Специалности

ПРОГРАМА

СИД: „Методически и лингвистични проблеми при подготовка на учителя по български език в интеркултурна среда”

Лектори:   Доц. д-р Антония Радкова

                 Гл. ас. д-р Мая Падешка

Основната цел на СИД-а е да подготви студентите от Факултета по славянски филологии за преподаване на български език в интеркултурна и чуждоезикова среда.

Аудитория са чуждестранните студенти от Факултета по славянски филологии, които получават професионална педагогическа квалификация „учител”, както и всички останали студенти, които проявяват интерес към проблемите на преподаването на български език на чужденци, етнически българи в чужбина, емигранти и др.

Курсът е предвиден за 30 аудиторни часа. Той надгражда базисната дисциплини „Методика на обучението по български език” и използва овладените по време на този курс знания и умения на студентите - бъдещи учители.

Мястото на курса в учебната програма се предвижда да е VІІІ-ми семестър за студентите от специалността Българска филология и VІІІ-ми или Х-ти семестър за студентите от специалността Славянска филология.

СИД-ът има практическа насоченост. Зачита се като методически (служи за придобиване на педагогическа правоспособност).

Разглеждат се следните актуални проблеми:

- езиково и културно многообразие;

- европейска езикова политика;

     - езикова среда;

- подходи при преподаване на български език като чужд;

- интеркултурно образование;

- български образователни институции зад граница.

Курсът се провежда в четвъртък, 16.30 ч., зала 247 А.

За контакти и допълнителна информация: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Тематични направления:

1. Езикова методика; основи на езиковото обучение; видове езиково обучение – като роден, чужд, майчин, втори, официален и т.н. Общото и различното в преподаването им. Процесите на учене и преподаване на езици, общо и различно между овладяване и учене; същност и развитие на многоезиковата и многокултурната компетентност.
2. Езиково и културно многообразие; съвременни езици и езикови общности; европейска езикова политика. Малцинствени и мнозинствени езици; регионални, национални, официални езици. Европейски документи в областта на езиковите политики; Общата европейска езикова рамка – основен референтен документ; БЕ като чужд и Общата европейска езикова рамка. Равнища на владеене на език според ОЕЕР; езиков паспорт.
3. Подходи при изучаване на чужд език – граматико-преводни, директни и дейностни подходи в чуждоезиковото обучение. Интензивни и екстензивни методи за изучаване на чужд език. Комуникативно обучение по чужд език. Понятие за комуникативна компетентност, компоненти на комуникативната компетентност.
4. Мултилингвизъм и мултикултурализъм, билингвизъм и бикултуризъм. Психолингвистични и социални характеристики на билингвизма и бикултурализма. Лингвистични аспекти на билингвизма. Интерференция, видове интерференция. Понятие за междинен език.
5. Интеркултурно образование; интеркултурна компетентност – същност, функции, структура; отношението интеркултурна компетентност – лингвистични, социолингвистични, социокултурни, прагматични и цивилизационни компетентности; работа с културни концепти, прецедентни имена, културеми; преодоляване на стереотипни и предразсъдъчни представи.
6. Езикова компетентност. Овладяване на особеностите на българската езикова система на различни равнища (фонетични, морфологични, синтактични и др.)

6.1.  Българското произношение (фонетична система) и особеностите на преподаването му в системата на обучението по БЕ като чужд. Типични трудности; анализ на грешките. Понятие за акцент и начини за преодоляването му. Усвояването на фонетични, фонологични, акцентни и интонационни особености на БЕ.

6.2. Граматична система на БЕ и обучението по граматика. Характеристика на граматичната система на БЕ като чужд. Трудности в овладяването на българската граматика. Системно и комуникативно преподаване на граматиката. Видове граматични упражнения в овладяването на БЕ.

6.3. Българската лексика и особеностите на преподаването й. Взаимодействие на лексикалните системи; психолингвистично и лингвистично равнище. Видове лексикални упражнения. Българската идеоматика и преподаването й. Българска лексикография и използването й в преподаването на БЕ като чужд.

7. Речевите дейности в обучението по БЕ като чужд. Възприемането на устни текстове (слушане) и особености на преподаването им. Трудности във възприемането на устни текстове на български език. Видове рецепция и рецептивни умения; развитие на стратегийна компетентност в рецепцията на текстове.

8. Четенето като рецептивна речева дейност и особености на преподаването му. Трудности във възприемането на писмени текстове на български език. Видове рецепция и рецептивни умения; развитие на стратегийна компетентност в рецепцията на текстове.

9. Овладяване на особеностите на устното общуване. Монологична и диалогична реч; начини на преподаването им. Езикови и дискурсни характеристики на българската устна реч, техники за овладяването им, стратегии за реализация на устната реч.

10. Писмена реч. Особености на българския писмен дискурс, норми за оформлението му, техники за обучение в писмена реч. Видове писмени текстове и овладяване на умения за съставянето им. Стратегии за писане.

11. Учебна документация в преподаването на български език като чужд: учебни програми, учебници, учебни помагала, тестове, електронни курсове и др. Дистанционно обучение.

12. Методическа вариантност при преподаване на БЕ като втори/чужд; планиране, реализиране и оценка на резултатността от прилагането на разнообразни обучителни методи, похвати, техники при преподаване на БЕ в различни ситуации.

13. Контрол и оценяване на владеенето на български език като чужд. Равнища на владеене на българския език. Използване и съставяне на тестове по БЕ като чужд. Портфолиото като елемент на езиковото оценяване.

14. Съвременни подходи в обучението (проектно обучение, работа в екип, решаване на проблеми, критическо мислене и др. в обученито по БЕ като чужд). Използването на аудиовизуални и информационни технологии в обучението по БЕ като втори/чужд език. Ролята на съвременното медиапространство в изучаването на българския език.

Литература:

Ангелова Т. Ролята на обучението по български език за интегрирането на ученици в двуезична среда. Български език и литература, кн.6, 2003.

Европейско портфолио за стажант-преподаватели по езици (ЕПОСПЕ) - http://epostl2.ecml.at/ 

Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване. Варна, 2006.

Падешка М. Обучението по български език и идеята за интеркултурната компетентност. – Български език и литература, 2010/5

Петров, Падешка. Тестови задачи по български език (за придобиване на българско гражданство). Булвест 2000, 2008

Петров А. Дискурсният анализ в обучението по български език (5.-8. Клас). Булвест 2000, 2000.

Радкова А. Оценяване на писмената реч в чуждоезиковото обучение. София, 2010.

Шопов Т. Вторият език. София, 1998.

Шопов Т. Съвременните езици. София, 2008

Details

Category: Специалности

Най-новата българска литература и писане на рецензии върху нея

Специалност: Докторантско училище на ФСлФ

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

30 ч. лекции

Кредити – 5

Форма на заключителен контрол – курсова работа

Анотация

Курсът запознава с разграничаването на литературна история и литературна критика, както и със спецификата на оперативната критика – нейните форми и функции. Докторантите ще имат възможността да вникнат в особеностите на жанра рецензия и неговата структура, както и да изградят личен критически вкус в общ план и при избор на тематичен и/или жанров кръг от произведения.

Форми и методи на оценяване:

1. При формирането на оценката се отчита:

-     отговор на допълнителни въпроси от програмата на курса;

-   степента на участие на докторанта в работата по време на семинарните занятия, изпълнението на зададените домашни упражнения, резултатите от текущия контрол.

2.  Курсова работа

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да създават собствен текст, свързан с оперативна критика; да се запознаят с образци на оперативната критика; да работят в екип по проблеми от сферата на научноизследователската им работа; да разсъждават в по-широк интердисциплинарен контекст.

Съдържание на дисциплината:

Основната част на курса включва аналитично осмисляне на избрани текстове и тяхното прилагане в практически разработки.. Критериите при подбора на текстовете са: актуалност, проблемност, репрезентативност. Очаква се мотивирането на докторантите да участват с дискусии и да излагат мнението си по различни хипотези и различни гледни точки.

Семинарни упражнения

Съставил програмата: проф. дфн Милена Кирова

Details

Category: Специалности

KУРС

МОДЕРЕН, ПОСТМОДЕРЕН И СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ

Лектор: д-р Мирослава Тодорова

Курсът се занимава с танца в XX и XXI век, като предлага исторически преглед на танцовото изкуство в епохите на модерността, постмодерността и съвремието през теоретико-аналитична перспектива. Студентите ще бъдат запознати с основните имена, естетики и практики на модерния, постмодерния и съвременния танц. Целта е да се подреди хронологичен разказ за развитието на танца, като се огледа през основните теоретични концепции за тялото и движението в модерността, постмодерността и съвремието, положени в по-широк социо-културен контекст. Съществена част от заниманията е гледането и анализирането на танцови спектакли.

Първа среща - 13 март, 18.30 ч., 155 каб.

За контакти: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Details

Category: Специалности

Created: 06 March 2015

Началото на кирилицата

Лектор: проф. д-р Андрей Бояджиев

Хорариум: 30 часа лекции

Време: летен семестър на учебната 2017/2018 г.

Аудитория: студенти редовно обучение

Анотация

Курсът се спира на ранните кирилски паметници от 10 до края на 12 век и ги разглежда от гледна точка на графиката, правописа, палеографията и правописа. Прави се съпоставка на типовете кирилско писмо в ръкописите и епиграфиката. Изложението е построено върху опити за реконструкция на ранната кирилица въз основа на анализ на старобългарската, среднобългарската, староруската и старосръбската писменост.

Оценката се формира от представянето на писмена курсова работа върху конкретна тема.

Препоръчителна литература

Бояджиев, Андрей. Св. Климент Охридски и кирилицата. Кирило-Методиевски студии 13. 86–111.

Добрев, Иван. Кирилица. 1995. В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, 301-316 . София: УИ „Св. Климент Охридски“

Details

Category: Специалности