Специалности

Бакалавърски програми

 

Конспект за държавен изпит

 

az buki

 

 

СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

При разработването на тема по съвременен български език студентите трябва да покажат осмисляне на поставения проблем, интерпретация на различни становища и способност за обобщение. Изпитната тема може да обхваща материал от два или повече раздела от програмата по съвременен български език. От студентите се изисква:

  • създаване на добре структуриран научен текст в препоръчителен обем от 8 страници;
  • обобщено осмисляне на проблематиката;
  • класификация на лингвистичния материал;
  • критично представяне и съпоставка на различни гледни точки;
  • онагледяване на теоретичните постановки с подходящи примери;
  • добра библиографска осведоменост по темата.

При оценяването на работите се санкционира механичното възпроизвеждане на източниците, освен ако не са включени като цитати, оформени по стандартите за цитиране.

 

І. Ф О Н Е Т И К А

  1. Исторически развой на българските звукове. Развой на носовките, еровете и ятовата гласна и техните застъпници в българските диалекти и в книжовния език.
  2. Развой на консонантната система в българския език. Основни фонемни опозиции и диалектни различия.
  3. Ударение и интонация
  4. Съвременни и исторически звукови закони. Основни правоговорни норми и отклонения от тях.
  5. Развой на правописния въпрос у нас. Принципи и положения в съвременния български правопис

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Стойков, Ст. Увод във фонетиката на българския език. 1966.

Тилков, Д., Т. Бояджиев Българска фонетика. София, 1977.

Тилков, Д. Изследвания върху българския език. София, 1983.

Тилков, Д. Интонацията в българския език. София, 1981.

Пашов, П., Хр. Първев. Българският правоговор. София 1983 и следв.

Помагало по българска фонетика (съставители Хр. Първев и В. Радева). София, 1980.

Граматика на съвременния български книжовен език. Т. І. Фонетика. София, 1982.

Савицка, И., Т. Бояджиев. Българо-полска съпоставителна граматика. Т.І. Фонетика и фонология. София, 1988.

 

ІІ. Л Е К С И К О Л О Г И Я

1. Думата като основна езикова единица – функции и признаци на думата,

изучавани от лексикологията.

2. Развитие и промени в лексикалното значение на думата.

3. Системни отношения и връзки в българската лексика.

4. Структура и значение на производната дума, словообразувателно и лексикално

значение.

5. Обогатяване на лексикалния състав на българския език – домашни и заети думи.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Българска лексикология и фразеология (т. I – III)

том І: Л. Крумова-Цветкова, Д. Благоева, С. Колковска, Е. Пернишка и М. Божилова. Българска лексикология. София, 2013.

том ІІ: Ст. Калдиева. Българска фразеология. София, 2013.

том ІІІ: Иван Касабов. Проблеми на общата лексикология. София, 2013.

Бояджиев, Т. Българска лексикология. София, 2002.

Касабов, Ив. Граматика на семантиката. София, 2006.

Лексикографията и лексикологията в съвременния свят (съст. Л. Крумова-Цветкова, М. Чоролеева, С. Павлова). В. Търново, 2007.

Ничева, К. Българска фразеология. София, 1987.

Помагало по българска лексикология (съст. Хр. Първев). София, 1979.

Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, 2007.

 

ІІІ. М О Р Ф О Л О Г И Я

  1. Типологична характеристика на българската морфологична система. Основни тенденции в нейния развой.
  2. Семантични, морфологични и синтактични особености на отделните части на речта в българския език.
  3. Категориите род и число при имената и при глагола.
  4. Категорията лице при глагола, личните и притежателните местоимения.
  5. Категорията неопределеност/определеност при имената. Мнения за състава, организацията и развоя на категорията.
  6. Категорията степенуване при прилагателните имена и наречията.
  7. Значение и употреба на българските местоимения.
  8. Граматически категории на глагола. Лични и нелични глаголни форми.
  9. Концепции за залога в българската граматика.
  10. Категорията вид на глагола. Специфика на вида в българския език.
  11. Концепции за системата на българските глаголни времена.
  12. Отношение между категориите вид и време в българския език.
  13. Модални категории на българския глагол.
  14. Гледни точки за отношението между категориите евиденциалност и наклонение.
  15. Функционални части на речта. Видове. Особености.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Александров, А., Р. Русинова. Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998.

Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944.

Андрейчин, Л., Ст. Стоянов, К. Попов. Граматика на българския език. София, 1975.

Бояджиев, Т. Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Морфология. Синтаксис. София, 1999.

Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. Велико Търново, 2004.

Българският език – език на 1300-годишна държава. София, 1981.

Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984.

Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. София, 1983.

Иванчев, Св.  Българският език – класически и екзотичен. София, 1988.

Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007.

Маровска, В. Новобългарският перфект. София, 2005.

Маровска, В. Референция и рефериране в света на езика. Пловдив, 2013.

Маслов, Ю. Граматика на българския език. София, 1982.

Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.

Ницолова, Р. Българските местоимения. София, 1986.

Пашов, П. Българска граматика. София, 2006.

Пашов, П. (съст.) Помагало по българска морфология. Имена. София, 1976.

Пашов, П., Р. Ницолова (съст.). Помагало по българска морфология. Глагол. София, 1976.

Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София, 1991.

Станков, В. Българските глаголни времена. София,1969.

Станков, В. Конкуренция на глаголните видове в съвременния български книжовен език. София, 1976.

Станков В.: Глаголният вид в съвременния български книжовен език. София, 1980.

Станков, В. Семантични особености на категорията неопределеност на имената в българския език. – В: Българско езикознание. Том 1. Проблеми на граматичната система на българския език. София, 1995.

Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.

Янакиев, М., Н. Котова. Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком. Москва, 2001.

 

ІV.   С И Н Т А К С И С

  1. Основни признаци на изречението. Предикативности и атрибутивност в простото изречение. Видове сказуеми.
  2. Формална структура на простото изречение. Подчинителни и съчинителни връзки в простото изречение.
  3. Предикатно-аргументна структура.
  4. Семантични роли на аргументите.
  5. Задължителни разширения на глаголната група. Дублиране на синтактични позиции.
  6. Незадължителни разширения на глаголната група. Видове обстоятелствени пояснения.
  7. Структура на именната фраза. Видове разширения.
  8. Видове изречения по строеж и по състав.
  9. Подчинително и съчинително свързване в сложното изречение.
  10. Словоред и информационна структура.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Граматика на съвременния български книжовен език. Т.ІІІ- Синтаксис. София, 1983.

Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив, 1997.

Влахова, Р. Монофонична и полифонична реч. София, 2000.

Нови изследвания по генеративен синтаксис на българския език. София 2013.

Пенчев, Й. Съвременен български книжовен език. Синтаксис. Пловдив, 1998.

Помагало по синтаксис. Съвременни лингвистични теории. (Съст. С. Коева). Пловдив, 2001.

Помагало по синтаксис. Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение (Съст. С. Коева). София, 2005.

Помагало по български синтаксис (Съст. К. Попов). София, 1979.

Помагало по синтаксис на българския език (Съст. Ст. Брезински). София, 1988.

Тишева, Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в българския език. София, 2000.

За други библиографските източници по синтаксис вж. информацията на сайта ezik.bg.

 

V.     С Т И Л И С Т И К А

1.     Теоретични основи на съвременната функционална стилистика.

2.     Фундаменталната опозиция „разговорно“ – „книжно“ и проявленията ѝ на

различните езикови равнища.

3.     Т. нар. публицистичен (журналистически) стил.

4.     Проблеми на фоностилистиката и на лексикалната стилистика.

5.      Граматическа стилистика.

6.     Стилистика на текста.

 

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Аристотел. Реторика. София, 1986.

Брезински, Ст. Синтаксис и стилистика. София, 1994.

Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. Шумен, 2001.

Велева, М. Текст и стил. София, 2005.                            

Виноградов, В. В. Проблемы русской стилистики. Москва, 1982.

Дачева, Г. Семиостилистика. София, 2001.

Замбова, А. Манипулативни езикови стратегии в печата. София, 2000.

Кожина, М. Стилистика русского языка. Москва, 1977.

Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. София, 1990.

Маровска, В. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998.

Попов, Д. Стилистика. Шумен, 2001.

Попов, Д. Фоностилистика на дискурса. Шумен, 2004..

Попова, В. Българската стилистика до 50-те години на ХХ век. София, 1994.

Растие, Фр. Изкуства и науки за текста. София, 2003.

Русинов, Р. Практическа стилистика. Просто изречение. В. Търново, 2000.

Станева, Хр. Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, 2001.

Станков, В. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981.

Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. София, 2000.

Якобсон, Р. Езикът на поезията. София 2000.

Янакиев, М. Записки по стилистика на българския език. София, 1964.

 

БИБЛИОГРАФИЯ - ОБЩИ ТРУДОВЕ

Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944.

Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.

Андрейчин, Л., Ст. Стоянов, К. Попов. Граматика на българския език. София, 1975.

Пашов, П. Практическа българска граматика. София, 1989г. и следв. издания.

Маслов, Ю. Граматика на българския език. София, 1982 (Превод от руски език – 2002).

Бояджиев, Т. Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, 1999.

 

РЕЧНИЦИ

Нов правописен речник на българския език. София, 2002.

Пашов, П., Хр. Първев. Правоговорен речник на българския език. София, 1975; ІІ изд. 2002г.

Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на съвременния български книжовен език. София, т.І, 1974, т.ІІ, 1975.

Нанов, Л. Български синонимен речник. София, 1968 /Vизд./.

Димитрова, Л., А. Спасов. Синонимен речник на съвременния български книжовен език. София, 1980.

Георгиев, Вл. и др. Етимологичен речник на българския език. Т.І-ІІІ, 1971-1986.

Радева, В. Български тълковен речник. София, 2005.

 

На вниманието на всички студенти

Общите условия и редът на провеждане на държавните изпити се уреждат в „Правилника за образователните дейности в СУ”, Глава осма „Дипломиране”. Правилникът е публикуван на интернет страницата на СУ „Св. Климент Охридски”.

СЪВРЕМЕННИ ПРАКТИКИ В АКАДЕМИЧНОТО ПИСМЕНО И УСТНО ОБЩУВАНЕ


проф. д-р Йовка Тишева (ФСФ), проф. дфн Иванка Мавродиева (ФФ), гл. ас. д-р Марина Джонова (ФСФ)

 

                     kra

 

Курсът е насочен към студенти от бакалавърските програми във Факултета по славянски филологии, мотивирани да усъвършенстват уменията си да създават научни текстове според структурните, съдържателните и форматните изисквания на академичната комуникация. Основната цел на курса е свързана с представяне на особеностите на някои от основните академичните жанрове на писмената и устната комуникация. В резултат на обучението студентите ще задълбочат уменията си за създаване на академични текстове (реферат, резюме, постер, презентация, курсова работа), както и за успешното им устно представяне. Студентите ще се запознаят и с възможностите за приложение на съвременните аудио-визуални технологии в академичната комуникация.

 

1. Особености на писмената академична реч

3. Жанрове на писмената академична комуникация

-    курсова работа

-    реферат

-    академично есе

-    научен доклад

4. Принципи и стандарти на цитиране в научния текст

5. Съставяне и оформяне на библиография

6. Редактиране

7. Особености на устната академичната комуникация

8. Диалогични формати в академичното общуване

- научна конференция

- семинар

- кръгла маса

9. Подготвяне на презентация

10. Презентационни похвати, интегриране на вербални и аудио-визуални средства

 

Библиография:

  1. Атанасов, Х. (2012). Цитирането и библиографията: между установените стандарти и липсващите правила” – 1 и 2, сп. „Реторика и комуникации”, бр. 3, <rhetoric.bg
  2. Божанкова, Р., А. Бояджиев, Д. Григоров. (2011). Проблеми на електронната публикация в славистиката (електронно списание Littera et Lingua), https://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/about-project, последно посещение на 03.03.2011.
  3. Еко, У. (1999). Как се пише дипломна работа, София: ИК “Александър Панов”.
  4. Керпеджиев, С. (1991). Преди да напишем първата си статия. Информационната структура на научната публикация, Наука 4, 1991, Институт по математика с ИЦ – http://slovo.pu.acad.bg/ma/pisane-statia.htm - последно посещение на 03.03.2011.
  5. Мавродиева, И. (2014). Писане на научни тестове и софтуерни програми Qiqqa, Mendeley, Zotero http://www.online.rhetoric.bg/, 27.01.2014.
  6. Мавродиева, И. . (2011). Академична комуникация в интернет: уебавтор, уебредактор, уебчитател, сп. „Реторика и комуникации”, бр. 1, септември 2011,<rhetoric.bg>, последно посещение на 16.08.2014.
  7. Мавродиева, И. (2005). Академично писане. София: СемаРШ.
  8. Мавродиева, И. (2010). Абстракт, резюме, представяне на автори, сп. Бизнес секретар, МОМН, кн. 2, 2-6.
  9. Мавродиева, И. (2010). Академична комуникация във и чрез академични блогове, сп. Бизнес секретар, МОМН, кн. 3, 14-18.
  10. Мавродиева, И. (2010). Съвременни проявления на реториката или от Агората до Web 2.0, сборник „Съвременни реторически практики”, София: Сема РШ, 8-31.
  11. Мавродиева, И. (2010). Уебкомуникацията, или комуникация във и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 5-7.
  12. Мавродиева, И. (2011). Виртуалната академична комуникация: теоретични и практически измерения в контекста на електронното и дистанционното обучение, Списание на Софийския университет за електронно обучение, бр. 2, 2011, <http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%202/I.Mavrodieva.pdf>, последно посещение на 13.02.2013.
  13. Мавродиева, И. (2011). Виртуалната академична комуникация: теоретични и практически измерения в контекста на електронното и дистанционното обучение. Списание на Софийския университет за електронно обучение, 2, 2011, http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%202/I.Mavrodieva.pdf (посетен на 11.11.2012).
  14. Мавродиева, И., Тишева, Й. (2010). Академичната комуникация. София: СемаРШ.
  15. Мавродиева, И., Тишева, Й. (2014). Академично писане за докторанти и постдокторанти. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
  16. Николов, Е., Николова, Н., Г. (2013). Методология за разработване на научна статия. (Рефериране и индексиране на периодични издания, индикатори на научни публикации). София: Технически университет – София.
  17. Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012 г.
  18. Пашов, П. (1989). Практическа българска граматика. София: Изд. Народна просвета”.
  19. Пашов, П., Първев, Х. (2002). Правоговорен и правописен речник на българския книжовен език, София: УИ “Св. Кл. Охридски”.
  20. Пенковски, Л. (2014). Софтуери в помощ на изследователите или как да организираме материалите си с Qiqqa, Zotero, Mendeley, сп. „Реторика и комуникации”, бр. 12, април 2014,<rhetoric.bg>, последно посещение на 16.08.2014.
  21. Правопис и пунктуация на българския език - основни правила. София: Просвета, 2011 г.
  22. Тишева, Й., Дачева, Г., Ангелова, Т. (2004). Българският език – трудни въпроси, лесни отговори. София: Изд. “Стандарт”.
  23. Цветкова, М. (2007). „Млади” vrs. „стари” читатели, LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97) http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladi.htm
  24. Цветкова, М. (2008). Младото четене срещу библиотеката,  LiterNet, 04.04.2008, № 4 (101) <http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladoto.htm> .
  25. Янакиев, М. (1994). Как да редактираме свой и несвой текст. София: Регалия.

 

Електронни източници

  1. Заглавието на доклада - asrto.shu-bg.net/acticle.dot
  2. Начини на цитиране. Компютърни програми в помощ на пишещия научен труд… www.slav.uni-sofia.bg/Masters/MagStaroBulg.html
  3. Нов български университет, Департамент “Чужди езици и литератури”, Оформяне на публикациите в Годишника на департамента,       http://www.nbu.bg/departments/d3.php
  4. Нов български университет, Център за оценяване, Академично, есе, http://www.nbu.bg
  5. Пенчева, А. Цитирането – гледната точка на издателския редактор, http://liternet.bg/publish9/apencheva/citirane.htm

 

 

 

Катедра „Теория на литературата“

поправителна сесия – 2022 г.

 

 

Теория на литературата, проф. Тодор Христов, ЦИЕК, Африканистика, 31 август, от 10 ч. в 155 кабинет

Магистърски курсове "Сравнителна история на литературната наука" и "Теории за литературата и културата", ас. Еньо Стоянов, 1 септември, 155 каб., 10 ч.

Теория на литературата, доц. Ирен Александрова, ас. Еньо Стоянов, Българска филология, 1 септември, 155 каб., 10 ч.

Теория на литературата, проф. Амелия Личева, 16 и 17 август, 9 часа, 155 кабинет

Теория на литературата, доц. Ирен Александрова -  Балканистика и Българска филология І курс, 1 септември, 9 часа, 155 кабинет /нова дата/

 

 

 

 

 

 

 

 

Теория на литературата

летен семестър на уч. 2021/2022 г.

 

 

19.06. - Испанска филология, 155 к.

26.06. - Славянска филология, 155 к.

27.06. - Италианска филология, Скандинавистика, 155 к.

29.06. - Португалска филология, 155 к.

5.07. - Румънска филология, 155 к.

6.07. - Френска филология, Новогръцка филология, 155 к.

7.07. - Немска филология, 155 к.

28.06. – Българска филология, 4 група, 9 часа, 155 к.

04.07. - Българска филология, 1 група,, 9 часа, 155 к.

05.07. - Българска филология, 6 група, 14 часа, 155 к.

06.07. - Българска филология, 5 група, 14 часа, 155 к.

07.07. - Българска филология, 3 група, 14 часа, 155 к.

08.07. - Българска филология, 2 група, 9 часа, 155 к.

 

Антична и средновековна литература

20.06. – Българска филология, 1 и 2 група, 10 часа, 157к., доц. Камелия Спасова

21.06. – Българска филология, 4 и 6 група, 10 часа, 157к., доц. Камелия Спасова

22.06. – Българска филология, 3 група, 10 часа, 157к., доц. Камелия Спасова

23.06. – Българска филология, 5 група, 10 часа, 157к., доц. Камелия Спасова

20.06. – Българска филология, 1 и 2 група, 9:30 часа, 155к., доц. Огнян Ковачев

21.06. – Българска филология, 4 и 6 група, 9:30 часа, 155к., доц. Огнян Ковачев

23.06. – Българска филология, 3 група, 9:30 часа, 155к., доц. Огнян Ковачев

 

СИД "Екфразата в литературата" - 14 юни, 10 ч., 137 ауд., Българска филология

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Съвременен български език за чужденци. Теория на превода

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: ФЖМК

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

Извадка от учебния план

 


Наименование на дисциплината

 

Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключи-

телен контрол

Лекции

Семинарни упражнения

Практически упражнения

Хоспитиране

 

Съвременен български език. Теория на превода

20

-

-

-

1

Изпит /писмен и устен/

 

 

Анотация

 

1.      Съвременен български език за чужденци. Теория на превода като част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци представя основните теоретични постановки за превода, като се имат предвид някои съвременни научни парадигми като релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика. Основна цел е запознаване с техниките на превода, като се набляга на особеностите при превод на художествен, научен, технически, публицистичен и административен текст. Завършилите курса могат успешно да превеждат устен и писмен текст, като отчитат особеностите на функционалните стилове на българския книжовен език.

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Теорията на превода – теоретичен преглед.Видове теории. Същност на превода и видове превод. Теорията на превода в светлината на съвременните научни парадигми: релативистична граматика, херменевтика, когнитивна лингвистика и др.

 

4

2.

Особености при превод на научен, технически, публицистичен и административен текст.

 

4

3.

Характеристики на художествения превод. Видове устен превод.

4

4.

Аспекти на превода - литературен, исторически, лингвистичен, екстралингвистичен.Техники на превода. Лексико-фразеологични, семантични и граматични проблеми при превода.

4

5.

Прагматика и превод. Преводни трансформации.

 

4

 

 

Литература:

 

Васева И., Теория и практика превода, София, 1980ева И., Хипнозата на оригинала. Типични прояви на интерференция и буквализъм в преводи от руски език, в : Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987, стр. 35-50.

Езикови проблеми на превода (руски език), съст. И.Васева, С., 1987

За името и за превода, Избрани статии, сб., ред. О.Тодоров, София ,1996

Изкуството на превода,сб., София, т.1 - 1976, т.2 - 1977, т.3 - 1978.

Ликоманова И., За превода като познавателен ракурс, Проглас 1998, 3-4, 216-226.

Лилова А., Типология на превода, СЕ, 5, 1979.

Bell R., Translating and Translation: Theory and practice, London, 1991.

Newmark P., Approaches to Translation, Oxford, 1981.

Steiner G., After Babel: Aspects of Language and

Translation, OUP, Oxford, 1998.

The Translator´s Handbook, ed. C.Picken, London, 1989.Zeldin T., Translation and Civilisation, in: Translation Her e and There, Now and Then, ed.by J. Taylor etc., Exeter, 1996.183-185.

 

                             Съставили програмата:

                                                                      доц-д-р Елена Хаджиева

                                                                      гл. ас. д-р Ася Асенова

                                                                     гл. ас. д-р Йорданка Велкова

 

 

 

Учебната програма е приета с решение на Академически съвет с протокол № 8, т.15 / 29. 05. 2013 г.