Специалности

Бакалавърски програми

 

 

СИД „ТИПОЛОГИЧНИ, СЕМАНТИЧНИ, ФОРМАЛНИ И ПРАГМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ОПИСАНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК”

 

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Марина Джонова    

 

Основната цел на курса е да разшири и задълбочи познанията за граматичната система на съвременния български език чрез представяне на специфични функции и употреби на единиците от различни езикови равнища. Системно-структурният теоретичен подход, който обикновено е водещ в описанието на езиковите единици в езиковедските дисциплини в бакалавърските програми, се допълва и обогатява чрез представяне на типологични, формални, семантични и прагматични аспекти. Студентите ще имат възможност да проведат свои самостоятелни проучвания, свързани с актуалното състояние на българския език, като оценят стабилността на нормата и проследят проявите на динамика в езиковата система.

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Типологични особености на съвременния български език. Описание на съвременния български език според различни типологически подходи (формална и съдържателна типология).

4

2.

Езикова доминанта и типологична детерминанта – гледни точки. Езиковата доминанта на българския език като флективен. Семантична константа и семантична доминанта.

2

3.

Описанието на съвременния български език от гледна точка на теорията за езиковите универсалии. Видове универсалии. За и против типологичните универсалии.

2

4.

Формално описание на езиците.

Практики и постижения във формалното описание на съвременния български език.

4

5.

Съвременни процеси и тенденции в морфологичната система на българския език. Речеви варианти – съвременни изследвания. Корпуси и верификация на изследователски хипотези.

4

6.

Обект и предмет на семантиката и на прагматиката. Езикови и речеви единици. Изречение, изказване, речев акт. Илокутивна сила на изказването. Описание на спецификата на съобщителни, въпросителни и подбудителни изказвания в съвременния български език.

3

7.

Видове речеви актове. Перформативи.

Речева ситуация – елементи (участници и неучастници; време; място)

Принципи на успешното общуване. Максимите на Грайс

2

8.

Диалогично и монологично общуване. Структура на разговора

Прагматични маркери.

4

10.

Речев етикет. Учтивостта като прагматична категория.

4

11.

Особености на подготвеното и на неподготвеното общуване

1

                        

 

Литература

Alexiadou, A. & T. Hall (eds.) 1997. Studies on Universal Grammar and Typological Variation. Amsterdam: John Benjamins.

Comrie, B. 1989. Language universals and linguistic typology: Syntax and morphology. Oxford: Blackwell, 1989.

Croft, W. 1990. Typology and universals. Cambridge: Cambridge UP.

Croft, William 1994. Semantic universals in classifier systems. – In: Word 45: 145-171. 

Cysouw, M. Against implicational universals. - In: Linguistic Typology 7-1 (2003).

Greenberg J.H., 1966. Universals of language. Cambridge Mass: MIT Press.

Greenberg, J. 1974. Language typology: A historical and analytic overview. The Hague: Mouton.

Greenberg, J.H., C.A. Ferguson, E.A. Moravcsik (eds.) 1978. Universals of human language. Stanford: Stanford UP, 4 vols.

Greenberg, Joseph (ed.) Some Universals of Grammar with Particular Reference to the Order of Meaningful Elements". - In: Universals of Language. MIT Press,1963.

http://slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2013/3

Language Typology and Language Universals. An International Handbook. (Eds. M. Haspelmath, Ekk. König, W. Oesterreicher, W. Raible). volumes 1, 2. Walter de Gruyter, 2001.

Герджиков, Г. Неравномерният ход на развоя към аналитизъм в различните звена на системата и неговите причини. - Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 2. История на българския език. София, 1987.

Герджиков, Г. Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости. - Съпоставително езикознание, ХV, 1990, Nr 5.

Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм - определение, метод за измерване, причини, следствия. - Съпоставително езикознание VIII, 1983, Nr 5.

Д. Мангачева. Диалогичното единство. Подкана - отговор (върху материал от португалски език). С., 2012.

Дж. Остин. Как с думи се вършат неща. С., 1996.

Й. Тишева. Прагматични аспекти на устната реч. – електронна публикация на адрес:

К. Иванова и Р. Ницолова. Ние, говорещите хора. С., 1995.

Климов Г. А. Основы лингвистической компаративистики. М., 1990. 

Климов Г. А. Принципы контенсивной типологии. М., 1983. 

Мельников, Г. П. Системная типология языков. Москва: Наука, 2003.

Мельчук, И. Курс общей морфологии. Том І, II, ІІІ, ІV,V. Москва – Вена: Языки русской культуры, Wiener Slawistischer Almanach, Издательская группа “Прогресс”, 1998 – 2002.

Панфилов, К. Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения http://www.erlang.com.ru/euskara/?linguistics-stadial

Пенчева, М. Езикови универсалии и типология. София: Издателство на СУ „Св. Климент Охридски”, 2006.

Публикациите по въпросите на устното общуване на сайта за българска разговорна реч bgspeech.net

Р. Ницолова. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. С., 1984.

Сб. Лингвистична прагматика (съставител Ст. Димитрова). С., 2001.

Ст. Димитрова. Лингвистична прагматика. С., 2009.

 

 

 

Изготвили програмата:                                        

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Марина Джонова      

 

 

Свободноизбираема дисциплина


ТРАНСХУМАНИЗЪМ И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

 

Българска филология, редовно обучение

летен семестър 2017-2018

форма на оценяване: курсова работа

хорариум: 30 часа лекции

преподавател: гл.ас. д-р Наталия Христова

 

АНОТАЦИЯ : Според редица представители на трансхуманизма до 2035 г. университетите ще останат в миналото, а училището, такова, каквото го познаваме, ще изчезне, радикално ще се трансформира така, че да подготвя децата за бъдещата им неравна конкуренция с интелигентните автомати. За да отговори на предизвикателствата на бъдещето, училището ще мобилизира целия ресурс на нано-, био-, когнитивните и информационни технологии, а образованието ще започва още преди раждането, преди зачеването дори, тъй като ще се опира на една абсолютно легализирана евгеника, която ще гарантира производството на свръхнадарени деца. Препредаването на миналия културен опит, формирането на знание ще стане излишно, защото невронът ще е новият петрол на бъдещето. Учителят е призван да се превърне по-скоро в неврофизиолог, в неврокултиватор, невроинжинер, неврохакер,така че медицина и образование постепенно да се слеят, тъй като от една страна допингирането, медикаментозното усилване, приемането на ноопрепарати, подобряващи когнитивните функции, ще е напълно легална и обичайна практика, а от друга, учениците на бъдещето ще са снабдени с вътремозъчни импланти, с една хибридна интелигентност- едновременно изкуствена и биологична.

Свободноизбираемият курс ще очертае някои от причините, поради които този проект за бъдещето на човечеството изглежда все по-възможен, като ще спрем вниманието си върху определени тенденции и явления, които бележат развитието на този процес.

 

ПРОГРАМА :

  1. Въведение : човекът и техниката – 2 часа.
  2. Екзосоматизация и антропотехника – 2 часа.
  3. От усъвършенстване към биотехнологично подобрение. История на трансхуманизма – 2 часа.
  4. Хуманизъм ли е трансхуманизмът? Хуманизъм, постхуманизъм, трансхуманизъм – 2 часа.
  5. Уроците на една калифорнийска история – дзен, контракултурата и усилващите технологии – 2 часа.
  6. Трансхуманизъм или трансхуманизми? Екстропианци, сингуляристи, технопрогресисти и др. – 2 часа.
  7. Трансхуманизмът - от фикцията до реалността – 2 часа.
  8. Конвергентни технологии.Технопрогресисти срещу биоконсерватори – 2 часа.
  9. Политически и идеологически залози на трансхуманизма : биовласт, биополитика, биоикономика – 2 часа.
  10. Дигитални технологии, автоматизация и неолиберална управляемост – 2 часа.
  11. Изкуствен интелект, Big Data и краят на науката? – 2 часа.
  12. Краят на училището – от Иван Илич до Лоран Александър и Джон Моравец. Трансхуманистични проекти за края на образованието – 2 часа.
  13. Невроподобряване и медикализация на образованието – 2 часа .
  14. Излишният език – излишната литература? Краят на символното? – 2 часа.
  15. Морално усилване или защо малкият Джон има/няма нужда да се учи да чете – Джулиан Савулеску срещу Марта Нусбаум. – 2 часа.

 

Библиография:

Кангилем, Ж. Нормално и патологично. С., 1995.

Кар, Н. Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. С., 2012.

Клайнпетер, Е. (съст.) Усиленият човек., НБУ, С., 2014.

Кьосев, Ал. Караниците около четенето. С., 2013

Хабермас, Ю. Бъдещето на човешката природа, С., 2004.

Хейлз, Н.К. Как се превърнахме в постчовеци. Виртуалните тела в кибернетиката. С., 2005.

Христова, Н. Дронове, алгоритми, автомати, или не-човекът, който следователно съм. В: Нечовешкото, бр.12, сп. Пирон, 2016 http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2016/10/Natalia_Hristova_Dronove_algoritmi.pdf.

Христова, Н. За една негативна фармакология на новите медии в съвременното образование. Сборник «Съвременни предизвикателства пред педагогическата наука », С., 2015.

Христова, Н. За една негативна фармакология на новите медии в съвременното литературно образование – Списание на Софийски университет за образователни изследвания, бр.2, 2014.

Христова, Н. Лингвистичен капитализъм, big data и краят на науката. Сборник с доклади от конференция с международно участие на ФСФ при СУ, 24-25 април 2015, С., 2017.

Христова, Н. Новите медии и неолибералният икономически ред като предизвикателства пред съвременното образование. Сборник с доклади от Националната конференция Паисиеви четения, Пловдивски университет « Паисий Хилендарси », Филологически факултет, 24-25 октомври 2014.

Слотердайк, П. Правила за човешкия парк. Отговор на писмото на Хайдегер “За хуманизма”, http://www.litclub.bg/library/fil/sloterdijk/pravila.html.

Фери, Л. Трансхуманитарната революция, С., 2017.

Фукуяма, Фр. Нашето постчовешко бъдеще, С., 2002.

Четенето в епохата на медии, компютри и интернет: Сборник с доклади от Международната конференция в чест на проф. Волфганг Изер (София, 2000), С., 2003.

 

Конспект

за теоретичен държавен изпит по

украински език



I. ФОНЕТИКА И ФОНОЛОГIЯ

 

1. Загальна характеристика та класифiкацiя мовних звукiв.

2. Голоснi звуки СУЛМ. Артикуляторна класифiкацiя голосних звукiв. Змiни голосних звукiв у потоцi мовлення (Наголос; Консонантне оточення; Темп мовлення)>

3. Приголоснi звуки. Артикуляторно-акустична класифiкацiя приголосних звукiв. Палаталiзацiя приголосних звукiв. Асимiляцiя i дисимiляцiя приголосних у потоцi мовлення. Спрощення в групах приголосних. Подовження приголосних звукiв.<

4. Поняття про фонему. Фонеми i варианти фонем. Головнi вияви i варiанти голосних фонем. Головнi вияви i варiанти приголосних фонем.

5. Чергування фонем. Найдавнiшi чергування голосних – |о|-|а|, |е|-|i|, |е|-|о|, |i|-|а|, |i|-|и|, |а|-|у|, |е|-|о|-|i|-|и|-|φ|, |а|-|им|-|м|, |а|-|ин|-|ен|-|н|, |jа|-|ен|. Чергування |о| та |е| з |i|. Чергування |о| та |е| з фонемним нулем. Чергування |е|-|о| пiсля шиплячих приголосних та пiсля |j|. Звукосполучення |ри|,|ли| - |ро|,|ло| - |р’i|,|л’i|. Чергування |i|-|i| та |у|-|ў|-|в|.

6. Чергування приголосних фонем. Чергування задньоязикових |к|, |х| i глотк. |г| iз шиплячими |ч|, |ш|, |ж|. Чергування |к|, |х|, |г| iз |ц’|, |с’|, |з’|. Чергування твердих i м’яких передньоязикових вiдповiдникiв. Чергування передньоязикових зубних приголосних iз шиплячими перед |j|. Чергування однiєї приголосної фонеми iз звукосполученням з двох приголосних.



II. МОРФЕМНА СТРУКТУРА СЛОВА

 

9. Поняття морфеми. Корiнь слова. Слова спiльного кореня. Основа слова i закiнчення (флексiя).

Афiкси. Типи афiксальних морфем. Словотворчi i граматичнi афiкси. Змiни в морфемнiй будовi слова.



III. МОРФОЛОГIЯ

 

9. Предмет i основнi поняття морфологiї. Частини мови i принципи видiлення їх.

10. Граматичне значення. Граматична форма. Граматична категорiя. Основнi способи вираження граматичних значень в УМ.

11. Iменник. Загальне значення i граматичнi ознаки. Семантико-граматичнi категорiї iменника. (Iндивiдуальне/загальне; Конкретне/абстрактне; Збiрнiсть/одиничнiсть; Iстота/неiстота; Речовинність). Граматичнi категорiї iменника. Категорiя роду. Категорiя числа. Sg. t., Pl. t. Категорія відмінка. Подiл iменникiв на вiдмiни.

12. Основнi значення окремих вiдмiнкiв.

13. Прикметник. Повнi i короткi прикметники. Розряди прикметникiв за значенням. Ступенi порiвняння якiсних прикметникiв.

14. Числiвник. Розряди числiвникiв за значенням, за будовою i граматичними ознаками.

15. Займенник. Групи займенникiв за значенням.

16. Дiєслово. Значення i граматичнi ознаки. Двi основи дiєслова.

Категорiя виду. Творення корелятивної видової пари. Семантико-граматичні категорії дієслова. Категорiя перехiдностi/неперехiдностi. Категорiя дiєслiвного стану. Граматичні категорії дієслова. Категорiя особи. Безособовi дiєслова. Категорiя часу. Категорiя способу.

17. Дiєприкметник.

18. Дiєприслiвник.

19. Прислiвник. Розряди прислiвникiв за значенням.

20. Прийменник.

21. Сполучник.



IV. СЛОВОТВIР

 

22. Словотвiрна структура слова в УМ. Поняття твiрної основи. Словотвiрне значення слова. Словотвірний тип. Продуктивність словотвірного типу.

23. Способи словотвору. Осново- i словоскладання. Абревiацiя. Неморфологiчнi способи словотвору – морфологічно-синтаксичний лексико-синтаксичний, лексико-семантичний.



V. ЛЕКСИКОЛОГIЯ

 

24. Предмет лексикології. Слово як одиниця мови. Значення слова і поняття. Багатозначність слів. Типи переносних значень слів.

25. Омонімія. Синонімія. Антонімія.

26. Українська лексика з огляду на її походження.



VI. СИНТАКСИС

 

27. Визначення синтаксису. Синтаксичнi одиницi. Речення. Словосполучення. Мiнiмальна синтаксична одиниця.

28. Визначення простого й складного речення. Елементарнi i неелементарнi (ускладненi) речення. Двоскладнi i односкладнi речення. Види двоскладних і односкладних речень. Нечленовані речення.

29. Принципи класифікації складних речень. Види складних речень. Складносуряднi i складнопiдряднi речення. Способи поєднання предикативних одиниць в складному реченні. Сполучники і сполучні засоби.

30. Види складносурядних речень – зiставнi, єднальнi, протиставнi, роздiловi. Способи поєднання предикативних одиниць в ССР. ССР закритої та відкритої структури.

31. Види складнопідрядних речень. Способи поєднання предикативних одиниць в складнопідрядному реченні. СПР розчленованої і нерозчленованої структури.

32. Синтаксичні зв’язки. Предикативний зв’язок. Пiдрядний зв’язок (Узгодження, прилягання, керування). Сурядний зв’язок. Подвійний і недиференцiйований зв’язки.

33. Головні члени речення. Пiдмет. Види підмета. Морфологічні засоби вираження підмета. Присудок. Види присудка і способи вираження. Дiєслiвний присудок. Iменний присудок. Головний член односкладних речень. Види. Морфологічні засоби його вираження.

34. Другорядні члени речення. Морфологічні засоби їхнього вираження. Прикладка.

 

Лiтература:

 

  1. Сучасна українська літературна мова. Вступ. Фонетика. Київ, 1969.

  2. Сучасна українська літературна мова. Морфологія. Київ, 1969.

  3. Сучасна українська літературна мова. Синтаксис. Київ, 1972.

  4. Сучасна українська літературна мова. Лексика і фразеологія. К., 1973.

  5. Сучасна українська літературна мова. Стилістика. К., 1973.

  6. А. П. Грищенко, Л. І. Мацько, М. Я. Плющ та ін. Сучасна українська літературна мова. За ред. А. П. Грищенка. — 3-тє вид., допов. — К.: Вища шк., 2002.

  7. І. Вихованець. Граматика української мови. Синтаксис. К., 1993.

  8. Л. Ю. Шевченко, В. В. Рiзун, Ю. В. Лисенко. Сучасна украïнська мова. Київ: Либiдь, 1993.

  9. М. Я. Плющ. Сучасна українська лiтературна мова.Пiд ред. М. Я. Плющ. Київ: Вища школа, 2001, третє видання, стереотипне.

  10. О. Микитюк. Сучасна українська мова: самобутність, система, норма. Львів: Вид. Львівської політехніки, 2010.

 

Упътване за анализ на диалектен текст

 

1.Застъпване на э

1.1.Застъпване на э под ударение пред твърда сричка (също и в затворена крайна сричка в думи от типа: б’а$ла, гол’а$мо, бр’а$г)

1.2. э под ударение пред мека сричка (в думи от типа: бе$ли, голе$ми)

1.3. Неударенэ (в думи от типа млека$р, брегове$)

1.4. э в краесловие (в ударена и неударена сричка в думи от типа добре$, зле, къде$, две; по$сле, у$тре, се$тне)

1.5. Застъпване на э в сричката цэ вдуми като: цял, целуваму цев, цепя, цедило, цедя.

2. Застъпване на я(гласна ав сричките ЙА, ЖА, ЧА, ША, ЏА и в съчетание с палатална съгласна, тип: ж$аба, ч$аша, ш$апка, йа$сла, Стойа$н, пол’а$на) – в същите позиции като за э)

3. Застъпване на задната носова гласна ©

3.1. Под ударение

3.1.1. В корена (в думи от типа: дъб, мъж, зъб, г$ъба, к$ъпя, м$ъча,):

3.1.2. Във форми за 1. л. ед.ч. и 3. л. мн.ч. сег. вр. на глаголи от І и ІІ спрежение (форми от типа: [четъ$, четъ$т, ред’ъ$, ред’ъ$т; пе$йъ, пе$йът, хо$д’ъ, хо$д’ът])

3.1.3. В окончанието на имената от ж.р. ед.ч. нечленувани или членувани, наследници на стб. окончание за вин. падеж ( в думи от типа: жена$(та), глава$(та), река$(та), сестра$(та), коза$(та)

3.2. В неударена позиция: ръка$, къдèля, мъжè, зъб³; к$ъп’ъ, п$ейъ и пр.

4. Застъпване на стб. задна ерова гласна ϊ

4.1. В корена (в думи от типа сън, дъх, мъх, дъжд)

4.2. В представките въ(з)- и съ- (в думи от типа: възнасям, въвирам, събирам)

4.3. В удвоените предлози във, със

4.4. В наставки: (в думи от типа: мозък, восък, подарък, петък)

4.5. На мястото на старата вметната задна ерова гласна (в думи от типа: вятър, огън, добър)

4.6. В члена за м. род ед.ч.: носъ$, носа$, носо$, носе$.

5. Застъпване на предната носова гласна ­

5.1 Под ударение (в думи от типа: леща, петък, жетва, гледам, ред, мек)

5.2. В неударена позиция (в думи от типа: месо, редя, етърва, яребица)

6. Застъпване на предната ерова гласна ό

6.1. Под ударение (в думи от типа: лесен, лек, стъкло, лъскав, петел, овес, ден)

6.2. В неударена позиция (в думи от типа: болен, жаден, старец)

7. Следи от смесване на носовите гласни след стб. съгласни Ж, Ч, Ш и Й

7.1. В думи от типа: жетва, шепа, чедо, език, етърва, едро, ечемик

7.2. В кратките местоименни форми ме, те, се

8. Застъпване на централната и-гласна ы (в думи от типа: мишка, бил, сирене, тиква, мия, син)

9. Застъпване на стб. групи ръ, лъ(в думи от типа: върба, кръст; в³лна, ябълка).

10. Застъпване на стб. групи шт, жд (нощ, къща, леща, прежда, сажди, межда).

11. Застъпване на стб. съчетания чрь-, чрэ (в думи като черен, червен, червей, черво, череша).

 

ІІ Съвременни звукови явления

1. Гласни

1.1. Инвентар – наличие на особени гласни ê, ô, ü.

1.2. Наличие/липса на редукция на неударените гласни.

1.3. Лабиализация на и (в думи от типа: лива$да, жив – л’üва$да, жüв, л’ува$да, ж’ув).

1.4. Делабиализация на у (в думи от типа: кл’уч, л’убо$вник – клич, либо$вник).

1.5. Преглас на о(в думи от типа: ключове, ножове – кл’уче$ве, ноже$ве).

1.6. Промяна на неударено о в а: мле$ка, гале$м.

2. Съгласни

2.1. Инвентар – наличие на особени съгласни: џ, s, w,h, φ, ў.

2.2. Палатални съгласни – състав и дистрибуция.

2.3. Промени на съгласните: Т’, Д’ в К’ , Г’ (бра$к’а, г’а$вол); Й във В (дов’ъ$); ДН вНН (па$нна); БН в МН (дре$мна); МН в ВН (сто$вна) и др.

 

ІІІ Особености на ударението

1. В двусрични съществителни от ж.р. ед.ч. нечленувани (жена, коза); членувани (жената, козата); мн.ч. нечленувани (жени, кози); членувани (жените, козите).

2. В двусрични съществителни от ср.р. ед.ч. нечленувани (дете, ребро); членувани (детето, реброто); мн.ч. нечленувани (ребра, деца); членувани (ребрата, децата).

3. В глаголни форми

3.1. В непрефигирани и префигирани форми за 1.л. ед. ч. сег.вр. (чета, прочета; седя, поседя); 3. л. мн. ч. сег. вр. (четат, прочетат; седят, поседят).

3.2. В непрефигирани и префигирани форми за мин. св. време (молих, помолих; правих, направих)

3.3. В непрефигирани и префигирани повелителни форми (чети, прочети)

4. Акцентни системи: третосрично ударение (яр`ебица – яреб`ицата); второсрично ударение (воден`ица – водениц`ата); двойно ударение (б`ърборе – з`абърб`оре)

 

ІV Особености при съществителните имена

1. Окончание на имената от ж.р. ед. ч. на -а, -ъ, -ô, -е^, -у$: (жена$, женъ$, женôта, жену$ту)

2. Окончание за мн.ч. на многосрични същ. имена от м.р.: -и/-е (приятели / приятеле, кокали /кокале)

3. Определени форми

3.1. На съществителните от м.р. ед.ч. – мъжъ$(т), мъжо$, мъжа$, мъже^

3.2. Склонени членни форми (ста$рцатога, по$путому)

3.3. Троен член (краваса – кравата – кравана)

4. Падежни остатъци

 

V Особености при глаголите

1. Форми за 1.л ед.ч. и 3.л. мн. ч. сег. вр.

2. Форми за бъдеще време – частици

3. Форми за минало несвършено и минало свършено време

3. Повелителни форми за забрана – частици немòй(те), недèй(те), некàй(те), н’àлай, мѝ(те)

4. Нелични глаголни форми (причастия)

 

VІ Особености при местоименията

1. Лични местоимения (първолично – аз/йа; третолично – той/он)

1.1. Косвени форми (пълни и кратки – винителни, дателни)

2. Възвратни местоимения (свой, себе си; се)

3. Относителни местоимения и съюзни думи (който, кой, дека, каде, що)

4. Въпросителни местоимения

5. Показателни местоимения

5.1. Двучленна показателна система

5.2. Тричленна показателна система

6. Притежателни местоимения

7. Отрицателни местоимения

8. Неопределителни местоимения

9. Обобщителни местоимения

 

VІІ Особени думи