Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Съвременен български език за чужденци. Теория на превода

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: ФЖМК

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

Извадка от учебния план

 


Наименование на дисциплината

 
Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключи-

телен контрол

Лекции

Семинарни упражнения

Практически упражнения

Хоспитиране

 

Съвременен български език. Теория на превода

20

-

-

-

1

Изпит /писмен и устен/

 

 

Анотация

 

1.      Съвременен български език за чужденци. Теория на превода като част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци представя основните теоретични постановки за превода, като се имат предвид някои съвременни научни парадигми като релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика. Основна цел е запознаване с техниките на превода, като се набляга на особеностите при превод на художествен, научен, технически, публицистичен и административен текст. Завършилите курса могат успешно да превеждат устен и писмен текст, като отчитат особеностите на функционалните стилове на българския книжовен език.

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Теорията на превода – теоретичен преглед.Видове теории. Същност на превода и видове превод. Теорията на превода в светлината на съвременните научни парадигми: релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика и др.

 

4

2.

Особености при превод на научен, технически, публицистичен и административен текст.

 

4

3.

Характеристики на художествения превод. Видове устен превод.

4

4.

Аспекти на превода - литературен, исторически, лингвистичен, екстралингвистичен.Техники на превода. Лексико-фразеологични, семантични и граматични проблеми при превода.

4

5.

Прагматика и превод. Преводни трансформации.

 

4

 

 

Литература:

 

Васева И., Теория и практика превода, София, 1980ева И., Хипнозата на оригинала. Типични прояви на интерференция и буквализъм в преводи от руски език, в : Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987, стр. 35-50.

Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987

За името и за превода, Избрани статии, сб., ред. О.Тодоров, София ,1996

Изкуството на превода,сб., София, т.1 - 1976, т.2 - 1977, т.3 - 1978.

Ликоманова И., За превода като познавателен ракурс, Проглас 1998, 3-4, 216-226.

Лилова А., Типология на превода, СЕ, 5, 1979.

Bell R., Translating and Translation: Theory and practice, London, 1991.

Newmark P., Approaches to Translation, Oxford, 1981.

Steiner G., After Babel: Aspects of Language and

Translation, OUP, Oxford, 1998.

The Translator´s Handbook, ed. C.Picken, London, 1989.Zeldin T., Translation and Civilisation, in: Translation Her e and There, Now and Then, ed.by J. Taylor etc., Exeter, 1996.183-185.

 

                             Съставили програмата:

                                                                      доц-д-р Елена Хаджиева

                                                                      гл. ас. д-р Ася Асенова

                                                                     гл. ас. д-р Йорданка Велкова

 

 

 

Учебната програма е приета с решение на Академически съвет с протокол № 8, т.15 / 29. 05. 2013 г.

 

Details
Category: Специалности

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Съвременен български езикза чужденци. Теория на превода

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: Международни отношения, ЮФ

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Извадка от учебния план

 

Наименование на дисциплината

 
Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключите-

лен контрол

Лекции

Семинарни упражне-

ния

Практически упражнения

Хоспи-тиране

 

Съвременен български език. Теория на превода

20

-

-

-

1

Изпит /писмен и устен/

 

 

Анотация

 

1.      Съвременен български език за чужденци. Теория на превода като част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци представя основните теоретични постановки за превода, като се имат предвид някои съвременни научни парадигми като релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика. Основна цел е запознаване с техниките на превода, като се набляга на особеностите при превод на художествен, научен, технически, публицистичен и административен текст. Завършилите курса могат успешно да превеждат устен и писмен текст, като отчитат особеностите на функционалните стилове на българския книжовен език.

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Теорията на превода – теоретичен преглед.Видове теории. Същност на превода и видове превод. Теорията на превода в светлината на съвременните научни парадигми: релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика и др.

 

4

2.

Особености при превод на научен, технически, публицистичен и административен текст.

 

4

3.

Характеристики на художествения превод. Видове устен превод.

4

4.

Аспекти на превода - литературен, исторически, лингвистичен, екстралингвистичен.Техники на превода. Лексико-фразеологични, семантични и граматични проблеми при превода.

4

5.

Прагматика и превод. Преводни трансформации.

 

4

 

 

Литература:

 

Васева И., Теория и практика превода, София, 1980ева И., Хипнозата на оригинала. Типични прояви на интерференция и буквализъм в преводи от руски език, в : Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987, стр. 35-50.

Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987

За името и за превода, Избрани статии, сб., ред. О.Тодоров, София ,1996

Изкуството на превода,сб., София, т.1 - 1976, т.2 - 1977, т.3 - 1978.

Ликоманова И., За превода като познавателен ракурс, Проглас 1998, 3-4, 216-226.

Лилова А., Типология на превода, СЕ, 5, 1979.

Bell R., Translating and Translation: Theory and practice, London, 1991.

Newmark P., Approaches to Translation, Oxford, 1981.

Steiner G., After Babel: Aspects of Language and

Translation, OUP, Oxford, 1998.

The Translator´s Handbook, ed. C.Picken, London, 1989.Zeldin T., Translation and Civilisation, in: Translation Her e and There, Now and Then, ed.by J. Taylor etc., Exeter, 1996.183-185.

 

                             Съставили програмата:

                                                                      доц-д-р Елена Хаджиева

                                                                      гл. ас. д-р Ася Асенова

                                                                     гл. ас. д-р Йорданка Велкова

 

 

 

Учебната програма е приета с решение на Академически съвет с протокол № 8, т.15 / 29. 05. 2013 г.

 

Details
Category: Специалности

ПРОГРАМА

СИД: ТЕХНИКИ НА ПИСАНЕТО
/продължителност – 30 часа/

Анотация: Курсът предлага обобщение на основните характеристики на литературния дискурс от гледище на херменевтиката и методиката на литературното образование. Лекциите са стуктурирани така, че не засягат проблематиката на творческото писане. Те запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в типологията на литературно-образователната комуникация. Проблематиката полага техниките на писане в контекста на публичността.

  1. Обща характеристика на курса. История и теория на интелектуалното действие.
    2. Основни характеристики на писмения текст. Лингвистични и философски аспекти.
    3. Словесност – език - текст – творба - интерпретация. Писмо.
    4. Творба и литературно пространство.
    5. Теория на четенето. Четене и общуване.
    6. Херменевтични дистанции. Школи на интерпретацията.
    7. Разбиране. Статус и структура на читателя.
    8. Критическото мислене.
    9. Писане. Структура и проявления на homo scribens.
    10. Писане и творба. Поетики на писането.
    11. Жанрове на писането. Писане и конвенции. Творческо писане.
    12. Академичното писане. Академична критика.
    13. „Женско” писане.
    14. Отвъд писането. Аспекти на публичността.
    15. Пишещия аз и публичността.

     

    БИБЛИОГРАФИЯ:
    1. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. С., 1997;
    2. Гадамер, Х.-Г. Актуалност на красивото. С., 2000;
    3. Рикьор, Пол. Конфликтът на интерпретациите, С., 2000;
    4. Рикьор, Пол. От текста към действието, С., 2000;
    5. Бланшо, М. Литературното пространство. С., 2000;
    6. Бард, Р. Разделението на езиците. С., 1995;
    7. Хабермас, Ю. Философия на езика. С., 1999;
    8. Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. С., 1999;
    9. Кинг, Стивън. За писането. Мемоари на занаята. С., 2006


 

 

 

Details
Category: Специалности

 

ПРОГРАМА

СИД: ТЕХНИКИ НА ПИСАНЕТО


/продължителност – 30 часа/

проф. Владимир Атанасов

 

Анотация:

Курсът предлага обобщение на основните характеристики на литературния дискурс от гледище на херменевтиката и методиката на литературното образование. Лекциите са стуктурирани така, че не засягат проблематиката на творческото писане. Те запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в типологията на литературно-образователната комуникация. Проблематиката полага техниките на писане в контекста на публичността.

 

  1. Обща характеристика на курса. История и теория на интелектуалното действие.
    2. Основни характеристики на писмения текст. Лингвистични и философски аспекти.
    3. Словесност – език - текст – творба - интерпретация. Писмо.
    4. Творба и литературно пространство.
    5. Теория на четенето. Четене и общуване.
    6. Херменевтични дистанции. Школи на интерпретацията.
    7. Разбиране. Статус и структура на читателя.
    8. Критическото мислене.
    9. Писане. Структура и проявления на homo scribens.
    10. Писане и творба. Поетики на писането.
    11. Жанрове на писането. Писане и конвенции. Творческо писане.
    12. Академичното писане. Академична критика.
    13. „Женско” писане.
    14. Отвъд писането. Аспекти на публичността.
    15. Пишещия аз и публичността.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. С., 1997;
2. Гадамер, Х.-Г. Актуалност на красивото. С., 2000;
3. Рикьор, Пол. Конфликтът на интерпретациите, С., 2000;
4. Рикьор, Пол. От текста към действието, С., 2000;
5. Бланшо, М. Литературното пространство. С., 2000;
6. Бард, Р. Разделението на езиците. С., 1995;
7. Хабермас, Ю. Философия на езика. С., 1999;
8. Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. С., 1999;
9. Кинг, Стивън. За писането. Мемоари на занаята. С., 2006


 

Details
Category: Специалности

Типологическа характеристика на праславянския език

 

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, гл. ас. д-р Гергана Ганева

 

Курсът Типологическа характеристика на праславянския език запознава студентите с основните проблеми на праславянското и индоевропейското езикознание, свързани с формирането на именните и глаголните основи. Праславянският език се представя от гледна точка на морфологическата, контенсивната и стадиалната типологическа класификация на езиците. Възникването на праславянските граматически категории се разглежда като резултат от прехода от активен аглутинативен към флективен номинативен езиков тип. Избралите курса получават и основни практически умения да реконструират средновековни български текстове и да етимологизират значенията на отделните думи.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум
1.

Основи на типологията: основни понятия, общи положения, видове типологически класификации

2
2.

Основните праславянски фонетични процеси и произходът на старобългарските гласни и съгласни.

2
3.

Ларингалната теория и нейното приложение в индоевропейското и праславянското езикознание.

2
4.

Морфонологичната значимост на индоевропейското редуване на гласните. Глаголни и именни корени.

2
5.

Праславянският и старобългарският език в светлината на морфологичната, контенсивната и стадиалната типология. Преходът от активен аглутинативен тип към номинативен флективен строй.

2
6.

Единството на прастарите глаголни и именни наставки

2
7.

Категорията начин на действие в праславянски (инфектни основи, итеративи, фактитиви, дуративи, статални глаголи).

2
8.

Промени в глаголните основи при прехода от активно към номинативно състояние. Изчезване на инертните глаголи и предпоставки за възникването на категорията вид на глагола в славянските езици.

2
9.

Произход на славянските сегашни и претеритни основи.

2
10.

Теории за произхода на славянския глаголен вид и на категорията време. Превръщането на старите словообразувателни наставки за начин на действието в темпорални гласни; засилване на степента на фузия между граматическите афикси и флексията

2
11.

Праславянските именни основи. Преходът от лексикосемантични класове със словообразувателни наставки (еs, er, en/men, nt и под.) към формообразуващи наставки. Индоевропейските i- и u-основи и техните наследници в праславянски и старобългарски.

2
12.

Разширяването на праславянските именни основи с форманти k, n, t и неговата морфологична значимост.

2
13.

Прегрупирането на склонението в славянските езици и отварянето на сричката. Връзката на тенденцията към възходяща звучност и тенденцията към палаталност с прехода към номинативен строеж. Възникването на аломорфи и морфонологични редувания.

2
14.

Ономатопоетичните основи в праславянски и старобългарски. Интензифициращата наставка – sk- в глаголното и именното словообразуване. Редуплицирани звукоподражателни основи.

2
15.

Преходът към аналитизъм като отстъпление от номинативния строй. Типологическа характеристика на аналитичните езици. Теории за възникването на аналитизма.

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

 

Курсът завършва с писмен изпит. Студентите правят праславянска реконструкция на непознат за тях средновековен български текст.

 

Литература:

Б. Велчева. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. С. 1980.

Т. Гамкрелидзе и Вяч. Иванов, Индоевропейский язык и индоевропейцы. Реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры. Т.I, Тбилиси, 1984

Г. Ганева, Съдбата на тематичните суфикси в историята на българския език – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. С., 2015, с. 231-240

Гаравалова, И. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система, С., 2003.

Г. Герджиков, Избрани студии и статии по езикознание. С. 2013.

И. Добрев, Старобългарска граматика. Теория на основите. С. 1982.

И. Добрев, Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С. 1982.

В. В. Иванов, Славянский, балтийский и раннебалканский глагол. Индоевропейские истоки. Москва, 1981.

К. Панфилов, Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения. 2003–2012. (at: http://erlang.kirillpanfilov.com/euskara/?linguistics-stadial)

А. Тотоманова, Към историята на старобългарския аорист (по материали от славянската версия на хрониката на Георги Синкел). – В: Българска реч, ХIII, 2007, 2, с. 18-24.

А. Тотоманова, История на словообразувателните модели при глаголите с ономатопоетичен корен в българския език. - В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 143-149.

А. Тотоманова, Някои наблюдения върху прегрупирането на склонението в българския език. В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, 55-58.

А. Тотоманова, Прегрупирането на склонението в българския език. – В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 60-74.

А. Тотоманова, Проблеми на имената с nt- основи в старобългарски език. – В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 124-130.

А. Тотоманова, Oratorio about Bulgarian analytism – В: Scripta, 7, 2009, c. 98-106.

The World Atlas of Language Structures (WALS): http://wals.info/

Details
Category: Специалности