Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Съвременен български езикза чужденци. Теория на превода

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: Международни отношения, ЮФ

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Извадка от учебния план

 

Наименование на дисциплината

 
Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключите-

лен контрол

Лекции

Семинарни упражне-

ния

Практически упражнения

Хоспи-тиране

 

Съвременен български език. Теория на превода

20

-

-

-

1

Изпит /писмен и устен/

 

 

Анотация

 

1.      Съвременен български език за чужденци. Теория на превода като част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци представя основните теоретични постановки за превода, като се имат предвид някои съвременни научни парадигми като релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика. Основна цел е запознаване с техниките на превода, като се набляга на особеностите при превод на художествен, научен, технически, публицистичен и административен текст. Завършилите курса могат успешно да превеждат устен и писмен текст, като отчитат особеностите на функционалните стилове на българския книжовен език.

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Теорията на превода – теоретичен преглед.Видове теории. Същност на превода и видове превод. Теорията на превода в светлината на съвременните научни парадигми: релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика и др.

 

4

2.

Особености при превод на научен, технически, публицистичен и административен текст.

 

4

3.

Характеристики на художествения превод. Видове устен превод.

4

4.

Аспекти на превода - литературен, исторически, лингвистичен, екстралингвистичен.Техники на превода. Лексико-фразеологични, семантични и граматични проблеми при превода.

4

5.

Прагматика и превод. Преводни трансформации.

 

4

 

 

Литература:

 

Васева И., Теория и практика превода, София, 1980ева И., Хипнозата на оригинала. Типични прояви на интерференция и буквализъм в преводи от руски език, в : Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987, стр. 35-50.

Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987

За името и за превода, Избрани статии, сб., ред. О.Тодоров, София ,1996

Изкуството на превода,сб., София, т.1 - 1976, т.2 - 1977, т.3 - 1978.

Ликоманова И., За превода като познавателен ракурс, Проглас 1998, 3-4, 216-226.

Лилова А., Типология на превода, СЕ, 5, 1979.

Bell R., Translating and Translation: Theory and practice, London, 1991.

Newmark P., Approaches to Translation, Oxford, 1981.

Steiner G., After Babel: Aspects of Language and

Translation, OUP, Oxford, 1998.

The Translator´s Handbook, ed. C.Picken, London, 1989.Zeldin T., Translation and Civilisation, in: Translation Her e and There, Now and Then, ed.by J. Taylor etc., Exeter, 1996.183-185.

 

                             Съставили програмата:

                                                                      доц-д-р Елена Хаджиева

                                                                      гл. ас. д-р Ася Асенова

                                                                     гл. ас. д-р Йорданка Велкова

 

 

 

Учебната програма е приета с решение на Академически съвет с протокол № 8, т.15 / 29. 05. 2013 г.

 

Details
Category: Специалности

 

ПРОГРАМА

СИД: ТЕХНИКИ НА ПИСАНЕТО


/продължителност – 30 часа/

проф. Владимир Атанасов

 

Анотация:

Курсът предлага обобщение на основните характеристики на литературния дискурс от гледище на херменевтиката и методиката на литературното образование. Лекциите са стуктурирани така, че не засягат проблематиката на творческото писане. Те запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в типологията на литературно-образователната комуникация. Проблематиката полага техниките на писане в контекста на публичността.

 

  1. Обща характеристика на курса. История и теория на интелектуалното действие.
    2. Основни характеристики на писмения текст. Лингвистични и философски аспекти.
    3. Словесност – език - текст – творба - интерпретация. Писмо.
    4. Творба и литературно пространство.
    5. Теория на четенето. Четене и общуване.
    6. Херменевтични дистанции. Школи на интерпретацията.
    7. Разбиране. Статус и структура на читателя.
    8. Критическото мислене.
    9. Писане. Структура и проявления на homo scribens.
    10. Писане и творба. Поетики на писането.
    11. Жанрове на писането. Писане и конвенции. Творческо писане.
    12. Академичното писане. Академична критика.
    13. „Женско” писане.
    14. Отвъд писането. Аспекти на публичността.
    15. Пишещия аз и публичността.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. С., 1997;
2. Гадамер, Х.-Г. Актуалност на красивото. С., 2000;
3. Рикьор, Пол. Конфликтът на интерпретациите, С., 2000;
4. Рикьор, Пол. От текста към действието, С., 2000;
5. Бланшо, М. Литературното пространство. С., 2000;
6. Бард, Р. Разделението на езиците. С., 1995;
7. Хабермас, Ю. Философия на езика. С., 1999;
8. Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. С., 1999;
9. Кинг, Стивън. За писането. Мемоари на занаята. С., 2006


 

Details
Category: Специалности

Типологическа характеристика на праславянския език

 

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, гл. ас. д-р Гергана Ганева

 

Курсът Типологическа характеристика на праславянския език запознава студентите с основните проблеми на праславянското и индоевропейското езикознание, свързани с формирането на именните и глаголните основи. Праславянският език се представя от гледна точка на морфологическата, контенсивната и стадиалната типологическа класификация на езиците. Възникването на праславянските граматически категории се разглежда като резултат от прехода от активен аглутинативен към флективен номинативен езиков тип. Избралите курса получават и основни практически умения да реконструират средновековни български текстове и да етимологизират значенията на отделните думи.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум
1.

Основи на типологията: основни понятия, общи положения, видове типологически класификации

2
2.

Основните праславянски фонетични процеси и произходът на старобългарските гласни и съгласни.

2
3.

Ларингалната теория и нейното приложение в индоевропейското и праславянското езикознание.

2
4.

Морфонологичната значимост на индоевропейското редуване на гласните. Глаголни и именни корени.

2
5.

Праславянският и старобългарският език в светлината на морфологичната, контенсивната и стадиалната типология. Преходът от активен аглутинативен тип към номинативен флективен строй.

2
6.

Единството на прастарите глаголни и именни наставки

2
7.

Категорията начин на действие в праславянски (инфектни основи, итеративи, фактитиви, дуративи, статални глаголи).

2
8.

Промени в глаголните основи при прехода от активно към номинативно състояние. Изчезване на инертните глаголи и предпоставки за възникването на категорията вид на глагола в славянските езици.

2
9.

Произход на славянските сегашни и претеритни основи.

2
10.

Теории за произхода на славянския глаголен вид и на категорията време. Превръщането на старите словообразувателни наставки за начин на действието в темпорални гласни; засилване на степента на фузия между граматическите афикси и флексията

2
11.

Праславянските именни основи. Преходът от лексикосемантични класове със словообразувателни наставки (еs, er, en/men, nt и под.) към формообразуващи наставки. Индоевропейските i- и u-основи и техните наследници в праславянски и старобългарски.

2
12.

Разширяването на праславянските именни основи с форманти k, n, t и неговата морфологична значимост.

2
13.

Прегрупирането на склонението в славянските езици и отварянето на сричката. Връзката на тенденцията към възходяща звучност и тенденцията към палаталност с прехода към номинативен строеж. Възникването на аломорфи и морфонологични редувания.

2
14.

Ономатопоетичните основи в праславянски и старобългарски. Интензифициращата наставка – sk- в глаголното и именното словообразуване. Редуплицирани звукоподражателни основи.

2
15.

Преходът към аналитизъм като отстъпление от номинативния строй. Типологическа характеристика на аналитичните езици. Теории за възникването на аналитизма.

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

 

Курсът завършва с писмен изпит. Студентите правят праславянска реконструкция на непознат за тях средновековен български текст.

 

Литература:

Б. Велчева. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. С. 1980.

Т. Гамкрелидзе и Вяч. Иванов, Индоевропейский язык и индоевропейцы. Реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры. Т.I, Тбилиси, 1984

Г. Ганева, Съдбата на тематичните суфикси в историята на българския език – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. С., 2015, с. 231-240

Гаравалова, И. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система, С., 2003.

Г. Герджиков, Избрани студии и статии по езикознание. С. 2013.

И. Добрев, Старобългарска граматика. Теория на основите. С. 1982.

И. Добрев, Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С. 1982.

В. В. Иванов, Славянский, балтийский и раннебалканский глагол. Индоевропейские истоки. Москва, 1981.

К. Панфилов, Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения. 2003–2012. (at: http://erlang.kirillpanfilov.com/euskara/?linguistics-stadial)

А. Тотоманова, Към историята на старобългарския аорист (по материали от славянската версия на хрониката на Георги Синкел). – В: Българска реч, ХIII, 2007, 2, с. 18-24.

А. Тотоманова, История на словообразувателните модели при глаголите с ономатопоетичен корен в българския език. - В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 143-149.

А. Тотоманова, Някои наблюдения върху прегрупирането на склонението в българския език. В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, 55-58.

А. Тотоманова, Прегрупирането на склонението в българския език. – В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 60-74.

А. Тотоманова, Проблеми на имената с nt- основи в старобългарски език. – В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 124-130.

А. Тотоманова, Oratorio about Bulgarian analytism – В: Scripta, 7, 2009, c. 98-106.

The World Atlas of Language Structures (WALS): http://wals.info/

Details
Category: Специалности

ПРОГРАМА

СИД: ТЕХНИКИ НА ПИСАНЕТО
/продължителност – 30 часа/

Анотация: Курсът предлага обобщение на основните характеристики на литературния дискурс от гледище на херменевтиката и методиката на литературното образование. Лекциите са стуктурирани така, че не засягат проблематиката на творческото писане. Те запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в типологията на литературно-образователната комуникация. Проблематиката полага техниките на писане в контекста на публичността.

  1. Обща характеристика на курса. История и теория на интелектуалното действие.
    2. Основни характеристики на писмения текст. Лингвистични и философски аспекти.
    3. Словесност – език - текст – творба - интерпретация. Писмо.
    4. Творба и литературно пространство.
    5. Теория на четенето. Четене и общуване.
    6. Херменевтични дистанции. Школи на интерпретацията.
    7. Разбиране. Статус и структура на читателя.
    8. Критическото мислене.
    9. Писане. Структура и проявления на homo scribens.
    10. Писане и творба. Поетики на писането.
    11. Жанрове на писането. Писане и конвенции. Творческо писане.
    12. Академичното писане. Академична критика.
    13. „Женско” писане.
    14. Отвъд писането. Аспекти на публичността.
    15. Пишещия аз и публичността.

     

    БИБЛИОГРАФИЯ:
    1. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. С., 1997;
    2. Гадамер, Х.-Г. Актуалност на красивото. С., 2000;
    3. Рикьор, Пол. Конфликтът на интерпретациите, С., 2000;
    4. Рикьор, Пол. От текста към действието, С., 2000;
    5. Бланшо, М. Литературното пространство. С., 2000;
    6. Бард, Р. Разделението на езиците. С., 1995;
    7. Хабермас, Ю. Философия на езика. С., 1999;
    8. Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. С., 1999;
    9. Кинг, Стивън. За писането. Мемоари на занаята. С., 2006


 

 

 

Details
Category: Специалности

 

СИД „ТИПОЛОГИЧНИ, СЕМАНТИЧНИ, ФОРМАЛНИ И ПРАГМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ОПИСАНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК”

 

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Марина Джонова    

 

Основната цел на курса е да разшири и задълбочи познанията за граматичната система на съвременния български език чрез представяне на специфични функции и употреби на единиците от различни езикови равнища. Системно-структурният теоретичен подход, който обикновено е водещ в описанието на езиковите единици в езиковедските дисциплини в бакалавърските програми, се допълва и обогатява чрез представяне на типологични, формални, семантични и прагматични аспекти. Студентите ще имат възможност да проведат свои самостоятелни проучвания, свързани с актуалното състояние на българския език, като оценят стабилността на нормата и проследят проявите на динамика в езиковата система.

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Типологични особености на съвременния български език. Описание на съвременния български език според различни типологически подходи (формална и съдържателна типология).

4

2.

Езикова доминанта и типологична детерминанта – гледни точки. Езиковата доминанта на българския език като флективен. Семантична константа и семантична доминанта.

2

3.

Описанието на съвременния български език от гледна точка на теорията за езиковите универсалии. Видове универсалии. За и против типологичните универсалии.

2

4.

Формално описание на езиците.

Практики и постижения във формалното описание на съвременния български език.

4

5.

Съвременни процеси и тенденции в морфологичната система на българския език. Речеви варианти – съвременни изследвания. Корпуси и верификация на изследователски хипотези.

4

6.

Обект и предмет на семантиката и на прагматиката. Езикови и речеви единици. Изречение, изказване, речев акт. Илокутивна сила на изказването. Описание на спецификата на съобщителни, въпросителни и подбудителни изказвания в съвременния български език.

3

7.

Видове речеви актове. Перформативи.

Речева ситуация – елементи (участници и неучастници; време; място)

Принципи на успешното общуване. Максимите на Грайс

2

8.

Диалогично и монологично общуване. Структура на разговора

Прагматични маркери.

4

10.

Речев етикет. Учтивостта като прагматична категория.

4

11.

Особености на подготвеното и на неподготвеното общуване

1

                        

 

Литература

Alexiadou, A. & T. Hall (eds.) 1997. Studies on Universal Grammar and Typological Variation. Amsterdam: John Benjamins.

Comrie, B. 1989. Language universals and linguistic typology: Syntax and morphology. Oxford: Blackwell, 1989.

Croft, W. 1990. Typology and universals. Cambridge: Cambridge UP.

Croft, William 1994. Semantic universals in classifier systems. – In: Word 45: 145-171. 

Cysouw, M. Against implicational universals. - In: Linguistic Typology 7-1 (2003).

Greenberg J.H., 1966. Universals of language. Cambridge Mass: MIT Press.

Greenberg, J. 1974. Language typology: A historical and analytic overview. The Hague: Mouton.

Greenberg, J.H., C.A. Ferguson, E.A. Moravcsik (eds.) 1978. Universals of human language. Stanford: Stanford UP, 4 vols.

Greenberg, Joseph (ed.) Some Universals of Grammar with Particular Reference to the Order of Meaningful Elements". - In: Universals of Language. MIT Press,1963.

http://slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2013/3

Language Typology and Language Universals. An International Handbook. (Eds. M. Haspelmath, Ekk. König, W. Oesterreicher, W. Raible). volumes 1, 2. Walter de Gruyter, 2001.

Герджиков, Г. Неравномерният ход на развоя към аналитизъм в различните звена на системата и неговите причини. - Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 2. История на българския език. София, 1987.

Герджиков, Г. Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости. - Съпоставително езикознание, ХV, 1990, Nr 5.

Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм - определение, метод за измерване, причини, следствия. - Съпоставително езикознание VIII, 1983, Nr 5.

Д. Мангачева. Диалогичното единство. Подкана - отговор (върху материал от португалски език). С., 2012.

Дж. Остин. Как с думи се вършат неща. С., 1996.

Й. Тишева. Прагматични аспекти на устната реч. – електронна публикация на адрес:

К. Иванова и Р. Ницолова. Ние, говорещите хора. С., 1995.

Климов Г. А. Основы лингвистической компаративистики. М., 1990. 

Климов Г. А. Принципы контенсивной типологии. М., 1983. 

Мельников, Г. П. Системная типология языков. Москва: Наука, 2003.

Мельчук, И. Курс общей морфологии. Том І, II, ІІІ, ІV,V. Москва – Вена: Языки русской культуры, Wiener Slawistischer Almanach, Издательская группа “Прогресс”, 1998 – 2002.

Панфилов, К. Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения http://www.erlang.com.ru/euskara/?linguistics-stadial

Пенчева, М. Езикови универсалии и типология. София: Издателство на СУ „Св. Климент Охридски”, 2006.

Публикациите по въпросите на устното общуване на сайта за българска разговорна реч bgspeech.net

Р. Ницолова. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. С., 1984.

Сб. Лингвистична прагматика (съставител Ст. Димитрова). С., 2001.

Ст. Димитрова. Лингвистична прагматика. С., 2009.

 

 

 

Изготвили програмата:                                        

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Марина Джонова      

 

Details
Category: Специалности