Специалности

Бакалавърски програми

 

 

Конспект за теоретичен държавен изпит по сръбски и хърватски език

 

 

1. Odnos između dijalekatske i književne norme u istoriji srpskog i hrvatskog jezika/ Odnos između dijalekatske i književne norme u povijesti hrvatskoga i srpskoga jezika.

 

2. Vokalski i konsonantski sistemi srpskog i hrvatskog jezika/ Vokalski i konsonantski sustavi hrvatskoga i srpskoga jezika.

 

3. Osobine prozodijskog sistema srpskog i hrvatskog jezika/ Osobine prozodijskog sustava hrvatskoga i srpskoga jezika.

 

4. Deklinacijski tipovi imenica u srpskom i hrvatskom književnom jeziku/ Deklinacijski tipovi imenica u hrvatskome i srpskome književnom jeziku.

 

5. Pridevi u srpskom i hrvatskom književnom jeziku i njihovo funkcionisanje/ Pridjevi u hrvatskome i  srpskome književnom jeziku i njihovo funkcioniranje.

 

6. Zamenički sistem srpskog i hrvatskog književnog jezika/ Sustav zamjenica hrvatskoga i srpskoga književnoga jezika.

 

7. Kategorija padeža i predlozi u srpskom i hrvatskom jeziku i njihovo funkcionisanje/ Kategorija padeža i prijedlozi u hrvatskome i srpskome književnome jeziku i njihovo funkcioniranje.

 

8. Kategorije roda i živo/neživo u srpskom i hrvatskom književnom jeziku/ Kategorije roda i živo/neživo u hrvatskome i srpskome književnom jeziku.

 

9. Kategorija broja u srpskom i hrvatskom književnom jeziku/ Kategorija broja u hrvatskome i srpskome književnom jeziku.

 

10. Kategorija vremena u srpskom i hrvatskom književnom jeziku/ Kategorija vremena u hrvatskome i srpskome književnom jeziku.

 

11. Kategorija glagolskog načina i stanja u srpskom i hrvatskom književnom jeziku/ Kategorija glagolskog načina i stanja u hrvatskome i srpskome književnom jeziku.

 

12. Kategorija vida u srpskom i hrvatskom književnom jeziku/ Kategorija vida u hrvatskome i srpskome književnom jeziku.

 

13. Brojevi u srpskom u hrvatskom književnom jeziku i njihovo funkcionisanje/ Brojevi u hrvatskome i srpskome književnom jeziku i njihovo funkcioniranje.

 

14. Kongruencija u prostoj i složenoj rečenici. Red reči/ Sročnost u prostoj i složenoj rečenici. Red riječi.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

Белић А. Историја српског језика. Фонетика. Речи са деклинацијом.

 

Речи са конјугацијом. Изабрана дела Александра Белића. Четврти том,

Нови Сад, 1999.

 

Иванова Н. История на сръбския и хърватския книжовен език. София, 2000.

 

Лашкова Л. Сърбо – хърватска граматика. 2005.

 

Пипер П. Језик и простор, Београд. 1997.

 

Пипер П., Антонић И., Ружић В. и др. Синтакса савременог српског језика.

 

Проста реченица. Београд, 2005.

 

Радовановић М. Списи из синтаксе и семантике. Сремски Карловци, 1990.

 

Станојчић  Ж., Поповић Љ. Граматика српскога језика. Друго, прерађено

издање,  Београд, 1992.

 

Babić S., Brozović D., Moguš М.,  Pavešić S., Škarić I., Težak S. Povijesni pregled, glasovi i oblici hrvatskoga književnog jezika. Nacrti za gramatiku. Zagreb, 1991.

 

Barić E., Lončarić M., Malić D., Pavešić S., Peti M., Zečević V., Znika M. Priručna

gramatika hrvatskoga književnog jezika. Zagreb, 1979.

 

Ivić M. Lingvisticki ogledi. Beograd, 1983.

 

Katičić R. Sintaksa hrvatskoga knjizevnog jezika. Zagreb, 1986.

 

Mrazović P., Vukadinović Z. Gramatika srpskohrvatskog jezika za strance. Novi Sad 1990.

 

Najnowsze dzieje jezykow slowianskich. Hrvatski jezik / Redaktor naukowy

 

Milorad Radovanović/ , Opole, 1998.

 

Najnowsze dzieje jezykow slowianskich. Српски језик   /  Redaktor naukowy Milorad Radovanović/ , Opole,  1998.

 

Pranjković I., Hrvatska skladnja. Rasprave iz sintakse hrvatskoga standartnog jezika. Zagreb, 2002.

 

Pranjković I.,  Druga hrvatska skladnja. Sintaktičke  rasprave. Zagreb, 2001

 

Silić J., Od rečenice  do teksta / Teoretsko' metodološke pretpostavke nadrečeničnog jedinstva/.  Zagreb, 1984   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                     

 

 

 

 

 

 

 

Старогръцки език – II част

за студентите от Българска филология

 

(летен семестър на 2015/2016 акад.год., хорариум: 30 ч.упр.)

 

доц. д-р Невена Панова

гл. ас. д-р Димитър Илиев

 

Анотация на курса

Курсът дава възможност за продължаване на обучението по старогръцки език след задължителния курс по дисциплината с хорариум 30 ч. упражнения (БФ, I курс, зимен семестър). Целта на курса е да се затвърдят познанията, получени в първата част на курса, те да се надградят, както и да се задълбочат уменията на студентите за разбиране и превеждане на адаптирани текстове на старогръцки, както и на отделни оригинални откъси с помощта на речник и граматически пособия.

 

В курса на обучение се предвижда преговор на изучения в рамките на задължителния курс материал (I и II склонение на имената, презенс и имперфект) и представяне на останалите морфологични и синтактични категории според посочената програма, като отделни категории ще бъдат представени само въвеждащо. Граматическият материал ще бъде илюстриран с подходящи текстове с различна сложност, като студентите ще бъдат запознавани и с основните пособия, необходими за изучаването и за самостоятелната работа със старогръцки извори. В съответствие с основния материал ще бъдат представяни и отделни литературни и културни реалии, като акцент ще бъде поставен и върху лексикалното наследство на старогръцкия в съвременните езици и върху тематичната лексика със старогръцки произход, необходима за работата на филолога. Част от четените откъси ще бъдат подбирани в зависимост от по-конкретните интереси на студентите, записали курса.

 

Оценката се формира от участие в часовете (30%) и изпит в края на курса (70%), състоящ се от писмен превод на текст в обем 10 реда с помощта на речник и обсъждане на изготвения превод.

 

Очаквани резултати

В края на курса студентите ще познават основите на старогръцките морфология и синтаксис, ще са обогатили речниковия си запас (с минимум 400-500 нови думи); ще са овладели умения за четене и разбиране на оригинални текстове със средна сложност, както и умения за самостоятелна ориентация в по-сложни извори; ще получат и допълнителни знания и умения за правене на междуезикови връзки; ще бъдат запознати с основните помагала по старогръцки и с някои съвременни подходи в преподаването на старогръцки.

 

Програма на курса

  1. Въведение в старогръцката фонетика. Преговор с разширение. Ударения и диакритични знаци.
  2. Преговор на морфология на името (I и II склонение).
  3. Преговор на морфология на глагола (презенс и имперфект, индикатив, инфинитив, императив).
  4. Трето консонантно склонение.
  5. Конюнктив и оптатив в презенс.
  6. Футур и аорист (първи времена).
  7. Трето вокално склонение.
  8. Перфект и плусквамперфект.
  9. Местоимения и числителни.
  10. Контрахирани глаголи.
  11. Причастия.
  12. Инфинитвни конструкции.
  13. Втори времена (въведение).
  14. Синтаксис на сложното изречение (въведение).
  15. Основни помагала по старогръцка граматика, лексика и култура.

 

Библиография

Богданов, Богдан, Румен Стефанов. Учебник за ІХ и Х клас. София, 1988.

Войнов, Михаил, Владимир Георгиев, Борис Геров, Димитър Дечев, Александър Милев, Младен Тонев (съст.). Старогръцко-български речник. София, 19381, 19432,3, 1991, 1996.

Костова, Мария. Борис Парашкевов, Мирена Славова, Недялка Георгиева, Маргарет Димитрова. Корективен речник на чужди думи в българския език. София, 2012.

Милев, Александър, Георги Михайлов. Старогръцка граматика. София, 1961.

Славова, Мирена. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. С., 2013.

Тодорова, Десислава (съст.). Старогръцко-български речник на Новия завет. Българско-старогръцки речник на Новия завет.. София, 2010.

Perseus Digital Library: < http://www.perseus.tufts.edu/hopper/collections>.

 

София, 15.12.2015 г.

Съставил: доц. д-р Невена Панова,

Катедра по класическа филология,

 

СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Лекционен курс

Учебна програма

 

Преподавател: Доц. д-р Диана Атанасова

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът има за цел да запознае студентите с историята на средновековната българска литература. Книжовните явления се разглеждат с оглед на социо-културната среда, в която възникват, и във връзка с контекста, в който се разпространяват. Книжовността през Средновековието се подчинява на принципи, доминирани от християнския мироглед, ръководи се от контекстуално специфични идеологически и политически проекти. Това до голяма степен предопределя и оптиката на разглеждане на текстовете. Тъй като старобългарската литература обхваща значителен период от време (IX-XVIII век), във фокуса на вниманието попадат главно представителни за отделните периоди автори и произведения. Целта е да се изяснят спецификите на етапите в развитието на средновековната ни литература през призмата на емблематични книжовници и творби.

Дисциплината „Старобългарска литература” за специалност Българска филология (РО) е с хорариум от 60 ч. лекции и 60 ч. упражнение и се изучава през 2 и 3 семестър. Лекционният дял обхваща три основни тематико-проблемни ядра. Започва с една въвеждаща обща литературно-теоретична част, преминава през Кирило-Методиевата проблематика и продължава с обстоен преглед в хронологичен план на литературните явления и процеси през средновековната епоха.

От студентите се очаква да вземат участие в дискусиите както по време на лекционните, така и по време на семинарните занятия, да се запознават предварително със зададената по разискваните теми библиография, да подготвят реферати върху научни статии или студии, презентации и др.

Оценката по дисциплината „Старобългарска литература” е комплексна и се формира от участие в дискусиите в часовете, подготовка на доклади, реферати, домашни и др. писмени задания (10 %); резултатите от тестовете в края на всеки семестър (20 %); оценката от финален писмен изпит, който се провежда по време на сесията (70 %).


Учебно съдържание на лекционния курс

 I. Литературно-теоретични въпроси

  1. Средните векове и християнският мироглед. Особености и обхват на средновековната българска литература. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.
  2. Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. Периоди и тенденции.
  3. Старобългарската ръкописна книга. Съдържание на първите славянски книги. Приписките и тяхното значение.
  4. Продуктивни и непродуктивни жанрове в българската средновековна литература. Адаптиране на византийските модели.
  5. Поетически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  6. Реторически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  7. Повествователни жанрове. Старобългарска агиография.
  8. Повествования с антични сюжети и мотиви. Творби с християнско-религиозна тематика. Патерични разкази.
  9. Исторически съчинения. Жанров синкретизъм и полифоничност. Жанрове на теологическия и на философския дискурс.
  10. Апокрифни и неканонични текстове.

 

II. Кирило-Методиева проблематика

  1. Св. Кирил и св. Методий – живот и дейност. Исторически предпоставки за тяхното дело. Създаване на славянската азбука. Първи преводи. Моравската мисия. Факти и хипотези.
  2. Извори за живота и дейността на Кирил и Методий . Творбите на Кирил и Методий на гръцки и на славянски език.
  3. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Особености на структурата и семантиката. Фактологичност и литературност в двете житийни произведения.
  4. Произведения за светите братя в старобългарската литература. Жанрова принадлежност и стилистични особености.

 

III. Литературно-исторически въпроси

  1. Старобългарската книжнина от края на IX в. до 20-те години на X век. Книжовници, книжовни средища и литературни тенденции.
  2. Охридско книжовно средище. Климент Охридски - реторични и химнографски произведения. Наум Охридски – преводи и оригинални съчинения.
  3. Преславското книжовно средище. Книжовна дейност. Презвитер Йоан, презвитер Григорий, Тудор Доксов. „За буквите” на Черноризец Храбър
  4. Константин Преславски. Преводи и компилации: Учително евангелие - структура и семантика. Поетически творби.
  5. Йоан Екзарх. Творчество: реторически произведения и естествено-научни съчинения. Шестоднев и Небеса.
  6. Старобългарската литература от началото на X в. до падането на България под византийска власт. Културно-исторически и книжовни процеси. Черноризец Петър. Поп Йеремия.
  7. Богомилство. Богомилски и противобогомилски текстове.
  8. Средновековната българска литература през XI и XII в. Творби с летописен и месианистичен характер. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и за св. Иван Рилски.
  9. Средновековната българска литература през XIII в. Столичният град и неговите покровители. Търновски химнографски, агиографски и историко-летописни текстове.
  10. Средновековната българска литература през XIV в. Исихазъм – възникване, разпространение, представители. Търновска книжовна школа.
  11. Патриарх Евтимий. Преводаческа дейност и творчество.
  12. Митрополит Киприан Московски. Творчество. Произведения за митрополит Петър Московски.
  13. Григорий Цамблак. Творчество. Жанрово-тематичен обхват: агиографски, химнографски и реторически произведения.
  14. Българската литература през XV в. (Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Константин Костенечки).
  15. Българска литература през XVI в. Поп Пейо и Матей Граматик.
  16. Българската литература през XVII в. Дамаскини.

 

Конспект за изпит

  1. Средните векове и християнският мироглед. Особености и обхват на средновековната българска литература. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.
  2. Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. Периоди и тенденции.
  3. Старобългарската ръкописна книга. Съдържание на първите славянски книги. Приписките и тяхното значение.
  4. Поетически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  5. Реторически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  6. Повествователни жанрове. Старобългарска агиография.
  7. Повествования с антични сюжети и мотиви. Творби с християнско-религиозна тематика. Патерични разкази.
  8. Исторически съчинения. Жанров синкретизъм и полифоничност. Жанрове на теологическия и на философския дискурс.
  9. Апокрифи. Неканонични и апокрифни текстове.
  10. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Особености на структурата и семантиката. Фактологичност и литературност в двете житийни произведения.
  11. Произведения в чест на светите братя в старобългарската литература. Жанрова принадлежност и стилистични особености.
  12. Охридско книжовно средище. Климент Охридски - реторични и химнографски произведения. Наум Охридски – преводи и оригинални съчинения.
  13. Преславското книжовно средище. Преводаческа и книжовна дейност. „За буквите” на Черноризец Храбър.
  14. Константин Преславски. Преводи и компилации: Учително евангелие - структура и семантика. Поетически творби.
  15. Йоан Екзарх. Творчество: реторически произведения и естествено-научни съчинения. Шестоднев и Небеса.
  16. Богомилство. Богомилски и противобогомилски текстове.
  17. Средновековната българска литература през XI и XII в. Творби с летописен и месианистичен характер. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и за св. Иван Рилски.
  18. Средновековната българска литература през XIII в. Столичният град и неговите покровители. Търновски химнографски, агиографски и историко-летописни текстове.
  19. Исихазъм – възникване, разпространение, представители. Търновска книжовна школа.
  20. Патриарх Евтимий. Творчество.
  21. Григорий Цамблак. Творчество.
  22. Владислав Граматик. Творчество.
  23. Димитър Кантакузин. Творчество.
  24. Константин Костенечки. Творчество.
  25. Българска литература през XVI в. Поп Пейо и Матей Граматик.
  26. Българската литература през XVII в. Дамаскини.

 

Списък на автори и произведения

  1. Пространните и кратките жития на св. Кирил и св. Методий
  2. Житие на св. Наум Охридски (най-старото славянско).
  3. Климент Охридски – похвални слова („Похвално слово за Кирил”, “Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил”, “Похвално слово за Климент Римски”, “Похвално слово за Николай Чудотворец” и др.); поучителни слова (“Поучение в празник на апостол или мъченик”, “Поучение за Цветница” и др.)
  4. Наум Охридски „Канон за апостол Андрей”
  5. Константин Преславски – Предговор към „Учително евангелие” (+отделни беседи, включени в “Тържество на словото”), „Азбучна молитва”, „Проглас към евангелието”, „Стихове добри Константинови”, „Служба за Методий”.
  6. “За буквите” на Черноризец Храбър.
  7. Йоан Екзарх „Шестоднев”; предговор към „Небеса”; реторика (слово по избор)
  8. Богомилство – „Тайна книга на богомилите”, „Видение Исаево”, „Детство Исусово, „Тивериадско море”.
  9. Презвитер Козма „Беседа против еретиците”.
  10. Теофилакт Охридски „Житие на св. Климент Охридски”.
  11. Димитър Хоматиан “Житие на св. Климент Охридски”.
  12. Георги Скилица „Житие на св. Иван Рилски” (+ т. нар. „Народно житие на св. Иван Рилски”).
  13. Патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски”, „Житие на св. Петка Търновска”; „Житие на св. Филотея“, „ Житие на Иларион Мъгленски“; похвални слова (поне 1 по избор)
  14. Григорий Цамблак “Похвално слово за Патриарх Евтимий”; „Житие на св. Стефан Дечански”; „Мъчение на св. Йоан Нови Сучавски”; „Разказ за пренасяне на мощите на св. Петка“
  15. Владислав Граматик „Рилска повест”.
  16. Димитър Кантакузин „Житие с малка похвала на Иван Рилски“, „Молитва към Богородица“
  17. Константин Костенечки „Житие на св. Стефан Лазаревич“, „Разяснено изложение за буквите“
  18. Матей Граматик „Житие на св. Никола Софийски“; Поп Пейо „Житие на св. Георги Нови Софийски“.
  19. Апокрифи – старозаветни (“Тивериадско море”, “Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, войвода на всички ангели” и др.); новозаветни (“Послание, написано от цар Авгар до Господа наш Исус Христос”; Повест на архиепископ Яков Йерусалимски за рождението на Богородица; Детство Исусово; Евангелие на Никодим (и др. по избор); български апокрифи (презвитер Йеремия „Повест за кръстното дърво”; “Български апокрифен летопис”, “Слово от Кирил Философ как покръсти българите” (т. нар. “Солунска легенда”)).
  20. Разкази и повести - Александрия; Варлаам и Йоасаф; Чудото на св. Георги с българина (и др. по избор)

 


Библиография

Основна:

 

Справочници:

История на българската средновековна литература. С. 2008.

Кирилометодиевска енциклопедия. Т. 1. С. 1985. Т. 2. С. 1995; Т. 3. С. 2003.

Д. Петканова. Старобългарска литература IX-XVIII век. С. 1997.

Стара българска литература. Енциклопедичен речник под редакцията на Д. Петканова. С. 1992. (или Второ преработено и допълнено издание Вилико Търново 2003).

 

Христоматии, съдържащи преводи на старобългарските произведения:

К. Куев, П. Динеков, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С. 1978.

Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. С. 1986.

Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. С. 1987.

Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. С. 1988.

Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С. 1989.

Стара българска литература. Т. 5. Естествознание. С. 1990.

Тържество на словото. Съставителство Кл. Иванова, Св. Николова. С. 1995.

Слова на светлината. Съставителство Т. Славова, Ив. Добрев. С. 1995.

 

  • Интернет адреси, където се откриват преводи на новобългарски на старобългарските произведения:

http://www.litclub.com/library/stara/

http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html (“Тържество на Словото”)

http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html

http://www.kroraina.com/knigi/dp/index.html

http://www.promacedonia.org/kk/index.htm (Константин Костенечки)

http://www.promacedonia.org/je/index.html (Йоан Екзарх „Шестоднев“)

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/index.html (Жития на Климент Охридски)

 

 

  1. Подбрана литература с оглед на проблематиката, която се засяга в лекциите:

Ангелов, П. Представата за богомилите в антиеретическата книжнина. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 659–667.

Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Мъченици, текстове, контексти. С., 2008, 11- 34.

Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133.

Божилов, И. Българска средновековна историопис. – В Стара българска литература. Т. 3, С. 1983, 5-38.

Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на Похвално слово за Кирил от Климент Охридски. - В: Кирило-Методиевски студии, кн. 1, С. 1984.

Георгиев. М. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина I. Конфигурация на човешкото тяло. – В: Palaeobulgarica, 2 (1990), с. 23-38.

Георгиев. М. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина II. Мислене, реч, активност, движение. – В: Palaeobulgarica, 3 (1990), с. 65-79.

Данчев, Г. Владислав Граматик - книжовник и писател. С., 1969.

Джамбелука-Коссова, А. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5. 1994, 93-107.

Димитров П. Петър Черноризец. Шумен 1995, с. 116-167.

Динеков, П. Търновската книжовна школа в развитието на българската литература. – В: Похвала на старата българска литература. С. 1979. с. 242-258.

Динеков, П. Книжовният живот в София през XVI век. - В: Похвала на старата българска литература, С., 1979, с. 259 -285;

Динеков, П. Периодизация на историята на старата българска литература. В: Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 56-73.

Добрев, И. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886-893). – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 125-160.

Добрев, И. Свети Иван Рилски. Linz 2007, с. 185-212; 213-226; 260-330.

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С. 1970. (и на: http://www.kroraina.com/knigi/ji/index.html)

Иванова, Кл. Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34. (както и в: Старобългарско книжовно наследство. С., 2002, 70-92.)

Иванова, Кл. Един литургичен паралел към апокрифа “Как Михаил победи Сатанаил”. – В: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 397-405.

Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобългарска литература 8, 1980, 13-31.

Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С. 1998. с. 37-47.

Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 13-34.

Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. - В: Palaeobulgarica (Старобългаристика), XVII (1993), 3.

Каймакамова, М. Български апокрифен летопис и значението му за българското летописание. – В: Старобългарска литература (1984) 15, с. 51-69.

Каймакамова, М. Историографската стойност на Български апокрифен летопис. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С. 2004. с. 417-443.

Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216.

Кожухаров, Ст. За обема на понятието “старобългарска поезия”. – В: Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 15-30. (както и В: Старобългарско книжовно наследство, С., 2002, 125-141; или в сп. Литературна мисъл. 7, 1976, 35-54.)

Кожухаров, Ст. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски - В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.1995, 85-95.

 Куев, К. Азбучна молитва. - в: Кирило-Методиевска енциклопедия. А-З. Том I. С. 1985, с. 49-54.

Куев.  К. Черноризец Храбър. 1967.

Мейендорф, Дж. О византийском исихазме и его роли в культурном и историческом развитии Восточной Европы в XIV в. – В: ТОДРЛ (Труды отдела древнерусской литературы), 29, 1974, 294-305.

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С. 1966. на: http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/index.html

Милтенова, А. Исторически съчинения. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 184-193; 263; 460-461; 623-625.

Милтенова, А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С. 1996.

Минчев, Г. Един богомилски текст? Слово на св. Йоан Златоуст за това, как Михаил победи Сатанаил. - в: Palaeobulgarica (Старобългаристика), 34, 2010, 4, 18-45

Наумов. А. Апокрифите в системата на старобългарската литература. - Palaeobulgarica (Старобългаристика), 4, 1980, № 2, 71-74.

Петканова, Д. Идейно и емоционално съдържание на Храбровата творба. – В: Черноризец Храбър. С., 1999,62-76.

Петканова, Д. Реторическата проза през средновековието. Родове, особености, обща характеристика. - Литературна мисъл , 6, 1974, 62-75.

Петканова-Тотева, Д. Нови черти на похвалното слово през XIV-XV в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1. С. 1974. с. 89- 112.

Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 129-160.

Петканова, Д. Към въпроса за авторството на житието на Методий. - Език и литература, 2. 1986, 5-10.

Пикио, Р. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, С. 1993, 385- 437.

Пикио, Р. “Православното славянство” и “римското славянство”. Литературно-историографски въпроси - В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 35-137.

Пикио, Р. Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа - В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 137-171.

Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559.

Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993,на: http://www.promacedonia.org/rpps/index.htm

Попов, Г. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа.  Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Попов Г. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа.  Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Прохоров, Г. Исихазм и общественная жизнь в Восточной Европе в XIV в. – ТОДРЛ, 23, 1968, 86-108.

Станчев, Кр. Нормативност и традиционност на средновековното художествено творчество – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 31-42.

Станчев, Кр. Структура на художествения образ в старобългарската литература – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 23-30.

Станчев, Кр. За художествената специфика на старобългарската литература – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 3-20.

Станчев, Кр. Авторски текст и библейски цитати – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 65-75.

Станчев, Кр. Поезия. Проблеми на поетическия ритъм. – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 65-78.

Станчев, Кр. Риторически жанрове. Стилистика на ораторската реч. В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985.

Станчев, Кр. Пространното житие на Методи - проблеми на структурата и семантиката. - В: Кирило-Методиевски студии. 4, С., 1987, 81-85.

Станчев, Кр., Г. Попов. Похвални слова. – В: Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, 73-86.

Станчев, Кр., В. Велинова. Проглас към евангелието. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. П-С. Том III. С. 2003, с. 336-340

Стойкова, А. Първоучителят Методий. С. 1995.

Стоянов. Ю. Другият Бог. Дуалистичните религии от Античността до катарската ерес. С. 2006, с. 195-200; 208-218; 347-360.

Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf)

Якобсон, Р. Проглас към евангелието на св. Константин. - В: Езикът на поезията. С., 2000, с. 103-122.

 

ЕЛЕКТРОНЕН КУРС

 

 

 

Съставил програмата и библиографията:

Доц. д-р Диана Атанасова

 

 

Стартиращи свободноизбираеми дисциплини – редовно обучение, летен семестър

 

  1. Публична реч – доц. д-р Надежда Михайлова-Сталянова - БФ (достигнат лимит)
  2. Езикова култура – проф. д-р Красимира Алексова – РФ
  3. Логиката в лингвистиката - 1 част – гл.ас. д-р Ласка Ласкова – БФ
  4. Език и право – проф. д-р Гергана Дачева, доц. д-р Владислав Миланов – БФ
  5. Техники на писането – проф. д-р Владимир Атанасов – БФ (от 25.02.2020, 16.30 ч., ауд. 247А)
  6. Трансхуманизмът и бъдещето на образованието – гл.ас.д-р Наталия Христова (достигнат лимит) – БФ (от 28.02.2020, 12 ч. , ауд. 247А)
  7. Руско-български морфологични паралели – гл.ас. д-р Аглая Маврова – РФ (от 27.02.2020, 17 ч., ауд. 247А)
  8. Култове и култови места в България и по света – проф. дфн Искра Христова-Шомова, доц. д-р Константин Рангочев – БФ, СФ, Балканистика (от 24.02., понеделник, 18 ч., 150 ауд.)
  9. История на българската криминална литература – проф. дфн Николай Аретов – БФ (първа среща със студентите - вторник, 18 февруари, 18 ч., 137 ауд.)
  10. Българска поезия, създадена от жени – 19.-20. век – доц. д-р Людмила Малинова – БФ (достигнат лимит) - първа среща със студентите в понеделник, 17.02, 11 ч. пред 138 каб.
  11. Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити – д-р Росица Чернокожева – БФ (четвъртък, 27 февруари, 18.00 ч., 146 каб.)

     

 

Семинар по българска литература

  1. Семинар по българска литература. Новият училищен канон – доц. д-р Бойко Пенчев - БФ (от 28.02, петък, 16 ч., 137 каб.)
  2. Семинар по българска литература. Модернизмът – мода и всекидневие – гл.ас. д-р Надежда Стоянова – БФ (от 26.02., сряда, 12 ч., 137 каб.)

 

Балканистика 

Новогръцки език – гл.ас. д-р Фотини Христакуди

 

Студентите, записали се в свободноизбираеми дисциплини, които няма да стартират, имат срок да се ориентират към стартиращите от 13.02. до 20.02.2020 г. през системата СУСИ. Молим студентите да имат предвид, че не могат да записват курсовете, които са достигнали лимита.