Проекти

 

 

Научни проекти

 

Проект „Наративни модели и граматически явления в исторически съчинения 1900 – 1944 г. Първи етап“

Екип

Проф. д-р Красимира Алексова (ръководител), проф. д-р Андрей Бояджиев, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Яна Сивилова, докторант Димитрия Маринкова и студентите от специалност „Българска филология“ Александър Димитров, Борис Борисов, Даниел Асенов, Зорница Колева, Ива Колева, Йоанна Янева, Магдалена Динева, Ралица Василева и Самуил Радилов.

 

Проект "Вазов/1920 - във и извън юбилея" към ФНИ на СУ., ФСлФ, договор №  80-10-221/06.05.2020

Екип на проекта: проф. Николай Чернокожев - ръководител, гл. ас. д-р Биляна Борисова и докт. Маргарита Станева.

 

В рамките на тематичен проект № 80-10-46/13.04.2020 към ФНИ на СУ, ФСлФ, бе създаден сайтът "Новата земя. Места и маршрути в българската белетристика от 90-те години на 19 в."  

Екипът на проекта с ръководител гл.ас. д-р Биляна Борисова  и членове гл. ас. д-р Кристина Йорданова, докт. Ванеса Андонова, студент Виолина Христова, графичен дизайнер Иван Иванов разработи учебен сайт с дигитални карти, чрез които студентите могат да проследят маршрутите и да видят чрез събраните визуални материали местата, през които преминават героите на две емблематични за периода творби - цикълът разкази "Кардашев на лов" и романът "Нова земя" на Иван Вазов.

Самите карти и бележките към тях показват всяко едно от местата не само като точка в пространството, но разкриват пластовете културна памет, съсредоточена в тях. Така местата биват осмислени като знаци на културата на последното десетилетие на 19 век, а литературните маршрути се превръщат  познание.

 

ПРОЕКТ „ПРОЗОДИЧНИ АСПЕКТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В СЪПОСТАВИТЕЛЕН ПЛАН С ДРУГИ ЕЗИЦИ С ЛЕКСИКАЛНО АКЦЕНТУВАНЕ”

Основната цел на проекта е да фокусира вниманието на учени – филолози с различни профили към основни прозодични аспекти на българския език като словното ударение и интонацията. Насочваме се към област, която има нужда от разработване в сферата на българистиката и в преподаването на българския език у нас за постигане на съизмеримост с вниманието, което ѝ е отделено във водещи европейски и световни научни традиции.

Ръководител на проекта: доц. д-р Мирена Атанасова Пацева-Момова

 

 

„Предизвикателството на литературния текст в обучението по български език като чужд”

Проект по НИД № ФСлФ 80-10-173

 

"Страници от българската литература"

Настоящият проект цели да направи научна обосновка на мястото и ролята на художествената литература в чуждоезиковото обучение, която да послужи за теоретична платформа за изработване на кратка учебна антология на българската литература. Предвиждаме тя да представлява ресурс както за работа на семинарни занятия, така и за самостоятелно четене. Вярваме, че чрез лексикални пояснения и подходяща контекстуализация ще улесним разбирането и ще провокираме интереса на студентите, а също така ще ги ангажираме като посланици на българската култура чрез преводи.

 

Екип на проекта: Мирена Пацева, Елена Руневска, Станка Панова; с участието на Деница Христова, Евелин Костова, Теодора Вълова

 

 

 

„Описване, класифициране, систематизиране и каталогизиране на дипломните работи, защитени в катедра „Славянско езикознание” в периода (2007-2017 г.)“

Проект по НИД N:80-10-70/2018 г.

 

Целта на проекта е да опише, класифицира, систематизира и каталогизира дипломните работи, защитени в катедра „Славянско езикознание”, през последните 10 години (2007-2017 г.). В този смисъл той представлява първи етап от многоетапен проект, чието изпълнение ще осигури систематизирана и детайлна информация за огромния брой защитени дипломни работи, която ще може да бъде откривана чрез търсене въз основа на ключови думи съгласно следните критерии: тематична област и език. По този начин както научните ръководители на дипломантите, така и самите дипломанти ще могат лесно да се ориентират върху какви теми е работено, какви (комбинации от) езици са били предмет и обект на съответното съпоставително изследване и кои езици и лингвистични проблеми биха могли да се включат в бъдещо изследване.

Така в съпоставителните изследвания биха могли да се включат и езици извън славянската езикова група, но също така и да се работи върху неограничен брой интердисциплинарни проблеми. Безспорен факт е, че голям брой дипломни работи са написани на високо ниво, представят солиден емпиричен материал, представят интересни идеи, които могат да бъдат доразвити и доразработени в следващи дипломни работи, дисертации, монографични изследвания, студии и др.

Екип: гл.ас. д-р Райна Камберова, доц. д-р Радост Железарова, гл.ас. д-р Жана Станчева, гл.ас. д-р Мартин Стефанов, гл.ас. д-р Диана Иванова, гл.ас. д-р Владимир Иванов, докторант Юлиана Узаничева, докторант Лилия Желева

 

Дипломни работи, защитени в катедра „Славянско езикознание” в периода (2007 г. - 2017 г.)

 

Проект "Южнославянският XIX век: полемики и контексти. Електронни ресурси за южнославянските езици и литератури"

 

Проектът „Южнославянският XIX век: полемики и контексти. Електронни ресурси за южнославянските езици и литератури“* е насочен към документалната реконструкция на полемичния контекст, в който се осъществява национално-културното самоопределяне на сърби, хървати и словенци през XIX век.

Екип: Доц.  д-р Ина Христова – ръководител на проекта, проф.  дфн Найда Иванова гл. ас. д-р Елена Христова, докторант Боряна Цветкова, докторант Христо Бояджиев, Диляна Тръпчева, Йоана Кирилова, Симона-Алекс  Михалева - студенти

 

 

EU

    

     nauka   

Проект BG05М2OP001-2-009-0005 „Модерна палеославистика и медиевистика“

 

Основната идея на проект МПМ се състои в решаването на конкретни научноизследователски задачи в областта на палеославистиката и медиевистиката, като се използват създадените по няколко предходни проекта, финансирани от ОП РЧР, електронни инструменти и бази данни.

Основната цел на проекта „Модерна палеославистика и медиевистика“ е развитието на човешките ресурси в сферата на палеославистиката и медиевистиката чрез повишаване на квалификацията на научните кадри.

 

logo zograf red small transp2 0


Зографска електронна научно-изследователска библиотека 

 

Зографска научно-изследователска библиотека e съвместен проект на Зографската Света обител, Катедрата по кирилометодиевистика, Централната библиотека на Софийския университет. Проектът започва през 2014 г. и неговата идея е да събере на едно място дигитални изображения от славянски ръкописи, съхранявани по целия свят. Началото на сбирката е поставено с дигиталните копия от българския манастир "Св. великомъченик Георги" на Атон. С течение на годините се прибавиха копия от славянски ръкописи от Ватикана, Историческия музей в Кюстендил и други колекции.

 

Екип: Иеродякон Атанасий, Отец Козма Поповски, проф. Климентина Иванова, проф. Маргарет Димитрова, доц. Андрей Бояджиев, д-р Петко Петков, ас. Димитър Пеев

 

https://www.slav.uni-sofia.bg/zograflib/

 

 

pageПроект Агиославика е резултат от дейността на група млади учени палеослависти по проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието, младежта и науката (ДМУ 03/19), който се реализира с любезното съдействие на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, институционалната подкрепа на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и в сътрудничество с „Проектория”.

 

Проектът има за цел да подготви за издание и да изследва Станиславовия чети-миней - един от най-ценните средновековни славянски ръкописи, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Агиославика дава достъп до дигитални копия на всички страници от ръкописа, придружени с кодикологични и библиографски сведения. Онлайн изданието на Станиславовия чети-миней дава уникална възможност на изследователите медиевисти-слависти от цял свят да реализират свои научни проекти във връзка с конкретни аспекти на ръкописа или в по-широкото поле на агиографията, разпространявана сред южните славяни през Средновековието.

 

Ръководител на проекта: д-р Диана Атанасова, СУ

Екип: д-р Ирина Кузидовар, БАН, д-р Анета Димитрова, СУ, д-р Любка Ненова, ЮУ, докторант Цветомира Данова, БАН, докторант свещ. Козма (Красимир) Поповски, БАН.

 

Сайт на проекта

http://hagioslavica.com/bg/home/

 

Проект "Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни"

 

Екип: доц. д-р Ина Христова – ръководител на проекта, гл. ас. д-р Ани Бурова, гл. ас. д-р Славея Димитрова, гл. ас. д-р Елена Христова, гл. ас. д-р Витка Делева, гл. ас. д-р Райна Камберова, докторант Димана Митева, докторант Тиха Бончева

 

books reception

 

 

Проект по НИД N:100/2014 г.

Проектът проучва рецепцията на славянските литератури (без руската) в България и на българската литература в съответните страни след 1989 г. Динамиката на процесите, свързани с преводната рецепция през изминалите две десетилетия, налага необходимостта от комплексно изследване на темата. Целите на проекта са: пълно установяване и библиографско описание както на публикуваните книги, така и на критическите реакции; сравняване на типологията на присъствие на българската литература в чужбина и на съответните чужди литератури у нас; анализ на механизмите на критическа рецепция; извеждане на рецептивните модели както по отношение на цели литературни традиции, така и във връзка с отделни знакови автори и творби; създаване на бази данни, достъпни онлайн.

 

https://litreception.wordpress.com/

 

 

logo project

E-МEDIEVALIA (ЕЛЕКТРОННИ РЕСУРСИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИЕВИСТИКА) (BG051PO001-4.3.04–0004/04.10.2012)

ОП „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз

 

Екип: проф. дфн Татяна Славова – ръководител на проекта, инж. Георги Панев – координатор на проекта, Розали Лилова – технически сътрудник

 

Експерти: 40 преподаватели и научни работници от СУ “Св. Климент Охридски” (Факултет по славянски филологии, Богословски факултет, Философски факултет, Исторически факултет, ЦСВП “И. Дуйчев”), ТУ “Св. св. Кирил и Методий”, ПУ “Паисий Хилендарски”, БАН (Институт за български език, Институт за литература, Институт по история), Национална художествена академия, Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”

 

http://e-medievalia.uni-sofia.bg

 

 

ПРОЕКТСПЕШНА АНТРОПОЛОГИЯ: БИОГРАФИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ

 

В рамките на проекта Спешна антропология: Биография на институциите усилията на екипа са насочени към parents2проучване на социалните процеси в съвременното българско общество, които са провокирани от реализиращата се в България програма за деинституционализация на децата, настанени в Домове за деца, лишени от родителски грижи – ДДЛРГ.

 

Екип на проекта: доц. д-р Николай Папучиев, доц. д-р Николай Вуков, магистър Яна Мороз (докторант по антропология), магистър Мария Маринова (докторант по антропология)

 

 

 

EU

 

 

ПРОЕКТ „ИНТЕГРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ ФОРМИ НА ОБУЧЕНИЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК”

ОП „Развитие на човешките ресурси”

 

Екип: доц. д-р Татяна Ангелова – ръководител на проекта, гл. ас. д-р Ася Асенова – координатор на проекта, ас. Весела Шушлина – информационен координатор,ас. д-р Биляна Радева – технически сътрудник

Експерти: гл.ас. д-р Атанас Атанасов, доц. д-р Гергана Дачева, проф. д.ф.н. Мирослав Дачев, проф. д.ф.н. Мони Алмалех, проф. д.ф.н. Вася Велинова

 

Портал за електронно обучение по български език - http://www.ezik.bg/

 

БАЛКАНСКИТЕ ДИАЛЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

 

(Проект Рила 2/11)

 

Проектът „Балканските диалекти в България” е осъществен по програма „Рила” за българо-френско научно сътрудничество към Министерството на образованието и науката и френската организация EGIDE. Проектът има за цел проучването на балканските диалекти на територията на България.

 

 

БАЛКАНСКИТЕ СРЕД ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЛИТЕРАТУРИ: АНАЛИЗ НА ТЕКСТА, ПРЕВОД, ИНТЕРТЕКСТУАЛНОСТ

 

2Moderniat DoktorПроектът е подкрепен от ФНИ при СУ. Замислен е във връзка с работата по Сравнително литературознание в специалност Балканистика на Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание и подготовката на докторанти. Проектът продължава в нови аспекти предишния Докторантски модул„Балканистиката и литературите на обединена Европа” (2011). Вписва се и в съвместната подготовка на докторанти с  Европейския докторат „Литературите на обединена Европа”, координиран от Болонския университет и други десет европейски университета. 

 

http://www2.lingue.unibo.it/dese/

 

 

Кратък чешко-български речник на некнижовната лексика


Екип на проекта: доц. Янко Бъчваров, доц. Маргарита Младенова и студентките Мария Гарова, Росица Петрова, Яна Върбанова, Вяра Недялкова, Юлия ел Хаким

Речникът е резултат от работата по проект № 159/2009 г. по НИД на Факултета по славянски филологии на СУ “Св. Климент Охридски”. Изследването на диглосията като уникална специфична черта на съвременния чешки език е дългосрочна задача на бохемистиката изобщо, която не е намерила окончателното си решение.


appleВ проучването е извършена и допълнителна изследователска работа за окончателното съставяне и допълване на чешкия словник, а българските съответствия са търсени извън неутралната българска лексика – в рамките на жаргонните, разговорни и отчасти диалектни думи, доколкото те могат да бъдат неутрални в географско отношение, т.е. доколкото са проникнали в общонародния узус на съвременния български разговорен език. Освен това в края на речниковите статии се посочват и неутрални български еквиваленти, които на монитора се различават по цвят от същинските некнижовни еквиваленти.

Полученият в резултат на изследването електронен двуезичен чешко-български речник на некнижовната лексика за първи път представя този до скоро почти игнориран пласт от чешкото словно богатство с неговите български съответствия.

http://labs.juls.savba.sk/?d=csbg


ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ АСПЕКТИ НА БАЛКАНИСТИКАТАbalkans3

 

В специалност Балканистика към Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание беше разработен проект със заглавие Интердисциплинарни аспекти на Балканистиката. Методологическо и информационно осигуряване, подкрепен финансово от „Фонд научни изследвания” при Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

 

 

Докторантски модул „Балканистиката и литературите на обединена Европа” е свързан с развиваната от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание и в частност в специалност „Балканистика” проблематика по Сравнително балканско и европейско литературознание. Целта на проекта е както усъвършенстване на подходите в тази област, така и осигуряване на участието на екипа в периодичните научни срещи на докторантите и на международния Съвет на преподавателите в Европейския докторат (DESE) „Литературите на обединена Европа”. Сътрудничеството с Болонския университет и другите десет европейски университети от консорциума е скрепено с рамков договор, в който СУ е партньор. http://www2.lingue.unibo.it/dese/

 

 

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА “ИНТЕЛИГЕНТЕН ИНФОРМАЦИОНЕН И ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПОРТАЛ”

ПРОГРАМЕН МОДУЛ

ОБРАЗОВАТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ И ТЕСТОВО ОЦЕНЯВАНЕ В ХУМАНИТАРИСТИКАТА globe(БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)

 

ИЗПЪЛНИТЕЛ:

СУ “Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии”

Магистърска програма “Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката”

ЕКИП: доц. д-р Радка Влахова, доц. д-р Гергана Дачева, доц. д-р Владимир Жобов

Договор: Д 0111-405/16.06.2006; ИО -01-03

 

Цел на програмния модул е да се изработи проект за представяне на хуманитарни знания в стандартизиран електронен формат, позволяващ дистанционно преподаване и тестово оценяване. Задача на проекта е да подпомогне прехода между различини образователни степени, като се опре на единна методология на измерването, основана на съпоставими модули от информация, осигуряваща прагова компетентност. Изследователският екип си поставя задача да опише примерен изследователски ци­къл за оценяване в степените на средното училище – на входа след четвърти, след седми и след дванайсети клас, в началния етап на висшето образование и в ОКС “магистър”

Интелигентният образователен портал ще осигури достъп до образователни материали с високо качество и в места с ограничен преподавателски ресурс, както и на учещи се със специфични образователни потребности. Електронното обучение, в частност образователните портали, дава възможност за обективна оценка на постигнатите от учещите се резултати в процеса на обучението им в българското училище. Осигурява на образователната администрация на всички равнища достоверна информация за съответствието между реалните знания и умения на българските ученици и определените в ДОИ за УС знания и умения, които те трябва да са придобили след завършването на определен етап или образователна степен.

 

Проект „Проучване и дигитализация на архив „Проф. Цветана Романска” на Катедрата по славянско езикознание"

Екип: доц. д-р Маргарита Младенова – ръководител, Трифон Войводов - докторант

 

alenАрхивът от дипломни работи и експедиционни материали по славянска етнография и фолклор, възникнал през периода 1940-1990 г. и съхраняван в Катедрата по славянско езикознание, представя проучвания на студенти и дипломанти от Факултета по славянски филологии, Геолого-географския факултет и Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Голяма част от дипломните работи са оформени по методиката, разработена от проф. Ст. Романски за пълно етнографско описание на селищата, тяхната материална и духовна култура. Обхванати са селища от цялото българско землище, някои от които не са представени в други етнографски и фолклорни архиви от втората половина на ХХ в. Настоящият проект е първият опит за по-пълното му представяне пред широката научна общественост и даване на възможност да бъде използван за по-нататъшни етноложки и фолклористични изследвания.

 

Дипломни работи - архив

 

 

 

БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА УКРАИНИСТИКА

http://www.bgukrainistika.com/bg/i/?plName=home

 

Екип на проекта: доц. д-р Валентин Гешев, доц. д-р Албена Стаменова, гл. ас. д-р Райна Камберова, ас. Олга Сорока и докторантите Владимир Колев и Стефан Узунов.

 

Сайтът „БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА УКРАИНИСТИКА“ е резултат от работата по три последователно финансирани проекта по НИД на Факултета по славянски филологии на СУ “Св. Климент Охридски”. Той е насочен преди всичко към студентите, преподавателите и изследователите в областта на украинистиката и славистиката като цяло, към различни културни институции и бизнеса, както и към всеки, който се интересува от Украйна и свързаната с нея проблематика, от украинско-българските научни, културни и езикови взаимодействия. Целта на проекта е подробно да запознае широк кръг заинтересовани с достиженията и перспективите на българската украинистика.

 

 

pic4E-ОБУЧЕНИЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ЗА СТУДЕНТИ ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ

 

Работен екип: Доц. д-р Владимир Атанасов Атанасов (ръководител); Доц. д-р Ангел Маринов Петров; Доц. д-р Огняна Тенева, Гл. ас. д-р Антония Димитрова; Ст. ас. Людмила Берковска, Иван Велчев, учител в НЕГ „Проф. Константин Гълъбов”

 

 

 

rakopis

КОМПЮТЪРНИ И ИНТЕРАКТИВНИ СРЕДСТВА ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ЕЗИКОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Проектът е съвместна инициатива на Катедрата по кирилометодиевистика на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Института за български език на БАН и PAM Publishing company.

Ръководител проект – чл.-кор. проф. дфн Иван Добрев Добрев (СУ)
Координатор – доц. дфн Анна-Мария Костова Тотоманова (СУ)

 

 

УНИВЕРСИТЕТСКИ ЦЕНТЪР ЗА ТРАНСГРАНИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Центърът има за цел да обедини усилията на филолози, историци, културолози, специалисти в областта на приложението на информационните технологии в хуманитаристиката с цел създаване на база за провеждане и консолидиране на изследвания в областта на националния език, история, култура и на мястото им в европейските процеси на запазване на културната идентичност, интеграция и реинтеграция, както и за разработване на система за придобиване на национално валиден сертификат по български език.

 

Ръководител на проекта: проф. дфн П.Карагьозов
Финансиране: Национален фонд “Научни изследвания”

 

BIBLIOTECA SLAVICA

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica

Съвместен проект между Факултета по славянски филологии и Централната университетската библиотека. Проектът се slavicaразвива от 2002 г. с подкрепата на Фондация "Отворено общество" и ЮНЕСКО

 

Ръководител на проекта: доц. д-р Искра Ликоманова.

 

Проектът е посветен на българската славистика и университетската наука. Описва в електронен вид старопечатните, редки и ценни книги по славистика от фонда на Университетска библиотека, предлага биобиблиографска информация за преподавателите на Софийския университет и за най-важните изследвания по славистика от 19-20 век.

 

СТАРИННА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА В ПОЛИЕТНИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

http://www.bgspeech.net/bg/projects/Pavlikyani_Banat_bg.html

(фолклор, език, традиции на банатските българи във Войводина)
с подкрепата на Фонд „Научни изследвания” на МОН, договор № 1842/7.11.2007
2007 – 2010 г.

Ръководител на екипа: проф. дфн Искра Ликоманова

 

img_bgspeechСИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА УСТНИТЕ ФОРМИ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (БАЗА ДАННИ)

http://www.bgspeech.net/bg/projects/Synt_na_ustnite_formi_bg.html

 

проект по НИД на Софийския университет, Факултет по славянски филологии - дог. № 36/2009

 

Ръководител на екипа: доц. д-р Йовка Тишева

 

ОБУЧЕНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИТЕЛИ, ПОДГОТВЯНИ ДА ПРЕПОДАВАТ В УСЛОВИЯТА НА ИНТЕГРИРАЩО ОБРАЗОВАНИЕ

Главната цел на проекта е да се усъвършенства методическата подготовка и квалификацията на учители, които обучават EUCIM - TE European Teacher Education Second Language Core Curriculumученици мигранти, чрез разработването на базирана върху компетентности общоевропейска учебна програма за подготовка на учители.

 

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.

Координатор за българския екип: доц. д-р Татяна Ангелова

https://www.slav.uni-sofia.bg/images/stories/pdf/teacher_education.pdf

 

ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ В СЛАВИСТИКАТА

Екипът на проект ЕОС, осъществяван с подкрепата на Фонд за научни изследвания на Софийския университет “Св. Климент moodleОхридски”, е убеден, че чрез създаването на уеб-базирани курсове, приложими при всички форми на обучение, филологията по-скоро ще прибави, отколкото ще накърни академичното си достолепие, обръщайки се към още едно средство и среда за съществуване, пораждане и предаване на знание.
Екип: доц. д-р Ренета Божанкова, проф. дфн Валери Стефанов, доц. д-р Татяна Ангелова, доц. д-р Андрей Бояджиев, докторант Надежда Стоянова

 

БЪЛГАРСКА ВИРТУАЛНА СЛОВАКИСТИКА

(проект 183 на НИД за 2008 г.) с научен ръководител доц. д-р Валентин Гешев.
Целта на проекта е да пуляризира словакистиката като сравнително млада специалност, да представи нейните успехи, развитие и търсения, да осигури на студенти и преподаватели материали и информация за Словакия и най-вече за нейния език, литература и култура.

 

 Проект

 

Русана Бейлери

АЛБАНСКАТА ГРАМАТИКА - ДЪЛГООЧАКВАНО ИЗДАНИЕ


Людмил Станков. Албански език. Gjuha shqipe. Фонетика, морфология, синтаксис, лексикология. Fonetika, morfologjia, sintaksa, leksikologlogjia. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2009. 530 стр. ISBN 978-954-07-2853-7


Людмил Станков е филолог по образование - завършил е френска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, и дългогодишен дипломат по професия. Албански изучава първоначално във факултативния курс в Софийския университет, а по-късно полага изпит за владеене на езика в Тиранския университет. Именно дипломатическата му работа в посолството на Република България в Тирана запалва интереса му към албанския език, извън практическите знания, необходими за едно добро справяне със служебните задължения. Обемният труд, който предлага на българските читатели, е безценно практическо помагало и научен справочник, за всички, които се интересуват от албански език. Ние вече наричаме тази книга разговорно „граматиката”, като тя обхваща също фонетика, лексикология и елементи от историята на албанския език. Самият Людмил Станков я е нарекъл скромно учебник, но тя е по-близо до монография, съставена въз основа на най-авторитетните изследвания, речници и учебници, публикувани през последните години в Република Албания, Република Косово и Република Македония. Списъкът на използваната библиография наброява 35 издания на албански и чужди езиковеди, което създава добро впечатление са селективност, обективност и най-вече ориентираност в албанологията. Напълно естествено е авторът да се придържа максимално близко до нормативната граматика на албанския език (Gramatika e gjuhës shqipe), издадена в два тома (морфология и синтаксис) от Института по албански език и литература при Албанската академия на науките съответно през 1995 г. и 1997 г. Това прави поднесената информация безспорна от гледна точка на нормативността, като колебанията в узуса са отразени благодарение на отличното владеене на езика и познаването на спецификите на албаноговорящите общности от страна на Людмил Станков. Научно достойнство на труда е пълното присъствие на албанската езиковедска терминология, колосалният брой илюстративни примери и не на последно място преводът им на български.


Първа глава е озаглавена Увод в албанския език (стр. 15-55) и запознава с основни особености и тенденции в развитието на езика. Албанският език е отделна група в рамките на индоевропейското езиково семейство. Една от основните тези за произхода на албанския език, е че той е пряк наследник на илирийския, т.е. той е единственият автохтонен език на Балканите. Авторът отдава почит на редица известни албанолози, основополагащи трудове и събития. Съвременният албански език се дели на два основни диалекта: гегийски (северен) и тоскийски (южен). Границата между тях е река Шкумбин, която разделя територията на Република Албания на две сравнително равни части. Подробно е описано териториалното разпределение на поддиалектите и говорите на територията на Албания, Косово, Черна гора и Република Македония. През 1908 г. в гр. Битоля (Манастир) се провежда конгрес, който приема употребяваната и днес официална азбука. Решенията на конгреса представляват важна стъпка по пътя на кодифицирането на албанския език. До 1972 г. съществуват две книжовни форми на албанския език – едната се основава на северния диалект, а другата – на южния. През ноември 1972 г. в тирана се провежда конгрес, на който са поставени основите на съвременния албански правопис и граматика, който е по-близо до южния, отколкото до северния диалект. Унифицирания книжовен стандарт е приет и от албанците, живеещи извън територията на съвременна Албания. Правописът на съвременния албански книжовен език е изграден на фонетичен принцип, морфологическият принцип е застъпен по-рядко, а историческия принцип – съвсем слабо. Проследени са накратко основните линии в развоя към аналитизъм в системата на съществителните имена: намаляване и преустройство на типовете склонения в единствено число и уеднаквяването им в множествено число и намаляване и преустройство на падежите. Отделна част е посветена на първите писмени паметници на албански език, които са проблемна област за историята на езика и спорен материал като собствено литературна стойност. Сега засега е трудно да се каже точно къде е началото на албанската писменост и литература. Първият писмен документ е от ХV в., а първата книга от ХVІ в., но писмената традиция се предполага, че е по-ранна. Има преки и косвени данни, че албанският език е имал писменост поне от края на ХІІІ в. по времето на албанските феодални княжества. Едно от тези доказателства е изказването на френския архиепископ на Тивар (Бар, Черна гора) Гилиелм Аде (Gulielmus Ade), който пише “Въпреки че албанците имат език твърде различен от латинския, те използват във всичките си книги латинската азбука”. Л. Станков добросъвестно цитира и изследването на албанския писател и изследовател Тома Кацори, живеещ в София, относно употребата на албанската дума burrë – в смисъл “мъж, господин”, употребена в писмо от 1337 г. на феодал от гр. Улцин (днес Черна гора), който я използва вместо латинската дума със същото значение vir, viris. Авторът прецизно разделя осезаемите лексикални пластове в албанския език с оглед на техния произход в осем части, като предварително обръща внимание на думите, които имат индоевропейски произход и съответствия в различни индоевропейски езици. Следват думите от гръцки произход, които са най-старите, и латинският лексикален слой с много силно влияние във формирането на албанската лексикална система. В албанологията е прието, че навлизането на латинизми в албанския език продължава до края на Х в., а след това започва навлизането на заемки от италиански език. Думите от италиански произход са особено чести в областта на техниката, производството на машини, строителство, земеделие, изкуство. В началото на ХХ в. редом с тях проникват и френски заемки. Лесно отличима е лексиката от славянски произход, а също тази от турски, арабски и персийски. По около една страница е посветена на разпространението на албанския език извън компактните албаноезични територии на Балканите, а именно арбърешите в Италия; преселниците в с. Мандрица, Ивайловградско; преселниците в днешна Украйна и техния говор и емигрантите в Далмация (в днешна Хърватия).


Във втора глава Фонетика (стр.55-91) Людмил Станков с изключителна езиковедска компетентност и прецизна класификация запознава с проблеми на фонологията, особености на произношението, интонацията, ударението, фонетичните промени в потока на речта и др. Всяка от 36-те букви в албански език е дадена като наименование, придружено с подробни указания за произношението на съответния звук (звукове) от българи. Стр. 56-64 са първите, към които трябва да се насочи в практическо отношения един начинаещ в изучаването на албански език. Обърнато е внимание, че съгласните звукове не се обеззвучават в края на думите, както е в български език. В специален параграф са групирани случаите от типа “пише се, но не се произнася”. За по-трудните звукове е предложено подробно артикулационно пояснение.


Трета глава Морфология (стр. 92-442) по своя обем може да представлява отделна монография. Това е и най-необходимата референтна част за изучаващите албански. Разработена е с осезаема отдаденост на автора и желание да не пропусне нито един от многото възможни подводни камъни под формата на изключения или преобладаваща ненормативна употреба. Разделението на морфологията е традиционално: съществително име (стр. 92-162), прилагателно име (стр. 162-178), числително име (178-186), местоимение (стр. 186-248), глагол (стр. 248-398), наречие, предлози, съюз, частица, междуметие (398-441).

Опитът от преподаване на албански на чужденци показва, че след образуване на множествено число на съществителните, най-труден за активно усвояване от чужденци е подразделът Местоимение. При личните местоимения съществено е удвоеното пряко и непряко допълнение, което е по-ограничено в книжовния български, докато е норма в книжовния албански език. Авторът уместно допълва, че в българската разговорна реч удвоената форма е с доста голяма честота. Обособени параграфи със заглавие в курсив обръщат внимание на грешната употреба на някои лични местоимения в разговорната реч, а нерядко и в албаноезичния печат. Изведените примери не са проблемни за чужденците, а предимно за носителите на езика. В този смисъл те започват съзнателно да се имитират от чужденци, достигнали най-високо равнище на свободно боравене с албанския език. Изключително полезни са 28-те таблици за склонение на притежателните местоимения (стр. 207-214), които фактори като род, число на притежаваните обекти, членуване, число на притежателите.


Огромна заслуга на автора е, че е успял да изведе адекватни практически указания с оглед българския ползвател на граматиката; предложил е алтернативи за превод, аналогия и заместване на глаголните форми; количеството примери за всеки конкретен случай не оставя място за неясноти; включил е и упражнения за самостоятелна работа на ползвателя. Упражнения са предвидени за повечето считани за трудни части на албанската граматика.


Четвърта глава Синтаксис (стр. 442-513) проследява характеристиките на словосъчетанията, простите и сложни изречения. Не са спестени теоретичните езиковедски дефиниции и описания, което със сигурност е голямо улеснение за ползвателя. Главните и второстепенни части на изречението са илюстрирани с много примери. Изяснено е мястото, на което може да се намира дадена част на изречението, а също особености при съгласуването между различните елементи.


Пета глава Лексикология (стр.513-527) акцентира върху неологизмите и чуждите думи с широка употреба, но ненормативен статус. Две части разглеждат езиковата ситуация в Косово по отношение на международната лексика и нейната продуктивност през последните години, а също някои различия в терминологията между Албания и Косово. Авторът не си е поставил за цел да направи подробен анализ на явленията, а по-скоро да сигнализира ползвателите за езиковите тенденции, с които те неизбежно ще се сблъскат при посещение и работа в различните албаноезични територии. Бърза практическа ориентация дава и частта Основни разлики между албанските диалекти.


Албански език. Фонетика, морфология, синтаксис, лексикология бе една от най-чаканите публикации в българската балканистика. Практическата й стойност я направи неизменно помагало по практически албански буквално от първия й ден по софийските книжарници. А авторът Людмил Станков освен дългогодишен дипломат вече заслужено може да бъде наричан и авторитетен български албанолог. Издаването на книгата стана възможно и благодарение на научната и лична съпричастност на проф. Петя Асенова.

 

 

 

proekt obuchenie moodleПровеждат се серия обучения на преподавателския състав за работа с електронни ресурси и създаване на електронни курсове в рамките на проекта на Факултета по славянски филологии Интегриране на електронни форми на обучение в образователния процес по български език, ОП „Развитие на човешките ресурси”.

 

Програмата може да видите тук

 

За повече информация се обръщайте към гл. ас. д-р Ася Асенова, This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it., This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

 За проекта

 

 

 

ОБЗОР

на проекта „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално акцентуване”

 

1. Анализ на състоянието на изследванията по проблема

1.1. Актуалност и значимост на научната проблематика

Изследването на прозодичните характеристики на речта (словно ударение, интонация, темп, паузи и сегментиране на речевия поток) е не само значима област на фонетиката и фонологията, но има отношение и към осветляването на редица въпроси от други дялове на езикознанието като:

(1) морфология (определяне на прозодичната спецификация на морфемите и конкуренцията на афиксите) (Manova 2018);

(2) синтаксис (парсиране, очертаване на фразата, определяне на фокуса);

(3) лексикология (омоними, акцентуване на неологизми, акроними, заемки);

(4) сигнализиране структурата на дискурса;

(5) регулиране на диалога;

(6) прагматика (сигнализиране на доминиращия говорител) и др.

 

Тези точки на съприкосновение на прозодията с други езиковедски дисциплини я правят все по- актуална и по-значима сфера за разработване на области на взаимодействие между фонетиката и фонологията с морфологията, синтаксиса и дискурсивните изследвания.

 

Освен актуалността на научната проблематика в рамките на езиковедските дисциплини, прозодията попада във фокуса на вниманието на редица други научни дисциплини и представлява свързващо звено и област на междудисциплинарни разработки, например:

(1) Актуалността и значимостта на прозодичната проблематиката в сферата на чуждоезиковото обучение е заявявана многократно (Couper 2017, Fraser 2010). Това се отнася както за усвояването на чужди езици от българи, така и за преподаването на българския език като чужд език. Разпознаването на ударената сричка в думите и на интонационните криви на различните видове изречения (съобщителни, въпросителни, възклицателни, повелителни) играе роля както при слуховото възприемане, така и в продукцията на чуждата реч. Чуждестранните студенти, изучаващи български език като чужд, споделят, че областта, в която имат особени трудности, е българската прозодия. За да отговорим на потребностите им е нужна системна работа, насочена към конкретни резултати.

(2) Речевата прозодия има отношение към протичането на редица когнитивни процеси. В много случаи тя дава ключ за перцепцията на речта (възприемането и разпознаването на единиците) и за разбиране на смисъла на изказванията както на родния, така и на чуждия език (Teodorescu 2007).

(3) Особено интересен е въпросът за това как с прозодични средства се предават емоции на говорещите с различна степен на разпознаваемост. Не случайно този въпрос привлича вниманието не само на езиковеди, но и на психолози, специалисти в сферата на комуникациите, рекламата, бизнеса и правото (Iriondo et al. 2006)

(4) Речевата прозодия е също сфера на сътрудничество на езиковеди и хора на точните науки, а също и на технолози при определяне на параметрите на редица съвременни средства за комуникация, включително и за по-специализирани, като разпознаване на гласове или нагласи на говорещите (Rosenberg 2018).

Тази специфична позиция на прозодията сред други водещи научни области като обучение, психология, когнитивни науки и съвременни технологии, я прави не само интересна, но и актуална и важна научна сфера в съвременния свят.

 

a) Състояние на изследванията по проблема

През последните десетилетия се наблюдава повишен интерес към прозодията на езиците с лексикално акцентуване от автори, които работят в различни научни парадигми. В рамките на т.нар. репрезентационен подход (representational approach) позицията на ударението се свързва с различна акцентна спецификация на морфемите в менталния лексикон. В тази група попадат изследвания с различна теоретична ориентация, сред които изследванията на Инкелас (Inkelas 1999/1994), в които морфемите се обвързват със специфичните стъпки в езика. Алдерет (Alderete 2001) разглежда ударението като автосегментна единица в рамките на теорията на оптималността. В разбирането на Идсарди (1995) словното ударение е дефинирано като прозодичен конституент (глава или сричкова граница), който се проектира като специфична характеристика на сричката. Ван дер Хулст (Van der Hulst 1999) сравнява лексикалното ударение с тежестта на сричката и го определя като „диакритична тежест“ (diacritic weight). Обединяващата идея на тези изследвания е, че различията се разглеждат в рамките на единна фонология. Не е така обаче при т.нар. нерепрезентационни подходи, при които се предполага наличие на едновременно съществуващи фонологични системи в езиците (Pater 1994).

Прегледът на изследванията на българските прозодични характеристики може условно да се раздели на два етапа – преди деветдесетте години на миналия век и след това. Сред ранните работи на един от създателите на българската филология – Беньо Цонев – е изследването За ударението в български език, сравнено с ударенията в другите славянски езици (Цонев 1891). То се оценява като съществен принос към славянската акцентология от ранните етапи на развитието ѝ. В своя Увод в българската фонетика (1958) Стойко Стойков определя словното ударение като силово, свободно (разноместно) и със смислоразличителна значимост. Димитър Тилков и Тодор Бояджиев обобщават и развиват предходните изследвания в Българска фонетика и в Граматиката на съвременния български книжовен език, т. 1, Фонетика (1982). Посочва се, че отделянето на ударената сричка се извършва на базата на дължината, интензивността, височината и тембъра на гласа. Тези четири параметъра изграждат акустичната му характеристика. Българското словно ударение се определя като силно централизиращо или силно акустически изявено. Негова най-ярка типологическа характеристика е, че то е силово или качествено – динамично. Характерна особеност на българския вокализъм е, че отсъствието на ударение предизвиква както количествени, така и качествени промени на звуковете (Бояджиев 1982). От позиционна гледна точка българското ударение е свободно или разноместно, а от морфологично гледище то е неподвижно в около 90% от случаите и подвижно предимно при словообразуването (Савицка, Бояджиев 1988). То се привлича от корени и суфикси и в ограничени случаи може да е на представките. По отношение на фонологичната същност на ударението се обръща внимание върху словоразличителната му роля, която се установява при противопоставяне на цели думи (Бояджиев, Тилков 1991: 182).

След разработките на Йордан Пенчев върху интонационните контури (Пенчев 1982) в началото на 90-те години Анастасия Мишева разглежда супрасегментната система като механизъм за изграждане на речевия поток, или като система от операционални правила за изграждане на сегментните единици (Мишева 1991: 30) и формулира редица съществени закономерности като следните: най-често срещани са структури с три срички, следвани от две и четири. Ударението пада най-често върху втората сричка, следваща по честотност е първата и след нея – третата (пак там: 56). При структури с нечетен брой срички ударението най-често е в средата, което разкрива неговата типична за българския език функция като централно ядро, около което се обединяват останалите сегменти (Мишева 1991: 58).

В непрекъснато обогатяващия се технологично лингвистичен свят гледните точки и към прозодичната проблематика се разнообразяват. Тя отдавна вече не е в периферията на езиковедските анализи. Изследванията от деветдесетте години насам и в българската наука са предимно в нова парадигма – тази на генеративната фонология и нейните продължения: метрична, автосегментна, теория на оптималността и други. Сред сравнително малкото изследвания и разработки, написани през последните години на български език по проблемите на прозодията, са тези на Р. Кърлова, М. Терпан, Б. Кръстев, П. Цонев, С. Везенков, Е. Горанова, А. Антонов, Б. Андреева С. Димитрова М. Пацева и други. За сметка на това значително се увеличава броят на публикациите върху различни аспекти на българската прозодия на други езици като английски – от Снежина Димитрова, Бистра Андреева, и Георги Жечев, на немски от Бистра Андреева, на руски – от Мирослав Янакиев, Н. Котова и Добрина Даскалова, на португалски от Георги Христовски. Георги Жечев разглежда българската акцентна система в рамките на класификацията на Рока (Roca 1992) и я дефинира като чисто лексикален тип. Снежина Димитрова поставя важния типологичен въпрос за отнасянето на българския език към акцентния или сричковия ритмичен тип. Авторката разглежда противопоставянето не като дихотомия, а приема трактовката му като скаларна величина (Dimitrova 1998). През последните години тя се фокусира върху проблемите на интонацията (Dimitrova 2018). В серия изследвания Бистра Андреева разглежда аспекти на интонацията от гледна точка на автосегментно-метричен подход (Andreeva 2007, 2017, 2018).

Сред чуждестранните изследователи, посветили свои работи на българската прозодия или използвали български материал, ще отбележим Ърнест Скатън, Роналд Фелдщайн, Катерине Кросуайт, Ронел Александър и Драга Зек. Американският славист Ърнест Скатън (Scatton 1975) формулира правила за българския безударен вокализъм. Драга Зек прилага теорията на оптималността (ОТ) към български езиков материал и определя водещата българска стъпка като хорей (Zec 2003). Катрин Кросуайт съпоставя спектралните криви на полски, македонски и български. Първите два езика са със сричков ритъм и предвидимо ударение, а българският се определя като език със слаб акцентен ритъм в сравнение със силно акцентните английски и холандски (Crosswite 2003).

Началото на научното описание на българската интонация поставя Стойков (1942), след което се появяват и други описания на българската интонационна система (Попов 1963, Георгиева 1970, Андрейчин, Попов и Стоянов 1977, Максарова 1978). Българските учени приемат, че основната честота, интензитетът, времетраенето, паузите и др. се комбинират, за да изразят граматически функции като въпрос, твърдение, възклицание, заповед и изследванията се насочват към това как го постигат. Този фонетичен подход е основен за руската школа за интонацията и последователите ѝ (например Николаева 1977, Тилков 1981, Мишева 1991, Мишева и Ников 1998). Фонологичната характеристика на българската интонация по отношение на формалния синтактичен и семантичен аспект на изречението е предприета от Пенчев (1982) в рамките на американската структуралистка традиция (Pike 1945, Trager & Smith 1951). Значителна част от работата му се фокусира върху тематично-рематичната структура на българското изречение. Комбинирайки аспекти на тези три подхода, Андреева (2007) установява връзките между фонологичните тонални категории, техния фонетичен израз и информационно-структурната им функция в рамките на автосегментно-метричната фонология.

Неотдавна и диалектологични изследвания бяха посветени на въпросите на акцентуването и по-специално на проблемите на „двойното акцентуване“, неговата ритмична същност и йерархиите на приписването на ударение в българските диалекти (Александър 2004, Колев 2004, Жобов и др. 2004).

 

По отношение на езиците, предвидени за съпоставителен анализ, ще набележим накратко основни разработки в сферата на прозодията.

Може би най-многобройни през последните десетилетия са изследванията върху прозодията на английския език, в частност върху английската интонация. Част от тях следват добре известни методологически рамки (Британската школа за интонационен анализ, Бирмингамския дискурсивен модел и др.) и са насочени приоритетно към изучаващите английски език като чужд (Брадфорд 1988, Бразил 1994, Колдуел 2003, Уелс 2006). От друга страна, далече по-многобройни са анализите на стандартните и на различни регионални разновидности на говоримия английски език, които възприемат за своя методологическа основа автосегментно-метричния (АМ) подход (Пиерхъмбърт 1980, 1987, Пиерхъмбърт и Бекман 1988, Пиерхъмбърт и Хиршбърг 1990, Лад 1996 и 2008, Джан 2005 и 2014 и мн. др.).

Интонационните изследвания по въпроса за съпоставката между българския и немския език могат да бъдат групирани в следните теми. От една страна, целта е била чрез тестване на възприятието и акустичния анализ да се идентифицират и систематизират характеристиките и параметрите, които са сходни или различни в интонацията на въпроси на български и немски език, и по този начин да се установят специфичните структурни характеристики на „Да-не“ въпроса (Симеонова 1997) и на въпроса „Информация“ за немски и български език (Симеонова 1986, Григорова 1996). От друга страна, въпросът за функционалната натовареност в двата езика се преследва от гледна точка на възприемането, по-специално за случаите, в които комуникативната цел на въпроса може да бъде определена само чрез интонация (Григорова 1994, 1997, Мишева и Григорова 1997). Използвайки модела на Nespor & Vogel (1989), Григорова (2000) изследва т.нар. правила за реконструкция (repair rules - ‚remedies‘), които работят при немски и български език. Нейният анализ на метрични пропуски показа, че в модела на Nespor & Vogel (1989) българският и немският език са относително сходни по ритъм. Други контрастивни изследвания анализират продукцията и перцепцията на ритъма в немски и български език (Barry et al. 2003, Barry et al. 2009), продукцията и перцепцията на проминентността (Barry & Andreeva 2011, Andreeva & Barry 2012, Andreeva, Barry & Wolska 2012, Andreeva et al. 2014,), диапазона на основната честота (Andreeva et al. 2014a, 2014b, 2015), както и прозодията на немски език, произнесен от българи (2017).

През последното десетилетие прозодията на съвременния испански език е обект на изследване в множество научни публикации. Енрике Сантамария Бусто (2007) извършва обстоен анализ на този компонент от звуковото равнище на езика и определя ролята и мястото му в чуждоезиковото обучение. Хосе Игнасио Уалде и Алфонсо Моралес-Фонт (2014) разглеждат силабификацията, ударението и интонацията в светлината на съвременната генеративна фонология на испанския език. Перцепцията на словното ударение в чуждите езици привлича вниманието на изследователите от университетите в Женева, Салерно и Барселона Сандра Шваб, Йоланда Алфано, Рената Сави и Жоаким Листери (2009). Жоаким Листери е координатор на Групата по фонетика в Барселонския автономен университет (Universidad Autónoma de Barcelona), на чиято уеб страница откриваме множество полезни ресурси за изучаване на прозодичните характеристики на испанския и каталунския език: http://liceu.uab.cat/~joaquim. Ана Бланко Каналес и Марта Ногеролес Лопез (2014) от Университета в Алкала (Universidad de Alcalá) предлагат, на основата на съставения от тях корпус AACFELE, обстойна категоризация на грешките от звуковото равнище на речта в испанския език, която включва и грешки на прозодията – времетраене, емфаза, интензитет, височина на тона, изместване на ударението, – с оглед на техния ефект върху комуникацията. Създадени са също и множество електронни ресурси, които подпомагат изследователската и преподавателската дейност, сред които най-представителните са Референтен корпус на устната реч в съвременния испански език (Corpus Oral de Referencia de la Lengua Española Contemporánea (CORLEC)), основан от проф. Франсиско Маркос Марин от Университета в Тексас, Сан Антонио: http://www.lllf.uam.es/ESP/Corlec.html. Интерактивният атлас на интонацията в испанския език (Atlas interactivo de la entonación del español) е друг ценен електронен ресурс, изграден на основата на системата за тонално етикетиране ToBI, чийто координатор е проф. Пилар Прието от Университет „Помпеу Фабра“ и проф. Паоло Росеано от Барселонския университет (Universidad de Barcelona): http://prosodia.upf.edu/atlasentonacion.

Съвременната португалистика в Португалия и Бразилия обръща сериозно внимание на проблематиката от различни теоретико-методологически позиции: експериментална фонетика, линейна, генеративна и автосегментна фонология, теория на оптималността, лексикална фонология. Разработват се аспекти на съпоставителни португалско-български фонологични изследвания (Георги Христовски, Лисабонски университет), правна фонетика за целите на криминалистиката и правото (Фернандо Мартинш, Лаборатория по фонетика и фонология на Лисабонския университет), изследване на речевите нарушения при деца със синдром на Даун, с аутизъм (Марина Вигарио, Лаборатория по фонетика и фонология на Лисабонския университет). Изготвя се интерактивен прозодичен атлас (Соня Фрота, Лаборатория по фонетика и фонология на Лисабонския университет). Проект AMPER-POR е посветен на изучаването на прозодията на европейския и на бразилския вариант на португалския език под ръководството на проф. Лоурдеш до Кащро Моутиньо от страна на Лабораторията по експериментална фонетика на Университета в Авейро, Португалия, и доц. Изабел Кристине Сеара от страна на Федералния университет на Санта Катарина, Бразилия, развиван под ръководството на проф. Мишел Котини от Университета Стендал – Гренобъл 3, Франция. Той цели създаването на Мултимедиен атлас на прозодията на пространството на романските езици; прозодични изследвания на специфичните интонационни криви на бразилската правоговорна норма и връзката на прозодията с музиката (Валдемар Ферейра Нето, Университет в Сао Пауло, Бразилия).

 

Тази кратка справка на настоящите проекти показва актуалността на прозодичните изследвания в научната общност.

 

б) Насоченост на изследванията в съответствие с целите на Националната стратегия за научни изследвания и с обществени предизвикателства, определени в нея, както и с регионални и европейски приоритети

Отчитайки формулировките на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България (2017-2030), може да определим настоящия проект като крачка към активирането на българските учени в Европейското изследователско пространство и пълноценното им интегриране в него. Това се извършва чрез:

(1) Повишаване на квалификацията и мобилността на учените, както и разширяване на изследователския хоризонт на участниците в проекта, посредством интензивни контакти в работни срещи и дискусии, участия в научни форуми в страната и в чужбина. Това ще повиши продуктивността и особено качеството на научната продукция, ще допринесе за раждане на оригинални идеи и професионално израстване.

(2) Привличане на българската научна диаспора като участници, консултанти и съавтори в съвместни научни изследвания: Бистра Андреева (Германия), Стела Манова (Австрия), Георги Христовски (Португалия), Кристина Марко (Гърция), Галина Кедрова (Русия).

(3) Международно видими научни публикации с чуждестранни съавтори в реферирани и индексирани издания, както и в такива с двойно анонимно рецензиране.

(4) Приобщаване към достиженията на съществуващи научни мрежи и изграждане на локална структура с участието на международно утвърдени автори.

(5) Ангажиране на млади учени, докторанти и студенти в изследователската работа и окуражаването им за участия в международни научни и студентски форуми.

 

Всичко това ще доведе до стимулиране на висококачествена научна дейност.

По отношение на обществените предизвикателства, набелязани в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България, проектът има за задача да допринесе за издигане на статута на културно-историческото ни наследство, от което българският език е неотменна част. По-доброто му познаване и повишаването на интереса към него в рамките на международната научна общност ще допринесе за укрепване на националната ни идентичност и за издигане на авторитета на българската култура.

Във връзка с ориентацията към приоритетни направления на обществените предизвикателства за развитие на приложните научни изследвания в България, разработването на изследвания в областта на речевата прозодия и особено тези, които имат отношение към разпознаването на гласове, емоции и нагласи, ще допринесе за разработване на нови комуникационни технологии и усъвършенстване на съществуващите комуникационни технологии, някои от които имат пряко отношение към бизнеса и националната сигурност и отбрана. Научни разработки в сферата времетраенето на акцентувани сегменти, ритъма и интонацията се използват в т.нар. правна фонетика (forensic/legal phonetic), насочена към наказателното и гражданското право, за разпознаване на диалектни особености, пол, патологични състояния, социокултурна принадлежност, роден език (Harris, Gries, Miglio 2014) и др.

 

2. Цели на проекта, хипотези и подходи за постигането им

2.1. Цели и хипотези

Основната цел на проекта е да фокусира вниманието на учени филолози с различни профили към основни прозодични аспекти на българския език, като словното ударение и интонацията. Насочваме се към област, която има нужда от разработване в сферата на българистиката и в преподаването на българския език у нас, за постигане на съизмеримост с вниманието, което ѝ е отделено във водещи европейски и световни научни традиции. Направлявани от идеята, че съпоставянето е ключов механизъм за определяне на явленията, ние подхождаме към българската прозодия в съпоставителен план от перспективата на теоретични постановки и методология с дългогодишна история, развити върху материал на езици като английския, немския, испанския, руския, а през последните години и португалския. На основата на подбрани съвременни теории и методи целим да разработим методологически апарат, който да е съобразен със спецификата на българския езиков материал, и да набележим конкретни резултати при анализа му.

 

За да постигнем набелязаните цели, е нужно да изпълним следните общи задачи:

(1) Да обединим усилията на екип от учени и преподаватели с дългогодишен доказан научен принос към прозодичната проблематика и да ги насочим върху прозодичните характеристики на българския език в съпоставителен план, с което да допринесем за развитие на българистичните изследвания и преподаването на набелязаната научна област у нас.

(2) Да изработим нови знания в областта на българското словно ударение, интонацията, както и на определени прозодични единици, които да популяризираме, и така да направим присъствието на българския език по-ярко в областта на прозодичните изследвания, фонетиката и фонологията, и науката като цяло.

Като допълнителни задачи за постигане на основната цел, ще изследваме проблемни области на преподаването на прозодичните аспекти в чуждоезиковото обучение и други приложни области и ще разгледаме някои аспекти на връзката на речевата прозодия с определени когнитивни процеси и състояния.

За да се конкретизира областта на съпоставителния анализ, езиците върху които ще се фокусираме са обединени от обща характеристика – лексикалното акцентуване, което се отнася и към българския език.

 

Работните хипотези се разполагат основно в приоритетните области на изследване – словното ударение и интонацията. Сред основните хипотези по отношение на словното ударение са следните:

(1) Българският език може да се отнесе към системите на взаимодействие между прозодия и морфология (в терминологията на Ревитиаду 2014 Interface' 'stress' 'systems' – 'ISS).

(2) по отношение на вътрешното деление на тази група системи формулираме хипотезата за отнасянето му към подгрупата на езиците, при които акцентуването е зависимо от морфологичната глава на думата.

(3) Приемаме също, че и при езиците с лексикално акцентуване могат да се търсят проявления на фонологично (default) ударение, разбирано като ритмически детерминиран модел, което се проявява преди всичко в случаите, когато липсва прозрачна морфологична структура на езиковите единици (Fainleib 2013, Revithiadou, lengeris 2016).

(4) По отношение на преподаването на българското акцентуване на чужденци, както и на преподаването на акцентни особености на чужди езици на българи издигаме следните хипотези

4.1. Запознаването на студентите с основни акцентни характеристики и тенденции в езика, както и с честотното разпределение на моделите в него, ще изгради по-пълна картина на изучавания език.

4.2. Представянето и автоматизирането на акцентните особености на определени групи морфеми и лексикални единици (афикси, клитики и др.) ще повиши увереността на студентите в сферата на произношението на изучавания език.

Интонацията като основна съставна част на прозодичната система на езиците с лексикално ударение е същевременно и най-пренебрегвания прозодичен елемент при преподаването на чужд език. Това до голяма степен се дължи на трудностите при съпоставителното изследване на интонационните системи на родния и чуждия език и на интонационната интерференция. Този аспект от работата в рамките на настоящия проект представлява основен принос към теорията и практиката на изучаване на езиковата прозодия.

 

Работните хипотези по отношение на интонацията могат да се обобщят по следния начин:

1. Овладяването на интонацията на чуждия език (английски, немски, руски, испански, португалски) от българи е свързано със специфични проблеми, които се дължат на интерференция от страна на интонационната система на родния език (български).

2. Трудностите при овладяването на българската интонация от чужденци, изучаващи български език като чужд, се дължат на интерференцията на интонационната система на родния език на обучаваните.

Със средствата на (1) съпоставителен интонационен анализ на двойки езици (български – английски, български – немски, български – руски и т.н.) и (2) анализ на грешките ще фокусираме нашето внимание върху основните проблеми на обучаваните студенти, като по този начин ще повишим качеството на обучението им върху произношението и говорните им умения на чуждия език.

За изпълнението на целите и задачите на проекта набелязваме конкретни дейности, разпределени в съответствие с основните научни приоритети на проекта и обединени в работни пакети (представени в т.4):

 

2.2. Подходи за постигане на изследователските цели, включително и интердисциплинарност на проектното предложение

Основните подходи към прозодичните явления са взаимодопълващи се. От една страна, фонетичните методи ги описват в термините на квантитет, гръмкост, височина (вариации на основната честота). От гледна точка на фонологията, прозодията се описва в термините на супрасегментни единици като срички, акцентни групи – стъпки, прозодични думи, фрази и комплексни интонационни единици.

Доколкото редица прозодични характеристики, като регулярното фонологично ударение, се отнасят към т.нар. имплицитно знание, което не е достъпно за съзнателен контрол (за разлика от експлицитното декларативно знание), то към него е подходящ психолингвистичният подход. В неговите рамки се определя мястото на фонологичната репрезентация сред поредицата ментални езикови процеси. Например в психолингвистичния модел на Weaver++( Word encoding by activation and Verification ) на Левелт, Рьолофс и Мейер (2017) във фонологичното кодиране се разграничават като отделни компоненти метричната рамка на активацията на фонемното съдържание (звуковите сегменти). Провеждат се също експериментални изследвания с реални и псевдодуми, за да се установи психологическата реалност на компонентите на прозодичната йерархия (като стъпката например).

 

3. Методи, апаратура и изследователски техники

3.1. Изследователски методи и техники

Според принципа на взаимодействие между прозодия и морфология, наричан прозодична композиционалност прозодията на лексикалните единици е функция на прозодията на техните елементи и на морфологичните закономерности, по силата на които те се свързват (Revithiadou 1999: 4, 2014). Приема се, че в езиците с лексикално акцентуване повечето морфеми се характеризират със зададена метрична структура (немаркирани или маркирани като акцентувани, предакцентувани и др.). При това обаче не са изключени „конфликти“ между акцентните спецификации на морфемите. Тези конфликти се разрешават по силата на доминиране на акцентната характеристика на единицата, която изпълнява функцията на морфологична глава в думата. При това следва да се отчита видът на морфологичната конструкция. Например корените са глави в непроизводните думи и по-често са акцентувани, но в производните структури ролята на главата се поема от деривационните суфикси и тяхната акцентна характеристика доминира. Когато думите нямат ясна морфологична структура, например при акроними, се очаква да се прояви т.нар. фонологично акцентуване, което е проява на метрични структури, специфични за конкретния език. Те се изграждат от структурни констрейнти в термините на теорията на оптималността.

Към настоящия момент изследванията на прозодичните характеристики на българския език в съпоставка с други езици са сравнително малко на брой, като при това се основават на различни изследователски методики и технологии. Една от основните цели на проекта е да осигури съпоставимост на резултатите от съществуващите изследвания с тези, които ще бъдат получени в резултат от работата по този проект.

Нашите съпоставителни изследвания на интонацията ще се основават на сходни речеви корпуси за български, руски, английски, немски, испански и португалски език. Корпусът за всеки един от тези езици ще включва както четена, така и (семи-)спонтанна реч. За корпуса от четена реч ще бъдат използвани добре известни стандартни фонетични текстове като напр. „Северният вятър и слънцето“, преведен на съответния език (Handbook of the IPA, CUP, 1999). За събиране на корпуса от спонтанна или семи-спонтанна реч могат да бъдат приложени няколко от по-широко разпространените техники за продукция на реч, като напр. Map Task диалози или диалози с предварително записани реплики на единия от двамата участници. Map Task диалозите (Anderson, A., Bader, M., Bard, E., Boyle, E., Doherty, G. M., Garrod, S., Isard, S., Kowtko, J., McAllister, J., Miller, J., Sotillo, C., Thompson, H. S. and Weinert, R. (1991). The HCRC Map Task Corpus. Language and Speech, 34, pp. 351-366) представляват една от най-популярните техники за контролирано събиране на речеви данни. С помощта на сходни (но не идентични) карти, върху които има обекти, чиито имена съдържат интересуващите изследователя звукове и звукови комбинации, е възможно събирането на речеви изказвания с различна комуникативна насоченост, ето защо тази техника е много подходяща и за получаване на разнообразни данни за изследване на речевата прозодия.

Говорителите за всички изследвани езици ще бъдат мъже и жени, сходни по възраст, образование и т.н. При събирането на данни за руски, английски, немски, испански и португалски, говорени като чужди езици от носители на българския като майчин език, е важно също така говорителите да са на еднаква степен на владеене на чуждия език.

Експерименталният речеви корпус ще бъде записан и съхранен директно на хард диска на компютър с помощта на специализиран софтуеър (Praat, Audacity или подобен). Анализът на реч за всички езици ще бъде извършен с помощта на програмата Praat (Boersma & Weenink, вж. http://www.fon.hum.uva.nl/praat/, която към настоящия момент представлява де факто стандартната програма за подобен род изследвания. Анализът ще включва сегментиране на речевия сигнал на ниво интонационна фраза, дума, сричка, а където това е необходимо – и на ниво фонема и др.

Анотирането на прозодичните характеристики на речта ще бъде извършено като за теоретична рамка се приеме автосегментно-метричния (АМ) модел за интонационен анализ и се използва методиката на ToBI (Tones and Break Indices) (Pierrehumbert 1980, Beckman & Pierrehumbert 1986, Beckman & Elam 1997, Jun 2006, 2015, Ladd 1996 / 2008 и др.). В рамките на АМ подход промените в честотата на основния тон в интонационната фраза се анализират като последователности от тонални цели (таргети), които се асоциират с елементи от линейната сегментна структура или с границите на фразата. Автосегментно-метричният модел постулира следните фонологични елементи: тонални акценти, фразови акценти и гранични тонове. Тоналните акценти се асоциират с изтъкнатите (обикновено метрично силните) срички, които обикновено са носители на словно ударение, а фразовите акценти и граничните тонове – с границите на фразата. Тоналните акценти се маркират като високи (H) или ниски (L), а когато се асоциират с ударена сричка, те допълнително се отбелязват с диакритиката *, като могат да бъдат монотонални (H* или L*), битонални (L+H*, L*+H, H*+L и др.) и т.н.

Автосегментно-метричният модел прави възможно систематичното описание на движението на основния тон във всяка част на фразата. Друго безспорно предимство на тази теоретична рамка и методика за изследване на интонационните особености на речта е, че тя прави възможно последните да бъдат описани по съпоставим начин: това предимство на модела се демонстрира от публикации като Jun (2006, 2015).

Автосегментно-метричният модел е използван за описание на прозодичните характеристики на няколко от езиците, които представляват обект на изследване в настоящия проект, а именно:

(1) Английски – съществуват многобройни АМ анализи на различни варианти на говоримия английски език, като напр. Beckman, Hirschberg & Shattuck-Hufnagel (in Jun 2006), Mayo (1996), Jilka (1999), Fletcher & Loakes (2010) и мн. др.

(2) Немски – автосегментно-метричните изследвания на немската интонация също така са многобройни, като се откроява работата на екипа на проф. М. Грайс (напр. Grice, Baumann & Benzmüller, „German Intonation in Autosegmental-Metrical Phonology“ in Jun 2006, вж също така http://dima.uni-koeln.de/);

(3) Испански: http://prosodia.upf.edu/sp_tobi/en/

(4) Португалски: http://labfon.letras.ulisboa.pt/InAPoP/P-ToBI/

Българската интонация е анализирана в рамките на автосегментно-метричната теория за първи път от проф. Б. Андреева (Andreeva et al 2001, Andreeva & Oliver 2005, Andreeva 2007, Андреева 2009, Андреева 2016 и др.), а по-късно и от Сн. Димитрова (Dimitrova & Jun 2015, Dimitrova & Andreeva 2017).

На фона на многото изследвания на интонацията с помощта на АМ модел прави впечатление сравнително слабото застъпване на съпоставителния подход в анализа на интонацията. Конкретно що се отнася до сравнителния анализ на българската прозодия, първи стъпки в това направление представляват изследванията на Б. Андреева върху български и немски (2016, 2017) и на Сн. Димитрова върху български и английски език (2018 под печат).

 

3.2. Предходни изследвания и компетентност на колектива в научната област

Бистра Андреева е професор по фонетика и фонология към Катедрата по езикознание и езикови технологии в Университета в Заарланд. Има диплома по Немска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1991), докторска степен (2005), както и хабилитация (venia legend 2017) по Фонетика и фонология от Университета в Заарланд. Нейните основни изследователски интереси включват различни аспекти на прозодията: при изучаването на втори език, фонетика и фонология на интонацията и ритъма, междуезикови и индивидуални различия в продукцията и възприемането на сричковата изявеност, връзката между интонацията и информационната структура и взаимодействието между информационната плътност и прозодичната структура. Тя е (съ)автор на редица статии главно по фонетиката и фонология на прозодични и сегментни явления на редица европейски езици. Българската интонация е анализирана в рамките на автосегментно-метричната теория за първи път от проф. Б. Андреева (Andreeva et al 2001, Andreeva & Oliver 2005, Andreeva 2007 и др.). Тя изработва българския ToBi и анализира акустичните/прозодичните характеристики на различните типове фокус както в продукцията, така и в перцепцията. Работи върху перцепция на ритъм в съпоставителен план – български, английски, немски, както и продукция на ритъм в съпоставителен план – немски, български, италиански, английски.

Доцент Снежина Димитрова преподава английска фонетика и фонология както и практическа фонетика в бакалаварски и магистърски програми в катедрата по английски и американски изследвания на Софийския университет. Тя е научен ръководител на двама докторанти в Софийския и в Пловдивския университет. Работила е като гост-преподавател в университета в Ридинг, Великобритания, като изследовател в Единбургския университет и като фулбрайт професор в Калифорнийския университет, САЩ. Тя изследва проблемите на ритъма (Dimitrova 1997, 1998), интонацията (Dimitrova & Jun 2015, Dimitrova & Andreeva 2017), прозодичния трансфер и перцепцията на речевия ритъм и проминентността в речта в съпоставителен план (Dimitrova & Jun 2015, Dimitrova & Andreeva 2017).

Д-р Татяна Алексиева е професор по фонетика и фонология във факултета по славянски филологии и е ръководител на катедрата по руска филология в Софийския университет. Тя има магистърска степен от Софийския университет и докторска степен от Московския държавен университет „Ломоносов“. Тя е автор на две монографии върху структурата и прозодическите характеристики на фонетичната дума в руски и български език върху материал на подготвена и спонтанна реч и върху явлението хезитация. публикувала е статии и студии в областта на съпоставителната и приложна фонетика и фоностилистика.

Д-р М. Пацева е доцент по съвременен български език в катедра „Български език като чужд“ в Софийския университет. Тя има магистърска степен по българска филология и история и теория на културата от СУ, както и докторска степен по общо езикознание, психолингвистика и социолингвистика от института по езикознание, РАН, Москва. Работила е като лектор по български език и култура в Делхийския университет, Индия и в университета „Македония“ в Солун, Гърция. Основните ѝ интереси са в областта на словното ударение в съпоставителна и психолингвистична перспектива. Има монографии и редица публикации върху българското словно ударение, неговото овладяване от чуждестранни студенти, а също и върху древноиндийски фонологични идеи.

Весела Чергова е доктор, доцент в катедра „Испанистика и португалистика” на Факултета по класически и нови филологии при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преподавателската ѝ дейност и основните ù научни интереси са в областта на фонетика и фонология, морфология и лексикология. Изнасяла е лекции в университетите в Прага и Бърно в Чешката република, във Варшава, Люблин и Познан в Полша, в Порто, Португалия. Автор е на десетки статии по лингвистика, част от тях със съпоставителен характер и насочени към прозодичните аспекти на съвременния португалски език, две учебни помагала по превод и два монографични труда в областта на езикознанието.

Д-р М. Маринкова преподава фонетика и фонология и изследва типологичните ососбености на българската сричка в съпоставителен план с испанския език. Има издадена монография, доклади на научни форуми, студии и статии в България и в чужбина.

Н. Стойкова е докторант и хоноруван преподавател в катедра „Англицистика и американистика“, ФКНФ, Софийски университет. Тя е автор на три публикации в областта на английското ударение като предизвикателство за българските студенти.

Студентите, които участват в екипа на проекта са: Дора Маркова, от магистърска програма „Интерпретативна антропология“, завършила българска филология, и изявени студенти от испанска и португалска филология: Даяна Николова, Тереза Василева, Кирил Терзийски и Евелин Хугасян. Те ще участват най-напред в практикума, за да ги въведем в проблематиката, а след това в изработването на речевия корпус, което предполага значителна по обем работа на записи, сегментиране и анотиране. Те ще се включат също в изработването на базите данни и електронните ресурси и в организирането на научния форум, а и в научната работа на екипа. Вярваме,че придобитите знания и умения ще намерят реализация в доклади, курсови и дипломни работи, както и ще прераснат в траен интерес към науката.

 

3.3. Капацитет на базовата и партньорските организации за провеждане на предложените изследвания

Софийският университет разполага с фонетични кабинети, в някои от които са конфигурирани компютри за нужните на преподаването и аудиотехника за прослушване на учебните материали и контролирана продукция. Използването им за изследователски цели се затруднява поради плътната заетост с учебни занятия. Изследователите използват личната си техника и програми.

 

 

 

 

 

 

МЕЖДУНАРОДЕН ПРОЕКТ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА УЧЕНИЦИ – МИГРАНТИ И ЗА ПОДГОТОВКА НА ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ - EUCIMTE


penМеждународният проект има за оригинално название:

EUCIM - TE European Teacher Education

Second Language Core Curriculum


ОСНОВНА ОБЩОЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИ, ПРЕПОДАВАЩИ ВТОРИ ЕЗИК

 

ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ ПЛАН ЗА ПРЕПОДАВАНЕ ЧРЕЗ ИНТЕГРИРАЩ НАУЧНОУЧЕБЕН ЕЗИК: ИНСТРУМЕНТ ЗА МЕТОДИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИпрезентация

 

Международният проект EUCIM-TE – национална адаптация на общоевропейския план за преподаване чрез интегриращ научноучебен език

Подготовка на учители, преподаващи в многоезична среда

Европейският съюз (в слайдове) – презентация

 

 

1. EU-Comenius Project: European Core Curriculum for Mainstreamed Second Language – Teacher Education – short version

2. EUCIM –TE - THE NATIONAL ADAPTATION IN BULGARIA

3. Bulgarian Teacher Education Partnership Report

4. Working with Linguistic Diversity: European Core Curriculum for Teacher Education, International Dissemination Conference
November 12th 2010, London Bulgarian team presentation

 


Кой координира проектът EUCIMTE

  • Главният координатор на проекта е:

Работна група от Университета в Кьолн – проф. Ханс Йоахим –Рот и

Джоана Дуарте, Kете фон Бос

Проектът е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.


Кои са партньорите в проекта


  • University of Cologne, Germany
Humanwissenschaftliche Fakultät,
Institut für vergleichende
Bildungsforschung und
Sozialwissenschaften
  • St. Kliment Ohridski, University of Sofia, Bulgaria
Faculty of Slavic Studies
Department of Bulgarian
Language and Literature
Teaching Methodology
  • University of Minho, Braga, Portugal
Instituto de Letras e Ciências
Humanas
Departamento de Estudos
Germanísticos
  • Mälardalens Högskola, Sweden
Centre for Finnish Studies,
School of Education, Culture
and Communication
  • National Education Institute, Slovenia
Department for International
Cooperation
  • Hauptstelle RAA
Regionale Arbeitsstelle zur
Förderung von Kindern und
Jugendlichen aus
Zuwandererfamilien
Essen/Germany
Northrhein-Westphalia
  • University of Luxemburg, Luxemburg
Integrated Research Unit on
Social and Individual
Development
  • Catholic University of Tilburg, Netherlands
Department of Language and
Culture Studies, Faculty of
Humanities
  • King's College London, United Kingdom
Department of Education and
Professional Studies
  • And two associated partners:
- Ministère de l’Education
Nationale et de la Formation
Professionnelle (Luxemburg)
- GEADE Benjamin Club
(Luxemburg)


Кои са членовете на българския екип

Екипът е от членове на Българското дружество за оценяване и измерване в образованието и преподаватели във Факултета по славянски филологии: Йовка Тишева, Гергана Дачева, Татяна Ангелова и Радка Влахова, която не е член на дружеството, но е преподавател във Факултета.

5. За кого е предназначен проектът

  • Началото на работата по проекта е 2008г. декември – край 2011г декември.
  • Проектът е насочен към новата квалификация, необходима на учителите във връзка с промените в образователните политики, отнасящи се до преминаването от неинтегрирано обучение на втори език на ученици мигранти към така нареченото приобщаващо образование, в което обучението по втори език се разглежда като неизменна част от общия учебен процес, тоест интегрирано обучение на втори език. Едно интегрирано обучение, провеждано на втори език, поражда необходимостта от квалификация на учители, която да бъде съобразена с особеностите на работата с ученици от етнически и езикови малцинства. Към настоящия момент нито една страна членка на ЕС няма разработена цялостна учебна програма за подготовка на учители, която да отговаря на тези нужди.

 

6. Каква е главната цел на проекта

Главната цел на проекта е да се усъвършенства методическата подготовка и квалификацията на учители, които обучават ученици мигранти, чрез разработването на базирана върху компетентности общоевропейска учебна програма за подготовка на учители.


7. Какви са очакваните резултати от дейностите

  • Разработване на Основна общоевропейска програма за подготовка на учители по втори език, обучаващи ученици-мигранти; ръководство за методическа подготовка и неговото адаптиране за националните нужди на страните – участници в проекта.
  • Модули на Програмата и ръководства към тях, в които се разглеждат по-ограничен кръг случаи и институции.
  • Проектът ще доведе до съществени промени в подготовката на учителите, като се поощри създаването на национални/регионални образователни партньорства между учители (ОПУ), в които да се включат институции, занимаващи се с професионална и следдипломна квалификация, училища и обществени органи.
  • Тези партньорства ще доведат да промени в съществуващите учебни програми и държавни стандарти за оценяване и ще улеснят популяризирането и прилагането на основните идеи на проекта. Създадените парньорски отношения ще продължат да работят и след приключването на проекта.


8. Какви са продуктите от дейностите на партньорите и как ще бъдат разпространени

  • Всяка от институциите партньори ще направи анализ на потребностите (проверка, която да установи уменията, които учителите трябва да имат). Резултатите от събраните данни ще бъдат обобщени и публикувани.
  • Партньорите съвместно ще изготвят основна европейска учебна програма и ръководство. Впоследствие всеки партньор в тясно сътрудничество с ОПУ ще изготви национален вариант на учебната програма и ръководство за нейното приложение. След това европейските и националните варинти ще бъдат представени, адаптирани и приложени на европейско и национално равнище. Това включва дейности, насочени към подготовка на учители, училища и образователни органи, които стимулират и насочват институциите, занимаващи се със професионална и следдипломна квалификация на учители, да приложат тази програма в своите учебни планове и образователни системи



9. Какво е извършил досега българският екип и какво предстои да се извърши

 

Активното участие на българския екип може да бъде проследено в няколко аспекта:

Участие в теоретико- методологическите дейности по проекта:

  • конструиране на Рамка за изработване на Общоевропейския учебен план – съавторство;
  • дефиниране на концептуалния апарат - понятията интегриращ научноучебен език (integrating academic language); Общоевропейска учебна програма за подготовка на учители по втори език, обучаващи ученици-мигранти (European Teacher Education Second Language Core Curriculum).
  • проучване на потребностите и изготвяне на международен доклад – анализ на потребностите за България по модел, общ за страните –участнички.
  • изготвяне на чернова на Общоевропейската учебна програма за подготовка на учители по втори език, обучаващи ученици-мигранти
  • изготвяне на национални варианти за Програмата и методически ръководства за нейното приложение първоначално в два региона: Силистра (за Северна България) и Сливен (за Южна България)
  • проучване на литература по изследваната проблематика
Участие в практико-приложните дейности по проекта:
  • превод на научни и на административно – делови текстове от английски език на български.
  • участие в работните срещи: Българският екип участва в редовните двукратни работни срещи на екипите от страните – участнички: в Института за образование на Любляна, Словения, Университета в Кьолн, Университета в Люксембург, Университета в Брага, Португалия. София и Софийския университет беше домакин на работната среща, състояла се на 12 -13 март тази година. На официалното откриване на срещата присъстваха – Декана на Факултета по славянски филологии, проф. дфн Панайот Карагьозов, заместник –декана доц. д-р Ренета Божанкова, старши експерт Румяна Иванова от Министерството на образованието, младежта и науката. Акцент на работната среща беше изработването на черновата на Общоевропейската учебна програма за подготовка на учители по втори език, обучаващи ученици-мигранти.

Изготвянето на такава Общоевропейска програма има пряко отношение към връзката между езика и социалния опит, разгледана в образователен контекст. Все по – актуални ще стават международните партньорства в посока на интегрирането на страните – членки в Европейския съюз особено в областта на подготовката и квалификацията на учителите-филолози.


Библиография и източници на информация в интернет


http://www.eucim-te.eu/ - официален сайт на проекта

http://www.eucim-te.eu/32340 - обща информация от сайта на проекта

http://www.eucim-te.eu/32339 - партньори по проекта

http://www.eucim-te.eu/32342 - новини по проекта

 

електронна поща на българския екип на проекта:

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.




training



EUCIM-TE = European Core Curriculum for

Mainstreamed Second Language Teacher Education EUCIM-TE = European Core Curriculum for Mainstreamed Second Language Teacher Education



logo_new



Тази публикация [съобщение] отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.