Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

 

Исторически и културни реалии на Украйна

Учебни програми по украински език

Учебни програми по украинска литература

Details
Category: Специалности

Конспект

за теоретичен държавен изпит по

украински език



I. ФОНЕТИКА И ФОНОЛОГIЯ

 

1. Загальна характеристика та класифiкацiя мовних звукiв.

2. Голоснi звуки СУЛМ. Артикуляторна класифiкацiя голосних звукiв. Змiни голосних звукiв у потоцi мовлення (Наголос; Консонантне оточення; Темп мовлення)>

3. Приголоснi звуки. Артикуляторно-акустична класифiкацiя приголосних звукiв. Палаталiзацiя приголосних звукiв. Асимiляцiя i дисимiляцiя приголосних у потоцi мовлення. Спрощення в групах приголосних. Подовження приголосних звукiв.<

4. Поняття про фонему. Фонеми i варианти фонем. Головнi вияви i варiанти голосних фонем. Головнi вияви i варiанти приголосних фонем.

5. Чергування фонем. Найдавнiшi чергування голосних – |о|-|а|, |е|-|i|, |е|-|о|, |i|-|а|, |i|-|и|, |а|-|у|, |е|-|о|-|i|-|и|-|φ|, |а|-|им|-|м|, |а|-|ин|-|ен|-|н|, |jа|-|ен|. Чергування |о| та |е| з |i|. Чергування |о| та |е| з фонемним нулем. Чергування |е|-|о| пiсля шиплячих приголосних та пiсля |j|. Звукосполучення |ри|,|ли| - |ро|,|ло| - |р’i|,|л’i|. Чергування |i|-|i| та |у|-|ў|-|в|.

6. Чергування приголосних фонем. Чергування задньоязикових |к|, |х| i глотк. |г| iз шиплячими |ч|, |ш|, |ж|. Чергування |к|, |х|, |г| iз |ц’|, |с’|, |з’|. Чергування твердих i м’яких передньоязикових вiдповiдникiв. Чергування передньоязикових зубних приголосних iз шиплячими перед |j|. Чергування однiєї приголосної фонеми iз звукосполученням з двох приголосних.



II. МОРФЕМНА СТРУКТУРА СЛОВА

 

9. Поняття морфеми. Корiнь слова. Слова спiльного кореня. Основа слова i закiнчення (флексiя).

Афiкси. Типи афiксальних морфем. Словотворчi i граматичнi афiкси. Змiни в морфемнiй будовi слова.



III. МОРФОЛОГIЯ

 

9. Предмет i основнi поняття морфологiї. Частини мови i принципи видiлення їх.

10. Граматичне значення. Граматична форма. Граматична категорiя. Основнi способи вираження граматичних значень в УМ.

11. Iменник. Загальне значення i граматичнi ознаки. Семантико-граматичнi категорiї iменника. (Iндивiдуальне/загальне; Конкретне/абстрактне; Збiрнiсть/одиничнiсть; Iстота/неiстота; Речовинність). Граматичнi категорiї iменника. Категорiя роду. Категорiя числа. Sg. t., Pl. t. Категорія відмінка. Подiл iменникiв на вiдмiни.

12. Основнi значення окремих вiдмiнкiв.

13. Прикметник. Повнi i короткi прикметники. Розряди прикметникiв за значенням. Ступенi порiвняння якiсних прикметникiв.

14. Числiвник. Розряди числiвникiв за значенням, за будовою i граматичними ознаками.

15. Займенник. Групи займенникiв за значенням.

16. Дiєслово. Значення i граматичнi ознаки. Двi основи дiєслова.

Категорiя виду. Творення корелятивної видової пари. Семантико-граматичні категорії дієслова. Категорiя перехiдностi/неперехiдностi. Категорiя дiєслiвного стану. Граматичні категорії дієслова. Категорiя особи. Безособовi дiєслова. Категорiя часу. Категорiя способу.

17. Дiєприкметник.

18. Дiєприслiвник.

19. Прислiвник. Розряди прислiвникiв за значенням.

20. Прийменник.

21. Сполучник.



IV. СЛОВОТВIР

 

22. Словотвiрна структура слова в УМ. Поняття твiрної основи. Словотвiрне значення слова. Словотвірний тип. Продуктивність словотвірного типу.

23. Способи словотвору. Осново- i словоскладання. Абревiацiя. Неморфологiчнi способи словотвору – морфологічно-синтаксичний лексико-синтаксичний, лексико-семантичний.



V. ЛЕКСИКОЛОГIЯ

 

24. Предмет лексикології. Слово як одиниця мови. Значення слова і поняття. Багатозначність слів. Типи переносних значень слів.

25. Омонімія. Синонімія. Антонімія.

26. Українська лексика з огляду на її походження.



VI. СИНТАКСИС

 

27. Визначення синтаксису. Синтаксичнi одиницi. Речення. Словосполучення. Мiнiмальна синтаксична одиниця.

28. Визначення простого й складного речення. Елементарнi i неелементарнi (ускладненi) речення. Двоскладнi i односкладнi речення. Види двоскладних і односкладних речень. Нечленовані речення.

29. Принципи класифікації складних речень. Види складних речень. Складносуряднi i складнопiдряднi речення. Способи поєднання предикативних одиниць в складному реченні. Сполучники і сполучні засоби.

30. Види складносурядних речень – зiставнi, єднальнi, протиставнi, роздiловi. Способи поєднання предикативних одиниць в ССР. ССР закритої та відкритої структури.

31. Види складнопідрядних речень. Способи поєднання предикативних одиниць в складнопідрядному реченні. СПР розчленованої і нерозчленованої структури.

32. Синтаксичні зв’язки. Предикативний зв’язок. Пiдрядний зв’язок (Узгодження, прилягання, керування). Сурядний зв’язок. Подвійний і недиференцiйований зв’язки.

33. Головні члени речення. Пiдмет. Види підмета. Морфологічні засоби вираження підмета. Присудок. Види присудка і способи вираження. Дiєслiвний присудок. Iменний присудок. Головний член односкладних речень. Види. Морфологічні засоби його вираження.

34. Другорядні члени речення. Морфологічні засоби їхнього вираження. Прикладка.

 

Лiтература:

 

  1. Сучасна українська літературна мова. Вступ. Фонетика. Київ, 1969.

  2. Сучасна українська літературна мова. Морфологія. Київ, 1969.

  3. Сучасна українська літературна мова. Синтаксис. Київ, 1972.

  4. Сучасна українська літературна мова. Лексика і фразеологія. К., 1973.

  5. Сучасна українська літературна мова. Стилістика. К., 1973.

  6. А. П. Грищенко, Л. І. Мацько, М. Я. Плющ та ін. Сучасна українська літературна мова. За ред. А. П. Грищенка. — 3-тє вид., допов. — К.: Вища шк., 2002.

  7. І. Вихованець. Граматика української мови. Синтаксис. К., 1993.

  8. Л. Ю. Шевченко, В. В. Рiзун, Ю. В. Лисенко. Сучасна украïнська мова. Київ: Либiдь, 1993.

  9. М. Я. Плющ. Сучасна українська лiтературна мова.Пiд ред. М. Я. Плющ. Київ: Вища школа, 2001, третє видання, стереотипне.

  10. О. Микитюк. Сучасна українська мова: самобутність, система, норма. Львів: Вид. Львівської політехніки, 2010.

 

Details
Category: Специалности

 

Културна антропология на българите. Български фолклор

Общо езикознание

Старобългарски език

Антична и средновековна литература

Теория на литературата

Езикова култура

Фонетика на българския език

Диалектология на българския език

Литература за деца и юноши

Старобългарска литература

Руска литература на XIX век

История на българския книжовен език

Морфология на българския език

Литература на Българското Възраждане

Лексикология на българския език

Руска литература на XX век

Сравнителна граматика на славянските езици

Славянски литератури

Съвременен български език. Синтаксис

Стилистика

Руски език

Българска литература от Освобождението до Първата световна война

Българска литература между Първата и Втората световна война

История на българския език

Съвременна българска литература  – I част /стар учебен план/

Съвременна българска литература  – I част /нов учебен план/

Съвременна българска литература  – II част /нов учебен план/

Славянски език

Методика на обучението по български език

Методика на обучението по литература

Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда

Приобщаващо образование

Хоспитиране

Преддипломна практика

Текуща педагогическа практика

Факултативна педагогическа дисциплина - Учебните програми по български език и литература като инструменти на образователните политики

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Details
Category: Специалности

Упътване за анализ на диалектен текст

 

1.Застъпване на э

1.1.Застъпване на э под ударение пред твърда сричка (също и в затворена крайна сричка в думи от типа: б’а$ла, гол’а$мо, бр’а$г)

1.2. э под ударение пред мека сричка (в думи от типа: бе$ли, голе$ми)

1.3. Неударенэ (в думи от типа млека$р, брегове$)

1.4. э в краесловие (в ударена и неударена сричка в думи от типа добре$, зле, къде$, две; по$сле, у$тре, се$тне)

1.5. Застъпване на э в сричката цэ вдуми като: цял, целуваму цев, цепя, цедило, цедя.

2. Застъпване на я(гласна ав сричките ЙА, ЖА, ЧА, ША, ЏА и в съчетание с палатална съгласна, тип: ж$аба, ч$аша, ш$апка, йа$сла, Стойа$н, пол’а$на) – в същите позиции като за э)

3. Застъпване на задната носова гласна ©

3.1. Под ударение

3.1.1. В корена (в думи от типа: дъб, мъж, зъб, г$ъба, к$ъпя, м$ъча,):

3.1.2. Във форми за 1. л. ед.ч. и 3. л. мн.ч. сег. вр. на глаголи от І и ІІ спрежение (форми от типа: [четъ$, четъ$т, ред’ъ$, ред’ъ$т; пе$йъ, пе$йът, хо$д’ъ, хо$д’ът])

3.1.3. В окончанието на имената от ж.р. ед.ч. нечленувани или членувани, наследници на стб. окончание за вин. падеж ( в думи от типа: жена$(та), глава$(та), река$(та), сестра$(та), коза$(та)

3.2. В неударена позиция: ръка$, къдèля, мъжè, зъб³; к$ъп’ъ, п$ейъ и пр.

4. Застъпване на стб. задна ерова гласна ϊ

4.1. В корена (в думи от типа сън, дъх, мъх, дъжд)

4.2. В представките въ(з)- и съ- (в думи от типа: възнасям, въвирам, събирам)

4.3. В удвоените предлози във, със

4.4. В наставки: (в думи от типа: мозък, восък, подарък, петък)

4.5. На мястото на старата вметната задна ерова гласна (в думи от типа: вятър, огън, добър)

4.6. В члена за м. род ед.ч.: носъ$, носа$, носо$, носе$.

5. Застъпване на предната носова гласна ­

5.1 Под ударение (в думи от типа: леща, петък, жетва, гледам, ред, мек)

5.2. В неударена позиция (в думи от типа: месо, редя, етърва, яребица)

6. Застъпване на предната ерова гласна ό

6.1. Под ударение (в думи от типа: лесен, лек, стъкло, лъскав, петел, овес, ден)

6.2. В неударена позиция (в думи от типа: болен, жаден, старец)

7. Следи от смесване на носовите гласни след стб. съгласни Ж, Ч, Ш и Й

7.1. В думи от типа: жетва, шепа, чедо, език, етърва, едро, ечемик

7.2. В кратките местоименни форми ме, те, се

8. Застъпване на централната и-гласна ы (в думи от типа: мишка, бил, сирене, тиква, мия, син)

9. Застъпване на стб. групи ръ, лъ(в думи от типа: върба, кръст; в³лна, ябълка).

10. Застъпване на стб. групи шт, жд (нощ, къща, леща, прежда, сажди, межда).

11. Застъпване на стб. съчетания чрь-, чрэ (в думи като черен, червен, червей, черво, череша).

 

ІІ Съвременни звукови явления

1. Гласни

1.1. Инвентар – наличие на особени гласни ê, ô, ü.

1.2. Наличие/липса на редукция на неударените гласни.

1.3. Лабиализация на и (в думи от типа: лива$да, жив – л’üва$да, жüв, л’ува$да, ж’ув).

1.4. Делабиализация на у (в думи от типа: кл’уч, л’убо$вник – клич, либо$вник).

1.5. Преглас на о(в думи от типа: ключове, ножове – кл’уче$ве, ноже$ве).

1.6. Промяна на неударено о в а: мле$ка, гале$м.

2. Съгласни

2.1. Инвентар – наличие на особени съгласни: џ, s, w,h, φ, ў.

2.2. Палатални съгласни – състав и дистрибуция.

2.3. Промени на съгласните: Т’, Д’ в К’ , Г’ (бра$к’а, г’а$вол); Й във В (дов’ъ$); ДН вНН (па$нна); БН в МН (дре$мна); МН в ВН (сто$вна) и др.

 

ІІІ Особености на ударението

1. В двусрични съществителни от ж.р. ед.ч. нечленувани (жена, коза); членувани (жената, козата); мн.ч. нечленувани (жени, кози); членувани (жените, козите).

2. В двусрични съществителни от ср.р. ед.ч. нечленувани (дете, ребро); членувани (детето, реброто); мн.ч. нечленувани (ребра, деца); членувани (ребрата, децата).

3. В глаголни форми

3.1. В непрефигирани и префигирани форми за 1.л. ед. ч. сег.вр. (чета, прочета; седя, поседя); 3. л. мн. ч. сег. вр. (четат, прочетат; седят, поседят).

3.2. В непрефигирани и префигирани форми за мин. св. време (молих, помолих; правих, направих)

3.3. В непрефигирани и префигирани повелителни форми (чети, прочети)

4. Акцентни системи: третосрично ударение (яр`ебица – яреб`ицата); второсрично ударение (воден`ица – водениц`ата); двойно ударение (б`ърборе – з`абърб`оре)

 

ІV Особености при съществителните имена

1. Окончание на имената от ж.р. ед. ч. на -а, -ъ, -ô, -е^, -у$: (жена$, женъ$, женôта, жену$ту)

2. Окончание за мн.ч. на многосрични същ. имена от м.р.: -и/-е (приятели / приятеле, кокали /кокале)

3. Определени форми

3.1. На съществителните от м.р. ед.ч. – мъжъ$(т), мъжо$, мъжа$, мъже^

3.2. Склонени членни форми (ста$рцатога, по$путому)

3.3. Троен член (краваса – кравата – кравана)

4. Падежни остатъци

 

V Особености при глаголите

1. Форми за 1.л ед.ч. и 3.л. мн. ч. сег. вр.

2. Форми за бъдеще време – частици

3. Форми за минало несвършено и минало свършено време

3. Повелителни форми за забрана – частици немòй(те), недèй(те), некàй(те), н’àлай, мѝ(те)

4. Нелични глаголни форми (причастия)

 

VІ Особености при местоименията

1. Лични местоимения (първолично – аз/йа; третолично – той/он)

1.1. Косвени форми (пълни и кратки – винителни, дателни)

2. Възвратни местоимения (свой, себе си; се)

3. Относителни местоимения и съюзни думи (който, кой, дека, каде, що)

4. Въпросителни местоимения

5. Показателни местоимения

5.1. Двучленна показателна система

5.2. Тричленна показателна система

6. Притежателни местоимения

7. Отрицателни местоимения

8. Неопределителни местоимения

9. Обобщителни местоимения

 

VІІ Особени думи

Details
Category: Специалности

 

Название на дисциплината: Учебни речеви жанрове - прагмалингвистични, социолингвистични, психолингвистични и текстолингвистични аспекти. Формиране на критическо мислене у учениците при писане

 

Вид на дисциплината: свободноизбираема (СИД);

Времетраене: 30 часа

 

Лектор на курса:   доц. д-р Татяна Ангелова

e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

      

Време на провеждане: февруари- юни (летен семестър)

Всяка сряда от 17 ч.- 19 ч. в каб. 147А (Централно крило)

 

Първа сбирка -

 

Анотация за курса:

            Лекционният курс е лингвометодически по проблематика. Цели се:

    а) осведомяване на студентите за ключови понятия от съвременната прагмалингвистика (речев жанр-същност, структура и функции; прагмалингвистични конвенции при използването на речеви жанрове) и

            б) използване на тези понятия в съвременната теория и практика на обучението по български език (методическото понятие учебен речев жанр - същност, структура и функции).

            Като нестандартен подход за представяне на технологичните процедури при обучението на учениците се използва системата за формиране на критическо мислене ( вж. Международния проект Формиране на критическо мислене при четене и писане ReadingandWritingforCriticalThinking).

 

            Очаквани резултати: Обучаваните в курса студенти: а) се запознават с разновидностите на учебните речеви жанрове, с целите и съдържанието на работата над тях, с критериите и процедурите за оценяването на учебните речеви жанрове; с особеностите на системата за критическо мислене при писане; б) придобиват умения да обучават ученици от средното училище в създаване на речеви жанрове: умения да подготвят, пишат/ говорят, анализират и редактират текстове с определени жанрови характеристики. в) учат се да формират и да усъвършенстват критическото мислене на учениците, които ще обучават, както и да развиват и прилагат собственото си критическо мислене.

            В резултат на обучението си в спецкурса студентите обогатяват лингвистичната и методическата си подготовка за бъдещата си професия на учители по български език и литература.

 

            Курсът завършва с изпит.

Алтернатива: устен изпит – анализ, рецензиране и оценяване на ученически текст (по избор).

Алтернатива: конструиране и коментар на

проект за цикъл уроци върху избран речев жанр: подготовка; писане; редактиране на ученически текст.

 

Теми на занятията:

  1. Речев жанр - същност и функции. Основни схващания за речевия жанр (2 ч.)
  2. Видове речеви жанрове - същински (неучебни) и учебни (1 ч.)
  3. Понятие за учебен речев жанр. Същност, структура и функции на учебния речев жанр (2 ч.)
  4. Прагмалингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (2 ч.)
  5. Психолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (1 ч.)
  6. Социолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (1 ч.)
  7. Текстолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (2 ч.)
  8. Видове учебни речеви жанрове. Опит за класификация (по семантическа и прагматическа структура (2 ч.)
  9. Цели и съдържание на работата над учебните речеви жанрове от репродуктивен, интерпретативен, генеративен тип (1 ч.)
  10. Технологични аспекти на работата над учебните речеви жанрове (8 ч.). Същност и функции на системата за формиране на критическо мислене при писане.
  11. Оценяване на учебни речеви жанрове.Постижения. Трудности. Инструментариум и процедури. Критерии за оценяване. Прилагане на системата за формиране на критическо мислене при писане. (8 ч.)

Общо: 30 ч.

 

НАСОКИ ЗА ИЗПИТА

Първи вариант за провеждане на изпита:

Оценяване на ученически текст в определен жанр:

  1. Идентификация на конкретния учебен речев жанр по признаците: форма на речта (устен/писмен); характер на познавателната дейност (репродуктивен, интерпретативен, евристичен); семантична и прагматическа структура (с опростена, с усложнена семантична и прагматическа структура); функции - същински (удовлетворява реални комуникативни потребности; зададена е цялостната комуникативноречева ситуация) и несъщински (дидактически) - има само помощен, тренировъчен характер, (зададена е само темата, предметът на общуване)
  2. Анализ на постиженията и слабостите в разглеждания текст. Изхожда се от изразените смисли (фреймове), установява се начинът за езиковото им изразяване. Анализира се степента на жанрова идентичност и композиционно оформяне. Установява се характерът на смислово-структурното членене на текста и неговата езикова свързаност.
  3. Рецензиране на ученическия текст в съответствие с критерии за оценка. Три вида критерии: а.прагматически (приемливост, функционалност); б.семантично-структурни (смислова релевантност, дискретност) и в. собствено езикови (нормативност и стилова уместност)
  4. Приписване на цифрова оценка: слаба, средна, добра, много добра и отлична.
  5. Изводи и прогнози за бъдеща работа над речта на ученика, чиято работа е оценена.

 

Втори вариант за провеждане на изпита:

Подготовка на цикъл от занятия (уроци) върху избран учебен речев жанр, като се посочва в кой клас се изучава речевият жанр и за колко часа

  1. Същност на избрания учебен речев жанр. Как учениците да осмислят същността му.
  2. Подготовка за работа над него. Как учениците да се подготвят за работа над речевия жанр: да осмислят предмета, целите и условията в писменото общуване чрез дадения речев жанр, да анализират ролята на участниците (отправител/ получател) в това общуване. Привилегии и отговорности на ученика като автор на текст.
  3. Писане и анализ на текста. Как учениците да идентифицират и вербализират речевото си намерение. Как да планират и осъществят речевата си изява. Как да построят текста си. Как да анализират адекватността между замисъл и реализация.
  4. Проверка и оценка на текста. Как да проверят написаното и да го поправят (редактиране и коригиране) и как да го оценят според определени критерии.

 

Ключови понятия, чието познаване е необходимо за подготовката на изпита:

-          речев жанр - същност, структура и функции

-          учебен речев жанр - същност, структура и функции

-          видове учебни речеви жанрове; признаци за класифицирането им

-          етапи на работа над учебен речев жанр в съответствие с фазите от речевата дейност: ориентиране, планиране, реализация и контрол

-          текст, признаци на текста, текстолингвистичен анализ; специфика на ученическия текст;

-          дискурс, признаци на дискурса, дискурсен анализ; специфика на ученическия дискурс (писмен, устен);

-          критерии за оценяване на ученически текст

 

Литература:

1. Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. С. 2005 (второ преработено издание).

2. Ангелова, Т. Функции на микротекста и на абзаца. В: Български език и литература, 1999, кн.6

3. Ангелова, Т. Езикът, на който ученикът говори за себе си в съчинението есе (речеви стратегии, с които назовава себе си като автор на текст). В: сб. Краят на хилядолетието. Носталгии, надежди , раздели. УИ"Св.Кл.Охридски",С. 2000

4. Ангелова, Т. Съчинението като личностна изява на ученика. В: Есето в литературата и литературното обучение. Слово, В.Търново 1998

5. Ангелова, Т. Анализ на писмен ученически дискурс (върху материал от съчинения в шести и седми клас). В: Съвременни тенденции в обучението по български език. Сборник в чест на 65-годишнината от рождението на проф. Кирил Димчев. Булвест 2000, С. 2000.

6. Бахтин 1979: Бахтин, М. Эстетика словесного творчества. М. 1979

7. Богранд, Дреслер, Йовчева 1995: Богранд Р., В. Дреслер, Ст. Йовчева. Увод в текстовата лингвистика, Университетско издателство, “Св. Кл. Охридски”, С. 1995

8. Богранд, Дреслер 1981: Beaugrand R.-A. de, Dressler W.-U. Einfuhrung in die Textlinguistik. Tubingen, 1981

9. Георгиева М., Добрева Е. Писмените ученическите текстове. Първа част: репродуктивни текстове. С. Кръгозор 2002

10. Дайк 1989: Ван Дейк Т. А. Язык, познание, коммуникация. М. 1989

11. Димчев, К. Обучението по български език като система, СИЕЛА, С. 1998

12.Добрева, Е. , Ив. Савова Проблеми на изграждането на текста. Шумен 1994

13. Добрева, Е. , Ив. Савова Текстолингвистика. Шумен 2000

14. Longman Dictionary of Language Teaching and Applied Linguistics, 1992

15. Макарти 1991: Mccarthy, M. Discourse Analyses for Language Teacher. Cambridge Language Teaching Library. 1991  

16. Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика, Плевен 1993

17. Пенчева, М. Т. Шопов: Pentcheva M., T. Shopov Whole Language, Whole Person (A Handbook of Language Teaching Methodology). passagem editores 2001

18. Петров, А. Дискурсният анализ и обучението по български език, С. 2000

19. Петров, А. Овладяване на дискурсни техникии чрез обучението по български език.С. 2003

20. Хеч 1992: Hatch E. Discourse and Language Education 1992

Details
Category: Специалности