Специалности

 

КОНСУЛТАЦИИ ЗА ДЪРЖАВНИ ИЗПИТИ – ЛЯТНА СЕСИЯ НА УЧЕБНАТА  2019/2020 г.

 

ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА В СПЕЦИАЛНОСТ „РУСКА ФИЛОЛОГИЯ“ НА 06 ЮЛИ 2020 Г.

Провеждане на онлайн-консултации: 01 юли 2020 г., от 17 – 18 ч., платформа: skype: адрес: https://join.skype.com/bbIzKZ8TqI4b.

Консултация по руски език

Онлайн-консултация: проф. Татяна Алексиева,  26.06.2020 г., 10 – 11 ч., Мудъл: https://elearn.uni-sofia.bg/course/view.php?id=40585

 

ТЕОРЕТИЧЕН  СЛАВЯНСКИ ЕЗИК

Консултации за :

теоретичен полски език  - 16.06.2020 Жана Станчева: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it., skype: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.,  11:00

Диляна Денчева: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it., skype: dili_dili65, 16.06.2020, 10:00

теоретичен сръбски и хърватски език с гл. ас. д-р Р.Стефчева - 11.06.2020 г. – 10.00 – 11.00 ч. на

https://us04web.zoom.us/j/9240711872?pwd=NWU1ZE1CUWFhVm1YckpQ0UpIQ0JZdz09

и  консултации с проф. дфн Найда Иванова –17.06.2020  от 13.00 до 14.00 в Мудъл или на електронната поща.

теоретичен чешки език - 18.06.2020 г. – 11.00 – 12.00 ч. на

https://elearn.uni-sofia.bg/course/view.php?id=41087                  

теоретичен укрански език 16.06.2020 г., 14.00-16.00 ч., Skype:

https://join.skype.com/pcTylLizh7Sv       

теоретичен словашки език - Moodle – 19.06.2020  от 10.00 ч.

 

СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ

Чешка и словашка  литература - по история на чешката и история на словашката литература - 8 юни 2020 г., понеделник, 10-11 часа; https://join.skype.com/lRE5hPkGnBdj

История на сръбската, хърватската и словенската литература  - 16.06.2020, 14 ч. - https://join.skype.com/dFPGfUtGRO4t

Полска литература  -  15 юни от 15 ч. на адрес https://join.skype.com/c8T0kpt3YVPT

 

ПРАКТИЧЕСКИ  СЛАВЯНСКИ ЕЗИК

Консултации:

практически чешки език  -11.06.2020 –от 10.00ч до 10.30 ч 160 Б к.

и 11.6.2020 г., онлайн, 11 - 12 ч. в Мудъл:  

https://elearn.uni-sofia.bg/mod/bigbluebuttonbn/view.php?id=294669

практически сръбски и хърватски език – 10.06.2020  в платформа zoom -10.00 ч

практически украински език - 09.06.2020 г., 14.00-16.00 ч., Skype:

https://join.skype.com/pcTylLizh7Sv                   

практически полски език 8.06.2020 от 12..00-14.00 ч.,   https://join.skype.com/etAApZZDUsDs

практически словашки език   - 12.06.2002  -10.00 moodle .

 

Консултации за писмения държавен изпит за специалностите Българска филология, Славянска филология, Руска филология и Балканистика можете да си уговорите на имейлите на съответните преподаватели, които са водили лекциите и упражненията по съответната дисциплина от раздела, който студентите са си избрали.

 

 

 

                 

 

Details

Category: Специалности

Курс за референт-преводачи по български език за чужденци

 

Курсът за референт-преводачи по български език за чуждестранни студенти е двугодишен (ІІІ и ІV курс) с хорариум 300 часа - 20 кредита. Лекционният курс е задължителен за ФЖМК и ЮФ (специалност МО) и избираем за всички останали факултети.

 

 

Курсът за ФЖМК съдържа следните части:

 

Съвременен български език за чужденци. Фонетика и лексикология

Съвременен български език за чужденци. Морфология

Съвременен български език за чужденци. Синтаксис и теория на превода

Българска цивилизация

 

Курсът за специалността Международни отношения, ЮФ, съдържа следните части:

 

Съвременен български език за чужденци. Фонетика и лексикология

Съвременен български език за чужденци. Морфология

Съвременен български език за чужденци. Синтаксис и теория на превода

Българска цивилизация

 

 

Програмата на курса е утвърдена и актуализирана от АС с протокол № 8/ 29.05.2013 г.

 

Студентите, които завършат успешно курса, получават допълнителна научна специализация за референт – преводачи по български език. Това им дава права и възможности да работят като преводачи и като учители в езикови школи извън България.

Details

Category: Специалности

Created: 20 June 2011

СИД

КОТКАТА, ПОГЛЕДЪТ И СМЪРТТА

(За котките в литературата)

 

Водещ: доц. д-р Дарин Тенев

 

 

Курсът е предназначен за студенти от филологически, хуманитарни, социологически и философски специалности.

 

В перспективата на сравнителното литературознание ще бъдат разгледани различни конфигурации при представянето на котки в литературата и философията от времената на Данте и Петрарка през деветнадесетия век на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алън По до края на двадесети и началото на двадесет и първи век. Ръководна нишка ще е размишлението на Дерида за собствената му котка, но ще има и много други котки – у Монтен, Торквато Тасо, Бодлер, Луис Карол, Кафка, Колет, Джойс, Рилке, Танидзаки Джуничиро, Хорхе Луис Борхес, Хулио Кортасар, Морис Бланшо и др.

 

Ако ви е интересно каква е връзката между котката и смъртта, кога котките са призрачни и магични, как котката става метонимия на женственото, как погледът на котката хипнотизира, запишете този курс.

 

Първа среща: 11 март 2015 г., сряда, 18:30 ч. 157 кабинет

 

 

Хорариум, учебна програма и форми на оценяване

 

Details

Category: Специалности

Created: 06 March 2015

 

Литература и литературен живот между двете световни войни

Конспект за държавен изпит

I. Литература и литературен живот през 20-те години на ХХ век.

1. Българската литература по времето на войните – състояние, оценки, полемики. Интелигенцията в търсене на нови “завети” и идейно-естетически ориентации. Трансформационни процеси, жанрова динамика. Литературни общности. “Разноезичието” на литературната периодика – “Златорог”, “Хиперион”, “Нов път”, “Везни”, “Пламък”, “Развигор”, “Стрелец”, “Българска мисъл” “Наковалня” и др. Естетически полемики - характер и насоченост. Критически повели за развитието на литературата.

2. Историческото битие на литературните направления - съдбата на българския символизъм. Литературната задруга “Хиперион” - представители, естетически позиции. Отрицатели на символизма - тези и аргументи.

3. Национална съдба и национална литература. Идеи и полемики за Родината и родното през 20-те и 30-те години. Основания за новото поставяне на въпроса за родното. Синхронност и разминавания с европейските културни процеси.

4. Българският модернизъм през 20-те години. Особености на модернистичния проект за света и изкуството. Проблемът за “дехуманизацията”. Градът и Машината. “Бунтът” като идейно-естетическа категория. Сецесионната култура в България. Символизъм, експресионизъм, футуризъм. Възгледи за твореца, творбата и публиката. Българските модернисти за ролята на стила.

5. Христо Смирненски. Творчеството на Смирненски на кръстопътя на идейните и естетически полемики. Проблеми на поетиката - символистичните влияния и тяхното интегриране в изказа, функции на паратекста... Художествени идеи за човека и света. Архетипни модели и идеологически актуализации. “Присвояването” на Смирненски от доктрината за социалистическия реализъм.

6. Гео Милев. Идейна еволюция на Гео Милев като художествен кри-тик и теоретик. Многостранност на творческите му изяви. Списанията “Везни” и “Пламък” - характер и място в литературния и обществен живот. Модернистът Гео Милев - символизъм и експресионизъм - влияния върху творчеството му. “Жестокият пръстен”, “Панихида за поета П. К. Яворов”, “Грозни прози”, “Експресионистично календарче за 1921 г.”, “Ад” и др. Лявото изкуство и противоречивата социално-историческа участ на идеите му. Поемата “Септември” между “документалния реализъм” и месианския утопизъм.

7. Николай Райнов. Многостранност на творческото му дело, естетически позиции. Естетическият смисъл на декоративизма. Тенденцията към социализиране на художествената проблематика. “Богомилски легенди”, “Видения из древна България”, “Очите на Арабия”, “Сиромах Лазар”, “Счупени стъкла” и др.

8. Социална събитийност и литература. “Литературата върху събитията” и съдбата на творците от сп. “Нов път”. Особености на интерпретациите и естетическите “преодолявания” на реалността - Н. Фурнаджиев, Ас. Разцветников, А. Каралийчев, Н. Хрелков и др. Романът на Антон Страшимиров “Хоро”.

9. Никола Фурнаджиев. Сборникът “Пролетен вятър” - подходи и контексти при разчитането му. Творческо развитие на Н. Фурнаджиев - от сборника “Дъга” до “Най-трудното”.

10. Асен Разцветников. Сборникът “Жертвени клади” - изобразител-ни принципи. Поемата “Двойник” - особености на лирическата позиция. Сборникът “Планински вечери” - основни идеи и мотиви.

11 Ангел Каралийчев. Сборникът “Ръж” - жанров и стилов облик. Творческо развитие на Каралийчев - сборниците “Имане”, “Лъжовен свят” и др.

12. Йордан Йовков. Мястото на Йовков в развитието на българския разказ. “Военните” разкази - идеен облик, художествена структура. Сборниците от 20-те и 30-те години - “Последна радост”, “Старопланински легенди”, “Вечери в Антимовския хан”, “Женско сърце”, “Ако можеха да говорят”. Типология на героите, специфика на конфликтността, особености на стила. Повестта “Жетварят”, романът “Чифликът край границата”. Драматургично творчество.

13. Дора Габе. Творческо развитие, особености на поезията й. Сборниците “Земен път”, “Лунатичка” и др.

14. Елисавета Багряна. Сборникът “Вечната и святата” - естети-ческо новаторство, особености на поетическата позиция. Творческо развитие - сборниците “Звезда на моряка”, “Сърце човешко” и др.

15. Литературният кръг “Стрелец”. Представители, периодични издания. Идейно-естетически позиции. Кръстопътят на родното и европейското.

16. Атанас Далчев. Естетически позиции и критически изяви. Поезията на Далчев и антисимволистичния прелом. “Предметна” поетика. Идентичността на героя и екзистенциалната проблематика.

17. Чавдар Мутафов. Естетически възгледи, критическа есеистика. Сборниците “Марионетки”, “Покерът на темпераментните”, “Технически разкази”. Романът “Дилетант”.

18. Диаболичната проза на 20-те години. Владимир Полянов, Светослав Минков, Георги Райчев. Влияния, идеи за човека и света, изобразителни похвати.

19. Светослав Минков. Посоки на художествените търсения - от диаболизъм към пародийно-гротесково изображение. Разказите на Св. Минков в диалог с литературния и културния контекст. Специфика на човешкия образ. Сборниците “Игра на сенките”, “Къщата при последния фенер”, “Автомати”, “Дамата с рентгеновите очи” и др.

20. Георги Райчев. Схващания за човека и света. Особености на психологизма - образи, конфликти, стил. “Мъничък свят”, “Разкази”, “Песен на гората” и др.

ІІ. Литература и литературен живот през 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век.

21. Представители, литературни издания, насоки на художествените търсения. Хуманистичните традиции и митовете на “лявото” изкуство. Идеологически и естетически противопоставяния. Жанрова картина.

22. Стоян Загорчинов. Загорчинов и развитието на белетристика-та на историческа тема. Повестта “Легенда за света София”. Схващания за човека и историята в романа “Ден последен”.

23. Всекидневието като художествен проблем в белетристиката на 30-те години. Творбите на К. Константинов, Св. Минков, Ем. Станев, П. Вежинов и др.

24. Константин Константинов. Жанрови особености на разказите му, психологизъм на изображението. Сборниците “По земята”, “Ден по ден”, “Трета класа” и др. Романът “Кръв”.

25. Георги Караславов. Художествената концепция за социалната обусловеност на човешкото битие. Разкази и повести. Романите “Та-тул” и “Снаха” - психологическа мотивация и социологическа интерпретация на конфликтите.

26. Никола Вапцаров. Поезията на Вапцаров в идейния контекст на своето време. Героят на Вапцаров между екзистенциалната драма и повелите на идеологемата. Особености на стила. Функции на разговорността, принципи на художественото изграждане.

27. Поетическото поколение от края на 30-те и 40-те години. Ал. Вутимски, В. Ханчев, В. Петров, Б. Райнов, Ал. Геров, Ив Пейчев и др. Светоусещане, доминиращи мотиви, изобразителни принципи.

28. Литературната критика и историография в периода между две-те световни войни. Идейно-естетически платформи и критическо разноезичие - Б. Пенев, Вл. Василев, Ив. Мешеков, Ив. Радославов, Г. Бакалов, Д. Кьорчев, Г. Цанев, К. Гълъбов, В. Пундев, М. Арнаудов и др.

29. Развитие на драматургията в периода между войните. Представители - Ст. Л. Костов, Р. Стоянов, Й. Йовков, Г. Райчев и др. Проблематика, художествена структура.

30. Ст. Л. Костов – драматургично творчество. Особености при изграждане на конфликтите, специфика на внушенията.

Библиография

1. Поредица “Български критици” за д-р Кръстев, Б. Пенев, Г. Бакалов, Д. Кьорчев, Ал. Балабанов, Ив. Мешеков, Вл. Василев.

2. Ал. Йорданов. Своечуждият модернизъм. С., 1993.

3. В. Русева. Аспекти на модерността в българската литература от 20-те години. ВТ, 1993.

4. В. Русева. Мистичният Йовков. ВТ, 1998.

5. Е. Сугарев. Българският експресионизъм. С., 1989.

6. E. Сугарев. Николай Райнов – боготърсачът богоборец, 2007

7. Ел. Димитрова. Изгубената история. Аспекти на митологичното и историчното в поезията на 20-те години. С., 2001.

8. Б. Пенчев. Българският модернизъм. Конструирането на Аза. С., 2003.

9. Б. Пенчев. Септември 23: идеология на паметта, 2006

10. М. Кирова. Й. Йовков. Митове и митология. С., 2001.

11. М. Кирова. Проблематичният реализъм. С., 2002.

12. М. Кирова. Литературният канон предизвикателства. 2009

13. Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, 2009

14. В. Стефанов. Разказвачът на модерните времена. С., 1990.

15. В. Стефанов. Творбата - безкраен диалог. С., 1992.

16. В. Стефанов. Литературната институция. С., 1995.

17. В. Стефанов. Участта Вавилон. С., 2000.

18. В. Стефанов. Българска литература ХХ век. С., 2003.

19. В. Стефанов. Творбата място в света. С, 2004.

20. Ст. Каракостов. Българският театър 1878-1944 г.

21. Л. Тенев. Разкъсани мрежи. С., 1984.

22. Българско драматургично наследство – нови прочити, 2006

23. Ел. Константинова. Г. Райчев. Жизнен и творчески път. С., 1982.

24. Л. Бумбалов. Лабиринтите на Психея. Г. Райчев и психологическите търсения на българската белетристика между двете световни войни, С., 1988.

25. Елка Трайкова. Българските литературни полемики. С., 2001.

26.Сава Василев. Литературният мит В. Василев. ВТ, 2000.

27.Огняна Георгиева. Литература и историческа митология, 2002

28. Миглена Николчина . Родена от главата, 2002

29. Радосвет Коларов . В художествения свят на романа „Хоро”

Проф. Валери Стефанов

 

 

 

Details

Category: Специалности

Created: 09 June 2010