтаксис и семантика на теория на типовете; λ-абстракция; интензионална теория на типовете)
Семантика на Montague (синтаксис и композиционалност на значението; правила за подлог – предикат, детерминатор – именна фраза, съюзи, глаголни фрази, анафорични местоимения, преходни глаголи и др.)