Специалности

 

Факултетна процедура за  проверка на оригиналността на дипломни работи

Изпитна сесия: юли 2020 г.

 

Съгласно ректорска заповед 19-336 от 18.07.2019 г. от учебната 2019/20 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ започва задължителна проверка за оригиналност на подлежащите на защита дипломни работи. Механизмът на проверката е подробно описан в утвърдена от Ректора Процедура за проверка на оригиналността чрез използване на интегрирана в средата за  електронно обучение приставка.

Във Факултета по славянски филологии конкретното осъществяване на процедурата за изпитната сесия през м.юли 2020 ще протече по следния начин.

 

ЕТАПИ НА ПРОЦЕДУРАТА

1. Ръководителите на дипломни работи уведомяват ктедрения ръководител за дипломантите, които ще защитават през юлската сесия. Катедрените ръководители изготвят списък на защитаващите, включващ име, имейл и научен ръководител също с имейл за кореспонденция. Катедрените ръководителите изпращат списъка на оторизираното лице. Срок: 10 юни
2. Оторизираното за специалността/програмата лице създава пространството за съответната защита (курс в Мудъл). Той информира по имейл дипломантите и им изпраща връзка към курса, в който трябва да предадат дипломните си работи.

Срок: 11 юни

3. След получаването на достъп дипломантът подписва декларация за авторство на своята дипломна работа в пространството за защита (в Мудъл), след което качва текста на дипломната работа в съответното пространство (курс в Мудъл). Текстът се предава в електронна форма в един от следните формати: ODT (Open Office Document), DOC или DOCX (Microsoft Word).  Срок: 12 – 28 юни

 

Преди да качат текста си, дипломантите трябва да са получили одобрението на научния ръководител, че текстът е готов за защита, т.е. научният ръководител смята, че ако няма данни за плагатство, работата е завършена и тръгва на защита.

4. Системата за превенция на плагиатство осъществява проверка за съвпадения в текста на дипломната работа с текстове от други източници. В резултат от проверката в среда за електронно обучение се генерира Доклад за сходство за всяка дипломна работа, въведена за анализ.
5. Дипломантът получава достъп до Доклада за сходство и уведомява научния си ръководител за резултата от проверката на авторството. Оторизираното лице изпраща доклада до научния ръководител (по имейл). При заявено желание, докладът може да бъде пратен и на членовете на комисията и рецензента.

Срок: 29 юни

 

На базата на този доклад:

6.1. При липса на неправомерно заимстване на текст от чужди източници, след като научният ръководител се запознае с Доклада за сходство, той взема решение за даване на ход на процедурата за защита.

След вземането на решение от страна на научния ръководител за даване на ход на дипломната работа за защита, дипломантът предава представения вече в системата вариант на дипломната работа на хартиен и електронен носител.

Научният ръководител попълва Протокол за проверка на оригиналността на дипломна работа (Приложение 1) и Становище (Приложение 2) и ги подписва. Те са част от документацията, която се предава на рецензента.

Дипломната работа и съпътстващите документи се предават на рецензента, като може да му бъде осигурен и достъп до пространството за дипломни защити /в Мудъл/ съгласно решенията на първичното звено. Срок: 30 юни

• При констатирани неправомерни заимствания в Доклада за сходство, научният ръководител не допуска работата до защита. Дипломантът следва да преработи текста на дипломната си работа за отстраняване на неправомерните съвпадения и да предаде преработената работа за следваща дата за защита, при която се повтаря същата процедура от начало.
• След успешна защита Декларациите и Становищата на научните ръководители за отделните дипломни работи се събират от председателя на журито и се прилагат към протокола, който отива в отдел „Студенти“.

 

Доц. д-р Бойко Пенчев,

Декан на ФСФ

 

София

1.06.2019 г.

 

Details

Category: Специалности

Филмовата адаптация II – митология, литература, кино 

         

Предложение за СИД в бакалавърската програма на специалност Българска филология през летния семестър на 2016-2017 година

от доц. д-р Огнян Ковачев, катедра „Теория на литературата”

 

Курсът разглежда диалога между литературата и киното в контекста на един от централните дебати на хуманитарното знание: отношението слово-образ. В неговата интердисциплинарна рамка концептуални средоточия са адаптацията и митологията като светогледни, културни, социални и естетически парадигми, и като модели за създаване и възприемане на артефакти. Ще бъдат активизирани различни аспекти на понятието „митология”: от синкретизма на древните митове, през вторичната митология на техните конкретизации в произведения на изкуствата, до митовете днес (в термините на Р. Барт) и третичните митове, които съвременната литературна, кинематографична и медиина среда произвеждат. От своя страна, понятието „филмова адаптация” се осмисля в неговия едновременно обособен и двойствен статут на процес и продукт, съществуващ помежду литературата и киното. Така митологията и адаптацията могат да се разглеждат като хомологични структури за преработване и изработване на разкази, които имат както общи генетични белези, така и собствен самостоятелен облик. В съвсем практически порядък, такова разбиране би стимулирало студента не да гледа филма вместо да прочете книгата, а да познава и двете и да умее да ги съпоставя.

Този курс е продължение на миналогодишния СИД „Филмовата адаптация – взаимодействие между литературата и киното”. Предназначен е за студенти бакалаври от всички филологически специалности. Препоръчително е преди това те да са преминали успешно съответните курсове по литературна история. Студенти от други хуманитарни специалности също могат посещават този курс.

 

Хорариум: 30 лекционни часа

Начини на изпитване: курсова работа, разработване на страница в Уикипедия, превод на научен текст.

 

Учебен план

 1. Основни съставки на филмовото изображение

2. Сто и двайсет годин... световно кино

3. Филмовата адаптация като творчески процес, кинематографичен продукт и изследователско поле

4. Медея – митът за злата вещица и злата майка в интерпретациите на Еврипид, Пиер Паоло Пазолини и Ларс фон Триер

5. Орфей и метаморфозите на певеца в Овидий, Метаморфози, Данте Алигиери, Божествена комедия, З. М. Рилке, Сонети към Орфей, Жан Кокто, Кръвта на поета (1930), Орфей (1950) и Смъртта на Орфей (1960); Марсел Камю, Черният Орфей (1959)

6. Двойникът и неговите азове – „Аз е някой друг” (А. Рембо). Е. Т. А. Хофман, Елексирите на дявола, „Златната делва”, „Принцеса Брамбила”, Н. В. Гогол, „Нос”, Е. А. По, „Уилям Уилсън”, „Овалният портрет”, Ф. М. Достоевски, „Двойник”, Р. Л. Стивънсън, Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд, О. Уайлд, Портретът на Дориан Грей; Доктор Джекил и господин Хайд (1931, Р. Мамулян), Смъртоносна връзка (1988, Д. Кроненберг)

7. Христос в литературата, киното и популярната култура на ХХ век – М. Булгаков, Майстора и Маргарита, Н. Казандзакис, Христос отново разпнат, Майстора и Маргарита (2005, Вл. Бортко); Последното изкушение на Христос (1988, М. Скорсези), Исус Христос суперзвезда (1973, Н. Джуйсън), Животът на Брайън според Монти Пайтън (1973, Т. Джоунс)

8. Средновековни митове, романси и мистерии – Кретиен Дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата, Ж. Бедие, Тристан и Изолда, Т. Малори, Смъртта на Артур, У. Еко, Името на розата, Екскалибур (1981, Дж. Бурман), Името на розата (1986, Жан-Жак Ано)

9. Фауст в литературата и киното – Кр. Марлоу, Трагичната история на д-р Фауст, Й. В. Гьоте, Фауст, Томас Ман, Доктор Фаустус, Доктор Фауст (1967, Р. Бъртън и Н. Когил), Фауст (2011, А. Сокуров)

10. Уилям Шекспир – митология и митологизация. Сън в лятна нощ, Хамлет, Макбет, Бурята, Книгите на Просперо (1991, Питър Грийнауей), Сън в лятна нощ (1999, М. Хофман), Секскомедия в лятна нощ (1984, Уди Алън), Ромео и Жулиета (1968, Франко Дзефирели), Хамлет (1948, Лорънс Оливие)

11. Изкуствено създаденият човек – митология, магия, наука. Мери Шели, Франкенщайн или новият Прометей, Густав Майринк, Голем, Айзък Азимов, „Двестагодишният човек”, Франкенщайн на Мери Шели (1994, Кенет Брана), Gothic (1986, Кен Ръсел), Голем (1920, Паул Вегенер), Двестагодишният човек (1999, Крис Кълъмбъс)

12. Вампирът – митология, демонология, литература, кино. Джон Полидори, Вампирът, Шеридан льо Фану, Кармила, Неясно като в огледало, Брам Стоукър, Дракула, Вампир – сънят на Алън Грей (1932, Карл Драйер), Дракула на Брам Стоукър (1992, Фр. Ф. Копола)

13. „Забранен до...” – табу, забрана и трансгресия. Софокъл, Едип цар, З. Фройд, Тотем и табу, Д. Х. Лорънс, Любовникът на лейди Чатърли, Робърт Али, Последно танго в Париж, Вл. Набоков, Лолита, Любовникът на лейди Чатърли (2015, Джед Меркурио), Ст. Кубрик, Лолита (1962), Последно танго в Париж (1972, Б. Бертолучи)

14. Митологията на уестърна – Имало едно време на Запад (1968, Серджо Леоне), Буч Касиди и Сънданс Кид (1969, Джордж Рой Хил), Великолепната седморка (1960, Джон Стърджис; 2016, Антон Фукуа), Непреклонните (2010, Итън и Джоел Коен)

15. Самомитологизиране – Рей Бредбъри, 451 градуса по Фаренхайт, Маркъс Зюсак, Крадецът на книги, 451 градуса по Фаренхайт (1966, Фр. Трюфо), Крадецът на книги (2014, Бр. Пърсивал), Чаплин (1992, Р. Атънбъроу), Ново кино „Парадизо” (1988, Джузепе Торнаторе)

Details

Category: Специалности

 

Филмовата адаптация – взаимодействие

между литература и кино   

       

Предложение за СИД в бакалавърската програма на специалност Българска филология през летния семестър на 2015-2016 година

 

Курсът предлага на студентите въведение към диалога между литературата и киното в контекста на един от централните философско-естетически, културно-исторически и критически дебати в традицията и настоящето на хуманитарното знание: отношението слово-образ. В неговата интердисциплинарна рамка концептуални средоточия са филмовата адаптация (екранизация) и модели на повествование в двете изкуства. Първата част очертава основни периоди, направления и явления в световното и българското кино и въвежда теоретичен и понятиен инструментариум. С тяхна помощ във втората част се анализират конкретни произведения, като ударението се поставя върху български литературни и филмови творби. Филмовата адаптация се осъзнава като самостоятелен процес/продукт помежду литературната и филмовата творба. Такова разбиране би стимулирало студента не да гледа филма вместо да прочете книгата, а да познава и двете и да умее да ги съпоставя.  

 

Курсът е предназначен за студенти бакалаври от всички филологически специалности. Препоръчително е преди това те да са преминали успешно съответните курсове по литературна история. Студенти от други хуманитарни специалности също могат посещават този курс.

 

Начини на изпитване: курсова работа, разработване на страница в Уикипедия, превод на научен текст.

 

 

Учебен план

 

I. Историко-теоретичен увод

1. Литературата и киното в сговор и вражда – типологична съпоставка.
2. Основни съставки на филмовото изображение.
3. Сто и двайсет годин... световно кино.
4. Българското кино подир сто лета.
5. Филмовата адаптация като творчески процес, кинематографичен продукт и изследователско поле.
6. Как показва литературният разказ и как разказва филмовият образ?

 

II. Да четем и гледаме отблизо

7. Литературна класика на екрана и класически филмови адаптации.
8. „Бай Ганю” отива на кино.
9. Димитър Димов в българското кино („Осъдени души”).
10. Емилиян Станев в българското кино („Крадецът на праскови”).
11. Николай Хайтов в българското кино („Мъжки времена”).
12. Блага Димитрова в българското кино („Лавина”).
13. Историческият жанр и случаят „Време разделно”.
14. Криминалният жанр по света и у нас.
15. Адаптации в новото българско кино („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и „Дзифт”).
    

 

Литература:

1. Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. Народна просвета: София, 1983-85
2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, Колибри: София, 2004-06.
3. Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965
4. Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema)
5. Барт, Ролан. Въображението на знака. Народна култура: София, 1991
6. Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. Агата-А, София, 2001
7. Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88
8. Ковачев, Огнян. Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщo не ми даде име” и/или „моята външност е уродливо копие на твоята”. – В: Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика, бр. 3, есен 2006; също в: Матрицата – властта на подобието. Сборник с материали от годишна факултетска конференция на ФСлФ. УИ „Св. Климент Охридски”: София, 2008, сс. 180-193
9. Ковачев, Огнян. С въоръжено око: техники на гледане и оптики на разказване през ХVІІІ и ХІХ век. – В: Наука, техника, модернизация (интердисциплинарна научна конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век), http://www.bulgc18.com/index.php?pageid=18
10. Ковачев, Огнян. Часовете: между страницата и екрана. – В: Род и ред в българската култура. Фондация „Център за изследвания и политики на жените”: София, 2005, 235-248
11. Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10
12. Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, година 42-ра, 2009, сс. 19-23
13. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
14. Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973
15. Монтъгю, Айвър. Светът на киното. Наука и изкуство: София, 1970
16. Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? Наука и изкуство: София, 1992
17. Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Исскуство: Москва, 1968
18. Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
19. Aycock, Wendell and Schoenecke, Michael (ed.). Film and Literature. Texas Tech University Press, 1988
20. Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979
21. Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957
22. Campbell, Jan. Film and Cinema Spectatorship. Cambridge: Polity Press, 2005
23. Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Cornel University Press: Ithaca and London, 1978
24. Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981
25. Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. Longman: London & New York, 2009
26. Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2^nd Edition. Routledge, 2011
27. Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989
28. Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993
29. Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Debate. Cambridge University Press, 2003
30. Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000
31. Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006
32. McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996
33. Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986
34. Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000
35. Smith, Grahame. Dickens and the Dream of Cinema. Manchester University Press: Manchester and New York, 2003
36. Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976
37. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Blackwell: Oxford, 2004
38. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Blackwell: Oxford, 2005

 

доц. д-р Огнян Ковачев

Details

Category: Специалности

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет по философия

Факултет по славянски филологии

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

Хаос и безредие (философия, литература, наука)

 

Специалности: Философия, БФ, РФ,СлФ, Балканистика и др.

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

 

Преподаватели:

гл. ас. д-р Васил Видински,

гл.ас. д-р Камелия Спасова,
гл. ас. д-р Мария Калинова

 

Наименование на дисциплината	Хорариум	ECTS- Кредити	Форма на заключителен контрол	Форма на изпит
Хаос и безредие (философия, литература, наука)	Лекции	Семинарни упражнения	Практически упражнения
	60 (30х2)		Представяне	Курсова работа

 

Хаос и безредие

(философия, литература, наука)

 

Анотация:

Общата рамка и цел на курса е да изследва пресечените точки на философия, литература и наука относно подстъпите и възгледите за хаоса; както и разликите спрямо идеята за безредие. По-конкретно ще се проблематизира идеята и понятията за хаос, както и степените и техниките на безредие като дезорганизиращи сили. Потенциалът на подобни хаотични напрежения ще бъде разглеждан като преминаване отвъд термините за логос, ред и култура.

 

Курсът е интердисциплинарен, доколкото ще разглежда не само примери от литературата, но и от киното, изобразителното изкуство и музиката.

 

Част от изследователския и методологически залог на курса е речникът на математическите и физическите теории на хаоса да бъде преведен на философски понятиен апарат, като бъдат посочени възможностите, лимитите и приложенията на съответните дискурси. Литературата е мислена като поле на връзка и непосредствен експеримент на възгледите за хаоса. Подобен залог е ключов за целанасоченото усилие по продължаване на диалога между хуманитарните и точните науки.

 

-    Осмисляне на идеята и понятията за хаос и безредие. Схващане на основните тенденции, обуславящия контекст и основните трансформации в идеите за хаос или безредие и техните различни понятизации.

-  Работа с текстови, научни и визуални примери. Студентите ще се учат да разпознават анализираните понятия в различни контексти: литературни, философски, научни.

 

Методи, понятия и идеи за анализ на научни, литературни и философски проблеми. Овладяване на методологически техники, които подпомагат анализа и разбирането на поставените проблеми и тенденции.

 

Учебно съдържание

№	Тема:	Хорариум
1.	Въведение. Хаос и сътворение. | Хезиод, “Теогония”	2 часа
2.	Хаос и форми | Лотреамон (Изидор Дюкас)	2 часа
3.	Теория на хаоса. Метеорология и клетъчни автомати. | Джон Хортън Конуей, Джон Ърман	2 часа
4.	Примери за хаос и безредие. | Пруст, Кафка, Бекет, Улф, Джойс	2 часа
5.	Психическо безредие | „Страница лудост“, реж. Кинугаса	2 часа
6.	Насилие и неподчинение. | Хана Аренд, Мелвил „Били Бъд, морякът“	2 часа
7.	Теория на фасцинацията. | Юрий Кнорозов, Юрий Лотман, Паскал Киняр	2 часа
8.	Атрактор и контекст. | Алексей Кручоних	2 часа
9.	Техники на безредие. | Биньо Иванов, Мария Вирхов	2 часа
10.	Случайност и инцест. | Софокъл, “Едип цар”	2 часа
11.	Ризоми, глутници и карти |„Алиса в страната на чудесата”; Франсис Бейкън, Алберто Джакомети; „Лудият Пиеро”, реж. Годар	2 часа
12.	Анархия и революция. | Авангард и дада	2 часа
13.	Дезорганизация. |Новалис, Шлегел	2 часа
14.	Ентропия и термодинамика. | Ервин Шрьодингер, Дъглас Хофстатър, Пол Дейвис	2 часа
15.	Заключителна дискусия	2 часа

 

Конспект за изпит

Конспектът за изпит е изложеното вече тематично съдържание на лекциите.

 

Библиография:

Bishop, Robert (2008) – Chaos; – The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Fall 2009 Edition), под редакцията на Edward N. Zalta, url = http://plato.stanford.edu/archives/fall2009/entries/chaos/ [последна промяна: 16 юли 2008, достъп: 03 юни 2011].

Bloom, Harold(1994) – The Western canon : the Books and School of the Ages, New York : Harcourt Brace, 1994.

Brady, Patrick (1990) – “Chaos Theory, Control Theory, and Literary Theory or: A Story of Three Butterflies”, Modern Language Studies, Vol. 20, No. 4, Literature and Science, Autumn, 1990, с. 65-79.

Dasgupta, Abhijit (2011) – Mathematical Foundations of Randomness; – Philosophy of Statistics, редактор Prasanta Bandyopadhyay & Malcolm Forster, поредица "Handbook of the Philosophy of Science"; Amsterdam: Elsevier, с. 641-710

Eagle, Antony (2012) – Chance versus Randomness; – The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2013 Edition), под редакцията на Edward N. Zalta, url = http://plato.stanford.edu/archives/spr2013/entries/chance-randomness [последна промяна: 9 февруари 2012, достъп: 1 март 2013].

Earman, John (1986) – A Primer on Determinism, поредица "University of Western Ontario Series in Philosophy of Science", под общата редакция на Robert E. Butts, том 32; Dordrecht; Boston: D. Reidel Publishing Company, xiv-273 с.

——— (2004) – Determinism: What We Have Learned and What We Still Don't Know; – Freedom and Determinism (Topics in Contemporary Philosophy), редактор Michael O'Rourke, Joseph Keim Campbell & David Shier; Cambridge: The MIT Press, с. 21-46

Gleick, James (1987) – Chaos: Making a New Science, New York: Viking.

Hayles, N. Katherine, ed. (1991) – Chaos and Order: Complex Dynamics in Literature and Science, Chicago: Chicago Press.

Hayles, N. Katherine(1990) – Chaos Bound: Orderly Disorder in Contemporary Literature and Science, Ithaca: Cornell UP.

Kiel, Douglas & Euel Elliott (1996) – Chaos Theory in the Social Sciences: Foundations and Applications, Ann Arbor:Michigan Press.

Lacan, Jacques (1978) – The Seminar, Book XI, The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis, trans.Alan Sheridan, ed. Jacques-Alain Miller, London, New York: W.W. Norton & Company.

Lacan, Jacques (2007) – The Other Side of Psychoanalysis, Vol. Book XVII, ed. Jacques-Alain Miller, trans. Russell Grigg. New York, London: W. W. Norton &Company.

Martin-Löf, Per (1966) – The Definition of Random Sequences; – Information and Control, том 9, номер 6, декември 1966, с. 602-619.

McCarthy, John A (2006) - Remapping Reality : Chaos and Creativity in Science and Literature (Goethe, Nietzsche, Grass), Amsterdam, New York : Rodopi.

Peckham, Morse(1965) – Man's Rage for Chaos and Explanation and Power, New York: Schocken.

Porush, David (1991) – "Prigogine, Chaos, and Contemporary Science Fiction", Science Fiction Studies, 18.3.1991: <http://www.depauw.edu/sfs/backissues/55/porush55art.htm>;.

Prigogine, Ilya & Isabelle Stengers (1985) – Order Out of Chaos: Man's New Dialogue with Nature, London: Flamingo.

Prigogine, Ilya (1997) – The End of Certainty: Time, Chaos, and the New Laws of Nature [In collaboration with Isabelle Stengers]; New York: Free Press, ix-228 с.

Slethaug, Gordon (2000) – Beautiful Chaos : Chaos Theory and Metachaotics in Recent American Fiction, Albany : State University of New York Press.

Winnie, John A. (1996) – Deterministic Chaos and the Nature of Chance; – The Cosmos of Science: Essays of Exploration, редактор John Earman & John Norton; Pittsburgh: University of Pitsburgh Press, с. 299-324

Агамбен, Джорджо (2004) – Homo sacer, София: Критика и хуманизъм, 2004.

Арент, Хана (2007) – Насилие и политика, прев. Константин Янакиев, София: Критика и хуманизъм, Серия Етоси.

Аристотел (1993) – За поетическото изкуство, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р.

Бернули Я., Лаплас П., Колмогоров А. (1982) – Вероятности, София: Наука и изкуство.

Верещагин, Николай К., Владимир А. Успенский & Александр Х. Шень (2013) – Колмогоровская сложность и алгоритмическая случайность; Москва: МЦНМО - Московский центр непрерывного матеатического образования, 576 с.

Видински, Васил (2014) – Три съвременни понятия за случайност; – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке, редактор Александър Кънев; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", с. 146-195

Видински, Васил (2014) – Philosophia Naturalis. Първа част. Време, пространство, тяло и движение в началото на Новото време, превод Димитър Божков, Огнян Касабов, Сергей Стефанов, Христо Хр. Тодоров & Велислава Тодорова; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Видински, Васил (2011) – Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Видински, Васил (2011) –“Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)”, Философски алтернативи, бр. 6/2011, София, с. 49-59.

Гилмор, Робърт (2002) – Алиса в Квантовия свят, прев. Боряна Каменова София: Литера прима, 184 с.

Дейвис, Пол (2009) – Последните три минути, прев. Михаил Бушев, София: Прометей, 184с.

Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2004) – Анти-Едип, София: Критика и хуманизъм.

Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2009) – Кафка. За една малка литература, София: СОНМ.

Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2009) – Хилядата плоскости, София: Критика и хуманизъм.

Дерида, Жак (1993) – „Подпис. Събитие. Контекст”,сп. Литературна мисъл, бр. 5, с. 123-150.

Дерида, Жак (1998) – „Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки”, Писмеността и различието, прев. Т. Батулева, София: Наука и изкуство, с. 408-429.

Калинова, Мария & Камелия Спасова (2014) – „Techne: едноклетъчни, числа и психоаналитични митове“, Модели за мислене на бъдещето, сп. Пирон, бр.7, Бъдеще и въображение: философски интерпретации.

Калинова, Мария & Камелия Спасова (2014) - “Метаморфоза: серия от катастрофи (беседа с Лиотар)”, Литературен вестник (Метаморфоза и катастрофа I), бр.6, с. 15.

Калинова, Мария & Камелия Спасова (2009) – “Нeвъобразимото и двойниците между Фройд и Арто”, Текстове и прочити – сборник с доклади от юбилейната Десета национална конференция за студенти и докторанти, ред. Елена Гетова, Пловдив: Контекст, с. 172 – 179.

Калинова, Мария (2014) – “Невидимата матрица: двойната сцена на сътворението”. Сб. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Гергиев, Радосвет Коларов, София: Фондация „Литературен вестник“, 165 стр.

Кант, Имануел (1993) – Критика на способността за съждение, прев. Цеко Торбов, София: БАН.

Касабов, Огнян (2014) – Хаос и игра. Призракът на случайността в класическата естетика; – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке, редактор Александър Кънев; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", с. 70-92.

Ковачев, Огнян (2005) – Литература и идентичност: преображения на другостта, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Колмогоров, Андрей Н. (1965) – Три подхода к определению понятия “количество информации”; – Проблемы передачи информации, том 1, номер 1, с. 3-11

——— (1969) – К логическим основам теории информации и теории вероятностей; – Проблемы передачи информации, том 5, номер 3, с. 3-7

——— (1983) – Комбинаторные основания теории информации и исчисления вероятностей; – Успехи математических наук, том 38, номер 4 (232), с. 27-36

Кънев, Александър, ред. (2014) – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 230 с.

Лакан, Жак (2011) – За имената-на-бащата, прев. Теодора Павлова, София: Сиела.

Лоренц, Едуард (2000) – Природата на хаоса, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Лотман, Юрий (1990) – Поетика. Типология на културата, София: Народна култура.

Манчев, Боян (2007) – Тялото-Метаморфоза, София: Алтера.

Николчина, Миглена (1997) – Смисъл и майцеубийство, София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Пригожин, Иля & Изабел Стенжер (1989) – Новата връзка. Метаморфоза на науката, превод Симеон Ангелов; София: Наука и изкуство, 341 с.

Спасова, Камелия (2012) – Събитие и пример у Платон и Аристотел, София: Литературен вестник, 2012.

Спасова, Камелия & Мария Калинова (2014) – „Ламела: органът на безсмъртното”, сб. Събитие и безсмъртие в литературата, езика и културата, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Тенев, Дарин (2013) – Отклонения. Опити върху Жак Дерида, София: Изток-Запад.

Тодоров, Владислав (2005) – Хаотично махало: политическа публицистика, София: Фондация Пространство Култура.

Хофстатър, Дъглас (2011) – Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността, превод Боян Брезински, редактор Росен Люцканов; София: Изток-Запад, 1103 с.

 

Съставили:

гл. ас. д-р Васил Видински (ФФ)

гл.ас. д-р Камелия Спасова (ФСлФ)

гл. ас. д-р Мария Калинова (ФСлФ)

Details

Category: Специалности

Created: 05 March 2015