Проекти

Сборникът "Вазов/1920 - във и извън юбилея" е направен в изпълнение на проект  "Вазов/1920 - във и извън юбилея" към ФНИ на СУ., ФСлФ, договор №  80-10-221/06.05.2020, с ръководител проф. Николай Чернокожев и членове гл. ас. д-р Биляна Борисова и докт. Маргарита Станева.

Чрез изследоветелски текстове на студенти от специалност "Славянска филология" и представяне на едни от най-интересните публикации във връзка с честването на 70-та годишнина от рождението и 50-годишната творческа дейност на Иван Вазов сборникът дава обобщена представа за значението, тържествеността и обхвата на всенародното честване на двата негови юбилея. Свързвайки двата темпорални пласта - 2020 и 1920 г., книгата открива нова анализационна перспектива както към делото на Вазов, така и към колективната извънлитературна представа за твореца, когото общността припознава още навремето за своя "народен поет". 

Сборник "Вазов/1920 - във и извън юбилея"

Details

Category: Проекти

Българският език е първият славянски език, на който още през IX-X век се създава книжовна култура. Тази култура се разпространява по-късно и в други славянски и неславянски земи. Старобългарският език е третият класически език на средновековна Европа, на който е създадена богата преводна и оригинална литература. Ние все още сме длъжници на нашето книжовно минало, защото липсва исторически речник на българския език, за разлика от повечето европейски езици, чиято книжовна култура се развива далеч по-късно, отколкото на старобългарски. През изминалите 30-40 години както в Софийския университет (Лабораторията по история на българския език с ръководител чл. кор. проф. дфн Иван Добрев), така и в Секцията по история на езика в Института за български език, в „Търновската книжовна школа“ във Великотърновския университет и в „Преславска книжовна школа“ в Шуменския университет са създадени богати архиви от фишове със старобългарска и среднобългарска лексика и от копия на средновековни ръкописи. Нейното изследване и представяне пред научната и културна общественост е основна задача на българската хуманитаристика. При съвременното развитие на историческото езикознание, на науките за думите и речниците (лексикология и лексикография) се налага нов тип обработка на събираното в архиви словно богатство. Това може да стане от специалисти, които освен чисто филологическо образование имат и познания по информатика – по-общи и специфични, свързани с използването на определен софтуер за езикови цели. От друга страна, млади хора, специалисти по информатика, ще имат възможност да се запознаят със специфичните нужди на езиковеди и издатели, учители, студенти и ученици и да измислят и разработят подходящ софтуер. Така предлаганият проект ще улесни диалога между различните специалисти, за да се постигне един модерен научен продукт, който ще задоволи различни нужди и интереси.
Съсредоточаването върху развитието на постдокторантска и специализантска програма пък ще обогати академичния живот, ще спомогне за утвърждаване на тези форми на работа и обучение в България, както и ще даде нови перспективи и нова, по-широка, квалификация на хора вече с определен статус в научния живот, като те ще получат повече възможности за реализация в науката и в обществото.

От експертните дебати на кръглата маса и на конференцията се очакват предложения за нови подходи, които да се приложат в научните разработки по проекта и да предложат стандарти както за изработване на исторически лексикални разработки чрез интерактивни методи, така и стандарти за сертифициране и за оценка. Предвидената европейска академична мобилност и двойното научно ръководство на докторантите ще обогатят изследователските и аналитичните подходи, структурирането на съдържанието, спектъра на ползваната специализирана литература и интерактивното онагледяване на научните публикации.
Създаването на национална мрежа чрез включването на университети и научни институти, както и привличането на чужди експерти за консултанти и оценители, ще доведе до разработването на образователен и научен продукт с високо качество и ще подготви отлична база за изработване на стандарти при представянето на исторически езикови факти по електронен начин. В същото време ще се заложи и основата за разработването на държавен стандарт за сертифициране на професионалните умения в една смесена област между езикознание (историческа лексикология и лексикография) и информатика. Връзката с бакалавърската и магистърската степен на обучение, с хуманитарните училища, както и с издатели, общини, музеи ще гарантира, от една страна, информация за нуждите на тези институции, а от друга, широко разпространение на продукта, за да бъде използван от различни хора.

Планираното в проекта разпространение на резултатите и осигурената публичност чрез тясно съдействие с медии и учебни заведения (много от журналистите и учителите са възпитаници на включените в проекта университети), както и работата с международни експерти, ще позволи да се постигне международната известност на българските постижения в обучението в нови области и в реализирането на модерни словни продукти, така че да се изгради един престижен образ на българската наука и българските докторанти и да се привлекат нови хора към подобна научноизследователската кариера в смесена област (езикознание и информатика). Сред тях биха могли да бъдат и хора с увреждания, и представители на малцинствени групи и емигранти (особено ако са представители на български общности и диалекти в чужбина). Екипът на проекта предвижда посочената взаимозависимост да формира нов тип социална среда, която, от една страна, да повиши мотивацията на младите хора за предприемане на научна кариера, а от друга, да създаде устойчиво и ефективно сътрудничество с образователни институции, издатели, специалисти по културата към общините, музейни работници. Интердисциплинарната експертиза, привлечена чрез организирането на кръгла маса, международната конференция, лятната школа, срещите с хабилитирани преподаватели от европейски университети, ще гарантират трансфер на знания, разнообразие на тематичното съдържание на научните изследвания, висок критерий за равнището на научния продукт, професионализъм, компетентност. Срещите с учители, издатели, студенти, музейни работници, културни деятели ще допринесат за по-широката популярност на образователната програма и до засилен интерес към продукта и неговото използване от потенциалните му реални потребители. А това е начин за създаване на обществени поръчки към академичната общност, които са основани на знанието.
Проектът е съвместна инициатива на Катедрата по кирилометодиевистика на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Института за български език на БАН и PAM Publishing company.


Ръководител проект – чл.-кор. проф. дфн Иван Добрев Добрев (СУ)
Координатор – доц. дфн Анна-Мария Костова Тотоманова (СУ)

Details

Category: Проекти

Екип: доц. д-р Татяна Ангелова – ръководител на проекта, гл. ас. д-р Ася Асенова – координатор на проекта, ас. Весела Шушлина – информационен координатор, ас. д-р Биляна Радева – технически сътрудник

Експерти: гл.ас. д-р Атанас Атанасов, доц. д-р Гергана Дачева, проф. д.ф.н. Мирослав Дачев, проф. д.ф.н. Мони Алмалех, проф. д.ф.н. Вася Велинова

Цели на проекта:

1. Придобиване на необходимата висока компетентност за работа с компютърни системи за електронно обучение.
2. Създаване на база от данни с електронни езикови ресурси.
3. Интегриране на информацията в единна база данни.
4. Интегриране на модулите за електронно обучение в университетските курсове по български език.
5. Обединяване усилията и изследванията на всички, които се занимават с български език, както в областта на преподаването, така и в научноизследователската дейност.

Целеви групи:

1. Преподаватели по български език
2. Студенти – филолози, нефилолози и чуждестранни студенти

Дейности:

• Организация и мониторинг на изпълнението на проекта.
• Обучение на преподавателския състав за работа с електронни ресурси.
• Проучване, селекция и архивиране на електронни езикови ресурси.
• Създаване и поддържане на електронен портал за български език.
• Интегриране на електронното обучение в образователния процес.
• Изграждане на Център за електронно обучение по български език.
  

Резултати:

ü      Повишена компетентност в областта на електронното обучение и възможност за използване и създаване на електронни ресурси, което ще доведе до: 1) подобряване на образователния процес; 2) подобряване на условията за научноизследователска работа; 3) увеличаване на междуинституционалния обмен.  

ü      Ще бъде създаден архив от курсове, електронни езикови корпуси, банки с тестове и виртуална библиотека.

ü      Улесняване на достъпа до всички електронни ресурси, повишаване на комуникацията и обмена на информация между студентите, преподавателите и институциите, занимаващи се с български език.

ü      Преподавателите ще получат възможност да организират по изключително гъвкав и адекватен начин своите курсове, да ги актуализират постоянно, да осъществяват непрекъснат контрол и обратна връзка, да подобрят методите за оценяване.

ü      Студентите ще разполагат с актуална информация, с повече възможности за самоподготовка и реална преценка за състоянието на своите знания и умения.

ü      Осигуряване на възможност за всички преподаватели и студенти да имат достъп до актуална информация; осъществяване на пълноценна комуникация между обучаващите и обучаемите, от една стана, и между институциите, от друга; по-голяма популярност на електронните форми на обучение и по-голям брой специалисти, които да ги използват.

Програма на обучението

Презентация

http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/nauka/proekti_na_su

Details

Category: Проекти

Created: 22 March 2013

Проект "Спешна антропология: Биография на институциите" 

В рамките на проекта усилията на екипа са насочени към проучване на социалните процеси в съвременното българско общество, които са провокирани от реализиращата се в България програма за деинституционализация на децата, настанени в Домове за деца, лишени от родителски грижи – ДДЛРГ.

Предвид факта, че деинституционализацията се планира да завърши в обозримо бъдеще, изследването се полага в традициите на спешната ангажирана антропология, която да представи „моментна снимка“ на мерките, свързани с провеждането й. Специален акцент се постави върху разказите на хората, които участват в тези процеси. Екипът, предлагащ проекта, фокусира своето внимание върху начините, по които функционират програмите за осиновяване на деца, както и върху новата социална услуга „Приемна грижа“. Съпоставянето на получената информация с наличните архивни данни за традиционните модели даде възможност да се проучат трансформациите в родствената система на българите.

В хода на проучването бяха направени 30 аудиозаписа на интервюта, които са дешифрирани и архивирани. Изследването обхвана голям брой социални работници, работещи в общински служби и Домове за деца, лишени от родителски грижи, семейства, които участват в програмата „Приемна грижа“ и такива, които са приели деца в своите семейства, като са ги осиновили. Институционалната памет и начините, по които тя се формира като заместваща паметта за семейството, беше изследвана през разказите на младежи, които са настанени в ДДЛРГ. Поради спецификата на работата и изричното желание на респондентите, данните в интервютата, които могат да разкрият тяхната самоличност, са променени. Проучването беше извършено в различни части на страната. Част от архива се публикува в раздел „Архив на материалите“.

Наред с множеството работни срещи, един от междинните етапи в работата приключи с научна конференция, която се проведе в Благоевград. В рамките на две работни заседания бяха представени резултатите от проведеното изследване и посоките на бъдещата изследователска работа.

Проектът Спешна антропология: Биография на институциите е реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Екип

Архив на материалите

Програма на научната конференция „Традиционни модели и иновации в българската родствена система“

Избрани моменти от работните срещи

Details

Category: Проекти