Научни издания


сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров

сп. Българска реч

Списание за езикознание и езикова култура


Годишник на Факултета по славянски филологии


сп. Болгарская русистика

 

 

ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ, ФОНОЛОГИЧНА И ФОНЕТИЧНА ТРАНСКРИПЦИЯ ПРИ ПРЕДАВАНЕТО С КИРИЛИЦА НА СЪГЛАСНИТЕ В ДАТСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА В ПРЕВОДНАТА ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

Владимир Найденов,

СУ „Св. Климент Охридски“

 

Предметом данного исследования является вариативность в способах передачи средствами болгарского кириллического алфавита согласных датского языка в собственных именах, встречающихся в текстах, опубликованных с семидесятых годов XX в. до середины второго десятилетия XXI в. Наблюдаемая вариативность в переводах на болгарский язык рассматривается как следствие противоречий и колебаний между принципами фонетической транскрипции, фонологической транскрипции и транслитерации. Несмотря на то, что с течением времени усиливается тенденция к использованию фонетической транскрипции, сохраняются также и некоторые проявления транслитерации, причем методологическая непоследовательность широко распространена.

 

The focus of the article is the variation in the transcription of Danish consonants into Bulgarian Cyrillic, as observed in the renditions of Danish names found in texts published from the 1970s to the mid 2010s. The variation is interpreted as a consequence of the tension and vacillation between the principles of phonetic transcription, phonemic transcription and transliteration. While increasing tendencies towards phonetic transcription are observed, some forms of transliteration persist, and methodological inconsistency is widespread.

 

Key words: transcription, Cyrillization, Danish, Bulgarian, consonants, phonology

 

Ключови думи: транскрипция, кирилизация, датски език, български език, съгласни, фонология

 

 

 

 

Указания за цитиране

 

Цитирането в текста или в бележки под линия е по фамилия на автора/съставителя, година на издаване и страница/страници, напр. Иванова 2009: 32–40; Weinstein 2009: 76.

В края на статията се дава списък с цитираните автори във вида:

 

Книга/ Дисертация

Асенова, Красимира 2019. Развитие на мореполаването. 2. изд. (1. изд. 1896). София:

Херон Прес.

Ако книгата е част от поредица, това също се указва, напр.:

Петрова, Анелия 2003. Ръкопис 1064 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. София: Херон Прес (Библиотека палеославика 15).

Ако са много градовете като място на издаване, се посочат всички, напр. London, New York, Leuven, Manchester.

 

Статия в сборник

Иванова, Стоянка 2009. Поглед към миналото. – В: Очерци за Родопите. Съст. Бояна Радева и Деяна Димова. София: Херон Прес, 30–50.

NB: Задължително се посочат съставителите!

Статия в енциклопедия се цитира по същия начин.

 

Статия в периодично издание (списание, годишник)

Иванова, Цвета 2005. Етимологични бележки. – Новое в лингвистике 21, 40–93.

Комитска, Анита  2007. Традиционни женски носии на торлаците от Северозападна България (XIX – началото на ХХ век). –Българска етнология XXXIII, бр. 1, 90-104.

 

NB: Изисква се годишнина на изданието, означена с римска цифра. В някои случаи се изисква и посочване на брой – с арабска цифра (ако всеки брой в една годишнина започва от стр. 1).

Ако някои от тези публикации са вече онлайн, се посочва и онлайн адрес.

 

Електронни публикации: При цитиране на електронна публикация се изисква автор, заглавие на сайта и адрес/URL, т.е. те се цитират по същия начин, както останалите, но се посочва в квадратни скоби и кога е използван сайтът: [прегледан 5.10.2019].

 

При цитиране на том с повече съставители

 

А. До трима съставители

В текста: Христова, Караджова, Мишайкова 1982.

В библиографията:

Христова, Боряна, Даринка Караджова и Анастасия Мишайкова 1982. Каталог на

българските ръкописи, пазени в България. София: Народна библиотека „Кирил и Методий“.

 

Б. При повече от трима съставители

В текста: Христова-Шомова и др. 2016

В библиографията:

Христова-Шомова и др. 2016. Христова-Шомова, Искра, Венета Савова, Петко Петков,

Анета Димитрова. Песни за Климент. София: СУ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека „Охридски извори“ 1).

 

 

Цитиране на каталог, речник с много автори

В текста: Иванова и др. 2017

В библиографията:

Иванова, Климентина, Елисавета Мусакова, свещ. Козма Поповски, Петко Петков, Андрей

Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова 2017. Каталог на кирилските ръкописи в Зографската света обител. Под общата и научна редакция на Климентина Иванова. Зографски манастир, Света гора, Атон.

 

За издания на стари автори

В текста: Паисий Хилендарски 2016

В библиографията:

Паисий Хилендарски 2016. История славянобългарска. Критическо издание. Превод на съвременен български книжовен език Димитър Пеев. Издание на текста с разночетения: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков. Коментар: Димитър Пеев и Асен Николов. Научен редактор: Иван Добрев, Църковно-богословска редакция: иерод. Атанасий. 5. изд. (1. изд. 2012). Зографски манастир, Света гора Атонска.

Теодорит Кирски 2001. Тълкувания на Теодорит Кирски на Песен на Песните. Превод от

гръцки на български Робърт Пеев. София: Нов път.

 

Съкращения

Ако няма година на издание: бълг. – без г., lat. – s.a.

Без място на издаване: бълг. – без м. изд., lat. – s.l.

Описаните по-горе съкращения, както и съкращенията: с. (страница/и), В:, Съст., Ред. и др. се изписват на съответните езици, на които е библиографското описание.

 

Транслитерация:

След списъка със стандартната библиография следва транслитериран вариант на този списък (двата списъка се разграничават с един празен ред). Предпочитаме транслитерацията, която автоматично може да се използва на www.lexilogos.com (за български https://www.lexilogos.com/keyboard/bulgarian.htm, за руски https://www.lexilogos.com/keyboard/russian.htm, за сръбски https://www.lexilogos.com/keyboard/serbian.htm и др. под.)

 

УЧЕБНИЦИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО СРЪБСКИ ЕЗИК КАТО

ЧУЖД В СОФИИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

 

Наташа А. Спасич

Университет в Крагуевац

 

В данном исследовании представлен обзор учебников и учебных пособий по сербскому языку как иностранному, которые используются на занятиях по учебной дисциплине „Практический сербский и хорватский язык“ на Факультете славянских филологий в Софийском университете им Св. Климента Охридского. Наблюдение проводилось в течение летнего семестра учебного 2018/2019 года. Цель состоит в выявлении особенностей учебных пособий (тематических и концептуальных) с тем, чтобы помочь учителям, лекторам и студентам в выборе подходящего дидактического материала.

The paper gives an overview of textbooks of Serbian as a foreign language used in the subject Practical Serbian and Croatian at the Faculty of Slavic Studies at Sofia University St. Kliment Ohridski during the academic year 2018/2019. The task is to highlight  the specifics of these materials, the topics they include and their organization. The aim is to help professors, lecturers and students of the Serbian language select the appropriate teaching and study materials.

 

Ключови думи: сръбски език като чужд, учебници, сръбски език,  практически език, Св. Климент Охридски – София

Keywords: Serbian as a foreign language, textbooks, Serbian, language course, Sv. Clement of Ohrid – Sofia.

 

Новата учебна книга „Днес за какво ще си говорим?“ е поредният проект на катедра „Български език като чужд“, СУ „Св. Климент Охридски“, който е посветен на изучаването на българския език и комуникацията в чуждоезикова среда.

Книгата е предназначена за чуждестранни студенти, специализанти и граждани със степен на владеене на българския език В1, В2, С1 и С2, среднонапреднали и напреднали.

Първата част на всяка урочна единица представя автентични диалози (интерак­ционални маршрути) и описание на ситуации, в които попадат героите. Преживяванията са на група специализанти – от Италия, Франция, Германия и Холандия, дошли на едного­дишна специализация по български език, история или култура в СУ. Особен интерес предиз­викват срещите им с различни хора и разговорите с тях.

Следват рубриките:

  • Отговорете на въпросите (по текста)
  • Кажете по друг начин, където се предлагат упражнения за активиране и функциони­ране на позната и най-вече на нова лексика.
  • Още за езиковата компетентност…, където се акцентира на основни грама­тически факти, които традиционно затрудняват чужденците. Обръща се внимание на явления като синонимията, антонимията, омонимията, паронимията. Разглеждат се значенията на избрани фразеологични единици. След примерите се предлагат и няколко упражнения за затвърждаване на познанията.
  • Етикет, където се представят специфичните характеристики на българския ези­ков етикет и параметрите на вежливата реч, а фразеологичните единици като културен маркер на речевите актове функционират в предложените текстове-ситуации.
  • Щрихи от България (информационни маршрути), където чуждестранният гражда­нин се запознава с българската природа, с портретите на известни личности в областта на историята и културознанието, с народни обичаи и традиции.

Учебната книга „Днес за какво ще си говорим?“ представлява съвременно пособие за усъвършенстване на комуникативната компетентност на чужденци с висока степен на владеене на българския език. По този начин те не само ще са съпричастни към чуждата култура, а ще бъдат и част от нея – като пълноценни участници в диалогичната реч и като добри познавачи на българската съвременност, от една страна, и на българската стара цивилизация, от друга.

 

ФИЛОСОФИЯ НА ПУНКТУАЦИЯТА

 

Мариана Георгиева

Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“

 

В статье представлена попытка философского анализа пунктуации с применением когнитивного подхода к интерпретации взаимосвязи между дефинитивными признаками предложения и пунктуацией как графикой предложения. Пунктуация рассматривается как метаязык и графический экспликат метаязыка. В основе исследования лежит когнитивный модус как прототип метаязыка. Этим объясняется, во-первых, вариативность знаков препинания в одной и той же синтаксической позиции, во-вторых, омонимия знаков препинания в разных синтаксических позициях.

 

The article presents an attempt at a philosophical analysis of punctuation, applying the cognitive approach in presenting the relationship between definitive sentence features and punctuation as a graph of the sentence, generally speaking. Punctuation is presented as a metalanguage and a graphic explication of the metalanguage. It is based on the cognitive mode as a prototype of a metalanguage. This explains the variability of punctuation marks in the same syntactic position, on the one hand, and the homonymy of punctuation marks in different syntactic positions, on the other. 

Ключови думи: когнитивен модус; метаезик, предикация; синтактично отношение; метаплан

Key words: cognitive mode; metalanguage, predication; syntactic attitude; metaplan